Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. И отново на път... Петербург, 11 май 1995 година. Многолюдно посрещане на Учителя на гарата. Слънчев ден, цветя...
2. Пътниците побързаха да отидат в Естонското консулство, за да оформят необходимите документи за посещение на прибалтийската страна.
3. Служителите в консулството приеха паспортите и попълнените анкетни карти и поканиха тези хора с необичаен вид да си вземат вечерта на същия ден подписаните от консула визи.
4. Вечерта консулството не беше издало визите и не обясни причините за отказа.
И уговорените срещи с Учителя в Талин не се осъществиха.
5. Но в близките дни последователите на Истината от този град пристигнаха в Петербург да се срещнат със Сина Човешки.
6. През няколкото дни престой в Петербург, в дома на Наталия се състояха срещи с тези, които желаеха да видят Виссарион и да му зададат своите въпроси.
7. И говореше Учителя в тези дни: “Трябва да жадувате да познаете и да вземете Истината, тя сама няма да влезе във вас.”
8. “Обидата е лошо пожелание, само че неоформено в определени категории.”
9. “Грешката е минута на познание.”
10. “Давайки помощ на вървящия, ще го направите по-слаб, и в един момент ще се наложи да го вземете на ръце и да го носите.
11. Прекомерната помощ е съблазън за падение.”
12. “Ако човек се отказва от ситуацията, в която се намира, струва ли си с него да се разговаря за Бог?!
13. Този, който казва “Помогнете ми”, той е забравил за Бог.
И ако съблазънта те кара да викаш за помощ, ти все още си далече от Вярата.”
14. “В даден момент от времето ти можеш да измислиш само себеподобното, но не бъдещото.”
15. “Обърни гръб на нашепващия ти глас, обърни гръб, даже ако ти крещи, обърни гръб и следвай гласа на сърцето.”
16. “Не изобилието от истини трябва да ви изпълва, а изобилието от изпълнени дела.”
17. “Колкото по-дълбоко се потапяте в Истината, толкова повече се освобождавате от разсъждения помежду си.”
18. “Спасението се определя от способността на човека да прави добри дела самостоятелно.”
19. “Можеш да задаваш въпрос тогава, когато не виждаш как да вървиш по-нататък. Ако виждаш, тогава върви.”
20. “Не трябва да се страхувате да живеете. Ако носите Правдата в себе си, смело я носете по-нататък.”
21. “Нека лъжата, колкото и да злобее, винаги да намира пред себе си светлото лице на Правдата.”
22. “Докато сте объркани и имате мъка, вие не помагате на никого, а само възпрепятствате живота.”
23. “Не трябва да се мисли много за мъката, а за Бога, за Слънцето, за Любовта.”
24. “Мъчителна минута има тогава, когато сте имали възможност да помогнете, а не сте го направили.”
25. В един от дните на престоя в Петербург Учителя посети с учениците си Юсуповския дворец, където стая с восъчни фигури пресъздава последните часове от живота на Распутин и момент от разговора му с Юсупови.
26. Един от създателите на тези фигури ­ скулпторът Александър Петербургски, сега ученик на Истината ­ беше вложил в създадените изображения своето умение и представа за онова трагично време.
27. Учителя каза, че свързаните с убийството на Распутин емоции и преживявания на участниците в далечното събитие отново се струпват там, където старателно е пресъздаден трагичният ден, и сега този ден се разтяга с години в експозицията на долния етаж на Юсуповския дворец.
28. На седемнайсети май Рига посрещнала Виссарион. Трите дни в този красив град бяха наситени с много срещи.
29. Два дни Словото звуча в голяма полукръгла зала, препълнена с желаещи да видят и чуят Сина Човешки.
30. Латвийската телевизия засне едночасово интервю с Виссарион.
31. През целия ден, от сутринта до вечерта, при Учителя идваха Божии чада, които искаха да Му зададат своите въпроси.
32. На двайсети май Вилнюс за първи път видя Сина Човешки. Бяха топли слънчеви дни.
33. Пътниците отседнаха в дома на Анна, която събираше при себе си ученици от горните класове, стремящи се да видят и изпълнят Божията Истина.
34. Послесловието беше разказано от Учителя в едно от училищата на града, чиято голяма зала приюти всички желаещи да чуят Словото.
35. Вторият и третият ден подариха на жадуващите отговорите на Учителя на много въпроси.
36. И отново в Петербург. На 23. май се състоя проповед в дома на културата.
37. И беше казано от Учителя: “Главното е вътре във всеки от вас.
38. Само чрез вашата собствена устременост и собствените ви стъпки, когато при всяка стъпка ще правите каквото смятате за правилно на основата на Истината, която вашето сърце е приело, ще се трупа мъдростта.”
39. “За да видите хоризонта, за да видите Красотата и величието на Славното, и величието на Вечността, трябва търпеливо да се изкачвате към Върха.
Този труд е велик.
40. Опитвайте се да вървите, съсредоточавайки се в своето движение, в това как правите своите стъпки, доколко те са леки и прости.
41. Защото утежнената стъпка е стъпка при неверен възглед и невярно отношение към ставащите събития.”
42. “Вярващият не живее, за да гледа как се отнасят към него; той е роден, за да се отдаде на другите.”
43. “Искате да намерите Вечен живот, искате да помагате на околните ­ щом само усетите в себе си някаква слабост, опитайте се да я изтръгнете, да я изтръгнете решително, без да отлагате нито за миг.
Всяко ваше прозрение и осъзнаване на някаква слабост е мигът, от който трябва да започнете да изкоренявате тази слабост.
44. Започнете ли да го разтягате във времето, тя ще ви овладее и подчини.
45. Не бързайте да вмествате в себе си все повече и повече истини; бързайте, ако виждате слабостта си, да приложите всички усилия, за да я премахнете.
Оттук започва животът, от този миг.”
46. “Вярващият не се проявява с езика си, а със своите дела.
47. Истинската уста трябва да говори чрез ръцете ви.
48. Разкажете за любовта си към ближните чрез делата на ръцете си.”
49. “Само като правите своите стъпки, вие живеете, а не когато спирате и започвате да разсъждавате за предстоящите ви стъпки.
Като действате, вие живеете. Живейте в дела!”
50. “Не искайте нищо един от друг.
51. Всичко, което идва при вас, не е ваша грижа. Ако нищо не ви дават, значи и не трябва, прекрасно...
52. А вие ще продължавате да давате. И докато имате сърце, щастливите минути винаги ще бъдат с вас.
Има живот, има Отец! Отецът е винаги с вас!”
53. “Не се страхувайте, ако летят камъни. Камъните летят, за да се стоплят, да се изпълнят с вашата влага. Разбира се, те все още са грубовати. Но вие ги умивайте, насищайте.
54. Камъните, които искат да се напият, ще го направят и ще станат прекрасна почва, на която растат цветя.
55. Тези камъни, които не искат да се напият, времето ще определи да се разсипят на прах. Но това е техният избор.”
56. “Чрез Моите думи вие не виждате това, което виждам Аз, това е невъзможно.
57. Затова трябва да се повдигнете, за да застанете по-близко до Мен и тогава ще видите това, което виждам с очите си Аз.
58. И то няма да се предава с думи, а с вашия стремеж да тръгнете след Мене, когато стъпка по стъпка вие ще се опитвате да Ме следвате, изкачвайки се търпеливо в онова направление, в което ви води Истината.
И вие ще видите всичко със собствените си очи, ще видите колко е прекрасен светът!
59. Но затова трябва да се изкачите над дебелия слой сажди, който пречи да видите цветовете в истинския им смисъл.”
60. “Истинската помощ идва тогава, когато не я просите, тя идва тогава, когато действително се нуждаете от нея.”
61. На следващия ден в Москва, в Медведково, в дома на Валентина се състоя среща с православния свещеник Олег Стеняев, ръководител на центъра за реабилитация на жертвите от нетрадиционните религии.
62. Разговорът между Сина Човешки и представителя на официалната православна църква не беше дълъг.
63. Виссарион говори за Съдното време, което тече сега.
64. Свещеникът Олег отговори на Сина Човешки: “Като свещеник аз съм длъжен да се изкажа.
Смятам, че ако не бъдете кръстен, рискувате да погубите Своята душа. Трябва да мислите за Своята душа. Сега много хора мислят за някакви обществени глобални проблеми. Искам да Ви пожелая все пак да се покръстите.
65. Но когато се покръства възрастен човек, той трябва да се покае преди кръщението, защото всеки има за какво да се покае. Вие също сте имали сложен живот. Мисля, че трябва да се покаете, да се покръстите и да намерите своето място в църквата.
66. Когато вчера се приготвяхме да пътуваме насам, отец Кирияк каза, че Вие сте много добър проповедник. Ако не бяха онези изявления, които смущават всички, бихте бил не лош свещеник, бихте могли да направите много за хората.
67. За съжаление, дяволът се стреми да въвлече в разни заблуждения най-добрите хора.
Струва ми се, че Вие трябва да се покаете, трябва да се покръстите...
68. Какво е светското Ви име? Сергей, нали?
Ето, виждате какво прекрасно име. Навярно са Ви дали име в чест на преподобния Сергей Радонежски, Вие бихте имали такъв покровител.
Това е моето пожелание. Благодаря за търпението.”
69. И се договориха, обещавайки си по-разширена среща по много въпроси на десети юни.
70. Вечерта на същия ден Виссарион беше в Одеса, където с нетърпение Го чакаха неговите последователи.
71. На другия ден в залата на санаториума се проведе среща с Учителя и звуча Послесловието.
72. Планираната за втория ден и обявена в същата зала среща не се състоя, защото православният свещенослужител отец Василий се обади по телефона на администрацията на санаториума и поиска да забрани срещата с Виссарион, което и стана.
73. Но Словото отново звуча, само че в друга зала на града, която осигуриха навреме за среща с жадуващите Истината...
74. На двайсет и седми май Кишинев посрещна Сина Човешки с радостни очи и усмивките на чакащите Истината.
75. При пътуването из Молдова имаше срещи в Кишинев, Белци и Тираспол.
76. Учителя произнасяше Своето Слово на двудневните срещи във всеки град.
77. И беше казано в тези дни: “Раждайки тълкувания на Истината и правейки ги догми, човек поставя камък на своя път.
78. Вие се страхувате да направите собствена крачка и отивате към този камък, защото знаете, че е положен от ръцете на други хора и значи, тук е невъзможно да се заблудите.
79. Но този камък лежи в миналото. И всеки път този камък ви спира.
80. И връщайки се в миналото, заемайки се с камъка, който са установили вашите бащи и деди, вие започвате да обикаляте около него, страхувайки се да не се отдалечите.
81. Отецът ви е заповядал да живеете, а не да стоите и да тъпчете на едно място.
82. А да живеете означава да се устремите смело напред, да се научите да се доверявате на сърцето си и Истината, която се определя за вас с простата дума Любов.”
83. “Вие можете да прочетете всички мъдри книги на света. Но повярвайте, вие няма да се приближите нито с крачка до мъдростта.
84. Главата ви ще се напълни с цитати, но вие няма да им съответствате, защото тези, които са ги писали, са стигнали до тях пеша.
85. И за да ги разберете, вие също трябва да стигнете до тях пеша.
Затова и мъдростта се постига чрез собствените ви стъпки.”
86. “Когато човек много говори за живота, по правило говори с печален тон, защото не познава светлия.
87. Създавайки тези печални светове вътре в себе си, каква ли ще бъде реакцията от тях? Да, разбира се, сложна: винаги сключени вежди, винаги печал в очите, защото толкова много са натрупали вътре в себе си.
Но всичко това не съответства на Истината.
88. Вътрешно вие в много отношения страдате от неща, които всъщност не съществуват.
89. Затова, не страдайте! Не бива да измисляте в себе си този тъмен и мрачен свят.”
90. “Ако човек гони някого, в него няма правда, това вече е нещастно създание.
91. Истината никога не учи да се гоните, Тя учи да се разбирате помежду си.”
92. “За да обичате Бог, трябва да Го видите в своя ближен.”
93. Румъния посрещна Виссарион в град Яш, където на трети и четвърти юни се състояха срещи със Сина Човешки.
И звуча Послесловието.
94. Телевизията и радиото подготвиха интервю с Виссарион.
95. Този град зарадва Учителя с много сърца, зажаднели да видят и чуят спасителното Слово.
96. За първи път от шествието на Истината по света, град от европейска страна посрещна Сина Човешки с множество жадуващи сърца.
97. По пътя за град Пятра-Нямц, разположен в планинска област, следващите Христос се хванаха за ръце, прославиха живия Отец и прегърнаха с топлината на своите сърца Земята-Майка.
98. В Пятра-Нямц истинното Слово прозвуча пред слушателите в една от залите на дома на културата.
99. Констанца е град на брега на Черно море.
И отново имаше телевизионно интервю с Учителя.
100. Децата, наблюдаващи пристигането на Сина Човешки в дома, предназначен за него, помолиха пътниците да им разрешат да се срещнат с необичайния Човек с червени дрехи.
101. И се проведе дълъг разговор с децата. Те задаваха много сериозни въпроси на Божия Син.
102. Зрелите им души с радост попиваха истинските отговори за Съдното време, за човешката душа, за земите, предначертани за спасение, за Същността на Небесния Отец, за Шамбала.
103. И Виссарион тихо каза в края на Своето Слово: “Решете сами, чакали ли сте Ме?”
104. “Да, чака ли сме.” ­ закимаха децата.
105. “Кажете, ще съществува ли антихрист или вече съществува?” ­ попита едно момче.
106. “Антихрист е онзи, който не изпълнява Моето Слово.
107. Защото, ако хората говорят, че Ме обичат и Ми вярват, но с делата си не изпълняват Моето Слово, те вече отиват срещу Мене.”
108. Веднага след разговора с Виссарион децата известиха своите близки и познати, че в Костанца е станало велико събитие и показаха дома, в който отседна Сина Човешки.
109. При Виссарион дойдоха жени, разказваха за своите болки, доведоха малки деца за благословение, целуваха ръцете Му и прекланяха чела в краката Му.
Те довериха на Дошлия от Бога, че у някои от тях старите болки изчезват.
110. Благата Вест се предаваше от уста на уста, от дом на дом, от дете на възрастен и скоро домът, където се намираше Виссарион, вече не можеше да побере всички желаещи да Го видят.
111. Жените плачеха, коленичили пред Човешкия Син, молеха Го да подържи в ръце децата им, целуваха краката Му и молеха за благословение.
112. И излезе Христос на улицата, където много хора Го чакаха и промълви: “Стана Обещаното ви.”
113. После се проведе дълъг разговор със зажаднелите за Вярата и истините на човешкото битие.
114. А хората продължаваха да идват при Христос и искаха да се докоснат до Неговите ръце и дрехи.
115. На другия ден преминаването през Букурещ определи предстоящите срещи през есента със Сина Човешки в Румъния.
116. А на следващия ден Виссарион беше вече в Петербург, където канадската телевизия очакваше да се срещне с Него, за да заснеме филм за Осъществяването.
117. Сина Човешки се разположи в обкръжението на своите последователи и снимачната група в двора на Исаакиевския Събор.
118. И след известно мълчание каза: “Надявам се, все по-добре разбирате колко прекрасно е Словото на мълчанието.
119. Защото Аз ви казвам стихове за листенца, пея ви песен за тревите, а вашите сърца се вслушват...
120. И разбира се, за да разберете Моя глас, трябва да умеете да пеете.
121. И сега се вслушахте...Надявам се, че сте успели да почувствате как все повече ставате едно цяло...
122. Бъдете внимателни! Когато тече концертът, не разговаряйте силно.”
123. “За да се насладите на удивителната красота на океана, не трябва да хвърляте камъни и да безпокоите водите му.
124. За да се насладите на Вечността, не трябва да Я безпокоите с думи.”
125. Учителя отговори на въпросите на канадския режисьор.
126. И каза Сина Човешки:
“Преди всичко Аз съм ви донесъл Себе си, Своето сърце, донесъл съм ви Силата на Моя Отец, а Тя е безмерна.
127. Затова Аз съм дошъл не за да говоря много, а да ви помогна да направите реална крачка към онази Страна, която толкова дълго чакате.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.8 included.