Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



На осемнайсети септември в Москва със съдействието на Владимир Камушек се проведе нова среща на Виссарион с представители на официалното православие: Андрей Кураев ­ дякон, кандидат по богословие, в близкото минало референт на Алексей ІІ, и Олег Стеняев ­ ръководител на центъра за реабилитация на жертвите на нетрадиционните религии.
2. Срещата започна коректно и сдържано.
3. Андрей Кураев сподели в началото на разговора: “У мене се появи желание да уточня някои свои представи.
4. Не се смятам за богослов на православната църква и по-често моята позиция е позиция на историк на религията.
5. Като религиовед имам специален интерес към вашето движение. Ако разрешите, бих искал да ви задам някои кратки въпроси, без да произнасям проповеди и даже без да водим дискусия. За мен просто е важно да уточня някои позиции на Вашето Учение.”
6. Виссарион отвърна: “Имайки предвид предишната среща, искам да внеса предварителна поправка.
7. Разбира се, срещайки се тук, нямаме за цел да се убеждаваме един друг в онова, в което е безсмислено да се убеждава; хората са дошли тук с напълнени сърца.
8. Най-главното в този случай е обективно да се опитаме да оценим някои неща, други да премерим, щом съществува възможността да се попита направо за онова, за което искате да се разберем, за да не се обърквате от слуховете и сплетните, които изобилстват наоколо.
9. Затова, идвайки тук, Аз, разбира се, с удоволствие ще се опитам да обясня онова, което Ви интересува, ако съществува обективен стремеж да се изясни непонятното, което възниква отвътре.
10. Радвам се, защото ако има такива мисли, значи може да се получи нещо добро.”
11. През първия час от разговора Андрей задаваше въпроси, а Виссарион отговаряше.
12. Дяконът понякога сравняваше отговорите с позицията и възгледа на православието по един или друг въпрос, отбелязвайки съвпадението на възгледите в някои мнения.
13. Водеше се разговор за Същността на Единния и на Небесния Отец, има ли Единния индивидуалност, развива ли се сам Бог, за понятието “духовна тъкан”, за същината на грехопадението, за смисъла и целта на идването на Иисус, за учението на семейство Рьорих, за същността на източните религии.
14. Втората част на разговора, след кратка пауза, също започна с видимо желание да се чуят отговорите на зададените въпроси.
15. Но колкото повече събеседниците се потапяха в разговора, толкова повече неразбирането от страна на представителите на църквата се превръщаше в непреодолима пропаст.
16. Защото едните се опираха на съжденията за Истината на църквата и на своите собствени съждения, а Другия говореше от Себе си, разрушавайки човешките съждения, защото Той е самата Истина.
17. И се получи, че някой не е прав. Ако Виссарион е прав, тогава традициите не са прави, църквата не е права.
18. Разговорът се насочи към съответствието на текстовете на Новия Завет на Истината, звучаща от устата на Иисус, към тълкуванието на Свещеното Писание от светите отци ­ апостолски ученици.
19. Според дякон Андрей може с научен метод да се покаже исторически отношението на църквата към библейските текстове и не е задължително историкът да бъде очевидец, за да си състави свое мнение за ставащите събития.
20. “Съждението не е Истината”, ­ промълви Сина Човешки.
21. По-нататък Виссарион продължи: “Вие наслагвате върху Учителя образи, без да Го познавате,
22. Защото Го познава само онзи, който изпълнява неговите заповеди.”
23. “Изпълняваме ги според силите си. Няма човек, който да не ги е нарушавал”, ­ отбеляза Андрей.
24. “Обича Ме само този, който изпълнява Моето Слово.
25. Забележи ­ изпълнява! А не ­ опитва се да изпълни”, ­ тихо каза Виссарион.
26. Разгоря се спор и Сина Човешки попита кандидата по богословие: “Вършиш ли грехове? Продължаваш ли да вършиш грехове?”
27. “Да!” ­ беше отговорът.
28. “Който върши грехове, е от дявола. Така казва Писанието”, ­ заключи Учителя.
29. И започнаха опити на служителите да оправдаят греховете си, обяснявайки думите в Писанието с наложените религиозни и човешки разбирания.
30. “А Вие имате ли грехове?” ­ обърна се Олег Стеняев към Виссарион, очаквайки вече отговора на Сина Божий за Своята непогрешимост.
31. “Аз не върша грехове, Аз не умея да греша”, ­ отвърна Виссарион.
32. “Който казва, че няма грехове, е лъжец и в него няма Божия правда” ­ каза Стеняев с думите от Писанието.
33. “Аз пък ще Ви покажа, че Вие грешите”, ­ намеси се Андрей Кураев.
34. Започна изобличаване на Виссарион в нарушение на първата заповед, донесена от Мойсей, изобличаване в многобожие, в поклонение на няколко Бога.
35. “Виновният в едно е виновен в много”, ­ Му казаха.
“Той е многобожец!” ­ с усмивка заяви Стеняев.
36. “Аз се покланям единствено на Моя Отец” ­ отвърна в нарастващия шум на разговора Сина Човешки.
37. И Му беше предявено ново обвинение ­ в незнание.
38. “В незнание на какво?” ­ попита Виссарион.
39. “Например на религиозната история на Изтока, знание на Евангелията”, ­ каза Андрей.
40. Учителя отвърна, че на Него не са Му нужни знания за грешките и разсъжденията на хората.
41. “Ние можем по друг начин да изясним Вашето всезнание”, ­ каза дяконът и заговори на румънски. После кандидатът по богословие предложи на Учителя училищна фраза на френски език. Олег Стеняев неочаквано заговори на еврейски.
42. “Мислех, че умеете да обичате”, ­ тихо промълви Сина Човешки.
43. “Там, където има незнание, там е небожественото ­ натърти Андрей. ­ Който е един с Отца, е длъжен да владее знанията в цялата им пълнота.”
44. “Вие отново, както и преди две хиляди години, станахте съдии на Истината ­ каза Виссарион. ­ Колко бързо започвате преход към надсмиване и издевателства.
45. Да, Аз не зная езици и не се стремя да ги уча, за да доказвам на някого от вас Своята Истина.
46. Аз съм донесъл Своя живот, Аз ще ви уча да обичате.
47. Ако виждате Сърцето Ми, ще можете да вземете.
48. Ако не Го виждате, за какво Ми е да ви доказвам? Вие, все едно, няма да Го вземете, а ще Го стъпчете”.
49. Свещеникът Олег Стеняев прекъсна речта на Учителя, правейки заключение: “Първата ни среща показа, че Вие изобщо нямате представа как учението на Новия Завет ни говори за Второто Пришествие на Сина Божий.
50. А втората ни среща показа, че Виссарион от Минусинск е окултен Месия”.
51. Кураев също даде определение в заключителното си слово, че това е окултно мисионерство, което е извън рамките на християнството.
52. “Ще се моля Господ да ми даде възможност да умра православен”, ­ завърши кандидатът по богословие.
53. А когато Учителя и ученикът Му излязоха на улицата, Учителя каза: “Колко много думи, прикриващи липсата на любов!
54. И отново искам да повторя: страхувайте се от фарисейска закваска!”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.17 included.