Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Далечният изток. В нощта на първи февруари Виссарион долетя в Хабаровск.
2. Следващите два дни Сина Човешки прекара във Владивосток, отсядайки заедно с учениците си в дома на обаятелната и гостоприемна Вера Александровна.
3. Срещите не бяха многолюдни. Повечето слушатели през първия ден бяха последователи на Осъществяването от Арсенев, Будьоновка, Артьом.
4. Вторият ден беше по-радостен. Призваните сърца, които имаха възможност да помогнат на града да чуе Благата вест, слушаха внимателно този ден истинното Слово.
5. Тревожният красив град Владивосток. Земята по тези места диша трудно.
6. Неголемият град Арсенев им подари дни, изпълнени с многолюдни срещи с чедата на великия Отец, жадуващи за живителната влага.
7. И се лееха от устата на Виссарион думите на Послесловието, и прозвучаха отговори на многото въпроси.
8. “Не се привързвайте към постоянно променящи се ценности.
Привържете се към Вечното и само тогава ще получите щастие.”
9. “Разсъждавайки за живота, преставате да живеете.
10. Разсъждавайки за любовта, вие я губите.”
11. “В търсенето на Истината вие решавате своята съдба, а не съдбата на Истината.”
12. “Ако вашите стъпки са правдиви, вие никога няма да търсите оправдание.”
13. Находка се приготви за среща с Учителя със старанието на Виктор и Альона от Будьоновка и на Любов Андреевна, в дома на която пътниците отседнаха в пристанищния град.
14. Два дена имаха срещи в просторната уютна зала на детската градина, чиито стени отвътре бяха изрисувани със сцени от живота на веселите гноми...
15. Комсомолск на Амур. Железопътната гара. Мразовит ден. Щастливите лица на посрещачите.
16. След първите мигове на Словото, когато едва започваше да се сплита светоносният венец на Послесловието, в залата се разнесе нетърпеливият и несдържан глас на един свещенослужител. Той искаше Виссарион да се представи и едновременно с това призова слушателите да се обърнат към него в православната църква във връзка с лъжехриста Виссарион.
17. Думите на свещеника не продължиха дълго, защото дошлите да чуят Истината го помолиха, ако не иска да слуша, да напусне залата...
18. Бързо отлетяха двата дни, богати на срещи.
19. Учителя бе изпроводен от Негови последователи, здраво хванати за ръце пред вагона на влака, с който Сина Човешки заминаваше за Хабаровск.
20. Децата и възрастните, които бяха станали деца, дълго време вървяха след влака под бавно падащия сняг.
21. Хабаровск, разединен от многобройни духовни течения, прояви голям интерес към пристигането на Виссарион. Залата беше препълнена, хората стояха прави и по пътеките.
22. Учителя говореше силно и твърдо, без звукоусилваща апаратура. Това придаваше на Неговото Слово древни и строги оттенъци.
23. На дванайсети февруари в дома на Олег и Елена, където отседна Виссарион с учениците си, се проведоха много срещи; състоя се разговор с млади хора, които дойдоха с видеокамера и задаваха въпроси за изкуството.
24. “Вашето отношение към изкуството? Изкуството ­ от дявола или от Бога е?”
25. “Всички представители на Мирозданието умеят да творят красота.
26. Човек е способен не само да създава красота, повтаряйки природата и околния свят, той е способен също да вложи в своето творение огъня на сърцето си.
27. Светът на изкуството трябва да се създава, като творецът се развива духовно.
28. Художникът трябва да бъде духовно силен.”
29. “Има такива разновидности на изкуството като музикалния клип. Но нали това разрушава съзнанието?!”
30. “Всичко, което се създава за пари с цел да се извлече печалба, независимо колко е ново и оригинално, не може да бъде изкуство. То е насочено към задоволяване слабостите на човека. И това го убива.
31. Човек ще се поутеши с тези дрънкулки, а после въобще няма да може да вдигне глава. Това няма отношение към изкуството.
32. Изкуство е, когато сърцето се излива, когато пее. Тогава започват първите стъпки на изкуството.
33. А по-нататък опитът превръща първата крачка в прекрасно и неповторимо сътворение.
34. И това, разбира се, няма нищо общо с онова, което сега се твори на тази земя.”
35. “Моите асоциации, например, са такива: Щраус ­ вино, шампанско; съветските рок-групи ­ денатурат, технически спирт; Вагнер ­ някакъв наркотик; Чайковски ­ чиста изворна вода.
36. Музиката се дели на такава, която отнася човека под пелена; и такава, която го кара да плаче”.
37. “Вашето отношение, в частност, към Вагнер, чиято музика американците са използвали по време на атаките над Виетнам?” ­ попита един човек.
38. “Композиторът изобразява онова, което чува отстрани.
39. Много композитори не пишат своя музика, а пренасят на хартия нотите, които изразяват чуваната от тях музика.
40. Но откъде идва тя, те разбира се, и понятие си нямат. Просто я записват.
41. Те са като своеобразни приемници, от техния духовен свят зависи качеството на вълните, които долавят.
42. Колкото по-чист е духовният им свят, толкова по-чиста е музиката, която са способни да чуят.
43. Композиторът не възприема нищо друго, защото той веднага ще чувства, че това е нещо недобро, тежко и пречещо.
44. Ако музиката извиква тежки усещания у слушателите, значи човекът, който я пише, е слаб духом, въпреки че техниката на изпълнение може и да се развива.
45. Но ако вземем предвид истината, че светът преди е бил далече от истинското духовно развитие, състоянието, в което са се намирали композиторите от предишните епохи, е слабо духовно състояние.
46. Но в някаква степен все пак е имало хора, при които доброто и широтата на сърцето са преобладавали над другите качества. И те са били способни да видят по-чиста музика, да я запишат и предадат с ръцете си или с ръцете на своите братя.”
47. “Ако те долавят музиката, значи тя витае някъде. Откъде се взема музиката?”
48. “Това е музиката на Вселената. Често тя е създавана от чужди светове, които се опитват да влияят на съзнанието на човека, защото те знаят: ако човек долови музиката и започне да я възпроизвежда според материалните закони, посредством едни или други инструменти, тази музика ще звучи не някъде в много тънките вибрации, а ще прерасне в грубите вибрации и ще започне да обгръща съзнанието на всеки човек, който я слуша.
49. Затова зависи кой източник създава музиката и с каква цел се опитва да влияе на съзнанието на хората.
50. Но наоколо има твърде много светове, враждебни към човека, които, провеждайки определени действия, са създавали различни вибрации, за да могат да се фиксират от човека.
51. Това може да се реализира и чрез стиховете. Малцина от поетите могат да създават самостоятелни строфи, те често чуват готовото стихотворение и остава само да го доведат до определена форма”.
52. “Рядко някой се наема да изобрази рая ­ получава се бледо подобие.
А когато изобразяват ада, всичко е по-истинско и интересно.
Доколко правдиви са тези изображения?”
53. “Човек не изобразява правдиво нито едното, нито другото.
54. Има една проста закономерност. Човек не знае какво е Любов, какво е Висшия Свят, той не се е издигнал до тази степен.
55. А онези, които са се издигнали, вече не се връщат на Земята, а продължават да живеят там.
56. Но тъй като човек не се е издигнал до тези висоти, той, разбира се, ги изобразява от своята гледна точка.
57. И какво може да каже за покрива на високото здание, когато се намира в подножието му?
58. Той не вижда покрива, а само издигащите се нагоре стени. Какъв е смисълът да го описва, та той няма понятие за него.
59. А светът на ада в изобилие се среща в самия живот на човека. Той се потапя в този живот постоянно.
60. И макар че няма никакво понятие и за този свят (защото, който е попаднал там, не се връща на Земята), по своему се опитва да го изобрази с онези краски, които винаги се срещат в неговия живот.
61. Той се радва на своя живот, търкаля се в него като прасенце, което разпръсква кал наоколо. Харесва му да се намира в тази локва и не желае да излезе от там.
62. Затова картините на ада предизвикват силен отзвук у човека, привличайки към различни сюжети.
63. Но той не познава този свят и разбира се, не може да го изобрази правилно.
64. Този свят е доста по-тежък. Ако вземем оттенъците му, ще ви стане лошо само от един вид от тези оттенъци. Даже не са нужни сюжети.”
65. Сред многото отговори на въпросите, задавани на Виссарион и в дома, и в голямата зала в двореца на културата, и в залата на театъра на младия зрител, беше казано:
66. “Ако ти питаш Мен, няма да чуеш онова, което ти се иска да чуеш.
67. Аз ще ти отговоря това, което трябва да чуеш.”
68. “Мъдростта идва с познанието, а не с научаването на много истини.”
69. “Учителя идва да ви направи самостоятелни и независими от глупостта на другите.”
70. Попитаха Виссарион: “Защо вашите ученици не се покланят на символа на разпятието?”
71. “Ти сега се придържаш към спомена от миналото Пришествие. А те се облягат на живия Учител, когото са приели с цялото си сърце” ­ отговори Учителя.
72. От Хабаровск след двучасов полет Сина Човешки стъпи на Камчатка. Посрещнаха Го красивите заснежени вулкани, които със своя неспокоен нрав тревожеха жителите на полуострова.
73. В дните на престоя на Виссарион далечният Изток живееше в неспокойно очакване на голямо земетресение и на материка, и на островните части.
74. Но Земята удържа своята болка и постепенно тревогите си отидоха от сърцата на хората.
75. На Камчатка имаше срещи в Елизово и Петропавловск. На тези срещи, организирани от Надежда и нейните приятели, пристигнаха последователи на Осъществяването от различни градове и села на полуострова.
76. И говореше Учителя в тези дни: “Когато живеете, за да взимате, никой няма да намери спокойствие, животът ще ви тревожи и безпокои.”
77. “Ако хората се делят в сърцата си, значи те не са достигнали до Истината, а са достигнали нова лъжа.”
78. “Както от трънка не се ражда грозде, така и от вашия болен вътрешен свят никога не се ражда идеален образ.”
79. “Целият опит на човечеството, пропит с болка и страх, не може да бъде пътеводител в бъдеще.”
80. И отново Хабаровск. Пътниците прекараха нощта в семейството на Максим и Лена. А на сутринта потеглиха за Биробиджан.
81. Игор, в чийто дом отседна Учителя, със собствени сили организира в родния си град срещи с Истината. Защото до пристигането на Сина Човешки той беше единственият последовател на Осъществяването в Биробиджан.
82. Срещите се проведоха в неголямата зала на някаква тъжна организация, на чиито врати висяха обяви за прием на граждани от еврейска националност, които си заминаваха от Биробиджан.
83. И стените на това здание се изпълниха със звученето на Истината:
84. “Всяко ваше желание идва от слабост, която съществува вътре във вас.
85. А щом желанията на човека са болни, значи никога няма да се изпълнят.
86. И човек започва да се уморява от неизпълнение на собствените желания.”
87. “Ако слонът, призван да носи дървени труп, всеки ден носи клонче, ще настъпи време, когато той действително няма да може да повдигне повече от едно такова клонче.”
88. “Всяка слабост, която вие удовлетворявате, колкото и малка да е тя, скоро ви прави свои роби.”
89. “Животът е река, която тече с падове.
90. Но ако спрете свободното й течение с бента на собствените си застинали разбирания, вие ще я превърнете в блато”.
91. И отново на път ­ нощ в Хабаровск, а на сутринта ­ към Благовещенск.
92. Пътниците се настаниха в семейството на Анастасия и Сергей, с искрените усилия на които бяха организирани срещите на Учителя.
93. През първия ден телевизията засне голямо интервю с Учителя. Снимачната група прояви искрен интерес към Виссарион и зададе нови и нови въпроси.
94. Когато свършиха снимките, очите на присъстващите бяха изпълнени с уважение и с някакво смущение.
95. А през втория ден се случи необикновено събитие: благовещенският и тиндински епископ Гавриил покани Виссарион на разговор.
96. Разговорът се състоя в кабинета на епископа. Гавриил познаваше Словото на Виссарион и се отнасяше към Сина Човешки с искрено уважение.
97. Гавриил разказа за духовната оскъдица на православното духовенство, което в болшинството си се е потопило в грижи за насъщния и няма вяра в себе си, значи не може да дава от себе си.
98. И каза Гавриил, че той също е невярващ, защото се бои и зависи от много неща.
99. “Защо идва Учителя? Не идва ли, за да учи на самоотверженост, на откритост и смелост? Не идва ли, за да учи да не се боиш да бъдеш изхвърлен на улицата бос и гладен?!
100. Защото вярващият възприема всичко като необходимо и знае, че Великия Отец е с него” ­ промълви Учителя.
101. “Не са ни учили на това в академията. Какво да правя сега ­ да се откажа от сана си? В моята работа не може да се познае Вярата” ­ каза Гавриил.
102. “Изборът е за всеки. Сега човек трябва да се определи ­ действително ли обича своя Отец, или са му по-близки човешките закони.
103. Времето е неумолимо! Жалко е когато човек прави лъжлива крачка и разбира, че е така” ­ каза Учителя.
104. Гавриил печално кимна с глава и след кратко мълчание каза: “Вие искахте ли да произнесете Слово в храма? Заповядайте! Вратите са отворени!”
105. И на прощаване Сина Човешки и Гавриил се прегърнаха.
106. Излизайки на улицата, обляна от слънце, Учителя каза: “Днес е необикновен ден, велик ден, подарък от Отца!”
107. А вечерта леденото китайско градче отвори врати пред голямото Момче в червен хитон.
108. Ледени дракони, лъвове, змейове, дворци и храмове се усмихваха на Виссарион с преливащи огньове.
109. Фойерверки озариха нощното небе над главите на пътниците...
110. Дълго чакаше Сахалин среща със Сина Човешки. Много последователи на Осъществяването, чули Благата Вест на острова от устата на Александър Сахалински, вече живееха на новата обетована земя.
111. Не един път Александър със своите братя пътуваше из острова от север на юг и от юг на север, за да донесе вестта за Осъществяването до сърцата на чакащите.
112. И ето сега Спасителя стъпи на сахалинската земя, в градовете Южно-Сахалинск, Ноглики, Оха.
113. В Южно-Сахалинск имаше пряко телевизионно предаване, защото много уста искаха да излеят въпросите си към Сина Човешки, разделяйки се според същността им: едни носеха любов, други ­ негодувание.
114. И беше казано от Учителя в дните, когато беше в Сахалин: “Словата на Вярата по-добре да звучат от ръцете, а не от устата.”
115. “Когато търсите оправдание за своите постъпки ­ това вече е признак, че грешите.”
116. “Съблазън е онази подбуда, която ви подтиква да извършите зло или да се откажете от добрите начинания.”
117. “Първият грях на човека бил извършен не когато той нанесъл щети, за да поддържа живота си, а когато утвърждавал своя интерес.”
118. “Съмнението е естествен двигател по пътя на разцвет на разума и е нормално тайнство в страната на незнанието.
119. Но съмненията са недопустими по пътя на разцвет на човешката душа, което става въз основа на Вярата.
120. Защото съмненията принуждават човека да внимава и да не прави решителни крачки дотогава, докато не се съставят задоволителни умозаключения по повод на непознатия и предстоящ път.
121. С този товар няма да намерите Вярата довеки.”
122. “Човек може да има само светло предначертание.
123. Няма предначертание за зло. Има само неродена душа, защото разумът се е излъгал и е тръгнал по пътя на мрака.
124. За истинското раждане на човека трябва да помогне неговото обкръжение.”
125. “Човек винаги ще вкусва собственото си разбиране за Истината.
126. Божиите Пътища се изкривяват от всеки от вас” ­ каза Виссарион на една жена, която се опитвала да разпространява сред хората своето разбиране за Истината.
127. “Вие вървете по своя път, а аз ­ по моя” ­ каза жената и, спъвайки се на прага, прекрачи в... тъмния килер.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.2 included.