Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Осмия ден от април. Небесната Обител. Среща на Учителя с имиското Семейство.
2. “При майстора, който е член на единното Семейство, идват от всички села с молба да им се ремонтира теле и радио-апаратурата. След приключването на работата му говорят “благодаря”, не грижейки се за това, колко е струвал ремонта, за който са били употребени резервни части, електроенергия, пътуване по селата и т.н. и не интересувайки се от личните нужди на майстора. Как е длъжен да постъпи вярващия майстор, ако му е трудно предварително да определи разходите и как е длъжен да постъпи вярващия, който поръчва в тази ситуация?”
3. “Майстора, разбира се трябва да преодолее своите мъчителни сложности в този случай и все пак да погледне и да определи, какво в дадения момент се харчи и отива за закупуване на допълнителни резервни части, за да продължи нататък да се занимава в тази област, помагайки на всички останали.
4. Този разчет е важен на този момент, ако го питат: а колко е необходимо в дадения случай, за да се попълни изхарченото? И ако той не даде ясен отговор, то тогава се поставя поръчващия в неудобно положение, тъй като той не знае колко да даде, и като вярващ човек ще се бои да не би да даде по-малко. Той иска правилно да даде, за да не се получи по-малко, и за това той разбира се ще пита.
5. Поръчващия вярващ, идващ при майстора, знае, че всички резервни детайли и електроенергия – всичко това са неща, които майстора не може да произведе и е нужно да ги купи. А за да ги купи, означава да похарчи пари, тъй като не съществува друг начин да се разплати с държавата.
6. А след като е така, то всеки желаещ да поръча е длъжен да се побезпокои да помогне и попълни това, което е било купено от самия майстор. И за това естествено вярващия човек, ако има възможност да попълни, е длъжен да се постарае да направи така, защото той разбира, че майстора умее да прави радиоапаратура, но той не може точно така да прави пари, да ги рисува, и да запълва недостигащото, за да може да продължава да оказва помощ на ближните в дадената област, ако те имат все още нужда от това.
7. Затова, всеки един вярващ, който поръчва, имайки такава възможност да попълни, е длъжен сам преди всичко да се побезпокои, по какъв начин е по-добре да попълни това, което не достига на майстора.
8. И разбира се, тук майстора е длъжен да отговори нещо, защото ако не отговори, то по този начин той поставя в неудобно положение поръчващия, и в този случай нехайния клиент ще се бои, да не би да надплати.
9. А вярващия ще се бои, да не би да недоплати, за да не се получи така, че много малко може да е дал. И за това възниква определено неудобство.
10. Но, в Семейство, в което има майстор е длъжно да има естествена атмосфера и ако човек няма възможност да заплати, то той да не чувства, че няма възможност, а пита за такава помощ.
11. Нали в Семейството всички братя и сестри живеят един за друг и доколкото са в състояние да окажат тази помощ, разбира се те се стараят. Ето тази готовност, тази отвореност без потискане, е длъжна да възникне при вас вътре в Семейството. За това тук трябва поръчващия да постъпва правилно и майстора да постъпи правилно.
12. Разбира се то може да опрости задачата. Той може докато има възможност, да заплаща самостоятелно и използвайки всичко тава да отдава на ближните. А когато всичко свърши, тогава той може с чиста съвест да каже, че няма възможност, че няма повече детайли и няма пари да плати електроенергията, за това естествено в този случай никак не може да помогне. Можете с тази позиция да подходите.
13. Но тази позиция ще бъде с определени страни, които не са достатъчно разумни. Ако има възможност все още да се използват парите и тя съществува, то съумейте правилно да ги насочвате, но не разчитайте на това, че по-нататък ще построите своя живот обезателно с отчет на това, че парите са длъжни да бъдат между вас.
14. Умейте да изправите това, за да може този, който използва парите, да ги използва правилно, за да може майстора да има възможност да приложи своето умение в помощ на тези, у които няма пари. И той е длъжен да бъде готов да им помогне без да иска нищо от тях в замена.
15. И още повече ако клиента идва при майстора – това е една страна, където ние уговаряме правилото, по какъв начин поръчителя е длъжен да обърне внимание на това, че самия майстор е направил покупки за недостигащото в случая за ремонта на тези прибори.
16. Но има и друг аспект: в живота на дадения майстор може да има и земя, или дом, може да има определено стопанство, където точно така да се изисква неговото участие като стопанин. И ако вие донасяте поръчка, сами подразбирате, че в тази ситуация той ще бъде откъснат от своето стопанство или от земята, и недостатъчно ще може да участва там, където е нужно голямо усилие.
17. Например, сега настъпва пролетта, където понякога много време е нужно да се отдели за работа в градината или на полето. И разбира се в този случай да се поинтересувате, доколко можете да замените това усилие, което на него не му се отдава да приложи на земята си, оказвайки ви помощ, - ето тази допълнителна ваша загриженост е много важна”.
18. “Имайки неголямо количество картофи, около три чувала, аз казах, че мога да се поделя с нуждаещите се . След това при мен дойде детето на една сестра от Семейството и попита: “Ти имаш много картофи, а нашите свършиха. Мама мисли: да купува или ти можеш да ни дадеш?”
19. Моята реакция: “Аз имам малко, но една кофа ще ви насипя”. А вътре се появи въпрос: след като може да купи, защо аз съм длъжна да давам, има такива, които не могат да си купят?
20. Когато сестрата дойде за картофите, аз и дадох, а после попитах, имат ли възможност да купят. Тя каза, че вече купили три кофи и решили да ги оставят за семена, но въпроса в мен остана, защото знам, че тя ежемесечно получава пенсия, и моето мнение е, че може да си купува продукти. Правилно ли съм постъпила оказвайки и помощ и въпросът възникнал в мен, явява ли се проявление на моя егоизъм?”
21. “Това, което касае помощта, то е правилно. При такива условия, ако вярващия реши да даде, може да даде.
22. “Ако може да си купи, защо аз съм длъжна да давам? Нали има такива, които не могат да си купят?” – този въпрос вече засяга тези слаби нотки, които са изработени от човека като неверни в течение на много време. На това не е желателно да се обръща внимание, за да не се вкопчвате в това.
23. Още повече, че вие предполагате положителните страни в дадения случай: да, получава пари, но, видимо за нещо много по –важно отиват тези пари, а за картофи не стигат. “Нали има такива, които не могат да купят...” – значи, трябва да отидете и да узнаете, имат ли нужда от картофи тези, които нямат възможност да си купят.
24. Защото ако те имат и не изпитват нужда, тогава въпроса отпада. Но, ако вие знаете, че са им нужни тези картофи, тогава можете да направите избор. Ако можете да дадете някаква част, дайте преди всичко там, където не могат да си купят. Но за това, трябва да има ясен избор.
25. А в дадения случай Аз виждам, че е дошъл човек, който има възможност да си купи, а не тези, които нямат възможност. Но така, както не описвате обстоятелствата и в дадения случай не се засяга възможността и ситуацията: а нуждаещи ли са те, за това така, както е описан този въпрос, Аз мога да дам само този отговор, който чухте.
26. А въобще в Семейството трябва добре да знаете нуждите един на друг. Добре трябва да знаете, как са произтичали обстоятелствата, когато сте отглеждали реколтата; или е дошъл човек, който не е успял да отгледа реколта или е имал възможност но е проявил мързел – това са други ситуации.
27. Тоест, много различни могат да бъдат обстоятелствата, които е желателно да прецените, за да може това да ви помогне да прилагате някакви усилия, които по-нататък ще започнете да чувствате като необходимост; или да дадете съвет, или да положите някакво спомагателно усилие и да намерите правилно нужното решение.
28. Още повече, сега тези проблеми при вас ще преминават на друго ниво, тъй като сега вече ще разглеждате достатъчно сериозно обстоятелствата свързани със земята и вашите градини. Тези усилия трябва да бъдат приложени, за да се изключат проблемите за следващата година, в които вие все още попадате обилно”.
29. “Веднъж след снеговалеж, един брат, желаейки незабелязано да помогне на съседката си, която е пенсионерка, изчистил снега в нейния двор. Тя забелязала това и дошла да се разплати, казвайки, че иначе не може да приеме този труд. Брата настойчиво отказвал и пъхал парите обратно в джоба и в яката и, но тя ги вадела отново, а после ги сложила на снега казвайки:”Коля вземи ги, че ще ги отнесе снега”, - и си отишла.
30. В този момент брата си спомнил, че парите са това, което можеш да настъпиш. Първия му порив бил да ги унищожи, а после се посъветвал с жена си, и те решили да ги похарчат за нуждите на своето многодетно семейство, което и направили.
31. Но въпреки това, в брата останали болезнени усещания от направеното. Той смята, че е проявил корист. Как е бил длъжен да постъпи вярващия?”
32. “Ако явно има нужда да се придобие нещо жизнено-необходимо за децата, то в този случай е било възможно да се използват и не би се отнесло към користта. Но ако собствените деца нямат такава нужда, то тогава тези пари е могло да бъдат отдадени за нуждите на тези деца, които се намират в дадения случай в Семейството.
33. Тоест, след такава настойчивост на човека, които е искал да заплати, по такъв начин в този случай можете да използвате парите и това няма да е грешка”.
34. “В дома на сестра изчезнали продукти. Тя узнала от дъщеря си, че при тях в двора влизали вярващи деца, нейни приятели. На събрание тя получила информация от сестра, че в един от домовете видяла как децата донесли точно такива продукти.
35. Сестрата тръгнала към дома и там чула детето да отказва да е направило кражба. Майката поддържала сина казвайки, че му вярва. Отивайки при второто дете, чула същото, но майката на това дете почувствала по неговото поведение, че то е виновно. Тя решила да натисне детето, обвинила го в страхливост и заплашвайки го с участъковия се сдобила с признанията.
36. На края жените разбрали, че и двете деца са участвали в кражбата. Как са били длъжни да се държат вярващите родители в тази ситуация? И може ли майката да изисква признание за кражба, ако чувства увереност за направеното?”
37. Разбира се, дълбок и сериозен разговор – още някакви слова Ми е трудно да избера, където в зависимост от това, как са способни родителите да разговарят, как чувстват своите деца, след такива обстоятелства е много важно да се обърне особено внимание на разговора със своите деца, за да се уверят в това, било ли е направено или не.
38. А сега в дадения случай за уточнение Аз бих искал да попитам: на събрание тя е получила информация от сестра, че в един от домовете тя е видяла, как децата са донесли точно такива продукти. Сестрата отишла в този дом, в който са били донесени продуктите и чула категоричен отказ от детето, и майката поддържала сина, казвайки, че му вярва.
39. Тя обърнала ли е внимание, че продуктите донесени в дома не са свои? Ако е обърнала внимание на това, нали тя има право да погледне от къде са донесени тези продукти и може да отиде където покаже детето и погледне, действително ли там са му ги дали, или действително ли той ги е намерил там?
40. Разбира се, нататък вече трябва да бъдете внимателни, преди всичко и самите родители, какво носят децата в техния дом.
41. Аз много често срещам обстоятелства, където децата на вярващите са много склонни да взимат чужди вещи, пари и достатъчно много други неща. В дадения случай, родителите трябва да бъдат крайно внимателни към това, какво донасят техните деца. За това, къде и какво ще понесе детето? Ако то открадне нещо, все едно то ще го понесе в къщи. Тук вече трябва да бъдете бдителни и да поговорите с децата, тъй като това постепенно принася голяма сложност в съдбата на децата.
42. И е желателно тук всички да се побезпокоят. Но ако в дадения случай са се отказали и тези и другите деца, и никак не се е отдало да докажете защо се е случило така, трябвало е да приемете благосклонно това, тоест да се отнесете добре, ясно било е грешка, това не са те – и да махнете това обстоятелство, за да не ви изгаря то отвътре”.
43. “ Това момче постоянно донася някакви вещи у дома и майка му го пита винаги: “Откъде го взе това?”. Той винаги и дава някакви неточни отговори, но тя продължава да му вярва”.
44. “Аз още веднъж ще повторя, - много е голяма сега склонността при децата да вземат чужди неща, за това има много обстоятелства. Това е вътрешно тайнство, което е придобито в душите на хората, когато те вече се раждат отново в качеството си на нови млади хора. Тези качества започват да се проявяват, и проличават достатъчно силно в техните действия.
45. Разбира се , не е грешка това, че майката вярва на детето си. Но трябва да бъдете бдителни към това, за да почувствате навреме нещо, да вземете и да уточните, тоест такова доверие също не трябва да бъде просто сляпо. Когато просто на вяра се взима някаква идеология - да се вярва на всичко, което казва детето ще бъде неразумно. Идеология от такъв порядък не е длъжна въобще да възниква в родителя.
46. Това говори за примитивността на съществуването и живота на човека, когато той намира нещо и го поставя пред себе си, като догма, следвайки и считайки, че то ще облекчи и направи живота му по-удобен: тоест, не трябва всеки ден да се вслушва или да се замисля за нещата, а да мисли; има си коридор и аз по него се движа.
47. Такава идеология е грешна, защото всеки ден трябва да се започва отначало, тоест навлизайки в него да бъдеш готов да постъпиш така, както почувстваш в този или друг момент. Защото това, което е приготвено от Бог, е приготвено и от Природата, Мирозданието - от всичко това, в което е влязъл човек.
48. Какво ще му бъде приготвено в този нов ден, той не знае, и естествено с всяко ново събитие, с което му предстои да се сблъска, той не е длъжен да подхожда чрез някакви собствени, човешки догми, които той сам си измисля за облекчение за самия себе си.
49. Ако съвета не му е даден от Извора на Истината, а е от друго място, то разбира се в този случай той трябва да е до предела внимателен, защото като правило това прави човека сляп.
50. Всеки нов ден трябва да изживявате, чувствайки в себе си вътрешните отзиви на произлизащите обстоятелства, за да можете във всеки един момент да бъдете там, където е нужна вашата помощ.
51. А, ако не чувстваш, принадлежиш просто към тая догма, от която човек загасва в този момент. Той не се вслушва, към това, което звучи в него, той не е готов да оказва помощ, и тогава неговия живот се оказва такъв, шаблонен, става примитивен и груб.
52. И тогава редом човек започва да пада. Може би пада дете, може да го грози опасност а родителя в този случай даже не чувства, не вижда, че тази помощ е нужна в дадения момент и той така се движи заедно с него.
53. И ако той го вижда близо все още, цял и невредим, на него му се струва, че всичко е нормално, макар, че там пред неговите стъпки вече възниква зееща пропаст, а родителя така и не чувства нищо, и ще се опомни, когато при детето вече възниква някаква трагедия. Но тогава вече е късно нещо да се изправя, защото е имало предшестващ период, през който детето е крачело уверено към тази пропаст.
54. Така, че умейте да бъдете чувствителни, умейте да чувствате – тава е много важно качество, за да може в нужния момент да окажете тази помощ, от която се нуждае ближния. Защото грешките - те не са винаги просто порок, често човек се спъва там, където по-рано нещо не е осъзнал.
55. Още повече, много от децата се отнасят съвсем по друг начин към тези или онези обстоятелства. Те не възприемат като голяма грешка желанието да вземат нечии пари. Тоест, ако възрастния започне да чувства някаква тежест, децата не я чувстват.
56. При тях в главата възникват интересни картини, които им позволяват да правят тези постъпки без каквито и да е вътрешни сложни отежняващи усещания. За това при тях това се извършва много по-просто.
57. И тази отговорност не бива да се възлага само на тях, защото в дадения случай в тази млада възраст, те не са способни да носят в пълен обем тази отговорност.
58. Значи, бидейки редом, възрастния е длъжен да помни за това, че той отговаря за детето, докато то не достигне пълнолетие и не стане самостоятелно. Родителите преди всичко, са отговорни за него.
59. Значи, когато редом се намират син или дъщеря, вашите чувства и вътрешните ви усещания трябва да бъдат постоянно на щрек, защото те често могат да ви подскажат там, където възниква нещо неправилно, макар, че детето може да е уверено , че прави всичко нормално.
60. Но вече родителите имат възможност да се побезпокоят и уточнят, попитат, тоест, да пробват да разгледат по-внимателно обстоятелствата, които чрез детето, не могат да видят, а могат да видят, чрез ближните, интересувайки се, грижейки се за това, доколко са чисти действията на ближния и на своето дете, и доколко там е нужна помощта на родителя. В тази област родителя трябва да бъде много внимателен.
61. Така, че тук разбира се, трябва да бъдете постоянно бдителни, иначе може да загубите децата. А то, възрастния ще строи нов живот за децата, а от невярно отношение към всеки ден, в който влизате вече ги губи. Така, че тук още веднъж ще напомня – трябва да бъдете много бдителни и внимателни”.
62. “В Семейството има пари, пожертвани за строителство на училището. Стана на въпрос за покупка на коне и Семейството прие решение да използва парите за покупка на конете. Правилно ли е постъпило Семейството?
63. Парите били дадени от вярващ, и когато станал въпрос за покупка на коне, ние го попитахме, може ли да използваме тези пари по друго предназначение. Той каза: “Може”. Направете както е по-добре за вас”. И ние решехме да вземем кон с цел, по нататък да го използваме за строежа на училището, и вече се ползва. Ние решихме, че това е допустимо.”
64. “Ако трябва да се вземе в чист вид този въпрос, то тук Аз ще кажа, че целенасоченото пожертвувание, още повече, че е длъжно да принадлежи на децата и се твори за тяхно благо, или например за храм или параклис, тоест нещо свещено (а, свещено и детско – може да се сравни като едно и също, вие няма да сгрешите ако ги сравнявате), - а ако в дадения случай се изпраща нещо целенасочено, то парите в никакъв случай не трябва да бъдат похарчени за нещо друго.
65. Но ако вие виждате, че в дадения случай е бил нужен някакъв транспорт, който в строителството на училището би могъл да помогне, то, такава покупка на коне е допустима.
66. Или ако човек прави целенасочено пожертвование, и вие виждате нужда да похарчите за нещо друго, то желанието да го попитате: “А може ли да купим и нещо друго?” – ще бъде правилно.
67. И ако той при това каже: “Похарчете ги, така както считате за необходимо”, - след това вие действително можете да ги похарчите за това, което считате за благоприятно”.
68. “Може ли родителите да забраняват на детето да общува с деца, които са уличени в кражби и говорят грубо с по-възрастните?”
69. “В дадения случай не е обезателно да се забранява, макар, че погледнете характера на действията на тези, с които играе вашето дете. Ако грубостите са много големи и това постепенно и много сериозно въвлича вашите деца в някакви ненормални проявления, то тогава това е друга работа, има място да се изрази вашето безпокойство.
70. Ако нищо такова явно грубо и сложно не произлиза, не е обезателно да се забранява, но регулярните беседи с вашето дете от време на време, са много важни, за да се учи то да вижда разликата между това, къде играе то, какво още могат да му кажат родителите и как самите те се държат на улицата с обкръжаващите ги, с ближните, или в къщи в семейството.
71. Тоест, тук ще е нужно и поведението на самите родители, и това, как могат теоретически да изкажат на своето дете, умело да разкажат, умело да използват някакви чувствени проявления, давайки съвети и разбира се, самите характерни усилия на тези, с които им се налага да общуват. Тоест, тук не трябва еднозначно да се поставя забрана.
72. Забрана може да има, но не винаги. За това, в зависимост от тези обстоятелства, трябва внимателно да ги оцените. Защото, как детето може правилно да внесе нужния съвет в кръга на своите ближни и познати, това може да играе определена роля в тяхната съдба и значително да повлияе на съдбата им.
73. Тук трябва допълнително да се проследи, и да се отдели внимание на това. Бъдете внимателни; - не просто да пуснете детето и да го забравите, а е нужно да отделите допълнително внимание”.
74. “Аз понякога ям бял хляб, макарони, бисквити от бяло брашно, оправдавайки своето желание с това, че няма строга забрана на тези продукти. Допустимо ли е такова отношение към Твоя съвет за това, че не е желателно вярващия да употребява тези продукти? Или това е слабост, която рано или късно ще ме повали?”
75. “А нима сте слушали от Мен такива изказвания, когато Аз казвам, че това е закон; и ако не го изпълните, ще получите ето това или онова за наказание?..
76. Какво мога повече да ви кажа в това отношение? Моята работа е да ви разкажа как е правилно, как е по-добре и как е желателно. Каквито и окраски да Му придавам, то ще бъде това, което е най-благоприятно за вас.
77. Ако не следвате Моите съвети, то вие ще изберете по-малко благоприятното или направо вредното за вас. А после, естествено събитията ще ви се разгръщат съответно от начина по, който правите този или онзи избор. Затова и помислете, доколко ви е скъпо това, което Ми се налага да давам под формата на съвети.
78. Защото има закони, а има и пожелания. Това са различни тайнства, но в тях има едно и също свойство, за, което Аз преди това упоменах, - това е то, което е най-благоприятно и е за ваше добро.
79. Това означава, че всяко ваше заобикаляне на Моите съвети – това е избор, най-малко благоприятен, или е това, което може да ви донесе голяма вреда.
80. Но в дадения случай вие трябва да се определите с вярата си. Затова ние и не пресмятаме, какво в края на краищата е получено, какви плодове е можело да израснат от тези или онези посеви. Ние тези детайли, въобще не ги разглеждаме.
81. Защото Аз съм дошъл не за това да губим време за обсъждане на тези глупости. Нали даденото ви от Бога се определя от вашата вяра, и ако Аз нещо давам, то Аз предполагам, че вие приемите на пълно доверие, затова и не разказвам всичко останало, тъй като в дадения случай то става излишно.
82. Защото всеки изпълняващ Моето, върви по най-благоприятния и равен път, а на всички останали нека им помогне самата реалност да разберат ценността на това, което им се дава в такава епохална минута, когато на човека му се дава възможност пряко да се докосне с директни съвети от Източника на Истината.
83. Така, че тук бъдете по-внимателни, още повече в една от срещите, Аз вече съм ви дал съвет. Аз мога да кажа нещо много тихо на Своите ученици и жадуващите Моето, но за истински жадуващите и следващи всяка крачка, осветена от Истината, всеки Мой съвет, колкото и тих да е бил, ще прозвучи като гръм и ще се запечати дълбоко в сърцето.
84. Не винаги ще трябва да ви треса и високо да подвиквам: “Бързо, бързо, иначе ще паднете, иначе ще се подхлъзнете, иначе тук ще пропаднете”, защото такава висок съвет, често е нужна само на този, на когото са му запушени ушите.
85. А ученици – това са тези, които са концентрирали цялото си същество в слух, за да не пропуснат нито един звук източвайки се от Източника на Истината. За това този, който жадува ще чуе и тихия съвет, който Аз мога да прошепна на голямо разстояние.
86. Но на много от вас, Аз разбира се правя крачка на среща и мога емоционално и високо да подскажа, че тук трябва по-бързо, иначе ще се провали земята под вас.
87. Но това е само крачка на среща с отчет на определена степен глухота, от която Аз се надявам сте длъжни обезателно да се освободите, иначе на дългия прекрасен път да ви крещя много истини, това ще бъде невярна беседа между нас.
88. За това бъдете внимателни. Вие сте свикнали да крещите един на друг в живота, да жестикулирате емоционално оглушавайки един друг със своите високи крикове.
89. А в нашето общуване трябва да има друга атмосфера, където цялото ваше същество, всяка ваша клетка, да жадува звука, който е длъжен да облагороди това същество и тази клетка, и то жадно попива и не пропуска нито една блага вибрация.
90. Така, че гледайте, умножавайте своя слух, увеличавайте неговите възможности, за да не бъде казано както някога:”Имат уши, но не чуват и имат очи, но не виждат, защото, огрубело е сърцето човешко”.Нека това да не ви се случва никога”.
91. “При мен имаше период, в който знаейки, че единственото време за постигане на Последния Завет при мен е от шест до осем сутринта, аз не можех да заставя себе си да стана от постелята. Чувах будилника, но не можех да стана. При това в съзнанието ми бе настойчивата мисъл:Трябва да стана, длъжна съм”, - но плътта не се подчиняваше. Какво се е проявило при мен в дадения случай? Как е длъжен да постъпи вярващия в дадената ситуация?”
92. “Ето тук трябва да сте просто искрени и внимателни към своите усещания и към това състояние , в което пребивавате. Защото тук могат да се проявят две обстоятелства.
93. Или вие сте се преуморили и вашата плът не е в състояние да изпълни дадената команда и да се изправи, защото явно сили не и достигат, то в дадената ситуация може би е по-добре действително да отдъхне няколко минути повече. Или това мързел, когато на вас ви се иска още малко да полежите и отдъхнете, макар,че организма е напълно в състояние да изпълни това ваше вътрешно пожелание, възникващо в съзнанието и да изпълни , това което вие сте длъжни да сътворите.
94. При преодоляване на този мързел при вас започва да се изработва в съответния образ и сила на духа, защото тя се развива именно при такива обстоятелства, когато при това, което може да направи тялото, възникват някакви усещания, разхлабващи ви и отклоняващи ви от това, което трябва да изпълните, което е важно да изпълните. И разбира, се при такава победа над тази слабост, отклоняваща от даденото изпълнение , във вас са длъжни и призвани в този случай, да се развиват силата на духа и волевите качества.
95. И тук победата е много важна, тоест тук бъдете бдителни към това, как започвате да реагирате на това, което Аз сега съм ви подсказал, защото ако Аз в първия случай съм казал, че когато плътта действително толкова се е преуморила, преработила и малко и се е отдало да отдъхне, и се изисква още отдих, и тя просто не е в състояние да се повдигне, - ако Аз съм подсказал, то бъдете внимателни.
96. Защото егоизма много бързо в този случай може да ви обиграе, давайки ви съвет, че вие действително в дадения случай не сте доспали, че тялото ви се нуждае от отдих, че сте се преработили, независимо, че не е бил изпълнен труд в такъв голям обем, че да се преуморите истински.
97. Но вече е длъжна вашата искреност да ви помогне, защото на дадения момент Аз не мога еднозначно да кажа, тъй като еднозначен съвет при такова споменаване на обстоятелствата, не съществува.
98. И тук вече допълнително е нужна вашата искреност, вашите чувства, каквито в този момент изпитвате, и колко добре осъзнавате, всъщност, вие ли нямате сили или просто това е някаква слабост, изискваща в капризна форма удовлетворение от ваша страна. Тук вече бъдете внимателни.
99. “Аз имам девет годишен син. Към пролетта запасите със захар, мармалад и сухи плодове се свършиха. Не гледайки на това, аз си позволявам да ям от тях и да угощавам гостите си. Какво в тази ситуация ще бъде по- добре за детето: да оставя продуктите само за детето или да постъпя по друг начин? Какви трябва да са действията на вярващия родител в тази ситуация?”
100. “ Каквото касае захарта, Аз вече съм казвал и казвам отново: не ще назова този продукт явно необходим за вас, и че той може да ви донесе само полза.
101. Каквото касае мармалада или сухите плодове... Вярващия родител, разбира се, в този случай е длъжен да бъде внимателен към използването на това, което играе спомагателна роля за здравето на детето, особено сухите плодове.
102. Може би и самият родител да не се докосва, нито гостите, ако това се отнася за възрастните.
103. Ако деца идват у вас, на гости, то към тях се отнесете точно така, както и към вашия син, тоест за децата не се скъпете никога, и тук не бъдете пресметливи. Бъдете сдържани, когато това касае възрастните. Те могат да потърпят, ако трябва да се избира между децата и тях”.
104. “ Аз живея в дом, в който по цял ден се слуша естрадна музика. Влияе ли това на развитието на децата?”
105. “Всичката тази естрадна музика, предава особеностите на тези, които я изпълняват, а още предават характерните особености на това време.
106. Ако погледнем обкръжаващата реалност и обществото, те са характерни с обстоятелства, от които личи определена степен без духовност , безнравственост и в определена степен извратеност.
107. Това в цяло се проявява у болшинството хора и създава определена своеобразна енергийна среда с такава характерност. И тогава, вече музиката се пише и звучи от майстора, чийто мир много зависи от тази енергийна среда.
108. Той чувства тази среда, и може и да не осъзнава нейните характеристики, но той чувства това, което му се струва приятно, някак си се откликва с радостни нотки в него, и с някаква възбуда, която той чувства като благоприятна.
109. И той избира тази мелодия, създава я, по-нататък може да я наложи на инструментите, а след това тя се разлива навън. Но тогава в този случай той и предава своето състояние, което счита за нормално, а то в действителност носи в себе си силния отглас на тези порочни проявления, които съществуват в общата енергийна среда на Земята.
110. И се получава даже, че музиката допринася за умножаването на тези вибрации, защото те заставят да вибрира всичко и всички, които слушат тези вибрации.
111. Майсторството не зависи от духовния мир.Това е друга област, където се натрупва опит, в душата той се натрупва, но това са други особености и те не са свързани с естественото развитие на духа. Тоест, Аз имам предвид, че духовното развитие въобще и не подразбира едновременно развитие на някакви творчески навици.И обратното, може да се каже,че отсъствието на творчески навици, въобще не означава отсъствие на сила на духа.
112. Така, че в дадения случай, когато творчеството в държавата се развива в разните области – в музиката, в изобразителното изкуство ли или в нещо друго, - то, като правило, не върви по един път заедно с духовното израстване.
113. А това означава, че тази област в някаква степен става много опасна, така както на картините се запечатва слабия дух на майстора и на неговата епоха. А след като се запечатва, това звучи докато картината може да се види и продължава да действа.
114. И се получава такова своеобразно оръжие с много сериозен опасен характер, който не всеки е способен да види като оръжие. Всички свикват да говорят, че това е изкуство и с такава една дума, им се струва, че се облагородява даденото действие.
115. Но, има изкуство за съзидание, а има изкуство за разрушение, защото изкуството по-точно казано, е умение на високо ниво. А това неутрално понятие, може изкусно да убива, може изкусно да сътворява. Така, че в дадения случай с едно слово “изкуство” – това, е все още малко. Тук трябва да се гледа в същността на сътвореното.
116. И затова, разбира се сега в средствата за масова информация – телевизия и музика – изтича много от това, което е призвано много силно да разрушава вътрешния мир на човека, където авторите създатели на тези или онези произведения, не се и замислят на тази тема.
117. А това впрочем не е и важно, дали се замислят или не, следвайки определени закономерности, човека неизбежно ще създава това, което в дадения момент е призвано да го погуби. Тоест, чрез неговите действия ще се проявява тежката ръка на Хармонията, изтръгваща тези, които упорито нарушават нейната атмосфера и нейната хармонична среда. И на дадения момент, човека успешно реализира всичко това.
118. За това тук трябва да бъдете много внимателни към това, какво слушат и виждат вашите деца. И ако в някаква степен, вече ви е трудно да приучите големите деца, защото те са успели вече много да прихванат от този умиращ и отиващ си свят, то тук разбира се, в някаква степен трябва да опитате да проявите строгост.
119. Но бъдете внимателни, с това да не подтикнете децата към някакви ненормални усилия, където да им се наложи да лъжат, заобикалят, да се крият и да правят нещо недостойно, вече избягвайки ви, защото те все едно могат да правят това и по-нататък. В този случай, разбира се са важни някакви мерки, но тях може вече да се уговорят отделно, във всеки отделен конкретен случай.
120. Ето тук бъдете внимателни към новото поколение и към вашите най-малки деца. На тях им давайте да слушат повече псалми, прекрасни псалми и пеене, което още повече тук в общината в някаква степен вече се създава, и трябва да се каже, че не е на ниско ниво.
121. Ако на някой не му харесва, това не означава, че е направено на ниско ниво, просто слуховите особености при много от вас са грубички.
122. Тези добри песнопения разбира се, ще се развиват и са длъжни да се развиват, тъй като вие се изменяте в по-добра страна. Аз се надявам, че всеки път вие естествено ще създавате все по-добро и по-добро.
123. Нека децата преди всичко да слушат тези псалми или детски песни, които също сте в състояние да правите, защото творческия запас във вас е достатъчно велик, за да направите първите крачки в помощ на своите деца.
124. Тогава това все още някак си ще ги предпази, ще започне да формира правилно техния вътрешен свят в нужното направление, именно в нужното направление. Тогава на вас няма да ви се налага в последствие да търпите големи неприятности и трудности.
125. Не губете децата. Това се получава, че е сериозно оръжие, ако тази творческа област в човека се използва невярно, на основа на слаб дух, големи пристрастия към егоизма и порочните слабости.
126. Защото всички тези порочни пристрастия, обезателно ще се отразяват ярко на неговото творчество, много ярко, и на енергийно ниво много силно ще въздействат на всички тях, които се докосват с това.
127. Това, съзнанието не е в състояние да определи, това може да се почувства само на чувствено ниво. Но ако човека не е научен внимателно да се вслушва в себе си, той няма да обърне внимание на това, той се опитва да разглежда. Но докато той разглежда, той ще изпитва това действие върху себе си .
128. И само с течение на времето разбира се, ще се научите лесно да разпознавате това, само със своите чувства. Вие с гърба си ще чувствате, че на тази или друга картина е изобразено нещо недостойно, независимо, че то може да бъде изобразено на много високо професионално ниво. Но даже стоейки с гръб към картината може да почувствате, че нещо не е така, нещо негативно и не уютно.
129. А това е именно енергийния фон идващ от картината, който там неизбежно ще вложи майстора, по своето слабодушие, предавайки характерни особености но своята епоха.
130. А каква е при вас сега епохата? Не трябва да се каже, че е много по-добра от епохата на древността, от епохата на древния Рим и др. – където е съществувало много мъка и недостойни дела. Недостойни дела има и сега много. В такъв смисъл, трябва да бъдете бдителни към това явление, с което ви се налага неизбежно да се сблъскате в тези дни.
131. “Нормална ли е проявата на страх от Теб, защото Ти можеш неочаквано да изведеш от Семейството за нарушение на закона, при наличие на устременост в човека да изпълни всичко до буква? Този страх се основава на това, че извън Семейството се прекратява пълноценното развитие и изчезва възможността да се изработва чувство за единство и човека изпада от потока на развитие установен от Теб. Каква е разликата между страх и трепет?”
132. “В дадения случай това е проява на невярно разбиране на произлизащото и невярното ви разбиране на Моята Същност.
133. Какво е това “неочаквано да изведа от Семейството”? Първо, такова неочаквано не съществува. Всички закони, които Аз съм ви дал за благото на вашето Семейство, не говорят и не носят в себе си нещо неочаквано за вас, вие добре ги знаете и ако ви се иска нещо да уточните, винаги можете да го уточните при Мен.
134. А ако в човека действително има устременост, искрена устременост да изпълни всичко до последната буква, - моля, това е и самата гаранция на това, че надали ще се окажете неочаквано извън Семейство-то. Това можете да го изключите.
135. В този случай вашия страх е повече основан именно на егоизма, а не на духовни основи. Именно в дадения случай този егоизъм диктува такъв род умозаключения, които външно изглеждат благородни, а всъщност в това се крие съвсем друго, защото проявявайки такъв страх, вие се закривате от Мен.
136. И в дадения случай на Мен ще ми бъде сложно да ви окажа нужната помощ в тази победа, която сте длъжни да направите над собствения си егоизъм. Така, че в дадения случай това е невярно отношение към Моите действия.
137. Още повече, как тогава ще проявявате благодарност за това, че се проявява Волята Божия, нали в дадения случай, описвайки дадената ситуация, вие говорите за желание да изпълните всичко до последната буква, но не да приемете с благодарност това, което ще бъде дадено като Воля Божия.
138. И тогава се получава някакъв абсурд: като чели и говорите за устременост, а в това време подразбирате, че някои неща няма да се изпълняват от законите дадени ви от Бога.
139. Така, че тук вече бъдете внимателни, в дадения случай Аз виждам само неразбиране на Моята Същност, неразбиране на тази Вяра, Свещена Вяра, която сте длъжни да проявите в себе си, приемайки Божието и доверявайки се напълно на Отеца.
140. В дадения случай се проявява и много голямо неразбиране във вас на всички тези събития, в които сега сте попаднали, просто вие все още се отнасяте примитивно към това, така както се отнасяте към някоя организация, съществуваща във вашия живот, която ви е била позната от вашия живот, от вашия личен опит или от опита на вашите ближни и познати, от това, какво сте могли да видите по телевизора, да чуете по радиото и т.н.
141. И разбира се във вас на тази основа са възникнали определени стереотипни възприятия от произлизащата реалност. И тези стереотипни възприятия ги налагате и на това, което изпълнявам Аз – Волята на Своя Отец. Това разбира се е ваша голяма грешка, не трябва да правите това.
142. Аз не попадам под тези понятия. Съдия, Идващ при вас от Бога, не може да бъде несправедлив.
143. А ако вие искрено разбирате, че сте устремени достойно всичко да изпълните, то бъдете уверени, всичко при вас ще бъде благообразно и всичко при вас ще се получи. Няма за какво да си боите. Нека да се бои лъжата, която може все още да съществува, която се надява, че всичко ще мине и може да се промъкне към Спасението, съхранявайки нещо недостойно.
144. Аз веднага мога да кажа, нека тя да се бои, защото това, за което Аз ще ви помагам да създавате, то ще направи всичко така, че даже сянка от тази лъжа няма да може да се промъкне, даже сянка. Ето това ние ще отсечем, Аз ще ви помогна в този случай, тук нека тя да е се проявява самоуверено.
145. Но ако сте искрени, смело напред, защото всичко, което е нужно, Аз обезателно ще ви помогна да разберете. И когато вие действително се стремите, всичко ще бъде отлично, всичко ще се получи.
146. Просто бъдете внимателни там, където нещо не сте доразбрали и никак не можете да се разберете: питайте, и винаги ще получите нужния отговор. Така, че смело напред.
147. И колкото повече ще побеждавате своя егоизъм, толкова по-чисти ще възникват вашите осещания, и още по-добре ще започнете да разбирате това произлизащото, в което сте попаднали по Волята Божия, когато ви е предоставена такава възможност да участвате в епохално Събитие.
148 А вашия егоизъм все още се мята и пробва да съчинява някакви глупости, навявайки ви страх, а вие като зайче под храста се тресете и боите, че може би ще произлезе нещо несправедливо, може би ще ви бъде дадено нещо невярно ат Бога. Но това разбира се, е неправилно, това са глупости.
149. Не се бойте, вървете напред. Главното е, вашата искреност, вашия стремеж и в този случай вие винаги ще получите напълно, всичко това, което е за ваше благо. Приемайте това с благодарност, не се бойте. Вие сами в последствие ще разберете, колко ви е било нужно това, колко ви е било за благо.
150. Още повече ние всичко ще разглеждаме, Аз навсякъде ще давам поправки, Аз ще се старая всичко да ви разясня, колкото успея в това, в което Аз съм ограничен на дадения момент в плът на тази Земя.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.20 included.