Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На следващия ден в Курагино звуча едно строго Слово в препълнената с последователи зала.
2. И каза Учителя: “Запомнете! Ако допуснете в нещо съзнателна грешка, ще бъдете отсечени като дърво, което не дава добър плод.”
3. “Колко лесно може да се роди сред вас стремеж да извисите своето име сред ближните си!
4. И вие се поддавате: отивате и се кланяте на своя брат като на великия Отец.
5. Нима не помните казаното в миналото, че всеки, който извисява себе си, ще бъде унижен и главата му ще се покрие с прах?”
6. “Не се обърквайте от разсъжденията на своите ближни.
7. Винаги правете самостоятелни стъпки, опирайки се на собствените сили, на вярата, която изпълва сърцето ви.
8. А ако някой трябва да ви помогне, той ще застане до вас и вие ще направите нещо повече.
9. Ако не го направи, значи не е трябвало; вие ще направите това, на което сте разчитали. И то ще бъде голяма радост!”
10. “Обличайки се в тази плът, Аз отдавам Себе Си във вашите ръце, защото се подчинявам на същите закони.”
11.. “Истинските благи думи се крият в дланите на вашите ръце.”
12. “Когато Учителя мълчи, Той най-пълно може да ви отдаде Вечността, таяща се в Неговото сърце.
13. Но Когато започне да говори по ваше желание, в този случай е трудно с ограниченото да се определи безкрайното.
14. И въпреки че словата Му се леят като поток, като хармонична река, не е възможно точно да се предаде всичко, което се таи в гърдите Му.
15. Моят Свят е особен. Това не е светът, в който вие живеете. Не мога да Го изразя с привичните ви думи. Те са прекалено груби и примитивни.
16. Умейте да черпите от Моето сърце, то ви чака, то е ваше...”
17. Настъпи пролетта. Заедно с нея дойде времето на редица срещи с тези, които все повече пристигаха в обетованата земя.
18. И говореше Учителя във всекидневните срещи: “Трябва да мислите не на кого може да се облегнете, а на кого можете да станете опора.
19. Вярващият човек винаги има опора в самия себе си.”
20. “Вашите въпроси не се нуждаят от Моите отговори, защото отговорите се намират в самите вас.
21. Вашата вяра ще ви доведе до отговора на всеки въпрос.”
22. “Тъмнината не е способна да постави клопки само в простотата.
23. Но човек е свикнал сложно да разсъждава за всичко.”
24. “Не бива да се смята, че съмнението носи само вреда. Защото благоразумният човек се съмнява в лошата мълва, а невежият ­ в добрата.”
25. “Моите думи са като опит да ви разкажа за красотата на картина, чиито цветове никой още не познава.
26. Затова все по-често ще Ме виждате да пребивавам в мълчание.
27. Черпете от безмерната Сила чрез своя дух!”
28. “За покаяние не търси лице, което ти виждаш. Потърси онова Лице, което винаги тебе те вижда.
29. Опитай се да почувстваш Отца, като се откриеш за Неговата Сила.
30. В искреното покаяние пред Лицето на Бога се открива един от многото твои замърсени съдове и ти пропускаш в него Светлината на Отца.
31. И в искреното движение напред съдът, открит за Божията Благодат, обезателно ще се очисти от лепкавата мръсотия”.
32. “Когато подсказвате на своя ближен грешката му, може и да не чакате отговор. Той не ви е нужен. Вървете по-нататък.”
33. “Стремежът не означава да бъдеш, а да постигаш.”
34. “Не се бой от лошите мисли, които от време на време се промъкват в пространството на твоя свят.
35. Помни, че замърсява не онова, което влиза, а което излиза от твоето сърце.
36. Затова достигналата те мисъл, която в същността си носи мрак, не е признак за твоето нещастие.
37. Но бъди бдителен в реакцията си за тази мисъл.
38. Помни как твоят Учител е бил изкушаван някога в пустинята четирийсет дни от сатаната.
39. Съблазънта, влизаща в Него, не означавала Негово нещастие. Но по-Висшето се показвало с достойния отговор.”
40. “Голяма трудност в живота на човека представлява стремежът да планира бъдещите си стъпки.
41. Защото при планиране на бъдещето се изисква съзнателно движение и човек ще трябва да пресмята своето придвижване.
42. Но може ли да се пресмята предначертаното от Небесния Отец?!
43. Огромно количество изкуствени затруднения човекът сам си създава.
44. Ако движението не се планира, а става по проявяващите се потребности съгласно отклика в сърцето на човек, тогава неговите крачки ще срещат само естествените затруднения.”
45. “Често вие с прекрасни помисли се устремявате да градите заедно за благото на своите ближни и по този начин естествено се приближавате към хармонията в съвместния труд.
46. След известно време много от вас ще изпитат известна печал.
Защото онова, което първоначално е изглеждало задружно и цялостно, стига до неизбежно разделение.
47. Една от причините е тази истина, която показва, че движението винаги предполага изменение.
48. А ако пътникът върви към върха, с всяка крачка се изкачва все по-високо и вижда хоризонта по-нататък.
49. Затова онзи извод, който е направен преди, изобщо не предполага, че е постоянен.
50. Събирайки се заедно за творческо съзидание, вие често забравяте за индивидуалните прояви и сътворявайки единно творчество, често съзнателно се отделяте от своята същност, предначертана за благото на съвместното и най-приемливо съзидание.
51. И колкото повече продължава това разминаване, толкова по-силно ще се проявява неспособността да продължите сътворението.
52. Защото, ако се появи препятствие в самореализацията на вътрешната ви същност, то критическата точка е неминуема.
53. Вие не трябва да се самоопределяте като нещо проявило се и вече решено и тогава вашето движение ще протича достойно.
54. Истинската хармония се проявява в естественото индивидуално разцъфтяване, постигайки вярата в своя Небесен Отец.
55. Като разцъфтяваш индивидуално, без да изпадаш в суета и безпокойство по повод постигането на хармония в съвместния труд с някого от своите ближни, и слушайки достойно гласа на своята душа, ти ще отидеш там, където именно трябва да бъдеш, а при тебе ще дойде онзи, с когото именно трябва да твориш.
Обединявайки усилията си, сътворявайте Хармония!”
56. И пристигна при Виссарион един човек отдалеко и каза: “Учителю! Пристигнах при Тебе за великата Ти Сила!”
57. “Едно мога да отговоря на молбата ти: отвори съда и Аз ще го напълня догоре.”
58. В един мартенски ден при Виссарион дойде група, която изучавала Писанието самостоятелно, под ръководството на човек, за когото това изучаване заемало основна част от живота му.
59. И Учителя се обърна към тях: “Вие дълго време чакате Истината, но очакването на жадуващия човек неизбежно се съпровожда от раждането на идеал, чрез който човек по своему вижда Истината.
60. Но вие толкова дълго вече чакате Истината, че взирайки се постоянно в сътворените от вас идеали, сте започнали да чакате само онзи, който ще отговаря на тези идеали.
61. Вашето преклонение пред страха да не сгрешите в търсене на Истината още повече способства за това.
62. Родените от вас идеали постепенно са станали идеали в живота ви, за които вие сте се вкопчили трескаво.
63. Сега за много неща вие вече не сте способни открито да чакате спуснатото от Бога в такъв вид, в какъвто именно Той иска да ви го спусне.
64. Вие неизбежно започвате да изисквате Истината да отговаря на вашите идеали.
65. О, колко голямо невежество е това! Защото в този случай вие се приравнявате към съвършените.
66. Може ли репеят да ражда праскови, а трънката ­ грозде?
67. Така и родените от вас идеали произхождат от вашата слепота и невежество.
Какво тогава могат да носят те в себе си?
68. Затова, когато търсите Истината чрез формата на собствения си идеал, вие възвисявате себе си до висотите на самата Истина. Защото сте решили, че сте способни да родите съвършеното.
69. Помнете! Всякакви ваши идеали за Истината само Я унижават.
70. Защото да се възвиси Истината е невъзможно, тъй като Истината е самата Висота.
71. Да подчертаете Истината е възможно само когато Я достигнете.
72. Но всяко друго говорене за Нея винаги ще Я унизява.”
73. От Петербург и Москва дойде известие за човек от Балашов на име Сергей, признаващ Осъществяването, но създал си вече разбиране за същността на човека въз основа на собственото си схващане за света и целителството.
74. Сергей влезе в кръга на последователите на Истината в Москва и други градове със своето слово, обяснявайки структурата на човека, същността на неговите грешки, водещи до кармични последствия, диагностицирайки вярата на човека в проценти и “снемайки” кармата.
75. Последователите попитаха Учителя: “Кой е той? Кой е този, който говори за Тебе, но говори онова, което не сме чували от Тебе?”
76. И каза Виссарион: “Не го познавам.
77. В Откровението на Йоан за вас е записано нещо просто: ако някой добави нещо към пророчествата в тази книга, Бог ще го накаже с язви, за които е писано в тази книга;
78. И ако някой отнеме нещо от думите в книгата с тези пророчества, от него Бог ще отнеме участието му в книгата на живота и в светия град, и в това, което е написано в тази книга.
79. Аз съм Живото Писание и онзи, който прибави към Моето Слово или съкрати от Него, не е Мой ученик и няма нищо общо с Мене.
80. А всеки, който не е с Мене, е против Мене.
81. Но да се отсече сега всеки клон, който не дава добър плод и да се отсече коренът на всяко дърво, простиращо своите клони против Пътищата Божии.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.4 included.