Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В един от последните дни на декември при Виссарион дойде Владимир, който беше идвал и преди това при Учителя от Москва и отново се беше връщал в неспокойния град. Този път той реши да не се връща повече в столицата, за да посвети живота си на постигането на Истината редом с Нея.
2. Но съзнанието му беше неспокойно, защото в поредицата от знаци, възприети в собственото му видение, и във възложената отговорност във връзка с това видение, той виждаше необходимостта да пребивава близо до Учителя, за да Му оказва помощ, чиято насоченост обаче не си представяше ясно.
3. Тежеше му също отговорността за предишния му живот, през който, както му се струваше, не бе изпълнил предначертаното, намирайки се редом до Сина Човешки.
4. И Виссарион каза на Владимир: “Ти си обсебен от идеите, обсебен от определени понятия. Това означава, че в тебе има нещо, което ти е много скъпо, за което си се вкопчил трескаво и не искаш да го пуснеш. И тогава словото на Учителя не се възприема, защото словото на Учителя заглушава говорещата вътре в тебе идея.
5. Да питаш Учителя за нещо е възможно само в един случай ­ когато си готов да чуеш отговора, какъвто и да е той, жадувайки страстно да последваш чутото наставление.
6. За да приемеш Истината, трябва да отхвърлиш всички свои идеи далече-далече като тежки, ненужни гири, които са ти протрили дланите до кръв.
7. Пълнотата на Истината се възприема, когато не си привързан към нищо външно и с жажда отваряш устни, знаейки, че само тук можеш да се напиеш, че всичко останало е равносилно да пиеш от локва, през която току-що е минал добитък.
8. Външните действия на човека са неговата уста, ръцете му са неговата уста.
9. По местоположението на тялото ли се определя близостта до Истината?
Истината има особено зрение: колкото по-рядко среща някого, толкова повече го забелязва, и обратното ­ колкото по-често среща някого, толкова по-малко го забелязва.
10. Аз се намирам в хората: заобикалящите Ме хора съм Аз, далечните ­ също съм Аз, всички живеещи на Земята съм Аз, защото те са Моето сърце.
11. От твоето умение да се приближиш до всяка една от тези частици, ще зависи близостта ти до Мене.
12. Аз не се нуждая от помощ, на Мене нищо не Ми трябва. На Мене Ми трябва само едно: да направиш подарък на хората, тогава ти го подаряваш на Мене. Следователно трябва да отидеш при тях.
13. Аз ще чувствам всичко: когато си напоил някого ­ Аз съм утолил жаждата си, когато си нахранил някого ­ Аз съм се наситил, когато си облякъл някого ­ предпазил си Мене от лошото време.
14. Всички останали разговори са шум, но Моите уши не възприемат шума.
15. Само в онова, което даваш на околните с ръцете си, мога да те видя. Само като даваш, можеш да станеш човек.
16. Човекът се вижда в творенията си, във всичко останало не се вижда. Думите не те показват...
17. А всичко отминало е било отдавна. Всичко, което е било някога, в отдавнашни прояви, е най-малкото.
18. Онова, което някога е било голямо, е малко пред Света, който се открива сега пред краката на хората.
19. Не бива да се гледа на света с очите на умрелия, това време си е отишло. Нужно е ново виждане, изцяло ново.
20. Нищо от миналото няма да е пригодно за бъдещето. А ако нещо е било, трябва да се оттласнете от него и да закрачите в бъдещето, но без да го влачите след себе си.
21. Всичко с времето си, всичко си има своя час. Не бива да премествате миналото във времето.
22. Човек е този скъпоценен камък, който може постоянно да мени своята форма и оцветяване, и няма смисъл да се говори за миналите му форми, защото са безполезни в настоящото време, а още повече ­ в бъдещето.
23. Предлага ви се Ръка, но тя остава незабелязана, защото човек гледа в миналото. Аз съм дошъл от Бъдещето и протегнатата ми ръка остава незабелязана за онзи, чийто поглед е обърнат към миналото.
24. Трябва да сте смирени, търпеливи, готови да вървите напред вечно.
25. Да се научите да правите онова, което умеете, ­ тази основа ще стане голяма школа.
26. И ако си дошъл тук, значи има надежда. Но няма гаранция, защото гаранцията се определя от самия човек...
27. Само живеейки на тази земя, аз видях колко безсмислено е да се дават на човека знаци, защото той винаги отбира за себе си онова, което иска да вземе. И постепенно човек става обсебен от идеи и илюзии. Това е печално.
28. В Истината не трябва да се убеждава, всяко убеждение е временно. То трае до следващото съмнение, защото не се вижда Същността.
29. Ако човекът не Ме вижда, трудно Ми е да му обясня нещо.
30. Глобалността на Произтичащото заглушава човека и той не може да помълчи смирено, струва му се, че никой не го чува и започва да крещи, плашейки птиците и зверовете. Не подхожда на човека да прави така.
31. Само направеното позволява да видиш настоящето.
32. Бъди смирен, незабележим труженик, воин за Славата на Отца. И нека не меч, а инструмент проблясва в ръцете ти.
33. Който жадува за кръв, скоро ще се насити на мириса на мършата...
34. Но накъдето и да върви, човек ще стигне до важното и нужното за него, срещайки по пътя приготвеното...
35. Когато няма Лекар сред болните, по-малко болните изглеждат здрави и започват да лекуват другите.
36. Но когато дойде Лекарят, всички наоколо са еднакво болни, следователно всички трябва да бъдат лекувани, без да си измислят сами нови рецепти.
37. А времето не чака. И ако болният не иска да се лекува, идва време да му бъде изрязан туморът.
38. В живота всеки миг е безценен и не бива да се заменя със собствени умозаключения. Стига сте се утешавали с тези понятия.
39. Аз чакам проста, чиста, по детски наивна крачка напред.
40. Защото върху страданията не може да се гради любов, цветята не се отглеждат върху стенания, а картината не се рисува със сълзи...
41. Опитай се да запомниш Моите думи. Не е просто да се изрази безмерното кратко.
42. Аз ви протягам ръка и чакам вашите ръце. И никога не изпускам ръката, протегната към Мене. Но вие може да Ме изпуснете.”
43. През тези декемврийски дни пристигна вест от някогашната обетована земя за създаването на палестинска автономия.
44. Във Витлеем също празнуваха, защото арабите се радваха, че са получили земята, на която хилядолетия наред бяха живели дедите им.
45. И си припомниха последните дни от пребиваването на Сина Човешки в Израел, когато арабските семейства с искрена радост посрещнаха Учителя във Витлеем и Му дадоха подслон, и Му дадоха хляб. И ето, сега в града имаше славен празник.
46. А за израилтяните Сина Човешки стана отново нежелана личност, отново народът, избран някога от Бога, не видя така дългоочаквания Месия. И си отиде обетованото от израелската земя, Сина Човешки Го отнесе със Себе си.
47. И сега вече няма обетован Израел. Сега обетованост има там, където сърцата на чакащите Го бяха познали.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.29 included.