Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На шести август в Черемшанка Учителя се срещна с последователите на Истината от това село и от други по-близки села в тайгата.
2. Учителя каза на хората, които бяха започнали да строят в планината град Йерусалим, че не бива в зоната на строителството да се използва техника, работеща с нефтопродукти и е допустимо само електрическо задвижване; основен транспорт ще са конете със специални талиги, подходящи за пътеките в тайгата.
3. “Започнали сте да се трудите ­ трудете се! Нека само безсилието не ви обори на земята. Това не е каторжен труд, това е прекрасен, удивителен труд”, ­ говореше Учителя.
4. Беше произнесено Словото на Истината в приказната академия на различните занаяти, където посрещнаха Сина Човешки с прекрасно пеене.
5. И каза Той сред многото неща, с които се обърна към своите последователи: “Да оценявате действията на своя Учител е най-простият признак, че вървите не след Него, а след своите образи, които сами сте си създали.
6. Ако Учителя съвпада с вашия образ, вие вървите след него и Му се радвате. Ако нещо не съвпада, вие започвате да се измъчвате от съмнения.
7. И се получава така, че вие вървите след собствения си образ, а не след Учителя.
8. Аз няма да отговарям на вашите образи, Аз ще ги променям, ще променя всичко. И всичко ще сменя.
9. Ако имате вяра, ще бъдете такива като Мене. Главното е вашата вяра!
10. Попивайки своя Учител в сърцето си, вие Ми позволявате да бъда вътре във вас, следователно опитайте се да Ме виждате в другия.
11. Ако ви е трудно да виждате Отца в другия, опитайте се да виждате Мене, защото Аз съм по-близък за вашите взор и памет.
12. И когато започнете да се ругаете помежду си, опитайте се да Ме видите в другия”.
13. “До този връх, до който сега сте стигнали, културата никога не е стигала.
14. Онези титанични трудове, които са извършвали майсторите, ваши предшественици, нямат нищо общо с онова, което на вас ви предстои тепърва да създавате.
15. Защото произведението на културата е истинско тогава, когато е изпълнено с Духа.
16. Но никога досега не е имало Вяра, имало е добри майстори, но те не са били добри вярващи.
Те са имали своите слабости, лудости, а това неизбежно винаги се е влагало в творението.
17. Затова незримото винаги действа на зрителя, а то е голямо оръжие, почти най-страшното оръжие...
18. Човек е живял и после е умрял със своите пороци. Но той оставя картина, в която е запечатана вълната на неговата порочност.
19. А нали картината живее стотици години и вълната на порочност на художника действа през цялото време, докато живее картината, и се получава така, че този порок живее векове.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.12 included.