Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На девети октомври в общината, в църквата на Последния Завет пристигнаха двама души от държавната Дума, придружени от снимачни групи от различни канали на руската телевизия.
2. Начело на пристигналите беше Виталий Савицкий, заместник-председател на комитета на държавната Дума по въпросите на обществените обединения и религиозните организации.
3. В страната се разгръщаше предизборна кампания, много политици предприеха решителни действия, за да обърнат вниманието на избирателите върху себе си.
4. И отиването на Виталий при Виссарион и в селата от Красноярския край беше една такава политическа стъпка в навечерието на изборите за държавната Дума, още повече, че много и различни слухове за Виссарион и новата църква тревожеха хората в столицата на Русия.
5. Виталий Савицкий и неговите помощници пристигнаха, за да изобличат дейността на “сектата” и на Виссарион, към Когото все повече нарастваха вниманието и интересът в Русия и зад граница.
6. Виталий се срещна с Виссарион и между тях се състоя вежлив и сдържан разговор, в който Виссарион отговори на въпросите на депутата от Думата.
7. И този разговор бе отразен от журналистите и телевизионните камери.
8. В началото на разговора Виталий каза: “Преди всичко искаме да Ви благодарим за срещата.
9. Аз възглавявам държавния подкомитет по делата на религиозните организации. И ето, пристигането ни тук, при Вас, е свързано с постъпилите в нашия комитет сигнали, главно от роднини на хората, които се намират тук.
10. Бихме искали, ако е възможно и ако сметнете за необходимо, да се запознаем с основите на Вашето Вероучение. А въпросите, свързани с живота на членовете на Вашата Църква, както ни казаха, ще могат да ни разяснят Вашите помощници”.
11. И сякаш състоялият се разговор удовлетвори всички: и Виталий, и Учителя, и телевизионните екипи.
12. На другия ден представителите на комисията, посещавайки населените пунктове, в които живееха последователи на Виссарион, с учудване установиха, че местната администрация не само не отхвърля новата Църква, а често даже и я подкрепя.
13. А вечерта отпътуването със самолет за Москва отново събра Учителя, депутата от Думата и телевизионните журналисти.
14. По време на дългото пътуване Виталий Савицкий четеше подбрани статии от минусинския вестник “Надежда” за Виссарион и общината, пълни с лъжи и слухове и отразяващи гледната точка на автора и редактора на този вестник.
15. В Москва Виталий привлече вниманието на пресата и депутатите на пресконференцията в Думата. В подготвения преди пресконференцията материал Савицкий даде отчет за пътуването си.
16. И се разля по страниците на пресата грозната, безмерна лъжа, че след като преминал курс за лечение в психиатрична клиника, Виссарион се обявил за Словото Божие, за нова хипостаза на Иисус Христос; че в общината се практикува напускане на семейството и “агресивна диета”, по примера на нацистките концлагери, при която даже на кърмещите майки се забранява да дават мляко на децата си; че не е изключено общината да стигне до трагичен финал, защото може да се очаква колективно самоубийство.
17. Такова е времето, времето на Истината, когато всеки излива от устата си онова, с което е препълнено сърцето му. И ако сърцето му е препълнено с лъжа и кал, това излиза и от устата му...
18. Три дена преди отпътуването Си за Индия Учителя пристигна в Москва. И всеки ден, от сутрин до вечер, провеждаше многобройни срещи.
19. И сред истините за човешкото битие, явени в отговорите на Виссарион, бяха разпръснати много зрънца истинска мъдрост.
20. “Може да се борите срещу грешките на човека, но не против човека, който е допуснал тези грешки,
21. Защото, борейки се срещу него, вие ще го прогоните, и тогава вашето нещастие може да надхвърли нещастието на гонения от вас.”
22. “Да бягате от трудностите ­ това означава да търсите още по-големи трудности.”
23. “Често смъртта ­ това е минутата на освобождаването от по-нататъшни грешки и съхраняване на качества за бъдещо раждане.
24. Но да достигнеш до смъртта със собствени усилия е само начин да получиш големи страдания, защото тази крачка ще бъде против Божията Воля.”
25. “Този, който пресъздава на сцената, в театъра, отрицателни емоции в изпълняваната от него роля, става съучастник за нещастията, които стават на Земята.”
26. “Когато поднасяш подарък, главното е твоят порив да донесеш радост и твоята радост да се предаде заедно с подарения предмет.
27. А самата вещ нека постепенно да стигне до този, на когото действително е необходима.”
28. “Бъдете усмивка, а усмивката, дори да влезе в дом с погребение, не престава да бъде усмивка.”
29. “Не се отдавайте на дълга печал, не носете печата на страданието на лицето си. Учете се да виждате света чист.”
30. “При всяка възможност говорете с Мен, разказвайте Ми нещо. Главното е да не забравяте за Мен.
31. Защото, когато забравяте за Мене, като правило се препъвате.
Не губете тази възможност да живеете.”
32. В деня на отпътуването при Виссарион дойде една жена, която беше обсебена.
Тя неведнъж бе идвала при Сина Човешки и вече не един бяс я бе напуснал, тъй като поради по-предишния си неправедния живот, беше обсебвана на няколко пъти.
33. И след срещите с нея Учителя й говореше с всички сили да се стреми да изпълнява Божите заповеди, да не се разделя с молитвата и да не губи Учителя в своето сърце.
34. Сега, при новата среща, Виссарион освети кръстчето, което тя носеше до тялото си.
35. И докато държеше символа в ръцете Си, бесът заговори с груб глас в жената: “Ух, каква сила си вложил, ох, всичко гори. Лошо ми е, остави кръста, не й го давай, горещо ми е... Все едно, ще го скъсам със собствените й ръце”.
36. И Сина Човешки простря ръце над главата на жената.
37. А бесът заговори и застена: “Тя все пак успя да се добере до теб днес. Как не исках да стигне при теб, как й пречех и я отвличах, за да пропусне гарата... А тя през цялото време в електричката се молеше... Виж ти, стана вярваща и се срещна с Тебе. Няма да изляза. Тук ми е хубаво, няма да я дам. Колко години вече е моя”.
38. “Ще излезеш! Освободи това, което не ти принадлежи” ­ с твърд глас произнесе Виссарион.
39. “Ух! Каква сила имаш, Иисус ­ изсъска злобно бесът. ­ Само Ти можеш да се справиш с мен.
40. Остави ме, аз толкова съм свикнал с нея. Но ми става трудно с нея. Тя на всички говори за Тебе, спасява приятелките си, а те глупачките я слушат, раздава молитвата и самата тя се моли. Станала е търпелива, обича мъжа си, въпреки че му е правила толкова гадости преди.
41. Ох! Лошо ми е, махни се от мене. Тук останах сам, последен. Ти разгони всички и аз слабея! Остави ме! И сега как да изляза, как да Ти се дам!”
42. “Излез, бърборко! Да премерим сили” ­ каза Сина Човешки.
43. “Не, няма да меря сили с Теб. Ти си силен, Сине Божий! Така, на открито, няма да Те надвия.
44. Ще победя, докато съм в нея, остави ме до следващия път ­ бесът заговори по-бавно. ­ Свикнах аз с нея, въпреки че ми става все по-трудно и по-трудно. Но ето, от няколко дни започна да преяжда. Отначало каша, после картофи яде, захар няколко бучки, макар да знаеше, че не трябва. А на мене ми е приятно, значи мога още да поживея...”
45. “Да се напълни този съд с велика Сила, с истинска Светлина, да се изчисти от нечистотата”, ­ твърдо и спокойно произнесе Учителя, продължавайки да държи ръка над главата на жената.
46. “Ох, трудно ще Те придумам, нямаш и слабости. Ти си добър, а виж как разговаряш с мене...
47. Аз слабея, слабея... Нямам повече сили да разговарям с Тебе... Няма да говоря повече. Остана ми съвсем малко” ­ бесът замълча и застена, гласът му замлъкна.
48. Учителя взе от масата осветения кръст и го даде на плачещата жена.
Така завърши последният ден от престоя в Москва.
49. Преди часа на великите събития, които щяха да се разгръщат на Земята все по-ярко, Сина Човешки реши по Божията Воля да тръгне на път към Индия и да отиде на гости при един велик творец, удивляващ с възможностите си милиони хора и за когото казваха, че е всемогъщ и всезнаещ, защото законите, от които той се ползваше, за човека разбира се създаваха именно такова впечатление.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.21 included.