Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Шести май. Среща на Учителя със Семейството на Уджей
2. ”В селото донесоха нови аудиокасети със записи на срещи с Учителя със семействата от селата. Никой още не е успял да ти прослуша и аз предложих да взема една касета (тъй като всички касети се съхраняват в нашата къща) за една сестра, която зимата доброволно излезе от Семейството.
3. Но после помислих, че първо касетите трябва да прослушват членовете на единното Семейство и споделих тези мисли със сестрата, на което тя отговори, че чувства себе си като прокажена откакто не е в Семейството. Касетата аз все пак и дадох и тя, след като я чу, бързо я върна. Как правилно бих могла да постъпя в тази ситуация?”
4. “За да задавате такива въпроси е нужно колкото се може по-просто да споменавате това обстоятелство, за което искате да попитате, понеже в дадения случай е споменато не само едно обстоятелство.
5. И такъв въпрос не е съвсем точен, защото в този случай бих искал да попитате, а във връзка с какво да се постъпи правилно? Във връзка с това че е предложила да вземе касетата или с това, че после като е осъзнала, разказала и споделила с нея мислите си, които са предизвекали поредното огорчение?
6. Но тъй като в дадения случай Аз нямам възможност да уточня, ще отговоря и на едното и на другото обстоятелоство. Ако е възникнало пожелание да предложите да се послуша касетата, водени от добри подбуди, когато общувайки с ближните си, внезапно сте почувствали потребност да му дадете да послуша някаква касета с нужните истини, които са му много необходими – това е нормално движение в този случай, и вие изцяло можете да предложите тази касета да се изслуша, даже ако още никой от вашето Семейство не я е слушал.
7. Нищо страшно, това е нормално усилие, когато един от вярващите, който сега (именно сега) не е в състояние по някакви свои причини да бъде с вас в Семейството, да се дакосне до Истината и разбира се това ще играе в живота му важна роля. И ако вие сте почувствали да дадете, разбира се това може да се направи, това ще бъде нормална постъпка.
8. Няма такова правило, което Аз да съм изразил и което да гласи, че касетите, които получавате и които са свързани със същността на ставащите събития вътре във вашето Семейство и с това как да решите възникналите трудности, че обезателно трябва да ги чуят първи само членовете на Семейството. Такова правило Аз не поставям.
9. Ако все пак касетата остава у вас, то тука не е важно кой именно първи може да я вземе и да я послуша. Всеки, който жадува, може вече да я използва.
10. А в дадения случай ще се докосна до обстоятелството, когато след предложе-нието да се послуша касетата, внезапно ви е посетила мисълта, че навярно това не е трябвало да се прави и вие сте започнали да говорите вече на човека – ето това не е трябвало да правите. Това действие е невярно, то носи съблазън на този, който е по-слаб в това отношение и разбира се ще създаде определени трудности.
11. Ако искате да предложите нещо на човек и виждате, че той това жадува и ще бъде много радостен да го вземе и вече сте му предложили и виждате положителната му реакция, то впоследствие да говорите че това може би не трябва да му се дава и да се остави на рафта, то това разбира се ще създаде неприятно обстоятелство.
12. Тук е достатъчно да се основете на това, което е възникнало изначално като искрена подбуда у вас да дадете на ближния ви да се докосне до тази истина, която в този момент лежи на рафта. Това е било достатъчно, а после вече е възникнал съблазън.
13. И все пак разбира се при така описа-ните обстоятелства тука, ако вашата сестра казва, че откакто не е в Семейството се чувства като прокажена - това е реакция на доста засегнат егоизъм.
14. Тук трябва да бъдете много бдителнии и при това да не забравяте важните истини, които не за първи път съм подчертавал по време на нашите многобройни срещи за това, че при ставащите обстоятелства, цялата тази реалност, която виждате, с която се сблъсквате, в която влизате всеки ден, да се научите да я възприемате до-стойно, трябва да се научите да я въз-приемате благодарно, трябва да се научите да я възприемате като жадувате да постиг-нете това необходимо, което ви носи реалността всеки нов ден. И винаги трябва да имате в себе си тази жажда.
15. А това, което не ви достига всеки ден се поднася именно чрез сложните за вас условия, и то от ваша гледна точка сложни. Именно в този момент, когато попадате в една или друга обстановка, която вече веднага ви подтиква отвътре да реагирате негативно, това именно указва какво не ви достига в осмислянето на тази реалност.
16. Когато прилагайки правилни усилия съгласно тази истина, която ви се открива отново, вече чрез същите правилни усилия можете да придобиете това, което не ви достига и липсва на дадения момент. Но това усилие обезателно трябва да извър-шите самоотвержено и колкото може по-пълно да отдавате силите си в тази посока.
17. И ето тук трябва да бъдете внимателни, винаги помнете, че необходимият урок идва в този момент, когато у вас възниква по някаква причина съблазън да проявите в себе си недоволство. И всички болезнени усещания, които възникват у вас – това е мястото, където трябва внимателно да погледнете в този момент и да видите какво ви липсва в този случай.
18. И разбирасе ако внимателно раз-глеждате, още повече ако се опирате на всички многобройни истини, които сте получили и продължавате да получавате, това ще ви позволи да получите липсва-щото и ще придобиете мъдрост и много по-уверено впоследствие ще вървите в постигане на Истината.
19. Ето по този начин всеки от вас трябва да внимава и към тези, които могат да създават някакви условия на ближните си, и към онези, които попадат в тези условия. И едните и другите са длъжни да се учат правилно да възприемат ставащото, правилно да прилагат усилия, понеже във всяко ваше действие започвате да влияете на околната среда доста широко и от тази среда зависи животът на всички ваши събратя по цялата Земя.
20. Тази отговорност трябва да умеете да чувствате. Но за тази отговорност ние още ще поговорим, тук ви е нужно да чуете още немалко конкретни важни подсказвания.
21. “Сестра доста закъсня за общ труд, обяснявайки това със своята вътрешна неорганизираност и като каза, че това е нейна слабост, помоли за помощ в преодоляването и. Може ли тя с такава слабост да бъде в Семейството и как да и се помогне по-добре в този случай?”
22. “Е, в този случай отстрани никой не може да помогне. Това е усилие, което задължително трябва да се научите да правите сами.
23. Единствено – все още може да се посъветвате как да се научите да органи-зирате своите усилия и някои конкретни примери да разгледате заедно с близките си дали е било възможно в този случай да стане по друг начин или в този случай е възможно иначе. И споделяйки един с друг опита и възгледи си вече може да се осмисли правилно ли се организират усилията в собствения живот.
24. Но самото усилие, свързано именно с тези обстоятелства, които са споменати, когато често закъснявате, това усилие трябва самостоятелно да извършите, тъй като именно стремежът да закъснявате е вследствие на недостатъчното осъзнаване на тази велика отговорност, която лежи на раменете ви.
25. И тъй като около вас възникват някои благоприятни условия, и то по-често благоприятни за егоизма, вие и не бързате да приложите ревностно усилие, очаквай-ки нещо по-гръмко, по-ярко, което ще започне да ви подтиква по интензивно и тогава като че ли ще бъдете готови да приложите съответните усилия. Но това вече ще бъде невярно.
26. Човек трябва да прилага усилия само-стоятелно при нормални, естествени, спокойни условия, а не когато екстремал-ните условия го тласкат. Защото там по-често ви тласка страхът. Това не е вашата вътрешна правилна проява при преодоля-ване на една или друга слабост, която имате вътре у вас. Там вече ще са нужни друг род условия и те ще изискват друго познание.
27. Докато познаването на своята собстве-на слабост, умението правилно и ревност-но да я преодолеете, е нужно тъкмо тогава, когато все още не са възникнали екстре-мални условия. Но именно тук трябва да внимавате.
28. А вие като губите внимание, започвате да дремете. А дремейки, естествено започ-вате много да пропускате покрай себе си и познанието ви спира. Но на тази основа, разбира се, далече няма да стигнете. С такова разбиране също ви предстои да се срещнете: тук не бива да ви подтикват някакви екстремални обстоятелства.
29. Сега имате определен род изпитания и е крайно необходимо да ги издържите именно в такива условия. Това са доста-тъчно сериозни условия. И това, което е свързано със слабостите ви, когато закъснявате, ето тук са нужни именно тези условия, при които вие и закъснявате.
30. И тук да умеете да оцените значението на отговорността, която ви е дадена, е крайно необходимо, за да може да бъдете вътрешно бдителни към себе си, към своите постъпки и да умеете да се удържате с твърда ръка. Ако е нужно да го направите, то направете го обезателно. Трябва да се направи в определеното време, значи именно в това време обеза-телно да се постараете да го направите.
31. И тук вече ближните ви в този случай не могат да ви помогнат да бъдете навреме там, където трябва. Така че ближните не могат да го направят заради вас, това усилие е нужно да го извършите самостоятелно.
32. И разбира се ако у вас често се проявява такава слабост, често именно, то в този случай вече може да се поговори за това, а нужно ли е да бъдете в Семейство-то, там, където велика отговорност лежи на раменете ви, а вие не бързате да я осмислите”.
33. “Може ли да се започне подготовка за сечене на дървата преди да е издадена бележка от горското стопанство, ако горският сам разрешава това?”
34. “Това е възможно. Но бъдете бдителни, тъй като невярващият човек лесно може да си променя мнението. За да нямате после към него претенции ако нещо внезапно коренно се промени и се наложи да претърпите трудности. Но тези обстоя-телства напълно могат да разрешат това действие. Просто бъдете внимателни.”
35. “Понякога момчетата, заставайки в кръг, започват да пеят псалми. Аз от душа искрено пея заедно с тях, но на глас да пея рядко ми се иска, макар да имам добър музикален слух и глас. И то не защото се стеснявам. Не е ли това проява на гордостта? Съществува мнение, че заради единството трябва да заставя себе си да го направя.”
36. “Такова мнение при тези обстоятелства е невярно.
37. А за да говорим дали това е проява на гордостта, описаното тук е недостатъчно, защото тук вече трябва внимателно да се разгледа вътрешната подбуда. Просто да се каже: “Не, защото се стеснявам.”, -това не е достатъчно, нужно е по-точно да изразите вътрешната подбуда, която в този момент възниква у вас.
38. Ако намате желание да го направите, това съответно ще бъде на основата и на някои други вътрешни подбуди. Именно за тях и трябва да се спомене, за да може вече да се оцени и каже дали се отнасят към гордостта или това е напълно нормална реакция, възникваща у вас.
39. Но на това, което тука е описано не може да се даде еднозначен отговор за егоизма, защото тук могат да се пред-положат различни условия, където Аз виждам, че реакцията може да е его-истична, а може и да е напълно нормална, без да се отнася въобще към егоизма.
40. Но за да се даде окончателен отговор, тук вече има нужда от по-детайлно разглеждане. Ето защо при съставяне на въпроса бъдете внимателни, за да може точно да се докоснете до това, което става вътре във вас. Само тогава ще ви бъде възможно да се възползвате от съкро-вищата на Истината, които именно за вас се дават, но е нужен правилният ви въпрос.”
41. “На празника сложихме трапезата на полянката. По-големите танцуваха, децата стояха около трапезата и гледаха на уго-щаването. Най-малките, две-три годишни, огладняха и помолиха за ядене. Аз исках да дам хляб от трапезата на детето си но един брат ми забрани и каза, че Учителя не давал на своите деца храна по време на празникаи че децата са длъжни да търпят. Доколко това е правилно? Може ли да се постави за децата отделна масичка, за да могат да се хранят и да не чакат възрастните, които често заради своята неор-ганизираност не могат да се съберат на трапезата?”
42. “Разбира се че може и Аз просто се удивявам как може вашето сърце да търпи, когато детето гледа храната, иска да яде, а вие не му давате. Разбира се че трябва да се даде всичко, което желае детето и нека яде това, което му се иска.
43. И разбира се в този случай е напълно нормално решението ако можете отделно за децата да приготвяте трапеза, където те ще се хранят тогава, когато счетат за благоприятно, а възрастните могат да постъпят, както искат.
44. И в дадения случай да се сравнява с това, което прави Учителя, е невярно, защото когато Аз идвам при вас на празник, при Мене са други условията на пребиваване между вас и затова ще ви е трудно да извършите правилни умозаклю-чения за това с каква цел Аз правя и не правя нещо.
45. И още повече изводът, че децата са длъжни да търпят би трябвало да се основава изключително на факта, че Аз съм казал точно именно това, само тогава можете да го използвате като аргумент.
46. Но когато Аз правя такива категорични за вас законни положения, то разбира се те често са свързани с някакви събития, те не звучат просто току-така като някакво желание, че “ децата трябва да търпят” и с нищо да не се свързват.Такива пожелания от Мене няма да чуете.
47. Ако Аз обикновено говоря за нещо, то разбира се Аз говоря на някаква тема и свързвам тези истини с определени обсто-ятелства. Или сам правя това, когато задавате конкретни въпроси и тогава всичките Ми отговори отчитат вашите конкретни въпроси и Аз тогава свързвам Своя отговор именно с вашите въпроси.
48. И ако вие се опитвате да цитирате истина, която някога сте чули от Моята уста, то в този случай често трябва си спомняте и обстоятелствата, по отношение на които е била изразена тази истина.
49. Ако Моят отговор е даден на някакъв въпрос, свързан с конкретно обстоятелст-во, то за да използвате Моя цитат, Моите думи, в такъв случай трябва обезателно точно да предадете конкретното обстоя-телство, на което е бил даден именно този отговор. Тогава него можете да го при-ложите напълно в живота си най-точно. Но тук е нужна именно точността и на въпро-са, а не обезателно само на Моя отговор.
50. Много е важно въпросът да бъде също така точно изразен, а не да предавате Моите думи като обобщавате въпроса, на който аз съм дал отговор.
51. Например, “Учителя говори за кухнята”,- и ето вие давате някакъв цитат. Това също ще бъде невярно. Вие тогава вече сте длъжни да кажете, а какво именно за кухнята се е питало във въпроса, с какво е било свързано, с печката, със съдовете, с употребата на храната, за какъв род действия и обстоятелства се е давал именно този отговор.
52. Затова много важно ще бъде и най-точно в този случай да се използва и въпроса, който е възникнал и е предизви-кал този отговор. Това ще бъде за вас най-точното и крайно необходимо разбиране, не винаги можете да се ползвате само от един мой отговор. Но в различните обстоя-телства той е различен, тоест тук вече трябва да бъдете много внимателни.”
53. “Брат упорито се обръща към жените в насмешлива форма: “баба Валя”, “ваше величество”, предизвиквайки в тях раздразнение. На молбата им да ги зове просто по имена отгораря, че той така ги вижда и иначе не иска да ги назовава. Чия медуза е по-силна: на жените, реагиращи на това или на брата, не желаещ да се откаже от своите навици?”
54. “При тези обстоятелства мъжът проявява себе си недостойно.
55. Понеже ако реакцията на жената се явява проява на медузка, за която често в последно време започнахме да говорим, то разбира се с нея е нужно да се борите и да умеете правилно на възприемате ставащата реалност, но това не се счита за грубо нарушение. То се явява грешка естест-вено, но за грубо нарушение на бива до го считате и за да победят този вътрешен его-истичен, накърнен глас, им предстои още немалко време. Тази задача не е проста.
56. А действията на мъжа, който създава такъв род съблазън, вече могат да се явят грубо нарушение и ако така продължава и по-натакък, вече може да се разглежда въпроса за пребиваване в Семейството.
57. Тоест това действие е грубо наруше-ние, тъй като е свързано с усилия да се донесе съзнателен съблазън, което е недопустимо за живота на вярващия човек и в никой случай не бива да се допуска.
58. Това е категорията на големите, сериозни грешки, които вие често допускате в своите взаимоотношения и тази страна също още предстои много-кратно да се разглежда от различни конкретни гледни точки, които сега ще за-почнат обилно да се проявяват по стерео-тип, който вече се е случвал в живота ви.
59. И това естествено ще излиза от всеки от вас и тогава ние всеки път, във всяко конкретно обстоятелство ще разглеждаме това също така подробно, защото това е тази област, която достатъчно дълбоко трябва да разгледате в себе си.”
60. “Брат си призна, че всяко мое изказване предизвиква в него вътрешно противоречие. Как правилно да се отнеса към него и към това, което казва?”
61. “Винаги правилната реакция и то въобще към всички други обстоятелства това е благосклонно, мирно отношение. Защото при такива обстоятелства такъв въпрос не е съвсем вярно да се задава.
62. Докато другата страна именно на този прост въпрос засяга много сериозен аспект в проявите на мъжете, което не малко ми се налага да срещам. Това е точно такъв род реакции.
63. И така ако брата си е признал, че всяко изказване на сестра му предизвиква у него противоречие, то разбира се това е голям проблем, голяма трудност във вътрешния свят именно на този брат, когато той трябва да се учи да познава недостигащото му, да се учи да изследва своя собствен егоизъм и своите собствени сложни отношения към обкръжаващата реалност, които у него се проявяват.
64. Но това не е такова обстоятелство, когато едни или други изказвания, от които възниква вътрешно противоречие у брата, могат да говорят за грешка у сестрата. Това не е нейната грешка и тя може да се отнесе към това естествено, благосклонно, без да изпада в излишно безпокойство: “Какво трябва да правя със себе си, какво е нужно да говоря, за да не предизвиквам такива вътрешни противо-речия у събрата?” В този случай нейните действия са нормални.
65. И по това как реагира в този случай събрата, тя като вярваща жена трябва да се постарае да разбере какво именно от нейна страна би могло да бъде неразбираемо за ближния. Разбира се това ще бъде нормална реакция в стремежа да се познае недостигащото, в стремежа да намериш мъдрост за себе си.
66. При такова усилие винаги стремежът да разберете се явява важна проява, която ви е необходима. Без да разберете този стремеж е невъзможно да придобиете мъдрост. И така в този стремеж да разбере, разбира се, жената като устремена, вярваща сестра трябва да помисли за това какво би могла да каже не съвсем разбрано или може би неправилно.
67. Но главно разбира се е да разгледаме самия събрат, той трябва да бъде много бдителен към това, което става в него.
68. Понеже по този въпрос може да се заключи, че събратът се намира в опреде-лено достатъчно неверно състояние, когато трябва да умножи бдителността си, да бъде много внимателен към своите вътрешни прояви, за да може да пристъпи към тяхното осмисляне от позициите на всички тези истини, които до този момент за били усвоении, и вече в този стремеж да стане ясно какво именно вътре се явява невярно, защото това е резултат именно на невярни вътрешни прояви. Това трябва обезателно да се разбере и тука вече от негова страна също трябва да жадува да разбере.
69. Ако братът си е признал в мека форма, с усмивка, с добро отношение към сестрата, то това е нормално признание от негова страна.
70. Но ако в този случай братът си е признал с лек акцент на това, че е виновна сестрата, че по нейна вина у него възниква вътрешно противоречие, - то това ще бъде груба грешна проява, това е недопустимо за вярващия човек и особено за мъжа. В никакъв случай това не бива да се проявява. И така, бъдете внимателни.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.33 included.