Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Двадесет и трети март. Петропавловка. Среща на Учителя с черемшанското Семейство.
2. “Учителю, аз шия и нямам никакви други странични доходи. Имама ли право да предложа на своите събратя да удовлетворят нуждите ми от пари?”
3. “Те са ти поверили да шиеш?”
4. “Да”.
5. “Ако Семейството назначава майстор и го определя като такъв, то самото Семейство със собствени сили обезателно се стреми да удовлетвори всичко недостигащо и жизнено необходимо за семейството на конкретния майстор. Тогава това ще е нормално.
6. Ако вътре в Семейството човекът сам е пожелал да се занимава със занаят, това вече е друга страна; но ти Ми назоваваш първата страна, значи Семейството има право и е длъжно да се грижи за недостигащото от твоя страна”.
7. “Тя е поканен майстор”.
8. “Това не е важно, нали вие сте го поканили. А защо сте го канили тогава? За да шие и от само себе си някак да задоволява нуждите си?
9. Не. Вие можете да го поканите и да му дадете възможност да работи като майстор само в един случай – когато можете да му предоставите подслон и възможност да се занимава с творчество за благото на Семейството, при това вие сте готови да задоволявате всичко, което не му достига”.
10. “Ние с Наташа живеем във времянката на Галя и Саша. Родителите ни дойдоха на гости и оставиха хиляда рубли. По свое усмотрение ние решихме следното: оставяме си двеста и петдесет за някои нужди, двеста и петдесет даваме на Галя, а петстотинте решихме да дадем на Саша Уляновски, когато обяви, че се събират пари за нуждите на общината. У Галя възникна съмнението, че било по-правилно първо да се посъватваме с тях, тъй като живеем у тях и се храним с техните продукти”.
11. “Ако сте получили пари, то никой не трябва да наднича в тях. Както вие решите, тук трябва да прецените по съвест, да видите как е най-благоприятно да постъпите.
12. Бъдете пределно внимателни и бдителни там, където има пари. Около тях се завъртат прекалено много неправилни неща – винаги подозрения, винаги погледи под око, погрешни сметки и т.н. Цялото тегло се основава върху парите.
13. Затова старайте се да се отнасяте към парите колкото може по-безстрастно, скъсайте в себе си всички нишки, привързващи ви към тях. Не бойте се да ги изгубите, не ги привличайте към себе си, не ги привързвайте към себе си.
14. Ако на тяхната основа вие сте способни да помислите и най-малкото негативно нещо за някого, много е жалко, ако това във вас става заради пари.
15. В никакъв случай! Това е смъртно опасно, защото този корен идва от древността, от далечото минало, където на тяхната основа е проливана кръв без мярка. А това стои в подсъзнанието на мнозина, защото върху тази основа е построена цялата ви история.
16. Затова сега проследете своята зависимост по следните признаци: възниква ли във вас негодувание или не; за да можете веднага да го уловите и в никакъв случай да не допуснете по-нататъчно негативно домисляне.
17. Тук не мислете за някаква справедливост, която може да се приложи в момента към даденото обстоятелство. Най-справедливото ще е когато вие ги изхвърлите и не ги привързвате повече към сърцето си. Няма да се случи нищо страшно, ако вие ги изхвърлите от там.
18. Но сега не поставяме задачата толкова категорично. А просто все чакам да положите максимални усилия да възстановите всичко онова необходимо, което ще ви позволи да живеете заедно без привързаността към тези средства.
19. Постигайте това умение колкото може по-скоро. Изграждайте всевъзможни станове, купете нужното оборудване. Всичко това е крайно необходимо като начало на по-нататъчното ви съществуване.
20. В последствие много неща ще си правите сами, но т.к. сега доста от нещата не ги умеете, и се налага да ги купувате. Но нека се купува преди всичко това, което ще ви е от полза за техническата страна на вашия живот заедно.
21. Ще трябва да си направите и всякакви мелачки, да добивате масло и други неща и до някаква степен можете да купите оборудването, което цивили-зацията може да ви предостави.
22. Но по отношение на това бъдете внимателни: Парите са страната, в която никога не изгрява слънце, никога”.
23. “Може ли в единното Семейство да се намира човек, който неведнъж е нарушавал реда на събранията с това, че е отказвал да изпълнява казаното от водещия да напусне събранието, когато са го отстранявали за пет минути поради емоционална несдържаност?”
24. “Това е в сферата на нарушение на един вече установен закон. А ако законът се нарушава пряко, то след втория път човекът може да бъде отстранен.
25. Но по-нататък трябва да видите какво е състоянието на този човек. Ако той е с някакви психически усложнения, тогава той минимално ще се допуска до събрания, за да не се разпалва вътрешния му свят, за да има възможност да се бори със себе си и да не му се създават големи съблазни за психически срив.
26. Затова тук трябва да се види: ако съществува такава специфика, някакво такова усложнено вътрешно състояние, то може да се въведат известни допълнителни правила. Тоест щом почувства нещо негативно, да стане и да излезе, да се помоли, да се успокои и отново може да се върне.
27. Ако човекът се намира в такова болестно състояние – а това е именно някакво болестно състояние, което е забележимо и мнозина обръщат внимание на това – тук трябва да се направи някаква крачка в помощ – още повече ако този човек желае да бъде в единно Семейство с вас.
28. Но ако няма такава особеност и човекът е достатъчно здрав да се усеща сам, то след второто нарушение той трябва да напусне Семейството”.
29. По-нататък от Учителя беше казано: “Ако вие сами не следите за реда, който се заражда и трябва да съществува вътре в Семейството, то може смело да се каже, че при вас още няма Семейство и засега няма да ви обръщам внимание. Ще се занимавам с онези, които всъщност искат да изпълняват това. Ако и те не изпълняват, ще приключа и с тях, ще се прехвърля на тези, които все още правят нещо.
30. И може би ще остане някаква група, с която ще продължа напред, но явно само така може, за да не се отвличам в дълги срещи с вас. Тогава Аз по-активно ще поведа тези, които в крайна сметка са способни да правят това и са готови да го правят.
31. Защото това изисква много време, това изисква много голямо внимание, Аз трябва да ви разкажа много неща, много неща да пояснявам. Но ако вие не цените това, то няма нужда да му обръщам прекалено внимание. Аз трябва да водя тези, които са готови да направят това и са готови да го изпълнят добросъвестно и самоотвержено.
32. Затова дайте да продължим пътя. Ще считаме, че ваканцията е свършила, че сте били палави, извършили сте някои неща поради неразбиране и сега, след Моите уточнения всички са длъжни да следват Закона.
33. Затова сте длъжни да развиете всичко и ако съществува някакво такова нарушение, вие имате право да попитате, още повече че въпросът ще се задава от този, у когото той е възникнал.
34. Но ако започнете да се криете един зад други, боейки се: “Ето сега аз ще се изкажа против него, а после той на свой ред ще се изкаже против мен”, -- ето ти дива ситуация. Тя е ненормална, нечиста, недобра.
35. Това е вашият егоизъм, който от своето равнище бързо изгражда такава обща атмосфера. Това е вашата прекомерна гордост. На енергийно равнище егоизмът чувства тази среда, той чувства тези обстоятелства и обезателно ще ви подаде редица умозаключения, които ще възникнат в съзнанието ви и ще ви посочат благоприятни усилия, въз основа на които ще създадете нещо като че ли удобно и безопасно за вас, което по-малко ще засяга прекомерната ви гордост и които като че ли ви създават условия да се съхраните и да се спасите, движейки заедно с всички. Не, това ще бъде неверната картина, която вашият егоизъм започва да изгражда.
36. Така нищо няма да се получи, защото много скоро ще се натъкнете на обстоятелства, в които егоизмът трудно ще може да предприеме нещо; ще възникнат обстоятелства, които трудно ще преодолее. Нали когато вие не се променяте, не се променя и вашето същество, не се променя и вашето тяло. А щом тялото не се променя, клетките ви продължават да носят информацията, теглеща ви към самоунищожение. Значи вие с течение на времето много бързо ще вървите към саморазрушаване.
37. Но тогава като се разболеете, какъв смисъл има да идвате при Мен и да казвате: “Учителю, разболях се, какво да правя, това ме боли, онова ме боли...” Тези ваши въпроси не са Ми нужни, защото самите вие не правите това, което ви подсказвам, още повече че се разболявате след като сте чули доста много необходими неща в нужния момент.
38. И не мислете, че нещо не са ви додали. Винаги ви се посказва в нужния момент. Ако се отказвате от него, проявявате своята ленност и уверено започвате да вървите към собственото си разрушаване -- нарушения в тялото, страдания от всякакъв род.
39. Но когато вие стигате до това да страдате, няма смисъл да надигате вопли колко ви е трудно. Не, защото дошло е времето да пожънете това, което сами сте си избрали и значи вие сами сте отхвърлили това, което ви е било дадено в помощ.
40. Тук бъдете внимателни. Още повече, че ние сега повдигаме такъв род въпроси, които имат жизнено важна стойност -- за вас няма по-ценни неща в света от тях, защото от тези въпроси пряко зависи вашия живот, вашето развитие.
41. Така че бъдете внимателни и помнете какво ви подсказах, какво ви говорих: около вас стават велики събития, всички те протичат на невидимо равнище, защото това са енергийни прояви, много мощни, разнообразни, толкова дъгоцветни, могъщи. Те са като вълни около вас и около Земята.
42. Такава мощна среда, в която встъпват и всички звезди, всички планети – те се къпят в тези своеобразни вибрационни качества, които по различен начин се преливат едни в други -- вълнообразно, на рози, на цветя -- постоянно цъфтят, ухаят, пулсират. Всички тези енергии се движат, това е един чуден свят в Мирозданието.
43. И самите вие играете немаловажна роля в това съществуване, защото от вас като цяло също така изтичат пулсации на определени енергии. Вие сте един сериозен, голям, важен свят. И от това, как следвате Божиите Закони, започвате да се вливате хармонично в този свят и да пулсирате още по-силно, вече благоприятно, отразявайки се благодатно на заобикалящия ви материален свят.
44. Но ако се отказвате от тези явления, отказвате се от усилията, предначертани ви от Бога, то вие дружно и много бързо започвате да се плъзгате надолу. Но това са вече своеобразни закони, които чрез психиката ви по своему се отразяват върху формирането на вашето тяло и т.н.
45. Бъдете внимателни, в този случай не можете да измамите Хармонията. Не бива да се преструвате, не бива да измисляте тези наивни хитрости. Колкото повече искрено се подтиквате един други, търсейки някой да ви подскаже, колкото повече се питате така един други, толкова по-бързо ще се формира истинската ви основа, жизнеустойчива основа.
46. Затова не бойте се. Вие трябва да приветствате всичко това, вие винаги трябва да търсите някой да ви подсказва, да се подтиквате едни други, да не се оставяте на мира, за да ви се дават нужните съвети, за да могат някъде и да ви се поскарат. Подтиквайте другите за това, молете ги да ви бутат, за да не заспите; за да може ближният, щом види, че дремете, да дойде и да се отнесе с вас доста строго, да ви дръпне за ухото.
47. И вие с благодарност ще приемете, че той за пореден път ви е разбудил и затова вие не сте се подхлъзнали и не сте паднали в бездната. Доверете се на ближните и точно така се отнасяйте и с тях.
48. Тоест тук внимавайте да не изградите един своеобразен порочен кръг. В този случай ще създадете много страшно блато с кикимори. И ще е доста трудно да ви измъкнат от там, щом самите вие му се наслаждавате и държите на него.
49. Не бива да правите това. Бъдете крайно внимателни, за да не Ме лишите от възможността да ви помогна”.
50. В отговор на един от въпросите беше казано: “Бъдете внимателни. Има едно обстоятелство, с което винаги се сблъсквате. Ако възникне някакъв спор между двама и вие имате достъп само до една от страните, то, разбира се, изслушвайки човека, вие обезателно ще застанете на негова страна. Трудно ще ви е да откриете нещо негативно в усилията му, макар че нещо може и да забележите. Но, като правило, вие сте предразположени да се съгласите с неговите домисляния.
51. И например, ако забравите, че сте разговаряли с него и ви се даде възможност да общувате с другата страна, вие, след като я изслушате, по същия начин ще сте склонни да й се доверите.
52. Такава е психологическата особеност. Нали човекът, който говори за себе си и разказва за трудностите си, говори искрено, бидейки уверен, че прави това, което може и това, което счита за правилно.
53. А щом той прави това искено, той искрено и го разказва. И вие не можете да не повярвате в неговата искреност, защото вие ще я чувствате, тя действително ще съществува. И на тази вълна вие ще сте склонни да вярвате на неговите трудности.
54. А той един детайл е пропуснал, пропуснал е втори, трети, защото просто не ги е забелязъл. Не е задължително, че не е искал да ги забелязва, а просто не е успял да ги забележи. И построява картината съвсем иначе, не така, както е било всъщност.
55. Затова ако в този момент трябва да се разправяте с различни страни, да решавате някакъв спорен въпрос, обезателно трябва да изслушвате и двете.
56. Ако срещнете човек, който казва: “Ето, мен не ме вземат”, - трябва обезателно да отидете при този, който не го взема и да поговорите с него защо не го взема, за да научите веднага и да имате пълно мнение за това обстоятелство.
57. Иначе винаги ще сте склонни да съжалите някого, но винаги ще виждате -- излиза че този човек е гонен, че него не го разбират. И възниква едно такова особено предубедено състояние, в което ще сте склонни да осъдите другите, които не са го приели. Така че, за да имате вътре в себе си ясна картина, обезателно трябва да изслушвате и двете страни.
58. В този случай не бързайте да правите изводи, срещайки се само с едната страна, бъдете бдителни. Това е естествено психологическо обстоятел-ство, имащо своите закономерности, с които се сблъсквате веднага. Затова, случи ли се някъде нещо, вие веднага дружно вярвате на този, който пръв дойде да ви разкаже за това.
59. И вече негодувате срещу този, който е закъснял да ви разкаже, защото вече си изграждате за него лъжлив образ. Предварително ще се доверите на този, който е успял да ви разкаже нещо. На тази основа възникват ненормални сплетни. Всичко свършва по този начин, в тази област, такава е закономерността. Така че бъдете внимателни.
60. А в Семейството имате право да приемате всеки вярващ. Ако имате възможност да му предоставите подслон и храна - моля, вие можете да го приемете в Семейството.
61. Но ако явно няма възможност да му предоставите жилище, а имате условия, които не са съвсем човешки, тук се засрамете да предоставите на човека нещо съвсем безобразно, защото той понякога на вълната на своите желания е готов да спи и в свинарника. Но помислете и по-достойно се отнесете към това.
62. Но стремете се да приемате хора в своето Семейство, защото много момчета идват и нямат нищо. Не бива да ги гоните нанякъде, трябва да ги приемате и да разделяте с тях жилището си, те за вас са родно Семейство.
63. И колкото повече помежду ви има любов и загриженост, колкото повече разбирате другия, колкото повече се опознавате един други и колкото по-плътно се слеете един с друг на основата на такива дружески качества и състояния, толкова повече вие придобивате сили да построите нещо велико, голямо, здраво.
64. И при това ще имате много големи възможности, насочени към съзидание, чрез които Семейството ви ще процъфтява като основа на бъдещото човечество.
65. Къде да се дене човекът? Може би вече няма възможност да се установи на друго място. А ако няма повече накъде, то някой обезателно трябва да се посмести.
66. Тоест тук сте длъжни да се потрудите да узнаете това повече и по-добре, за да не оставите човека без покрив там, където той наистина се нуждае от това, където той вече няма повече възможности да получи подслон.
67. А по-нататък ще го възпитавате, ако в Семейството е попаднал някой, който се нужае от допълнителна строгост, от възпитаване.
68. Ако следвате тези закони, които уговаряме, то ще бъде създадена такава атмосфера и той обезателно ще я почувства. И или той сменя своите глупости с достойни усилия и влиза в Семейството наравно с вас като пълноправен член, или просто не е в състояние да съществува в него и ще го напусне.
69. Но тогава той сам е избрал пътя си... значи вашият път на израстване не е приемлив за него. Добре, какво пък, той сам го е пожелал; нека още веднъж се върне в цивилизацията, нека още посъбере това, което не му достига. Но той ще разбере, все едно ще дойде, обезателно ще ви намери, пешком, от другия край на Земята – никъде няма да се дене – ще дойде”.
70. “Правилно ли съм разбрал, че щом сега са пристигнали хора, Семейството е длъжно да се погрижи за тях?”
71. “Разбира се. Щом са пристигнали хора и засега няма къде да живеят, трябва да ги приемете.
72. Но при това трябва да назначите някого от вас, който да се заеме активно с намирането на възможности, къде е удачно да се настанят, тоест да събере информация за такива възможности. Винаги трябва да става такъв братски взаимен обмен на информация с другите Семейства, за да може навреме да посрещнете такава нужна. Трябва да поддържате такава връзка помежду си.
73. И, разбира се, доколкото заедно ще построите Семейството, в което всеки човек ще е пред погледа ви, няма да е пропуснат, а заобиколен със загриженост. Тогава можете да разговаряте с човека, да уточните нещо. Проявявайте загриженост, защото колкото повече ставате, толкова повече трудности възникват.
74. Защото на всекиго му се струва, че знае своята задача, а ето че идва човек и трябва някой да се заеме с него, някой да даде съвет. И вътрешно всеки прехвърля отговорността на другия.
75. Всеки вижда, отива, уточнява, загрижва се, помага, завежда го. Хубаво, човешките подбуди у вас ги има. Не ги губете, не прехвърляйте един на друг. Това е ваш дом.
76. А ако някой дойде и в дома ви, нима ще сте толкова безразлични към него да си тръгнете по своите си дела? Ето тази загриженост не забравяйте да проявявате”.
77. “Имаме големи проблеми с жилищния фонд. Мъжете са по-малко от жените. Допустимо ли е жените да построят жилищен глинобитен дом?”
78. “Моля, опитайте, такава забрана няма. Ако наистина виждате явна необходимост, това е напълно възможно. Мъжете могат да свършат някаква работа, кадето е нужна изключително мъжка ръка, а ако след това остане само да се размеси глината, да се разтъпче с крака, ще танцувате ли, ще пеете ли, с хоро ли ще я замесвате -- моля. След това стройте от нея, това е нормално усилие.
79. Вие, жените, сте много. И ако наблегнем повече на тези технологии, въобще това са перспективни усилия”.
80. Ние често си предаваме един на друг думи на трети човек, като споменаваме името му. Това не се явява негативна информация, но ние все едно изкривяваме…”
81. “Да, изкривяване ще има. И за другия човек се появява възможност за неверна оценка на това, което му предавате, защото вие вече предавате неверна информация. Тук трябва да бъдете внимателни.
82. Закономерността е една и съща. Вие изкривявате не само когато ви говоря Аз, а тази закономерност еднакво действа и помежду ви. Ако вие предадете, какво е казал вашият ближен на някой друг, то ако не помните дословно това, което е било казано, вие като правило изкривявате информацията,.
83. Но отново, за да могат ближните ви да разберат по-ясно и по-правилно какво е казал някой друг, трябва да преразкажете думите му, във връзка с какво ги е казал и да предадете това точно. Или ако това е въпрос, то трябва да предадете точния въпрос.
84. Ако нямате тази възможност, тогава по-добре не споменавайте какво е казал някой на някого, защото веднага у третия изниква неверна картина.
85. Макар че ако разказвате за ситуации, които могат да предизвикат положителни образи, тогава можете да говорите.
86. Ако предадете на някого какво ви е казала сестра ви или брат ви какво ви е казал, след което у ближния възникнат приятни, красиви вътрешни усещания, радостни усещания – допустимо е, нама да е груба грешка. За духовния свят това е хубаво обстоятелство.
87. Но въобще трябва да не забравяте тази закономерност. Ако някъде е нужна точност, от която зависи доброто на някакви намерения и усилия, то трябва да предавате всичко много точно.
88. Иначе на тази основа задължително ще възникнат напрежение, изкривяване, след това и негодувание. Тогава излиза, че вие сами предоставяте на ближните съблазън у тях да възникне това негодувание поради тяхната слабост”.
89. “Много са въпросите за земята и един брат, който се занимава със строителство пита: “Защо трябва да слушам тези въпроси, аз не съм компетентен по тях. Защо да ме боли главата от тях? Ти си отговорник по земята, нека теб те боли главата”. Как изглежда това обстоятелство?”
90. “Ако човекът няма възможности и способности да възприеме същността на повдигнатия въпрос, не е задължително да полага усилия да разбере всички тънкости на въпроса.
91. И ако има майстор, отговорен по дадения въпрос, то достатъчно е да проявите готовност да постъпите така, както каже майсторът, както предложи той. Моля, ако напълно се доверявате на майстора и той каже: “Ела утре, ще трябва да направиш това и това”. Човекът казва: “Разбира се, с удоволствие ще го свърша”, -- идва и го прави.
92. Тук нещата зависят от вашата способност, защото да вниквате във всички въпроси – това може да е непосилна задача. Нали вие имате във вас някаква насока, да развиете нещо в себе си, да изучите, да усвоите и едновременно с това да участвате във всички сфери, съществуващи вече в Семейството – това може и да не се получи. Вие можете да повдигате различни въпроси, различни теми и в такъв случай няма да ви се отдаде да вникнете във всички тънкости. Така че ако някой не е в състояние, може да не го закачате, да не изисквате от него. Щом не иска – значи не бива”.
93. “На събрания, особено на морално-етичните, значително се влошава способността ми да мисля, да запомням, забавят се реакциите ми, забравям думи на Учителя; инициативата, която е трябвало да се прояви, намалява, изчезва. Но достатъчно е само да изляза и да се замисля: “Тук трябваше да кажа това, там – това”, всичко веднага се връща…”
94. “Това е психологическата атмосфера, която създавате самите вие. Тоест вие създавате определен род напрежение, когато егоизмът започва да ви задавя. Той се оглежда, той се щура: ето сега ще те хвана… получава се такова енергийно състояине. Още повече, че това е чувствено, природно качество, то се запечатва в съзнанието ви, владее съзнанието ви. И се започват дребни усложнения, едно такова всеобщо оглупяване.
95. Според това как ще се формира вашия дух, вие вече ще се отнасяте по-новому към различните обстоятелства; нещата ще стават по-леки и по-ясни. Но просто сега при вас съществува определена стериотипна атмосфера, своеобразна и специфична; тя възниква на чувствено равнище щом се съберете заедно.
96. То е нещо подобно като това, че човек никога не е излизал на сцена или пред камера. Започват да го снимат, а той започва да се върти, да преживява, да се оправя, вълнува се, забравя необходимите думи и макар че помни прекрасно за какво да говори; то достатъчно е да види камерата и забравя всичко. После си мисли: “Какво е това, толкова ми е неудобно…”
97. И тук е нещо подобно. Вие се събирате, възниква някаква специфична енергийна среда, която започва да въздейства по своему – върху интелекта ви, върху мисловното ви състояние, върху способностите ви. Но нищо, според това как се променя вашия дух, ще възниква и яснота на съзнанието.
98. Мнозина от вас вътрешно се страхуват, макар че може и да не признават това; дори да не фиксират съзнателно, че се страхуват, но вътрешно се боят, че ето сега някой ще ги удари. “Само дума да каже, веднага му отговарят: “Край, хвана се! Това ти е от егоизма и това, и това, и това…” И той, вече лежи целия пребит …
99. Вие нямате никаква загриженост един за друг, често не проявявате никаква нежност. Толкова ревностно се нахвърляте и усилията ви са груби, едни такива бетонни. И разбира се с тези усилия можете така да налетите един върху друг, с искрени подбуди! Разбира се, човек може вътрешно да се наежи, просто ще се бои да идва на такова събрание.
100. А вие изградете атмосфера на доверие, помогнете да повярват във вас, да повярвате един в друг, че вие не идвате тук да си нанасяте болка. Вие идвате само да разберете себе си и по възможност да подскажете нещо на някого. Създайте ето такава доверителна атмосфера. Ето това е най-главното.
101. И вие сте длъжни да се грижите преди всичко за тази атмосфера, да може с готовност, с интерес и с радост да се идва на тези събрания и да обсъдите нещо от себе си така на шега, с усмивка. Ето такава атмосфера трябва да изградите – обезателно, да не забравяте за нея.
102. А ако сте настроени, че сега някой може да ви удари и то да е доста грубо… и то може би няма да е срещу вас, но вие го виждате за друг и това ви се запечатва, започвате да се боите от тази атмосфера, да сте нащрек. А щом вътрешно чувствено сте напрегнати, съзнанието по своему може да се замъгли и после ще му е трудно да се разкрепости и да мисли свободно”.
103. “Душата ли страда от такава нечувствителност и грубост или страда само прекомерната гордост при такива болезнени усещания?”
104. “Не, може да се каже, че в този случай душата не се формира. Тоест вие създавате такова природно енергийно напрежение, което й пречи да се разкрие. И ако при някакви благостни обстоятелства това енергийно поле малко се разсейва, не е толкова плътно, тогава вашият дух започва да се прокрадва през него.
105. Тогава то веднага се свива, уплътнява се и затваря вътрешните прояви на вашия истински дух и се създава определено усложнение. И това това много силно и грубо влияе на съзнанието ви, което започва някак да се бетонира, бетонира се и мисленето”.
106. “Учителю, когато се наложи да съберем всички от Семейството, идват половината. Как да се отнасяме към тази ситуация?”
107. “Можете да уточните защо другите не са дошли, тъй като това вече може да се отнесе към такова сериозно нарушение, за което при повторно действие се изключва от Семейството, защото това е несериозност.
108. Това е отсъствие на загриженост и вълнение за своето Семейство, отсъствие на стремеж достойно да се положат усилия за благото на Семейството. Тук веднага може да се изявят много такива груби пороци, но за това първо трябва да уточните.
109. Първата грижа на вярващите, тези, които са дошли тук, е да се безпокоят – не се ли е случило нещо? И уточнявате какво се е случило. Може би там е нужна някаква помощ. Ако човек не е дошъл, може би е болен, изкълчил е крака си или е станало нещо такова и е била нужна допълнителна помощ.
110. И ако в процеса на уточняване установите, че няма някакви сериозни причини, това се счита за грубо нарушение.
111. Където с това уточняване може да се види доколко човекът осъзнава грешката и е готов да я поправи и да не я повтаря повече. Ако не видите такава готовност, можете след първото нарушение да го освободите от Семейството”.
112. “А ако човекът не е знаел за общото събрание?”
113. “Щом не е знаел, то не е . Но тук трябва да присъства следното обстоятелство: ако например на мъжкия съвет може да присъстват не всички, то те не присъстват с готовност да се подчинят и да изпълнят това, което се реши. Просто трябва обезателно да узнаят за това решение един от друг.
114. Тоест за всичко, което реши съветът – да допуснем, че утре се прави нещо съвместно, сее се или се пренася нещо, -- обезателно всички трябва да знаят от вечерта, за да могат на сутринта да го свършат заедно.
115. Ако се види, че някой няма да може да дойде, трябва да отиде и да предупреди. Ето тази страна трябва да огледате заедно – по какъв начин ще оповестите всички. Но това трябва обезателно да бъде направено”.
116. “Когато през деня си уловил в себе си някоя негативна реакция и си я фиксирал, то моментално обстоятелствата се стичат така, че да ти отвлекат вниманието от по-нататъчно анализиране и прилагане на някакъв образ...”
117. “Твоя задача е да спреш; дори да не успееш да го отработиш, но да спреш това негативното, което започва да се формира вътре в теб. Затова дръпни се настрана, поне за пет минути прекарай в молитва.
118. Едва ли често ще се случва такова усилие, при което по никакъв начин не можеш да се отделиш за пет минути. Ако имате такава потребност, а бързате занякъде, трябва да спрете; да предупредите, да помолите ближния: ”Нужни ми са пет минути, защото възникна едно обстоятелство и просто трябва да се успокоя”. Тогава отидете и се помолете, успокойте се, възстановете се и продължете да бързате да свършите това, което искате.
119. Това е в краен случай, а иначе, естествено, трябва да се постараете да откриете правилните усилия и да ги приложите вътре в себе си. В крайна сметка дори докато вървите, можете да отработвате даденото обстоятелство. Но главната задача е да се спрете, за да не може това неверно усещане да процъфтява по-нататък”.
120. “На стопански съвет нееднократно се случва следната ситуация: Идва някой мъж и казва: “Освободете ме от работа в Семейството, жена ми е в истерия, защото не успявам да свърша нищо в къщи”. Освобождават човека, той се връща в къщи и си работи по дома”.
121. “Ако възниква стресова ситуация, трябва да бъдете внимателни, а то може би ще е по-добре такова семейство да напусне единното Семейство, щом има толкова много капризи.
122. Ние говорим за това, че вие сте дошли да полагате самоотвержени усилия за Божия Слава и за благото на вашето израстване.
123. Разбира се, не ще успеете да направите много. Та вие не можете да правите почти нищо и нямате най-важното, а какво остава да правите рафтове. Добре де – рафтове. Действително може още петдесет години да не стигнете до тях. Значи трябва да потърпите, щом виждате, че усилията ви са нужни за много по-големи неща.
124. Затова такъв каприз показва, че тя цени своето повече от усилията на мъжа, които той полага за общото израстване.
125. Но щом поначало така се поставя въпроса, то разбира се, нямате работа в Семейството при такова отношение към него. Тогава по-добре поначало да напуснете Семейството и да не мъчите хората, а да се занимавате със собствените си усилия. Но тогава защо сте дошли тук?”
126. “Ако идва този мъж, стопанският съвет може да не разглежда такива въпроси?”
127. “Тук трябва да видите нюансите. Може би наистина има някаква явна голяма трудност. Но въобще това вече е опасно състояние на неправилно отношение към събитията. Тоест преди всичко такъв стрес се корени единствено в неверното отношение.
128. А по-нататък трябва да видите спецификата. Може би човекът е много уморен от нещо, от някакви психически натоварвания, които висят редовно над него. И той просто се срива, не може да издържи.
129. Тогава добре, някъде може да направите крачка в помощ. Но това в никакъв случай не може да е нещо редовно и методично: повтаря се от събрание на събрание и вие удовлетворявате такива капризи. Това ще бъде въобще неверно.
130. Защото първата основа си остава на това – неверно отношение към реалността, неверно оценяване законите на Семейството, защото в този случай своето малкото [семейство] се цени много по-високо от това, което се прави в голямото [Семейство].
131. А на дадения момент мъжете като цяло не са толкова много, а трябва да направят изключително много неща, а те не всичко умеят. И разбира се трябва да разпределите усилията на най-главни, като оставите настрана нещо по-малко, дори за по-продължтелно време. Трябва да сте готови за това – по друг начин не може.
132. Изискванията колкото може по-бързо да се направят удобства в къщи – това поначало е неверен акцент. Тук трябва да преосмислите своето отношение, защото ще изгорите от това изискване. Преди всичко ще изгорят жените, защото ще им е трудно да издържат”.
133. “От кого се решава ситуацията, когато един брат изнася нуждата си от портокали, плодове за детето или олио за възстановяване на силите?”
134. “Вие сте длъжни да разчитате на плодовете, които можете да отгледате сами. Ако те сами дойдат при вас, някой ви ги е подарил, донесъл – добре, употребете ги. Но да молите да се купи това, което не сте в състояние да отгледате, това са неверни усилия. Вие можете да изявите желание за това, което можете по-нататък да отгледате сами”.
135. “Ако бременна жена моли за плодове?”
136. “Можете да я разберете, да направите крачка в помощ, но зависи какви плодове. Ако иска мандарини по Нова година – трудно ще ги намерите или някоя прясна праскова.
137. Ако имате възможност да направите това по някакъв начин, може малко да направите крачка в помощ. Но вижте добре имате ли такава възможност.
138. Но въобще щом живеете заедно като едно Семейство, някой винаги може да направи мъничко подаръче, донесено “от зайчето”. Това не би трябвало да ви е такъв голям проблем.
139. Но в същото време трябва да сте и скромни. И в същото време ако скриете всичко това, тогава възниква въпроса: как и на кого да помогнеш, всички мълчат. Вече отслабнали, измършавяли – мълчат упорито.
140. Разбира се някак си трябва да изявите своята нужда. Помислете как можете да направите това без да отидете против собствената си съвест”.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.16 included.