Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На двадесет и седми март Учителя се завърна в Небесната Обител.
2. На тридесети март в дома на уединяването произлезе среща на Учителя с Володя Камушек. В този ден снега искреше под яркото и топло пролетно слънце и губеше своя обем.
3. В разговор с Учителя, Владимир изложи своето мнение по повод на произтеклите обстоятелства, за определе-ната необходимост за получаване на медицинско свидетелство, освобожда-ващо го от трудова дейност, което качество по мнение на Владимир, би могло да повлияе на неговото духовно състояние (Част 8, гл. 10:88-94).
4. И Владимир каза че, съхранението на своето духовно състояние, той сметнал за възможно, главно и субективно за този изследователско-богословска работа с която той продължава да се занимава.
5. И Владимир не скриваше че, това, което бе прозвучало по негов адрес в кореспонденцията с Небесната Обител в него предизвикало болезнени чувства, а инцидента в московската община, когато получавайки шамар от Светлана, отвърна със съответно несдържано действие, което в него продължавало да предизвиква преживявания и безпокойство....
6. “Когато ти почувства някаква болка от жената, ти беше ли и благодарен за всичко това, което ти е предоставила?” – попита Учителя Владимир, за ситуацията със Светлана.
7. “ Виссарион, разреши ми да разкажа своето виждане...” – започна да говори Владимир.
8. “Не трябва. Това ще бъде естествено, присъщо за теб...” – каза Учителя.
9. “Аз не я ударих, тя ме удари”.
10. “Не е важно. Ти беше ли и благодарен за всичко?” - попита Виссарион.
11. “ Аз исках само да се предпазя”
12. “А защо? В този случай ти си бил длъжен да изпитваш само благодарност”.
13. “Виссарион, аз не успях да съобразя, нужно ли бе да се предпазвам или не”.
14. “Проявила се е естествената реакция, която я има в теб”, - мълвеше Учителя.
15. “Инстинкт. Това е същото, когато се предпазваме от пчелите и мухите...”
16. “Проявило се е това, към което ти си предразположен, тоест, твоето същество се е проявило, а не нещо странично, което не е в теб, - твоето се е проявило.
17. “Виссарион, длъжен съм да ти задам въпрос. Намирайки се в тролея, който рязко спира, Ти като Син Божи, ще се подчиниш ли на обективните закони на инерцията?”
18. “Володя ти сега разсъждаваш за съзнанието, за което нищо не знаеш. В съзнанието има способност за миг да осмисля обстоятелствата”.
19. “Аз не успях да ги осмисля”.
20. “Така ти се струва.
21. Първо, ти пътуваш в тролея – и съзнанието вече фиксира обстоятелствата в които се намираш.
22. И тогава, когато той спира, твоето съзнание успява да оцени тези обстоятелства, преди теб и твоите мисли, които си способен да проявиш, и твоята реакция става естествено, защитна, и в тези условия ти пробваш да се хванеш за нещо, да се задържиш, а не да се отблъснеш от тролея.
23. Независимо че твоята глава не може да отбележи какво си решил:.”Аха, тролея спира и аз трябва за нещо да се хвана”, - това е повърхностна форма на мислене. Но вътре в теб има съвсем друга форма на мислене; тя има други скоростни данни и е способна мигновено да оцени това обстоятелство.
24. И ти в този случай пробваш да се задържиш, а не да замахваш, отблъсквайки се от автобуса”
25. “Аз понякога се нахвърлям на първия ми попаднал човек”, - каза Владимир.
26. “Тоест ти искаш да се защитиш, да спреш своето падане, за де не паднеш и да не се удариш болезнено. Ти буташ другия човек не заради това че искаш да го отблъснеш, да се отместиш от него, а защото благодарение на този жест, ти си способен да съкратиш своето падане, да го намалиш и да го забавиш”, - още веднъж започна да обяснява Учителя.
27. “На мен ми се струва че аз продължавам да се движа. Автобуса спря...”.
28. “Това е естествено, но движението на ръцете ти в защита от падането, не отмества човека и преградата...” – каза Учителя.
29. “Не, аз резко спрях, но продължавам движението...”.
30. “Володя пробвай сега да разбереш. Сега ти все още не разбираш Моето, говориш едно и също, и Аз трябва да повтарям едно и също.
31. В този случай твоя жест ще трябва да забави твоето падане, защото в дадения случай ти е предстояло падане. В движение на спиращия автобус, при теб винаги ще възникват обстоятелства при които си длъжен да паднеш.
32. Ако паднеш, ти си длъжен или да се хванеш за нещо, или да вдигнеш напред ръцете си за да забавиш и омекотиш своето падане. Това са твоите естествени инстинкти, които работят преди твоите мислени процеси.
33. Но те ще протекат на друго мислено ниво, защото тази оценка на обстоятелствата е произлязла в мига, когато автобуса е започнал да спира и ти мигновено си бил способен да оцениш, че сега няма за какво да се хванеш, и ти вече пробваш някакви следващи решения да търсиш. И това идва мигновено.
34. Друга форма на мислене, при която стъпваш във взаимоотношения с ближните, и когато предаваш речеви образи, не е способна да оценява това мигновено.
35. Но в дадения случай твоя жест е защита от силно падане. Ти си бил длъжен да се защитиш от падането, но не си бил длъжен в този момент да отбегнеш някакъв предмет, който се е намирал около теб, тоест, това не е защита от предмета.
36. “За това, което направих, аз се извиних на Света и на цялата община”.
37. “Ето и в дадения случай е работило това естественото, към което ти вътре си разположен. Тоест ти си се замислял малко на тази тема, малко си мислил, и при теб се е получила реакция, въобще даже...” – Учителя не се доизказа.
38. “Това е реакцията на Петър, който отсече ухото на Малх, връщайки се при Петър...” – каза Владимир.
39. “Да, може и с това да се сравни...
40. Тоест когато не моделираш ситуацията, когато вътре в себе си не се готвиш за някакви нови обстоятелства, състояния, когато не мислиш на тази тема, то в теб вътрешния механизъм не е предразположен по ново да реагира, той реагира така, както повече му е присъщо от природата. А от природата – това означава по своя принцип на някаква определена дивота”.
41. “Виссарион, както вече споменах това име, то аз бих искал да се върна към него. Възможно е това обяснение за проблема на Петър да не съм го разбрал...”
42. “Ти разбра ли вече в обстоятелствата с момичето, че в дадения случай, ти е трябвало да и изразиш само благодарност?
43. Ако тя е замахнала с ръка, ти можеш само да се усмихнеш, може би да се наведеш малко: болно и неприятно е че така се е случило, но ти нежно и изказваш благодарност за това, което се е случило. Ти и казваш: “Разбира се аз ще помисля. Видимо тук аз действително съм бил грубиян и нещо неправилно съм разбрал”.
44. “Тоест, връщайки се към моя случай, аз съм бил длъжен не само да се оправдая чрез Светлана, а още и с моето поведение да и помогна” – каза Владимир.
45. “В дадения случай, ти е трябвало да поправиш...”. Учителя не договори.
46. “Да поправя нейния порок...” – каза Владимир.
47. “Така не трябва да се оценява, защото в дадения случай това ще бъде осъждане на ближния. Дали в нея се е проявил порок, или Отец е направил нещо с ръцете си за да те провери, - ти не можеш да знаеш това.
48. За това никога, в никакъв случай не трябва да се казва че в някого има порок. Ти можеш да кажеш само за себе си: “Аз имам порок”.
49. Аз просто ще поясня в дадения случай, как е добре да се възприема това обстоятелство. Тоест в дадения случай твоите усилия са били длъжни да се приложат в това, да не се оправдаеш, а да приемеш всичко върху себе си.
50. Ти можеш да се оправдаеш само в един случай, когато те молят да обясниш своите постъпки. Но ако тече обвинение по твой адрес без молба за пояснение, ти си длъжен да благодариш...”.
51. “Даже и ако аз не съм виновен?”
52. “Благодариш за изразената грижа за теб, за безпокойството за твоето състояние, изразено по своему. Хората както могат, така се изразяват, от тях повече не трябва да се иска. Те са направили както са могли, тази тяхна искреност трябва да умееш да оцениш. За това ти си могъл само с благодарност да приемеш и в никакъв случай да не се устремиш да се защитаваш.
53. Питат: Володя, какво си направил тук, защо, какво се е случило с теб? Ето тук с готовност ще поясниш. Не попитали – ти само с благодарност приемаш за себе си някакви препоръки, независимо от това как са изразени.
54. Защото опита да се защитиш е грубо проявление на егоизма, който се безпокои за собствената си чистота и иска да я докаже на всички. Това е пълно отсъствие на смирение.
55. Тази история се случи вече и вкъщи, когато съпругата ми узнала за нея от вестника, където моята постъпка беше показана и осъдена от Теб. Тя каза следното: “Виссарион разрешава на жените да посягат? В такъв случай и на мен ми е разрешено” - разказа Владимир.
56. “А-а семейния егоизъм е сработил... Друга жена би казала: Правилно го е ударила, трябвало е да го удари”. А съпругата е длъжна да защити мъжа си, защото в този случай тя защитава собствения си егоизъм. Жената се грижи за това, мъжа и да бъде на високо положение, защото тогава и тя се повишава заедно с него. И тук е сработил примитивния семеен егоизъм”.
57. “Мълви се, че вашия Христос разрешава на жените да удрят. Значи и за мен може. Аз гворейки със Света ще се разбера на свой език”. – продължил Владимир.
58. “Нека да попита дали Аз разрешавам; та нали Мен трябва преди всичко да попита, а не сам на себе си да разрешава беззаконие”. – каза Учителя
59. “Виссарион, тук е важно отначало, видимо никой никого – нито жената мъжа, нито мъжа жената – няма право да удари”, - каза Владимир
60. “Тук е по-добре да попита този, който иска да удари. Нека ме попита и Аз ще му отговоря. Но, не е длъжен да пита този, който са го ударили. За какво му е да иска оправдание за себе си, че нечестно го бият?”
61. “Аз искам да задам въпрос, може ли въобще един друг да се удрят, или мъжа жената или жената мъжа?” – отново попита Владимир.
62. “Тоест ти искаш да удряш и не знаеш как правилно да постъпиш?” – попита Учителя.
63. “Не, аз знам как”.
64. “Тогава защо Ме питаш? За да кажеш после друго. “Защо ме удряш?””
65. “Аз считам, че никой не е длъжен никого да удря”.
66. “Е, Аз не съм и давал такова разрешение”., - се усмихна малко Учителя.
67. “Тоест такива са изискванията и към моята сестра Света. Тя можеше като християнка да каже, да се изчерви, да се притесни, и тогава нейните действия на свой ред биха произвели в мен такова бурно покаяние, че бих казал: “Какъв негодник съм че заставих жената да плаче””.
68. “За това е нужна определена духовна сила. Ако човек я има, е способен да се спре. Ако я няма – как да го подтикнеш със заповеди, та нали той няма тези сили?”
69. “Всичко започна в самото начало, в квартирата, където се събират всички последователи, където аз забелязах Христовия хитон “светая светих”, и че прегръдките, които бяха станали модно явление за общуване между братята и сестрите, изразяващи, като че ли духовна любов, са се превърнали в някакво правило, в някакво обикновено явление.
70. В моите християнски понятия, православния престъпил ли е прага на храма – мълчи. Защо ли тогава у нас в московския център е прието да сложиш ръката си и да започнеш да изливаш любов един на друг. Сигурно не е тайна, че след десет – петнадесет секунди започва друго, не духовно начало между противополо-жните полове”, - разказа Владимир.
71. “Володя, ти сега говориш за тях, но говориш отрицателно. А Аз съм дал закон, забраняващ да се говори каквото и да е негативно за даден човек, ако той не присъства тук.
72. Тоест ние можем да говорим негативно единствено в негово присъствие опитвайки се да се разберем за грешките, които той може да направи и, с които той никак не може да се справи. Тогава ние можем да се докоснем до тези страни, но единствено ако той желае да на тази тема да поговорим по-надълбоко.
73. “Но ако това е валидно, то защо тук се оказаха Игор Еремеев и Олег Чащин и те бяха разпитани в мое отсъствие? Тоест, на Теб разрешено ли ти е в отсъствие на третата страна да разпитваш? – попита Владимир.
74. “Володя, Аз ви виждам по друг начин, не така, както вие виждате един друг. Ти сега пробваш да оцениш действията на жената, която смяташ, че е постъпила неправедно. Но затова ли ме питаш Мене, за да видиш в нея неправедното”.
75. “И да помогна с това да обозначим..”- започна Владимир.
76. “А, така ли? Не, сега твоя егоизъм пита, Володя. Ти си много заинтересован да чуеш от Мен изрази, с които Аз мога да покажа, че тя е постъпила неправилно. Това е за да успокоиш своя егоизъм, затова питаш”.
77. “И да помогна...”.
78. “Не. А как ще помогнеш? Сега ще тръгнеш да помагаш? Та нея сега я няма, а и Мен не ме е питала. Значи ти сега ще тръгнеш и ще кажеш: “Знаеш ли, Учителя каза, че ти си постъпила неправилно”. Тоест ти си длъжен да изпълниш ролята на поучаващия мисионер. И как тогава да помогнем в дадения случай?”.
79. “В тоя случай два камшика трябват, и за мен и за нея, ето тогава ще бъде правилно…Защо възникна този въпрос? Той не възникна в мен, той възникна в тези хора, които някак си зад моя гръб, внимателно гледат какво става” – каза Владимир.
80. “Володенка, нека произлезе така, както Истината реши, та нали Аз давам на всеки от вас урок, нужен за неговото съзнание. Затова тук трябва да бъдеш много внимателен. Такава грешка е характерна сега за всички, въобще вярващи по Земята.
81. Това е много тясно разбиране на това, как се проявява Волята Божия на Земята. И неволно у вас се получава едно пречупване на проявлението на Волята и налагане на вашите желания и разбирания върху ближните ви, и именно оттам и идват претенциите ви към тях.
82. И погледни какво се получава, с какво е свързан този въпрос. Пробвай сега да запомниш този прост образ: сега, когато на Мен ми се налага да давам истини, например: как вярващия трябва да влезе правилно в чужд дом и как от друга страна, вярващия стопанин на дома, е длъжен да приеме всеки един идващ там.
83. Тоест, ако по-рано е имало разбиране, че на Земята има вярващи и невярващи, то винаги се е давал едностранен съвет: бъдете милосърдни, доброжелателни, и ако е дошъл гост в дома ви – приемете, нахранете и му дайте постеля, тоест истината е била дадена едностранно.
84. Но това с отчет, че има невярващи хора, тоест, някаква половина в обществото са вярващи, а някаква невярващи. А, това е болно и ненормално общество, защото по принцип всички са длъжни да бъдат вярващи и тогава обществото ще е хармонично.
85. След като е така, значи има истина, как да се приемат гости, и тя е длъжна да бъде за всички – а как въобще е правилно да се влиза в дома на друг вярващ човек? И тези две истини Аз ги давам неизбежно, защото, Аз формирам истинско общество без отчет, кой е вярващ и кой е невярващ.
86. А сега се получава такава картина: този, който е стопанин на дома е чул как госта е длъжен да влезе, и само той да влезе, стопанина е готов да го поучава: “А ти как влизаш? Ти не си длъжен така да влизаш, та на ли Истината е казала – ето така трябва да се влиза. А ти не влизаш така”, - вместо да помни това, как е длъжен да приема госта, независимо от това как той влиза.
87. Точно така и влизащия: не помни своята истина, как е длъжен да влиза, и веднага говори: “А ти как ме посрещаш? Ти не трябва така да посрещаш, Истината казва – ето така трябва да се посреща”.
88. И виждаш ли, Аз съм дал истина и за двете страни, но те се възползват егоистически. Те не са се възползвали от съвета, който собствено им е бил даден, а ползват съвета, който е бил даден за другия, за да упрекват с него този човек.
89. Във всички случаи, най-правилно е да се попита описвайки обстоятелството: “Правилно ли съм постъпил в този случай?” – без да се опитва да оцени действията на другия. “Правилно ли съм постъпил в този случай?” – ето от къде се започва формирането на вярващия човек.
90. А така обикновено става в живота: всички оценяват другия, боейки се да оценят себе си, те се опитват другия да оценяват.
91. Нека да Ме попитат, как правилно да постъпят, и Аз ще дам много съвети как правилно да се постъпи в тези обстоятелства. Но обезателно трябва себе си да попитат”.
92. Правилно ли съм разбрал, че се говореше само за мен, и за това се осветяваха всички мои пороци, не докосвайки втората страна?” – попита Владимир.
93. “Да, беше натиснато на това твоето и много важно беше да обърнеш внимание, доверявайки се.
94. Например, има Учител и всички приели Го казали: “Ние го признаваме за Учител”, - но както преди пробват да оценят Неговите действия.
95. А как може да се оценят действията на Учителя? Малко ли е това, което може да измисли? Та нали Той измисля какво иска да направи за Своите ближни помагайки им, Той пробва да създава уроци така, както Отец Му повелява да създава уроци.
96. Защо Той е длъжен да каже: “Аз сега ще ти създавам такъв и такъв урок, бъди внимателен?” За какво, що за урок се е получил тогава, ако човек вече е готов за нещо, той вече знае, какъв вид урок ще му бъде даден?
97. За това, даже ако при теб идват някакви слухове, ако някой говори: “А Учителя каза за теб така”, - независимо, че от Моята уста не е слушал, както и това да е предадено, единствената реакция на вярващия човек, който действително е приел Учителя е: “Е ако Учителя е казал така на Него му е по-видно. Значи действително аз съм такъв”.
98. Та помисли, това е била длъжна да бъде естествена и нормална оценка, но ако е направен опит за оправдание, да издържи, да покаже своето достойнство, тогава бил ли е приет Учителя?”
99. “Виссарион, това, което съм слушал е азбучна истина, Аз отдавна това го знам. Аз не за това говоря...”
100. “Да, но тя не се прави...” – каза Учителя.
101. “Тя не се прави”, - съгласи се Владимир.
102. “Грош е тогава цената, ако тези азбучни истини, все още не са направени!”
103. “Мен ме интересуваше друг въпрос. Аз попаднах в някакъв сектор, и само мен ме разглеждат в дадения случай. А действията на другите - Света или други хора – до сега не са се разглеждали в Моя епизод”.
104. “Разбира се, Мен ти ме интересуваше”, - тихо каза Учителя.
105. “Но, тогава всичко е правилно, - съгласи се Владимир. – Работата е в това, че всички се събраха и едва изгледаха един филм с Теб (Част 8. гл. 11) – и тридесет чифта очи веднага погледнаха в мен: е и?.. Включвай, казаха, телевизора и се кай”.
106. “Така...и ти? Ти какво каза?” – поинтересува се Учителя.
107. “Сега ще кажа. Аз предполагах, че ще се създаде някакво правилно поле. Този филм вървеше за мен, а някой ще каже: “Не, извинете, това е за мен”- Аз пък ще кажа: “Не, братя и сестри, за мен се отнасяше това””.
108. “Тоест те са били длъжни първи да направят крачка?” – попита Учителя.
109. “Не”, - побърза Владимир.
110. “Ти каза, че някой е бил длъжен да създаде правилно поле”.
111. “”Възможно, аз не тази дума казах. Аз разбирам за какво става дума, прекрасно разбирам. Аз мога да помоля за извинение, но...”
112. “Но, за това са нужни определени класически обстоятелства”, - каза Учителя.
113. “Но, няма ли да предизвикам голяма гордост в лицата им със своето покаяние?” – попита Владимир.
114. “А ти как можеш да определиш това? Може ли да се ползваш с такива сравнения? Ти не си длъжен да се грижиш за това, какво в тях ще предизвикаш. Ако е нужно да се покаеш, то трябва да се покаеш”.
115. “По-рано, аз сам пръв молех за прошка, а после виждам, че има неправилна реакция от страна на другите. Това се проявява в това, че тези хора...”
116. “Володя! В теб, егоизма сега търси удобно форма, при която той би ти разрешил да се покаеш. Ти започваш да мислиш за обстоятелства, на които не знаеш истинската цена, но, ти започваш да им измисляш истинска цена, вече съвсем далечна от истината.
117. И в дадения случай ти назова обстоятелството, че е нужна правилна среда и правилно поле, тоест, била е нужна някаква класическа сцена, пред която ти би могъл да се покаеш. А защо тя е длъжна да бъде създадена така, както ти би искал да я видиш?
118. Нека тридесет чифта очи, сто чифта очи да гледат на теб с презрение и още някак, никой не вижда в себе си вина, всички хвалят себе си...” – Учителя не завърши фразата.
119. “Та аз увеличавам тяхната гордост чрез моето покаяние...” - побърза Владимир.
120. “Не, не увеличаваш. Покаянието, не увеличава гордостта”.
121. “Тоест, те мислят, че са прави, а аз не”.
122 “Нека мислят. Но, ако ти не си прав, то ти не се прав?”
123. “Тоест аз съм длъжен да гледам само себе си?”
124. “Когото се каеш – да, ти се каеш за своята неправда...
125. Погледни: та нали се каят за своята неправда или за вероятна неправда, тоест, това или е точно разбиране, че ти не си прав, или вероятно предполагаш, че ти не си прав, защото естествено в теб грубостта съществува и естествено някаква тясна форма на мислене, където нищо не си успял да оцениш. И за това, ти се каеш или точно за своята неправда, или за вероятна неправда...
126. Но ако я има, то защо да не се покаеш? И ти се каеш за нея, не мислейки за това, какво мислят другите, та ти се каеш за своята неправда.
127. “Ето на края сега намерих думи – няма ли да нанеса вреда с това, и да вселя в тях порция “его”?”
128. “Няма да нанесеш, няма “, - отвърна Учителя.
129. “Те ще кажат: “Ето, на края истинския виновник...”
130. “Прекрасно”, - каза Учителя.
131. “И още по-високо ще отидат в своята гордост”, - продължи фразата си Владимир.
132. “Няма да нанесеш”, - повтори Учителя.
133 “Няма ли да нанеса? Тогава край, предавам се. Ето това ме мъчеше: аз се боях, че ако се покая, ще добавя порция “его” в тях””.
134. “Вярно, вярно, и в дадения случай егоизма е направил такова заключение, за да те отклони от това да направиш праведна крачка. “
135. Казано е: в реда на невежество, покаянието във всеки случай може да изиграе такава роля, както ти казваш, във всеки един случай. Но тава не трябва да те спира, защото никъде не е казано, че покаянието трябва да се прави само в уединение”.
136. “Това не е мой проблем, какво ще стане с тях”, - каза Владимир.
137. “Те са длъжни от това да си извлекат урок – а какъв пример даваш ти”, - каза Учителя.
138. “Да”, - съгласи се Владимир.
139. “Спомни си, Аз съм говорил, че когато се поднася стъпало, не е важно в какъв цвят е украсено”. Във всеки случай то се явява съблазън или да се спънеш в него, или да го преодолееш трудейки се”.
140. “Главното е да се проявя като християнин”.
141. “И колкото и те да те настъпват, колкото и да се радват:”Аха, ето на края си призна грешката. Ние винаги сме знаели, че той във всичко греши”, - това не трябва в никакъв случай да те спира”.
142. “И с това, само с това ще им донеса полза”.
143. “Само чрез това упорито ще създаваш за тях необходимата атмосфера, защото те са длъжни да се убедят, че действително това е истинска крачка при теб, а не преиграване, не нещо пагубно и срамно.
144. Те са длъжни да се убедят в това, защото съмненията и страха да направят правилна крачка, се нуждаят в многократно усърдно правене на праведни действия; само тогава това убеждава”.
145. “Всичко това е просто. Аз някак си го знаех, но не критикувах до край. От този момент аз...”
146. “Хайде, прави”, - каза Учителя.
147. “Ще правим, опитвайки се да изпълним”.
148. “Ето виждаш ли колко дреболии има във всичко, което си струва да се учат всички вярващи и православните служители на църквата, защото всъщност те не знаят какво е праведен живот. Те правят милиони грешки всеки ден, от сутринта до вечерта, и са уверени, че правят праведна крачка.
149. И разбира се как да Ме приемат в този случай, като Аз ще им зачеркна целия живот и ще ги уча да правят по друг начин.
150. А това не е удобно. Така да се покаеш – не е удобно, защото те също ще мислят така. Това е удобна формула, която отклонява на основата на някакви правилни умозаключения от истинското създаване на тази любов.
151. Ти си длъжен да запомниш Володя: че най-активната форма за спасение на ближните е, когато спасяваш себе си, когато правилно спасяваш себе си, тоест, прилагаш всички активни усилия как да постъпиш като вярващ. Това е най-голямата помощ за обкръжаващите.
152. А ако възниква такава формула, че трябва и другите да се спасяват, тоест тя така удобно възниква, че трябва да се грижиш за другите в тази област, тогава всички се превръщат в учители. Те поучават, поучават дават наставления, а сами нищо не правят.
153. Ето така, всички се хващат за тави формула. Те са спокойни: те спасяват другия, те се грижат за приятеля си.
154. Но това не е грижа за това да се спасяват истински ближните, а за да се проявят като този, който преди всичко е способен да поучава, а това означава, че той в тази област естествено по-добре разбира тези истини от този другия.
155. Всеки един опит да се каже че:”тук при теб не е правилно”, неволно се подразбира, че ти в тази област действаш правилно и по-добре разбираш. А как така – веднага възвисяваш себе си и казваш: “Аз по-добре разбирам”? Кой е този човек, къде му е смирението? Действително, от какви понятия той е взел, че по-добре разбира?
156. За това, даже опита да кажеш, “при теб не е правилно”, не е вярна. Ти можеш само още веднъж да попиташ: “А ти как мислиш, може би това не е правилно?” Ти го питаш и го призоваваш заедно малко да помислите на тази тема – а може би действително не е правилно?
157. И той ще погледне и ще каже:”Не, аз считам, че това е правилно”. А ти можеш само да кажеш:”Добре, благодаря. Това видимо е моята собствена грубост””.
158. “Това за което говорим, това е някак си на нивото на петокласник. Естествено и просто...”
159. “А се получава, че на този урок влизащи петокласници няма. Те си знаят уроците. Слушали са от другите, че има такива учебници, а да направят - никой нищо не прави”.
160. Близо към края на срещата Учителя каза за съществуващата църква. “Те не могат да Ме приемат по една проста причина, че това учение на което те се опират, това не е Мое учение, и за това те трябва да се откажат от това, което имат в своите понятия, не където се опират на редове от Писанието, директни редове от Моите изказвания, които горе-долу точно са се съхранили, а на всички тези понятия, които имат освен тези редове...
161. Тоест, там където реда “каза Исус”, е точен израз, - Аз допускам, нека да се съхрани, нека да бъде в такъв вид, така може да се счита за истина, но освен тези слова, директно изразени от Мен, всичко добавено от някой друг, то вече не е Мое, това вече е лъжа.
162. Всеки, който дори буква е добавил или намалил от Моето, това вече не е Мое, това е вече лъжа.
163. А се получава, в учението всичко – и православни, и католици – имат огромна маса нови понятия, които не са Мои слова ,а те всичко поясняват, във всичко се опитват да нахълтат и дават свои собствени понятия, но които не са Мои истини.
164. И сега никой не следва Моите заповеди, които са оставени в Новия Завит, а следват понятия, които са възникнали върху това. Но, това не е мое учение, това е човешко и глупаво и никак не маже да бъде мъдро, защото то оправдава всички глупости, които се съществуват у човека.
165. За това на основа на това и възникват разни разбирания за това, че сега и ракетите са длъжни да бъдат “православни” – ракети за масово унищожение, оръжието и т.н.и благо-славяйки тези войни, “православните” воини създават войници, които отиват да убиват и т.н.
166. От къде се е взело това? Това всичко е на основа на тези човешки понятия, където дявола е взел за носа и води всички, независимо от накачените на гърдите им религии и ги води много добре всичкото това време.
167. И сега те как да приемат Моето? Трябва да се откажат от своето и да се съгласят с Моето, и много сериозно да се постараят да разберат това Моето. А това не е проста задача, за това и ние не ги тревожим.
168. Нека поне искрено да направят това, до което са дозрели. Нека поне в тези обстоятелства, които започват да се развиват и вече се развиват, нещо да успеят да видят и искрено да признаят поне нещо в себе си като грешка.
169. Нека поне малко да променят себе си. Нека в лъжите, които постоянно изливат, поне малко да видят себе си и малко да се спрат поне в тази лъжа, в този поток на мерзост, мърсотия и лъжа. Това вече ще е радостно, макар и малко.
170. Вече не им е до това да приемат Моето. За да се приеме Моето е нужно искрено – открито, устремено и жадуващо сърце, само тогава има възможност поне малко там да се влее, и човек ще може да изпълни поне нещо.
171. Ние и ще им донасяме по нещо нужно, и ти също, а и другите ще им помагат нещо да видят и да се докоснат.
172. Но всичко нужно вече е приготвено. Приготвеното чака вече. За всичко и своя час, само време и търпение. Независимо че е тъжно да се гледа, когато говорят за Теб, а не Те приемат. Не е така просто”. – тихо завърши Учителя.
173. “Аз даже на своето малко ниво разбрах това, а как Ти е на Теб, който заради нас, грешниците си дошъл на Земята, такива реакции и плюване. За кое главно? За това трябва да имаш такава любов и търпение за да ...”
174. “Отец Ме пази, и по такъв начин удържа Моя дух, за да не би Аз в някакъв момент, бидейки между хората, в това време да Съм откъснат от тях, за да не възприемам всичко толкова пълно.
175. Ако възприемах всичко това напълно, Аз отдавна да Съм умрял от мъка. Просто емоциите не биха издържали и Моите съдове щяха да се спукат, сърцето щеше да спре, тялото не е в състояние да издържи такъв емоционален огън.
176. За това на Мен не ми е дадено да почувствам. Това се обгръща в свое-образен образ и не Ми се дава възможност да видя какво става в главата на човека.
177. Аз това не го виждам – и за Мен е достатъчно да идеализирам този човек. Защото идеализирайки го в своите очи, това Ми помага по-лесно да живея, доколкото е възможно.
178. Ако всъщност виждам по-малко от това, което творите, Аз го дорисувам от добра позиция, така, както бих искал да го видя. И се получава, че на Мен ми е по-добре така да ви възприемам, за какво да знам какво всъщност се твори вътре във всеки от вас, защото по-страшно от това не може да се измисли.
179. Всички, които си мислят, че Съм длъжен да бъда всезнаещ, не си представят каква мъка Ми приписват. Това за Мен би била немислима мъка в емоционалната среда, възможно е само без емоции да се намирам благоприятно и няма да Ми се отразява така.
180. За това Отеца не пребивава в такива страдания. На Него Му се налага да вижда глупостта на всеки човек и винаги я вижда, за това Той пребивава в друга сфера. Той не се намира в емоции, които са присъщи само за природните чувства.
181. А, Аз попадам в тези природни чувства, за това мога много силно да преживявам. За това Аз в никакъв случай не трябва да виждам, това би била много силна трагедия”.
182. “Това е болката на целия свят”, - каза Владимир.
183. “Това е немислимо. Още повече, че Аз знам това, което е нужно на човека, а той ми доказва, че Аз съм – лъжа, а Аз знам, че той само от Мен може да получи Спасение. Но той Ми доказва друго и не иска да Ме види.
184. Ти можеш да си представиш: например, ти си баща и имаш деца, идваш вкъщи, а децата ти говорят: “а ти не си нашия баща, нашия баща е друг”. Той трябва да има такава прическа, ето тук трябва да има пъпка, а ето тук мустаци, а ти не си този ние не те познаваме и не искаме да те познаваме”. Те си представят бащата по-друг начин, а ти си излязъл за някакво време, влизаш – а те не искат да те приемат.
185. А ти, как така? Ти знаеш, че това са твои деца, и от теб зависи техния живот. А те, те избутват вън от дома и говорят: “Ти не си наш, ние не искаме иди си, отивай си от нашия дом, не заемай място, ние чакаме нашия баща”. Но Ти нали знаеш.
186. Ако не знаеше, Ти би се усъмнил и казал: Може би действително Аз не съм Истина”, - и би отишъл на страни. Но Ти знаеш, че Ти си Истина, Ти знаеш всичко това. Ти не просто вярваш в това, Ти знаеш, че това е така. И се получава малко странна и необикновена картина. За това, да се види това с пълно количество емоции, това би могло да бъде страшна болка.
187. А така Отец Ме удържа, Аз като че ли съм сред хората, а в това време отсъствам частично в Своя Мир.
188. Тоест Аз достроявам много в по-добра светлина, и за това не е нужно някой си да се украсява пред Мен. Какъв е смисъла някой да се оправдава пред Мен? Той няма да се постави по-добре от това, както Аз бих си го представил. По-добре е да покаже това в което Аз мога да участвам в негова помощ. За какво да се хвали пред Мен?
189. Колкото повече се разкрие пред Мен, толкова повече Аз ще имам възможност да му помогна. Защото Аз само за това Съм роден. Не да гледам постиженията, а да гледам къде мога да участвам в помощ, защото това е Моята задача.
190. Въобще моето същество реагира веднага, ако Аз виждам нещастието на човека, защото Мен друго не ме интересува. Мен ме интересува само това: къде Аз мога и съм призван да проявя Себе си.
191. Защото Аз съм създаден за това да виждам грешки и да участвам в изправянето на тези грешки.
192. И се получава малка сложност, когато човек се крие от Мен; той моли за Моята помощ, а се крие от Мен, закрива се и Ме гони, а в това време призовава Моето име. Получава се, не просто да помогна в този случай.
193. И ето сега при православните е същото, при тях се получава много сложна задача. Те много са си измислили, и ще им бъде трудно да чуят от Мен просто изказване, че Моето, това е друго, това не е това, което имате. Моето е друго. Аз не съм дошъл да се построя под вас, под вашето учение, Аз веднага казвам: това не е Мое учение.
194. Всичко Мое Аз съм готов да дам на всяко ниво, във всякакъв обем. С това, което Аз ще давам, нито едно учение, което съществува не маже да съперничи, защото, Аз съм готов да давам безкрайно.
195. Наистина, може да изсъхне море, ако се превърне в мастило и опише това, което Аз съм готов да кажа. Морето ще изсъхне, преди да се свършат Моите слова. Аз съм готов много и безкрайно до давам.
196. За това, всичко останало може да изглежда само като прах, пред това, което Аз съм готов да давам безкрайно, като прах за своята оскъдност. Нищо не маже да се сравни с това, което Съм готов да дам, а Аз съм готов да разсея всяка мъдрост, да я развея като нищо.
197. Но да имаше готовност да се постига Моето, а Аз имам това, но се чувствам безсилен, защото Аз нямам едно: Аз нямам възможност да натрапвам, Аз нямам възможност да заставя човека да повярва в това.
198. И се получава, че се чувствам безсилен: Аз съм дошъл и имам всичко за човека, но задачата се състои в това, човека сам да вземе от Мен, а не Аз да му дам на сила. А той не взима и Ми доказва нещо друго, някаква си глупост, която му е по-скъпа. А Аз нямам възможност да му докажа.
199. На Мен ми е печално и тежко, когато така остава само да се мъча и стоя наоколо, но Аз не мога да дам по-друг начин.
200. Той е длъжен сам да вземе, да зададе грамотно и правилно въпрос и Аз ще отговоря на него. И колкото по-грамотно и дълбоко е зададен въпроса, толкова повече истина Аз ще му дам. Но той е длъжен да Я попита, А не да доказва и да спори с Мен.
201. А, така аз съм влизал в тези спорове, Аз съм се опитвал да влизам в дискусии, но това е само една малка крачка насреща, един опит, проба. За Мен е нужно да погледна, как ще бъде това, как е способен човека да реагира на това.
202. Но, виждам, че той е неспособен, тоест опитите са безсмислени, няма да се получи да му помогна в тази област.
203. За това са нужни други обстоятелства, които ще го заставят да помисли по друг начин, това са обстоятелства, които Аз няма да създавам, а самата Природа ще създава за Мен. Тя ще откликва на Моите усилия, така както Аз искам, и ще прилага усилия помагайки на човека.
204. Тя ще подбутва човека, шляпайки го по дупето, за да направи нужната крачка и по-внимателно да изучи това, което Аз съм готов да дам.
205. А Аз ще бъда готов да чакам този човек. За това, колкото и да Ме ругаят, колкото и да Ме гонят и проклинат, Аз винаги ще бъда в очакване на тях. И ако те направят дори малка крачка насреща, Аз ще побягна и ще им дам цялото си сърце.
206. Но, нека поне направят тази малка крачка”.
207. “Нужни ли са помощници в този случай?” – попита Владимир.
208. “Всеки е длъжен да прави това, което е способен да прави най-блогоприятно. А това го знае само Отец, за това Той на всеки от вас дава възможност да участва така, както вие ще чувствате това в събитията.
209. Трябва просто да бъдете бдителни, и да не поставяте своето желание по-високо от проявяващата се реалност, и тогава участието на всеки вярващ в събитията ще бъде най- рационално.
210. Ти не можеш да знаеш цялото произлизащо усилие тук на Руската земя, за това не ти трябва да осмисляш това в глобален мащаб,. В крайна сметка, трябва да осмислиш това, което ти е дадено в ръцете, в устата и твоето сърце.
211. Ето това правете искрено, смирено, също така упорито разбира се, защото някъде трябва, може би не само веднъж, нещо да повторите.
212. Но трябва да бъдете бдителни, за да не се проявите прекалено и да не настроите човека против, тоест, излишно да не го озлобите. Нали за него също е важна твоята скромност и твоето внимателно участие.
213. Нали ти каза, че ако човек признае вината си заедно с теб то и ти си готов да признаеш вината си дори повече от него. Така и те също гледат как предлагаш тази истина. Ако си скромен, ако си нежен, грижливо и сдържано си показал, това обезателно вътре се отбелязва и на него самия му се иска да приложи усилия, още нещо допълнително да узнае.
214. А когато се натрапва много, винаги възниква естествена реакция да се отблъсне. И тогава се получава, че ти си с готови благи усилия, в крайна сметка правиш усилие противно на Бога, ти настройваш човека против себе си и против Неговата Истина и в него възниква съблазън да те проклина, и да те ругае.
215. Но, тогава това е страшно за него, за неговата съдба е страшно явление. А се е получило, че ти си съблазънта
216. И ето тук в никакъв случай не трябва да изпомачкаш. Може просто редовно да ги известяваш за някакви нови етапи, нови жалони, но да им предоставяш правото сами да четат и да разглеждат. ..”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.18 included.