Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Десети юни 39 година от Епохата на Зазоряването. Петропавловка. Слово на Учителя.
2. “Да допуснем, че редом вървят два пътника в една посока надолу. Заедно стават по-зле с всеки изминал ден. Но ако единия от тях се движи бързо надолу, а другия по-бавно, то на този, който се движи бързо надолу ще му се струва, че неговия ближен става по-добър. Ето такава илюзия възниква у вас. А в действителност и двамата стават по-зле с всеки изминал ден.
3. И затова, когато се гледате един друг и виждате: аха, видимо човекът е станал различен – не, просто вие сте станали много по-зле, и за вас така рязко се е усетило, че сякаш ближния е станал по-добър. Макар че някои качества могат да бъдат по-добри, но като цяло, в основата си, вие като правило се движите по пътя на слизане надолу, постоянно надолу.
4. Затова всеки път, тези или онези слабости, които имате, все повече се изострят, умножават се, различни оттенъци се проявяват все повече. И сега, за да говорим, а как да изменим това, а как да изменим другото, а как да придобием това, което е загубено, за това трябва да тръгнете нагоре. Ето Аз искам това и да направите.
5. Но сега и започва много сложна история, най-интересната във вашия живот и в същото време най-тежката история във вашия живот – да промените себе си, да победите себе си.
6. И ето Аз пробвам да ви изведа. Сега започвам да ви извеждам от привичния режим на движението надолу. И разбира се, макар това да е движение надолу, и макар всичко това да е в една посока – посоката към бездната, но все пак това е привично, в тялото вече всичко е изработено да се движи в тази посока. Всяка клетка на тялото е свикнала да се движи именно в тази посока.
7. И сега Аз ви лишавам от този режим, наруших вашия режим на живот, промених го и започвам все повече да създавам за вас среда и условия, в които чувствате как нещо отвътре започва явно, ярко да се проявява, ярко да се видоизменя, как нещо се вълнува, бучи, шуми.
8. За вас сега възникват малко по-други условия, своеобразни, макар външно всичко да си прилича като че ли е същият живот. Но когато всички сте заедно, ви е трудно да сравнявате този живот, да го оценявате: няма с какво да го сравните.
9. Ето, когато ви се налага да заминете оттук в света, тогава все още се появява някаква възможност за тези, които са внимателни към това как произтича живота. Те могат да забележат разлика, понякога вече се забелязва значителна разлика.
10. И ето вие започвате да губите привичното, където в зависимост от това доколко искрено се стараете да изпълните Моето, доколкото по-бързо губите привичното, започвате достатъчно активно да завивате в друга посока, в посока към Пътя на Възкачването.
11. Но сега всичко зависи от това доколко активно се стараете да изпълните Моето, доколко ревностно се стараете да изпълните всяка буква от Истината, доколко самоотвержено се стараете да изпълните всеки закон, който ви освещавам. Сега вече вашата победа зависи именно от тези качества: самоотверженост и ревност.
12. И тези, които засега още проявяват ленивост, те незначително започнаха да се отклоняват, много незначително. Може да се каже, че това е лек завой, насочен в същата посока, в която са се движели. И те продължават да се влошават.
13. Тези, които искрено постигат даденото, те все повече започват да завиват и да се отделят настрана от привичния път. В скоро време може да възникне усещане за някакво разстояние, което възниква между вас. И тези, които искрено постигат Словото, повече ще Ме разбират.
14. Тези, които продължават да се движат в предишното направление, дори и с леко отклонение, те все по-малко ще разбират Моето, ще им бъде все по-сложно да изпълнят Моето. И сега ето по такъв начин ще се делите.
15. Активно започнаха да завиват, мога да ви го кажа, само единици. От хиляди пристигнали тук само единици започнаха активно да завиват.
16. При всички вас има много силна инерция, засега тя се проявява в много нечист вид. На Мен само Ми остава все още надеждата, че може би, все пак ще се опомните.
17. Много жалко, че действа все тази същата система от поговорката, говореща за това, че докато гръм не удари, някакъв чичко никак не може да се прекръсти. Така и при вас се получава същата тази система, тоест на вас, ви е нужен подтик – това е някаква много сложна ситуация.
18. Но ако така упорито я искате, то разбира се, ще стигнете до нея. Ще успеете ли след това да се опомните? Ето това вече ще бъде въпросът.
19. Сега всичко зависи от вас, доколко активно ще започнете искрено, самоотвержено, дълбоко да прониквате в Словото, което съм ви дал. Тъй като задавате много въпроси, по които се вижда, че съвършено не слушате това, което говоря, пропускате всичко.
20. Не сте дослушали даже това, което е говорено в последно време, в последните месеци. Даже това, което наговорих на вашите срещи за един месец, мнозина не са прослушали даже това. А вече продължавате да слушате по-нататък.
21. Разбира се, ще тръгне загуба, много голяма. Ще ви бъде сложно после да наваксвате, защото пред вас ще лежи планина от касети, планина от истини, които да прочетете, да прослушате просто няма да имате време и ще започнете безвъзвратно да губите, защото Аз вече няма да чакам.
22. Отмина времето, когато можеше много да се връщам, много да повтарям. Сега вече трябва да се върви решително, и по-нататък Аз ще поведа само действително устремените.
23. Сега от вас зависи изключително много, доколко сериозно ще се постараете да реализирате всичко това, което ви казах, именно да реализирате чрез своите усилия.
24. Ако реализирате достойно – добре. И истинската цена на всичко – това е вашето старание. Стараете ли се – ще успявате.
25. Но за това трябва да бъдете много бдителни и много критични към своите собствени крачки. Затова да умеете да изисквате от самия себе си – това е много важно. Именно от самия себе си, преди всичко.
26. Ето сега трябва да сте много внимателни. И разбира се, ако все повече искрено се движите след Мен, вие ще достигнете Пътя на Възкачването и ще започнете да вкусвате първите усещания, какво е това Възкачване, защото клетките на телата ви ще започнат да изпитват съвсем друг режим на живот, какъвто още никога не сте изпитвали.
27. Това са съвсем други вибрации, това е съвсем друг начин на съществуване, където вие вече ще започнете да гледате в бъдещето по детски.
28. Още веднъж ще напомня на тези, които са чували, и за първи път ще кажа на тези, които за първи път чуват, такъв прост характерен образ: в течение на цялото съществуване на човешкото общество хората с радост гледат в своето минало. В който и да е период от живота винаги им се е струвало, че в древността се е живяло по-добре.
29. Винаги ви се иска да си спомните много неща от своето минало. Имали сте много интересни обстоятелства, имали сте хубави усещания за любов, имали сте някакви щастливи срещи, някакви добри прояви, но които вече нямате. Именно затова ви е приятно да си спомняте това.
30. Ако имахте това, както преди, нямаше да има нужда да си го спомняте. Но вие си спомняте това, което вече сте изгубили, тоест много хубави неща са останали във вашето минало. А това е характерна черта, когато се движите надолу и все повече губите.
31. И само когато човек тръгне нагоре към Слънцето, в посока към Слънцето, което ви предстои да постигате вечно, на този път всеки ден ще ви носи все по-прекрасни неща.
32. И вие се радвате от това, което имате днес, но като деца, с надежда гледате към утрешния ден, очаквайки, че утре, естествено, ще бъде много по-добре, защото всичко разцъфтява. Значи, неизбежно утре ще бъде по-добре.
33. Няма да се налага да се боите: ами ако не се случи? Такова нещо просто няма да го има, такова нещо просто е немислимо на този път. Всеки ден ще бъде все по-хубаво и по-хубаво. Затова естествено, вашият поглед ще е отправен не в миналото, защото назад ще остава всичко това, което е вече остаряло, станало е по-лошо.
34. А, бъдещето – вие знаете – то разцъфтява още по-добре. И вие като деца гледате винаги в утрешния ден с прекрасна надежда. Не с боязън, а с надежда: а каква изненада ще има утре за вас?
35. Децата заспиват за нощта, знаейки вече, че на сутринта ще се събудят, а под елхата ще има подарък. Те не си лягат със страх: ами ако няма да има подарък, ами ако Дядо Мраз забрави? В тях няма такова нещо.
36. Ако внимателно следите тези обстоятелства, помагате на децата си, то те си лягат да спят със спокойно сърце, но което има само едно вълнение – това е очакването на такава изненада, където те се надяват и са уверени, че ще стане нещо много интересно. То не може да не бъде интересно, не може да бъде подарък, който да не им харесва. Те вече се надяват, че би трябвало да бъде хубав подарък, който ще им харесва и няма друго в съзнанието им.
37. Вие сте тези, които поглеждате в утрешния ден и се боите: ами ако утре изгубите още повече? Ако даже ви кажа, че подаръците ще лежат под елхата, вие ще си легнете да спите и ще мислите: ами ако размера не стане?
38. Но това вече говори за качеството на вашето съзнание, на вашето въображение. Тоест вашият вътрешен свят е вече дотолкова изкривен, дотолкова сте сломени, че не е проста задачата сега нещо добро да ви се подари.
39. Ето така, когато се изкачите на този нов, чуден път, ще имате съвсем други усещания и ще бъдете като деца, лягайки да спите с усмивка на устните ще разбирате, че утре ще видите нещо още по-чудно. А пък по-добро от това е сложно да измислите.
40. Света на Вселената не живее с такова отношение към реалността, а вие имате възможност да живеете по този начин. И затова вашият живот с нищо не може да се сравни. Вие носите такива особени качества, които никак не могат да се опишат. Те трябва просто да се почувстват и вие ще имате възможност да почувствате това.
41. Но ето сега трябва да се довлечете до този път, защото Пътя на Възкачването и пътя на слизането са разделени от определена среда. Тя е такава своеобразна, омагьосана среда, където всичко зависи от това накъде гледате, за какво мислите, за какво се грижите, какво цените.
42. И тази среда лесно може да ви помага да видите в съзнанието си чудовища, да изопачава вашите образи. И разбира се, ако вие ще обръщате повече внимание именно на това и по-малко внимание обръщате на Този, Който ви води напред, защото вие вървите след Него, то колко е лесно да се загубите. Сложно ще е да излезете от тази среда като победители.
43. Никой не е могъл да преодолее тази среда, защото само да прекрачиш в нея и гласа на егоизма изревавал страшно, и тогава всички се отдръпвали в ужас, и много често тракали със зъби.
44. И какъвто и герой да е бил на Земята този човек, колкото и ордена да имал, колкото и дипломи да имал, каквито и знаци за отличие да имал, той еднакво е бил страхливец пред тази среда, боял се, това за него действително е било много страшно.
45. И вие сами чувствате и сега, колко необичайно е това състояние – да се бориш със своя егоизъм, колко болки може да ви донесе този егоизъм, когато се налага да го засегнете, как своеобразно започват да се въртят мисли, създавайки причудлива картина, въвличайки ви в многочислени съблазни да направите крачка назад, да избягате и да се скриете.
46. Но ето тъкмо тук ще трябва да устоите. Не просто даже да устоите, а уверено да вървите в тази посока, в която Аз ви поведа. И това е много работа, сложна и разбира се, да ви спаси може само вярата.
47. Ако не успеете да придобиете вяра и не я възпитавате в себе си, то трудно ще е да ви удържа на този път. Но за това вече се постарайте, защото именно тъкмо това зависи само от вас.
48. Ето защо когато достигнете до този път, тогава вече в известен смисъл ще започне възкачване. Защото преходът сега е малко различен. Макар и да завивате от този път надолу, но движението все пак все още върви надолу, достига до някаква крайна черта и после започва леко възкачване.
49. Но вие сега се движите до тази крайна черта, затова все още се случват някакви загуби, но те рязко започват да намаляват за тези, които искрено следват Словото. А кой от вас искрено следва – сега погледнете сами в себе си.
50. Но само започвайки възкачването, вие започвате постепенно да придобивате тези благи свои качества, които сте изгубили, които сте имали и сте изгубили.
51. И вие ще започнете да ги възвръщате, но в по-прекрасен вид, защото до този час, когато ще ги придобивате, нещо негативно, което е било във вас ще изчезне, затова те вече ще се проявяват в по-прекрасен вид.
52. Но сега трябва да бъдете много внимателни, трябва животът ви да не замира, за да имам Аз възможност да оценявам това, което става с вас.
53. Тази задача не е много проста – да ви наблюдавам. Засега още си остава голяма трудност в живота ви умението да зададете въпрос, правилен въпрос, умението да зададете конструктивен въпрос. Много е важно да умеете да разсъждавате на тази тема, с която се докосвате в живота си, в съвместните си усилия.
54. Много е важно да се опитате да разсъждавате на тази тема, пробвайки да уточните как по-добре да постъпите в този случай, как по-добре да разрешите тази задача. Да пробвате именно конструктивно да запишете този въпрос, да го формирате.
55. А вие често описвате емоционално обстоятелствата и от такава страна, каквато не е желателно така да се засяга. Но ако засега не можете, разбира се, това сега не е просто да се избегне, но това създава някаква трудност, от което не Ми се удава да видя много писма.
56. Сега всичко се променя много силно. Много неща няма да мога да ви обясня веднага, макар че колкото е възможно Аз ще пробвам да обясня. Всичко се променя.
57. И главното е разбира се, да не губите инициативата, поне всички тези, които поне някак са способни да забелязват грешките и чието сърце се вълнува за това, което става край вас в кръга от братята, в Семейството.
58. И където вие се стараете и пробвате да измените ставащото в по-добра посока, помагайки на ближните; където търсите решение как по-добре да разрешите една или друга проблемна ситуация, в която попадате заедно;
59. Където се учите да намерите решение, което ще ви позволи да се избавите от слабостите, в които често попадате и които често се проявяват между вас. Всички тези, които се безпокоят за това действие, които ги вълнуват тези обстоятелства, възникващи около тях – трябва да не се отчайвате.
60. Вие сте малко, такива хора, са много малко. Вие не трябва да заспивате, защото всичката останала инертна маса все още се вари в своя собствен егоизъм и не може разбрано да изрази нещо разумно, а само дружно гласува така, че да възпре всичко, дружно прилага усилия да унижи нещо, макар даже и да не подозира за това.
61. Ето тук главното е тези, които са призвани да се вълнуват да позволят на обстоятелствата да се развиват най-правилно – да не се отчаят, да търсят възможност обезателно да Ме попитат с необходимия правилно сформиран въпрос.
62. Защото само да поставя за вас някакъв допълнителен отговор в качеството на закон и на вас ще ви остане вече лесно да го ползвате, защото, ако Аз давам преки отговори, то всеки пряко нарушаващ тези закони обезателно трябва или да напуска Семейството, или да започва да видоизменя усилията си в съответствие с Моя отговор.
63. При вас стават твърде много нарушения на думите Ми, вече преки нарушения. Вие все още водите събрания по такъв начин, че заглаждате такива преки нарушения, заглаждате и не довеждате до логическото разрешаване.
64. И ви се струва, че с това същото вие крачите към ближния. Не, това е ваша илюзия, илюзия, когато истински спъвате ближния и при това не позволявате на Семейството да се формира правилно.
65. Такова нещо при вас става твърде много и ярко, затова състоянието на вашите Семейства е много нищожно все още. Има някакви проблясъци, за които Ми се иска да се усмихна, но основно засега всичко е нищожно, в много печален вид.
66. Трябва да бъдете много по-ревностни в това отношение. Всички обстоятелства, които са свързани с вашите слабости, грешки, трябва обезателно да умеете да разглеждате и да довеждате до логичен завършек, какъвто Аз вече съм определил за вас.
67. Ако няма да правите това, Семействата ви скоро ще прекратят да съществуват. Но когато Семействата прекратят да съществуват, Аз ще събера единици сред вас в едно Семейство. Ще събера и това ще бъде единственото Семейство. Всичко останало няма да бъде Семейство.
68. Така или иначе ще надвия вашата гордост, но ми се иска да съставите Семейството в по-голямо количество и да има действително много Семейства, и истински, хубави и чисти Семейства от вярващи хора. Но това вече е ваш избор: доколко искрено и достойно ще се постараете да изпълните всичко по Моето Слово.
69. Аз дойдох при вас на полето, където вие растете на тази Земя и в качеството на плевел, и в качеството на пшеница. И разбира се, Аз ще събера някакво количество пшеница – това е без съмнения, Аз в това не се съмнявам. Даже и да е шепа, но Аз обезателно ще я събера.
70. Но много Ми се иска – това вече си е Мой “егоизъм”, който за Мен е допустим – много Ми се иска да има много пшеница.
71. И Ми е мъчно за всяко зърно, което все пак изгубва качеството си на пшеница и се превръща в плевел. Защото вие носите в себе си такова качество, когато можете да се превръщате и в пшеница, и в плевели.
72. И когато това поле е обрасло много гъсто, Аз взимам с шепа от това, което успявам да вдигна от земята. Много пшеница има в тази шепичка, но и много плевел попада.
73. И ако все пак плевели попадат в дланта Ми, има надежда, че все пак ще се възползват от тази топлина, тази Истина, която ще се излива в този момент над тях, и ще се видоизменят и ще станат пшеница, ще натежат и добре ще се настанят в дланта Ми. И тогава никакъв вятър няма да ги издуха от дланта.
74. Но има и друго обстоятелство. Тези, които са попаднали в качеството на пшеница прекалено много гледат не където трябва, в друга посока, прекалено много слабости д%D
© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.45 included.