Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В края на октомври Сина Човешки се върна у дома.
2. На двадесет и осми октомври в село Гуляевка се състояха срещи на Учителя с жители от няколко села от тайгата на обетованата земя.
3. И при Учителя дойдоха създаващите ново училище, които зададоха някои въпроси на Сина Човешки.
4. Олег Философа, който скоро след тази среща стана старши в организирането на училището, попита: “Има ли неизменни закони на красотата и хармонията, в съответствие с които е нужно да мерим своите произведения, или всеки си има свое неповторимо виждане за прекрасното?”
5. Учителя каза: “Този въпрос произтича от факта, че сред вас няма майстори в тази област.
6. И докато не станете сами майстори в изкуството, това няма как да се обясни, защото вие трябва да го виждате, да го виждате със сърцето си, а не да го знаете като информация.
7. Изкуството не може да се разглежда само посредством думите.
8. Обучавайте по история на изкуството, на онова изкуство, което съществува, което се е доказало в живота и в историята, но не утвърждавайте в детето никакви понятия освен това, че изкуството трябва да възпитава усета към красота, а не да запознава околните с индивидуалното виждане или маниер, който всеки човек е способен да изрази.
9. Когато човек просто само изразява себе си ­ това не е изкуство, защото всеки може да се самоизразява.
10. Произведение на изкуството е онова произведение, което учи зрителите, облагородява чувствата им, привежда ги в порядък, учи ги да виждат много повече, отколкото виждат сами.
11. А за да кажеш нещо на малкото устремено дете, трябва сам да умееш да правиш нещо в областта, която искаш да покажеш.
12. Разбира се, като начало трябва да се опирате на общопризнатите през цялата човешка история като достойни и непреходни произведения.
13. Но ако за класиката говори човек, който още не умее да твори, всичко това ще изглежда сухо, защото той е научил законите, но засега нищо не може да направи сам.
14. Да изучиш законите на класиката съвсем не означава, че ще станеш художник.
15. Изкуствовед не е равнозначно на способен да рисува.
16. Когато се докосваме до изкуството, трябва да бъдем внимателни и заедно с детето да осъзнаваме своето неумение да разбираме изкуството.
17. Ето, вие заедно с дечицата ще започнете да се учите на изкуство. Стремежът да се научите на красота трябва да се изразява в това, че вие не учите на красота, а се учите заедно с тях.
18. И уроците трябва да имат такава насоченост: вие се събирате с децата, за да се учите, да споделите впечатления, понятия и възгледи, просто да се посъветвате, като помните прекрасния опит от миналото.
19. А с течение на времето, когато започнат да се появяват майстори и да се сдобиват с индивидуални ателиета, децата могат да ходят при тях и пълноценно да постигат определен вид изкуство.”
20. “Трябва ли произведението на детето да се поправя от майстора?” ­ попита Олег.
21. “Не трябва да се поправя работата му. По-добре майсторът да направи един или друг елемент отделно така, както той смята за правилно. Тогава детето има възможност да сравни, да види с очите си”, ­ отговори Учителя.
22. И каза по-нататък Сина Човешки на учителите: “Правете твърди стъпки! Главното са вашите искрени желания, вашите искрени стремежи.
23. Нали децата се учат да живеят, като гледат вашите действия, а не като изучават вашите предмети.
24. Следователно, те ще се учат преди всичко като гледат как се разбирате помежду си, как се отнасяте един към друг, как вярвате в себе си в една или друга ситуация, доколко се стремите да вярвате в Бога, съхранявайки в себе си добрите качества, как понасяте изпитанията.
25. Това е главната школа за тях; предметите са на второ място.
26. Затова, ако не можете да постигнете единодушие в разбирането помежду ви и това доведе до трудности във вашите взаимоотношения, наличието на такива трудности, на вътрешни недоволства говори вече за неспособността ви като педагози.
27. И ако няма повече кой да се заеме с това, трябва да прецените своето състояние и, ако желаете да продължите по-нататък, стократно да умножите своята бдителност и още по-ревностно да постигате това, което Учителя ви дава, за да станете достойни възпитатели на своите деца. Това е първата задача, главната.
28. А по-нататък е вашето творчество, в което трябва да творите така, както виждате.
29. А ако ви разказвам за онова, което не виждате, все едно, вие няма да го сътворите.”
30. Вечерта на същия ден в стария дървен клуб със скърцащ под, имаше Слово на Сина Човешки.
31. На улицата тихо и бавно се сипеше есенният сняг сред рано спусналия се здрач, а в клуба бумтеше стара печка. И прозвуча разказът на Учителя за далечното пътуване, за явлението Сай Баба.
32. И хората Го слушаха, дочакали радостната среща с Него, тясно притиснати един към друг.
33. “Когато е тясно, тогава дори е по-топло! И все пак при вас е по-хубаво, отколкото в далечните страни. Колко хубаво е при вас!” ­ каза Виссарион с усмивка.
34. И разказа за видяното в Индия, като подчерта:
“Разбира се, Сай Баба вярва, че ще доведе своята мисия докрай, че ще я изпълни така, както я е замислил.
35. Но в неговите планове не влиза Събитието, в което попаднахте вие. То не може да се предвиди!
36. Невъзможно е да предвидиш действията на Онзи, Когото не познаваш и за Когото нищо не знаеш.
37. Велика е славата на Сатия Сай и той твърди, че всички ще узнаят колко е велика.
38. Невъзможно е за непознаващия Бога човек да оцени това, защото не може да направи сравнение.
39. Само Аз мога да сравнявам, защото познавам Своя Отец.
40. И, разбира се, каквото и да говори Сай Баба за своето величие, Аз знам, че неговата слава е съвсем незначителна по отношение на това, което е Моя Отец.
41. Но Аз не мога да докажа това веднага. Това ще докажете вие, ще го докажете със своя живот. А Аз ще ви помогна.”
42. В началото на последния есенен месец при Учителя, който се срещна в Курагино с последователите Си, дойде една жена на име Виктория и Му предаде приветствия и поклон от непалските духовни учители, които в последно време започваха все по-често да навестяват Русия.
43. Те предадоха чрез Виктория, че знаят за Виссарион и следят Ставащото. И казаха също, че Виссарион е поел огромен товар, а дали ще издържи?
44. Затова желаеха сила на Сина Човешки и хората около Него. А на Вадим бяха подарили амулет от яспис.
45. На девети същия месец в Малая Минуса отново се състоя среща на Учителя с онези, които създаваха училището на общината в Черемшанка. И се проведе дълъг разговор за децата, за възрастните, за живота.
46. И Учителя каза: “Вече Ми зададоха въпроса трябва ли да се поставят оценки. Казвате, че децата искат оценка, защото без оценки уж вече нямали стимул.
47. Вие, като педагози, трябва да помогнете на децата да разберат, че правят всичко това за собственото си образование, благодарение на което ще виждат по-добре, по-нашироко и съвсем не е важно как ще бъде отбелязано това.
48. Защото всяка бележка е опит да се покажеш пред хората.
49. Знанията не са за показване пред хората. Когато мълчиш за тях, никой не знае дали ги имаш или не.
50. Трудно е да бъдеш скромен. И само мъдрият е скромен, защото разбира, че ако знае, знае независимо дали другите разбират това или не.
51. А невежият винаги иска да се покаже, за него е трудно да бъде незабележим, затова говори много и все търси някакви оценки. Така се натрупват големи грешки.”
52. Разговорът засегна уважението на децата към възрастните, формата на обръщение един към друг, изискването на някои възрастни да се обръщат с уважение към тях.
53. Учителя каза: “Уважение можеш да получиш само със собствените си достойни действия.
54. Опитът да се приучите да се уважавате помежду си само в някакви външни форми е опит да умножите лицемерието, защото можете да си казвате: “Приветствам те”, а вътрешно да си мислите нещо лошо за този човек и да му желаете злото или, в най-добрия случай, да бъдете равнодушни към него.
55. И като чуе такъв поздрав, на човек му става спокойно на душата, струва му се, че го помнят, че го уважават, макар да не е имало никакво уважение към него.
56. А друг път може нищо да не кажеш, само като минаваш да хвърлиш един поглед; за вярващия и това е достатъчно, защото той знае, че ближният го е забелязал, а това, естествено, предполага, че двамата сте си пожелали взаимно здраве един на друг.
57. Защото ти си го видял и, вече вътрешно, си му пожелал здраве, радост и щастие, просто не си го извикал, не си уплашил птиците, а си го изразил от сърце.
58. Подозрителността и приказките, че ако не са се обърнали към теб с общоприетата почтителна форма, значи не те уважават, са плодове на нещастието на самото същество.
59. Още повече за вярващия това няма никакво значение, защото, ако някой не е изразил уважение към него, нима вярващият може да изисква това уважение към себе си?
60. Значи не е достоен за това уважение, значи трябва да обърне още по-голямо внимание на своите действия и постъпки, да умножи усилията си, за да върви достойно по Божия път.
61. Само тогава е възможно това уважение да се появи на лицата на ближните.
62. Уважението изобщо не бива де се засвидетелства само с повторение на обичайните форми за изразяване на уважение и почит ­ всичко това са външни атрибути.
63. Обръщайте се един към друг просто, естествено. Защото кое е по-важно за човека: да кажете повече думи за него или самото отношение към него?”
64. “Виссарион, когато се радваме като деца на първите си резултати, когато се радваме на похвалите, това наша болест ли е?” ­ попита Учителя Татяна, която обучаваше децата в училището на общината на ръкоделие.
65. “Не, не е болест, а важно тайнство. Нали човек получава радост от труда и вдъхновение за нов труд тогава, когато види, че трудът му носи радост за някого.
66. Това е нормално явление, основано на предначертанието на човека да живее за благото на другите.”
67. И каза по-нататък Сина Човешки:
“Човек често преминава няколко раждания, но по правило така и не може да намери истинския свой труд, не знае какво е това.
68. А щом не знае, сега за каквото и да се захванете, никога няма да усетите веднага любов към труда си; това е невъзможно, защото не знаете какво е радост в очите на ближните при съприкосновението с вашето творение.
69. Затова вярващият, който е чул Словото на Истината, се заема с постигането на труда, който пръв му попадне под ръка, и се отдава на постигането на този труд;
70. Защото един ден, на определена степен от движението по този път, когато действително успее да направи нещо със своите ръце, му предстои да види радостта, която ще възникне в хората при съприкосновението с неговото творение.
71. И тук започва да се заражда най-важното: жаждата да направиш нещо повече, след като си усетил вкуса на радостта от великия труд.
72. Но докато този вкус още го няма, да се приучиш на труд не е просто; нужен е по-голям промеждутък от време, през който човек малко да се понаучи да твори.”
73. “Онзи, който знае за изхода, онзи, който знае какво го чака занапред, той може да прекрати борбата.
74. Ако вземем, например, играта на шах ­ гросмайсторът още от първите ходове може да определи изхода, т.е. той може да прекрати борбата много преди края й.
75. Но именно човекът, постигащ пътя на Вярата, не трябва да знае за предстоящите събития, защото същината на неговото развитие е постоянното отдаване на сили и борбата до последен дъх. Докато му остава и секунда живот, човек отдава всичките си сили.
76. И в процеса на битието не е важно колко партии ще успееш да изиграеш със заобикалящото те битие; важно е качеството на твоята игра, как ще отдаваш усилията си за това, важно е доколко искрено се изпълнява една или друга крачка.
77. Нали на Пътя на Вечността количеството става особено понятие, във Вечността всичко ще бъде винаги достатъчно.”
78. “Колкото по-високо здание искате да построите, толкова по-качествен трябва да бъде всеки камък, положен в основите му.
79. А сега вие искате да построите много голямо здание, каквото никога досега не сте строили.
80. Но това значи, че трябва да подходите към основите хилядократно по-отговорно, отколкото са правили досега хората на Земята.
81. Затова сега за вас възникват различни ситуации, различни обстоятелства и вие ще бъдете допуснати до строителството на това здание само когато осъзнаете отговорността при съзиждането на тези малки камъни в своите собствени ръце.
82. Защото вие ще искате да сложите това камъче във фундамента, но няма да бъдете допуснати и никой няма да ви позволи да строите зданието, колкото и да се суетите.
83. Защо да ви дадат да строите, ако след това тази грамада ще рухне и ще затрупа всички?
84. Само когато стане ясно, че всяко ваше камъче започва достойно да съзрява и да придобива нужната сила, само тогава по Божията Воля ще ви бъде дадена възможност да дойдете и да сложите тези камъчета в основата на зданието.
85. А докато не разясните нещата за себе си, докато не се съсредоточите и не разберете тази ценност ­ вдигайте колкото искате шум за прекрасните си надежди, но никой от вас няма да стигне до строителството на зданието.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.26 included.