Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На пети април Виссарион заедно с Александър Сахалински и Вадим пристигнаха в Белорусия, в тихия и чист град Витебск.
2. Хотелската стая Го посрещна с домашния уют, създаден от Наталия и Антонина от Петербург, които заедно с Николай и Александър бяха пристигнали в Белорусия преди Учителя, за да подготвят във Витебск и в други белоруски градове срещи със Сина Човешки.
3. Два дни продължиха срещите в градския център на културата, където звучаха искри от Истината от устата на Божия Син.
4..”Вярата никога не се ражда от изобилието на думи.”
5. “Не гледайте там, където доказват Истината, там Нея Я няма.”
6. “Говори за Вечността онзи, който не Я знае.”
7. “Великото не бива да се идеализира, то и така е безмерно.”
8. “Човек е този, който търси Истината, а не онзи, който я ражда.”
9. “Не трябва да молите извора да ви напои, Той тече, за да пиете от Него. Затова ­ пийте!”
10. В Могильов пътниците бяха приети от семейството на Евгений и Галина.
11. Малко преди началото на срещата с Учителя в един от градските културни домове неочаквано дойде съобщение от градските власти, че забраняват срещата с Виссарион.
12. Причината за забраната властите обясняваха с липсата на предварително предупреждение за провеждане на среща с Виссарион в града.
13. В този ден се отбелязваше големият християнски празник Благовещение.
14. Хората, дошли да се срещнат със Сина Човешки, не си тръгваха в продължение на час и половина от културния дом, който беше затворил врати пред Учителя.
15. Беше определено ново място ­ голямото помещение на стадиона под трибуните.
16. Благата Вест прозвуча на Благовещение за сърцата, които Я бяха дочакали.
17. Останаха незададени много въпроси от внимателно слушащите към Сина Човешки.
18. Беше решено да се посвети втори ден за въпросите и отговорите.
19. Сутринта на следващия ден при Виссарион дойде журналист, водещ една от програмите на областното радио. Религиозната тема често присъстваше в неговите предавания.
20. Журналистът беше на вчерашната среща с Учителя и тя му направи силно впечатление.
21. Той предложи своята помощ, за да се намери помещение за новата среща и каза, че има възможност да се проведе в католическия храм, чийто свещеник той познавал добре.
22. Късно вечерта той позвъни в дома, където пътниците бяха отседнали, и съобщи, че ксендзът е дал съгласие и съботната среща с Виссарион може да се проведе в костела.
23. Сутринта в интервю журналистът попита: “Кой сте Вие?”
24. “Аз съм Това, за Което говоря.” ­ отговори Учителя.
25. Журналистът каза, че в малката брошура, която са раздали вчера след срещата, има послесловие, в което наричат Виссарион Второто Пришествие. “Какво ще кажете за това?” ­ попита той.
26. “Видно е, че се появяват тези, които са видели какво говоря Аз.” ­ отвърна Учителя.
27. Скоро журналистът си тръгна, а след известно време позвъни по телефона и каза, че срещата с Виссарион в храма не може да се състои, като посочи някаква причина, която ксендзът изтъкнал при разговора.
28. Вечерната среща с Учителя се състоя във фоайето на музея на декабристите, който отвори врати в почивния ден за Сина Човешки и за пожелалите да пият от Неговата Мъдрост.
29. И беше казано от Учителя: “На човека винаги се оказва голяма помощ.
30. Ако той не я вижда, значи не натам гледа.”
31. “Блажени падналите, защото те ще се повдигнат.
32. Нещастни са възнеслите себе си, защото тяхното падение предстои.”
33. “Аз не удовлетворявам човешкото любопитство, Аз давам на човека Вечността.”
34. “Не можеш да разбереш Истината, като разсъждаваш за Нея.
35. Истината можеш да разбереш, като се докосваш до Нея.”
36. “Всичко, което е дадено от Мен, е за тези, които жадуват.”
37. На девети април Сина Човешки пристигна в Гомел. Два дни имаше срещи в голяма зала. Слушателите бяха много.
38. Да види и чуе Учителя пристигна голяма група последователи на Осъществяването от Мозир ­ район в белоруските земи, покрит с черна мъка заради радиоактивното замърсяване след чернобилската авария.
39. На втория ден от престоя в Гомел имаше срещи в дома на Владимир и Лариса, където беше отседнал Сина Човешки. Дойдоха хора, които искаха да зададат своите въпроси насаме с Учителя.
40. Истината звучеше и се преливаше в безценни зрънца.
41. “Не чакайте да ви се върне за ваша блага постъпка, това не е ваша грижа.
42. Вашата грижа е да отдадете на околните топлината на своето сърце.”
43. “Ако престанете да разсъждавате за вярата си, ще престанете да се разделяте помежду си.”
44. “Със своите действия вие не решавате живота на Истината, а решавате своя живот.”
45. “Как можеш да дадеш шанс на другите, ако ти самият го нямаш?!”
46. “За да учиш да обичат, трябва да умееш да обичаш.”
47. “Не трябва да търсиш Учителя. Трябва в дадения ти момент да не минеш покрай Него, без да Го забележиш.”
48. “Или се доверете изцяло на Учителя, или не ходете след Него, за да не Го оскърбявате.”
49. “Да оказваш помощ не означава да спасиш човека.
50. Той може да се спаси само чрез собствените си постъпки.”
51. “Не знам как да Ви благодаря”, ­ каза една жена на Учителя.
52. “Със своите стъпки ти ще отмериш благодарността”, ­ отвърна Сина Човешки.
53. Вечерта пътниците бяха изпратени на железопътната гара от сродни сърца, сърца дочакали Благата Вест.
В просълзените очи на хората светеше радост.
54. Така беше във всички градове на белоруската земя ­ земя, дочакала Вестта спасителна...
55. В Брест Сина Човешки бе посрещнат от последователи на Истината от Южно-Украинск, Ровно, Киев, Одеса и, разбира се, от Брест.
56. Последователите на Осъществяването, живеещи в този град, бяха най-многобройни в сравнение с вървящите след Истината от другите белоруски градове, защото тук отдавна имаше кръг от последователи, още след първото идване на Учителя в Брест.
57. Вторият ден бе наситен със срещи; Божиите чада, пристигнали от различни градове, и последователите от Брест жадуваха да видят Учителя и да Му зададат своите въпроси.
58. Дневните срещи в дома на Олга, където живееха пътниците, завършиха със среща в голяма зала.
59. Студената зала бе стоплена от вниманието на слушащите Божието Слово.
И се затопляше залата, и се сгряваха слушащите внимателно, и им отдаваше Силата Своя Сина Човешки.
60. В Гродно учениците на Истината Николай и Александър Петербургски не успяха официално да оповестят и организират среща с Учителя, защото в Белорусия беше излязъл нов закон, забраняващ да се предоставят зали в културните учреждения за проповеди на различни религиозни течения. И градските власти не рискуваха да поемат отговорност.
61. Но срещи се състояха. Учениците намериха уютна зала за двеста и петдесет човека, която беше пълна и двата дни.
62. Жадуващите за срещи със Сина Човешки сами се намериха един друг. Не бяха нужни афиши, вестта се носеше към сърцата на чакащите чрез устата на ближните.
63. И каза Сина Човешки в тези дни:
“Всички мъдрости, които четете в множеството книги, няма да ви направят по-мъдри, защото това не е от вас постигнато.
64. Само искрената крачка, направена от вас, определя вашата мъдрост.”
65. “Докато говориш, че е невъзможно да направиш своята крачка, няма да тръгнеш никога.”
66. “Не закривай бъдещето с определения.”
67. “Преградата можеш да преодолееш само тогава, когато я виждаш, но в същото време без да я забелязваш.”
68. “Вечно може да бъде само това, което се слива с Истините на Бога.”
69. Вечерта на втория ден, четиринайсети април, домът на Светлана едва побра всички желаещи да бъдат заедно в този празничен ден.
70. Виссарион говори пред събралите се от различни градове на празничната маса, постлана на пода в най-голямата стая:
71. “Днес не е просто ден на наша среща. Защото Аз вече ви известих, че този ден ще стане на Майката Земя Ден-празник, празник на великото Единство, празник на великото Рождение, паднал ви се в живота ваш.
72. Този празник са отбелязали днес и вашите братя в далечен Сибир. Голямо тържество е имало при тях, голям огън е бил запален за Славата на Отеца, възнесли са молитва Славна. И в тези мигове те са се докоснали до вашите сърца.
73. На вас тук се дава възможност малко да се докоснете до този празник.
74. Вие ще ставате все повече и повече под Ръката на великия Отец и, разбира се, няма да бъде така лесно да извиете хороводи на мястото, където пребивавате. Но въпреки че сте се събрали в ограничено пространство, сте призвани не по-малко да се докоснете до тази Благодат, която ще напълни вашето сърце, събирайки се в това семейство.
75. И денят, който видяха вашите очи днес, ден на слънце, уверено прояви пролетта сега в този град. Денят донесе много радост, много от вас се усмихнаха.
76. Но някои забелязаха днес слънцето, други ­ не, а на света се осъществяваше Историята ­ още един ден, който отпечатва великите символи на тази История: раждането на нов народ, раждането на велик народ, на който предстои велик труд за спасението на братята свои, за спасението на децата малки, за спасението на Земята прекрасна.
77. Нека този ден достойно да остане във вашите сърца, защото той открива ново стъпало във вашия живот.
78. Онова, което сте изпитвали до този ден, не може да продължи по-нататък.
79. Държейки се здраво за натрупаното досега, вие няма да прекрачите следващото стъпало.
80. Да се движите по стълбите нагоре е възможно само в един случай: когато не умирате, оставайки при собствените си достижения, а винаги смело и по детски се устремявате напред, изпивайки жадно всичко ново, което се открива пред вас: с жажда познавате, с жажда съответствате на тази Истина, която все по-тънко и по-дълбоко се открива пред вашите сърца и съзнание ­ и тогава вие ще растете.
81. Но смелата крачка трябва достойно да се прояви в живота ваш, така както ви е заповядал вашият Отец, както жадува да види вашият Учител, защото Той е дошъл при вас, за да ви научи на тази смелост, да ви научи да бъдете самостоятелни и да вървите напред с твърда стъпка, познавайки това ново, което се открива пред вас.
82. Нови мъдрости ви очакват във вашия живот. Учете се да правите достойни крачки в този свят.
83. Умейте да приемате даровете, които са ви дадени сега, даровете, които чакат по този път.
84. Бъдете единни по този път. И нека частица от радостната минута, до която се докосвате сега, остане задълго във вашето сърце.
85. Занапред вие ще отбелязвате този Ден с все повече свои събратя, защото вашият брой ще расте и семейството ще укрепва.
86. И нека то никога не се разруши и да се укрепи още повече с искреността ваша.
Така да бъде! Амин.”
87. И бяха запалени празничните свещи.
88. За да се докоснат малко до тайнството на своите братя, творящи празника в Сибир, събралите се ­ а техният брой бе над шестдесет ­ сътвориха в този уютен дом малко тайнство.
89. Хващайки се за ръце и повдигайки ги нагоре, те пожелаха радост и щастие на всички наоколо. И прославиха Отеца свой, благодариха Му, обръщайки се с любов към Отеца единствен...
90. На петнайсети април Виссарион беше в Минск. Голяма част от дошлите на срещата бяха последователи на Учителя от белоруските и украински градове, от Рига и Петербург.
91. Присъстваха и жителите на Минск, които бяха съхранили огъня в своите сърца след първите проповеди на Учителя тук преди почти три години.
92. И каза Учителя в беседите в дома на Анатолий, където бяха отседнали пътниците:
93. “Колкото повече човек говори за любов, толкова по-малко я сътворява.
94. Колкото повече човек говори за живота, толкова по-малко умее да го живее.”
95. “За да помогнеш на ближния да излезе от тресавището, трябва сам в крайна сметка да излезеш от него.”
96. “Отучете се да чакате каквото и да е от другите.”
97. “Има огънчета, които винаги светят с истинна Светлина.
98. Има блуждаещи, блатни огънчета, които проблясват, измамвайки човек с изчезващата си светлина.”
99. “Вие често се поддавате на съблазън, защото доста често разсъждавате за нея и й обръщате внимание.”
100. Когато внимателно слушате себе си, никога няма да влезете в капан, даже да не знаете за съществуването му.”
101. “Може ли ние да Ти помогнем със своите сили?” ­ попита един човек Учителя.
102. “При всяко съприкосновение с Мен вие винаги ще вземате.
103. Може ли да се пълни препълненото?!”
104. През нощта Виссарион, заедно с тези, които Го следваха, замина за Калининград.
105. Последователите на Осъществяването в този град вече много месеци с нетърпение чакаха срещата с Учителя.
106. Директорката на училището, въпреки предупрежденията на настоятеля на православния храм, разреши да се проведе среща с Виссарион в актовата зала на училището.
107. И двата дни залата беше препълнена. През втория ден срещите в дома на Галина Сергеевна и дъщеря й Елена бяха също многочислени.
108. Двата дни престой на Учителя в града бяха организирани със старанието на Галина Сергеевна и младите хора, които й помагаха.
109. И беше казано от Учителя: “Никога не се задържай до онова, което вече ти е понятно и близко до твоето сърце.”
110. “Покой ти няма да намериш, докато не намериш вярата, която винаги е с теб.”
111. “Великите закони не се предрешават от човека, той само участва в тях.”
112. “Да живееш означава да не лъжеш самия себе си.”
113. “Колко малко са творците! Затова се създават и музеи, които не трябва да съществуват.”
114. “Вашата грижа е в онова, което отдавате на околните, а не в това, което идва към вас.”
115. “Смирението убива суетата.”
116. “От състрадание се нуждае повече не този, когото убиват, а онзи, който убива.”
117. “Бих искал да се науча да постигам мъдростта и истината чрез сънищата”, ­ каза на Виссарион млад човек.
118. “Истината не се приравнява с твоите желания.
119. Тя ти донася онова, което действително ти е необходимо.
120. В сънищата могат да ти покажат онова, което съответства на твоите желания и слабости.” ­ отговори Учителя.
121. “В какво се състои феноменът Мадона ­ американската “звезда” на поп музиката?” ­ попитаха Учителя.
122. “В слабостите на околния свят.” ­ отговори Той.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.6 included.