Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Бе април в Небесната Обител, но пролетта все още не бързаше да настъпва. Снежните дни преобладаваха над слън-чевите, задържайки снега, който покрива-ше Обителта в двуметрова пелена в отива-щата си вече зима.
2. Този месец бе напълнен с общи срещи с Учителя в Дома на Благословението и със срещи с представители от Семействата от селата в дома на уединението. Случваха се и лични срещи.
3. В седмия ден от април Игор Худож-ника донесе своите въпроси към Учителя, в дома на уединението.
4. “Аз някак си се клатя. Имам такова усещане, че трябва да бъда с Теб, редом”. – каза Игор на Учителя измежду въпросите.
5. “Ето това е форма на проява на егоизма.
6. Където и да бъдеш ти, Аз винаги ще бъда редом. Ти трябва да познаеш това, което за теб е приготвено.
7. Редом до Мен го няма цялото много-образие на тези обстоятелства. Значи, ти трябва да тръгнеш насреща на тези обсто-ятелства. Редом с Мен, ти тези обстоятел-ства не ще ги имаш...
8. Ние всички се намираме в една стая. Движим се, преместваме се. Стаята е голяма, - в нея има дървета, реки и гори. Ти сам изплиташ средата около себе си, привличайки я на енергийно ниво, привли-чайки всичко необходимо за теб.
9. Ти трябва да бъдеш там, където те отвеждат обстоятелствата. И изпълнявайки Волята Божия, ти ще донесеш най-голяма полза за човечеството”.
10. “Може да се счита, че при мен има неправилно виждане на ученика и Учителя. Аз считах, че е трябвало да бъда редом, не отделяйки се”. – каза Игор.
11. “Всичко това можеш да изхвърлиш. Това е неприложимо тук.
12. Ти се намираш в Школата на Бога. Цялата Земя е Школа Божия. А докато Аз съм тук, ти имаш възможност да Ме попиташ за нещо жизнено необходимо.
13. Ти тъкмо и се потапяш в това, което ти е приготвено от Бога. Как може да се отделиш от това?
14. В тази Епоха на теб ти се е явила възможност да узнаеш от Мен Истината в отговора на твоя въпрос, а не предполо-жение на въпроса си, което си могъл да получиш от беседите с ближните си.
15. Но ти си длъжен да се потапяш в живота, да дойдеш до този въпрос, да го видиш, което ще приготви благодатна почва в съзнанието ти за възприятието на зърната от Истината.
16. На всеки Аз давам отделно обсто-ятелство. И вие чрез практика опознавате недостигащото ви”.
17. “Възниква умора от това, че нямам природно семейство. Иска ми се домашна топлина, да живея за някого. Но нямам определени чувства към някого...” – каза Игор.
18. “Мислейки на тази тема, ти вече си престанал да благодариш на реалността. Ти не знаеш, кое е благо за теб и обкръжаващите.
19. Ти знаеш, че семейство се създава на основата на двустранна любов. Това е главното”, - каза Учителя.
20. В този разговор от Учителя бе казано:
21. “Всички сте дошли при Мен със своите стереотипи. Стереотипа – в опреде-лена степен, това е изискване към Мен.
22. Тези, които са се опомнили и разбраха това, започнаха да изменят себе си. А тези, които не са се опомнили, ще Ме ругаят.
23. Но нима е възможно да цениш предположенията, като факти? А идеоло-гическите догми, създавани с усилията на човека, това са предположения, а не факти”.
24. В двадесет и четвъртия ден на април, преодолявайки не малкото разстояние по мокрия сняг, в дома на уединението при Учителя, се появи снимачна група от Москва, представяща канал НТВ – Независима Телевизия. Това бяха, две млади момчета и момиче-журналист.
25. “Ортодоксалната църква отрича Вашето Учение, като назовава Вашата църква – секта, и, доколкото ми е известно, Вие сте анатемосан. Как се отнасяте Вие към това? – бе един от въпросите на интервюто, зададени от момичето.
26. “Като игра на деца.
27. Ако в цяло кажем, поглеждайки в корените, то цялото християнство се явява секта по отношение на това, което Аз мога да дам. Защото то не се явява част от Моята Истина, то не е Моя Истина.
28. Ако Аз съм Истината, то всички ученици могат да носят само някаква част от Моята Истина. Но те никак не могат да носят цялата пълнота от Истина. Значи, ако гледаме така, то всички християни се явяват секта, - се усмихна Учителя.
29. Да се разхвърлят думи, не знаейки даже термините, за мнозина това за съ-жаление, е проява на голямо невежество”.
30. “Връщаме се към темата за семейството... В християнската традиция доволно ясно е казано за това, че за Господ някак си няма разлика – мирянин или монах... Неизвестно, кой ще се спаси..” – каза момичето.
31. “Будист или мусюлманин...” – продължи Учителя.
32. “Не, будист или мусюлманин – това е вече въпрос”.
33. “Това е едно и също. Всичко зависи от това, какво ще е качеството на неговия дух, а не от това, какъв етикет носи той на своето тяло. Будист, мусюлманин, право-славен, католик...Всичко зависи от качест-вото на неговия дух. Само така може да се намери спасение.
34. Тоест, не трябва да се подразбира, че на Земята има такива, които действат по Волята Божия, че само християните я изпълняват – и то не всичко, защото мнозина от тях също възприемат това по своему, - а, всички останали, действат не по Волята Божия. Това също е много грубо и примитивно отношение към Волята Божия.
35. Не. Нито едно рождение на Земята не става без знанието на Бога. Нито едно.
36. А това означава, че ако човек се ражда в някакви условия, още от рано е видно, каква вяра той ще приеме, с какви събития той ще се сблъска в своя живот, и в какви ситуации той ще попада.
37. И ако на него по Волята Божия му се дава възможност да се роди в това място, значи на Отец му е угодно, той да се роди там и да премине през този път, който го чака. И се получава, че всички хора на Земята са родени по Волята на Бога.
38. Но Отец е знаел къде се раждат те. Глупаво е да мислите, че ако човек се роди папуас, то обезателно му се поставя цел да стане християнин и още повече обезател-но, православен – каквото искаш прави, но иначе няма да се спасиш...”
39. “Там не е точно така... Там се говори за това, че да чуе Истината може всеки. Но не чуващият Я не приема Христа в своето сърце, защото той не знаел за това...” – се опита да прекъсне Учителя момичето, малко замайвайки се в своето разсъждение.
40. “По-точно казано: на всеки трябва да се даде товар по силите му.
41. Ако той не е чул за този голям товар, то той не му е и нужен. Той ще бъде отговорен за този товар, който той е носил.
42. Получава се, че ако всички се трудят достойно, това значи, че ще се спасят всички, независимо от това към какво те принадлежат”
43. “Принципно да. Но това не се отрича също от ортодоксалното християнство”, - каза журналистката.
44. “За съжаление се отрича. Счита се, че всички други не само няма да се спасят, но даже, че те всички са врагове.
45. Но тази глупост е много голяма. Не трябва да бързате така да съдите обкръжа-ващите. А в дадения случаи това е осъждане на Волята Божия. С такива осъждания няма да може да се спасите.
46. Ако те смирено бяха възприемали всичко произлизащо, не спорейки с това произлизащо, а спокойно, смирено прокар-вайки път, който считат за правилен, ето тогава би било нормално.
47. А то какво е това смирение, когато такава врява се вдига наоколо, спорове, когато всеки отстоява своята собствена истина? Какво ти там смирение? Това няма никакво отношение към смирението”.
48. “Аз сега специално ще застана в по-зицията на ортодоксален християнин. Защото най-големите проблемите, който съществуват във Вашата Църква, това са проблемите с ортодоксалното християнство”.
49. “Получава се, че този проблем е едностранен. Защо то църквата пробва някак си да противостой и често много силно да лъже, за съжаление, под благо-словията на йерарси на църквата и патриарха, създават немислими лъжи, именно покривайки всичко това с благо-словията на йерарсите.
50. Но това е въобще странна картина, когато се печати лъжа и под такъв образ се покрива. Тогава, какво е това православна църква? Тогава, въобще как се определя праведността на тази църква? Чрез кого, ако йерарсите на тази църква открито покриват с благословение лъжата, лъже-свидетелството? Тоест, откритото наруше-ние на заповедта се покрива с благослове-ние”.
51. “Например?” – попита журна-листката.
52. “Могат да се вземат няколко книги, където се пише лъжа и дякона Анрей Кураев, и други богослови-професори – Дворкин, Берестов. В техните трудове се наложи да се сблъскам със сериозни и мно-гочислени отклонения в точността на приведените изказвания и предаваните събития.
53. Например, ето вие преминахте през центъра на града... Дворкин, професор по богословие, пише, че по съобщения, в центъра на града стои дървен храм-дворец на Виссарион, висок – четиридесет и пет метра. Тоест, с височината на осемнадесет етажа стои храм-дворец, където, като че ли Виссарион и живее със своето семейство.
54. “Ние още не сме го видели”, - усмихна се момичето.
55. “Въобще, да го видите не би било трудно, даже от няколко километра, ако такъв дом стоеше.
56. Въобще, такива дървени домове, на толкова много етажи, не могат да се построят, това е технически невъзможно.
57. Но това е написано в учебниците, чрез които се обучават вярващи, това е въведено в учебниците. И се получава, че това е общоприето...
58. В това време, трябва да бъдете особено бдителни към всичко, което произлиза на Земята. Чрез какво ще се прояви Волята Божия в качеството си на Истина? Ето тук, чистото сърце е и длъжно да подскаже. Чистото сърце не се нуждае от многочислени пояснения, много гръмки и ярки. Ето това ще бъде истински изпит в края на времената...”
59. “Мен винаги един момент от Писанието много ме потриса, когато на кръста Господ почувствал, че е останал сам...
60. А Вие не се ли боите от това? А ако при Вас всичко завърши, ако – раз, и няма Слово, няма го това Знание?”
61. “Какво Знание?” – попита Учителя.
62. “Което го има у Вас сега”.
63. “То не може да изчезне. Аз съм Словото. То не идва при Мен. Всички знания, аз формулирам сам, всички закони, Аз правя сам. Ето това е, за което Съм бил създаден от Отца.
64. Тоест, Аз съм роден да творя тези закони, да творя закони, по които човека днес трябва да определи своята праведна крачка. И да определи това за някакъв период от време, до следващата корекция, която ще се наложи, ако човек забълнува с някакви лъжливи разбирания, попадайки в безизходност.
65. Но законите Аз създавам сам. Аз не се нуждая от това да слушам нещо, от някъде, това не Ми е нужно. Това Аз правя сам. Така, че това никога няма да Ме напусне.
66. И това разбиране, което е възникнало при вярващите от прочитането на Писанието, също в някаква степен е невярно. Даже и да са звучали някакви думи в този момент от Учителя, то зад тези думи е сложно да се види, всъщност какво се е криело. Може да се досещате, но не и да знаете.
67. Защото това е съвсем друга Природа. И Аз винаги зная, че Отец е с Мен, Той никога не ще Ме остави, също така, както и никого от вас. Това е невъзможно въобще, принципно невъзможно.
68. Където и човек да тръгне, в каквато и яма той да се хвърли, той никога не ще бъда оставен от Отца. Никога!” – едно-временно с тези думи на Учителя над тайгата се разля звука на камбаната, разливаща четиринадесет звъна...
69. Към края на месец април в районния вестник се появи негативна статия за Виссарион и общината. И в тази статия бе използвана лъжовна информация, събира-на от различни издания от изминалите години, далеч не положително собствено виждане на автора за Произтичащото.
70. И статията завършваше с името на автора и настоятел на Свети-Троицката епархия в поселението Голяма Ирба, отец Алексей.
71. И не бе сложно да се досетиш, защо му е било трудно на отец Алексей, живущ сега редом с общината, да дойде при вярващите и Виссарион, за да зададе своите въпроси, и да избегне собствените лъжовни изводи.
72. А същия този православен служител бил този самия Алексей, който бил близък приятел на Сина Човешки в дните, пред-шестващи Неговото тридесетилетие, когато Учителя бил потопен в запознаване на себе си с изобразителното творчество на обкръжаващия го живот (Част 2, гл. 8:1-22)
73. Ако се обърнем към ранните мигновения от Писанието на Последния Завет, то ще се прочете за Алексей в стиховете, следното: ”Алексей имал поети-чен дар и тънка душа, и бил един от не-многото, знаещи талантливия художник, и приемащи Го за Син Човешки, явил на света Спасителното Слово” (Част 2, гл. 8:2).
74. Преди три години Алексей, още не бил православен служител, идвал в Петропавловка и се срещал с Люба, жената на Учителя. Виссарион бил в тези дни на Планината. И тогава Алексей се ограничил с разговор с жената на своя приятел.
75. И спомняйки си сега този разговор, Люба каза, че дълго разказвала на Алексей за събитията произлизащи в общината и за Учителя.
76. Алексей, споделил, че му предложили да стане свещеник, и че той както преди се увлича по божественото.
77. “Там ти ще бъдеш длъжен да служиш така, както от теб изискват. Официалната църква нас не ни признава и от теб ще се изисква такова отношение”, - казала Люба.
78. И Алексей отговорил, че чувството на дружба към Виссарион, той обезателно ще съхрани, че не се готви да се отрича от приятелството, а в църквата отива, за да е по-близо до Бога...
79. И ето статията от вестника, в която Алексей си задава въпрос, как Виссарион “се е превърнал в безчувствен пророк, презиращ страданията на потърпевшите от него хора? Защо, виждайки гибелното влияние от Своето лъжеучение, той не пожалил даже своята жена, сестра, деца, майка?”
80. И отново обвинения. Но нима било попитано най-простото Люба, майката на Учителя, Вадим, когото Алексей знаел, и други вярващи: щастливи ли са те? Нима бил чут отговор?
81. Съдбите човешки се движат свое-образно, където направлението на това движение зависи от избора на човека, и понякога зависи от малката невежествена крачка.
82. Тъмнината и Светлината вървят рамо до рамо. И ако проявиш невежество, то тъмнината е способна бързо да пороби човека.
83. И съжали Учителя, че този с когото срещите някога били радостни за Него, и който си остава както преди скъп за Неговото сърце, така и не дойде за да види със собствените си очи, да попита открито за всичко, което смущава сърцето му, а леко се е подал на болезнени изводи, в обилие раждащи се от невежеството; към което особено сега предразположеността е голяма, защото сега най-пълно следва да се разкрие истинското същество на човека.
84. Отново и отново ми се иска да напомня това, което не трябва да забравят всички, притчата на древния и мъдър Соломон: ”Който скрива ненавист, уста му са лъжовни, а който разгласява клевета, то той е глупак”.
85. “Устремения да разпознава тъмнина, никога не ще се срещне със Светлината”, - бе казано от Учителя.
86. Сред писмата, пристигащи в голямо количество до Учителя в тези пролетни дни, бе един въпрос от момиче. “На мен ми казаха, - пишеше тя, - че мъжа намиращ се редом до мен, ми е даден за смирение.Така ли е това?”
87. “Разбира се, всичко което произлиза в живота, се случва за смирение, ако човек се стреми към Светлината.
88. А също така, това същото, случващо се може да доведе и до гибел, ако човек не се стреми към Светлината”, - бе краткия отговор на Учителя.
89. Още едно писмо: Скъпи Учителю. Случи се така, че аз станах свидетелка на разговор, в който звучаха думи за това, че пътя на нашата община е път на никъде, и че е утопия. И при тези условия в мен възникна страх: ами, ако действително това е така? Нима ние да нямаме бъдеще?
90. Учителя, та нали това е недоверие към Теб. И ако това е така, то какво да правя? Как да се сдобия с вяра в сърцето си? И придобива ли се тя въобще или това е изначално заложено състояние на душата? Татяна”.
91. “Скъпа Таня, желая ти мир!
92. Разбира се, това което си чула е ярко проявление на безверие. Бих искал, такива хора да не пребивават засега в Семейство-то, до необходимото дозряване. Тяхното присъствие усложнява формирането на единното Семейство.
93. Всичко това произлиза от лъжлива привързаност на слабохарактерната същност към леки победи и бързи разреша-вания на проблемите, без прилагане на самоотвержени усилия.
94. Чрез, което се проявява малодушие, основано още и на неспособността правил-но да се осмисля произтичащата реалност, което се случва винаги в трудните времена на жизнено важните преходи, и се про-явяват усилия, които подобно на червей, са призвани да подрият това, което още стой, и още повече това, което е способно да върви.
95. Но те в крайна сметка се оказват тази съблазън, чрез която е възможно устремените, още повече да постигнат не-достигащото и да придобият още по-големи сили.
96. Ползвай се от урока. Ставай по-мъдър и по-силен.
97. Всеки от вас по Волята Божия е срещнал в живота нещо, след което е придобил първото и още повърхностно звучене на Свещената Вяра в Истината, която Аз донесох.
98. А после вие е трябвало да проявите самоотвержено доверие, което се явява вече ваше собствено усилие.
99. Където колкото повече това усилие се проявява от вас, толкова по-успешно ще произлиза вашето придвижване.
100. И тогава вие няма да загубите ръката Ми, а вкуса на победата ще оцените сами.
101. Аз съм уверен, че съжалението няма да ви докосне. Така, че помисли и се реши.
102. И ако се решиш да правиш усилие, то го прави уверено. Желая ти щастие. Виссарион.
103. От обилното зараснало с плевели обширно поле, макар и шепа пшеница, Аз все ще събера за Житницата на Моя Отец”.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.30 included.