1. Настъпи осемнадесети Август, денят на Словото. Изминаха седем години от първата проповед, прозвучала извън град Минусинск.
2. В Петропавловка, на острова, на празничната поляна, през слънчевия ден прозвуча литургия, разгоря се огън, заобиколен от огромния кръг на хванатите ръце, издигнати към небето за Слава на Отец. Концертът докосна слушателите, гората, поляната и небето.
3. Учителя излезе пред очакващите Го откъм гората и тръгна през широката поляна
4. Видяха Христа и се устремиха към Него и като радостен поток дойдоха заедно с Учителя до мястото, където ще звучи Словото под меката сянка на боровите дървета.
5. Учителя вдигна очи към приветстващите Го и бавно огледа хилядите очи. И започна Словото Си:
6. “Настоящата година желае да положа Ръката Си върху Книгата и да Я отворя, разкривайки пред вас една частица Вечност.
7. Прекрасна е тази книга, в Нея са заключени много тайни, много сила безмерна. Елмазни са закопчалките Й. И с древна везба е написано за Отца и Сина.
8. Много тайни са заключени в Нея и никому досега не е било позволено да се докосне до Нея. Никому. Защото велика е Нейната сила.
9. И който изпие капка от тази книга, придобива много, което не може да се измери с човешки думи.
10. Но съзрява ли жадуващият да приеме в сърцето си капка от Безмерното? А от това днес мнозина.ще определят себе си.
11. Настоящата година е като преддверие - преддверие на гръмки събития, шумът от които вече достига до прозорците ви. Шумът иде от воплите, от виковете от болка и ненавист, завист и злоба, където на мнозина им се струва, че виковете им са тихи и започват да крещят още по-силно. Иска им се Вселената да чува само техния глас.
12. А Вселената тихо слуша викащите, Тя гледа към тях строго, но беззлобно. А колко велик изглежда в очите на крещящия собствения му глас.
13. Днес ви предстои да опознавате много неща, макар че недостатъчен е устремът ви, но независимо от това за всички в равна степен Аз започвам да чета от страниците на тази Книга, върху която сега лежи Ръката Ми.
14. Удивителни са законите на Вселената, законите на Битието и засега пътят към тях е труден. Но лесен е той и често се опознава лесно, дори и животинския свят лесно опознава тайните му. А какво остава за подвижния разум?
15. И колкото и правила и закони за живота на разума на Вселената и да възникнат, едни и същи те са, една е същността им и всички са открити по един и същи път.
16. А ето че веднъж във Лоното на Битието, когато предстояло раждането ваше, пред света на Битието разкрил се друг Закон, по-сложен и по-пъстър
17. И точно тоз Закон събратята ви старши поизплаши, не Го познават те, а само вижда много мъка.
18. Но вий не сте сами - Отецът ваш не ще престане да се грижи за децата Свои. Не ще ви Той изгуби, не- та вий сте в Неговата Длан чудесна!
19. А вашия Закон Вселената и не познава. И Той за разлика от другите закони, не може да се опознава самостоятелно. Той има скрита в Себе Си и Своя Си особеност.
20. Светът на Вселената да се опознае може лесно, както казах ви вече и преди всичко с инстинкта се той опознава, а после законите за Разума са нужни, за да се умножи туй чудо. И ето че веднъж един закон пронизал Битието. И негова особеност е тази - кристален разум - чист, безцветен.
21. А разумът, що е у вас е вече с друг характер. Подобен на дъга, той украсен е в цветове прекрасни. И необичайният ви свят тъй много усложнява житието. Но въпреки това той носи скрита благодат.
22. А външните закони могат да бъдат опознавани самостоятелно, законите на Вселената е важно да бъдат опознавани самостоятелно. А пък тез от вас, които повече неща са опознали, възможност имат да обучат други, които знаят пък по-малко. И този свят на много иерархични стъпалца е разделен. Но не и вашият свят.
23. При вас пък няма множество стъпалца, законът друг е, що пред стъпките ви предстои. Но невъзможно е да Го опознавате самостоятелно. И за това веднъж Синът се е родил.
24. Той ви е благодарен, защото е роден във името на вашия живот. И само благодарение на туй, че вас ви има в лоното на Битието, роден е и Той за ваше Благо. Където Моят живот е вашият живот, а вашият живот е Моят живот. Но как да ви водя, като не е лесно да се докосна до вас.
25. В Мен е Законът, Законът на вашия път. Такъв Закон няма никъде.
26. И Той никога няма да бъде запомнен завинаги. Той е способен да се мени, да се мени безконечно в зависимост от това от какво имат нужда децата.
27. Дълго се движеше човечеството по пътя, избиран самостоятелно. И във все по-мрачни тресавища се мята човешката вълна, като от време на време хората достигат мига, в който съдбата им се решава от всеки от тях. Животът им зависи от много неща, но виси на тънко косъмче. Тогава и идва Словото, като водач в непроходима гора.
28. Още повече пътят, който предстои да бъде опознат от вашите стъпки, не е минаван досега от никой, от никой, той е нов.
29. Каквато и тъмнина да ви обгръща и независимо дали са отворени очите ви или затворени, Аз винаги мога да ви поведа, щом съм с вас. Но Аз не мога да ви нося.
30. И за да разберете по-добре малкото, което съвсем, съвсем, съвсем леко ви откривам, представете си Странник, който иска да поведе хора, заблудили се в гора непроходима.
31. И когато влезе там, където ви предстои да минете и вие, няма да му е трудно да разбере особеностите на това, което ви очаква.
32. И, разбира се, когато Той измине някакъв малък участък напред, ще ви разкаже какво ви чака и дори ще ви го покаже: тук има ягоди, които не трябва да докосвате, тези стават за ядене, не стъпвайте тук, не пипайте там, минете оттук, пътеката е оттам”.
33. И този, който е бдителен и слуша точно, няма да го заплаши беда и той ще премине през гората, ще излезе в света, който Отец дарява на Своите деца.
34. Но колко послушни са децата, когато в тях говори гордостта? Та нали силно обичат себе си. Но какво пък, каквото е, такова. Нужно е да се запасите с търпение.
35. И Синът идва. Той е Законът и Този, Който някога ще събере това, което е посял със Своите Ръце.
36. Така че Законът никога не се намира в покой. Когато идва да твори, тогава пък на вас ви става трудно.
37. Човекът свикнал е закони да измисля. Измисляте си вие множество закони, дори ви харесва да си ги записвате на книга, измисляте ги от векове, от векове и от хилядолетия. Но объркване безмерно кара хората да блъскат главите си. И създавайки нови закони, едновременно вие измисляте и това как вашият разум да успее да измами същите тези закони.
38. И някога вие ще проникнете в Истината: човекът не трябва да твори закони, а само да опознае това, което заобикаля сърцето ви - ето туй е достоен труд, в него се крий животът.
39. Веднъж ви казах, че встъпвате в период, когато изпитите трябва да се вземат достойно. И дойде това време и вие виждате какво се случва с вас.
40. Закон се дава единствено тогава, когато всички започват да Го нарушават. И той де факто идва да победи невежеството, царящо в този свят.
41. А вие знаете - законите са прости и когато нарушавате законите на Природата, налага се да изпитате огромна физическа болка.. И боледувате, и болестите ви са много, но те са резултат от начина, по който сте живели.
42. Хармонията усеща ясно тези, що до Нея се докосват. Когато никой не я закача, тя е спокойна и прекрасна. Но само някой да я развълнува, и към него се надига в отговор вълна, нещата да поправи.
43. И щом Законът е дошъл при вас, виждайки деянията ваши, не може Той в покой да пребивава, защото Той е роден е зарад вас.
44. И предстои ви да разберете много неща от това, което ви откривам,. Но това, което ви говоря е малка частица, прашинка. А Аз ще ви открия много неща не само тук на вас, сега. И в следващите дни пред братята ви ще разкрия едно зрънце, което нужно е да опознаят те достойно
45. И да не ви безпокои, че нещо е неразбираемо за вас, и скрито. Аз ще ви помогна да го видите.
46. Вие встъпихте в пределите на деяния силни, където от мнозина ще изтрия гордостта им като прах от нечиста повърхност.
47. Аз нарисувах ви картина на прекрасните води. Стоите вие на брега на Океана. Спокоен ли е той, спокойни сте и вие. В такъв миг вие можете и да се пошегувате, и да се посмеете, можете и да потъгувате, и да полудувате, разплисквайки с ръка повърхността му.
48. Но друго е отношението ви към тез води прекрасни, кога към вас надига се вълна. Тогава страх сърцето ви докосва и ви се иска да побегнете
49. Но можете ли в тези мигове да кажете, че Океанът не ви обича? О, не, той просто иска да си поиграе.
50. За този, който неговите закони познава, не са страшни игрите му. Но този, у когото има планини от гордост, няма да издържи на напора.
51. А предстои ви да се учите да живеете. Задавахте въпроси много пъти: как трябва да обичам, какво е любовта и как да я научим. Въпрос неверен. И тез, които ви учат на това, слепци са и невежи. А това е глупост.
52. Умеете да любите и да се учите пак нужда няма. Но да отворите дома си - то е нужно.
53. Затворени са прозорците на дома ви и залостени вратите, дори и заковани. Как да ви обясня на лъчите красотата, що от небето слиза и от Слънцето? И струва ли си за това да губим много дни, описвайки ви тези красоти? Не е ли по-добре да отключите вий катинара на вратите и да разтворите прозорците с ръце?
54. Какъв е смисълът за Слънцето да ви говоря, което гали нежно само покрива на жилището ваше? То ласкаво докосва врати, и панти и стени, строенията, издигнати от вас самите. А вий сте вътре, в тъмнина седите, крещите и се карате взаимно.
55. Така че същността на тайната е проста - вратите свои отворете и прозорци също. Учителя, когато дойде Той при вас, не на любов ще да ви учи, а да отворите във вас прозорци и врати.
56. През тях, когато отворите ги вие, сиянието на лъчите ще проникне в вас. А после вий сами, поглеждайки навън, ще ми разкажете за тях. И Аз ще виждам щастието по вашите лица и радостта безмерна, когато вие задъхано ще разказвате за красотите на света, изпълнен със лъчите слънчеви.
57. Така че да обичате Аз как да ви науча? Трябва да ви науча да живеете. Защото през продължителното време, докато си измисляхте закони, измисляте ги и до днес, вий заковахте и вратите, и прозорците на своя дом, заковани и затрупани с всевъзможни вещи, на които дори давате гръмки имена, наричате ги постижения на науката и техниката. Но с тях барикадирахте вий своя дом, прозорците, вратите и вътре си седите с безкрайно много прах покрити.
58. Макар че пробвахте да украсите своето свободно време, седейки сред тъмата сляпа, със разкази за Слънцето и за Луната. Написахте трактати, те безброй са. За красотата говорихте много, която може би намира се отвън. Но туй фантазиите са на хора болни, изплашени от Вярата.
59. Вие често забелязвали сте разликата, когато нещо можете да чувствате, а нещо можете само да осъзнаете, а не да почувствате. На този основа в живота ви се случват много необикновени и объркващи неща. В това също е скрит специфичен закон.
60. И той преди всичко се проявява тогава, когато до вас достигне подсказка, далеч изпреварваща това, което представлявате сега. И веднага щом я разберете, дори само с главата си, във този миг животът ви рязко се решава.
61. Защото веднага след като дадете оценка на нещо, къде има благо, и къде - зло, мигновено вие придобивате нова отговорност. И ако не направите крачката към това, което е благо за вас, вие ще паднете неизбежно. И падате вий често
62. А много често виждате къде е благото, а къде злото. И там, където има благо, вий стоите дълго. Трябва да действате, а вие стоите, размишлявайки надълго и нашироко, боите се да действате, то ново е за вас. А злото си ви е познато, както и всичко нечисто и с него ви е лесно. Но бездната на мъката отново ви обгръща и така и не можете да се изтръгнете от дебрите й и да продължите напред.
63. Когато Законът дойде - а Той идва само понякога, - ще ви разкаже Той за онова, което често ви е липсвало. За много нови неща Той ще ви разкаже, които предстоят за вас. И естествено ще е да ви е трудно да почувствате неговите широти. Пред вас стои велик, прекрасен свят.
64. Но често и разумът ваш може разумно да види, че нещо е добро и тогава трябва да го извършите. Протакането е смърт. Задържате се, а да се изтръгнете после - сили няма.
65. Така че, предстои Ми да ви науча как да живеете, на което при целия ви натрупан опит огромен, не сте успели да се научите. Единствено пръскате мъка със щедра ръка. Така че бъдете внимателни към това, което ви дарява Отец в тези мигове. Учете се да живеете. И това ви откривам днес в голяма степен и ще ви разкривам и занапред как да направите крачка напред, дори как да сложите ръка на бравата на вратата, като много от нещата прости са, но с това, което в момента умее, човек не може да ги проумее.
66. Главната цел, към която сте длъжни да тръгнете, това е вашето единство в едно Семейство прекрасно. И само в това велико Семейство се крие развитието ви.
67. Затова и вие сега се запознавате с прости, дори примитивни понятия за малкото семейство, в което интуитивно, поради своята незначителност търсите нещо крайно ограничено, макар че търсите в него пориви на светлината.
68. И знаете вие, че си имате сестра и брат и Майка и баща, и приятели - естествено Вие ги отделяте от другите, знаейки, че: те са ви скъпи и вие на тях също. А другите около вас? - Към тях сте равнодушни. Случило ли се е нещо с тях или не - не знаете вие, не вълнува това душата ви. Притеснявате се за тези, които наричате ваш брат или жена, мъж или сестра, за тях единствено се вий безпокоите и очаквате да се отнасят тъй към вас и те.
69. А как да се разбира: “Обичайте всички”? - Ето това непонятно е за човека. Никой няма образ за това. “И когато Аз ви казвам: “Обичайте еднакво всички.”, - естествено, че това за вас е непонятно.
70. Обръщайки се към Мен, вие желаете да намерите в Мен и приятел, и брат, и сестра, опитвате се да откриете онова прекрасното, което влагате в понятията на думите, в езика. И разбира се Аз много бих искал по възможност вие да намерите прекрасното, което ви се иска да намерите, познатото, понятното за вас.
71. Но как да ви кажа: “За Мен всички сте равни”? Засега когато този, когото обичате и от когото очаквате да ви каже, че също ви обича, ви каже, че ви обича колкото и останалите, че всички за него са еднакви, че вие за него сте като всички - често на вас ви става мъчно, защото неволно във вашето разбиране се прокрадва тайната на равнодушието. Вие не ще го наречете така, но ще го възкресите в себе си.
72. И единствено този, който някога е изпитвал великото щастие на любовта, макар и кратка, но взаимна, поглеждайки света, той ще възкликне: “Обичам го. Обичам еднакво целия свят. Всичко е толкова прекрасно!” Но кратък е този миг и въпреки това той може нещо да види, да разбере нещо скрито в дълбините.
73. Умейте да се огледате наоколо и се опитайте да видите своята любов във всичко, да я видите във тези, които ви заобикалят. И днес вие трябва да извършите тази безценна работа , длъжни сте да стигнете до това.
74. Но преди всичко вие ще се учите да живеете. И в този миг, когато отворите своя дом, вие ще изпитате любов към всичко, което е извън него.
75. Но Аз вече споменах, прочитайки ви една приказка, че нямам възможност да ви нося на ръце, да ви пренасям през преградите, които ви очакват.Аз само мога да повикам, да ви насоча, да подскажа. Но само вам принадлежи крачката да го извършите.
76. Тъмнината тържествува сега. Тя има право да се намесва в съзнанието ви, тя има право да ви натрапва всичко, което счита за нужно.
77. А в този случай вашата грешка, която у мнозина си остава, е вие продължавате да подценявате тъмнината, вие си мислите, че тя е глупава. Но не, тя е много по-мъдра от човека.
78. Но това е задънена улица. В това се състои и Славата на Отец, че Той ви дава възможността да придобиете вий сила, да придобиете Водач и там, където невъзможно е да виждате с очите си, където безсмислено е да протягате ръце към стена или пътека, когато навсякъде има само отровни храсти - много мъка, където докосвайки ги в своята слепота, да паднете е много лесно.
79. Аз ви повиках със Себе Си, много неща възвестих вам и вие възкликнахте: “Да, това е нашето, ние със сърцето си го чувстваме, готови сме”. Аз се радвах, в случая не виждах делата ваши, делата на онези, които казаха: “Ние вярваме”. Аз чувах само радостните ви възгласи: “Ние вярваме! Ние сме готови! Ние сме тук!”. И това беше радостно. Аз се усмихвах.
80. Но след това трябваше да направите крачките, да пристъпите към изпълнението на много неща, с ръцете си да ги сътворите. И тук започнаха делата, но не делата на онези, които само продължават тъй убедено да се смятат за доста мъдри, а делата на онези, които казаха: “Ние вярваме”.
81. И сега Аз мога да ви нарисувам една картинка - лека и смешна. “Когато Аз възкликнах: “Къде са Моите ратници? Къде сте, вий, бойци?” - Аз чух мнозина: “Тук сме!” Тъй извикаха мнозина..
82. И вгледах се във техните лица… какво да видя? Само биберони стърчат от техните уста, а пък лицата - олигавени. А къде са онези мъже, които преди всички са длъжни да изпълнят предначертаното от Отеца, Великия? Трудно Ми е тях сега да намеря.
83. Но Аз ще продължавам да свиря на арфата на Живота, вглеждайки се и с тъга и с надежда в лицата ви, очаквайки кога ще вземете подареното вам.
84. За разлика от силите на тъмнината, Аз нямам право да ви натрапвам нищо, а мога само да предложа.
85. Да се намесвам във съзнанието ви не мога, това не мога Аз, това опасно е за вас. Или да приемете нещо, или да направите нещо - не мога да ви заставя тези неща. Не ми е присъщо това, въобще не е присъщо на Този, който е призван да ви дари живот.
86. Този дар трябва да вземете вие самите, със своите си ръце, самостоятелно, да разберете много неща, да направите много от тях, без да се обърквате от разсъжденията на другите.
87. Вие сте прекрасни! Но туй, що дадено ви е от Бога, що вложено е във сърцето ви - него ще трябва да откриете. И светът ще стане тъй прекрасен - неизбежно е дотолкова, че даже няма думи. Ще се засмее всичко. Дъга ще очертае небосклона….
88. Описах ви законите на Океана. Сравних ги с вашия живот, помогнах ви да разберете, че истинския ви живот е вашето движение. В движението вие съществувате. А истинското ви движение не е просто хаотично размахване на ръцете, създващи огромен шум, а труд, в който да е съсредоточено цялото ви същество, където вие се вълнувате и се стараете да създадете колкото се може по-добри неща и тъй естествено се включвате в закона на творчеството, при което никога не намирате покой, вечно създавайки удивителни неща.
89. Покой и радост - те засега ви обхващат за кратко, в минути на победа. Но напускат ви скоро, защото виждате нови решения, далеч по-прекрасни. И вълнение завладява сърцето ви, вие отново се устремявате към новата цел. И така нямате покой.
90. Но това е животът ви. Слепци са онези, що търсят покоя, - такива мъже всъщност търсят единствено смърт.
91. Покоят в Истината, който трябва да изпитате, ще е само за кратките мигове между поредните действия. И в тези минути вие ще се усмихвате толкова чудно. В този миг вие си отдъхвате и в лицата ви се отразява Отец.
92. И вашите води, колкото са по-чисти, толкова по-отчетливо могат да отразят Това, което пребивава над вас.
93. И разбира се, водата чиста е единствено тогава, когато тя тече в реката. А ако ли я спреш, тя ще обрасне със треви и тъй ще зеленяса. Но тогава там дори и мъничка искричка от Слънцето не ще се отрази.
94. Не бива да стоите във покой. Вий трябва да сте живи, а значи да се устремите към целта.
95. Разбира се във този смисъл и Моето Битие притежава същите закони. А законът съм Аз и никога покой не ще намеря, докато виждам онова, което вие вършите.
96. И ще го намеря само в случая, когато престана да гледам какво правите. Тогава Аз просто ще започна да ви виждам като същества, родени от Моя Отец. И тогава това, което е в Отец лесно може да се отразява и в Мен.
97. Защото какво е това Любовта на вашия Отец? Вие често се молите за Нея, често искате да се докоснете до Нея, но любовта на Отец - опитайте да схванете това - еднаква е и към тоз, когото обиждат, и към този, който обижда.
98. Вие можете да разделите своите дела на земята на различни понятия, давайки им разни названия, казвайки кое добро е и кое е зло, кое е светлина, а кое тъмнина, кое полезно е или кое не е. Но в Любовта понятия такива няма и тях ги няма там, където съществува Вечното. Отец еднакво ви обича всички.
99. Той обича и този, който е попаднал под удара, но не забравяйте и се постарайте да запомните: Той обича точно толкова и този, който нанася този удар. И разлика тук няма.
100. И тази Сила е дотолкова велика, толкоз чудна, че не бива в тез води да се потапяте, защото, веднага ще заспите, ще престанете да живеете, ще престанете да се движите, ще ви се прииска просто да бъдете в тях и да се къпете в щастие. Ето само затова не ви се дава да се докоснете до Отец в Неговата пълнота.
101. И само отвреме навреме на вас ви се дава да усетите по своето чело пръски, мънички пръски от Водите на този безпределен Океан от Велика Любов.
102. И когато този мокър прашец докосне главите ви, вие изпитвате великата Любов, вие сте готови да разцелувате целия свят, да прегърнете цялата Земя, готови сте да изпеете песен на звездите, на всичко, което ви заобикаля. Но туй са само пръски, които понякога дарява ви Безкрайността. Такъв е Законът на Отец. До Него малко се докоснах днес.
103. Много неочаквани неща ви предстои да чуете и занапред. И Аз ви казах вече, че никой не се е докосвал до Книгата, от която ви прочетох приказка сега и никой не е смеел да Я докосне, защото не е било по Волята на Отец.
104. Но то пък е естествено, та нали вашият живот, единствен е във лоното на Битието. Вие започнахте да живеете и всичко засега ви предстои.
105. Но трудно е да обуздаете това си любопитство. Хората много биха искали да говорят за прекрасното и за великото, до това, което е безкрайно, толкова им се иска да се докоснат до законите, по които се движи Битието. Те са готови да вкусят от тези знания и колкото може по-дълго, дотолкова, че дори и да забравят да нахранят бебето.
106. И в този случай с вас случват се истории, които сте си заслужили сами. Вие сте ги искали и сте си ги получавали.
107. Затова и вие раждахте безкрайно множество различни сказания за прекрасното, създавахте безконечно множество философии и трудове, описвайки Вечността в слова ограничени, даже груби.
108. Но то било е за ваша утеха. Трябвало е някак да се утеши детето, което като се наиграе, поне нещо да свърши с благодарност.
109. Но не винаги ще можете да си играете с играчки като тази. Веднъж ще се наложи да узнаете и Истината за Този, Който ви е дал живот, за да отхвърлите вий разсъждения напразни, за да ви доведе до разбиране единно, разбиране на такова ниво, на което вие повече няма да разсъждавате на тази тема. А това на свой ред вече никога не ще ви доведе до разделяне.
110. И можете да забележите, че всъщност разсъждаването за великото и безкрайното ви е отчуждило помежду си. То само е издълбало още повече рова, който вие толкова обичате да копаете помежду си.
111. И даже в наименованията, които давате на земята и другите неща, често се проявява това, че вие искате да отделите своето от чуждото и ако настъпи часът, когато ако някой ви ругае, вие можете да кажете: “А ние се казваме иначе, това не се отнася за нас”.
112. И това има успех. Някъде се убиват един друг, вие знаете, че не сте вие, че то няма връзка с вас и вие сте спокойни, но само това да засегне вашата земя, вие се вълнувате, че това може да ви навреди.
113. Но нали всички вие сте деца на един и същи Отец. Вие сте деца на Великото Битие. Вие сте единни. Вие сте единствени в това Лоно и всичко, което става на тази Земя, е ваша болка. За всичко, което става на тази Земя, сте отговорни всички вие. И не можете да се скриете от тази отговорност в последния час.
114. Когато дойде часът, Аз ще ви потърся отговорност и вие ще разберете що за тайнство е това. Но когато настъпи другото време, Аз също ще ви кажа.
115. Така че Моят Закон не е в покой. Само през времето когато не мога да бъда с вас Аз имам възможност да не виждам това, което вършите вие. Тогава Аз ви виждам така, както ви вижда вашият Отец. И за Мен няма разлика кой какво прави. Аз ви виждам естествено и вие сте Ми също толкова безкрайно скъпи.
116. И както и преди, съм ви благодарен, защото именно благодарение на вашето раждане, съм роден и Аз - единствено във ваше име.
117. И макар, че от време навреме идвам, сменяйки само плътта Си, тя е привична за вас, и разбираема. И разбира се често ви се струва, че и Моите закони са идентични с вашите, но това не е така. вие трябва да знаете някои страни от тази Тайна, за да можете в последствие много от нещата да разберете по-добре.
118. Веднага след като видя делата ви, Аз естествено изгубвам всякакъв покой. Защото Аз винаги ще виждам какво трябва да ви подскажа. Вие никога няма да направите съвършената крачка, която да не се нуждае от поправка. Този закон е вечен.
119. Законът на развитието е безкраен. И този Закон, който се заключава в Мен, винаги ще се вълнува и ще се стреми към място, където Аз виждам нарушение, което жадувам да поправя, да ви подскажа. Но не е възможно да ви заставя да направите достойно своята крачка.
120. И ето сега, когато не един път съм ви казвал, че вие сте встъпили във времето на определеното преддверие преди сериозните събития и изпитания, отзвукът от които вече долавяте, вие трябва да сте готови за новото, което ще ви бъде дадено.
121. Не само меки думи ще чуете, но, разбира се, вие може да чуете и далеч по-сурови думи. Така, че да не се изплашите, да не се свиете от страх. Това е само поредната грижа, отправена към вас.
122. И тези минути могат да се отбележат с разбирането, че колкото по-сурово е Словото, отправено към вас, толкова по-малко време ви остава. Колкото по-грозно е Словото, толкова по-малка възможност ви остава да мислите. Трябва да действате. Още повече, че вие вече знаете какво трябва да правите, много неща са ви открити.
123. И ето, Законът идва и Той безкрайно ще се вълнува за ваше благо. Безкрайно. И единствено само удивителната най-чудесна Мъдрост на Отец, Неговата Сила създават за благото на Сина нещо, което Го предпазва от по-пълно съприкосновение с това, което вършите.
124. Моят живот, Същността на Моят живот се състоят в това да разглеждам това, което вие правите и незабавно да ви помагам да го направите по-добре; или поне да ви предпазя от опасности.
125. Затова аз винаги гледам какво правите. Мен винаги ме вълнува какво правите, а не просто съществувате ли или не. Ако аз търся вашите дела, разбира се, дела може да има само тогава, когато съществувате вие. Но главното е какво вършите.
126. А всички виждате какво се прави наоколо, какво правят останалите. И засега, говорейки за своята вяра, вие все още допускате много-много глупости - за съжаление.
127. И единствено само Мъдростта на Отец Ме предпазва; Отец не Ми дава да видя всичко, което правите, стараейки се да го скриете от външни погледи. И това ми позволява и ми помага да видя това, което Ми е нужно да видя, дори успявам и да се усмихна и в някаква степен да отразя Духа на Своя Отец. Но не това е главното в Мен.
128. Главното е това, в името на което съм роден Аз, а Аз съм роден винаги да идвам тогава, когато вие нарушавате закона, за да ви възвестя това, което трябва да изпълните и което може да ви спаси.
129. За това Аз съм онзи Водач, за който не е важно да знае какъв гъсталак и каква тъмнина ви очакват, през които трябва да минете.
130. Независимо при какви обстоятелства се намирате, щом идвам при вас, то винаги ще знаем посоката. Винаги. Не е възможно някой да Ме отклони от пътя. Никой няма власт да стори това.
131. И ето, че за да ви поведа след Себе си, естествено, Аз ще мина първи; ще мина където няма път. Но Мен не Ме е страх. Каквото и да ни очаква щом Аз се докосна до него, лесно ще видя какво е то. Такава е Моята Същност.
132. Аз виждам корените, а вие - листата. При цялата ви мъдрост вие можете само да достигнете до виждането на тънките клонки, на които има листа и които се държат за по-дебелите.
133. Вие често слушате шума на листата, даже поради своето суеверие се плашите от него, макар и листата да не шумят сами по себе си, а само тогава, когато ги духне вятърът. И когато той престане, всичко утихва; вие се успокоявате и заспивате в люлката си.
134. Така че вие виждате листата и единствено на тази основа сами се опитвате да създадете много закони, но естествено все не ви се отдава.
135. Но не е било времето да се поправи главното. Не е дошъл още часа в онези далечни времена изтекли до днес - едва сега идва часът.
136. Така, че Моята особеност Ми позволява да видя всичко до върха на корена, независимо до какво се докосвам. И затова, когато тръгна напред да ви водя, няма да Ми представлява абсолютно никаква трудност да видя от къде трябва да минете, да ви посоча всичко: кое е отровно, кое може да се яде, къде може да стъпи крака ви, къде е опасно да стъпвате. Аз ще ви разкажа всичко, ще ви разкажа всичко необходимо, за да преминете този участък от пътя.
137. Ако нещо се промени отвън, Аз отново ще ви разкажа кое е новото, отново ще ви покажа новите закони, отново ще ви разкажа всичко за заобикалящото ви, за да започнете всичко правилно и да не стъпвате където е опасно.
138. И тук само остава да слушате, слушате и да се вслушвате, опитвайки, доверявайки се искрено, изпълнявайки това, което ми предстои да ви подсказвам, като не забравяте една проста тайна - щом Аз съм казал, значи сега вие трябва да решите съдбата си.
139. Учете се да не разпилявате капките, отронени над вас, които ви се дават днес в огромно изобилие.
140. В този случай вие можете да видите и друг образ: че вие сте на дъното на води дълбоки и предстои ви още дълъг път докато се изтръгнете от мрачните им бездни. Сякаш се намирате дълбоко нейде в океана и по някакъв начин все още дишате.
141. Но ако не започнете да плувате нагоре, то налягането естествено ще ви смаже. И какво ще може да ви помогне?
142. В случая може да ви помогне даже мъничка капчица въздух, мъничко мехурче, което се залепи за вас. И то съвсем малко ще облекчи вашият път и съвсем малко ще ви издигне нагоре.
143. Така, че всяка буква, всяка дума, които ви давам - те са като това мехурче и е важно да ги уловите, важно е да ги задържите до себе си и да ги запазите. И колкото повече такива мехурчета събирате около себе си, толкова по-леки ще ставате, толкова по-бързо ще изплувате.
144. Не бива необмислено да се отнасяте към това, което ви дарявам. Не се разпилявайте. Постарайте се внимателно да видите всичко това. Постарайте се грижливо да го запазите. Притискайте го трепетно до себе си. То ще ви е от помощ.
145. Ако някоя Моя дума все още ви е непонятна, запазете я, по-късно ще я разберете.
146. Защото в този случай вече ще играе голяма роля това, което сте поели, което сте притиснали към себе си, което се опитвате да запазите, дори да не го разбирате. Това усилие вече ще изиграе необходимата роля. Ще дойде часът и вие ще видите какво съкровище сте държали с любов.
147. Пътят е дълъг. И вечният призив да бъдете бдителни до край продължава да съществува, той ви зове. Така че не заспивайте. А иначе вие задрямвате доста често. И дори можете да забележите, когато край вас мнозина са паднали, а вие казвате със съжаление: “Да, какъв човек беше...”. Той е паднал, уловил се е за нещо малко по-ниско от вас, но вие вече забелязвате, че не е лесно да го стигнете с ръка и да му дадете възможност да се изтегли.
148. За това съм ви казвал и по-рано, че вие носите отговорност за всеки вървящ, който е редом с вас.
149. Щом той пада, няМайки сили, той не може да има вина. Вината ще се определи преди всичко от вашите усилия, вината ще бъде ваша. Какво сте направили вие - ето това ще ви попитам някога. Тогава няма да е възможно да се скриете от отговора.
150. Аз съм ви казвал, че вярата представлява титанични усилия, тя е гигантски труд, който не е могъл да бъде извършен през всичките тези дълги години от живота на хората на Майката Земя.
151. Не могат да го извършат и досега. В страха си те се крият в своите собствени илюзии, доказвайки на самите себе си, че поне нещо означават на тази Земя.
152. Много ми е мъчно да гледам човека такъв. В този случай е много сложно да му се помогне. Той трябва много болезнено да се удари в своята собствена преграда, която толкова лесно и с устрем издига пред себе си.
153. И тогава, естествено, Ми се иска да възкликна: О, роде човешки, от векове ти възнасяш своето име до небесата, а главата си в купчина оборска тор заравяш. А когато се омажеш, безкрайно изливаш злоба и ненавист върху главите на ближните си.
154. Но тогава как да ви се помогне, щом сте си затворили ушите за Моите думи? Как мога да ви помогна, ако ушите ви са запечатани с восъка на гордостта; когато вие здраво спите, унесени от звъна на собствените си медали, които трупате на гърдите си в изобилие.
155. Вие обичате себе си и когато някой засегне интереса ви, трудно е да се познаете, трудно е във вас да се види човекът. Колко Ми се иска да се видите отстрани в този миг.
156. Макар че аз ви подсказвам някои неща за това, че когато ви се иска да говорите за нещо нечисто в брата си, когато ви се иска да говорите за някаква гадост, която я има в ближния ви, да не забравяте: в този момент вие ще говорите за своята собствена гадост.
157. Преди всичко виждате това, към което сте склонни вие. Болният винаги ще говори за болести - това е прост психологически закон. Здравият ще говори за радостите на живота.
158. Ето сега вие виждате кой за какво говори, за какво говори светът. Вие вземате вестник и четете. Но говори ли се в него за радостите на живота? Там няма нито една дума, там всички говорят за болести.
159. А, естествено, започвам да забелязвам сред тези, които са устремени достойно, че те започват да говорят за радостите на живота. И сред вас се появяват все повече такива.
160. И бих могъл да се зарадвам от това, но то е малко. И аз няма да се успокоя, докато все още има един човек, който нарушава Закона.
161. И ето по тези дела, по разговорите лесно може да се разбере кой какъв е в Лоното на тази Земя. Така че бъдете внимателни към това, което носите на езика си, защото често говорите за болестите, а щом говорите за тях, не забравяйте, че това изпълва и вас.
162. Смирете се, укротете гордостта си. Бъдете внимателни. Всичко, което се случва край вас, не е случайно; всичко, до което се докосвате, не идва само, а идва, защото трябва да ви помогне с нещо.
163. Вашия път е един и на всички ви предстои да минете по него. И Истината е една, и всички трябва да я опознаете еднакво.
164. И подарявайки ви Дом, вашият Отец, разбира се, не е очаквал, че зад стените на този дом вие ще се разделите и ще се скарате помежду си, опитвайки се да изтъкнете, че вашата собствена стаичка е по-огряна от слънцето от другите. Защото всички сте били в тъмнина и сте представлявали печална гладка.
165. Но не винаги ще трябва да сте разделени, някога ще ви се наложи да застанете заедно. Ето до това сте достигнали в тази Епоха, Епоха велика, в която вие трябва да разцъфтите.
166. И ето, разказвам ви законите на живота и точно на вас ви предстои да се научите да обичате, да обичате така, както можете само вие - родените от Великия Бог.
167. Но трябва да отворите своето жилище. И затова този, който идва при вас се явява не Учителя на Любовта, а Учителя на живота, затова и ви дарява живот, разказвайки и подсказвайки следващите ви крачки.
168. И днес ви предстои да откриете много неща, където ви предстои да изминете сякаш нещо добре известно, да се видоизмените и да се отворите в абсолютно различна светлина.
169. И веднага мога да ви кажа, че щом пристъпите в област, която още не съм уговарял, вие обезателно ще направите грешка и то много голяма.
170. През изминалите хиляди години сте изградили в себе си една своебразна и много силна особеност, но която ви принуждава да вършите абсолютно неверни действия.
171. И ако не видоизмените в себе си тази особеност, то тя винаги ще ви заставя да се подхлъзвате в определен коловоз, който ви води към бездната.
172. Да измените тази ваша същност - това е задача невероятно голяма и много сложна. Да се промените от корен - това е труд, не съществувал досега, дори може да се каже немислим.
173. Но независимо от всичко това чудо съществува. У вас съществува възможността да промените себе си. Вие притежавате възможността, но от вас ще се искат усилия огромни, гигантски, където основна роля ще играе вярата. Без нея няма да ви се отдаде да го извършите. Това ще е невъзможно ...
174. Вие питате: какво е това единно Семейство? Това е общност от хора, безкрайно открити един към друг, безкрайно доверяващи се един на друг, без каквото и да е било подозрение, че някой може желае зло другиму.
175. И в този случай ще ви подскажа само един от простите, но главни критерии, определящи качеството на единното Семейство: в него вие без да се боите ще успеете да споделите един с друг нещото, от което най-много се срамувате в живота си. Когато вие успеете да направите това, значи вече сте победили нещо.
176. Засега много от вас са далеч от това, защото ги държи страхът. Боите се, че ще ви предадат. Погледнахте света от лъжлива позиция. Измамихте себе си. Подведохте се по нещо, което ви е било подставено, не забелязахте подмяната и вече от векове живеете според присадената ви система. През цялото време се страхувате, че ще ви наругаят незаслужено, нещо няма да ви додадат, ще ви погубят и всички около вас могат да ви желаят това.
177. Ето защо се затваряте в дома си, винаги загрижени да имате всичко необходимо, за да живеете. Не е важно как са другите. Важното е вие да си имате всичко. Затова винаги мъкнете за себе си, в собствения си дом всичко, което можете, което считате, че ви е необходимо, наричайки го “мое”.
178. Но вие сте глупци. Тази дума “мое” носи в сърцата ви смърт. Вие нямате нищо свое, освен това, което можете да отдадете на ближните си - това все още можете да наречете “свое”. Отдавате и забравяте.
179. И така, главната грешка е, че вие се страхувате, че ще ви предадат. Този подход носи в себе си корена на много-много ваши грешки, на лъжливото възприемане на заобикалящата ви реалност.
180. Чуйте подсказката: погледнете света по друг начин. Преди всичко кажете на себе си: “аз няма да ги предам, както и да се отнесат към мен”. Нека те да ме изгонят - аз никога няма да помисля за тях с лошо. Нека да ме прогонят и ударят - аз никога няма да ги предам”.
181. И ако вярващият направи тази крачка /защото преди всичко аз не се обръщам към един от вас, а към всички/, то светът вътре ще се промени. Вие ще почувствате съвсем друга атмосфера, ще престанете да се притеснявате стои ли още зад вас моста или вече го няма.
182. А иначе Аз често виждам гърбовете ви, при което вие като че ли вървите след Мен, а пък често поглеждате назад, безпокоите се стои ли моста там, за да може в случай на нужда по-бързо да се върнете, да се спасите. Но така не може да се върви напред, вие ще ме изгубите от погледа си.
183. Така че, приятели, бъдете бдителни! Бъдете, драги Мои, необичайно бдителни. Само със собствените си ръце вие може да вземете своето щастие. Но затова трябва да се потрудите, да го вземете и да го задържите.
184. И ето, създавайки единно семейство тук, отнесете се по-внимателно към всички истини, които разкривам пред вас. Бъдете открити един пред друг, не бойте се, че някой ще ви удари.
185. Където и да сте, както и да се разселите тук, гледайте мъдро на това, което става. Каноните не са много.
186. Вие често търсите някакъв отговор като канон, който бихте могли да използвате при всички ситуации, които ви се случват. Но за много неща не може да се даде канон, много неща трябва да се погледнат на живо и да се оценяват така, както в дадения миг вие сте в състояние да ги оцените.
187. Така че, научете се да бъдете единно Семейство, в което вие сте длъжни да познавате загрижеността един за друг, в което при събуждането си първата ви мисъл е: дали някой друг не се нуждае повече от мен.
188. Но идват ли ви тези мисли със събуждането? Вие често гледате какво имате, както сте изгубили? Но така няма да можете да живеете. Не е това. Семейството се определя от безкрайната загриженост, от пълното доверие един към друг.
189. Започвайте от дребните неща. Можете засега да се събирате в малки кръгове, където и както ви се отдаде възможност, разкрийте себе си един пред друг, съумейте да споделите един с друг. Запознайте се един с друг. Разкажете един на друг за себе си. И колкото по-искрено разказвате, толкова по-добре ще бъде. Не се страхувайте един от друг.
190. Вие сте дошли да станете едно единно цяло, едно Семейство. И не бързайте да се разделите, да делите хората на приятни и неприятни вам. А обратното -там където някой не ви се нрави, там трябва да хвърлите повече труд.
191. Не бързайте да отивате там, където някой ви прави добро. Вървете там, където има някой, който не ви разбира. Отидете, поговорете, разкрийте се един пред друг. Победете страха, който ви владее вече хилядолетия.
192. Такава е волята на Отеца. И тя трябва да бъде изпълнена от всички, останалото е смърт - друго не може да ви се случи. Учете се да живеете. Изграждайте едно Семейство.
193. Toва разбиране за единното Семейство ви предстои да осъзнаете. Опитайте се да приложите усилия за това. Все повече ще ви давам подсказки. Но главното е Вие да правите крачките и тогава ние заедно ще разглеждаме възникващите проблеми.
194. Побързайте да станете единно Семейство. Помнете, че трябва да се грижите един за друг. Познавайте на кого какво му е нужно дори без да питате нуждаещия се, а друг отстрани - скромно, без да проявявате себе си като голям благодетел. Вие сте длъжни да знаете всички нужди един за друг, за да можете винаги навреме да отидете на помощ.
195. И гледайте по друг начин на живота. На заобикалящите ви - както вече ви подсказах. Вие не сте дошли за да ги предадете - дръжте се за това. Не гледайте как ще се отнесат към вас. Вие сте дошли да постигате Истината. Така, че постигайте Я.
196. Не се оплитайте с празнословия и не бързайте да говорите за болестите, които има един или друг от вас.
197. Само в краен случай се докосвайте до тези неща, когато искате да ги разнищите и незабавно да окажете помощ. Единствено само със стремеж да намерите решение и да окажете помощ вие можете да поговорите с ближния за една или друга негова болест, но не иначе, не празнословно, безкрайно повтаряйки глупости.
198. Да мислите един за друг Аз допускам само под една единствена форма и тя е хубава, прекрасна фантазия, която сте способни да излъчите, споменавайки името на някого. Ето такива мисли приемам, но не иначе.
199. Не взеМайте пример от обкръжаващият свят, от света, от който сте излезли. Не трябва да вземате тази лъжа. Ако външният свят със, своята огромна гордост, не може да приеме изпратеното, какво пък - той все още не се е наситил със собствената си глупост. Нека да продължава да се тъпче “с тази храна”, позволете му, но не му подражавайте.
200. Разбира се вие дойдохте тук и донесохте със себе си много неща, които сте правили точно по този начин. Но аз ви призовах тук не за да повтаряте всички тези глупости, а за да направите нещо ново. Аз чакам и ще чакам докато все още ви е дадено време. Творете, творете достойно.
201. Живейте. Живейте както ви уча сега. Обичайте, стремете се към това, което съм ви казал. Не бързайте да говорите за болестта, а обърнете внимание на радостта от живота. При вярващият не може да бъде иначе; та нали всички сте се научили да приемате нещата с благодарност.
202. Учете се да благодарите, учете се да бъдете благодарни, усмихнете се на заобикалящите ви, повярвайте им. Не се страхувайте, че от тях може да дойде нещо нечисто.
203. Ако видите, че в някого има слабост, значи именно вие сте призвани да изтърпите тази слабост, помагайки на ближния да се повдигне без да бързате да се отдръпнете и да кажете: “Това не е моя работа.”
204. Спомнете си какво съм ви казал за Любовта на вашия Отец. Не забравяйте това, нали сте Негови деца.
205. Затова ревностно се отнасяйте към чистотата, към Истината. И ако все пак някъде е нужно да поговорите с ближния за негова грешка, говорете, не отлагайте за после.
206. Говорете навреме, но не със стремеж да осъдите, а нека във вашия стремеж да има загриженост, загрижеността да изясните какво става, да подкрепите този, който се е спънал. Трябва да проявявате точно такава загриженост. Винаги!
207. Не бързайте да се отдръпнете. Всички вие имате един и същ проблем и трябва да го решите - всички в еднаква степен.
208. Аз съм с вас, вие - с Мен - не забравяйте това. Учете се да ме виждате във всичко, навсякъде в своите ближни. Учете се да виждате Отец във всичко и навсякъде и разбира се в своите ближни.
209. Вашата истинна същност е призвана да обича. Но дайте да се освободим от всичко, което сте наслоили върху себе си играейки си на стражари и апаши, замеряйки се един друг с кал - а сега даже и чертите на лицето ви са се заличили. Умийте се, свалете всичко от себе си. Преоблечете се в одеждите на правдата. Бъдете правдиви и чисти. Устремете се да живеете така, както съм ви казал.”
210. Учителя говори 4 часа. Постепенно ни обгърна топлия здрач на вечерта. Заедно със Словото завърши и денят.