Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В съботния ден в средата на ноември Виссарион отново бе в Гуляевка.
2. И след срещата с желаещите да зададат лични въпроси на Учителя, всички се събраха в просторната стая и бързо я запълниха, разполагайки се на пода в краката на Сина Човешки.
3. И се възцариха минути на тишина. Само стенните часовници тихо равномерно разговаряха, еднакво разположили се на сглобената от греди стена.
4. Виссарион тихо каза: “Когато идвате при Учителя, умейте да се отърсите от суетата, съумейте да се напиете.
5. Когато човек се храни и мисли за нещо суетно и глупаво, коремът понякога го заболява, храната попада не където трябва.
6. Ако идвате да пиете от Божествения Сок, умейте да мислите за този Сок и ако искате да се напиете, открийте за него своите сърца.
7. Колко голямо е щастието, когато живеете близо до Извора, когато Източника пулсира редом с вашия живот.
8. И колко голямо е нещастието, когато човек умира от жажда близо до Извора.
9. А често той умира само от това, че не се е потрудил да отвори устата си и то само заради невежеството си.”
10. “Силата на любовта не действа мигновено, иначе всичко би било толкова просто и много отдавна бихте се научите да правите много неща.
11. Любовта трябва да се излива търпеливо и продължително, тогава се появяват първите кълнове и се издигат нагоре.
12. Ако в някакъв момент любовта спре, тези цветя ще замръзнат, даже без да успеят да се разтворят.
13. Затова не трябва да преставате да поливате със своята топлина нито за миг тези цветя.
14. Трябва да бъдете добри градинари и търпеливи труженици, за да поливате винаги с любов кълновете в сърцата на вашите ближни, за да не мисли градинарят, че ръката вече го боли и не може да държи лейката, и че е по-добре да я сложи настрана, за да подремне.
15. Вие отглеждате цветя от друг вид, където не бива да ги поливате недостатъчно, по-добре да ги полеете в повече, те няма да пропаднат от изобилието на вашата любов. Но, ако не ги полеете достатъчно, те могат да загинат.
16. Затова трябва по-щедро да поливате цветята, без да мислите за своите трудности.”
17. “Трудно се става жена сега. Все повече Ми се налага да отбелязвам тази сложност при вас.
18. Вие по старому много бързате да правите големи крачки, говорите за големи дела, иска ви се да направите много неща, но думите ви повече приличат на лозунги, свързани с вашата емоционалност.
19. Но нали голямото започва с малкото.
20. Още повече, Аз много съм ви говорил, че жените започват пътя, често те пробуждат мъжете и са призвани да ги пробудят. Да направят много жените, разбира се, няма да могат.
21. Но те трябва да станат опора на мъжете, които са се повдигнали и са тръгнали по пътя, за да може на този път от време на време мъжът да се опира на крехкото рамо на жената и да намери там непоколебима основа.”
22. “Щом Учителя е дошъл, то иска ли човек или не иска, не е важно ­ аз ще го заставя да покаже самия себе си.
23. Ако влезе в съприкосновение с Мене, дори и за малко, скоро той ще покаже какъв е и може да учуди себе си, както и ближните си.
24. Такъв е законът, това е необходимо, иначе как да ви покажа какви сте, как мога да ви питам за вашите действия, ако вие сами не знаете какви сте?
25. Затова преди всичко за вас се създават условия, помагащи ви да разкриете онова, което понастоящем се намира вътре у вас, което всички са се бояли да видят: слагали са маски, доказвали са си, че те са добри хора, че имат дипломи, че са грамотни. Но всички се бояли да видят: а какво всъщност има вътре у тях?
26. Но ето сега е дошло времето, когато трябва да свалите маските и да се видите, да се запознаете, да разберете кои сте вие на тази Земя: такива хубави отвън, но хубави ли сте и отвътре?
27. А запознавайки се един с друг, не се отдръпвайте един от друг, като видите нещо космато и зъбато.
28. Трябва да вървите един към друг, именно да отидете и да погалите това опърничаво същество, нека малко да поръмжи, но след това ще замяука, ще се свие на кравай на коленете ви, а след това ще видите, че козината е паднала.
29. Главното е да не се изплашите, да не се върнете на минутата, а да отидете насреща.”
30. “От време на време у някои от вас възниква объркване: нещо не е в ред, нещо не разбирам накъде вървим.
31. Разбира се! Аз съм ви извел от привичната ви страна и ви водя по-нататък в Своята страна.
32. Но по този път ви чакат много и различни страни, непознати за вас, и попадайки там, вие ще видите необичайна атмосфера и обстановка наоколо ­ и веднага възниква тревога: как ще бъде, как да не се объркате; вие гледате наоколо и започвате да се мятате насам-натам.
33. И мъката ще дойде тогава, когато изпуснете Моята ръка и Ме изгубите от погледа си.
34. Затова, колкото и необичайно да е наоколо, не губете ръката Ми, дръжте се здраво и Ме следвайте.
35. И тогава, цялата тази илюзия, тези криви огледала, които от време на време ви плашат ­ всичко това ще си отиде и вие ще стигнете там, където трябва да пристигнете.
36. Не губете Учителя! Колкото и голям да е хаосът, никога не Ме изпускайте от ръка, не губете Моя образ, не Ме губете в сърцето си ­ и тогава ще имате сила. Това е именно тайнството на доверието.”
37. На следващия ден, в интервю по немската телевизия, отговаряйки на въпрос за отношението към смъртта, Учителя каза: “Отношението към смъртта трябва да бъде много просто.
38. Но при това никой няма право да отнема сам живота си, в никакъв случай.
39. Каквато и да е целта при това, човек винаги ще претърпи много големи загуби и, в крайна сметка, просто ще проклина своята грешка, направена от невежество.
40. Божията Воля е да научи човек да живее, а не да се избавя от своя живот.
41. Защото само като има плът, за човека се появява възможността да изпълнява Божията Воля.
42. А след като да живееш ­ това е възможност да изпълняваш Божията Воля, самостоятелно да се избавиш от тази Воля, може само невежият човек.
43. Затова е нужно да се научите да разбирате великата ценност на живота и достойно да вървите напред.”
44. И бе казано от Учителя в многото срещи през последните дни на отминаващата есен: “Колкото сте по-забележими пред ближните си, толкова сте незабележими пред Истината.
45. И колкото сте по-незабележими пред ближните си, толкова по-отблизо ви вижда Истината.”
46. “Мъжът, постигащ Вярата, стои по-високо от чувствата.
47. Даже жената, чиято жизнена същност са чувствата ­ постигайки Вярата, е призвана да не пуска своите чувства отвъд пределите на Истината.”
48. Вие можете да Ме приемете в себе си тогава, когато искрено търсите Правдата, защото Аз съм Правдата.
49. Само когато жадувате за Мене, мога да ви напоя.”
50. “Виссарион, исках много неща да кажа, а ето, дойдох ­ и нищо не се получава” ­ каза Юра Рижски, който седеше в краката на Учителя.
51. “Да кажеш ­ значи да излееш, а в процеса на изливане не може да се пие.
52. Изворът не се нуждае от това някой нещо да излива, Той Себе си предлага за пиене ­ каза Виссарион.
53. И дойде при Учителя Михаил, който за пръв път чу истинското Слово преди три години и веднага Го прие в сърцето си.
54. Но времето мина, а зърното на Истината, прието някога в сърцето, се покриваше от суета, лични проблеми и ежедневни грижи.
55. Михаил каза: “Виссарион, дошъл съм да поговорим. Скоро се ожених. Как е по-добре да постъпя: да последвам жена си или да бъда там, където сега се опитвам да бъда?”
56. Учителя дълго мълча, после тихо каза: “Миша, почакай там на пейката, Вадим сега ще дойде при тебе.” Михаил излезе от стаята.
57. “Поговори с Миша.” ­ след пауза се обърна Учителя към Вадим, който седеше наблизо.
58. След това, след нова кратка пауза бавно каза: “При Мене не трябва да се идва с такива въпроси, това е далече от Мене. Аз не съм вече на това място.”
59. Трябва да разберете, че Аз не мога да стоя и да чакам на едно място.
60. Затова бавещите се и мудните могат в един момент да не Ме заварят там, където съм бил преди.
61. Мнозина си мислят, че като дойдат след време отново при Мене, ще заварят същото като по-рано. Но няма да е същото, Учителя ще е далеко. И ще успеят ли да Го догонят събуждайки се?
62. Ако се пропусне още малко и дори с тебе Вадим, ще му бъде трудно да разговаря.”
63. В един от неделните дни при Учителя дойдоха две възрастни жени от сибирските села, които бяха чули за Него.
64. И видяха Сина Човешки, Когото чакаха, и паднаха в краката Му, целуваха ги, а сълзите капеха от очите им, пречейки им да говорят.
65. “Нима всичко това е наяве? Дошъл си за такива като нас! Това си Ти, роден наш! Какво само не са търпели тези крака и тези ръце! Колко много сме грешили. Но Господ ни даде да Те видим. Нима това е вярно? С какво сме го заслужили?!”
66. Учителя каза: “Щом сте дошли, изпълнете се със Силата, която давам. И носете вестта по-нататък.
67. Говорете, доколкото е възможно и допустимо. Но съумейте да не се отречете три пъти, докато не са пропели първи петли.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.27 included.