Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Двадесет и първи март. Петропавловка. Домът на Благословението отново е запълнен с вярващи. Отговори на Учителя на въпроси…
2. “Сред вярващите срещаме бракове, при които братът е 20-30 години по-голям от сестрата или сестрата е с 10-15 години по-голяма от брата.”
3. “Такъв закон, на забрана или разрешение няма. Но, разбира се, тук трябва да се внимава. Впоследствие биха могли да въз-никнат определени, сложни психологически обстоятелства, но щом вие обичате…
4. Иска ми се, разбира се, още малко да подскажа, тъй като казах: “щом се обичате един друг” – ето в това отношение бъдете особено внимателни.
5. Понеже Ми се налага да срещам ваши семейства от такъв род, дето явно се вижда, че любов наистина не е имало. Просто в голямата си част е търсене на вътрешна изгода, изгода неосъзната.
6. Дори и да не се признава от съзнанието, че “това ми е изгодно”, не е задължително. Но има определена чувствена жажда, която дълго би могла да не се реализира никак, и вече просто жаждата: но поне малко да отпия. И на тази вълна, човек може неосъзнато да направи грешна крачка.
7. И когато стане известен род насищане, то и винаги се натъквате на определени нови, неочаквани за вас трудности, възникват допълнителни проблеми, въпроси. Но, нали той вече е поел отговорност за ближния. И тогава се сблъсква с твърде големи трудности.
8. Още повече, когато млад мъж може да избере за партньорка по-зряла от него жена, често това става не от любов. Често просто става само търсене на мама, така интуитивно, по вътрешно чувство – нереализирана, неизпълнена майчина любов. Става просто такъв вътрешен порив в този избор, избор на нещо тъй надеждно, че можеш да се скриеш като под майчиното крило.
9. Но на такава вълна, още повече че природните чувствено инстинктивни потребности също подават своя глас, всичко преминава в определени чувствени изблици, които лъжовно се възприемат като любов. И се мисли, че вероятно така ще бъде благоприятно. Въпреки, че там от любовта няма нищо.
10. А не след дълго започват усложненията, защото мъжът расте и крепне, става самостоятелен; после започва да чувствува, че вече не изпитва нужда от такова майчино крило.
11. Бъдете преди всичко внимателни – доколко действително обичате. Ако това е истинска любов, помнете простото определение: в нея не може да сгрешите, в нея не може да се съмнявате. Тоест у вас няма да възникват въпроси: “А обичам ли аз? А може би това не е любов?”
12. Докато такова съмнение все още някак изплува у вас, не трябва да правите крачка. Къде сте се понесли? Защо е това избързване? Макар, че при вас често бързането се опре-деля с една дума, която сега няма да кажа.
13. Но ако вие наистина сте готови да живеете за благо на ближния, наистина сте готови да изпълнявате достойно за Славата на Бога – не трябва да бързате в тази област. Бъдете приятели, тъй като това преди всичко трябва да има при вас. Преди всичко – другари, а приятелите винаги във всичко се стремят да поставят своето рамо.
14. И ако говорим за някакви майчински качества, които мъжът често търси – съвсем не е задължително те да се прелеят в лицето на евентуалната съпруга. Същото е и с дружеските взаимоотношения.
15. Просто бъдете внимателни, на тази вълна да не отидете срещу Природата. Та, щом имате инстинкт от определен род, той се нуждае от правилно разбиране, правилно отношение към него, правилното му използване.
16. Иначе вие неволно започвате да прилагате големи, груби усилия против Природата. Но нищо, освен отвращение впоследствие, няма да намерите. Това ще бъде естествено при такъв път. Вие няма да имате щастливо семейство.
17. Не бързайте да следвате инстинкта си. Бъдете внимателни! Разбира се, неговата вълна е много силна, тя е по своему прекрасна, тя не бива да се нарича грешна вълна. Това е нормален природен позив, той е прекрасен по своему, той по своему се отразява на клетките на вашето тяло, по своему превежда енергиите ви вътре в тялото, по своему действа дори подмладяващо.
18. Просто тук трябва да бъдете внимателни, вие не сте животни. Животното бяга-бяга, по някакво направление, изведнъж прозвучава сигнал – то веднага кривва, побягва в друга посока, натам, накъдето има възможност да реализира този сигнал.
19. Но вие не сте такова животно. У вас може да възникне естествен сигнал, от него не трябва да се боите и да се отдръпвате.
20. А често се отдръпвате с груби помисли, с някакви суеверни възгледи за всичко това: а може би това не е правилно, какво да правя? И започвате да се мъчите, създавайки още повече в себе си психологически проблеми.
21. Възникнал е сигнал – е, пусни го. Той е нормален, напълно хармоничен. Просто реализацията на този сигнал трябва да стане в съответствие с вашия дух.
22. Духовното отношение трябва да се облагородява преди всичко с вашето усилие. Ето тогава у вас се изгражда друго поведение, не като при животните.
23. В самия сигнал няма нищо греховно, не трябва така диво да се отдръпвате от него. Всички, които постъпват по този начин, създавайки лъжливи теории, лъжлива идеология, остро отблъсквайки се от този сигнал – те нищо не намират, освен големи усложнения в своя организъм.
24. Защото те започват да вървят против Природата. Те никога няма да намерят никаква Хармония, те ще бъдат получовеци. Но човеци в пълна мяра, те няма да станат.
25. Аз споменах вече, че щом сте навлезли в законите на материята, щом те ви бяха подарени, за да влезете в тях, въплъщавайки се в тяло, което ви е било предопределено – разбира се, трябва и достойно да се опознаят тези закони, а не да крещите на всички кръстовища, че ето всичко това е греховно, грубо, че е нищожно, трябва да се изтръгнете от него на някъде …
26. На никъде не трябва да се отскубвате. Подарили са ви инструмент. Отец ви е подарил инструмент, Той ви е дал възможност да се възползувате от това тяло, от разума, с огромните му възможности. Този инструмент трябва достойно да го разбирате, да го цените, защото с негова помощ вие ще се трудите във Вселената.
27. А какъв е този майстор: пилил-рязал и хоп – получила се без да иска крива линия; той извадил триона, счупил го, изхвърлил го. Какъв е този майстор тогава? Той не трябва да бъде такъв. Какво е виновен инструментът?
28. Инструментът има свои качества, които са вложени в него от милиарди години, даже повече от милиарди. Ние образно казваме някаква цифра, която може да се побере някак си с нейните нули във вашето съзнание. Въпреки, че ако започнем да я изчисляваме с действително голямото време, то и нулите не биха влезли в главата.
29. Този закон вече е устоял, той е хармоничен, и възниква така, както му се полага да възниква. Това е предвидено от Хармонията, и следователно тези качества, вложени във вашето тяло, трябва правилно да се уважават, правилно да се ценят, разумно да се претеглят, нещо да се поддържа, нещо да се задържи, но в границата на Хармонията и Истината, така че впоследствие обезателно да го познавате.
30. Инструментът трябва да се цени. Не да се прекланяте пред него, а да го цените правилно. Без него нищо не можете да направите. Без него можете само да съществувате, но да живеете и да се развивате сте неспособни в този случай. Затова трябва да оцените инструмента правилно.
31. И щом ние говорим за съчетаването на мъжа и жената – прекрасното тайнство, където у тях възниква жажда да танцуват в Лоното на Природата, да танцуват някакъв чудесен танц с песнопения – тук трябва достойно да се оценяват тези закони.
32. Където преди всичко, като основа, ако в пълна степен искате да използувате законите на Природата, своите инстинкти – обезателно трябва да го има изначалното чувство на любовта ви, голямата, дълбока предразположеност един към друг.
33. И на първо време е крайно необходимо да отчитате това, защото слабостта на духа ви често създава впоследствие големи трудности. Именно слабостта на духа принася много неприятности, затова е желателно да не прибързвате.
34. Чакайте любовта, необходимо е тя да е във вас. И когато тя дойде, няма да е нужно да си задавате въпроса: А аз обичам ли? – Вие вече без съмнение ще разбирате, че това естествено е любов.
35. Но тогава отново бъдете търпеливи, тъй като любовта трябва да се прояви и от другата страна.
36. Не бъдете толкова егоистични, щом обичате – значи сте готови да приемете човека с каквото ви е угодно, както ви е угодно, главното е той да е редом, главното е да може да ви принесе удовлетворение. Защото вас преди всички това ви интересува.
37. И човек може да се поддаде на това, защото с вашите енергийни пожелания, които излъчвате от себе си, обичайки го, вие можете много силно да повлияете на неговото съзнание. Със своето енергийно поле, вече можете да повлияете на неговото съзнание.
38. В него ще възникне някакво усещане: може действително да обичам? Може действително така да трябва? Може действително това да е хубаво? Може, действително, това да ми е предопределено?
39. И той прави крачката, а впоследствие всичко се руши, и това може да бъде много скоро. И тогава отново се започват усложнения. Отново възникват въпроси: как да бъде, как по-нататък да се решава този въпрос?
40. Но отговорността вече е взета. Освен това се появяват деца, които очакват от мама и татко усмивки и грижа. Вече се явяват печални последствия, ако това е било невярно оценено от вас.
41. Така че гледайте, бъдете внимателни. Преди всичко трябва да бъде вашата любов, искрена, достойна, пълноценна … Но само бъдете внимателни.”
42. “Учителю, влияе ли отрицателно съвременната естрадна музика върху съзнанието?”
43. “Влияе, защото всички, които свирят една или друга музика, предават в нея своя духовен мир и своята психологическа настройка.
44. И естествено, тъй като сега светът пребивава вече на твърде опасна граница на много сложно психологическо състояние, твърде голямо е обедняването на духа, то разбира се, в звуковите вибрации на тази или онази мелодия, може да се вложи много, и то обезателно ще въздействува върху човека.
45. Тоест колкото повече той се вслушва в музиката, толкова повече тези вибрации се натрупват в неговия вътрешен чувствен свят и обезателно се отразяват върху него.
46. Тъй като някой с неправилен вътрешен свят, естествено в някаква степен и ще наложи този неправилен свой вътрешен свят върху слушателя, но обезателно това ще се отразява на онзи, който слуша мелодията.
47. Но в същото време има различни хора, които изпълнява музика. Изведнъж с един замах да кажем, че всичко съвременно не е хубаво, не бива.
48. Нали има индивидуални случаи, когато например слушащият възприема мелодията на музиканта или композитора, чиито дух е по-висок отколкото на слушащия. И ето тук вече може да се прояви определен положителен ефект.
49. Но вие не знаете доколко духът е висок във всяка мелодия. Нужно е добре да знаете този човек, да се срещнете с него, да го видите, да поговорите и тогава можете да почувствувате какво излиза от него, доколко той е вътрешно богат.
50. И разбира се, колкото по-богат вътрешно е композиторът, музикантът, изпълнителят, толкова повече може да предаде там своето положително, благотворното, което се проявява.
51. Но, ако слушащият е по-високо вътрешно от вложеното в мелодията, която звучи, тя няма да му се отрази положително. Това принципно, не може да му се отрази положително в този случай.
52. И тук вече е важен вътрешният мир на самия слушащ, доколко той може да слуша тези мелодии и със своя дух и въображение да създава образи, които да могат да бъдат благоприятни.
53. Но това вече е допълнително произведение у онзи, който слуша. Той вътре в себе си създава ново произведение на основата на тази вълна, която той възприема. Тоест върху някаква груба вълна той възприема и създава свят къде по-богат, от онова, което е вложено във вълната.
54. Така може да се гледат и произведенията на изобразителното изкуство. Например в импресионизма, където формите не са точни, където нищо не е ясно изразено, но където просто има съчетание на някакви линии, петна и т.н. – можеш да се доближиш със своя вътрешен свят, и това ще ти добави нещо особено, много голямо.
55. И може да постоиш да се полюбуваш, но да се полюбуваш вече не просто на произведението, а ето на това съчетание от видяното и онова, което вашето съзнание и въображение е способно да доизгради. И вече цялото това произведение ще ви вълнува. И вие ще казвате: “Да, хубаво, приятно …” – и си тръгвате.
56. И художникът, разбира се, поглежда: “Нима това съм го направил аз!” А той е направил мъничкото, онова което би подтикнало след това гледащия към създаване ето на такава допълнителна картина вътре в него.
57. И разбира се, когато художникът види такова ликуване у зрителя, той може да се окрили и да каже: “Е, много добре се получи.” А в същност какво се е получило? Ами нищо; там имало миша опашчица, която подтикнала зрителя към създаването на произведение, и толкоз.
58. Така в много неща вашият вътрешен свят се напълва при подобно съчетаване и създава някаква илюзия с лъжовни оценки на произведението, и където съвсем незначително произведение може да бъде оценено като нещо голямо.
59. А в същото време голямо произведение може да бъде оценено като нищожно, понеже се случва да подхожда човек с оскъден вътрешен свят. Произведението е голямо, но той не се е издигнал до него, такъв голям разрив се получава, че му е трудно да го възприеме правилно.
60. И тогава, с оскъдния си свят, намира нещо, за което се захваща и му се струва, че това е главният недостатък. А това е дреболия, към която майсторът се е отнесъл пренебрежително, но до която е съзрял зрителят. Той е съзрял, и тя се възприема ярко от него, и тогава лековато прави лъжлива оценка на произведението.
61. Но за такива нюанси от различно естество, ние обезателно ще говорим впоследствие, тъй като сега сме застанали до рубежа , когато трябва да се определи вашето духовно състояние, от което зависи непосредствената ви крачка в живота.
62. След това ние вече ще преминем към културната страна, тъй като това е много голяма тема, много сериозна тема, на която в света са махнали с ръка и по същество са загубили главните ценности. Останали са само ценностите, които от части може да се видят в музеите.
63. Но в музеите отново се налага да се гледат произведения, които качествено имат свои главни особености, имат висока цена, но вътрешният мир на тези произведения за нищо не е годен, защото и художникът е бил също с твърде сложен, тесен вътрешен свят.
64. Макар, че той е могъл да чувствува, имал е определен поетичен талант, който се е натрупал у него в процеса на еволюцията, започвал е вече да се наслоява в този човек, но вътрешният му мир … Все едно – той е привързан към своето общество, а обществото като правило е живяло в много диви егоистични условия. И разбира се, вътрешният му мир не би могъл да не носи този отпечатък вътре в себе си.
65. Но след като го има, значи той неизбежно ще го вложи в произведенията си. Освен това е имало теми, които вече самите времена, епохи, навяват като интересни, такива каквито всички биха искали да ги имат у дома си. Но кой би могъл да придобие? Онзи, който има пари.
66. Тоест възниква своеобразна верига, по която вече майсторът се устремява, като по коридор, вече съзнателно известен нему, т.е. тези крачки предварително биха могли да се предскажат за него. И разбира се, в такъв случай вътрешният му мир се изразява твърде оскъдно. Художникът не е имал възможност да реализира своите качества правилно, нито музикантът, нито живописецът…
67. В бъдеще ще повдигаме тази тема, но вече когато жизненото ви устройство се формира правилно, т.е. когато все по-точно започнете да определяте мястото си в своето ново общество.
68. И чак тогава тези ваши качества, до които сте съзрели, ще се развиват и ще се реализират много пълно. Сега тази вълна, може вече да се каже, е главното възраждане във вашето изкуство – това вече ще бъде голяма вълна; и то даже не просто вълна, може да се каже: цунами.
69. Защото тази мощ трябва да се повдигне най-накрая, всичко достойно да се възстанови, и от него вече да се тръгне по Пътя на Вечността, където ще се променя само вътрешният духовен мир. А външното качествено изпълнение не може безкрайно да се разнообразява, то не се нуждае от безкрайно разнообразяване, не в него е същността.
70. А в резултат ограничеността на своя дух, човек търси същността именно във външното изпълнение. Струва му се, че колкото повече нововъведения положи там, толкова по-интересно ще стане произведението. Нищо подобно. От това то не става по-интересно, на такава вълна възниква само нещо модно.
71. И точно в модата се крие примитивното проявяване на вашите творчески възможности. Когато човек не може правилно да реализира себе си като художник, поет – той създава постоянно нещо ново, нещо неочаквано ново, необичайно ново.
72. И така възникват различни по рода си наслоявания в разни области: така е и в музи-ката, така е в изобразителното изкуство, в писателската дейност – навсякъде.
73. Но това е невярна реализация на вашите духовни, творчески качества, които изначално са заложени у вас, те са особени качества. И единствено, правилното ви изграждане в областта на духа, вече ще позволи да се развивате най-достойно в областта на културата.”
74. “В бъдеще няма ли да има сценични танци и симфонични оркестри?”
75. “Тук мога само да кажа: да поживеем – ще видим, как ще бъде това при вас. Защото няма такава програма – да бъде по определен начин. А какви ще бъдете – това може да се види само когато вие се измените.
76. Могат да се предположат някои направления, какви биха могли да станат, но не всичко може да се узнае: какво именно ще има у вас, в какво богатство би се разкрило, в какви оттенъци ще се открои. Защото вие вървите по Път, по който никой не е преминавал.
77. Ако някои вече са преминали, то по техния опит би могло предварително да се предопредели, в какви стадии и в какви форми това ще бъде изразено при вас, на кой период във времето. Но вие първи се проявявате с такова качество в Мирозданието, и да се определи предварително пълнотата на онова необичайното, което е призвано да се прояви чрез вас – това не е проста задача.
78. Затова как вие ще подходите, дали ще има такъв оркестър, ще има ли такива танци … Общо взето, да поживеем – да видим. Главното е вие да живеете. А от любовта, която у вас като огън ще пламти, ще бъдете устремени да изпълните нещо – да изпеете ли, да изтанцувате ли, каквото ви хареса …
79. Днес ние отново се ползваме от термините, които засега са ви понятни. Може би ще измислите още нещо интересно. Нека то да остане като тайна, като някакъв сюрприз, нещо което е затворено в малки кутийки вътре в душите ви, да лежи там просто известно време.
80. После вие ще отваряте капачетата, и онези драгоценности, които се съхраняват у вас, от вашия Отец подарени, ще се изнесат на светло от вас. Те ще се реализират чрез вас, и вие ще дарите Вселената с нещо особено, необичайно, в голямо разнообразие.
81. Тъй като постепенно ще се увеличава и вашето разнообразие, вие ще се множите безкрайно, ще заселвате Света на Вселената, където на всяка отделна звезда, планета ще се мени и формата на външната ви телесна обвивка, защото възникват различни физиологични условия.
82. И поради това вие ще се проявява-те…като пирамидки или под какви ли не образи…с антенки…(смях в залата) – разбира се може да се усмихнем. Но в зависимост от това как ще разцъфтявате – по своему ще се проявява и културната страна.
83. Но, ако говорим изобщо за танца – разбира се там не трябва да се въвеждат определени методики. Това сам по себе си е примитивен подход. Ето някой първи е създал някаква методика, от никъде не е черпил; та някой е бил първи, а как би могъл да я вземе първият?
84. Той не би могъл да я прочете, не би могъл да я намери тая методика някъде: просто отива в пустинята, върху камъните си лежи методиката на танца. Не. Той я извежда от своите чувства. Въз основа на тези чувства той преглежда, създава вътре в себе си, пробва, това е неговото творчество.
85. И щом при него се е удало да се получи нещо интересно, после се случва простата картинка: Онези, които първи се срещат с това, не сверяват особено с вътрешните си чувства, не се замислят специално, че и те имат право, точно по подобен начин, да създават. И от леност в душата си, те избират лекия път; взимат онова, което е добре известно. И то се утвърждава и остава задълго. А на това са подвластни много хора.
86. Но така е само засега, поради оскъдността на душата става така. При пълнота на душата, всеки ще е в правото да танцува, така както вижда благоприятно.
87. И повярвайте: всеки ваш танц ще бъде дотолкова уникален и чудесен, че въобще няма смисъл да сравнявате по качество – при кого е по-добре, при кого по-лошо. То е просто като звездите по небосклона, тях няма смисъл да ги сравнявате: ето онази звезда е по-красива от другата.
88. Такова понятие за сравнение става напълно абсурдно, безсмислено, защото на всяка звезда можеш да се любуваш отделно през всеки друг ден. В единия ден е приятно да се полюбуваш на една звезда, през другия ден – на всяка друга звезда е приятно да се любуваш.
89. Така е и с вашите танци, които няма смисъл да изучавате някак методически. Щом започнете внимателно да проявявате своята пълнота от чувства, то Аз вече предварително мога да ви кажа: вие знаете как да танцувате.
90. Просто по-смело правете тази крачка, не се бойте, прислушайте се, отпуснете се. Прислушайте се в себе си, прислушайте се в заобикалящия ви мир, в шумоленето на листата, в полюшването на дърветата, как плуват облаците, как се кланят цветята. Прислушайте се в обкръжаващия свят, и вие ще затанцувате неповторимо, ще затанцувате чудесно.
91. Още повече, танцът се отнася към природните прояви на вашите чувства, повече се отнася към женските тайнства.
92. И разбира се, много хубаво може да се прояви, и при съчетаване на мъжкото и женско начала. Когато сливайки се в любовта, може да затанцувате красиво, чудесно, неповторимо, и то никак при никого не може да се повтаря, би могло да се повтаря само при вас, и всеки ден по новому.
93. Но това вече е ваше бъдеще. То е красиво, и разбира се както и да говорим сега, то все пак е в бъдещето. А днес трябва нещо да направим…”
94. “Учителю, още един въпрос, вечен, може ли да задам?”
95. “Вечен? Смело! Давай.”
96. “Отношенията бащи-деца, старото поколение и младото. Помня в петдесетте-четиридесетте години, вървят младеж или девойка, насреща – побелял човек; те свалят шапка, покланят се и казват: “Здравейте.” А сега сред нашите общинници има неуважително, непочтително отношение към старите хора.”
97. “Печално… Е, всичко това е резултат от оскъдността на духа. Ето, сега ние и започваме с изправянето на този дух, който ще даде естествен плод – да възниква жажда ближният да се възприема уважително. Тъй като това не е просто формално разбиране на тези понятията, то просто е вътрешна жажда, защото нима може по друг начин?
98. То ще навлезе. Сега няма да го въвеждаме само заради някаква формалност, макар че то в известна степен започва да навлиза. Твърде скоро, тихичко ще се разпространи между вас.
99. При вас постоянно идват нови хора. Те естествено докарват със себе си състоянието на половината град от където идват. А докато това половин-градско се разсее тук, докато се успокои този шум – скърцане, пращане и т.н….
100. И в такава обща атмосфера, която никак не се уеднаквява, е много сложно да се създаде нещо хармонично. И дори да започнете нещо да създавате – отново идват хора, пак нови впечатления, пак нови емоции. И на енергийно ниво постоянно върви безпорядък.
101. В такива условия е много сложно да се гради нещо. А там където това може да стои устойчиво, където няма голям приток, няма постоянно видоизменение на живущите – ето там вече може да се формира постепенно някаква твърда, интересна атмосфера, която започва да се усеща физически щом попаднеш в нея.
102. И там, ако някой се поклони, за да приветства един-друг (тъй като поклонът сам по себе си е прекрасен, той е красиво качество, не е нещо раболепно, той е ваше пожелание за добро), и на другия му се приисква да направи същото, сам чувства потребност да изрази своята благодарност, своето красиво вътрешно пожелание.”
103. “Учителю, понякога ми се иска да взема камшик и директно да нашаря нашите мъже…” – казал един мъж.
104. “Въобще, май следва на някои мъже хубавичко да се даде каиш …(смях)
105. Е, разбира се, ние се усмихваме на тази тема, но действително може да възникне това, тъй като мъжете дотолкова се държат непрятно, че е жалко да се гледа.
106. А ние какво, все изискваме от жените, искаме да са ни скромни, красиви, чисти, да носят прекрасен, драгоценен мир, от който се нуждае мъжът.
107. И мъжете пробват да формират това с волеви усилия, с твърди думи в семейството, често довеждайки жените до срив. Но на тази вълна все още мъжът се държи толкова безобразно, че е направо срамно да се говори.
108. А нали вие носите толкова голяма отговорност. И от това как тук се формирате, от това как започва вътре да се формира вашият дух – вие веднага влияете на цялото човечество!
109. Когато правите нещо със своите ръце и искате да го отдадете на някого – вие отдавате на един човек, а от тази сила могат да се ползват група хора. Но самият процес на участие в съзиданието на някакъв малък обект – това е вашето въздействие върху цялото човечество, тъй като има обща енергийна среда, като гъста такава многоцветна маса, покриваща пространството около Земята, която сте създали със своето житие.
110. И ето в тази среда вие сте свързани един с друг много плътно, вие като риби плувате в този океан. Но океана сте създали сами, със своите обилни чувствени прояви. Вие сте взаимосвързани много силно в тази енергийна среда.
111. И всяко ваше вътрешно колебание, вътрешна ваша вибрация, която започва да излиза от вас – започва вътре и обезателно излиза наоколо; излиза не просто тук, редом до вас, в пределите на дома ви, в пределите на оградата на градината, или селото. Това въздействие веднага върви към средата, в която пребивава цялото човечество.
112. Така че, вие вече сте длъжни да разберете колко велика е отговорността ви. Какво е качеството, което в даден момент се проявява вътре у вас, какви усилия после искате да приложите въз основа на това качество – да погасите ли негативното, или да го подсилите още повече, да започнете да го излъчвате.
113. А от вас винаги излизат чувствени проявления, винаги! И загрижеността – доколко те ще бъдат чисти всеки път – това трябва да бъде специално разбиране вътре у всеки от вас. Специално!
114. А когато започвате да показвате собствените капризи – знаете ли, получават се мъже с такива лиги под носа размазани…Това са женихи! Какво щастие ще искат, създавайки семейство? Би трябвало с носни кърпички да ходят още не една година, постоянно бършейки си носа. Що за несериозни капризи се получават? Та вие сте ратници, а не сте дошли да смучете биберони по полето на боя.
115. Затова усилието трябва да бъде особено достойно в дадения момент от време – толкова много се решава в живота ви.
116. Забравете за своите капризи. Раздвижило се вътре нещо – хванете го с твърда ръка, с мъжка ръка го хванете и го отстранете далеч от себе си. Не бива така да се държи мъжът: често да ходи след своите капризи и често да заставя жената да действа така, както на него му се иска, удовлетворявайки неговите пожелания. Величайша глупост и недостойнство!
117. Затова трябва да преразгледате много неща у себе си. И бъдете готови да преразглеждате, и специално се стремите да ги преразгледате! Това ще е важна, крайно необходима задача за всеки от вас.
118. С такава нерешена задача, никога няма да станете мъже. Ще бъдете просто лигльовци, които помнят само за собствените си удовлетворения, за собствения егоизъм. Но това ще е печално. Затова трябва да преразгледате.
119. А много от мъжете идват тук романтици, фантазьори, които са още далеч от това да живеят твърдо на Земята, да прилагат своите максимални усилия, пребивавайки в постоянно безпокойство, проявявайки загриженост за заобикалящите ги ближни. И да забравяте за своите собствени слабости, да сте готови посред нощ да тръгнете и поставите своето рамо, там където чувствате, че се нуждаят от рамото ви. Това е особено духовно качество, което е длъжно постоянно да ви чопли и да не ви дава да дремете.
120. Ето тогава вече ще говорим за здравината, която може да се създаде с вашите усилия в единното Семейство. Тогава ще бъде нерушимо това единно Семейство.
121. И в такова Семейство, може да бъдете уверени – жените ще разцъфтят както им се полага да разцъфтят, няма къде да отидат. Това ще бъде истинска, благоприятна за тях среда, в която те ще разцъфтяват така, както им е определено, както е заложено в тях от Хармонията.
122. И така няма да им е необходимо да доизмислят много неща. Женската натура е като цвете, сама ще започне да разцъфтява. На цветето не му е нужно да предполага по какъв начин да разтваря своите листенца: те сами ще се разтворят както се полага, защото това вече е вложено в Хармонията.
123. Но е нужна правилна духовна среда, така че да се разкривате не като животни с големи инстинктивни потребности, а като човеци. Ето такава духовна среда сте и длъжни да създавате.
124. И разбира се, голяма отговорност носят и мъжете, и жените. Това, че сега направихме малко ударение върху мъжете, въобще не означава, че жените ще скръстят ръце. Не. От жените също зависи много.
125. Още повече, вече говорихме, че не само мъжете с духа си тук-там се изтръгват напред, но и жените с духа си, на места се откъсват по-напред, отколкото онзи от мъжете, който се намира редом.
126. Следователно както мъжете носят отговорност за жените, така и жените носят отговорност за мъжете, независимо дали са съставили семейство или не са. Отговорност като за човек, вие носите постоянно един за друг.
127. А после, когато мъжът заеме своето място, когато няма да е необходимо да му се напомня за отговорността – мъжът ще направи всичко, което от него е необходимо. Всичко, за което се разчита нему, той ще построи.
128. На жената ще й остане само да разцъфтява свободно, безкрайно, и няма да изпада в особена загриженост – мъжът няма да позволява нещо да премине някакви ненормални граници, просто няма да позволи това със своя дух, и ще го прави красиво и чудесно.
129. Ето тези закони трябва да се помнят…”
130. “Сега вашата надежда е в малките деца, които са се родили. Бъдете пределно бдителни: и нормалното хранене; и музикалното звучене; за всичко трябва да следите; песнопения; разни чисти неща трябва да ги съпровождат.
131. У тях няма да има такова естествено влечение към този свят, те въобще няма да го знаят. И ето тук ги възпитавайте в Словото Божие, в чистота на помислите; учете ги правилно да се държат спрямо ближните си – това е много важно.
132. В тях сега ще бъде цялата надежда за вас. Та когато те започнат да израстват, да ви заменят и после вече достойно да започнат да поставят много неща по местата им.
133. А ето, че сега много от по-големите деца се намират на границата, където могат и да се изгубят, лесно могат да се объркат. Тъй като вече са дошли и до избора, вече трябва да решават самостоятелно много неща, а притеглянето към слабостите е необичайно голямо, и съблазните са още твърде големи, срещат се от време на време.
134. Така, че сега тук при вас започва сериозен момент, където разбира се, пред такъв избор, трябва максимално да им покажете това благо, само благодарение на което и е възможно да се живее един с друг на Земята.
135. И в този живот на Земята може да се преживее, само отдавайки всички свои сили за благото един на друг, само когато вие обезпечите себе си с необходимото за живота, и отгоре на това – вече да можете да творите нещо, да се занимавате с творчество.”
136. “Доколко е допустимо човек да гледа телевизия и да слуша радио?”
137. “Да погледнем какво гледа… Има неща, които в дадения момент е важно да знае човек. Но е толкова ограничено това, което действително трябва да знае, много малко могат да бъде тези случаи сред онези програми, които съществуват.
138. Но за съжаление, разбира се, увличат се, още продължават да се увличат по онова, в което изобщо нищо няма, а само отвлича човек в миналото. Тъй като той се вкопчва в онези емоционални проявления, проектирани в образите на екрана на телевизора, които продължават да се възкресяват, т.е. полива се с водичка онзи плевел, който вече е длъжен да изсъхне.
139. Но него го поливат. В такъв случай никога няма да изсъхне. Той ще се разраства, дори да ви се струва, че сте се отделили от света – но гледайки в екрана внимателно, в тези действия, и преживявайки в някаква степен (а вие обезателно ще преживявате, тъй като не може да съществувате и живеете извън чувствените преживявания, това е ваша особеност), вие привързвате своя чувствен свят към онова, което се проявява там.
140. Но за вас това вече трябва да е минало. А вие завързвате такава връв, вие пускате котва и се държите здраво за въженцето на тази котва. И при това давате вид, че ходите, но просто краката ви буксуват на едно място…
141. А няма да се получи да прекъснете такова въже, щом сами се държите за него, то така не се къса. Никакви усилия на краката ви няма да стигнат, за да скъсате това въже. Него просто трябва да го отпуснете, и това е достатъчно, само разтворете палците. А вие се държите здраво за него.
142. Затова бъдете особено внимателни. Нужно е да измените чувствения си мир. А, ако го поливате все с тази отрова – ненормална водичка, по-точно даже не с водичка, а с киселина, изхождайки от образа, който засегнахме – то, разбира се, как ще ви разреди животворящата Влага? Концентрираната киселина, както си е била в качеството на егоизъм вътре в човека, така и ще си остане.
143. А то какво – Аз от една страна пробвам да ви разредя с Водичка, а вие от другата страна пробвате да доливате там киселина. Но така процесът на вашето Спасение от Мен може да стане безконечен. Така не бива, така няма да бъде, вие нямате такова безкрайно време.
144. Затова прекратете дори да доливате там киселина, оставете само един отвор – за животворящата Влага, и тогава киселината у вас ще се разреди до нужната консистенция. А по друг начин ще бъде сложно.”

145. “Може ли да съветвам хората да направят някакви прочиствания?”
146. “Да, добре би било. Но какви?”
147. “Да почистят стомашно-чревния тракт, черния дроб да изчистят…”
148. “Прекрасно…Навярно отношението към храненето ви довежда до определени психологически сложности. И разбира се, това може да завърши и опасно.
149. Затова трябва да бъдете много внимателни, правилно да организирате своето хранене, и ако е нужно, то разбира се, и да очистите своя стомашно-чревен тракт. Тъй като у много от вас той може да е задръстен, замърсен, това ще създава лъжливи вътрешни позиви към постоянна употреба на храна, която действително може и неправилно да се усвоява, и т.н.
150. Може да има много изкривявания в тази област, затова ако възниква някакъв разумен съвет от ближен – не бързайте да го отхвърлите. Трябва да побързате да го осмислите, да помислите на тази тема. Ако се съмнявате – попитайте, Аз не съм далеч.
151. Бъдете внимателни. Разбира се, трябва да умеете да чистите организма, да го наблюдавате, да следите неговите усещания.
152. Но макар и да сме говорили за храненето, вие се храните безобразно. Смесвате продуктите както ви е паднало, правите твърде сложни съчетания от продукти, принуждавайки да се усвояват много трудно. И може само да се удивим как все още се усвоява това у вас. А щом се усвоява, може да се направи само един извод: стомахът ви работи съвсем неправилно, вътрешните органи функционират неправилно.
153. Вие може да не усещате това в началото. Тъй като при правилен, вече по-чист организъм, такова употребяване веднага, мигновено ще предизвика някаква болезнена реакция, обезателно ще предизвика. И разбира се, вече трябва да бъдете особено внимателни с вашето хранене.
154. Помислете на тази тема. Щом сте преминали на веганско хранене, това не означава, че сте се освободили от вероятна възможност да замърсите своя организъм. Не. Още повече такава неправилна предразположеност към поглъщането на големи обеми зърнени храни – това е болезнено състояние на вашия организъм. Така е неправилно, от там няма да вземете нужната сила. Само замърсявате организма и се ориентирате към лъжливо състояние и функции…
155. Напълно може да прилагате необходимите прости методи за очистване, които са добре известни вече, проявяват се добре. Това са обичайни закони на материята, които следва да отчитате.
156. Сега ние повдигнахме темата, а вече в Семейството може да се съберете, да поразсъждавате, да сверите – тъй като много от вас имат разбиране, че навярно се хранят нормално.
157. Може да направите следното: щом смятате своето хранене за нормално, то сверете обемите и как употребявате това. Просто сверете своите обеми, своите продукти едни с други: както го правите, както се храните у дома.
158. И ето такава сверка би могла да покаже много. Тъй като в дадения момент, щом все пак се държите на крака, всеки от вас би могъл да каже: “При нас е нормално, прилично е, храним се. Всичко засега върви добре, ето стоим, шаваме, дишаме.” Но това въобще няма да означава нормално хранене.
159. Щом възникна този въпрос и сега Аз поставям ударение, бъдете уверени, значи тази задача е сериозна, тя застана между вас. Следователно трябва да сте бдителни да не пропуснете това покрай ушите си. Още веднъж прегледайте порциона на храненето си. Защото за дългото време през което не сме засягали така, а само от време на време чрез някои страни, би могло да има големи изкривявания в областта на храненето. Така, че бъдете внимателни в това.”
160. “Когато Те слушам се старая внимателно да се прислушвам. Излизам от тук – сякаш всичко излита. Това моя особеност ли е, че не запомням, или все пак нещо остава в главата ми, без участието на волята ми?
161. “Особеността е такава. Но твоят дух въплътява, независимо от това дали съзнанието е способно да закрепи или не. Твоят дух запазва на чувствено ниво друго: не съвсем информация, но това, което се крие зад информацията.”
162. “В отделни моменти аз чувствам, че ето така би трябвало човек да постъпи, макар че не помня именно тези слова. Така ли закрепва духът?”
163. “Да.” – отговорил Учителя.
“Това е. Ще завършим.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.12 included.