Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В Курагино продължаваха съботните срещи с Божиите чада.
2. И Учителя в многото срещи каза: “Любовта не може да бъде вредна. Вредни могат да бъдат методите за постигане на целта в любовта.”
3. “Стараейки се да оцените Моите действия, вие започвате да разсъждавате.
Аз не мога да вляза чрез разсъждения в сърцето ви.”
4. “Твоят страх е твоето безверие.”
5. “Правилното решение, по-често от всичко, се губи от логиката на наложилите се понятия.”
6. “Пред очите на Истината не остава незабелязан онзи, който не се вижда.
7. Но онези, които често се появяват, по правило стават трудно различими.”
8. “Лишеният от самостоятелни стъпки няма да стигне до нищо хубаво.”
9. “Вие сте като корабчета, направени от прекрасни листа и пуснати да плуват по течението на безкрайната река.
10. Ако корабчето се довери на течението, то ще плува безконечно.
Ако се възпротиви ­ ще загине.”
11. “Аз съм преминал първата степен на Реката”, ­ каза един млад човек, който разказа на Учителя за своя опит да постигне духовното.
12. “А сега започни да четеш приказки”, ­ отговори Сина Човешки.
13. В един от последните августовски дни в Малая Минуса пристигна вицегубернаторът на Красноярския край с неговите приближени, за да види със собствените си очи Сина Човешки и да получи собствена представа за онова, което става, защото из руската земя пълзяха различни слухове.
Той беше много внимателен слушател и нито една осъдителна дума не излезе от устата му.
14. В следващите дни нови гости посетиха Малая Минуса: кореспонденти от известното европейско списание “Щерн” и професор по религиите от Московския Университет.
15. Те се радваха на срещата с Виссарион и сърцата им се изпълниха с Небесна Светлина.
Беше им хубаво да бъдат сред последователите на Истината и тук те намериха нови и искрени приятели.
16. През слънчевия втори септември Учителя беше в Гуляевка.
17. Над Учителя и слушателите на Неговото Слово се появи чудна дъга, която очерта купол над жадуващите за истинното Слово.
18. И Сина Човешки спомена в своето Слово:
“Три пъти да правите една и съща грешка е непростимо, това е голямо нещастие.
19. За вярващия и една дума на Истината е закон, над който той съсредоточава всички свои мисли; всичко, което е вътре у него, той се съсредоточава, за да изпълни този закон, за да го разбере, да разбере тази единствена дума, която ляга пред него като закон на живота.
20. Вие започвате да говорите за загубите едва тогава, когато вече губите.
Докато няма загуби, вие сте невнимателни към Истината.
21. А Истината се казва тогава, когато е възможна загуба, като предупреждение за нея.
22. Ако останете невнимателни към това Слово, ще се наложи да претърпите загуба.
23. Тогава какво може да се каже? Търпете, защото много страдания си създавате сами.”
24. “Да видиш потребността, да окажеш помощ е изкуство.
25. Не всеки молещ за помощ е наистина нуждаещ се.
26. Истината трябва да се разглежда от двете страни: за молещия и за даващия.
27. Ако разглеждате само едната страна, тя ще бъде осветена, а другата остава в тъмното.”
28. “Не трябва да градите своя живот върху съдбата на ближния. Не трябва да изисквате помощ.
29. Молещият за помощ не се нуждае от нея.
30. А когато вие сами видите, че някой се нуждае от помощ, отидете и помогнете.
31. Неразумната помощ за ближния ще ви погуби: и този, който оказва неразумна помощ, и онзи, на когото се оказва.”
32. “Не се бойте, че ще ви разберат неправилно.
33. Да се стараете винаги да изглеждате добри пред ближните е голямо нещастие,
34. Защото това е възможно само в един случай: когато ще се стараете да се нагодите към слабостите им. Тогава ще бъдете винаги добри.
35. Но нима ще помагате на ближния си, ако се нагодите според желанията на неговите слабости?!”
36. “Всяко строго подсказване на ближния към вас не е стремеж да ви нарани, а стремеж да ви помогне.”
37. “Говорейки за пари, бъдете внимателни! Разсъждавайки за пари, започвате да съдите своите ближни. Това е страшно явление.
38. Животът на всеки от вас винаги е по-ценен от каквато и да е сума пари.
39. Не смейте да поставяте парите по-високо от ценността на човека.
40. Парите са онова, което можеш да сложиш под краката си и да го настъпиш.
41. Но ако онова, по което стъпвате, е по-високо от вас, тогава каква е вашата цена?!”
42. “Трябва с целия си вътрешен свят да съответствате на Истината. Тогава няма да има смисъл да Я осветлявате: вие ще живеете естествено, без никога да Я нарушавате.
43. Но докато това не съществува, налага се Истината да бъде изразена в словесни определения, които запечатвате в главата си и се опитвате да положите усилия да Й съответствате.
Това вече е един сложен път, но той трябва да бъде извървян.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.14 included.