Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Настъпи пролетта. През една сутрин в началото на март, Учителя каза на Вадим: “Да излезем да подишаме въздух”.
2. Много рядко се случваше да излезе да се поразходи, тъй като срещите с хората продължаваха всеки ден до тъмно, а вечер жена Му и децата с нетърпение очакваха Сина Човешки.
3. И те се отправиха към боровата горичка, която започваше недалеч от града.
4. От подножието на хълма насреща им вървяха две жени, и двете опиянени от алкохолни питиета.
5. Едната от тях с мъка се държеше на краката си, дрехата й беше цялата в сняг от честите падания.
6. Щом видя Виссарион и ученика, тя се обърна с гръб към тях, смутена от състоянието си.
7. А когато Учителя и ученика минаха покрай тях, чуха зли думи от устата на тази, чиято дреха беше в сняг.
8. Малко по-нататък по пътя срещнаха съпрузите на двете жени, отличаващи се малко от състоянието на своите жени.
9. И попита единият от тях, широкоплещест, с гъста брада, останал поразен от Лика на Виссарион: “Кой Си Ти?! ­ и падна на колене. ­ Помогни, Свети Отче!”
10. “Аз не Съм Отец, Аз Съм Виссарион.”
11. Мъжът развълнувано се изправи и извика гръмко: “Жено! Ела тук по-бързо. Това е Виссарион!”
12. Жените дотичаха. Едната от тях беше толкова озлобена, че не можеше да противостои на дяволската мерзост и, след като опита да блъсне Виссарион, от устата й рукна порой от груби думи.
13. Другата хвана приятелката си и промълви: “Виссарион! Аз Те видях насън. Ти дойде и каза, че е време да дойда при Теб”.
14. “Отдавна е време. Защо не идваш?” ­ тихо попита Учителя.
15. “Все не става. Все няма време” ­ тъжно промълви жената и отпусна глава.
16. “Решава се твоят живот и животът на твоите деца” — промълви Синът Човешки.
17. Мъжът отново падна на колене, хвана ръцете на Учителя и от устата му излетя:
18. “Емануил! Аз съм староверец. Опрости греховете ми. Кажи, какво в живота ми не е както трябва?”
19. “Много е.”
20. “Но аз не правя на никого нищо лошо!”
21. “Ти не си изпълнил Божиите заповеди. Безсмислено е да говорим за останалото.
22. Първо стани човек, стремейки се с всички сили да изпълниш Божието, очисти се от калта, която ти така дълго си събирал!”
23. И мъжът се взря в очите на Сина Човешки и видя в тях себе си.
24. И очите на човека се изпълниха със сълзи. И скри той очите си и сълзите си в ръцете на Божия Син, защото сърцето му прозря много неща.
25. А ученикът стоеше до тях и държеше ръцете на жената, която бълваше злоба и хули.
26. И обърна той към нея топлината на своето сърце и отправи молитва към Отец.
27. Тъмнината се бореше в нея с леки потръпвания и нервни гримаси.
28. Но потокът от злоба спря и от очите й потекоха сълзи.
29. И притихна този, който й пречеше да живее. Докато траеше затишието, тя каза: “Простете ми. Това не бях аз. Аз съм друга. Уморих се да живея така...”
30. И Учителя бавно продължи по-нататък...
31. А мъжът се изправи от коленете си, с трезв поглед в мокрите си очи и каза на ученика, гледайки след Отиващия Си: “Той се отдалечава не като човек... Бавно и смирено... Може би, това е видение или някакво чудо?”
32. “Това е нашето Спасение” ­ отвърна Вадим.
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.4.9 included.