Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Гуляевка. Ясен и мразовит съботен ден в началото на декември. Снегът скриптеше под плъзгачите на шейните. Звънчетата разливаха чист и нежен звън.
2. Виссарион, огрян от утринното зимно слънце, с лека шейна наближаваше дома на брега на реката, над чиито все още незамръзнали участъци над бързеите се издигаше пара. Посрещнаха Го радостните погледи на хората, които бяха приели Учителя и очакваха да се срещнат отново с Него.
3. И бе казано от Сина Човешки в този прекрасен ден за учителите от училището и децата, дошли заедно с възрастните: “Учителя не идва, за да говори. Говоренето е доста примитивна форма на общуване. Вие, така или иначе, няма да видите онова, което виждам Аз, и с векове да слушате Моите слова.
4. За да видите обекта или целта, трябва да направите необходимия брой крачки към нея, да я достигнете и да видите сами.
5. А какъв е смисълът да стоите на огромно разстояние от целта и да разпитвате някого за нея? Нима ще я видите?
6. Затова, ако Учителя говори нещо ­ това, разбира се, е краен случай, сам по себе си много ограничен.
Същността на Учителя не е в думите.
7. Иначе се получава така: когато искате да направите нещо, питате Източника, очаквайки с надежда някакво специално слово за вас, което по някакъв по-особен начин да ви укрепи в избраното действие.
8. Потокът е един и същ ­ идва от Извора и дава всичко необходимо.
9. И ако в този общ Поток не забелязвате нещо, това не означава, че в Потока нещо не достига ­ пропускът си е ваш.
В Потока има всичко, независимо от изречените думи.
10. Много детайли от самия Поток се огрубяват и ограничават от думите, въпреки че сякаш Го правят по-понятен.
11. В самия Поток е цялата Истина и Вечност, затова не бива да се определя с думи.
12. Когато се докосваме до думите, във вас възниква илюзорното разбиране, че нещо ви се е изяснило, след като сте чули определено количество думи.
Но това е само неправилно разбиране на тази Истина, до която се докосвате...
13. Истината ви се донася достъпно и това ви приспива, защото ви се струва, че всичко е толкова просто. А там е безмерна Глъбина.
14. Вие се докосвате само до повърхността на Океана, но ви се струва, че като си намокрите ръцете, като ги умиете, вече сте разбрали какво е това Океан.
Но там има един огромен Свят, една огромна Страна, за която не знаете нищо.
15. Това е Глъбината! Затова ще трябва не само да натопите ръце и да си умиете лицето, но и да скочите, да скочите дълбоко и да си направите труда да плувате в Глъбината дълги години, векове, хилядолетия, като се удивлявате на всеки нов свят, който се открива пред вас.
16. А в дълбините на Истината свети още по-голямо Слънце! Когато скочиш в океана, там е тъмно: колкото по-дълбоко, толкова по-тъмно и по-малко живот има. С Истината е обратното: колкото по-дълбоко, толкова по-светло е и толкова повече живот има.
17. Затова запомнете: засега едва сте дошли до Океана. Приближили сте, умили сте се, махнали сте първата нечистотия, утайката на определен живот.
18. И вече някои са се излегнали на брега и са започнали да се пекат: та те вече знаят какво е Океан, какво е сол по ръцете и по лицето...
19. Океанът само ще се усмихне и ще каже: “Колко глупавички сте още!”
На вас тепърва ви предстои да видите какъв велик Свят се крие под тази повърхност, където току-що сте измили и ръцете и краката си от прахта.
20. Но дори умивайки се с водата, не я забелязвате...
21. А ако погледнете по-внимателно, ще видите, че водата е жива, че диша с всяка своя клетчица и живее със своите движения... Но вие само сте гребнали от нея и сте отмили калта от себе си... А във вашето измиване от мръсотията участва този велик Свят с много клетчици живот.
22. Сега вие само сте се докоснали до Истината, умили сте се и небрежно сте загребали с ръка цял един свят, просто сте махнали с длан и водата на капчици се е разпиляла по земята...
23. Тук мога да употребя доста думи, за да ви насоча малко, за да ви покажа Пътя, по който трябва да вървите и да намирате нови мъдрости.
Това са дълги пътища, дълъг е великият Път!”
24. А вечерта, когато бързо се прокрадна зимният сумрак и около Учителя се събра тесен кръг от ученици, които Го обичаха, Истината промълви:
25. “Когато идват да пият, хората не говорят в същото време, а просто мълчат и пият.
26. Учителя не се проявява в думите, а в същността, заключена в Него. Защото с думи Той се опитва да изрази онова, което е вътре в Него.
27. Но всеки словесен израз на Божественото е крайно ограничен и се налага да бъде използван само с оглед на състоянието на човека сега...
28. Човешкият език се е родил на основата на големи болести и голяма примитивност.
29. И ето, сега, използвайки този език за изразяване на нещо по-различно, веднага виждаш неговата ограниченост и безсмисленост.
30. Но засега вие не умеете да говорите по друг начин, затова се налага да бъдат използвани тези ръждясали думи, за да се изрази диханието, полетът, вятърът на великия Дух...
31. Главното е да се научите да разбирате простата истина: ако се приближавате към божествените Тайнства, съумявайте да мислите за Тях и трепетно да пиете от този Поток.
32. Но когато пиете, в този момент, разбира се, не говорите, защото колкото повече говорите, толкова по-малко ще изпиете. Ако не спрете да говорите, чашата така и ще си остане пълна в ръцете ви.
33. Така е и с Истината. Докато говорите, изливате онова, което е вътре във вас. Докато го изливате, не можете да пиете. Затова запомнете, че при всяко съприкосновение с Истината, докато леете своите думи, вие не пиете.
34. Ще успеете да се напиете само в онзи промеждутък, в който замълчите... и то в най-добрия случай.
35. Нали може и да мълчите, но мислено да продължавате да изливате онова, което е вътре във вас, мислейки за нещо, негодувайки за нещо, припомняйки си даден проблем;
Вие продължавате да говорите, макар и да не отваряте уста, разгласявате проблемите си чрез своето съзнание. Но как тогава да ви напоя, когато говорите постоянно?
36. Учете се да разбирате главното ­ Истината!
При всяко докосване до божествените Истини трябва да бъдете в състояние да замирате и да пиете, да вдишвате така, както можете, даже и неумело, това не е страшно, важното е да се стараете да вдишвате.
37. И когато Аз се намирам в тази стая, а вие в съседната ­ вие продължавате да говорите и говорите постоянно. Но ако седнете тихичко и започнете да пиете от Ставащото, няма да имате нужда от отделна среща с Мене, защото ще получите съвсем същото, ще вдишате същото, което става тук в дадения момент, нали навсякъде пребивава един и същ Дух, Той изпълва всяка стена, всяка греда.
38. И се получава така, че тези дъски, гредите са по-пълни с мъдрост; те вдишват мълчаливо, а вие се увличате в приказки, имате толкова проблеми.
39. Учете се във вас да има повече тишина, само тогава ще можете да поемате правилно Аромата, Духа, който ви обкръжава, и ще започнете правилно да Го излъчвате по-нататък.
40. А при възможност Аз ще казвам ­ на Мене не Ми се налага да пия, Аз давам на вас да пиете.
41. Затова при всяко съприкосновение и с Писанието, и с всичко, което ви напомня за Отговорността, учете се да замирате вътрешно и трепетно, трепетно да пиете, отхвърляйки всички проблеми...
42. Разбира се, когато ви изслушвам, когато изслушвам вашите проблеми, вие усещате облекчение, сякаш сваляте част от тежестта.
43. Но това не е истинска подкрепа, защото с тежестта, която носите вътре в себе си, вие сами трябва да се справите.
44. Парещите въглени, които тлеят и ви обгарят отвътре, трябва не просто да ги изхвърлите някъде, за да опарят някой друг; вие сте длъжни да ги залеете вътре в себе си с божествена Влага и те, след като посъскат малко, ще угаснат и повече няма да ви парят и изгарят. Затова изпийте Водичката и това, което ви изгаря отвътре, ще угасне.
45. За вярващия е по-добре да умее да се справя с лошото, което възниква вътре в него, а не да го споделя с някого. Учете се да постигате Истината, учете се да пиете от Нея...
46. Само когато спрете да говорите, се появява възможност да пиете.
47. И ако вашият събрат ви е изслушал внимателно, значи има желание да ви помогне и поне мъничко да ви напои с малкото, което е в сърцето му.
48. И само когато сте се изказали напълно, ще можете да почерпите от малкото влага в неговото сърце и ще почувствате облекчение.
49. Но ако изобщо не споделите, а веднага почерпите от влагата, ще усетите същото облекчение, без да е необходимо да изливате.
50. Защото каквото давате, това започвате да придобивате във все по-голяма степен в себе си.”
51. След две седмици, на същото място, по същото време отново зазвуча Словото на Учителя.
52. “Когато вашият свят благоухае, когато ви е хубаво, това е главният критерий, че вашите действия са правилни.
53. Докато вътре във вас има негодувание, да не говорим за ненавист; докато има вътрешно негодувание, устата ви, по правило, не казва правдата, а казва много сложни неща.
54. Затова е много важно да се научите да съхранявате светът на благоуханието в душата си, само тогава ще можете да изричате по-правилни фрази, защото те ще предават вашия свят.
55. И даже ако човекът срещу вас не разбере достатъчно добре вашите фрази, чрез тях все едно, се предава вашият вътрешен свят, който ще помогне на човека...
56. В момента, в който споделяте с някого своята тежест, вас ви слуша не само даденият човек ­ вашата мъка се излива около вас, към целия свят. И, разбира се, вие като че ли се освобождавате от нея, защото сте я разказали, но сте очернили целия свят.
57. Светът ще я приеме, но след време ще му се наложи да преработи тази тежест, да опита да я очисти, да направи онова, което вие самите не сте свършили.
58. Изливайки мъката си, няма да станете по-силни; ще ви стане по-леко, но от това няма да станете по-силни.
59. Вярващият не е този, който се стреми да споделя своята мъка, а този, който може да я изчисти вътре в себе си, приемайки Благодатта, дадена ви от Бога; който не бърза да говори, когато му е тежко; който излиза при хората, за да им помага или да общува с тях само когато е постигнал вътре мир.
60. Не бива да бързате да говорите, когато идвате при Учителя.
61. Разбира се, можете да излеете мъката си и Аз ще я приема, ще приема всичко от вас. Но не само Аз ще я приема, изхвърленото от вас ще се разнесе наоколо.
62. А в момента, когато говорите, вие не вземате нищо. Но за да се изчистите, трябва да вземете от Благодатта, която се намира около вас, трябва да замълчите и да я вдишате.
63. И така, разтворете се сами и се вслушайте в Духа, който ви обкръжава.
64. Защото, за каквото се настройвате, това и поемате; за каквото мислите, с това се и пропивате.
Ако мислите за проблема, пропивате се с него, започвате да се вълнувате.
Ако мислите за нещо смешно, пропивате се с тези вълни и започвате да се смеете.
Всичко зависи от това на какво се спирате.
65. Следователно, колкото повече се спирате в своите мисли на Божественото, толкова повече се отваряте за тези Лъчи и се пропивате с тях; колкото по-често се докосвате до Божественото, толкова повече сили получавате. Не губете тази възможност, не я заменяйте с някаква си суета.
66. Ако имате работа, свършете я. Ако същевременно можете да мислите за нещо светло и божествено ­ мислете, не губете тази минута.
67. Не мислете за суетата, от това ставате още по-суетни.
68. Настъпи времето, когато трябва да се научите да се храните не от словесния дух, а от Духа, изтичащ покрай словата.
69. Защото всяко словосъчетание, което се опитвам да подбера, е огрубяване на онова, което Моето сърце излъчва към вас. То не може да се изрази с думи.
70. Но тези фрази, макар и груби и ограничени, по мъничко ви настройват, водят дотам, че вие започвате повече да разбирате и да се вслушвате не с ушите, а с други свои тайнства...
71. Молят се и се покланят на Бог в Духа преди всичко; с Отца се общува в мълчание.
72. Защото, какво може да се разкаже на Океана от Любов и защо е нужно да се разказва нещо?!
73. Искаш ли да пиеш, пий от този Океан, Той винаги всичко ще ти даде. Всички останали разговори просто стават излишни.
74. Към великия Океан няма смисъл да се обръщаш с молба, защото Неговата Влага винаги се лее към вас и на вас ви остава, без да губите време, да пиете от Нея...
75. Разбирането, което сега възниква у вас, след думите Ми ще се променя, затова не го превръщайте в канон.
76. Преди всичко учете се да слушате не с ушите, а със сърцето си, и да поемате не с устата на главата, а с устата на сърцето си ­ тогава ще се напиете истински!”
77. И каза Учителя в този ден в Своето Слово, че с всяка нова среща се появява потребност от разкриване пред зажаднелите на някаква нова истина и че сега сред последователите все повече се налага интересната тема за взаимоотношенията между мъжа и жената.
78. “Създават се нови семейства, но в тях се появяват особени проблеми. Мъжът иска да изглежда духовно силен, а жената е в състояние да види неговите слабости, защото има още много слабости у мъжете, и възникват търкания, неразбиране.
79. Разбира се, жените са длъжни да следват съпрузите си, мъжете, защото това е великото предначертание на жената ­ да върви след мъжа и навреме да му даде възможност да се опре на нейното рамо.
80. Ако мъжът намери духовния път, след него може да се върви смело, защото това е неговата същност ­ духът, да твори духовното.
Ако това не се признава в него, значи, не се признава мъжът изобщо; с други думи, няма мъж, има роб на плътта.
81. Но често мъжът в слабостта си прави и крачки назад, и тогава как може жената да тръгне след него, в обратната посока на Истината? Това е невъзможно.
82. Жената трябва да следва мъжа, но не и в посока, обратна на Истината, защото Истината е по-важна за нея!
83. И ако мъжът иска жената да върви след него, той трябва преди всичко сам да върви след Истината, без да отстъпва нито на крачка от Нея.
84. Мъжът често диктува такива условия, подкрепяйки ги уж с думи на Истината, които жената не разбира; и виждайки в това проява на нещо ненормално, тя иска да му се противопостави...
85. И, естествено, мъжът трябва да се научи да разбира жената. Не бива да се изисква от жените, както от мъжете, а жените не бива да изискват от мъжете, както от жените. Но това е по-малкият проблем; по-голямата част от мъжете изискват от жената като от мъж ­ доста много и неправилно, без да умеят да я разберат ­ нали това е съвсем друг свят.
86. Когато мъжът и жената се сблъскват, като правило и напълно естествено възниква голямо неразбиране, защото вие по инерция изисквате от ближния онова, което е присъщо на вас самите.
87. Вие нямате друг възглед: жената няма възгледа на мъжа, а мъжът няма възгледа на жената.
88. Трябва да се научите да се разбирате един друг, задължително да се разбирате и да не изисквате каквото не трябва, иначе се сломявате сами и неразбирането ще доведе до големи усложнения.
89. Вече ви говорих, че колкото по-голяма е душата, толкова по-голямо е зрението ви, колкото по-голямо е нещастието в душата, толкова по-изкривено е самото ви зрение.
90. Една дума ­ “добро”, вие разбирате по различен начин и в една и съща постъпка виждате различни неща.
91. И както и да обяснявате на другите една или друга своя постъпка, ако човекът не го види сам, все едно, няма да го види и след вашите разяснения.
92. Той трябва да иска да го види, да търси да го види, тогава ще го намери, ако действително го има там.
Ако го няма и не го вижда, учете се да го разбирате, без да искате много от него.
Във всички случаи трябва да се стремите да се разбирате един друг.
93. Вашите семейства са малкото, чрез което ще познаете целия свят. Нали всеки от вас крие в себе си Вечността, частица от Бога, всеки носи в себе си частица от великото Мироздание, във вас текат процесите, породени от Мирозданието.
94. Затова смело може да се каже, че всеки от вас е една Вселена, защото всички закони на Вселената в различна степен са проявени у вас.
95. Следователно, като разбирате другите, като се учите правилно да разбирате и да помагате поне на един човек, вие се учите да помагате на всички, защото във всеки един човек има всичко. Чрез тази помощ вие постигате Вселената, постигате света.
96. Затова, колкото по-благополучно е вашето битие, толкова по-благополучно е всичко наоколо.
97. Великото семейство се изгражда от малки семейства, от вашите семейства, като всяко семейство поотделно вече е голямо семейство...
98. Вървете винаги един към друг, помагайте си един на друг ­ този Път е сложен.
99. Сами виждате колко ярко се осветяват вашите недостатъци, не можете да ги скриете; те всички ще бъдат разкрити тук. Следователно да бъдете навреме до другия, за да се облегне на вашето рамо, е изключително необходимо.
100. Когато сте далече от Истината, можете да се променяте с векове. Сега настъпиха години, които трябва да ви изменят коренно. И същевременно трябва да съумеете да съхраните онези капчици, в които искри дъгата.
101. Затова, когато ви се дава Божествената Влага, пазете всяка капчица. В тези капчици се отразява слънцето, дъгата, луната, звездите, отразява се цялата Вселена. И така в ръцете си ще държите Вселената, Тя ще бъде ваша. Не губете тези капчици!”
102. И Виссарион изрече с усмивка в края на Своето Слово в навечерието на новогодишните и коледните празници: “Аз вече поръчах на някои хора да дойде Дядо Мраз при децата. Търсете, където искате, но децата трябва да видят Дядо Мраз! Не да видят Василий със залепена брада, а да посрещнат Дядо Мраз. Ако няма Дядо Мраз, ще вземем каиша!
103. Правете каквото искате, търсете където искате, но сте длъжни да дадете приказката на децата, трябва да я създадете със собствените си ръце и да се отнасяте към това с голяма отговорност. Всичко, което правите, го правите за децата! А сега вървете в гората, търсете Дядо Мраз!”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.28 included.