Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На деветия ден на месец септември Учителя се обърна със Слово за новото стъпало в съвместния им живот към онези, които пристигнаха в Курагино, за да сътворят общинния кръг.
2. Защото още през есента на миналата година на подобен кръг, помагайки да бъдат установени законите на общинския живот, Виссарион каза, че много закони, които се установяват сега, с времето ще останат в миналото, отстъпвайки място на самостоятелните и искрени стъпки по пътя на постигане на Истината.
3. Това време настъпи неочаквано бързо ­ година след казаното за кратковременността на много от законите.
4. И Учителя каза:
“Животът на човека се определя от това с какво е запълнено неговото сърце.
5. Но струва ли си да разтваряте обятия, ако сърцето е като обор, изпълнен със зловоние?
Струва ли си да се кичите, като говорите за Висшето, когато вътре във вас всичко е осеяно с тръни?
6. А започвайки да строите храм в своето сърце, вие постепенно ще построите всичко останало.
7. “Общината се формира не посредством формални устави и някакви законопроекти.
8. Община е цялата Земя.
9. А сега вие сте дорасли до онези размери, при които е нужно качествено да се промени вашето отношение един към друг в труда, в различните дейности, в цялото битие.”
10. “Преди всичко се учете да живеете заедно, да общувате, да се отнасяте достойно един към друг, да се стараете внимателно да реагирате, ако се нуждаят от вашата помощ ­ това определя живота ви тук.”
11. “Може ли да се организира едно благодеяние? Не може. Как може изкуствено да накараш някой да помогне на някого, ако този човек сам не е видял и не е пожелал да го направи? Можеш ли да го задължиш за това?”
12. “Трябва да се учите да се захващате за онзи труд, който сте способни да вършите самостоятелно. Никога не бива да започвате нещо, което не е по силите ви да го направите сами. Започвайте с онова, което сами умеете.”
13. “И, разбира се, когато се събирате заедно, не бива животът ви да бъде ръководен.
14. Но в някаква степен някои организационни въпроси все пак е нужно да бъдат решени.
15. И това трябва да се сведе до минимум, защото няма такава дейност “организатор”, която да идва от сърцето на човека. Няма такова предначертание.
16. По правило само майсторът може да организира.
17. Или онова лице, което ще изберете поради липса на изявен майстор; на него бихте поверили, по един или друг въпрос в дейността и труда, тази отговорност ­ не за общата организация, а конкретно за някакъв труд.”
18. И този ден продължи със срещи с много хора.
19. При Учителя влезе Татяна Хабаровска заедно с мъжа си Евгений, който пристигна след жена си, за да я върне към предишния й живот ­ живот, близък и скъп за него, но далечен за Татяна, приела вече Истината.
20. Състоянието му беше неспокойно, очите му бяха пълни с гняв и злоба.
21. Той обвини Учителя с несдържан и силен глас за развалянето на неговото семейство. От устата му излитаха груби думи, като плющящи камшици.
22. В това време в съседната стая на Вадим предадоха свещен дар ­ тамян в красива дървена кутийка, изпратен от далечен град за Сина Човешки.
И това стана в началото на тревожния разговор.
23. “Твоят Бог е убиец! ­ почти крещеше Евгений. ­ На какво учиш Ти?”
24. “Тебе не те уча на нищо ­ тихо каза Виссарион. ­ Аз говоря на онези, които слушат.”
25. “Добре, ще седна и ще Те слушам”, ­ каза Евгений и изруга, а очите му предизвикателно гледаха Учителя.
26. Татяна стоеше на колене и плачеше, закрила лице с длани.
27. “Не виждам човек, който да слуша. Виждам човек, който говори, който вижда само себе си и нищо друго не иска да чуе”, ­ каза Виссарион.
28. Евгений отново изруга силно: “Ти и Твоят Бог сте убийци! Нека моята жена стане като преди, сега тя е ненормална като вас.”
29. “Женя, Женя, спри се! ­ молеше през сълзи Татяна, ­ никога не съм те познавала такъв.”
30. “Би ли искал тя да бъде щастлива? ­ промълви Сина Човешки. ­ Или би искал да ти донесе щастие на тебе самия?
31. Съумей да й покажеш нещо по-добро и тогава тя ще тръгне с тебе.
32. Сега ти убиваш себе си в нейните очи.”
33. “Защо Ти създаваш тази община?” ­ нервно попита Евгений.
34. “За да те обичам”, ­ отвърна Виссарион.
35. “Как ще ме обичаш?”
36. “Като роден брат!”
37. “Защо Ти е нужна тази община? Не отговори на въпроса ми.”
38. “Не на Мене, а на вас е нужна тази община.”
39. “Ти се покланяш и вярваш на някакъв несъществуващ мит и го наричаш Бог”, ­ продължи Евгений.
40. “Аз съм дошъл от Него. Аз не вярвам, Аз Го познавам”, ­ промълви Сина Човешки.
41. “А аз вярвам в човека”, ­ с неспокойна насмешка каза Евгений, взимайки в дясната си ръка два неголеми камъка.
42. “В кой човек? В този, който убива всичко? Той е по-лош от звяр!”
43. “Аз знам само един закон: оцелява по-силният”, ­ заяви Евгений.
44. “Това е законът на звяра”, ­ гласът на Учителя звучеше тихо и спокойно.
45. “Иисус е казал: “Не мир ви нося, а меч.” И Ти носиш този меч, с който разделяш семейства, разделяш деца от родители.”
46. “Да, това е неизбежно. Защото когато слепият и зрящият вървят в тъмнината, те малко се различават един от друг.
47. Но какво става с онези, които веднъж са видели Светлината, ще могат ли те да вървят по-нататък с онези, които си остават слепи?
48. Няма ли те да повикат слепите след себе си. И ще могат ли невиждащите да признаят своята слепота? Това е истината!”
49. “Никой не знае какво е истината”, ­ силно и с раздразнение в гласа каза Евгений.
50. “Аз зная!”­ отговори Сина Божий. ­ Ако ти самият си далече от Вярата, как можеш да разсъждаваш за Нея?! Ти си пътувал дотук да ругаеш, а не да гледаш.
51. Превзетият поглед е поглед на слепец.
52. Пристигнал си да търсиш онова, което си искал да намериш. Търсил си лъжа, а нея можеш да я откриеш навсякъде, даже в царството на Правдата.”
53. “Дошъл си да увековечиш Своето Име”, ­ каза Евгений.
54. “Това ще стане неизбежно”, ­ отвърна Учителя.
55. “Тогава какво може да Те спре?”
56. “Може да Ме спре само смъртта”, ­ заяви Виссарион.
57. “Знаеш ли какво искам да направя най-много? Да Те ударя по главата”, ­ със злоба и нетърпение каза Евгений.
58. “Е, Аз съм тук... Но Аз искам ти да бъдеш щастлив”, ­ каза Учителя.
59. “Значи, може?!” ­ човекът бързо тръгна към седящия Учител и Го удари по лицето, стиснал в юмрука си и камъни. След това изруга и бързо излезе от стаята, хвърляйки камъните към Учителя.
60. Татяна с ридание се хвърли в краката на Сина Човешки: “Прости ми, за всичко съм виновна аз!”
61. “Върви при него. Не го довеждай до по-голямо изкушение”, ­ каза Учителя и погали Татяна по главата.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.15 included.