Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Москва. Тринайсти юни. Слънчев ден. Състоя се среща с православния свещеник Олег Стеняев ­ ръководител на центъра за реабилитация на жертвите на нетрадиционните религии.
2. Преди началото на срещата, обръщайки се към своите последователи, Виссарион каза за предстоящия разговор: “Ние се срещаме не за да си кажем нещо ­ нито едната, нито другата страна имат нужда от това.
3. Нужно е за онези, които ще наблюдават срещата, защото тя ще се гледа от много хора и ще бъде много важен техният извод в това отношение.”
4. В двора на една от московските сгради бяха поставени маси, на които един срещу друг седнаха Виссарион и Олег.
5. От едната страна застанаха последователите на Истината, а от другата ­ дошлите заедно с Олег.
6. Сред участниците се разположи и операторът на канадската телевизия, който пристигна за срещата от Петербург заедно с Виссарион.
7. “Господа! Всичко е готово... Можете да започвате”, ­ обърна се Олег към Виссарион.
8. “Аз никога не съм провеждал дискусии, затова по-добре да започне по-опитният в тази работа”, ­ отговори Виссарион.
9. “Иска ми се да разкажете каква мисия носите на хората”, ­ каза Стеняев.
10. “Тогава това няма да е дискусия, защото се засяга Истината, която може да знае само едната страна, а другата не може да Я знае.
11. В този случай ще е по-правилно да се говори за истините, които биха могли да засягат всички в равни условия.
12. Защото кой съм Аз мога да знам единствено Аз и Моя Отец.”
13. “Предлагам да обърнем внимание на местата в Свещеното Писание, които ни говорят за Второто Пришествие на Иисус Христос, и да се опитаме заедно да се докоснем до тях”, ­ продължи Олег и приведе по-нататък православното разбиране на известни цитати от Евангелието, опирайки се главно на 24-та глава от Евангелието от Матей.
14. “Следователно, преди Пришествието на Христос ­ истинският Спасител на тази Земя, ­ говореше Олег, ­ на небето трябва да се появи изображение на Христовия кръст като знак, който ще видят всички народи, всички християнски племена като свидетелство от небето за това,че тези времена действително наближават.”
15. И разсъждавайки за Писанието, продължи: “Ние виждаме, че Господ ще дойде на тази Земя от Небесата на облак.
16. В много текстове на Свещеното Писание се потвърждава, че Христос ще се яви в този свят явно за цялото човечество.
17. И ние, православните, чакаме това Пришествие.
18. Той ще дойде в Слава като Съдия, Той ще дойде с множество светии. Той ще дойде с множество ангели.
19. И сега, както знаем, са се появили много хора, които казват за себе си: “Аз съм Христос”.
И седящият пред мен Сергей Анатолиевич, според мен, вероятно също твърди, че Той е сякаш Христос?
20. Но Свещеното Писание ни показва, че Иисус Христос, Господ, който се описва в Библията, ще дойде на света по съвсем друг начин от който си представят това новопоявилите се лъжехристи.
21. Но аз казвам тези думи преди всичко за Вас, който седи пред мен и ме слуша.
22. Много ми е обидно, че човек, който се е родил в святата Рус, изведнъж е дръзнал да тръгне по такъв Път, без да е кръстен в християнска църква, без да има съответно богословско образование.
23. Този път, който Вие сте избрали, е много удобен и лек път. Защо? Защото, ако ти представяш древната традиция, си длъжен да я знаеш, а отказваш ли се от всички традиции, можеш да се затвориш в менгемето на егоцентризма и да медитираш до безкрайност.
24. Налагало ми се е да чета проповедите на Осахара, да видя изявленията на Муун и другите лъжехристи. Онова, което ги обединява, е безкрайната медитация, безкрайната непрекъсната демагогия; те говорят за всичко и за нищо.
25. Свещеното Писание ни казва, че Второто Пришествие е откъснато от Земята, то ще дойде от Небесата, защото Господ е отишъл в Небесата и е отишъл там именно в плът.
26. А Вие имате земни родители, имате земен баща, земна майка и те, като цяло, са познати на обществеността хора.
27. Възниква друг въпрос: щом Вие сте дръзнали да кажете за Себе си, че сте Христос, къде са вашите рани? Щом сте дръзнали да кажете за Себе си, че сте Христос, какво се е случило тогава с истинското тяло на Христа, което ние, православните, очакваме да дойде на тази Земя в слава и величие? Отговорете на този въпрос, ако можете.”
28. “На нашата последна среща Аз чух предложението да проведем дружеска дискусия, с добър тон, в която и на едната, и на другата страна ще бъде дадена възможност да се изкаже по една или друга истина.
29. Но идвайки тук, Аз не виждам такава дискусия. Виждам само обвинения, които идват към Моето сърце.
30. Но какво съм направил, за да Ме обвинявате и съдите?
31. Вие говорите за онова, което ще се случи, какво трябва да бъде Богоявлението, дадено от Бога. С грешния си ум ли ще съдите за това Явление?
32. Може ли да съди онзи, който не вижда коя ръка е дясната и не може да я различи от лявата?
33. Онова, което е написано в Писанието, е написано вярно. Но какво е написано?
34. Ето тук имащият очи ще види, имащият уши ­ ще чуе.
35. Нито един човек не може да каже: “Аз познах Словото Божие.”
36. Защото, ако кажеш: “Аз познавам Словото Божие”, значи трябва да съответстваш на онова, което четеш.
37. Търсенията на човека носят, естествено, грешки и заблуждения, и не човек трябва да утвърждава кое как да стане. Нека бъде Божията Воля, а не желанията на човека.
38. Още веднъж ще кажа: в Писанието всичко е написано вярно. Но за да бъдете обективни, не трябва да бързате да правите изводи.
39. Нали Светлината може да не види или слепият, или този, който не иска да Я види.
40. Има още и виждащи, които са способни да Я видят. Тогава какво да кажем за тях?
41. Защото огромен брой достойни мъже на тази Земя, та даже и деца, са били способни много да видят, да видят всичко, което е било написано...
42. А какво е Съдът? Това тайнство ще стане така, както е Божията Воля!
Сега Светът трябва да бъде съден!..
43. Още веднъж предлагам да не се занимавате с Истините за Моето Битие, защото не трябва да Ме видите, като говорите за Моето Име, а като усетите онова, което излиза от Моето Сърце и това, което Аз мога да ви разкажа.
44. Не случайно са били казани преди думите: “Когато дойда, ще намеря ли Вяра на Земята?”
45. Сега ще кажа: не съм намерил още вярващи на Земята, не съм ги видял още, защото за съжаление няма Вяра на Земята.
46. Има само желаещи да се ориентират, но ориентирайки се, те само говорят за Вярата, което няма абсолютно никакво отношение към Нея.
47. Затова, ако има хора, които не са могли да повярват и са далече от Вярата, то слепите им сърца, разбира се, няма да познаят Спуснатото им.
48. Но всички ще могат да Го видят и да Го чуят. Но ще повярват ли?
49. Това вече ще решат техните сърца, доколкото те са били открити, доколкото те са способни да видят Светлината.
50. Така че, времето ще реши всичко. И Ми се иска сега човек да бъде мъдър.
51. Дошъл съм не за да утвърждавам Кой съм, защото Аз преди всичко говоря за Своя Отец, за тези Истини, които нося в Сърцето Си.
52. И преди всичко Аз ви предлагам Сърцето Си, предлагам ви Своята помощ, за да изпълните Волята на Отца, а не да спорите за великите Истини, за които човек изобщо не бива да спори въобще.
53. Защото какво може да каже грешникът за Великото и Вечното?! Той само ще посрами Великото, казвайки груби и невежествени фрази.”
54. “Не трябва да разсъждавате какво е добро, ако Вие желаете да видите доброто от наша страна, ­ това винаги е поощряване на нещо недобро. Не! Истинското добро е да кажеш на човека правдата и да му я кажеш в лицето.
55. Вашата душа се нуждае от истинска вяра в Иисус Христос, нуждае се от покаяние.
56. Искам да напомня думите от Словото на Господа, което е казано в Библията: “Говори ли някой, да говори като Словото Божие.”
57. “Тези медитации, които са много разпространени сред всевъзможните шамани... С тях могат да се приспят интелигентните, които не са чели Свещеното Писание и не знаят Силата на Светия Дух в Словото Божие.
58. Ако Вие твърдите за Себе Си, че осъществявате същата мисия като Христос, може направо да се каже, че Вашето разбиране за Христос няма никакво отношение към Библейското Повествование за Иисус Христос.
59. И аз мисля, че ако вие се обърнете към истинската църква, ако вие се покръстите и вършите всяка правда, тогава хората, които са тръгнали след Вас, в основата си са хора, незнаещи Словото Божие, защото никога не са чели и не живеят в духа на Словото Божие ­ те също ще се покаят. И вашето обръщане към църквата ще се окаже спасение за много хора.
60. Или Вие трябва да признаете, че Вашето виждане за Иисус Христос е нова религия, която няма отношение към Евангелието, или се оказвате в пряко противоречие с Библейските текстове, които потвърждават, че Вие в никакъв случай не можете да бъдете даже и сянка на бъдещото Пришествие на Божия Син.”
61. “Бих искал още веднъж да прокарам границата ­ каза Учителя. ­ Ако човек говори за това кое и как трябва да стане, защото казва, че Ти не отговаряш на онзи Образ, който е в Писанието, вижда ли той това Писание?
62. Та нали Истината може да се види единствено от самата Истина.
63. Как може човек, който прави маса грешки, да види Истината? Няма ли той да Я види изкривена, изкривена от неговото сърце, пълно със злоба и нечистотия?!
64. Когато човек говори за написаното в Писанието, той трябва да каже на всички: “Разбрал съм какво е написано и знам смисъла на тези тайни.”
65. “Вие имате много странно отношение към Божието Слово. Смятате, че Божието Слово е съвършено затворена и недостъпна книга за обикновените хора. Това е съвършено неправилен подход.
66. Словото Божие e Слово, което първоначално е било отправено към дърводелците, овчарите, рибарите, към простолюдието. И да се твърди, че тази Книга може да бъде отключена от медиуми или някакви особено духовно надарени личности, означава да се унищожава значението на Словото Божие.
67. И когато казвате, че само Словото може да изтълкува Словото (разбирам Кого имате пред вид), тогава къде ще сложим многото поколения християни, огромния брой вярващи хора, които са получавали от Библията велики нравствени и религиозни уроци и наставления?
68. Това не е затворена Книга! Словото Божие открито и ясно свидетелства за Господната Правда.
69. Самото Слово Божие ни предупреждава, че ще има много измамници, много вълци в овча кожа и в този смисъл ние внимателно гледаме на всяка дума, която ни се дава в Свещеното Писание.
70. И да се отнася така към Свещеното Писание може или човек, който много лошо е чел Библията и не Я познава, затова му е по-лесно да Я пренебрегва, или човек, който много добре познава Библията и разбира, че разговорът като цяло няма да бъде в негова полза.
71. Но ако искате, ние можем изобщо да не говорим за Вашата личност в този разговор и можем да преминем на друга тема.”
72. И каза Учителя твърдо и спокойно: “За да водите този разговор, трябва да бъдете внимателни към думите, които произнасяте тук, защото Аз не съм казал, че Писанието може да се открива от медиуми, и въобще не съм споменал, че тази Книга е затворена.
73. Човек ще постига Истината вечно. Но той не е призван да Я тълкува и да утвърждава собствените си тълкувания като определена догма, защото в този случай убива Свещеното Писание и го превръща в камък, носещ смърт.
74. Това е живо Слово, което човек трябва да постига с цялата си душа и през целия си живот. И всеки път то ще носи онова разбиране, до което е съзрял човек в този момент.
75. Но човек ще се развива вечно, значи всеки път на едно и също място ще открива все по-дълбоки истини.
76. И ако той каже: “Аз видях крайната Истина и повече не виждам там никакви тайнства”, този човек е спрял и вече е мъртъв.
77. “Разбира се, да каже категорично: “Знам какво се крие тук”, не бива нито един разумен човек.”
78. “Това е позиция и искам да й отговоря ­ прекъсна Олег Учителя. ­ Действително, субективният подход към Библията, към евангелските текстове е много опасен.
79. Но работата е в това, че когато разговаряте с хора, които имат сан и принадлежат на православната църква, трябва да разберете, че зад гърба на тези хора стои голяма традиция.
80. В Свещеното Писание е казано така: “Църквата е стълб в утвърждаване на Истината.”
81. Има православна църква. Тя е стълб в утвърждаване на Истината. Тя само ни предава благодатта на Светия Дух в Светите тайнства. Само тя може да ни предложи истинското тълкуване на Словото Божие. Само тя се явява истинското тяло на Иисус Христос.
82. И затова, когато ви се предлага църковното тълкувание, то не е тълкувание на един или друг човек, а тълкувание, което се предава във видни предания от век във век.
83. Кой ви е казал, че Евангелието на Матей е написано от Матей? Кой ви е казал, че Евангелието от Марко е написано от Марко? Това го е казала църквата...
84. Ако канонът от новозаветни книги е дело на църквата, тълкуванието на тези книги също е пряко дело на църквата.
85. Дали ще вземете тълкуванията на Светите Отци Йоан Златоуст, Василий Велики, на древните Отци ­ ученици на апостолите, които са живели в пост апостолските времена, или самите Писания на Светите Апостоли ­ това е нещо единно.
86. При нас Свещеното Писание не се отделя от свещеното предание, всичко съществува заедно и е залог, че истината при нас не се накърнява.
87. Истинската религиозна традиция се предава само от учител на ученик. И в православната църква ние можем да проследим верига от ученическо приемничество, верига от епископско ръкополагане.
88. Ако попитате който и да е руски свещеник: “От кого от апостолите руската църква е съхранила ръкополагането?”, ние ще назовем апостол Андрей и апостол Йаков, брат Господен, защото сме приели хиротонията чрез Византия, а византийската община се е внедрила от тези двама апостола.
89. Тоест пастирът учи, опирайки се на авторитета на Свещеното Писание и свещеното предание, и правото да учи на Словото Божие му е дадено по силата на същото ръкополагане, което той има.
90. А Вашата позиция, ако искате да го кажем на светски език, е нелегитимна. Иначе всеки би могъл сега да поругае в работата си ­ има съкращения на щата и много хора се озовават на улицата, ­ а после може да си ушие някаква дреха и да започне да медитира и да говори нещо.
91. Ако сте се родили на тази Земя по Божия милост и с Вас се е случил такъв голям проблем, постигнало ви е такова голямо изкушение... Ставали са и по-лоши неща в историята на християнството.
92. И ако се отречете от тези дълбочини на ада, където сте попаднали от гордост като цяло или може би са ви подтикнали лоши хора... Аз мисля, че Вашето сърце е добро, всеки човек поначало носи доброто в себе си.
И ако се измъкнете действително от този адски кръг на съблазън, ако облечете нормални дрехи и въобще свалите това, което не отговаря на Вашето положение, даже ако се върнете на работа там, където преди сте работили, аз мисля, че така ще донесете голяма полза за обществото. Вие сте придобили опит в общуването с хора и ще помагате на хората така, както можете.
93. Но главното е, че душата Ви ще получи духовен покой. Почти съм сигурен, че душата Ви много се колебае, много преживява онова, което става с тялото Ви, и скърби от онова, което говорите и правите.”
94. И промълви Учителя: “Скъпи мои, бих искал да няма лицемерие.
95. Защото Аз съм спокоен в това отношение: не познавам противоречието и други такива безразсъдства, които се случват с всеки от вас ­ това не е Моя живот, не е Моя Закон и не трябва тези неща да ги приравнявате с Мене.
96. Но нека да се върнем към въпроса, който обсъждахме, защото отново казвам, да се говори за Мене е все едно още веднъж да се напомня за момента, когато Петър уговарял Иисус да не отива в Йерусалим и чул суровия отговор: “Махни се от Мене, сатана.”
Щом чувам изкушение, остава Ми да кажа само това.
97. Онези учители, които бяха назовани, каквито и имена да имат, ще кажа, че те са грешници. Те са грешници, изразили своите понятия, и нито един никога не би се осмелил да каже: “Аз съм познал правилно”.
98. Те всички са предполагали, че могат да сгрешат, но са казвали своето мнение искрено и искрено са защитавали честта на православието. Те всички са допускали, че зад себе си могат да оставят грешки, защото ясно са разбирали, че са грешници.
99. Ако говорим за традиции, те са се раждали от някой човек. Били са подхващани от втори, трети и четвърти, а после всички заедно са утвърждавали някакъв канон. Но канонът е роден само от един човек.
100. Иска Ми се да напомня простата фраза, отправена към учениците, именно за да избегнат по-нататъшното си объркване. Но никой не вникнал в тези прости и прями думи.
101. А четейки “Тълкуване на Библията”, Аз се докоснах до тези пасажи, искаше Ми се да видя как все пак тълкува това място православната църква, постигаща този Дух. Видях, че именно тази истина се заобикаля много ловко, като напълно се опровергава словото на Учителя, който направо, без заобикалки и двусмислие казва: “Не се наричайте наставници и учители на никого на Земята, защото един е Наставника и Учителя, и Неговото име е Словото Божие; Всички вие сте братя и поравно е определено за вас...”
102. Разсъждавайки за великото Писание, хората неизбежно е трябвало да се разделят, техните сърца е трябвало да се разделят.
103. Когато хората са разделени на Земята, това е само в полза на тъмнината.
104. За този случай също е подсказано: “Ако домът се дели вътре в себе си, той никога няма да просъществува; ако царството се дели вътре в себе си, то ще погине, защото няма да има никаква сила.”
105. Ако сега заговорим за православието, дори само за православието, без да засягаме християнството принципно и многобройните течения в него, ще видим колко много разногласия има!
106. В него има автокефално, катакомбно направление, има старообредни направления, които също са се разделили помежду си и Аз виждам, че руската православна църква извън пределите на Русия не признава тази, която се намира на територията на Русия. Тогава какво мога да кажа за това православие?!
107. Празни приказки на онези, които нищо не са разбрали, на грешници, които са се заблудили в собствените си разсъждения и са разделили безкрайно сърцата на хората.
108. А нали някога Учителя искрено се е помолил на Своя Отец: “Отче! Да бъдат единни твоите деца, както сме единни Ние с Тебе.”
109. Но единни ли са децата на Бога? Те всички са се разделили и нещо повече, даже взимат камъни и тояги в ръце, за да отвоюват своите храмове един от друг, както става сега в Украйна.
110. Това е голяма грешка и тук се показва истинското лице на онези, които се опитват да се наричат вярващи, на онези, които често подчертават, че са ръкоположени, но всъщност са изпълнени с лицемерие и ненавист един към друг. Такава църква никога няма да просъществува.
111. Затова, ако говорим за църквата, трябва да помните, че тя започва в сърцето на човека, а не в неговите разсъждения за самата църква.
112. Както и да се нарече човек, каквито и санове да има, всичко ще зависи предимно от неговото сърце и жаждата му да намери единство, да получи единно развитие на тази Земя.
113. Защото, след като вие сте деца на един родител, трябва и да живеете в единно семейство на тази Земя.
114. И Русия, на която е дадена голяма мисия от великия Отец, е призвана да стане единна.
115. Ако тя продължава да се разделя по-нататък, като всеки утвърждава своите истини, без да признава другите, мястото е обречено, то ще се напълни с нечистота, мъка и нещастие.”
116. “Може ли един въпрос? ­ в разговора се намеси човекът, който стоеше от лявата страна на православния свещеник. ­ След като така тръгна разговорът, щом вие сте тук... В своята младост аз съм служил като офицер в Далечния Изток и бях ранен там. После се парализира лявата ръка, тоест дясната, сега работя само с лявата.”
117. Човекът протегна болната си ръка към Виссарион: “Ще Ви помоля, щом Вие вече сте тук... Не искам богатства, не искам чудеса, Вие така просто...”
118. “Защо лицемерничиш? ­ каза Виссарион. ­ Четейки Евангелието, ти си видял...”
119. “Не съм чел. Откъде? ­ човекът прекъсна Учителя.
120. “Тогава ще ти напомня: Иисус може да изцели само онзи, който вярва, че Той е Божият Син.”
121. „Аз вярвам, но след като вече сте тук...”
122. “Тогава те питам: Вярваш ли, че Аз съм Сина Божи?”
123. “Не” ­ бързо отговори човекът.
124. “Тогава как мога да те излекувам?”
125. “Една циганка ми беше казала: “Ще бъдеш излекуван при Второто Пришествие.”
126. “Аз не съм ти казвал това.” ­ напомни Виссарион.
127. “Но моля ви, ето ръката. Аз не искам нито злато, нито сребро. Моля ви, помогнете ми... А вие какво ми отговорихте? Не чух отговора...”
128. “Какво е Вашето отношение към традициите? ­ продължи разговора Олег. ­ Аз внимателно Ви изслушах, а в думите Ви съвършено ясно личи протестантски манталитет.
129. Когато говорите за църковните разделения, Вие забравяте, че догматически разделения в рамките на руската православна църква практически не съществуват.
130. И затова може направо да се каже, че православната църква съхранява догматическо единство по целия свят, по цялата Земя.
131. Православието не е празнословие, защото хората са умирали за тази традиция и са давали всичко за нея. Православието не е празнословие ­ това е тази велика култура и тази велика традиция, която е създадена от пресветата Рус.
132. Вие казвате, че църквата има много грехове. А кой е без грехове? Кажете, аз Ви задавам този въпрос, питам Ви като свещеник: Вие нямате ли грехове?”
133. “Само Бог е безгрешен ­ промълви Сина Човешки.
134. Но ако разглеждаме понятието грях като нарушение на Закона, даден от Бога, ще Ви кажа: Аз не умея да нарушавам Закона на Бога, Аз просто не умея това.”
135. “В Свещеното Писание е казано: ако някой казва, че е без грехове, той е лъжец и в него няма от правдата Божия” ­ каза Олег и продължи да разсъждава за човешката погрешимост.
136. После добави: “Аз разговарях с някои от хората, които Ви следват... Много от тях се намират в дълбоки конфликти със своите родители, много от тях са с разклатено здраве.
137. Казвам това, не за да утежня Вашата вина, а за да засиля у Вас чувството за отговорност за това, което е станало, за да направите, може би, стъпка на покаяние, дори и заради тези хора, които са отишли толкова далече в тези Ваши много странни искания и много странни заявления.
Намерете мъжество в себе си, покайте се.”
138. “Отец Олег, аз се срещам с Вас от половин година. Към коя от споменатите категории ме поставяте? ­ попита Владимир Камушек, с чиито искрени усилия да занесе Благата Вест до официалното православие беше организирана тази среща. ­ “Аз съм от православен род и вярвам, че Виссарион е Христос, и на Вас също ви предстои да разберете това в бъдеще, защото сега вие все още сте слепи.”
139. “Какво мога да кажа? Володя, ти си направил много за църквата, това го знаем. Ти помогна да се открие храм, ти си се трудил за много храмове, твоят брат е свещеник, имаш много приятели православни християни, които много преживяват онова, което става с теб.”
140. “Така, както и аз за тях.”
141. “И какво мога да кажа? Ние се молим за тебе, Володя. И аз вече съм те изпратил на отчет, ти сам разбираш, че трябва да отидеш на отчет.” ­ каза Олег.
142. Владимир отговори, че след строгата забележка на него още повече му се приискало да дава отчет, че той е усетил още по-голямо присъствие на Светия Дух в него и още по-голяма привързаност към Виссарион.
143. Един от последователите на Истината, който присъстваше на срещата, попита: “Отец Олег, кажете, ако обичате, преди да се срещнете с Виссарион, запознали ли сте се с написаното от Него? Защото много от преките ви обвинения към Виссарион противоречат на това, за което Учителя ни говори на всяка проповед.”
144. “Прочел съм книгата и съм гледал видеокасетите.” ­ отговори Олег.
145. “Кажете какво според вас в Учението на Виссарион се различава от Словото Божие в Евангелието?”
146. “Учението на Виссарион е езичество, от една страна. Защото е опит да се създаде някакъв синтез между многото религии. Това е опит да се погледне на проблема за Бога с очите на индуиста, будиста, баптиста.”
147. Тогава последователите на Христос казаха на Олег: “Вие лъжесвидетелствате за Виссарион. Ако прочетете, ще видите... Впечатлението ни е, че вие просто не сте прочели книгата. Ако може да обвините конкретно по Учението, обвинете. За медитация там няма нито една дума.”
148. “Аз съм гледал видеокасета. В тази видеокасета се казва, че Истината съществува навсякъде, че всички принадлежат на Истината,” ­ каза Олег.
149. “Но не всеки Я вижда” ­ отбеляза Владимир.
150. “Но чувайки тези думи ­ продължи Олег, ­ аз бях поразен, защото в нашето православно разбиране Истината принадлежи на християнското откровение и аз не мога да се съглася, че Истината е открита за всички.”
151. “Отец Олег, вие въобще можете ли да сгрешите някога в живота?” ­ попита Владимир Камушек.
152. “Всеки човек греши”, ­ отговори Олег.
153. “Правилно, ето с това и трябва да се започне. Вие може би грешите?” ­ попита Владимир.
154. По-нататък Олег се обърна към Виссарион с въпрос за Светата Троица, за да разбере доколко виждането на Виссарион е православно и чувайки отговора на Учителя за тайнството на Троицата, попита за отношението на Отца към Сина и на Отца към Светия Дух.
155. “Това вече е въпрос от гледната точка на онези понятия, които вие сте си създали. При Мене няма такива понятия” ­ каза Сина Човешки.
156. “Можете ли направо да кажете, че не сте православен?” ­ попита Олег.
157. “Аз нямам такива догми, каквито имате вие.
158. Православието е понятие, което не се определя с думи и догми.
159. Защото догмата винаги убива, само Духът животвори.
160. Православието трябва да се разбира малко по-просто и по-дълбоко: Правилно да се слави Бог може не с грешния език, а с праведни дела.
161. Само в делата се разкрива Вярата на човека.
162. И ако човешките дела са праведни и дават добри плодове, с които мнозина ще се наситят и нахранят, изпълвайки се с велика Сила, това е понятието православие, а не догматическо тълкувание, определено от човешкия ум.
163. По-нататък в разговора Олег попита Виссарион за възкресението на мъртвите; ще възкръсват ли онези, които вече са умрели на Земята.
164. Учителя отговори, че никой още не е умрял и разказа накратко за същността на превъплъщението.
165. В разговора отново се намеси човекът с парализираната ръка: “Позволете ми един въпрос. Сега Вие ми отказахте малка помощ, която за Вас не представлява никаква трудност. Тогава не е ли кощунствено да се наричате Иисус Христос?
166. Нима, за да създадете своя секта, своя мъничка религия и да спечелите с нея милиони, е необходимо да светотатствате, да се обличате в такива дрехи, да пътувате със скъпи коли? Христос е дошъл на магаре, а Вие пристигате с кола с осемдесет и пет конски сили.
167. Аз Ви казвам: “Ако искате да се занимавате с такава дейност, не трябва да се наричате Иисус Христос”. Кажете: “Аз съм добър младеж, елате всички при мене, ще строите домове в Минусинск, ще живеем, както трябва, както хората живеят.”
168. Но защо Словото Божие засягате по такъв начин открито и хаотично, и твърде нагло, извинете?!”
169. “Кажете ­ обърна се Олег към Виссарион, ­ ако по принцип е възможна такава среща, на която да се съберете заедно: Вие, който заявявате, че сте Христос; Муун, който, доколкото знам, скоро ще пристигне в нашата страна, и той има същите претенции като цяло... Е, Дева Мария навярно няма да я пуснат...
170. И ако Вие все пак се окажете на такава странна кръгла маса (нека да пофантазираме малко) с цяла редица други лъжехристи, какви аргументи срещу тези хора бихте извадили в защита на своята позиция?”
171. “Аз дойдох, като смятах, че ще чуя мъдри разсъждения и че ще бъде направен опит да се разберем.
172. Но вие постоянно Ме съдите, цялата дискусия се превърна в опит да Ме осъдите, наругаете и да Ме поучите за “истинския път”.
173. Колко много говори сега онзи човек за Моите нагли изказвания за Писанието, но когато го попитах дали е чел Писанието, той отговори, че не го е чел. Тогава защо той казва, че вярва в Бог, че вярва в Иисус?
174. Защото в Бог вярва само онзи, който изпълнява Неговото Слово. Но ако човек даже не познава Словото, как може да казва, че вярва на Иисус?
175. Да казваш, че вярваш в Бог, че вярваш в Иисус са празни приказки.
176. Защото в него вярва даже и сатаната и не просто вярва, а знае, че има Бог, че има Иисус. Но сатаната си остава такъв, какъвто е.
177. Нужно е именно да повярва на Иисус.
178. А къде вие ще намерите в Писанието вашият Учител да е гонил някого, да е осъждал някого, да го е гонил от Себе Си и да го е наричал безсрамник?
179. Той казва: “Всеки, който нарече своя брат “безумен”, да бъде предаден на съд.”
180. Но ако се получи такава възможност и по някакъв начин Аз се срещна с тях... Аз нищо не бих доказвал, както не искам да доказвам нищо на никого от вас.
181. Просто мога да се усмихна, мога тихичко да ви повикам: “Елате след Мене”, а всичко останало сами ще видите.
182. Но Аз никога нищо няма да доказвам, защото доказателствата са само за слепците, които не жадуват за Истината, а само за успокоение на своята плът. В този случай те никога няма да намерят Светлина!
183. Чакам мъдрото ви желание да се проведе една достойна среща.
184. Но защо вие превръщате това в болка, като отново и отново забивате пирони в Моето сърце?
Ако съм дошъл в плът и кръв като вашите, Аз, разбира се, ще оставя Себе Си във вашите ръце и мога да усещам болка. И на Мене, разбира се, Ми е много болно.”
185. В отговор последва дълга реч на православния служител за християнската любов: “Словото Божие винаги е поставяло граница между Истината и лъжата. И да се спекулира с понятието “християнска любов” е много опасно.
186. Когато Вие призовавате за състрадание от наша страна и казвате, че сме длъжни да щадим вашето сърце и че забиваме пирони в него, ние Ви протягаме ръка за помощ, Сергей Анатолиевич (или иначе, не помня как), ние Ви призоваваме да се опомните, да прекратите това безумие, което разпръсквате по цялата страна.
Това е съблазън, голяма съблазън за много хора.
187. Апостол Павел е казал: “Ничия кръв няма на моите ръце, аз съм проповядвал само там, където съм могъл”.
188. Ако някога ме попитат за Виссарион или за Сергей Анатолиевич (не знам как ще ме попитат), ще кажа: “Неговата кръв не е на моите ръце, аз Му предлагах да се покае, аз Му предлагах да се покръсти.”
189. Ако даде Бог, може би Вие ще се опомните. Като свещеник за последен път Ви призовавам пред кръста, на който е истинският Спасител, Месията, Иисус Христос, ­ Олег вдигна ръката с кръста към Виссарион, ­ покайте се и вярвайте в Евангелието. Свалете от Себе Си тези дрехи на лицемерие, станете добър християнин. Това ще преобрази вашия живот, ще се измъкнете от ада, в който се намирате.
Ще приемете ли този път или Вашата съвест ще остане затворена?”
190. “В отговор мога да кажа само още нещо: Искам да Ме чуете.
Аз много, много искам да бъдете щастливи. Много! Мир и щастие на всички ви!” ­ каза Учителя, стана от масата и си тръгна в посока, противоположна на мястото, където седеше Олег.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.5.9 included.