Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В топлите пролетни дни от България пристигнали няколко семейства и няколко човека за сега нямащи природни връзки, които били решили да променят привичното течение на своя живот и да изберат свои нови домове в земята обетована.
2. Със знанието на Учителя те започнали да търсят места в тайгата за основаване на махала (рус.: хутор) недалеч от Обителта на Зазоряването (рус.: Обители Рассвета).
3. Сред желаещите да основат български хутор бил и Диян, почти две години преди това първи тръгнал от България за Сибир, като с това положил пътека за своите братя и сестри.
4. В слънчевия, нежен ден на двадесет и шести май българите дошли в Небесната Обител за среща с Учителя. Първите опити за съвместен живот поднесли и естествени въпроси, част от които те решили да зададат на Учителя.
5. В Дома на Благословението строител-ството прекъснало за миговете на тази среща, предоставяйки своите сводове за звучене на Словото.
6. Слънцето прониквало на широки ивици през отворите за прозорци, осветявайки боровите стени на храма, и слушащите Учителя се разположили близко до Него.
7. “Сега видимо у вас вече започва горещото време на вашия живот. Ще се наложи да разберете много от онова, което още не знаете за себе си. Защото едно е да търсиш и постигаш Истината, когато само временно се срещате един с друг, а друго е заедно да започнете да живеете всеки ден, от изгрев до залез. Това позволява да се види твърде много от необходимото във взаимо-отношенията ви.
8. Е разбира се, Семейството ще расте, ще идват много хора, различни, и всеки ще подарява недостигащата мъдрост.
9. Така, че сега трябва да се приготвите за сериозна работа. Не само за работата да построите дом, земята да подготвите, но и за главната работа – да победите себе си! Ето с това вие ще трябва да се справите преди всичко.
10. Но, Аз се надявам, разбира се, това да ви се удаде. Тук вие ще сте редом, макар че колкото сте по-близко, толкова по-интензивно става познанието, по-голяма отговорност носи човек. Не значи: колкото по-близко, толкова по-лесно. Но разбира се, Аз вярвам, че вие ще се справите.
11. Което е нужно да изясните сега -питайте. Нека преди началото на вашите сериозни усилия, да изясните онова което не ви достига именно днес, в този час.”
12. “Учителю, ние ставаме единно Семейство. В дома на нормалните семейства – мъж, жена, деца – обикновено жената приготвя храната за всички, и в определено време всички трябва да седнат на масата и заедно, след молитвата да се нахранят. А в единното Семейство в хутора, трябва ли ние да приготвяме еднаква храна?
13. Аз, като изхождам от закона за свободната воля, имам убеждението, че всеки е свободен да яде онова, което му е нужно в този момент, като необходимост. Има хора, които се стремят към сурова храна, а има и такива, които по навик обичат пържено, варено. Ако всички сме длъжни да ядем еднаква храна, тогава става така, че ние сме длъжни да се съобразяваме с онези, които имат още стари привички. Но как ще пробива своя път новото?..”
14. “Онези, които пържат, скоро ще разлюбят такава храна. Те още не са се отровили, но на там вървят, на тях им предстои да преосмислят това.
15. Именно по отношение на съвместното ядене на храна – няма такова правило, че така е нужно. Разбира се – храни се правилно с онова, което сега виждаш като необходимо за себе си. Щом чувстваш, че сега това ти е нужно, с него трябва да се храниш.
16. А такива определени рамки са възможни там, където има необходимост, няма други начини. Ако има други възможности – може и по друг начин. Но няма правило непременно всички да се храните заедно, в едно и също време, на една и съща маса едновременно. Такова правило няма. Ако е възникнала необходимост – хранете се заедно; няма необходимост – може да се храните отделно, според това как ти се иска да похапнеш.
17. Вижте, самият живот сега предоставя възможност, това да се изясни по-добре. Някой ден ще ви се види по-благоприятно да се храните заедно; щом е неблагоприятно – хранете се отделно. Както е благоприятно, така и направете.
18. Но, ако само един човек подготвя храненето, то неволно се явява необходимост заедно да ядете онова, което приготвя този един човек. Той не би могъл да вземе предвид желанията на всички, един човек няма да успее да приготви всичко. Затова –според обстоятелствата. Ако е така – нека така да бъде, ако е по друго му – нека да бъде по друго му.”
19. “А правилно ли си мисля, че ако нашият стомах се настрои, след известно време ще е способен от обикновена тревичка да вземе всички елементи необходими за нормалния метаболизъм? Аз имам такова желание – да откъсна от полянката коприва, див чесън и да ги ям без предварително приготовление.”
20. “Това е напълно нормално. Пробвай. Това е възможно, но сега трябва да приведеш своя организъм на друго равнище на съществуване. Той сега няма да премине изведнъж. Щом си почувствал така – можеш да направиш тази крачка. Според това, как я правиш, може да възникне желание пак да употребиш онова, от което си се отказал. Употреби го.
21. Тоест според мярата на живот ти сам ще виждаш, организмът ти ще помоли, за онова, което иска. Би могло така, че половин година ти да ядеш само една трева на полянката, като кравичка: излязъл си, сдъвкал си я – прекрасно, нека. Но в някакъв момент ти се приискат варени картофки. Моля, това също е допустимо. Да се вслушваш в себе си ще е нужно сега.
22. Но разбира се, ако има жива храна, то тя е най-ценна, тъй като обработката – това вече е друго качество на храната. И въобще от храната е важно да се взима енергия, не елементи, а енергия.
23. И тук сега е необходима правилна психологическа нагласа за употреба на тази храна, тъй като има просто сравнение. Бихме могли да вземем животното, чийто организъм се развива по един и същ принцип, както и тялото на човека. Но животното се храни с трева (например коня – трева, овес), а силите му са неизмерими. Така, че в какво е смисълът? Организмът на животното работи на един и същ принцип.
24. У човек има една особеност: вкусовите усещания. Той много силно се привързва към богатите оттенъци на своите желания, приятно му е да усети вкуса. Той не гледа доколко нещо е рационално за жизнената дейност на тялото му. Преди всичко гледа, доколко му се нрави, колко му е приятен този вкус, често е привързан към чисто вкусовите усещания.
25. А организмът и законите на Природата са по-прости, те в своето чисто проявление не са привързани към това. Ако говорим за вкусови предпочитания – дайте на кучето бонбон, то ще го изяде и следващия път то много силно ще желае бонбони, и с удоволствие ще ги яде, ще желае този вкус. Но това съвсем не означава, че този вкус е хармоничен за него. Изяждайки бонбоните то ще започне да боледува. Ще преболедува, и отново ще се стреми към тези бонбони, т.е. появява се привързаност към някакъв вкус.
26. А привързаността към вкуса съвсем не означава хармонично хранене. Затова, разбира се, трябва да се гледа в корена на нещата на такива обстоятелства, при които трябва да сте внимателни в оценката на това, което искате да употребите за себе си. И да бъдете много внимателни в онова, към което вече има привързаност към определени вкусови усещания.
27. Вече частично отговарям на това, че има привързаност към пържената храна или към още нещо друго. Тоест, ако нещо ти харесва съвсем не означава, че то е за благо.
28. И колкото по-близо сте дошли до Природата, толкова по-ярко ще започне да се разкрива несъответствието, започва да излиза през кожата; ще започне ярко да се проявява чрез нещо, че се върши крайност; така по-нататък не може да продължава. Трябва да се храните чисто, правилно. И ето в това трябва да сте внимателни.
29. И разбира се, детският, наивният стремеж да вземеш плод от живата Природа, всичко, което Тя дава в естествен вид – това е преди всичко най-правилната крачка. И ако се ориентирате към това, може да пожънете само и единствено победа в тази област, там загуби няма.
30. А където все още се привързват към приготвяне на храната – там някакво подхлъзване, някаква определена клопка може често да възникне. И отначало това ще се проявява незабелязано, но няма да е далеч часът, когато нехармоничното нещо непре-менно ще се изяви с големи негативни прояви в тялото ви, нарушава се физио-логията, нещо някъде започва много силно да ви боли.
31. Така, че започнете. Вие ще започнете сега, и това ще бъде творчески подход, който Аз в началото не трябва да определям точно. Не е дошъл още часът, когато Аз вече ще тегля чертата за последните, за най-слабите и ще кажа: край, отсега нататък вие сте длъжни да правите така! Тоест, все още има време за творческо търсене на всеки от вас.
32. А предпоставки към това по новому да започнете да възприемате реалността, и в дадения случай хранителните продукти, сега стават, т.е. всичко възниква в помощ: мисли възникват у вас, определени подбуди възникват вътрешно. Ето, тях сега трябва да следвате, внимателно притегляйки онова, до което се докосвате.
33. А направлението е просто: на човека му трябва не много, съвсем не много, и той ще бъде силен, у него ще има много, много сили. Но да се храни му трябва много по-малко отколкото се храни сега, много по-малко. Но изведнъж сега не може да се постави така категорично, затова имате възможност да започнете да пробвате. Опитвайте!
34. И разбира се, колкото повече пробвате, толкова по-просто ще ви бъде по-нататък, толкова по-лесно ще преминете на следващите степени, които за вас вече се подготвят. Започнете. Богата е тайгата, там има много неща. Тук вече много от момчетата познават почти всички треви.”
35. “Правилно ли разбирам, че в такъв опит за живот задължително влизат и зеленчуковите градини, които трябва да посадим?”
36. “Сега е предел, когато ние не говорим категорично. Затова и казах: Аз все още не подвеждам чертата. А това означава, че сега трябва още много, много да се сади.
37. Още повече, че при дадените условия то никога няма да пропадне. Ако у теб остане нещо излишно, ще го отдадеш на онзи, който изостава и който още се нуждае за сега, тъй като израсналото в градината – то също е жив продукт.
38. Сега може да обърнете внимание и да посадите земна ябълка (рус.: топинамбур). През пролетта разкопавате тези грудки и ги ядете като свеж продукт, та да ви заменят картофите, тъй като да се ядат картофи през пролетта не винаги е хубаво.
39. Отговаряйки на един от въпросите, Учителя каза: “Сега ще започнете да живеете и веднага ще се сблъскате с редица обсто-ятелства – опитайте се да ги решите. А, ако нещо не може да се реши – тогава ще са нужни вашите въпроси, вече по-конкретни: "Ето тук не се получава, как да се направи по друг начин?”. И Аз ще ви дам вече конкретен отговор към това обстоятелство.
40. И да бъдете много внимателни в онзи момент, когато вътре у вас възниква негативна емоция по повод на каквито и да е обстоятелства и действия на някой от вашите братя или сестри. Възникнало е негативно усещане – не бързайте да оценявате правилно ли е постъпил той. Побързайте да разберете как трябва да се проявите, като вярващ човек по отношение на тези действия, себе си побързайте да оцените. Ето тук трябва да се търси преди всичко отговорът.
41. А то, когато някой направи груба крачка и някому е болезнено от това, всички бързат да разберат: “Как той е трябвало да постъпи? Как като вярващ би трябвало да го направи?” Но се опитват да го оценяват. Егоизмът кара да се оценяват действията на околните, защото егоизмът винаги търси вината сред заобикалящите.
42. И в каквито и сложни обстоятелства да е попадал човек, егоизмът винаги счита, че са виновни само околните, той самият съвсем не може да бъде виновен. Та нему са причинили болка – как може той да е виновен в това?
43. На него му е трудно да осмисли, че всяка болка, която той получава, всички трудности, които му се случват се създават от него самия. Неговото енергийно ниво само събира, независимо от съзнанието му, всички обстоятелства по такъв начин, че да се под-редят в онази последователност, чрез която човек става по-мъдър. Но самият той при-влича всички тези обстоятелства към себе си.
44. Затова вашето участие в Мирозданието е постоянно, вие постоянно отправяте призиви към Мирозданието, всеки ден, даже когато спите. И откликът на Мирозданието към вас е постоянен.
45. Затова каквото е вътрешното ви качество – по такъв начин общувате с Мирозданието. И действително, ако това е егоизъм, вие винаги изпращате предизви-кателства в Мирозданието. Ако вие вече сте духом чисти, встъпвате в дружески отно-шения със света на Битието.
46. А вие знаете, какво означава да отправяте предизвикателство. Едно е да предизвикаш по-слаб от вас, а друго – да отправиш предизвикателство, към немислим великан, комуто е достатъчно даже просто да духне към вас – и като прах ще ви разнесе в небитието.
47. Но човекът е дързък, той даже и на това не обръща внимание, продължава да крещи към Вселената, че той е голям, той може всичко, че е цар на Природата. Макар все още да продължава да бълбука в локвата, да пуска мехурчета; още от локвата не излязъл, а вече е цар, корона иска да си премери.
48. Затова сега трябва да бъдете внимателни, ето сега по същество и всичко започва. Събития ще има много и да познаете необходимото ще ви помогне средата, създаваща се около вас. А Аз също ще бъда редом тук да причинявам мъглата … на познанието.”
49. “Аз се безпокоя, че според мен, у момчетата няма стремеж да слушат касети, да четат Писанието. Вчера ги попитах защо го няма, а те ми отговориха, че за сега няма време. Правилно ли е моето безпокойство?” – попитал Диян.
50. “Безпокойството е вярно. Някой все още би съумял да догони онова, което вече губи, а за другиго да догони ще бъде по-сложно. И всичко зависи от вътрешната активност да постигаш ставащото. А истините ще идват вече твърде много и постоянно.
51. И това ще се натрупва, а после и да се хвърлиш всичко това да постигаш – вече никакво време няма да ти помогне. Даже да е възможно от сутрин до вечер да слушаш – вече няма да успееш. А с всеки път този насип ще расте, и истините, които се налага да се говорят са много важни.
52. Но разбира се, че всеки от вас ще подходи към това както умее, и ще разрешава въпросите на равнището на онова умение, до което е съзрял.
53. Затова безпокойството е вярно, но нека това безпокойство не те отведе до суета, така че да не започнеш да изискваш повече, отколкото е в състояние да направи твоят ближен.
54. Онзи, който всецяло ще постига, ще носи върху себе си голяма отговорност, и от него много ще се изисква, и той има възможност да участва в много по-голям мащаб на ставащото. Но съответно и духът му също трябва да се формира активно.
55. А ако няма сили – е какво, той не би могъл всичко да вземе, даже и ако слуша; през едното му ухо ще влиза, а през другото ще излиза, и нищо няма да остане в съзнанието му.
56. Но от него и няма да се изисква многото, той ще вземе участие в съзиданието на своето ниво. Но нека да го направи добре, макар и само това благо. А друг някой ще го направи прекрасно, ще има друго ниво, по-високо.
57. Затова разбира се, ти ще се безпокоиш, сравнявайки усилията на ближните, преди всичко със самия себе си. И ти виждаш, че те не правят така, както правиш ти. Затова се вълнуваш, иска ти се и те да правят така. Защото, ако ти бе видял, че правят повече от тебе, тогава би се вълнувал за самия себе си, но не за тях.
58. В дадения случай ти се вълнуваш нормално, и в същото време бъди бдителен, на вълната на своето вълнение не изисквай излишно.”
59. “Учителю, аз прочетох “Последен Завет” и тогава се реших да дойда тук. Така почувствах, у мен се появи потребност да дойда тук. Но въпросът е такъв: Аз сега съм тук, но как и кой може да прецени достоен ли съм аз тук да живея?..”
60. “Така никой не определя. Да бъде ли тук – това трябва да определи човек сам. Тук е много голяма Школа и отговорност, по-високи от които няма да се намерят никъде на Земята. Към тази отговорност не трябва на сила да се пристъпва в никакъв случай! Към такава отговорност човек трябва да пристъпи единствено сам, самостоятелно. Затова, само като оцениш самостоятелно своите вътрешни подбуди, ти трябва да вземеш това решение.
61. Ако ти по свой вътрешен повик си направил крачка, можеш да считаш, че ти си този, който има възможност да направи необходимото. Но ще го направиш ли по-нататък – това вече ти ще решиш после.
62. Нали правейки крачка – правиш заявка, че ти също си готов да участваш в събитията. Следователно съответно с тези събития ще ти бъде определен товара, и той веднага ще ти легне на плещите. Докато не си направил крачката, такъв товар никой няма да ти възложи.
63. Но в началото е необходима крачката. Ако я направиш, ти вече ще се измениш. Не я ли направиш – ти можеш да говориш за това, но разбирането ще бъде като на човек, който още не е направил крачката, и вече да му се обясняват много неща не трябва.
64. Не трябва да се говори едно и също, на едно и също равнище на онзи, който е скочил в студената вода и вече плува в нея, и на този, който стои на брега и решава: да скочи ли, да се гмурне ли или да не се гмурка в студената вода. Те са различни хора и на едно равнище никак няма да могат да разговарят за Битието. Нужно е да се скочи.
65. А скокът – това означава да се мобилизираш вътрешно, да се настроиш, да събереш сила на волята, решимост да проявиш – важни качества, които трябва да проявиш реално, и те играят много голяма роля в разкриването на човека.
66. И дали да се живее тук – това се определя само от ето такова решение: готов ли е човек да се гмурне. Още повече, че на него му се струва, че водата е студена, а тя може би е съвсем друга… Нужно е ето това решение и него трябва да го вземе само самият човек.”
67. “На мен не ми е ясно правилно ли съм постъпил и затова искам да се посъветвам. Втори ден сме на митницата, натрупа се напрежение у хората. Никой не ни обръща внимание, а ние мислехме, че както е на запад, в България – всичко ще бъде за няколко часа и ще продължим нататък. Всеки преживява по свой начин такива моменти.
68. Един от нашите братя започна да яде семки и хвърляше люспите около колата. Тъй като не исках да имаме някакви недоразу-мения с митничарите, да не дойдат и да кажат, че българите замърсяват, аз казах на нашия брат, че не бива да плюе люспите и че ще му направя книжна кесийка. Направих я, приближих се и му я подадох, а той казва: “На мен тя не ми трябва”. Тогава сработи “медузата”, смачках кесийката и казах: ”Ако ти не разбираш, то и Бог не може да ти обясни.” – и се отдалечих.
69. Оказа се, че това е наскърбило дълбоко нашия брат. Завчера имахме събрание, той плака. Тогава аз се почувствах виновен и искрено се извиних. Но след известно време се върнах към ситуацията и започнах да мисля. И си мисля, че тогава аз бях прав, а се извиних. Поривът ми бе искрен но имам съмнение: когато се извинявах, мислейки, че аз съм прав, той получавайки извинение е започнал да си мисли, че тогава аз съм сгрешил, а той е бил правият. Помогнах ли му аз с това извинение?”
70. “Но нали ти не знаеш, какво в действителност той е помислил, когато е чул твоето извинение? Ти допълнително си предположил, че у него се е появило отрицателно качество на преценката, у него се е получила невярна оценка. Тоест ти си се спрял на неверен отрицателен образ вътре в себе си, по отношение на него. Това не бива в никакъв случай да става!
71. Ти си бил длъжен, щом си се извинил да си представиш положителен образ, че той разбира се всичко ще приеме и ще разбере, всичко правилно ще оцени.
72. Но в дадения случай, с тези си действия, нито той, нито ти сте били прави. И ако ти се беше опитал просто да го успокоиш, и след това да пометеш всичко, което той е начоплил, без да имаш към него претенции, просто да пометеш, с ръце да пометеш, ако няма метличка, да събереш и изхвърлиш. Без да показваш красноречиво, че ти го правиш – ето той плюе, а ти сега ще почистваш, как не го е срам… Не така, а с голямо желание всичко да бъде чисто, да бъде добре, разбирайки, че той нервничи – не може правилно да оцени като теб това обстоятелство. Тогава добре – ти ще обиграеш ситуацията: той руши – ти поправяш.
73. Но ако той сега е склонен да руши, разбира се ще е трудно да му обясниш, че не трябва да руши. Той трябва още и да почувства това, че може би не е прав. Чак тогава би могло да му се поясни.
74. А ако сега той е по-уверен, че трябва да прави така – е щом трябва, нека да го прави. Това за него е един урок, а за теб вече е друг урокът. За тебе е било необходимо да почистиш всичко, без никакви претенции към него, никога повече да не му напомняш за това.
75. И ако в последствие у тебе е възникнала потребност искрено да се извиниш – това винаги е хубаво. Хубаво е, винаги трябва да се прави. Още повече помисли върху това, че може би действи-телно нещо си разбрал неправилно и затова предварително се извиняваш за вероятна своя грешка.
76. Не е задължително, като се извиниш да се спреш на мисълта, че си бил прав. Допусни вероятността и за проявена от твоя страна неизрядност. Тогава такова разбиране ще бъде по-добро и извинението ще бъде уместно, няма да е лицемерно.
77. Но преди всичко трябва да бъдеш внимателен. Да считаш за виновни всички наоколо, или някого за създадените ти неудобства – това е голямо невежество, много голямо. На тази основа стават всички войни на Земята, това е най-първичният примитивен отзвук, да отговориш на агресия. Затова трябва да бъдеш винаги внимателен.
78. Който и да създаде някакво неудоб-ство, вярващият с мир приема това, раз-бирайки, че преди всичко му носят познание. Урок са му донесли, урок горчив в устата, но твърде целебен в червата. За това не се смущавайте от горчивия вкус, помнете качеството, което се съдържа в него.
79. Нали даже и в живота: когато ви боли глава или нещо друго – ви дават горчива таблетка. Децата се мръщят, искат да я изплюят, а възрастните знаят: да, разбира се тя е горчива, но ей сега ще облекчи болката. И те изпиват тази таблетка. Самото разбиране, че таблетката може да премахне болката, позволява да се направи тази крачка.
80. Ето така разгледайте и това обстоятелство, от позицията на таблетката. Това горчиво лекарство, болезненото обстоя-телство, ви е причинило болка, някакъв удар. То е горчиво, неприятно, но вие се вгледайте в същността, нали то е полезно, и го преглътнете с благодарност, употребете го с разбирането, че то ви е много необходимо.
81. И като запазвате спокойствие, изпивайки това лекарство, бъдете уверени: то ще бъде много целебно вътре във вас. Главното е вие да го приемете с мир.
82. А, ако употребите това лекарство, ругаейки, то разбира се, нищо целебно не добавяте, то още повече ще ви отрови – сега вече отвътре. Не само в устата ви ще горчи, но и във вътрешностите ще ви отравя. Затова от такива позиции и разглеждайте обстоя-телствата, и винаги бъдете благодарни.
83. Не само просто Ръка от небето да се протегне, да ви предостави възможност и каже: ”Ето, чедо, изпий лекарството, това ще ти помогне.” И вие виждате протегната Ръка от небесата и мислите: ”Разбира се, как бих се отказал?” Такава Ръка на Отеца се протяга през облаците и остава само със страх да приемеш лекарството.
84. Но няма такова обстоятелство – Ръка невидима. А Ръката на Отеца се проявява чрез ръцете на вашите ближни. Така, че съумейте в тези ръце да видите Волята на Бога, а не единствено просто някакви капризи, само които и сте в състояние да оцените. Това е предопределеност, от вас избрана. Вие сте я притеглили – е, тогава яжте наздраве.”
85. “Аз пристигнах тук с някои приятели от България. Тези приятели искат да построят селище тук, в тайгата. Моето убеждение по този въпрос е друго. Аз почувствах, че за мен ще бъде по-добре, ако на първо време поживея в село. Правя ли нещо аз срещу нашето единство?”
86.” Не. Към групата не бива да се привързваш така, това също е проявление на егоизма. Вие избирате онова, което ви е познато, и се боите да приемете непознатото. Но в този случай, вие принципно и предавате Бога.
87. Защо Отец да е длъжен да ви дава необходимото само чрез добре познатите? Нали вие не приемате непознатото, защото се боите дали ще ви е добре с тези непознати. И избирате познатото. Това е невярна позиция.
88. Тук не би трябвало да се създава единен Народ въз основа на това, че има хутор, където живеят само българи, там – само немци, там – само американци. Какво единно Семейство ще бъде това? То повече прилича на някакво съдружие, но то не е единно. Затова трябва смело да се вливате, това е едно родно, добро Семейство. И където за тебе ще бъде благоприятно, там и трябва да приемаш Волята на Бога.
89. Затова, по-смело вливайки се ти ще се определиш там, където ще почувстваш благоприятното, и винаги го прави смело, без да се привързваш, че заради нещо си длъжен да бъдеш тук. Ето тук сме се договорили, тук сме си обещали – така не трябва да се следва.
90. Възприемай всеки нов ден отначало и с готовност да изпълниш предстоящото. Дошъл е денят, поканили са те, почувствал си – иди там, независимо, че си обещал да си тук. Ти преди всичко трябва да изпълниш Волята на Бога. Макар и седем кратно да си обещавал някакво условие – откажи се от него и върви там, където сега си почувствал, че е необходимо да отидеш. Ето от такива позиции решавайте.”
91.” Имам въпрос, към тази ситуация. Ако аз съм обещал някому да му помогна за някаква работа и той се е надявал, че ще изпълня обещанието, но изведнъж някой идва и ми казва: ”Хайде да се изкъпем в Тиберкул”. И у мен се появява такова желание: по-добре да се къпя, отколкото да копая.”
92.” Ако са ти предложили да помогнеш в окопаването на зеленчуковата градина, а друг човек те е поканил да се изкъпете и ти си поискал да се изкъпете, то ти би се изкъпал преди всичко за свое благо, а не за благо на заобикалящите те. А да копаеш – това означава за благо на някой друг. Но така и се стреми вярващият – първо да извърши за благото на някого, а после за себе си.
93.” Учителю, аз пристигнах с огромно желание, но по време на подготовката за пътуването и по време на пътешествието, с един от моите братя, с когото пътувахме заедно имахме големи противоречия, които останаха вътре в мене неразрешени. Не зная правилно ли ще бъде да направя крачка, към хутора или да остана там, където Вие ми кажете, или да се върна в България и заедно с българите, които също учат Вашето Слово, да продължа Школата на Живота. Как да постъпя?”
94. ”И все пак трябва да решиш самостоятелно. Не се бой да решаваш, трябва да се учиш самостоятелно да решаваш. Това качество е много важно за човека – да бъде самостоятелен в своите решения.
95. Не се страхувай, не е необходим някакъв глобален подход към такива обстоятелства, че ако си в хутора, то е задължително да бъдеш винаги в тоя хутор, в селото – винаги да бъдеш в това село, или в България – длъжен си да бъдеш завинаги в България. – “А, ако е неправилно, а ако в някакъв момент трябва да замина?” – И може в главата ти да възникне ненужна бъркотия, излишно безпокойство.
96. Ти винаги бъди готов с всеки нов ден да направиш нова крачка, ако възникне нужда от това. Ако си решил в хутора – направи тази крачка днес например. Утре ще видиш. Ако утре почувстваш, че ти е нужно да отидеш в селото – опитай утре в селото. В други ден почувстваш: в България – отпътувай за България.
97. И според това как ще правиш тези крачки, всеки път ще имаш възможност да сравняваш онова, което правиш и по-добре да разбираш, какво се крие в твоите крачки: твоя слабост ли е, или действително намираш необходимото и това е било полезно за тебе.
98. Макар, че ще бъде полезно в който и да е случай. Просто в един случай ти сменяш местата, преминавайки към все по-значимо, в друг случай – сменяш местата, отивайки към все по-малко значимо. Но все едно, и в единия и в другия случай към теб ще идва определено познание за твоите собствени крачки.
99. От какво се ръководиш: опитваш се да избягаш от трудностите или обратно – ти искаш да срещнеш трудността, която ти е необходима; искаш да действаш според слабостите си, или да реализираш себе си най-пълно? Какво искаш ти? Ето в тези свои крачки ти много добре ще виждаш това, така че всяка от тези крачки прави смело.
100. Когато днес направиш крачката, вече имаш възможност да я оцениш. А пред-варително да се мъчиш: “Как да го направя?“ – и да рисуваш вътрешно някакви образи, които да те измъчват, плашат, те са глобални – не трябва така да се гледа на живота.
101. Живей с този ден. Пожелал си да го направиш днес – направи го. Като се събудиш утре – ще видиш всичко, което трябва още да направиш. Тогава стани леко, направи следващата крачка, и всичко ще бъде много по-просто.
102. Разбира се решение от такъв характер, къде да се установиш – тук или на друго място, е желателно да вземеш самостоятелно.
103. Хуторът ще бъде мястото с най-активно напрежение, и Аз не на всички препоръчвам да отиват в хутор. Това е много активно изграждане, то изисква много сили – психологически и физически. Умората често изостря вътрешните психологически сложности, това може да доведе до конфликт.
104. Затова не трябва тук, като герой да закриваш амбразурата. Внимателно разумно претегляй, вътрешно се вслушвай в себе си. Ако нещо ти е непосилно – отдръпни се, направи онова, което ти е по силите.
105. Не се бой, че ще си помислят за теб: “Ето, дойде – оказа се слаб.“ и ще започнат да мислят за теб лошо… В никакъв случай не се подвеждай по това. Така само засегнатият егоизъм ще крещи вътре в теб, ще надава глас, за да предприемеш някакви неразумни крачки, неблагоприятни за твоя дух.
106. Оцени спокойно. Когато видиш непо-силното за теб – отдръпни се, направи възможното; но така, че да можеш да го направиш достойно, а не просто да се напъваш без никакъв напредък. Ето така, по-простичко преценявай.
107. Но да говорим за това, че би могло в България – това не е проста задача, Школата на Живота сложно би се постигала там. Моето вмешателство се налага тук почти всеки ден, въпросите са изключително много, а благоприятността на постиженията в България може и да зависят в определена степен и от това, ще има ли мигновена връзка, та да би било възможно бързо да се уточняват едни или други проблемни въпроси.
108. Те ще бъдат много, защото трябва да променяте твърде много в своята същност. И ако има такава връзка, Аз бих могъл и да успея да ви подскажа нещо. Ако няма – то неразрешените проблеми ще се натрупват и непременно ще ви разделят по между ви.
109. При вас може да са успешни само първите крачки, върху еуфорията, при първите призиви. Поели сте дъх: готово, правите първата революционна крачка, а после всичко продължава в дълго битие, където е необходимо постепенно, година след година да се гради, и без да се губи темпото, направлението трябва да е едно и също.
110. И ето тук става главното пречупване. Ако няма главни определения по този истински път, разминаването започва постепенно да се забелязва много ярко. Ако в началото на пътя разминаването е незабележимо, но го има, то вие знаете простия закон: ако имаме права линия и вървящият по пътя прави едва-едва отклонение от нея, то само при първите крачки, това отклонение е незабележимо.
111. И колкото по-нататък върви, толкова повече се забелязва отклонението, и непременно разликата ще става по-голяма. И всеки, който не стои на истинския път, обезателно ще стигне до безизходица, и всички вървящи ще се разделят. Това е сериозно явление сега, и целият успех зависи от това, доколко пълно сте Ми предоставили възможност да ви дам подсказка.
112. А това зависи от умението ви правилно да формулирате въпросите си така, че Аз да не ви давам обобщени истини, а да мога да се намесвам във всяко конкретно действие. Това е много важно. И тогава става активно изменение вътре в човека, в неговото съзнание, в неговата психика, в целия негов вътрешен свят.
113. Разбира се Аз мога да кажа, че би могло да си вярващ на всяко място, но да се сформира основата на бъдещото човечество – почти е невъзможно на някое друго място. Би могло да се създаде привидност за вярващи, да се извършва някакъв благ труд, но той ще е недостатъчен.
114. Ако някой от вас, подобно на слона, е длъжен да носи греда, то има ли смисъл да прави добро дело пренасяйки малки клончета и да строи мравуняк? Мравките ще се радват, че слонът им е донесъл толкова клончета: те биха ги донесли за месец, а той – от един път.
115. Но, ако слонът се занимава само с пренасянето на малки клончета – като че ли прави добро, но той умира, защото силата му започва да намалява до равнището на тежестта на тези клончета, и в един момент няма да може да повдигне нищо по-тежко от тези клончета.
116. Затова всеки трябва да е много внимателен вътре в себе си. Нали всеки има свое предопределение, не за удобство създадено, а за да приложите някакви необикновени усилия: където често трябва да се решава – да се скочи ли във водата или да не се скочи; да се прескочи ли през вероятна пропаст, чийто отсрещен бряг е скрит в мъгла, или да не се прескача, не знаейки на какво разстояние е този бряг, а зовът те призовава да скочиш.
117. И ето, на много места ви предстои да вземете самостоятелно решение, само-отвержено, когато вътрешно става сериозно изменение. И тука вече искреността на всеки ще трябва да решава. В този случай не трябва да те заставят нито да прескочиш, нито да прекрачиш, нито да се гмурнеш в тази вода. Съвсем не трябва да те заставят, а единствено самостоятелно да го направиш. Това е важно условие за постигане на онова, което е предопределено от Бога. Затова към такава самостоятелна крачка винаги трябва да се готвиш вътре в себе си, това е основата на живота.
118. Не трябва да се действа така, както е действало човечеството вече хиляди години. Хората се страхуват да направят собствена крачка и винаги гледат встрани, кой първи ще направи това. И ако някой я е направил и не е потънал, те са готови да отидат там.
119. Ако те тръгнат след него и в последствие се провалят, те ще го ругаят, защо той ги е повел натам. Макар, че той не ги е повел, той просто е направил онова, което е счел за необходимо. За него то е било благо, а това, че те са тръгнали натам, доверявайки се сляпо – то за тях не е благо, за тях не е положително.
120. И е глупаво да го обвиняват. Глупци са те, че сами са тръгнали натам, без да мислят. Затова е необходимо винаги да се вслушваш в себе си; и само Истината можете сляпо да следвате, доверявайки се.
121. Но Аз нямам възможност всеки ден да ви давам пряка подсказка, и следователно всеки ден вие трябва да умеете да проявите своята самостоятелност, без да се доверявате сляпо на ближния.
122. Изслушвайте го, вслушвайте се какво говори, претегляйте, но след това направете своята собствена крачка. Не на егоизма изградена, когато с нещо си се съгласил, чул си разумното, а си казваш: “ Не, аз не искам, на мен този човек не ми харесва. Днес нямам настроение, затова ще направя по своему.” – така че да бъде направено не поради егоизъм, а щом изслушаш и видиш разумното – обезателно да го направиш.
123. Щом не виждаш нещо разумно, виждаш че твоето мнение е по-рационално, по-грамотно – направи по своему, но претеглил разумно всичко това. И отново ще са нужни твоите самостоятелни крачки.
124. При теб може да идват много хора, десетки, стотици и да ти казват: ”Направи така. Виждаш ли, ние го правим, ти също трябва така да направиш.“. Но ако това не е използване на Истината от тяхна страна ( а Истината може да се употребява само с цитати, с точни изрази), ако не звучат Моите думи от тяхна страна, а тяхното разбиране, то претегли това разбиране самостоятелно, на равно основание.
125. Не се смущавай от това, че ще ти кажат: “Така каза Виссарион.“ Ако те не предават точните Мои фрази, още повече без да ги свързват с онова, за което съм дал отговор, бъди готов самостоятелно да прецениш действието, и да направиш своя собствена крачка, искрено доверявайки й се. Това е важно правило.
126. Иначе може да настъпи голяма бъркотия, на тази основа много грешки възникват, много хора по предишно му се боят все още да направят такива крачки и лесно се объркват, ако другите им кажат: “Ти го правиш неправилно.“ И той чува, че много от хората говорят и се смущава. Струва му се, че трябва по друг начин да го направи, той чувства, че трябва по друг начин, но се съмнява: другите говорят, и той се бои. И в този случай в него се създава голяма грешка. И все още съществува такава бъркотия тук, в общината.
127. Ето дълбокия корен на грешките основани на егоизма, на страха, на недоверието към всичко случващо се. Това са хилядолетни грешки, корените им идват от там, няма да се удаде изведнъж да се изкоренят. А още повече, че да ги изкорени човек е длъжен сам, да оцени и от себе си да изкорени такъв бурен.
128. Ето защо сега школата на познанието ще бъде много голяма. За всяка дреболия ще разглеждаме закономерности вече укрепили се у човека в течение на тези дълги векове, дълго са цъфтели те у него, и той дори не знае истинската им цена. Ето към това сега ще погледнем, но главно – чрез примери за всяко от тези обстоятелства, тогава тази картина по-ясно се възприема. Затова сега ние и това ще гледаме.
129. Това по същество е тази страна, която до сега нито едно философско учение не е докосвало, тъй като това е такава бездна от знания, закономерности, които никой не е владял на Земята, пък и не е трябвало към това да се докосват в предишното време.
130. И само егоизмът ги е тласкал към тези търсения, където вместо смирено да усвояват онова, което им се дава, те поемали върху себе си мисията да бъдат наставници, учители, и забърквали заобикалящите ги свои събратя. А те и се радвали, за дето ги забъркват, и се обърквали следвайки ги сляпо. Но нищо, и в това са били длъжни да узнават недостигащото, и то идвало при тях.
131. Но сега трябва вече да се строи настоящото. Ето ние него сега и ще строим. Пътят е много труден, за това са необходими години, години на упорит труд, и преди всичко над самите себе си.”
132. “Един мой брат е прочел много книги, много езотерични учения и школи е опознал, и той казва, че много скоро ще има събития със Земята-Майка. Аз се поддавам на това и то ми изсмуква силите. Правилно ли е да се доверявам на онова, което той ми казва?”
133. “Както искаш. Можеш да се довериш, можеш и да не се довериш. Ако ти няма да се довериш на това, грешка от твоя страна няма да има. Още повече, ако ти виждаш, че такива разговори могат да влошат твоето вътрешно състояние, можеш смело да не ги слушаш.
134. Ти си нужен на света, когато с благо е изпълнен твоят вътрешен свят, а не когато там всичко гори, трещи и не можеш достойно да застанеш на краката си. Създай такъв мир. Научавайки се добре да го поддържаш в себе си, тогава всякакви изказвания ти би могъл да изслушваш правилно.
135. Но да се задълбочаваш в това, няма нужда. Ако той ти предлага такива беседи, можеш да се усмихнеш и да не слушаш, като кажеш, че нямаш възможност, че трябва да направиш това, да извършиш друго.
136. Какъв е смисълът да се разговаря за онова, което ще бъде? Още повече, ако то ще бъде в зависимост от това – как ще започнат да живеят всички; а това може да се промени.
137. Така че, може би ще побързаме да живеем благостно, за да изменим всичко в по-добра посока? Тогава защо да губим време за разговори от този род? Да тръгнем да направим нещо по-добро, и да променим всичко това…”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.41 included.