Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Шестнадесетия ден от април. Дома на уединението. Среща на Учителя с представителите на Семейството от Жербатиха.
2. “През есента на 1997г. аз внесох пари за строителството на параклис в село Жербатиха, отдавайки ги на брат, който искаше да участва в това строителство. По това време строителството на параклиса не се получи. Този брат дойде при мен и ме попита: ”Може ли сега да похарча парите за лични нужди, а после да ги върна?” Аз разреших, казвайки фразата: ”Парите не са ми нужни”.
3. В дадения случай братът направи малка поправка: ”Когато аз дойдох при сестрата и попитах: ”Може ли да похарча парите за пътя до вкъщи, а после ако мога ще ги върна, ако не мога, няма да ги върна?” – сестрата ми каза: “Добре”. И аз със спокойна съвест ги използвах за път”.
4.Сега продължаваме нататък: ”Аз нямах предвид, че той може да ги вземе завинаги, а мислех, че все пак някога парите ще се използват за параклиса. Мина време, но пари той не ми върна. Аз се опитах да се преборя с преживяването за неправилно изхарчените пари. И за някакво време това беше забравено. Сега ситуацията се измени, и ние оформяме земята под параклиса. И затова тези пари биха били полезни. Имам ли аз право, като вярваща да поискам обратно парите от брата, за да може после те да отидат за параклиса?”
5. “Никой от вярващите няма право да иска пари обратно.
6. Но в дадения случай, описаното обстоятелство, разгледано от Семейството, Аз мога да оценя не само за да дам съвет на сестрата, задаваща въпроса, но и да дам съвет на този, който е взел пари в този случай.
7. Ако вземе пари, определени за строителството на параклис, вярващият човек е длъжен да направи всичко възможно за да върне тези пари, за да могат те да бъдат употребени за свещеното действие.
8. Затова да се взимат пари, отначало предназначени за храма, за параклис, и за още някакви свещени нужди, с мисълта за това, че ако не ви се отдаде да ги върнете, то нека се забрави – такова действие е невярно.
9. Въобще, вярващият не е бил длъжен да взима такъв вид пари. Ако те отначало са предназначени от някого за свещено действие, то те е трябвало да бъдат похарчени само за това и за нищо друго, колкото и да се е наложило да лежат и да чакат този час”.
10. “На морално-етическо събрание ми казаха, че в мен виждат само мъжа, тъй като, при мен има много силен стремеж за познаване на Истината, а предназначението на жената в моя случай, (аз съм самотна пенсионерка) е да се занимава със своето стопанство и ръкоделие. Още бе казано от няколко братя, че ние, възрастните самотни жени, не можем да реализираме себе си в природно семейство, и за това на нас нищо друго не ни остава, освен да се заемем с духовно развитие и че жените не трябвало така дълбоко да вникват в духовното. Как да определя границата между, постигане на Истината и предназначението на жената?”
11. “Да се вменява вина в стремежа да се познава Истината, разбира се, може само невежеството. И за дадения случай Аз бих искал да ви дам малък интересен съвет.
12. Да обвиняват жената в прекомерен стремеж за познаване на Истината, могат само тези, в които стремежът да познават Истината се проявява много по-малко, и в този случай те искат да поспрат своята устремена сестра, за да не изглеждат около нея хлипащи и незначителни.
13. Но това ще бъде печално зрелище, което за съжаление все още се проявява във вашия живот. Затова, разбира се, не трябва в никакъв случай, да се повдига такова обвинение.
14. Ако някой се е устремил да познава Истината, бъдете внимателни към това, да чуете разумния съвет от негова страна, защото неговият стремеж няма да бъде безплоден.
15. Обезателно в такъв стремеж ще се появяват не малко блогоприятни плодове, където с право ще се възползвате изслушвайки съвета на своя брат или сестра проявявайки в себе си такава устременост”.
16. “Майстор-обущар, шиещ и ремонтиращ обувки, имайки природно семейство – жена и две деца на възраст 6год. и 10 год. – дошъл до такава ситуация; че се оказал не в състояние да издържа своето семейство, придобива суровини и да обезпечава нуждите на единното Семейство в Жербатиха и Имисс. Той изнесъл на събрание своите проблеми и Семейството решило, че не е в състояние да реши неговите проблеми. Предложили му да вземе пари от поръчващите.
17. Майсторът решил, че намирайки се в Семейството и да взима пари от членовете на Семейството – не е правилно, а ако заработва на страни, е нужно до плаща данъци. За да не е в тежест на Семейството, майсторът решил да излезе от него. Правилно ли е решението на майстора?”
18. “Не, в даденият случай не е обезателно да се излиза от Семейството. И при такива обстоятелства се допуска временно възможността да се заработва на страни, докато не му се отдаде да възстанови всичко необходимо, за да може отново да се превключи с усилие вътре в Семейството.
19. Това няма да е в тежест на Семейството, тоест, това е нормално явление при такъв род обстоятелства, които често все още възникват във вашите Семейства”.
20. “Една сестра ми каза, че случайно видяла брат, намиращ се в Семейството да пуши. На нея и станало неудобно и тя не отишла при него. Аз я посъветвах да отиде и да поговори с брата, за неговите слабости, или да каже за това на събрание на Семейството.
21. На нашия разговор присъстваше още един брат. Той каза, че човек сам е длъжен да казва за тези слабости на Семейството, а ако ние кажем за това, се получава, че ние като че ли правим донос за брата. Аз казах, че със своето мълчание позволяваме на брата да пада. Как би постъпил вярващият в такава ситуация?”
22. “В такава ситуация вярващият, виждащ проява на слабост в ближния, е бил длъжен да отиде при ближния и да поговори за този слабост, която му се е удало да види, при определено стечение на обстоятелствата.
23. В даденият случай, разрешението на тези обстоятелства играе много голяма роля в съдбата на този, който проявява слабост. Затова виждайки това обстоятелство, вече е много важно то да се разреши така, както се полага да действа в този случай вярващия, устремен да създава Единно Семейство с родни между себе си хора.
24. Вашата проява на грижа, когато пробвате да се разберете в наличие на слабости между себе си, това не е нещо недостойно, когато споменавате за това. Това е проява на вашата грижа.
25. Едно е, когато споменавате за това с желание, да накажете някой, да унизите някой при това, тогава това е недостойно и нечисто проявление.
26. Но ако споменавате за нещо недостойно, за грешка на ближния с желание заедно да разгледате и да помогнете да се избави от тези грешки, то това е нормална проява в Семейството.
27. И разбира се, ако не се е отдало да поговорите заради някакви обстоятелства, то когато се събирате заедно на събрания, този въпрос можете да засегнете, направо веднага на събранието.
28. И тогава засягайки този въпрос, вече от това как той започва да се разглежда, как започва да се развива и с какво завършва, може да се направи равносметка, за да се определи нещо следващо. Така, че това обстоятелство разбира се, трябва заедно да разгледате.
29. Ако човек проявява слабост, то незабавно е длъжен да се отърве от проявлението на такива груби слабости. Това се явява груба проява на грешка, която или незабавно е длъжна да бъде отстранена, или трябва да се напусне Семейството”.
30. “Учителю, Ти каза, че е възможно да се радваш единствено в тяло. Когато го напускаш, емоциите отсъстват. А страданията и преживяванията – това емоции ли са? Съхраняват ли се те в неземния свят? И защо радостта не се съхранява?”
31. “В дадения случай разбира се, тези въпроси все още излизат от неразбиране.
32. Тези думи, които бяха казани за вас по-рано, не подразбираха, че вие отнасяте със себе си само преживявания. Вие отнасяте със себе си това, което се запечатва в чувствения мир на вашата душа от това, в какви ситуации сте попадали в течение на своя живот.
33. Има чувствено-емоционални прояви, но има и отпечатък на тези емоционални прояви в чувствения мир на вашата душа. И ето тези запечатани преживявания в паметта на душата продължават да звучат в паметта.
34. И ако вие основно натрупвате само преживявания за своето собствено благополучие, за това, че на са ви дали, не са ви налели и не са ви обичали достатъчно, вие често изисквате от света все повече и повече за себе си, нищо не получавайки, а получавайки само някакви неудобни за вас удари и болезнени усещания, то всичко това разбира се, естествено се запечатва в паметта на душата ви в такова негативно преживяване.
35. Такива са и били основно преживява-нията в течение на вашия живот, тоест, рядко сте били радостни, или ако ги има, то те са повърхностни, и не докосват дълбоко вътрешния ви мир.
36. В този случай на тях също им е сложно да се запечатат, при вас в паметта се запечатват много ярки събития, а по правило са ярки събитията, свързани с вашите преживявания и стресове.
37. Затова ако вие разбира се, се научите да изпитвате възторжени и прекрасни състояния, то всичко това и остава във вас – в крайна сметка е способно да остане.
38. Но да този момент във вас все още се съхраняват много стресови преживявания, и те преобладават в паметта на душата ви. Затова се налага да изпитвате някои мъчения напускайки тялото, но това е временно.
39. Така че, научете се да живеете достойно – възприемайте реалността правилно; даже нека и още да не сте се научили много да възприемате възторжено, то научавайки се благодарно да възприемате реалността, вие се лишавате от възможността да натрупвате в себе си на чувствено ниво в душата, тези отрицателни преживявания.
40. Вие няма да прибавите в паметта на своята душа тези допълнителни преживявания. И разбира се, това многозначително се отразява на вашето по-нататъшно съществуване.
41. “Може ли да се възхищавам на сътворените изделия в присъствие на майстора? Може ли да се хвали майстора в очите?”
42. ”Може да се възхищавате разбира се. Ако ви харесва, можете да изразите своето възхищение, но не да се увличате в това, защото тогава няма да помагате на майстора.
43. Вие имате право да изразите чувство на възторг, още повече истинския възторг, не се изразява съзнателно, когато мислите да го изразите, или да не го изразите, защото този възторг вече ще се изрази във вашите очи, независимо искате ли да направите това или не искате, и майстора ще види това.
44. Той ще види по вашето поведение, че творението, което е направил много ви харесва. Усмивката, която може да бъде на вашето лице от контакта с това творение, също може да покаже вашата радост, че ви е много приятно да видите и да се докоснете с това. Ето това позволява на майстора да се вдъхнови за ново действие, и това за него е много важна движеща сила.
45. А може ли да се хвали майстора в очите? – Не е желателно, тук не си струва да се увличате в такива действия, тук можете да бъдете по-сдържани. Защото, това, че творението много ви се е харесало, това е и най-голямата похвала за майстора, най-ценното. А вече самия него не се струва да хвалите, това няма да бъде благоприятно за него.
46. Ако той постига Вярата, естествено неговата скромност започва така да се възстановява, ако е била загубена в неговия живот, то на него ще му бъде много неудобно да изслушва вашите слова. Затова с такава похвала вие ще го поставите в много неудобно положение.
47. Съответно вие вече като вярващ човек, сте длъжни да се безпокоите за това, да не създавате неудобства на вашите ближни.
48. “Ако жена, слушайки как говори мъжа и на събрание, чувства удовлетворение и гордост за него, това явява ли се проява на нейната гордост?”
49. “Ако тя изпитва гордост за това, че нейния мъж говори красиво, то това разбира се, е проява на гордост.
50. И въобще това е много опасно, защото в този случай жената винаги ще изисква от мъжа прояви от много висок порядък в неговите действия, тя ще се старае да го възвишава и да го възвеличава.
51. При това, естествено тя сама се стреми да извиси себе си, защото в този случай колкото по-ярко се проявява нейния мъж, толкова по-ярко и жената пребиваваща наоколо е способна да почувства проявата на своя егоизъм.
52. Затова често в древността жените са се стремили, техните мъже да започват да се проявяват себе си все по-ярко в този свят и общество, в което те живеят, защото с такива прояви на мъжа, постепенно се възвишавала и жената. И съответно започвали нейните приятелки и познати да и завиждат, което започвало да я ласкае и да удовлетворява нейния егоизъм.
53. Това е много опасно явление, защото в този случай възвишавайки се вътре така, подтиквайки своя ближен, в крайна сметка винаги започвате да му копаете яма. Той обезателно ще падне в този случай, и това ще предизвика много неприятности във вашия живот, което ще ви застави да проявявате още по-голямо изискване към него, а това също ще доведе до определени психологически, стресови обстоятелства.
54. Вие просто се радвате за човека, не подразбирайки, че той именно е ваш мъж, а има човек, който се намира на дадения момент до вас, но той не ви принадлежи, той принадлежи на всички, защото нямате собственост един върху друг. Вие се радвате за него, че добре му се отдава да направи нещо, че се получава да направи нещо достойно. Това ще бъде добро чувство на удовлетворение.
55. Но споменавайки вече словото “гордост” за някого – ето с това вече започва опасно обстоятелство. Затова, тук бъдете внимателни. Гордостта – това е сериозен недостатък, той е свързан с много ненормални изисквания и условия вътре във вас, които в крайна сметка ще пречат на дадения човек и ще го спъне. Това е опасно за него и разбира се за вас, защото това се проявява и във вас.
56. И тогава изпускайки го, ще бъде нанесен удар върху него и върху вас, за това за да осмислите даденото обстоятелство и да измените своето отношение към това действие”.
57. “Явява ли се възпитаване на гордост в учещите се, назоваването на законите на материалния свят, с имената на тези, които са ги открили, например: закон на Кулон, Фарадей и т. н.?”
58. “В дадения случай, не. Такова споменаване при децата, не се явява възпитаване на гордост. За тях това е само някакво название, което позволява да помнят формули или някакви понятия, които в този случай подразбират някакъв закон”.
59. “Не се ли явява възпитаване на любопитство в учещите се, разказването на подробности от опитите водещи към изкуствено разрушение на атомите и частиците? Не е ли по-добре веднага да ги запозная с резултатите от тези опити и с изводите на учените?”
60. “Може и така, може и веднага да ги запознаеш с резултатите от тези опити”.
61. “Явява ли се нежелателно, човек постигащ Истината да преподава физика?”
62. “Така категорично не трябва да се отговори на този въпрос. Всичко зависи от това, какво именно се преподава, и как именно се преподава.
63. И ако човек не постигащ Истината, може в една посока да преподава този предмет, то при вярващия човек постигащ Истината, има възможност да преподава това в много по-благоприятна форма. Но тук вече е нужно да бъде разгледано това творчески, по какъв начин до се направи това.
64. Ако постигащите Истината, не преподават физика, а на децата им се налага да постигат това все още, то тогава в тяхното съзнание ще влязат знания, които преподават хора не отнасящи се към постижението на Истината – значи, със съответстващо ненужни изкривени понятия да нахлуват в съзнанието на вашите деца.
65. Разбира се, би било блогоприятно, вие сами да направите това. Обирайки вече ненужното и излишното, вие бихте могли да преподавате това, което действително би било благоприятно за вашите деца, за да може това да им бъде в помощ в живота, и да могат благоприятно да се възползват от това. Ето с тези позиции е и нужно да се подходи към даденото действие”.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.24 included.