Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Разговорът с Учителя продължи в самолета, по пътя от Делхи за Москва.
2. Обръщайки се към Виссарион, Вадим попита: “В разговора с нас в ашрама Ти каза, че като се е заел със спасението на човечеството, Сай Баба е допуснал редица сериозни грешки поради непознаване на истинската човешка същност.
3. А по-нататък накратко спомена за неговото отношение към парите, към чудесата, които върши, както и за думите му, че е допустимо преклонение пред всяка форма като божество.
4. Сай Баба наставлява към здрав подход към парите, говорейки, че той е във всичко и пронизва всичко, следователно се намира и в парите, затова човек трябва да се научи правилно да ги използва.
5. Възможно ли е човек да се научи правилно да използва парите и при това да вярва в Бога?”
6. И промълви Сина Човешки: “Разбира се, законът на материята, проявен в тайнството на Твореца на великото Мироздание, пронизва всички материални обекти и свързаните с тях явления, защото цялата материя, проявена във всевъзможни форми във Вселената, е излязла от Неговата вътрешна Същност.
7. След като говори за себе си като за творец на великото Битие, Сай Баба, естествено, е призван да се представя като вездесъщо начало.
8. Но развитието на човека зависи не от доброто отношение към материалните предмети и обекти, а от здравомислещата проява на неговото истинско житие.
9. Възникването на парите в човешкото общество е резултат от пълното невежество за истинността на човешкото битие.
10. И възникнало веднъж, това болно явление дало началото на постоянно нарастваща преграда, възпрепятстваща разкриването на истинското творческо начало, заложено в човека от Бога.
11. Появата на парите започва бързо да поробва съзнанието на човека, откривайки пред него примамливи хоризонти за всевъзможни творчески крачки с цел придобиването на тази ценност в голямо количество и по най-лекия начин.
12. Стремежът към придобиване на материални блага по най-удобния и лек начин е участта на човека, който се е отдалечил от разбирането за великата радост от истинския труд и, разбира се, далече от духовния път.
13. Но такива са били и досега си остават всички хора на Земята освен малцината за целия период от съществуването на човешкия род, които лесно могат да се преброят.
14. Затова основната цел в живота на огромното болшинство е свързана с парите и, нещо повече, всяка следваща крачка се прави в зависимост от тази ценност.
15. Намирайки се в такава атмосфера, човекът не е в състояние да излезе от зависимостта си от този властелин; и опитите да го извадиш от болното му състояние с наставления за здрав труд и правилно използване на парите е равносилен на опита да измъкнеш някой нещастник от алкохолната му зависимост, като го наставляваш да използва алкохол умерено колкото може повече.
16. Истина ви казвам: такъв подход е безсмислен, като се отчита особеният и още неразвит вътрешен свят на човека.
17. Необходимо е да се започне създаване на общество, в което от вътрешните взаимоотношения между хората завинаги ще бъдат изтръгнати парите като ценност.
18. Това ще стане възможно, когато в обществото всеки човек постига предначертаното за него тайнство да бъде майстор с ръцете си.
19. Защото всичко, което ви е необходимо, човек може, след като го сътвори, да го даде непосредствено в ръцете на нуждаещия се, без да иска нищо в замяна.
20. По Свое подобие великият Небесен Отец е създал Своите деца.
21. А какво означава да си подобен на Твореца, Който твори неуморно само защото творчеството е Негова Същност, а не за да получи нещо в замяна?
22. Но ето че Тайнството на Творчеството, заложено от Бог в човека, е доста недооценено във всички вероучения на Земята, което е голяма, но естествена грешка, основана на незнанието на истинското Божие предначертание и, разбира се, на непознаването на тайнството на великия Източник на Божествена Истина ­ Небесния Отец.
23. Като ви разкривам сега Истината за Битието на двамата Творци, Аз ви помагам да видите разликата между Божественото и Вселенското, нещо крайно необходимо, за да дадете правилно определение на реалността, която ви заобикаля.
24. Защото, когато гледате тъмнината и светлината, съществуващи в Мирозданието, когато съзерцавате смяната на слънчевия ден със звездната нощ, вие не твърдите, че нощта, която се спуска над Земята след отиващия си ден, е породена от злото и страданието.
25. Способни сте еднакво поетично и възторжено да възпявате и красотата на слънчевия ден, и загадъчната тайнственост на звездната нощ.
26. Защото както денят и нощта, които се редуват на Земята, така и светлината на Вселената, съществуваща в съседство с тъмнината, която царува зад осветените повърхности, са еднакво пронизани от диханието на Твореца на великото Мироздание; затова те са еднакво прекрасни и ценни, еднакво необходими и неизбежни.
27. Но някога, на определено стъпало от развитието на подвижния Разум, по Волята Божия се е появило тайнството Човек, донесло един особен закон на Съзидание и, като следствие от непознаването от човека на истината за собственото му битие, се появил непознатият досега закон на разрушението.
28. В Мирозданието се появило ново понятие за светлина и тъмнина ­ понятието за добро и зло.
29. И така, когато се огледате наоколо, виждате материалната реалност, еднакво носеща върху себе си печата на Твореца на Вселената, независимо дали е осветена от лъчите на Слънцето, или се намира в тъмнина.
30. И с всичко, което виждате наоколо, можете или да навредите на ближния, или да го изцелите.
31. Но самата материална реалност не носи в себе си понятията добро или зло.
32. Всичко зависи от това какво влияние ще окаже тя върху съзнанието на човека, пораждайки определена окраска на неговата реакция. Но това вече зависи от самия човек.
33. И така, ако Твореца на Мирозданието еднакво съществува както в лъчите на светлината, които Той ражда, така и в тъмнината, където тази светлина не попада, то Небесния Отец покрива и прогонва със Своя Свети Дух само онова, което Той поражда, и това действие и творение, което е резултат от изпълнението на Божественото предначертание от човека.
34. Всичко останало не носи Неговия печат и следователно се намира в сянка.
35. Затова, разбира се, разумният подход към околната материална реалност предполага хармонично битие, независимо с какви предмети и явления се налага да се сблъскаш. Но това е възможно само по пътя на разума.
36. Човекът, освен разумното начало, носи в себе си и едно особено уникално духовно тайнство, което е истинската му същност.
37. Затова разумните действия на човека изцяло зависят от развитието на неговия духовен мир.
38. А за начало на движението по Пътя на духовния разцвет Небесният Отец призовава Своите деца да се докосват само до онези явления и творения, които носят Неговия печат.
39. Сянката възниква винаги само в противоположната страна на източника на светлина. Затова от човека в противоположни посоки тръгват два пътя: единият води към Божиите Лъчи, а другият води към все по-дълбока сянка.
40. А това означава, че при всеки опит да погледнеш в едната посока, веднага се налага да обърнеш гръб на другата.
41. При всеки опит да крачиш само в едната посока неизбежно все повече ще се отдалечаваш от другата, защото е невъзможно да вървиш едновременно в противоположни посоки.
42. Затова някога ви беше казано и вие сте го записали в Писанието, че човек не може да се покланя и на Бога, и на мамона, защото, покланяйки се на единия, задължително ще се отвърне от Другия.
43. Но човекът не повярвал на Небесния си Отец и досега, лукаво мъдрувайки, все се опитва да свърже противоположните неща в едно. Но така ще пожъне само мъки.
44. Помнете, че колкото повече общувате с творенията, до които се е докоснал Божествения Лъч, и колкото повече съзерцавате тази реалност, толкова по-бързо ще могат да се стоплят сърцата ви и ще вкусите от Божието Величие и Слава.
45. Но колкото по-често се докосвате до реалността, намираща се в сянка, даже всичко да изглежда съвсем безобидно, толкова по-неизбежно ще става изстиването на вашите сърца.”
46. “Сатия Сай учи да виждаме Бога във всичко съществуващо, защото на Бог принадлежат всички съществуващи форми и всички имена. Всяка форма, която за вярващия представлява въплъщение на божеството, може да стане обект на поклонение.”
47. “Покланяй се на Бога в картината, а не на картината като на Бог”, ­ казва Сай Баба.
48. А как е казано в древността: не си прави кумир от нищо?” ­ попита Вадим.
49. “Това поучение на Сай Баба показва яркото и характерно различие между ученията на юдаизма, християнството и исляма, от една страна, и на индуизма и будизма, от друга.
50. И недвусмислено показва различието между Източниците, от Които са получили начало тези учения.
51. Защото с една от първите основни заповеди, които, по Божията Воля, са станали завинаги закон за израелския народ, строго се забранява да се приписват каквито и да било форми на великия Творец.
52. И се забранява всеки опит да се създава какъвто и да е видим образ на божество.
53. Този закон, даден на човешкия род чрез Мойсей, е възникнал по времето, когато по цялата Земя хората се покланяли на безчислени идоли, олицетворяващи различни богове.
54. Това е било велико време, когато на човек се давала възможност не само да разбере единосъщността на истинския жив Бог, но и че всеки опит да Му се придаде някаква форма с подръчните на човека материали е просто една невежа постъпка, отдалечаваща Божиите деца от техния Отец.
55. И двете първи заповеди, които възприел израилският народ, били:
“Да нямаш други богове пред Моето Лице.
56. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, което е горе, на небето, и на онова, което е долу, на земята, както и на онова, което е във водата, по-ниско от земята.
57. Не им се покланяй и не им служи.”
58. Закони от такъв порядък се дават не за да бъдат впоследствие напълно заменени с противоположни.
59. Такава замяна може да допуска или врагът на човешкия род, или онзи, който пребивава в неведение за Истината за Небесния Отец.
60. В резултат на това деянията му започват да служат за радост на врага, колкото и добри да изглеждат отвън.
61. И разбира се, няма защо да се напомня, че е нужно “да се покланяш на Бога в картината, а не на картината като на Бог”, защото, когато този или онзи грешник създавал от камък или желязо образ на божество, той изобщо не е предполагал, че с ръцете си сътворява самия Бог,
62. А образ, чрез който можеш да се покланяш на Бога.
63. Поривът на човека към създаване на идоли е бил естествен, защото за младото и неразвито човечество е било трудно да се покланя на Онзи, Когото никой никога не е видял.
64. Човекът се стремял да получи видим образ на божеството, върху който да може да съсредоточи своето внимание по време на беседите си с него.
65. Но това действие с течение на времето само стеснявало и без това ограниченото отношение на покланящия се на великия Творец и пречело за по-възвишеното разбиране на Славата на Небесния Отец.
66. Затова, забранявайки създаването на идоли, Господ учел Своите деца да се покланят в духа и истината.
67. И, разбира се, учил, учи и досега, че всеки опит да бъде изобразен не е нищо друго освен опит да бъде унизен.
68. Защото човек никога със своите ръце, чрез грубата материя, няма да може да пресъздаде безмерната Любов, Истина и Божествена Светлина, които са Същността на Небесния Отец.
69. Следователно всеки опит за такова сътворяване е само създаване на грубо подобие.
70. Но може ли да се реши на това любещият живия Бог, любещият своя Отец? Няма ли за него това действие да е същото като да се осмелиш в невежеството си да напишеш Името на Бога на осквернено място? Да не бъде такова нещо!
71. Затова още на древните праотци на израилския народ е било наредено при подготовката на жертвеника да не се докосват до повърхността на камъните с остър инструмент, за да не осквернят с това съоръжението.
72. А не е ли още повече от това опитът да се пресъздаде образът на Самия Творец?!”
73. “Учителю, Сай Баба казва, че в началото дава на човека онова, което желае, за да му даде след това онова, което желае самият Сатия Сай; той дарява идващите при него с подаръците, за които те са жадували дотогава съкровено и които той сътворява чрез чудеса”, ­ рече Вадим.
74. “В този случай можем да разгледаме две форми на удовлетворение на съкровените желания на човека, като едната е удовлетворение на съкровеното желание само защото човек страстно го е искал.
75. Другата е удовлетворяване на желанието, за да...
76. Първата форма оставя на човека пълна свобода на избора и естественост на следващите му стъпки.
77. Втората форма частично лишава човека от естествеността на неговото движение и го обвързва с определена зависимост, която с течение на времето може да прерасне до пълна зависимост на човека от източника, който целенасочено влияе върху живота му.
78. Истина ви казвам: удовлетворяването на съкровеното желание на човека е допустимо само в един случай: когато така ще му се помогне да не спира в движението си към Светлината.
79. Защото трябва да се помни, че съкровените желания по правило са основани на понятието “за себе си”, а това вече е болезнено състояние на живота на човека и робска зависимост от материални ценности.
80. Всяко удовлетворяване на слабостите на човека винаги води до увеличаване на влиянието на дадената слабост върху съзнанието на човека.
81. Нима е необходимо в стремежа да излекуваш алкохолика да започнеш с наливането на чашка алкохол, за да се вслушва той по-нататък внимателно в съветите на лекаря?
82. И после да продължаваш да го правиш, за да съхраниш авторитета на лекаря и да поддържаш все по-разрастващата се любов към него от страна на търсещите изцеление?
83. Осмисляйки в широчина и в дълбочина простата истина, че няма смърт и че ви е дадена възможност да живеете вечно, лесно можете да осъзнаете цялата безсмисленост на въздействането върху човешкото съзнание чрез чудеса, за да може той по-добре да възприеме спусканата му истина.
84. Както и целия абсурд на опитите да убедиш някого в съществуването на определена истина..
85. Определена истина е възможно да се даде на човека само тогава, когато той сам стигне до нея чрез своето естествено движение въз основа на естествено произтичащите събития в живота му.
86. За да вземеш една или друга ценност в ръцете си, е необходимо разбирането ти да е съзряло до нужното възприятие на тази ценност.
87. Самото прозрение не зависи от изкуственото външно вмешателство, а се постига единствено чрез собствените стъпки на човека.
88. Може ли да се повери някаква ценност в ръцете на онзи, който не я вижда и няма нужда от нея, но я взема само от доверие към този, който му я дава?
89. Колкото и да уважава онзи, който му предава великата ценност от своите ръце, колкото и да му вярва, този човек няма да успее да опази въпросната ценност, дори може лесно да я потъпче и оскверни.
90. Това наистина не би било мъдра постъпка от страна на даващия.
91. И трябва да помните, че стремежът да се удовлетворяват болните слабости всъщност е даване на възможност на съблазните и изкушенията да проникнат в света на човека.
92. Защото всички съблазни и изкушения са насочени изключително към порочните привързаности и слабости на човека,
93. Където при изкусно поливане с живителна влага на егоистичните кълнове, таящи се в същността на още неразвития човек, се появява възможност да се установи контрол над живото съзнание, от което непременно се опитват да се възползват силите, целящи да влияят отрицателно върху живота на човека.
94. Действията на такъв човек в бъдеще стават подобни на действията на кукла на конци, която при това продължава да бъде напълно уверена в самостоятелността на своите стъпки.
95. Затова в Писанието има редове, предупреждаващи за появата на много лъжеистини, които ще показват велики знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
96. Не са ли нужни знаменията и чудесата, предназначени за съзнанието на хората, непознаващи природата на тези тайнства, за да се владее съзнанието на омагьосаните от необикновените явления?
97. Когато видите Слънцето, без да търсите доказателства за правилността на това, което виждате, вие се устремявате да го посрещнете, да се стоплите в лъчите му.
98. Така и онзи, който види Истината със сърцето си, вече не може да откъсне погледа си от Нея, за да търси неспокойно уж задължителните знамения.
99. Главното чудо за него е съприкосновението със самата Истина, която е търсил и чакал.
100. Трябва да помните формулата, която недвусмислено е доказана в историята на човечеството: когато искат да купят човека, предлагат му онова, което той страстно желае.
101. Затова нека този метод не бъде използван от всички.
102. Моята Същност се заключава в това, че Аз никога не се стремя да ви дам желаното от вас, но винаги ще давам на всеки от вас онова, до което вече е нужно да се докоснете.
103. По-нататък, в зависимост от искреността на вашите търсения, вие или придобивате мъдрост, или, след като изпитате болка, ще се приближите до възникване на желанието да търсите мъдрост.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.25 included.