Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. След дълги пътувания и много срещи на четиринайсти юни Сина Човешки се върна в родния Си дом.
2. И отново в Малая Минуса продължиха срещите с жадуващите.
3. А при определеното в тайгата езеро на свещената планина започна строителство на предначертания град с име Йерусалим.
4. На един от трите върха на планината се основа Небесна Обител ­ неголямо селище, където Сина Човешки живее всред своите човешки братя и се среща с жадуващите за Истината.
5. И определи Учителя мястото в планината за построяване на дома ­ Храм за бъдещи срещи, като каза, че необикновеният камък, който лежи в планината на мястото, определено от Него, трябва да остане във вътрешността на бъдещия строеж.
6. Този загадъчен камък прилича на разтворено сърце и изглежда не като излязъл от Земята, а като положен на повърхността й.
7. Той получи названието “камъкът сърце”. Неговите контури са ясно ориентирани към четирите посоки на света, като долната част “на сърцето” е насочена точно на юг.
8. Този камък притежава необикновена сила, защото след тежкото изкачване на планината, онези, които са я изкачили, чрез него възстановяват изгубените си сили.
9. Много Божии чада, които се стремят да постигнат духовните пътища чрез езотеричните учения, търсят чудния камък на сърцето, защото знаят, че там, където е този магически камък, там е Беловодие, там се обединяват всички човешки пътища и търсения.
10. Не е ли това камъкът, скрит досега от погледите на хората в предначертаната планина, камъкът, толкова дирен от много търсещи чада?
11. На двайсет и пети юни имаше венчавка. Денят беше дъждовен, но лицата на гостите грееха от радост. Ирисите цъфтяха.
12. Домът-храм се напълни с венчаващи се и с онези, които искаха да ги поздравят. Имаше пъстроцветни костюми, чудни хлябове и многогласни песни за Слава на Господа.
13. Венчаващите се влязоха в голямата зала на храма ­ бяха седемдесет души.
14. Сина Човешки се приближи до тях, а до Него от лявата Му страна застана Александър Сахалински, а от дясната ­ Владимир Якутянин, които бяха помазани за свещенослужение и на които скоро предстоеше сами да извършват венчалните тайнства.
15. И каза Сина Човешки в Своето Слово:
“Ето, настъпи минутата, когато ви предстои да поемете отговорност пред Лицето на Бога за благото на своя избраник. Тази отговорност е много голяма.
16. С малките камъчета се строят големи стени, но ако стане така, че малкият камък се пропука, какво ще се случи с големите стени на великия град? Тези стени ще рухнат, щом само засвирят тръбите. От малките камъчета започва големият строеж.
17. Така и вашите малки семейства, вашето малко единение, което ще се опитате да постигнете помежду си, е една частица на великия бряг на великите Съзидания.
18. И вие трябва да сте единно цяло, за да можете, усвоявайки малкото, да бъдете верни и в голямото.
19. Защото неверният в малкото е неверен и в голямото.
20. Вие не можете да познавате своя ближен. Винаги ще го опознавате, но никога няма да успявате да го познавате истински, защото той ще се променя постоянно и вие постоянно ще се запознавате с него.
21. Не искайте от ближния си повече от това, което той е способен да направи.
22. И помнете: Умението да разбираш своя ближен е умение да го приемеш такъв, какъвто е.
23. И ако живеете за неговото благо, струва ли си да се безпокоите затова как той се отнася към вас?
24. Нали живеете за неговото благо, затова преди всичко гледайте как вие се отнасяте с него, а не как той с вас.
25. Иначе, като изисквате от ближния внимание за себе си, преставате да живеете за него, а искате той да живее за вас.
26. Тогава възниква умората, защото много често няма да получавате онова, което искате.
27. И то е естествено, защото вие имате някакво желание, но не знаете възможностите на своя ближен, не знаете Волята на Отца и следователно ще изтърпите големи страдания и объркване.
28. А където се появи умората, там задължително ще се появи и покруса. И сривът става неизбежен.
29. Затова не изисквайте нищо, а се учете да бъдете доволни от това, което имате.
30. И ако живеете за благото на другия, докато той е жив, вие трябва да сте щастливи, че имате тази възможност да живеете за него. Затова ­ живейте! Живейте и му дарявайте своето сърце!
31. Нека той прави своите стъпки така, както смята за добре.
32. А вие се старайте навреме да застанете по-близо и да поставите своето рамо, ако чувствате колебание у ближния. Познайте това велико тайнство.”
33. И Божият Син венча онези, които дойдоха да поемат отговорност пред Бога за своя ближен.
34. И промълви: “Приемете благословението и заветите, които великият Отец сключва с вашите сърца.”
35. И взеха венчалните хлябове от ръцете на своите близки и им се поклониха.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.10 included.