Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. През следващите дни на септември Учителя посети България. Той дойде в тази красива страна през Молдова и Румъния, пристигна в малкия град Банкя, намиращ се до София. Той бе поканен от организаторите на международен симпозиум по парапсихология да направи самостоятелно изказване.
2. Поканата беше подготвена от последователите на Осъществяването от Молдова, които преди това донесоха Благата Вест на българска земя.
И щастливите чада Божии бяха редом с Учителя през тези дни.
3. Мнозина очакваха идването на Виссарион, защото някои ясновидци, които се наричаха така, защото съзнанието им се намирало под определено въздействие на извънземния свят, предвещаваха скорошно идване на Сина Човешки в България.
4. Силвана, ползуваща се с авторитет в ясновидските среди на парапсихолозите, неочаквано се появи на симпозиума и на въпрос на любопитните: “Кой е Виссарион ­ пророк или лъжеучител?”, отговори: “Той е Месията!”
5. На пресконференцията преди откриването на симпозиума Виссарион не говори, но слушаше внимателно.
6. Това мълчаливо присъствие предизвика голям интерес от страна на софийското радио и телевизията. А сърцето на журналистката от пловдивски вестник, млада жена на име Кичка, радостно и трепетно затуптя при вида на Сина Човешки и в паметта й се появи неотдавнашният й сън, в който спускащият се от Небесата Иисус я повикал след Себе Си.
7. След първия работен ден на симпозиума всички желаещи да чуят Виссарион се събраха в залата, предоставена от организаторите за среща с Него.
8. Учителя каза: “Вчера, когато ви слушах на първата среща, видях обичайния проблем, който възниква между хората: на вас ви е трудно да намерите единство в разбиранията си.”
9. И бе дадено от Сина Човешки Послесловието.
10. Започнаха въпросите към Него.
“Не знам кой сте ­ Учител или не, но видях днес златни лъчи, излизащи от Вас. Всички имат аура, но златни лъчи?” ­ каза една жена, която внимателно наблюдаваше Виссарион.
11. “А как да си обясним образа на Богородица, който се намира зад Вас?” ­ попита Силвана.
12. “Ето, виждате ли в какво се състои необикновеното, когато Аз трябва да общувам с вас: вие сте не просто хора, които слушат, но сте способни също и да виждате.
13. Образът на Богородица зад Мене? Това е Моята Майка. Тя ще бъде с Мене и, ако се наложи, ще помага.”
14. “Как ще обясните чудесата, които стават в света? Бог ли е причина или някой друг?”
15. “Частично чудесата са свързани с Божията Воля.
16. Законите на чудесата- това са закони на материята.
17. И когато действа някакъв закон, за човек това изглежда като чудо, въпреки че там няма никакво чудо ­ това е нормален закон на материята, който не е известен на самия човек, на неговата наука.
18. Светът на Вселената много често се е намесвал в живота на хората, опитвайки се да оправи движението на човека, като му доказва с чудесни свойства една или друга истина. Затова любопитството често води до неговото удовлетворяване.
19. Но не само истината може да се прояви на Земята, а също и лъжата, защото точно такива чудеса могат да бъдат изявени и от другата страна ­ всичко зависи от този свят, който се опитва да въздейства върху човека.
20. Но има също и ваши събратя, които, след като напуснат живота на Земята, по Божията Воля съхраняват природната си обвивка в по-тънък вид и остават край Земята в помощ на човека.
21. На тях им се дава възможност да използват законите на материята и по необходимост да правят чудеса, опитвайки се да повлияят на човешкото съзнание.
22. Но голяма част от чудесата, повтарям още веднъж, се проявяват именно от страна на Вселената и нямат никакво отношение към Божията Воля.
23. Това е ставало главно в Стария Завет, пронизан от чудеса. Вселената, отчитайки неразвития разум на човека, който бил далече от любовта и способен да се бои само от по-голяма сила, давала чудеса, разчитайки на страха, който трябвало да възпира младия човек от неразумни действия.”
24. Учителя даде отговори на още много въпроси и каза:
“Тъмнината ще действа много изкусно. Още повече, че към кормилото на държавата си пробива път недуховният човек.
25. Там е невъзможно да пробиеш при условията, които съществуват; духовният човек няма да отиде там. Следователно ще отидат онези хора, които могат да направят невероятно количество грешки.
26. Но ако човек не се развива, ­ а развитието е възможно само при постигане закона на Вярата, ­ при него върви процес на деградация: ако в дадения момент той направи нещо достойно, то утре ще направи нещо лошо, вдругиден ­ още по-лошо.
27. Ето така, невярващите хора, попадайки в държавното кормило, с всяка своя крачка ще правят все по-големи грешки.
28. Това е естествен процес, животът не може да се намира на едно равнище.”
29. В последния ден на симпозиума, в просторния хол на хотелската стая, в която беше Учителя заедно с учениците си, имаше много срещи с онези, които отново пожелаха да пият от истинската Влага и с други, които за пръв път дойдоха при Учителя по зова на сърцето си.
30. “Вие сте написали книга. В бъдеще ще кажете ли нещо ново?” ­ попитаха Виссарион.
31. “Истината, която е в Мене, е призвана да помогне на човека да се ориентира във всички страни на своя живот. Но тази Истина не винаги е оформена в словесни понятия.
32. И само тогава, когато се сблъскам с едни или други явления в живота на човека, с проблемите на човека, то тази Истина, която е в Моето сърце, започва бързо да се облича в словесни определения.
33. За да дам това на човека, Аз започвам да мисля за явлението и Истината бързо придобива форма.
34. Това, което е написано сега, е писано за тези години на откритите Ми срещи, за четирите години, през които проповядвам на Земята. И това, разбира се, не е всичко.
35. По-нататък Аз ще се натъквам на други проблеми, до които все още не съм се докосвал досега, и ще се изискват също обяснения, които е необходимо да дам на хората.
36. Tака че това е естественият процес, когато това, което се намира в сърцето Ми, придобива разумен словесен израз, достъпен за човека в нужната минута.”
37. “Как трябва да се отнася човек към непочтеността?”
38. “С разбиране. Защото всеки вид невежество, проявено в живота, често идва от човека, но не защото той го иска, а защото неговото сърце е пълно с това невежество.
39. Нали устата говори от изобилието в сърцето. Следователно с каквото е изпълнено сърцето, това се излива навън.
40. Човек сякаш иска да намери справедливост и по своему търси светлината, без да забелязва и без да може да прецени, че причинява болка на другите.
41. Трябва просто да го разбереш, като малчуган, който нищо още не е научил и продължава грубо да разбива стъклата.
42. Но нищо, ще дойде времето, когато, правейки си цицини, той ще разбере много неща. Нека само да среща добро и светло отношение от другите.”
43. “Кажете кои човешки пороци са най-тежки?”
44. “Мене Ме тревожат всички пороци, защото всяка слабост, която се удовлетворява от човека ­ макар той да разбира, че е проява на слабост, ­ това е крачка от негова страна към бездната, една постоянна деградация, когато човек все по-грубо и по-грубо върви надолу, убивайки всичко наоколо.
45. А щом направи крачка надолу, то започва да носи страдание на цялото човечество едновременно, защото всеки човек е неразривно свързан с всички хора ­ това е единен закон.
46. Следователно човек не може да направи нито една крачка, без да засегне съдбата на всеки друг човек на Земята.
47. Всичко е излязло от една точка и следователно всичко е пронизано от еднороден закон. Колебанието на всяка точка движи всичко наоколо.
48. Затова може ли да се каже кое е повече? Жестокостта и гневът, които препълват сърцето на човека, го правят много неуравновесен и той постъпва много прибързано, постъпките му носят големи разрушителни свойства: загиват хора, възникват пожари и войни.
49. И човек даже не подозира, че виновник за това е не президентът или кралят на някаква държава, а той самият със своите гневни емоции разпалва пожара, възникнал на другия край на Земята.”
50. Вечерта на същия ден отново звуча Словото.
51. От София при Сина Човешки дойдоха търсещите Го, чиито сърца ги призоваха на път. Те цял ден чувствуваха безпокойство от необходимостта да отидат на симпозиум, чиято парапсихологическа тематика съвсем не ги интересуваше. Вслушвайки се в зова на своето сърце, те срещнаха Този, Когото така дълго търсеха.
52. Сред многото казано Учителя мълвеше: “Земята ваша е сродна на руската земя и възприятието на хората, живеещи на тази земя, е най-близко до възприятието на руските хора.”
53. В края на деня имаше Слово на Виссарион към българите по националната телевизия.
54. И каза Учителя: “Веднъж в своя живот можете да чуете Истината не само от устата на своя брат, но и от устата на самата Истина.
Това ще бъде минута, когато направо ще решите своя живот.
55. Кога може да възникне такава минута? Тук бъдете внимателни, за да не би в суетата си някога да настъпите Истината с краката си.
56. Бъдете внимателни към това, което ще кажа към вашите уши и сърца.
57. И прозвуча кратко и силно Словото на Учителя за пълното доверие в Бога.
58. На следващия ден той отпътува за Пловдив.
На неделната еднодневна конференция на целители и ектрасенси беше предоставена възможност на Виссарион да открие със Своето Слово събранието на хората, търсещи изцеление за човека.
Преди откриването се проведе кратка среща на Виссарион с белобрад човек на име Ваклуш, чиито многобройни последователи го считали за единствен учител и вярвали, че той е този, който трябва да дойде.
59. Дългият живот на Ваклуш бил пълен с много изпитания, имало години на лишаване от свобода, заради убежденията си, в определени моменти получавал помощ от извънземния разум чрез съзнанието си.
60. И сега един път годишно, на определена дата, Ваклуш се събира със свои последователи и приема послание от света на Вселената.
61. Запознавайки се с Виссарион, Ваклуш с вежлива почит се поклони и усмихвайки се каза, че Иисус също е бил обикновен дърводелец и малко хора видели в него Словото Божие. Кого имаше предвид Ваклуш ­ себе си или Виссарион, остана скрито в усмивката му.
62. Откривайки конференцията на лечителите, Учителя каза: “Вие сте необикновени с многото си възможности, които сте придобили в някаква степен.
63. Но често хората бъркат понятието за развитото биополе с уравновесената психическа енергия и духовността. Духовността и развитата биоенргия не са едно и също.
64. Може да имате голяма сила, но в същото време да сте много слаб човек.
65. Духовността не трябва да се измерва, макар че вие се стараете да правите това.
66. Духовността е качество, което е много по-тънко и по-уникално от тези материални полета, които вие в някаква степен сте се научили да измервате.
67. Духовността се определя само от едно нещо ­ от вашата способност леко и с любов да посрещате всеки удар, който може да бъде нанесен на сърцето ви.
68. Ако тази способност във вас не е голяма и сте способни да изразите раздразнение и неудоволствие от своите ближни ­ това вече говори за много големи слабости, за това, че още не сте се научили да бъдете човек.
69. Защото истинският човек, който трябва да се прояви сега на Майката Земя ­ това е този, който не е способен даже да помисли лошо за този, който му носи голяма болка.
70. Това е възможно само чрез духовно израстване. Друг път няма”.
71. През тези дни дом за Сина Човешки и неговите спътници бяха покрайнините на Пловдив ­ планината Родопи, планинска хижа на заоблен връх.
72. Два дни Сина Човешки излизаше заедно с Вадим в планинските утрини, скрити в леката слънчева мараня. Наоколо нямаше никого, само шумът на планинската река по-долу, минаваща през млада гора, и летящите грабливи птици в чистото тихо небе.
73. Земята със светлокафявите си скали напомняше израелската земя.
Хоризонтът бе покрит с пухкави бели облаци, смесващи светлосивите си цветове с далечния профил на планините.
74. Някакво гущерче, замряло върху един камък под топлото слънце, позволи на Виссарион дълго и нежно да го докосва със суха тревичка.
75. На втората вечер от пребиваването на Учителя в Пловдив се състоя Негово Слово в клуба на българо-руската дружба.
И беше дадено на събралите се Послесловието.
76. На български език превеждаше Словото истинско Величко, който посрещна Виссарион в Пловдив и организира срещата с Него ­ превеждаше старателно и отговорно, макар че всички слушатели разбираха Словото на Сина Човешки.
77. На следващия ден пътниците се простиха със семейството на домакините, с местните кучета, възторжено проявяващи своето дружелюбие, и с рижавото ласкаво коте, чието мъркане два дена непрестанно бе съпровождало пътниците, пребиваващи в планината.
78. Късно вечерта на двадесет и шести септември хиляда деветстотин деветдесет и пета година дългият път отведе Сина Човешки в Южна България, в местността Рупите, където живееше Ванга.
79. Малко село. Настъпваща нощ и ярко осветен храм със съвременна архитектура и съвременна стенопис, построен със средства на Ванга. До вратата на храма стоеше самотно, лаещо в нощта куче.
80. Ванга беше болна, не приемаше хора, срещаше се с тях в редки случаи. Но дори късно вечерта хората продължаваха да чакат край оградата на къщата с надеждата да се срещнат с пророчицата.
81. На сутринта учениците предадоха на Ванга чрез нейния помощник книгата “Слово на Виссарион” и снимка. Вадим помоли да предадат на Ванга, че пътниците ще останат тук само един час.
82. Болестта на Ванга и честата липса на връзка с източника, който я водеше, не й дадоха възможност да определи Кой стоеше пред нея.
83. Българинът Митко, хлебар в близко село, видя Виссарион и, удивен от Неговия Лик, попита учениците кои са?
84. Учениците му разказаха за Осъществяващото се в Русия, за Учителя, за общината, зараждаща се в Сибир.
85. И българинът отново поведе пътниците към дома на Ванга и помоли дежурния на вратата да й предаде, че тази среща е необходима.
86. После Митко се обърна към учениците и, гледайки подарената му от тях снимка на Виссарион, заразказва: “Тук мнозина знаят и говорят, че баба Ванга е казала: “В края на септември при нас ще дойде Спасителя. А сега е двадесет и седмо число.
87. По нашите места всички вярват на баба Ванга, обичат я. Но защо никой не Го очаква? Защо никой не Го познава, когато Той е тук! Ще разкажа на всичките си приятели Кого срещнах днес!”
88. В очите на Митко се появиха сълзи: “Трудно ми е да се разделя с вас, сърцето не ме пуска. Наистина ли ще ме приемете в Сибир такъв, какъвто съм?”
89. Митко забърза към колата. Обедната почивка приключваше и пекарната го чакаше.
90. Времето минаваше, пътниците трябваше да тръгват на път, защото в София ги чакаха желаещите да чуят Учителя.
91. В този момент изведоха Ванга на чист въздух в двора на малката й къща, като я поддържаха под мишниците, сложиха я да седне на скамейка откъм слънчевата стена и я покриха с вълнено одеало.
92. Желаещите да се срещнат с нея, дошли от разни места и страни, дойдоха до оградата на дома, за да видят отблизо пророчицата.
93. Вадим и Владимир Кишиньовски също се доближиха до оградата. Вадим извика високо:”Бабо Ванга!”
94. “Да!” ­ отговори Ванга и се обърна към учениците с незрящите си, скрити под веждите очи.
95. “Бабо Ванга! Това, за което говореше, стана! Спасителя е на Земята! И сега Той е дошъл в Русия, в сибирската земя. Името му е Виссарион. Той сега е тук! И ако искаш, ще влезе в твоя дом!”
96. Ванга се развълнува и поднесе ръка към слепите си очи. Нейният помощник нервно и рязко помоли всички да се отдръпнат от оградата.
97. Вадим се обърна и тръгна към хотела ­ той направи това, което искаше.
98. Учителя изчака завръщането на Вадим, излезе на пътя, простря ръка към дома на Ванга и промълви: “Бъди благословено, чедо Божие!”
99. И кротко додаде: “Да вървим по-нататък!”
И пътниците тръгнаха на нов път...
100. Месец и половина след описваните събития, в Дома-храм в Малая Минуса се разнесе телефонен звън ­ звънеше Владимир Кишиньовски от България.
101. Той разказа, че се е срещнал с Ванга и тя го помолила да тръгне за Сибир и да доведе Виссарион, а на домашните си казала да поставят фотографията на Виссарион на видно място в дома й...
102. В София дойдоха да чуят Сина Човешки тези, които Го бяха приели през тези дни за единствен Учител и тези, които за първи път бяха чули за Него от устата на ближните си и бяха пожелали да Го видят. На срещата присъстваха и последователи на Ваклуш.
103. И словото на Учителя сплоти намерилите Истината.
104. А на тези, които продължаваха да търсят, бе казано: “Когато пристигне Сина на Своя Отец, помнете: Той не се нуждае от идващите откровения, Той вече носи вътре в Себе си това, което трябва да носи.
105. И в необходимия момент Той излива всичко това от сърцето си, а не получава отнякъде информация, предавайки я на вас”.
106. “Аз съм Този, Който иска да ви научи да живеете така, както Аз самият живея.
107. Моето обръщение към вас ­ това е Моето сърце, Аз не умея да живея по друг начин.
108. Аз дойдох за тези, които са способни и искат да вървят до Мен...”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.19 included.