Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Същия ден вечерта Сина Човешки беше вече в Кишинев, където много Божии чада от Молдова и Украйна чакаха среща с Учителя.
2. Вечерта на следващия ден Сина Човешки се срещна в голямата зала на двореца с онези, които искаха да чуят Неговото Слово.
3. И каза Учителя в отговор на многото въпроси: “Отново и отново Аз повтарям, че Вярата на човека се определя преди всичко от неговите самостоятелни стъпки.
4. Нали вие изпълнявате Божията Воля, а вашият удивителен вътрешен свят възприема тази Воля така, както не Я възприема повече никой друг от вашите събратя.
5. След като вие индивидуално виждате тази Воля, само вашата собствена искреност е призвана да ви служи като съдия, само вашата собствена искреност!
6. За човека е приятно да се осъзнава като грешник. За такива са се смятали и много светии, казвайки: “Разбира се, ние сме грешници”.
7. Но защо никой не иска да погледне корена на тази дума? Нали грешник ­ това е този, който върши грях.
8. А грехът ­ това е нарушение на Божия закон.
9. В Писанието има следното понятие: правещият грях е роб на греха.
10. И още повече, казва се, че онзи, който върши грях, е от дявола, защото дяволът пръв е съгрешил.
11. И тук започва бурна реакция, когато се появяват твърде много оправдателни понятия, които някак заглаждат това изказване и удачно доказват, че е невъзможно да не се греши.
12. Защото, ако човек каже, че няма грехове, то в Писанието има място: този, който казва, че няма грехове, е лъжец и в него няма Божия правда. Тогава какво? Постоянно ли ще вършите грехове?
13. За какво е Вярата на човека, ако той сам признава своята неспособност да не върши грехове? Значи, той постоянно възнамерява да нарушава законите на Бога?
14. Човек вечно ще прави грешки. Но понятието грях трябва да си отиде от човека.
15. Вярата се дава на човека, за да престане да съгрешава.
16. И силата на Вярата позволява да бъдат преодолени онези прегради, които възникват като съблазни по пътя пред стъпките на човека.
17. Постигайки Вярата, трябва да станете безгрешни. Вие просто сте задължени да станете такива.
18. Никога не трябва да нарушавате заповедите на Бога, защото трябва да помните, че в Писанието има място, където се казва: този, който е роден от Бога, той не греши, той не умее да греши.
19. Така че бъдете родени от Бога, защото семето на Отца се намира във вас!”
20. “Хората не познавали Учителя, познавали Го само първите Му ученици, а после са започнали разкази, различни разкази, много се идеализирало, неподозирайки, че даже с това много се рушало.
21. Но на човек му се искало някак да извиси Събитието, още нещо да прибави, от искрено желание и от любов.
22. И така започнали да се наслагват образи на различни описания, и те вървели от човек на човек.
23. И всеки човек, слушайки и четейки малките фрази за Учителя, естествено си създавал свой собствен образ.
24. И веднъж човек тръгнал след собствения си образ и престанал да смята, че има Жив Учител.
25. На човека му се искало да вярва в собствения образ. Сега всички вярващи вярват в тези образи.
26. И това е удобно, защото можеш да говориш вместо Учителя, защото този образ, който е вътре, съответства на вътрешния свят на човека.
27. Човек не може да си представи това, което не познава. Опитите му да си го представи винаги ще създават лъжлив образ.
28. Може ли човек да си представи нещо по-голямо, което да изпреварва неговото битие? Това е невъзможно.
29. Роденото отвън ще е подобно на това, което е вътре, както и да се идеализира.
30. Така и образите, които си изгражда вярващият човек, са много далече от Истината.
31. Но колко приятно е да се вярва в тях! Как е приятно да се върви след тях, защото те не те принуждават да променяш живота си. Те не идват и не те укоряват, не те учат, не те изобличават.
32. Човек казва “Ние вярваме, ние много Го обичаме”, ­ и продължава да върши грехове.
33. Това е много скръбно понятие, когато хората в действителност се боят да се срещнат с Учителя. Затова бързат да се хванат за собствения образ, той им е по-скъп.
34. Истината винаги идва нова. Нова може да бъде също и лъжата.
35. Но ако лъжата може да бъде нова, това не означава, че не трябва да се търси Истината.
36. Истината не може да е такава, каквато е известна на човека.
37. Ако Истината идва съответстваща на човека, тогава на какво ще го учи? Ако Тя е като него и удовлетворява всичките му желания.
38. Когато Истината идва, Тя в много отношения е непонятна.
И това е съвсем естествено. Тя идва от бъдещето, Тя води в бъдещето, и следователно трябва да учи на нещо ново.
39. А това ново е непонятно. Как можеш да го разбереш? Нали с никакви разумни съждения това не може да се разбере.
40. Възможно е да го разбереш само ако се движиш по този Път; когато мине определен период от време и се изкачиш на поредното стъпало, ­ вече от височината можеш да съзреш онзи хоризонт, за който толкова много се говори”.
41. “Не се озъртайте настрани да търсите подсказки. Винаги правете сами тези крачки, които смятате за най-благоприятни.
42. В себе си задължително трябва да намерите отговора, защото самостоятелната крачка ­ това е признак за човек, устремен към Светлината.Така, че бъдете твърди в тези крачки, изпълнявайки достойно Волята на своя Велик Отец!”
43. “Сега няма да има стремеж за обединение на религиите, а ще се открие един-единствен Път в цялата Му чистота и пълнота.
44. По-нататък изборът остава за тези, които се докосват до Него. Ако човек иска ­ ще тръгне, ако не вижда, не иска ­ не трябва, нека остане на онова място, което в края на краищата за него е видно и понятно.
45. Това ще означава,че за него просто е нежелателно да вземе този товар, който не е по силите му.
46. Затова сега, вземайки Истината, ще се отделят тези, които искрено ще се устремят да изпълнят Божията Воля. Те ще вървят по-нататък, те ще съставят основата на бъдещото човечество.
47. А останалите, на които разбира се предстои да напуснат своята плът, за да не се объркват по-нататък в собствените си грешки, съждения и мъдрувания, ще бъде предоставена възможност да се родят в новата епоха.
48. Това е чудесно и удивително тайнство, което просто ще отсече физически възможността да помнят своите ненормални грешки и заблуди. И раждайки се в новото общество, човек от детството си няма да знае какво значи да руши, да причинява болка, главата му няма да е пълна с глупости.
49. Той веднага ще възприеме от своите родители истината за любовта, за творчеството, за достойните и праведни постъпки. Детето ще се учи да твори за Славата на Бога още от първите си стъпки, друга възможност то няма да има.”
50. “Не бива да гледате този, който не може да възприеме Истината и Я ругае като човек, който има някакви лоши помисли.
51. Хората често имат добри, хубави и искрени помисли, но поради тяхното съзнание, доста тясно и неспособно да възприеме новата епоха в дадения момент, ще изкривяват онова, до което се докосват в самите себе си и реакцията им ще бъде доста бурна.
52. Но какво да се прави? Остава само да се търпи и да им се помага, доколкото може.”
53. Имаше такъв въпрос към Учителя: “Не е ли Вашето Учение опит да създавате нещо като неохристиянство?”
54. “Неохристиянство? Какво е това? Аз въобще ще преобърна всичко, цялата философия трябва да се зачеркне и много неща ще се обясняват съвсем просто.
55. Вие сами ще зачеркнете всичко това, защото ще разберете онзи абсурд и заблуждение, в който човек неволно пребивава от хилядолетия.
56. А Вярата ще бъде такава, каквато трябва да бъде сега. Защото това християнство, което е сега ­ това е само название.
57. Но Аз казах Истината, която определя онези, които следват Учителя: следват Го тези, които изпълняват Неговото Слово.
58. И ако всички казват: “Ние сме грешни и вършим грехове”, ­ нима те могат да вървят след Учителя? Не! Те говорят за Него, но не вървят след Него.
59. Въпреки че те се наричат така ­ няма значение, малко ли са тези, които наричат себе си ­ но към Вярата то няма никакво отношение, това са само някакви теологически изказвания, понятия и догми...
60. Аз не съм дошъл да създавам нещо поредно, нещо подобно, в някакъв нов вид.
61. Тук започва животът, а не разсъждения за него; отсега нататък вие ще се учите да живеете. Просто да живеете, да бъдете деца, да сте прости и наивни.
62. Тази първа крачка е останала неопозната още от раждането на човека на Земята в началото на неговото битие.
63. И сега е необходимо просто да се направи тази първа крачка, за да се движите достойно по-нататък по Пътя на развитието.”
64. “Вие казвате, че явлението духовност се отнася само за Земята. Значи, Вие отричате преобладаването на духовния свят над материалния?” ­ беше новият въпрос към Виссарион.
65. “Духовността не преобладава ­ тя преобразува, тя облагородява и води до значително по-висок порядък.
66. В никакъв случай не бива да се пресмята кое е по-висше ­ материята или духовността ­ това са два равнозначни закона, които съществуват в Хармония, а не в стремеж за надмощие.
67. Затова такова сравнение ­ това е съвсем човешко пожелание, произтичащо от човешкия живот и навика всичко да се сравнява и нещо да се слага на първо място.
68. Когато разглеждате законите на Битието и Хармонията, трябва да бъдете внимателни: човешките ограничени понятия тук са несъвместими.”
69. “Ако Отецът види, че в даден момент сте се устремили искрено, но не успявате в някакво действие, то от вас никога няма да се изисква.
70. Ако успявате с действието, но започвате да се бавите, като проявявате своята слабост ­ това е голяма загуба, с това вие ще накажете сами себе си.”
71. Една жена попита: “По какъв начин да вселим в душата на детето Бог, тоест творението на доброто и любовта? Какво се явява за пример, щом в характера е заложен егоизмът, жестокостта и себелюбието?”
72. “Във всеки от вас има по частица от Бога, във всеки един. И когато детето се ражда, в него се влага частица от Отца.
73. Но ви се дава индивидуалност ­ индивидуалност, която трябва да се усъвършенства.
74. Защото въпреки че тя има в себе си потенциалната способност да носи добро, любов, вие сте надарени и с разумни особености, който, реагирайки на околния свят, може да придобият отрицателен опит за душата.
75. И това, което се влага във вас като чудно красиво творение ­ няма опит; нали когато за пръв път се раждате на Земята, нямате опит в творението.
76. Вие не знаете какво значи да отдавате сърцето си на другите, без да искате нищо от тях, да мислите за другите, а себе си да не забелязвате, за себе си нищо да не искате.
77. И когато човек се ражда на този свят, неговото съзнание вибрира при съвсем други закони. Той гледа как живеят другите, а те живеят за себе си, защото няма кога да помислят за другите, на тях или нещо не им стига, или нещо ги боли, или нещо са им откраднали.
78. И човек започва все повече и повече да гледа себе си и започва да чувства колко е приятно, когато има много: много вкусно, много красиво е наоколо. И тогава започва съвсем друг опит ­ живот за себе си.
79. Това не бива да се изменя насила, тези грешки човек сам трябва да познае и да направи достойната крачка.
80. Защото ако би било възможно това да се измени насила, то още от самото начало, от раждането на човека на Земята, би могло всичко да се изтрие и хората би трябвало да правят добро оттогава досега.
81. Но вие виждате колко много жестокост и колко кръв човек лее до сега ежесекундно. Това веднага показва, че е невъзможно животът на човека да се променя насилствено; той може да го промени само по собствен избор и със собствените си смели самостоятелни крачки.
82. Докато той не разбере това, нищо в него не може да се поправи. И затова му се дава възможност да се удря, да пада, да разбива нещо в себе си, докато не разбере в какво е същността на неговото битие.
83. Когато започне вече искрено да търси, той се старае да поправи много неща в себе си.
84. Но той трябва сам да направи това, може да му се подскаже, но в никакъв случай не може да бъде заставян и принуждаван да прави своите крачки.
85. А докато е дете, тук задължително е нужна твърдост, това е допустимо в детска възраст.
86. Но по-нататък всичко започва с негов собствен избор. И ако в него няма този опит, него го чакат трудни действия и сложен живот.
87. Помагайте му, молете се за него, дайте му възможност самостоятелно да определи своя живот.
88. Тази самостоятелност му е нужна, тя бързо ще го научи да вижда доброто и злото.”
89. “Раждайки се на тази Земя, вие сте започнали да съзерцавате материалния свят, оценявали сте го с разума си и за всичко сте давали разумна оценка.
90. Но вашите разсъждения, всичките словосъчетания са се раждали във връзка главно с материалния свят.
91. Човек не е видял духовния свят, защото духовният свят ­ това вече е състояние на човека, неговото отношение, а това не трябва да се вижда, то може само да се оцени по някакви действия.
92. И затова всички думи на човека остават свързани главно с материалните прояви на околната среда, към неговите собствени външни прояви.
93. И използвайки тези фрази, за да разкажеш за любовта, освен думата “любов”, няма какво друго да се каже.
94. Всякакви думи ще бъдат неверни, защото те съвсем не съответстват на това състояние и всяка дума носи съвсем други образи, асоциации, свързани отново с духа на материята, а не с благодатния Дух, със Светия Дух, за когото говорят, на Който не може да се припишат никакви думи.
95. Затова Аз сега не мога да ви обясня това, не намирам такива думи. И както и да се опитвам да ви помогна да разберете, винаги усещам голяма неудовлетвореност от казаните груби думи.
96. И много ми се иска да обясня, но с думи всичко това само загрубява, да се предаде това усещане е невъзможно, докато вие сами не започнете да виждате Моите усещания.
97. В бъдеще и това ще стане възможно, но в дадения момент тази способност е затворена и на вас ви се налага да използвате примитивни фрази, които имат много ограничени понятия.
98. Затова, разберете Ме достойно, за Бога е невъзможно да се говори така. Но сега, устремявайки се напред, ще имате възможност да познаете малката частица от Него.”
99. “Може ли човек едновременно да медитира и да се развива духовно?” ­ попитаха Виссарион.
100. “Не, не бива. Защото да се развивате духовно, вие можете само като идете при хората и им отдадете своето сърце, приемайки техните удари.”
101. И промълви Сина Човешки в заключение на срещата с жадуващите за истинната Влага:
102. “Много често Ме питат: “Как да Ти помогнем?”
Това е възможно само в един случай: когато си помагате един на друг.
103. На Мене не може да носите радост, докато не сте си донесли радост един на друг.
104. У вас често се появяват пориви да Ми донесете някаква радост, топлина, да отдадете любов и вие започвате да действате с някакви външни прояви.
105. Но за Мене поривите ви ще бъдат чисто формални, докато не видя също такова ваше отношение един към друг.
106. Ето когато започнете да постигате щастие от това, че отдавате един на друг любов, тогава и Аз ще бъда навярно щастлив”.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.18 included.