Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Сутринта на двайсет и осми септември Виссарион беше още в София, а вечерта на същия ден яви Словото на великия Отец в Москва.
2. “Толкова отдавна не сме се виждали ­ каза Учителя. ­ Но великият Път на Висшето е неизповедим.
3. И този, който е бдителен, ще намери, а онзи, който е мъдър, ще успее и да вземе.
4. Вашата мъдрост се определя от умението ви да вземете от малкото, което рядко се докосва до ушите и сърцата ви.
5. Събитията стреснаха много от вас, стряскат и сега, в тези дни, и достатъчно ще ви стреснат и в бъдеще.
6. И ще бъде много хубаво, ако сърцето ви остане на мястото си и не само остане на мястото си, но и продължи да изпълнява предначертаното му от великия Бог.”
7. Тази вечер въпросите към Виссарион бяха много. И имаше Негови отговори, които засягаха много страни на човешкото битие.
8. “Всяко сравнение на крачките на Истината със собствения опит неизбежно ще доведе до неразбиране.
9. И ако това продължи и му обръщате внимание, разбира се, е невъзможно да се устои: задължително ще се спънете и ще се ударите много силно.
10. А след това, малко учудени, смаяни, може би ще се втурнете в различни страни, вече без да слушате своето сърце. И тогава може да се допуснат много големи грешки, лоши грешки.
11. Но мъдростта учи как да се разбира онова, което по-рано е било неизвестно. А това вече е обективен поглед, това е умение трезво да се оценяват ставащите събития и старание достойно да ги познаем чрез собствените си постъпки.”
12. “Да се довериш на простотата е велико чудо.
13. Да станеш прост, да станеш наивен, но твърд и смел в своите решения и действия, искрен в своите постъпки ­ на това ще ви научи Вярата.”
14. “Учителя идва да даде преди всичко Силата, а не да наговори огромно множество различни мъдрости.
15. Разбира се, ще се наложи те да бъдат казани, отчитайки състоянието на разума на съвременния човек.
16. Понякога ми се иска изобщо нищо да не говоря, да мълча, защото пиещият човек не се нуждае от звуци, които могат да разтърсят пространството ­ пиещият чака животворната Влага, която изтича от Извора.
17. Той се навежда към Извора и като се напие, като се изпълни целият, сам започва да излива тази велика животворна Влага. Ето това и определя жадния човек.
18. Ако е жаден, човек ще усети даже и зад камъка животворната Влага, ще чуе Нейното ромолене.
19. От жадуващите за животворяща Влага ще бъде създадено великото войнство на Светлината.”
20. “Ако вярвате в Бог, изпълнявайте Неговата Воля. А Неговата воля ­ това е да се обичате един друг.
21. Както сте разбрали тази Истина, така и направете крачка, именно така, както сте разбрали. И отдайте всичките си сили за това!”
22. “Вие често си мислите, че колкото повече истини разкажете на ближните си, колкото по-настойчиво им ги докажете, толкова по-бързо ще достигнат прозрение. Това никога досега не се е случвало, няма и да се случи. Това е лъжлива представа за помощ, така никой никога на никого не е помагал, а само са били създадени големи трудности.
23. Защото натрапената Истина често предизвиква обратната реакция: човек започва да се защитава от Нея. Защитавайки се, той започва да отблъсква Истината, да Я отблъсква грубо.
24. Той би минал покрай Нея, без да Я забележи, би правил онова, което сам вижда, а вие поставяте Истината пред него. Но той не Я вижда, а вие му Я натрапвате и на него не му остава нищо друго, освен грубо да Я отблъсне.
25. И този негов груб жест неизменно ще изиграе съдбоносна роля в живота му.”
26. “Помнете: всяка хула в устата на ближния говори за голяма лъжа в сърцето на този човек.
27. Нали вашите ръце творят от пълнотата на сърцето. А устата ви? Какво говорят устата ви? Не говорят ли те също от пълнотата на сърцето?!
28. И щом от устата ви се леят хули, значи сърцето ви е болно от тези хули.
29. А ако сърцето ви е изпълнено с добро, как бихте могли, сдържайки това добро, да кажете нещо лошо? Вие ще изливате онова, което ви препълва, а вас ви изпълва желанието за щастие.”
30. Попитаха Сина Човешки в края на Словото Му: “Кога ще се срещнем отново?”
31. “Някога”, ­ каза Учителя, усмихвайки се.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.20 included.