Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Индия. Велика и бедна страна. Страна на древна мъдрост и велики учители, които проявяват различни качества на божествено въплъщение.
2. Страна, пропита в своите търсения от ведическите знания, знанията за Вселената, която постига не от едно хилядолетие отричането от материалното битие, но така и не се е отрекла от него,
3. Защото само единици от Божиите чеда са достигнали тази степен на служене и малцина се отдават сега на служене на древните знания.
4. Влакът Дели-Бангалор ги отведе на юг в Индия, погледите и стъпките на пътниците бяха отправени към селцето Путтапарти, където преди седемдесет години се бе родил Сатия Сай Баба.
5. Във влака се срещнаха с индуси, изповядващи католическо християнство, но които приемаха закона за реинкарнацията като естествен закон на човешкото битие.
6. Защото в Индия трудно ще се намери човек, който да не вярва и да не знае, че човешката душа многократно се преселва от едно тяло в друго.
7. По такъв начин, с вярата си в преселението на душата, индусите-християни нарушават една от догмите на християнската църква.
8. По време на дългото пътуване към южната част на Индия, индусите внимателно наблюдаваха Сина Човешки и Неговите спътници.
9. “Това ли е вашият Учител? ­ попитаха те, гледайки с уважение Виссарион, който седеше до отворения прозорец на влака, загледан в бързо сменящите се пейзажи от индийския живот.
10. “Той не е само наш, но и ваш Учител” ­ отвърна Вадим, а Евгения, спътничка на Сина Човешки по пътищата на Индия, преведе отговора на английски език.
11. Разговорът потече... Индусите-католици приеха в сърцето си Спасителя, когото чакаха и Който бе дошъл отново под Ново име заради Спасението на заблудилия се човешки род.
12. “Тогава защо отивате при Сай Баба? Ние го смятаме за вълшебник, но не и за превъплъщение на Бога”, ­ попитаха индусите.
13. “За да видим всичко със собствените си очи”, ­ каза Учителя.
14. На гара Дхармаварам, където пътниците слязоха от отиващия на юг бърз влак, Учителя се раздели с новите Си последователи до следващата среща, защото индусите изразиха желание да преведат на родния си език “Малка частица от Словото на Виссарион” и да подготвят евентуалното Му гостуване в щата Карнатака.
15. Таксиметровият шофьор, който се нае да закара пътниците до Путапарти, се учуди доста, когато, девет километра преди крайната цел, по зова на Човека в червено облекло, пътниците слязоха от колата и поеха пеша нататък.
16. Отправиха се към ашрама на Сай Баба “Прашаити Нилаям”, обителта на Пълния Покой, където се устремяваха хиляди последователи на Сатия Сай от различни националности и вероизповедания от много страни в света, за да получат Неговото благословение.
17. И последователите на Сай Баба разказват, че детството му било изпълнено с множество чудеса, които извършил в ранна възраст.
18. На четиринадесет години Сатия обявил, че е превъплъщение на Сай Баба от Ширди, мюсюлмански светец, но брахман по рождение, пазител на огъня в чудотворното огнище, източник на благословена пепел.
19. Казват, че преди смъртта си Баба от Ширди предсказал, че ще се роди отново след осем години.
20. След осем години се родило момчето Сатия, което на четиринадесетгодишна възраст се провъзгласило за Сатия Сай Баба и напуснало родителите си, като им казало, че преданите му последователи го чакат.
21. Последователите на Сатия Сай го смятат за Аватар, превъплъщение на Бога в човешка форма.
22. Те твърдят, че Сай Баба изцелява болката, възкресява мъртви в изключителни случаи, които определя той сам; съветва как по-добре да се изпълнява дългът пред Бога, прави големи чудеса и постоянно материализира свещена пепел за своите последователи.
23. Колкото повече приближаваха пътниците до ашрама, толкова по-силно усещаха присъствието на Сатия Сай: болницата, построена с негови средства, летището на Сатия Сай, лика му по портрети, календари и различни сувенири. И навсякъде ­ почитание и преклонение пред него като творец на всичко съществуващо.
24. От устата на мнозина се чуваше поздравът “саирам”, което в опростен превод означава “с нас е Бог”.
25. Но често, заедно с божествения поздрав, към пътниците се устремяваха очи и ръце, молещи за подаяние. Просещите очи и протегнатите ръце съпровождат всеки, вървящ по пътищата на Индия.
26. Ето го и ашрамът на Сай Баба. Долу ­ обителта на Пълния Покой, на възвишението три куполно здание ­ музей на религиите на Сай Баба, наблизо ­ красива административна сграда.
27. Но на пътниците им се стори странно, че оградата на ашрама завършваше с натрошени стъкла и бодлива тел.
28. И идващите влязоха в ашрама, като предварително разказаха за себе си на човека, който стоеше на вратата, и останаха там три дена.
29. През тези дни пътниците живяха в просторно помещение, обитавано предимно от мъже, пристигнали при Сатия Сай от различни краища на Света, разполагащи се на дюшеци или на неголеми кревати, отделени един от друг с мрежи срещу комари.
30. Броят на пристигащите в ашрама с всеки ден видимо се увеличаваше, защото наближаваше двадесет и трети ноември ­ седемдесетият рожден ден на Сай Баба. За този ден преданите на Сай Баба от цял свят се стремяха да пристигнат при него.
31. Жените в ашрама живееха в такива помещения, каквито обитаваха и мъжете. И беше строго забранено в тях да влизат хора от противоположния пол.
32. И мъжете и жените се хранеха отделно едни от други, разделени от преграда.
33. И дори даршан, благословията от Сай Баба, приемаха отделно едни от други.
34. Вечерта на първия ден от пребиваването им в ашрама пътниците малко закъсняха за началото на даршан, съзерцаването на лика на Сай Баба.И приближавайки се колкото може по-близо, доколкото ги допуснаха служителите, до оградата на голямата зала, отделена от останалия свят с лек покрив и ограждение със специални устройства за откриване на металните предмети у влизащите, и видяха Сай Баба, в оранжева одежда, да преминава покрай множеството от предани последователи, седящи на полирания цветен каменен под в очакване вниманието на своя учител.
35. И много от седящите хора протягаха към Сай Баба бележки и писма с важни за тях самите молби, а Сай Баба вземаше някои от тях.
36. Снимките и видео-записите на ставащото беше забранено, както бе забранено и снимане на онази част от ашрама, където беше неговото сърце.
37. Рано сутрин, почти нощем, последователите на Сай Баба се събираха на мястото за даршан няколко часа преди нейното начало, за да имат възможност колкото може по-отблизо да гледат Сатия Сай.
38. Служителите раздаваха щастливи номера за дошлите най-рано, насядали един зад друг на пясъка; благодарение на тях те заемаха седящи места в няколкото реда най-близо до пътеката, по която минаваше Сай Баба в залата за благословение.
39. По време на чакането утринният сумрак се изпълваше с мъжките гласове, пеещи мантрата “Аум”.
40. Същото действие ставаше едновременно и при жените, които, според жребия, влизаха за даршан от другата страна на залата и заемаха своята част от помещението.
41. Сатия Сай тръгваше от женската страна на залата и бавно преминаваше по маркираната, свободна от седящи хора пътека.
42. И по неизбежната Воля, Сина Човешки и неговите ученици се оказаха на първия ред сред онези, на които се беше паднало да гледат Сай Баба на разстояние една протегната ръка.
43. И когато Сай Баба се изравни с Виссарион, разсеяният му до този момент поглед внимателно се спря първо върху учениците ­ Вадим и Владимир, а след това, по-съсредоточено ­ на Сина Човешки.
44. В следващия миг Сатия Сай, пред очите на пътниците, материализира благовонна пепел и я раздаде на последователите си, които възторжено очакваха погледа на Аватара.
45. След даршана Виссарион каза на учениците си: “Тук видях ваши братя, които са, които съществуват, но само във вашите очи може да се види, че живеете.
46. Умението да живееш ­ това е особено тайнство и може да се придобие само постигайки даденото от Бога”.
47. През деня пътниците влязоха в музея на религиите на Сатия Сай, разположен над ашрама, на върха на планината, откъдето се разкриваше прозрачната планинска панорама на родното място на Сатия Сай Баба.
48. За себе си Сатия Сай казва, че въплъщава всички ликове, в които Господ някога се е явявал на Земята и всички Негови хипостази, че той е посланик на всички истински учители и пророци.
49. В музея имаше фигури и изображения на Заратустра, Буда, Рама, Христос, Баба от Ширда и други учители, светии и пророци, в които, по думите на Сатия Сай, той бе идвал на Земята.
50. Имаше също така и множество изображения на Сатия Сай Баба в различни години от празнуването на неговото явяване на Земята.
51. И каза Сай Баба, че думите на Христос са били изкривени и извъртени в загадъчна главоблъсканица, защото разказът за Христос дълго се е предавал от уста на уста и едва много години след случилото се е бил оформен от учениците в евангелията;
52. И че предсказанието на Христос всъщност звучи така: “Този, Който Ме е изпратил, отново ще дойде на Земята!”
53. “Този, чието пришествие предвеща Иисус Христос, е Аватара Сатия Сай” ­ казваше Сатия Сай Баба.
54. На излизане от музея Виссарион каза на учениците: “Откровението” не е написано от Йоан по памет след години, както Евангелието; то е написано в момента на явяването му.
55. Следователно предупреждението за новото Пришествие на Христос, дадено в “Откровението”, не може да се явява изкривено разбиране на чутото, когато пряко се говори за Пришествието на Сина Човешки, Който трябва да съди човешкия род.
56. Защото преди това е казано от самия Иисус: “Отец никого не съди, а е възложил съда на Своя Син, защото Той е Син Човешки.”
57. И в ашрама се състоя среща между пътниците и един млад човек, холандеца Роджър.
58. Роджър възторжено замря на място, когато видя Виссарион да влиза в просторния дом, където нощуваха дошлите при Сай Баба хора.
59. През трите дни, които Сина Човешки прекара в ашрама, Роджър не се отделяше от Него. Той пренесе вещите и дюшека си по-близо до пътниците и легна в краката на Учителя.
60. Роджър каза, че от Виссарион излиза сияйна и ослепителна Светлина ­ Светлина, изпълваща всичко наоколо, изпълваща сърцето му и озаряваща тъмнината, която се сгъстяваше в ашрама и с тежкия си товар задушаваше сърцето на младия, чувствителен холандец.
61. На следващия ден след срещите с Учителя Роджър обяви на холандската група, че е срещнал Спасителя, дошъл от Русия.
62. Това заявление обърка старшия на групата, който отговаряше за пребиването на Роджър в ашрама.
63. След разказа на Роджър той реши, че нещо се е случило с психиката на младия човек и че трябва колкото може по-бързо да бъде изпратен у дома, в Холандия, защото беше само на двайсет и една години, а според правилата, съществуващи в ашрама, пребиваването в него бе разрешено за хора над двайсет и петгодишна възраст.
64. Роджър отговори, че сега могат да го изпратят където искат, защото е намерил, каквото е търсил.
65. Холандецът бързо научи молитвата, явена сега от Сина Човешки, преведе я на холандски и побърза да се върне в родината си, за да разказва на търсещите за Ставащото в Русия.
66. Новото, което се зараждаше в Сибир, беше породило у него огромно желание да отиде в големия, необикновен сибирски ашрам, където много хора строяха и творяха живота със собствените си ръце, без да се отричат от света, а пребивавайки в него с творението на ръцете си.
67. Учителя каза на Роджър: “Вземи Ме в сърцето си, спомняй си минутите на нашите срещи и тогава силата, която е в Мене, ще пребъде в теб”.
68. Роджър постави ръка на сърцето си и ходи така с ръка на сърцето до мига на заминаването си от ашрама.
69. Вечерта на втория ден Виссарион се срещна с рускоезичните последователи на Сай Баба, които се намираха по това време в ашрама.
70. И се състоя разговор за Същността на Небесния Отец, за отношението на Виссарион към другите религии, за сегашните времена, за светинята, която се зараждаше в Русия.
71. И разговорът понякога придобиваше доста емоционална окраска, защото за последователите на Сай Баба, които го приемаха за превъплъщение на Бога Творец, беше трудно да видят пред себе си друг Учител.
72. И те попитаха Виссарион: “Кой сте Вие все пак?”
73. “Разказвач на приказки”, ­ отговори Учителя.
74. “Това не е отговор.”
75. “Това е най-големият отговор”, ­ усмихна се Виссарион.
76. “В източната традиция учител или гуру може да бъде човек, достигнал пълно единение с Бог или просветление.
77. Ако твърдите, че сте Учител, явно предполагате, че Вие сте просветлен човек, нали?” ­ попита един мъж, който вече от петнайсет години беше последовател на Сатия Сай и беше превел книги на руски език за него.
78. “Аз не обичам да говоря за Себе Си”, ­ отговори Виссарион.
79. “Когато питали просветлени хора, например Рама Кришна, те отговаряли: “Да, аз съм достигнал богореализация”, ­ продължаваше преданият на Сатия Сай.
80. “Значи Аз ще бъда единственият, който няма да каже това.”
81. “Значи, може да се каже, че Вие сте непросветлен?”
82. “Виж, това ­ кой както иска!” ­ усмихна се Учителя.
83. “Аз все пак искам да знам как ще отговорите?”
84. “Защо? Ако вие не виждате това, с думи не мога да ви помогна да го видите!” ­ промълви Сина Човешки.
85. “Как могат хората, които и така недостатъчно различават, да видят нещо правилно? За да виждат правилно, трябва сами да станат просветлени или, най-малкото, да се приближат до това. Хората могат да сгрешат”, ­ каза човекът.
86. “Добре. Ако сега не се смятате за просветлен, значи допускате, че може и да грешите? Така ли е?
87. Тоест, трябва да кажете: “Възможно е да грешим, че Сай Баба е Бог, защото ние сега се опитваме да се приближим до Него, може би ние и ще видим”. Ето това е, което произтича от тази логика.
88. Затова сега не бива да казвате нищо за Мене. Ако вие не виждате, невъзможно е да се каже с думи, защото, все едно, няма да видите. А ако виждате, защо да го казвате с думи?
89. Помнете: правилно можете да виждате винаги само със своето сърце, а не с главата си, не с информацията, която може да получите в своето съзнание.
90. Много лесно могат да излъжат и главата, и очите, и ушите, но никога не могат да измамят сърцето!”
91. Имаше още въпроси към Виссарион. А когато в ашрама дойде време за сън, разговорът продължи на улицата, където питащите задаваха все нови и нови въпроси, опитвайки да си изяснят същността в различията между Сай Баба и Сина Човешки.
92. На сутринта на третия ден Учителя каза на учениците, че е време да се готвят за път, защото тук, в ашрама на Сай Баба, вече се бе случило всичко необходимо.
93. А преди отпътуването от ашрама Виссарион помоли учениците да Го оставят сам до стената, ограждаща мястото за срещите със Сай Баба.
94. Обедното слънце ярко осветяваше бялата каменна стена и седящия с гръб към нея Син Човешки в червени дрехи.
95. Виссарион затвори очи, бавно сведе глава към стената и остана насаме с мислите Си.
96. И се чу красива и тъжна мелодия, която не се изпълняваше от музикални инструменти, но звучеше наоколо...

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.22 included.