Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Двадесет и четвърти юни. Четвъртък. Небесна обител. Дом на благословението. Среща на учителя с жените.
2. “Опитваме да проведем поредната среща. Аз слушам вашите безкрайни въпроси” - започна Учителят
3. Идва при мен сестричка видяла лук в лехата и ме пита: “Може ли да си скъсам?” Аз казвам: “Знаеш ли ние сме го оставили за семена и затова сега не го берем”.
4. Може би като вярващ човек трябваше да задам още други въпроси, например колко необходим е бил лука на човека в този случай. А аз отказах на чисто разумна основа...”
5. Да се попита още веднъж може, но да се положат усилия да се съхранят семена за следващата година е много важно, в това има голям недостиг засега. Много хора не обръщат внимание на това, както до сега, разчитайки, че ще отидат и ще купят от пазара.
6. Не. На всичко, което отглеждате, вие сте длъжни да подготвите семена обезателно. Сега започва времето на урожаите и вие трябва да съберете не само уражая от готовите плодове, но и семена.
7. Затова трябва да се поинтересувате как да направите това, при тези от вас които притежават нужната информация и обезателно да се положат усилия да подготвите семена вече за следващата година. Затова обърнете внимание и гледайте да не изпуснете този момент”.
8. “Учителю, аз имах свещ със символа на 18 януари. На нас ни обясниха, че това е светиня и аз я пазех в молитвения ъгъл. И когато тя изчезна аз много силно се разстроих, няколко дни преживявах, укорявах се, че съм я изгубила, не можах да намеря нищо положително. Как вярващият би се отнесъл към това?...”
9. “Към това, че свещта е изчезнала? Значи трябва да бъдете по- бдителни от сега нататък, още веднъж да преразгледате своите крачки. Но нали не е изчезнала от този ъгъл, които принадлежи само на теб? От къде е изчезнала?”
10. “От стаята за молитви.”
11. “От молитвения дом?”
12. “Да”.
13. “Затова тук всеки трябва на това да обърне внимание, не само ти. Всичко ли е наред при всички?
14. А това, че ти се стремиш в този случай да обърнеш внимание на своите крачки, да се опиташ още веднъж да преразгледаш всичко ли е било в тебе наред, навсякъде ли искрено си постъпила - ето това е важно. Така и трябва да се прави”.
15. “Когато изгубих кръста, аз също преживявах и след това се страхувах да взема нов кръст”.
16. “От това не трябва да се страхуваш”.
17. “Работя в кухнята и вечерта открих, че не съм почистила крупата за утре. Влизам в кухнята, а там един млад човек свири на китара. Внимателно, на пръсти отивам за тази крупа, вземам я и изведнъж човекът ми задава въпрос: “Ти какво, страхуваш ли се? Ако искаш, аз ще изляза, няма да те смущавам”. А аз обратно, исках незабелязано да мина, за да не попреча и изведнъж такава реакция. Казах, че не се страхувам, но все едно вътре преживяването остава. Какво неправилно съм направила, с какво съм предизвикала такава реакция?”
18. “Нормална е била постъпката ти, но в живота има много нормални постъпки, които предизвикват ненормална реакция. Това е свързано с невярно вътрешно отношение към произтичащите събития и човек не успява да съобрази какво всъщност се случва.
19. Възниква вътрешна реакция, вече стереотип, която е изработена вътрешно на грешно разбиране на случващото се. Реакцията възниква с отрицателни образи. Виждаш ли, първата реакция при него се е появила, а образът веднага е отрицателен. “Страхуваш ли се?”- пита.
20. Тоест, в него вече има отрицателен образ, че ти си се изплашила, че ти се страхуваш, макар ти просто да се стараеш да не попречиш. Ето това можете лесно в себе си да забележите, много често, когато вие реагирате по привичния ви начин.
21. Вие можете да видите, че реакцията ви обикновено ражда отрицателни образи. Те идват от тази основа, за която ние говорим, свързана с егоизма, която вече е построена на невярно възприемане на реалността. И изглежда проста безобидна крачка, а добрата крачка се възприема някак необичайно и някак странно.
22. И тук не трябва да се смущаваш. Ако ти си се старала в дадения случай да не попречиш, това е добра реакция, това е добро пожелание. Но доколко това ще ти се удаде, това вече зависи от качеството ти да чувстваш всичко.
23. Колкото по-внимателно към всичко се отнасяш, толкова по-точно ти ще приложиш усилие да не попречиш. Ако по-невнимателно възприемаш случващото се - крачките ти ще бъдат по-груби, но все пак те ще бъдат по отношение на едно: стремеж да не попречиш. Просто в зависимост от твоя личен вътрешен опит, това ще произтича по различен начин, но като цяло усилието е добро.
24. И тук даже няма смисъл да се разглежда как при теб се е получило, дали ти се е удало добре да направиш или не съвсем добре. Достатъчно е едно - да постъпиш колкото е възможно по-внимателно, за да не попречиш. Това е достатъчно, това вече оправдава всичко.
25. Затова на него му трябва да се замисли, защо внезапно в него е възникнал такъв отрицателен образ за теб.
26. Макар, че ти можеш в този случай да запиташ: може би нещо си направила не както трябва, че е възникнал такъв образ, понеже ти страх не изпитваш.
27. И ако у него има нещо да се уточни, ако нещо го е смутило в твоите действия, тогава ти ще чуеш, ще направиш извод и ще поправиш, ако там има нещо за поправяне. Ако послушаш, нищо не видиш, тогава нищо не трябва да поправяш засега, продължавай и по нататък да се стараеш.”
28. “Учителю, в мене възниква реакция на недоумение и съжаление, когато виждам, че домашните ми не обръщат внимание на моите съвети и продължават да разхвърлят вещите си, не ги прибират на мястото им. И някак такъв въпрос възниква в мен: Нима е трудно да почистиш след себе си?...”
29. “Тези допълнения, които ти сега говориш: “Но нима е трудно” - това е вече осъждане.
30. Тоест ти вече предявяваш към тях изискване, което те изглежда не са в състояние да направят, затова не го правят. И когато ти казваш: “Но нима не може” - разбира се не може. Те и не го правят, защото не трябва.
31. Ти опитваш да възпиташ в тях тези качества. А по-нататък - колкото време им потрябва. Ако им потрябва целия живот, ти цял живот ще се стараеш да възпитаваш. Тоест вътре не изразявай изискване: “Ама кога ще направите това, но колко може?” Това вътрешно изискване вече е неправилно”.
32. “Имам шестнадесет годишна дъщеря, която, както тя казва, обича местен младеж. Отначало имах неправилна реакция, а след това обсъдих с нея всичко и се постарах да й опиша какво я чака. А тя казва: “Аз все едно обичам този човек,”
33. Аз, като че ли се успокоих и отпуснах ситуацията, но понякога вътре в мен възниква вълнение за съдбата й, макар да разбирам със съзнанието си, че тя е длъжна да научи това, което и е нужно в живота. А понякога до такава степен отпусках ситуацията, че вътре в мене възниква страх: не е ли безразличие това, което в мене е възникнало - както искаш така се справяй в живота.”
34. “Така веднага не бива това да се оценява: не е ли безразличие това.
Ако ти изхождаш от понятието, че на нея действително й трябва да направи това - то е добро разбиране, нормално, понеже тази ситуация се е създала за нея естествено, а значи тя е необходима. И ти вече в този случай вътрешно се съгласяваш с истината. Нали това е истина, защото действително човек е длъжен да върви по пътя, който именно ще му донесе необходимото.
35. Но ако ти се съгласиш вътрешно с това, то това не може да бъде безразличие. Ако на тебе ти е все едно какво ще се случи с нея - ето това е равнодушие. Но на теб не ти е все едно, ти опитваш даже да се съгласиш с истината, че на нея й трябва да узнае недостигащото и (да добие опит). Вътрешно ти не си съвсем съгласна с това, затова и ти се безпокоиш за нея. Но това е опит да се съгласиш с истината - това е нормално.
36. И ако на теб започва да ти се удава да се съгласиш с това и се установява някакъв покой вътре - това е добро състояние, не е равнодушие, точно това го няма.
37. При много от вас Аз съм забелязъл точно на тази основа, смущение в тази област. Когато вие се стараете да постъпите по Истината, вътрешният ви мир започва да се успокоява, установява се повече или по-малко равновесие и веднага възниква въпрос: “А не е ли това равнодушие?”
38. И човек отново започва да навива себе си, отново му е необходимо, трябва да преценява, той чувства, че видимо това е нормално: той се безпокои. тоест сложно му е да се смири, да постигне вътрешен мир, макар всичко наоколо като че ли още не всичко е мирно. Не, това лъжливо впечатление ще възниква във вас, още повече, че за целия ви живот, във вас спокойствие в този случай, като правило никога не е възниквало.
39. Вие винаги се страхувате и вече толкова сте се сраснали с това безпокойство, че без него ви се струва: видимо съвсем вече човека е станал коравосърдечен, груб е станал, сърцето е станало камък. Не, това въобще не е камък.
40. Затова умението правилно да разбираш случващото се, е призвано да ви помогне да се успокоите и да не преживявате тогава, когато въобще не трябва да преживявате и където преживяванията ще ви бъдат само във вреда всъщност, никакво благо те не носят.
41. Нещо повече сами по себе си преживяванията не са без следа за организма на човека. Ако вие преживявате и не сте способни да допълвате силите си, да ги възстановявате, то разбира се това преживяване донася някои загуби.
42. Тоест на организма му се налага не просто да издържа във физическата среда. На него му е нужно да се бори за своето оцеляване, той прилага тези усилия, но се износва много бързо в този случай. Сърцето започва да слабее, боледува и се появяват много други странични явления свързани точно с умората. А преживяването води до умора на организма, а след умората започват естествено някакви нарушения.
43. Затова излишно е да се преживява, това не значи в действителност да се направи добро. Там, където неизбежно се налага да се преживява, добре преживявайте. Но бъдете внимателни, защото постигането на Истината е способно да ви помогне да избегнете много безмислени преживявания, именно безмислени, не говоря вече за това, че те не са полезни, те са вредни и за самият човек, и за тези, за които той преживява, защото в дадения случай това е съвършенно неуместно.
44. По добро би било доброто вътрешно състояние, биха били добрите пожелания, насочени към човека, отколкото просто да преживявате за него.
45. Важно е, положителното да се научите да виждате във всичко, понеже това ще бъде вашето практическо движение към това да се научите благодарно да възприемате реалността. Тоест, ако вие се учите във всичко да виждате положителното - това е и практическото усилие в това направление.
46. Научавайки се във всичко да намирате положителното, вие се учите благодарно да възприемате реалността. Просто зависи по какъв начин ще се създава положителният образ вътре във вас, какъв именно положителен образ ще възниква, как на вас ще ви се удава да го формирате - това е вече практическа задача, която ще е свързана и с вашите усилия и с някакви корекции отстрани.
47. Допълнителните подсказки отстрани, за да коригират възникването на тези образи, за да бъдат най-правилни - това всичко е учене, Школата на Живота, това което ще трябва да се научите да правите.
48. Но посоката - да се учим във всичко да търсим положителното е много важна, защото тъкмо възникването на естествената отрицателна реакция с отрицателни образи разваля всичко.
49. В последния пример бяха приведени прости обстоятелства, където вече има неправилна реакция, отрицателен образ. А той ражда разбира се някаква вътрешна подбуда към някакви действия, свързани с тези неправилни образи.
50. И ако човек е действен, подвижен, то той вече започва и да прилага някакви действия. А другият се удивлява: той защо така се държи? А той според възникналия образ вече започва да предприема някакви усилия, макар че този образ е възникнал съвсем неточно, той съвършенно не съответства на това, което всъщност е произтекло.
51. А този човек е вече в действие, той се опитва да ви успокои, за да не се страхувате: ”Ама не се страхувай, ти трепериш”. И той я успокоява, а тя казва: “А ти какво ме успокояваш, ами че аз съвсем не съм се страхувала, просто съм се старала да не ти попреча. Но той вече е възбуден от тези образи.
52. Затова тук вече зависи от темперамента на човека. Ако е по-спокоен може да постои просто и да запита повторно: ”Ти страхуваш ли се?” А друг и да попита още веднъж не може, вече започва да успокоява бурно, а то всичко в него трепти да успокои, а това въобще не се изисква.
53. Обикновено в живота така и става: все натрупвания от различен род са свързани с възникнали отрицателни образи от самото начало. Родил се и човекът започнал да преживява, той е започнал да действа вече по- нататък след тези преживявания. Прилага вече някаква умствена работа, някакви физически усилия започва да прилага, ходи в къщи и преживява.
54. Но той преживява за това, което е измислил сам и което всъщност го няма. И като правило ей така всичко протича.
55. Ето така познанието на Истината е призвано да постави на място всичко, за да не преживявате за това, което го няма. Вие по-добре един път повече се излъжете, помислете добро за това, което може да бъде и не се явява добро по отношение на Истината, че може би и не се явява положително всъщност. Но вие по-добре още веднъж помислете за това добро, отколкото да домислите лошо”.   
56. Учителю, на мен не ми харесва една черта в характера на мъжа ми - суровост навсякъде, винаги и във всичко. Той придобил това, когато станал вярващ човек. В нашите отношения, когато проявява суровост, в мен започва обратна реакция. Неотдавна изживях такъв силен срив... Или тук егоизмът ми се проявява, когато виждам в него тази черта на характера, или той трябва да бъде по-мек? Навсякъде категоричност и суровост, тоест всяка моя крачка е неправилна?
57. Последния път имаше такъв момент, когато предложих (и до този момент е имало предложения от моя страна): “Да отидем да пообщуваме с хората, да послушаме какво ще ни кажат. Може би ние нещо за себе си ще почерпим”. А той отговаря: “Не няма нужда от срещи, в Писанието всичко е казано”.
58. Тоест моето пожелание да се срещнем с някой и да поговорим, той напълно отхвърля: “Всичко има в Писанието, Учителят всичко е казал”. И на мен ми е сложно с него. Аз в последно време го наричам “човек - компютър”. Какво да правя? Не се справям с тази ситуация”.
59. “Ти сега говориш за реакции, които не са свързани със стремление благодарно да възприемаш случващото се, а само с желание да възприемеш всичко такова, каквото ти се иска да го видиш. Понеже ти се иска да видиш в него други качества, които са приятни. Те носят приятни усещания и ти се иска те да бъдат такива винаги.
60. А тук са произтекли събития, които са подтикнали човека към голямо вътрешно изменение и където не винаги той успява да постъпи правилно, но където се е повишило изискването към себе си, а значи и неизбежно към тези, които са около него.
61. Той се старае сега всичко да направи по Истината и разбира се някога постъпва сухо, буквално, тоест като книжник, а понякога успява чувствено да се изрази.
62. Но Аз допускам, че на много хора сега, действията им приличат на действията на книжника, те ще бъдат малко суховати и категорични.
63. Но това е само временен епизод, защото теорията, която е попаднала в главата му, трябва по нататък да се съчетае с целия му чувствен мир, където той трябва да се научи да съгласува всичко със сърцето си, което не е просто теория, намираща се в съзнанието, но тази теория вече е могла да се реализира чрез сърцето му.
64. А сърцето - то е там, където е любовта, то е там където е загрижеността, то е там където е добрият чувствен мир. Но ето това все още не е започнало да се съгласува. А значи определено време, това ще бъде необичайна проява.
65. Още повече цялата необичайност, като цяло, ще се свежда изключително до повишена взискателност. А ето на тази основа преди всичко се прекършва егоизмът. Понеже каквото и да е това изискване то какво всъщност ще засегне? Ами едно и също ще засяга през цялото време.
66. На мен ми се иска вие да се събирате и да пеете песни, такива добри могат да бъдат вашите срещи.
67. А тук се е получила такава своеобразна атмосфера, тя е страшна, но е възникнала като неизбежност, понеже като същност нея я е породил самият човек. Истината не е залагала това, а то се е появило сега, то е било вътре. И сега е излязло навън и е започнало да диктува такива странни сухи условия.
68. Тоест излезли са, активизирали са се качества, които са били вътре, те просто сега ярко са се показали. И естествено на тази основа се е построило нещо необичайно, странно и някак студеновато. Но това сега трябва да се поправи.
69. И сега вече това се коригира завинаги, то вече няма да бъде вътре някъде скрито. То е било длъжно да излезе и ето излязло е.
70. А сега това излизащо трябва да се видоизменя, докато не се е скрило пак, то не трябва да се приспива, защото то пак ще се скрие вътре, защото то там и ще остане, то по своему все едно ще продължава да действа и по нататък. Трябва да му се даде да излезе и сега това трябва да се измени.
71. А ето сега се изисква много голямо търпение, защото тъкмо сега стгава това, от което винаги сте се страхували. И ето то е излязло обилно, така че се е показало не в един от вас, а във всички излиза едновременно.
72. И се получава огромна такава сложна среда, където във всеки този егоизъм започва да се активизира, излиза, действията започват да бъдат понякога необичайни, каквито по-рано човекът не е и забелязвал и не е мислел, че те могат да са му присъщи, а те започват да се проявяват. А това не е нещо неискрено, това действително е присъщо, просто е било скрито дълбоко.
73. А ето то е излязло и точно сега и трябва да се оценят тези действия;за да може и мъжът сам да оцени своите действия, естествено и жената е длъжна да оцени действията, които възникват в нея като реакция на неговите действия.
74. Но няма такава задача, че именно в дадения случай този мъж е длъжен да се промени, само в него е цялата причина. Не, разбира се. Той се намира в определена среда и по своему реагира на нея, вече чувствено я възприема и реагира на нея. Тоест вече и на него му е нужна помощ.
75. Той няма да е в състояние сега много да осъзнае, но енергийно със своя чувствен свят, вече по своему възприема средата, която е наоколо и тя го подтиква към някакви действия.
76. Тази среда засяга неговият егоистически мир, но засяга не така, когато се появява информацията: аха, сега ще бъде засегнат егоистичния мир, той веднага - раз и се напряга, за да съсредоточи вниманието си. Не, това става естествено, спонтанно, само по себе си.
77. Това вече засяга глобално целият чувствен егоистичен мир и той съответно някак реагира на тези външни колебания. Това го подтиква към някакви дейстия, създава някакви вътрешни форми - мисли, мисли - образи. И те възникват вътре, диктуват му се.
78. И възниква, да допуснем такъв отговор вътре в главата и в съзнанието му, че няма смисъл да ходи при хората, на събрания, всичко е написано в Писанието. Като същност, в даденият случай, разбира се е невярна реакция, защото тази реакция в някаква степен е осъдила произтичащото.
79. А осъдила в какво? Вече е имало предположение, че вие ще отидете да говорите за някои страни на Истината, които действително са вече записани. А действително, какво за тях да се разговаря, ако са записани какво да се повтарят.
80. А действително ли вие за това бихте могли да заговорите или за нещо друго бихте заговорили, което ние все още досега не сме засягали? Може би вие тъкмо бихте и засегнали интересна тема, която би ви позволила да повдигнете своите разбирания в това отношение. Да, даже ако би било засегнато нещо и от страна на Истината вашето съвместно обсъждане повдига нивото ви на разбиране до най-високото равнище, което има между вас в този момент.
81. Тоест вие сте с различно ниво на разбиранията и сте се събрали в някаква група. Един от вас има по някой от въпросите най-точно разбиране, а някой друг от вас, има най-лошо разбиране по сравнение с всички, които са се събрали. Съответно при правилен съвместен разговор цялото това разнообразие ще се повдига до най-високото разбиране. Тоест това е нормална проява и то изобщо трябва да бъде в живота на всички.
82. Аз и разчитам на това, давам ви истини, за да може по-нататък това да не остане просто в главата на един човек, а вие да сте приложили съвместни усилия, опитвайки да намерите разбиране, да се питате отново един друг за разбиранията си.
83. И ако вие чувствате, че разбирането на ближния ви е по-високо от това, което вие имате, естествено сте длъжни да приложите усилия, за да уточните у него, да разгледате с него разбиранията му и да се повдигнете до неговото равнище.
84. Тоест това би било добро пожелание и ако то се бе проявило у вас и съответно биха били проявени усилия в съгласие с тези пожелания, то практически вие бързо бихте повдигнали нивото на разбиранията си. Затова самата беседа е нормална и това е хубаво, че бихте могли да си поговорите.
85. “Но това отново са допълнителни прости истини. И ако той беше попитал: “А можеше ли да отидем?”- Аз бих казал: “Да, може”. Но това не е запитано, а човекът се е спрял умозаключението, на което в дадения момент държи.
86. А скъпо на кой вътрешен мир? Разбира се на един и същи вътрешен мир, който не би искал да слуша подсказката, но който обстоятелствата така разгръщат, когато, като че ли никакъв въпрос към Учителя не възниква, като че ли всичко е ясно.
87. А ясно на кого? Разбира се на егоизма - каквото му е угодно и каквото не му е угодно. Той вече и диктува условията и подтиква човека към тези действия и той изказва добра формулировка: какво да говори за това, което е написано. Формулировката не е лоша, но в действителност в нея вече се крие грешка.
88. Затова, ако у вас е била такава възможност да побеседвате един с друг, просто да обсъдите с добро, минавайки отнякъде просто да уточните нещо, да запитате отново именно по отношение на вашите понятия, които са възникнали сега в последно време по отношение на реалността, на произтичащото, на Истината - това би било много важно сравнение между вас и у вас би била възможност това свое ниво бързо да повдигнете.
89. Иначе се забавя много силно процеса на формиране, тоест всичко се стича до привична егоистическа характерна особеност на човека, която е присъща на човека, в която на него, преди всичко му е скъпо собственото му мнение. Това е естествена егоистическа особеност, затова той се прислушва към мнението на другите само когато сравнява тяхното мнение със своето. Преди всичко това се прави.
90. Ако то не съответства, не потвърждава неговото, той бърза да отхвърли всичко странично. Той е готов да се съгласи с другите, само ако те потвърждават неговото собствено мнение. Тогава той е готов да види в тях единомишленици, приятели и прочие прекрасни образи.
91. Но тъкмо тази егоистическа позиция пречи на прогреса и не позволява бързо да се формира човешкото общество. Именно тази позиция не позволява.
92. Понеже в нормални условия, в разумни условия бързото развитие е основано именно на съвместното съединение на разбиранията, на обсъждането на тези разбирания, намирането на най-прогресивното разбиране и бърз опит да приведеш себе си в съответствие с това най- високо разбиране. И тогава върви много бързо формирането на човека.
93. Но такива беседи се осъществяват рядко, много рядко, в единични случаи. Това, разбира се, трябва да се случва, трябва да бъде повсеместно, задължително трябва да бъде, иначе ще ви бъде много трудно да се формирате.
94. Такова изобилие от истини, а разликата в разбиранията при вас е много голяма. И естествено ще ви бъде много трудно да намерите единно мнение, ще ви бъде много трудно да съвместите единно усилие. И вие ще бъдете, като че ли заедно, но в същото време никак няма да сте заедно, вие ще се чувствате чужди един на друг. Разликата в чувственото ниво ще бъде много голяма между всички вас. И това вас не ви сближава.
95. Ето такива са условията, в които разбира се отново е нужно търпение, защото всичко зависи от това как повдигате въпроса. Той е зададен - Аз давам отговор. Ако той не се повдигне, вие се мъчите и не ме питате - Аз не мога да дам отговор, а вие продължавате да се мъчите.
96. Аз и чакам точно такъв род въпроси, ключови, главни във вашия живот. Дайте ми възможност да ви отговоря, а на вас ви остава само да вземете и изпълните това в живота си. Така че, моля, използвайте.
97. Но сега трябва да се запасите с търпение, защото сега се формира своеобразна среда, сложна и да я издържи, разбира се, може само вярващ човек, иначе елементарно ще се срине на това. Само вярата трябва да ви помогне да издържите на всичко.
98. Затова хора, които нямат вяра са обречени този въпрос никога да не успеят да решат, всъщност. И хиляди години точно това не се е удавало да направят.
99. Сега се дава това условие, но у вас всичко вътре веднага се напряга, вие чувствате как всичко е завибрирало, как всичко това е тръгнало, как всички сте започнали смело един на друг по нещо си да говорите. Вътре веднага е започнало да се свива, много болезнено е станало да слушате.
100. Известно време, на първи пориви сте потърпели, тръгнали сте се бързо, а сега сте започнали да прилагате усилия да се отдръпнете от това. И Аз виждам, че вие сте започнали да се отдалечавате от това сега.
101. Тоест възниква естествена реакция за защита и вие сте почувствали потребност да се измъкнете, да се отдалечите, да отидете настрани: прекалено боли, тежко е. И сте започнали да се затваряте, започнали сте да се подхлъзвате, да се избягвате взаимно, не питате, не повдигате темата, тоест всичко е тръгнало към обратния процес.
102. Това е много опасна позиция. Ако това е така и по-нататък, всичко ще се върне на същото място - всичко ще се затвори и тогава може да не се повдигне повече темата. Тоест вие ще се върнете на предишното ниво и да излезете от състоянието, което сега е присъщо на човечеството и на всеки от вас, на нас така и няма да ни се удаде, вие няма да победите себе си.
103. Затова сега трябва да се запасите с търпение години, години, години, много години. Не стотици години, разбира се, но много години, защото при такава борба, която сега тече, всяка година ще ви се покаже десетилетие.
104. Но друг път няма. Изисква се много сериозен труд, много голям. Нищо няма да се получи лесно, това е невъзможно. Може да не се мечтае за това: да се преодолее бариерата, която сега стои пред вас и която е ограждала винаги пътя на падението ви като бордюр - да се преодолее тази бариера - по друг начин няма да се получи.
105. Лесно няма да я прескочите, това е много сериозно пречупване на вътрешния мир на човека, и на най най - болезненото му - егоизма. На това, което цял живот си се опитвал да утвърдиш в себе си: цял живот си се опитвал да се сдобиеш със слава, цял живот си се опитвал да поставиш себе си нависоко. Винаги, с течение на времето, докато е съществувал човек, тази вътрешна особеност винаги се е опитвала да се утвърди и ето тук на вас ще ви трябва да се пристегнете.
106. Хиляди години се е опитвал да се изкачи на върха, а тук вие пробвате да му наденете каишка. И така ще започне да лае сега, така ще започне да рита, това е особеност такава... Само ще се удивлявате какво се случва с вас.
107. Така става то, отникъде не е прелетяло, не е влязло във вас; излязло е просто това, което всъщност се е таило във вас. Ето това сте вие.
108. Така, че трябва сега да не се изплашите, а да наберете дух и да търпите. Това, което не стига е повече търпение. На всички им се иска бързо - бързо.”
109. “Неотдавна при мен дойде една сестра, достатъчно обезпокоена от своя вътрешен мир и ние с нея започнахме беседа. Тя ме попита: “Кажи ми как е било при теб в този напрегнат момент?” И ние с нея започнахме да обменяме опит: как е при нея, как е при мене. В това време влезе мъжа ми и каза: “По добре се заеми с кухнята или лехата. Защо ви е да говорите?”
110. Тази сестра започна да се оправдава: “Ти разбираш ли, това е жизнено важен въпрос…” А аз й казвам: “Почакай, не се оправдавай. Ти нали разбираш, че това е жизнено важно? Аз също разбирам това. А с кухнята ще се заема малко по-късно, след пет – десет минути”. Правилна ли е реакцията ми или не?”
111. “Реакцията е правилна. Ако действително въпросът е жизнено важен, разбира се трябва да го решавате. Какво пък, да не сте длъжни да престанете съвсем да разговаряте един с друг? Работа има много, действително сега, ако говорим за живота на земята в такива селски условия, още повече когато много от вас не са и знаели какво е това, единствено само временно е било, на вилите си сте се докосвали до такива условия.
112. Но всичко това е било само временно, вас ви е успокоявало това, че имате действително апартамент, квартира, която съвсем не изисква от вас такива усилия. Затова, като романтично приключение сте отивали за една седмица на вилата, разпускали сте и още как. А за да живеете всъщност на земята, това в действителност изисква големи усилия.
113. Още повече, че трябва да се научите да организирате себе си, защото неумеейки да се организирате вие правите нещо незначително, но го правите цял ден и никак не ви се удава да се справите с всичко.
114. Тоест това е умение да организираш своите усилия, своето вътрешно напрежение, концентрация на своето вътрешно внимание - моля, това е всичко това, на което разбира се, на вас ви трябва да се научите на практика, творчески анализирайки това, което се случва с вас сега в живота.
115. И разбира се, работа има много и това въобще не означава, че сега вече въобще трябва да престанете да разговаряте едни с други, така да се забиете в лехата, че да се вижда само, че сте прегънати като гъби, стоите: гърба ви се вижда и нищо повече не се вижда.
116. Трябва да беседвате, трябва да пеете песни и хороводи трябва да водите, за да може във вас приятното, доброто, красивото да не се губи. Работа ще има много, но опитайте сега да се организирате, нали всичко зависи от вас самите.
117. Макар, че допускам, разбира се, в Обителта на Зората, където всичко се налага да се прави от нищо, това не е проста задача, трябва да отделите време. Но това, все пак играе голяма роля. Такава минута да намериш, играе роля на голяма психологическа помощ. Тоест трябва да умеете и песни да изпеете и да поговорите.
118. Просто научете се да избирате темата на разговора. Случва се да бърборите действително напразно, често се случва това. И вместо да успеете действително да направите главното, вие говорите за това, което не решава нищо в живота ви и без което спокойно можете да минете, просто се удовлетворява потребност да говорите.
119. Ако такава потребност се удовле-творява трябва да бъдете внимателни, защото да се намирате под влияние на тази потребност, вие само ще жадувате за едно - да говорите; съвсем не да слушате, а да говорите, да ви дадат възможност на някого нещо да говорите. Тогава ви става леко на душата, просто ви изглежда лесно: всичко се получава - общувате.
120. А нали като същност не е било общуване, а ви е била дадена възможност да говорите и вие сте удовлетворявали егоизма си просто само с такива бурни словоизлияния. Затова тук разбира се трябва да сте внимателни.
121. Но ако все пак се засяга жизнено важна тема и се иска нещо да обясните, обсъдите, успокойте се, тук не трябва да сте алчни за време. Отделете време. Просто пак съизмерете всичко, но колкото и време да е необходимо за това отделете го. Поговорете, успокойте се един друг, подскажете нещо добро, нещо хубаво. Това е важно”.
122. “Аз искам да уточня въпросите по отношение на някой хранителни продукти. Вместо захар може ли да употребяваме заместител?”
123. “А от какво е направен заместителя? Желателно е да се узнае от какво е направен, тъй като ние употребяваме думата “заместител”, а той може да бъде различен. Тук е нужно въобще да погледнете елементите, защото ако заместителя е направен от полиетилен, то не е желателно да се употребява.
124. Ако това е напълно хранителен продукт, погледнете пак доколко ще е нужен. Защото когато вие приучавате себе си, може да попаднете в сложна ситуация на определено шоково състояние, когато внезапно тази възможност е изчезнала, а вие имате много голяма привързаност и тогава ще почувствате физическо неразпо-ложение основано на лъжливата привърза-ност, която лесно може да се проследи при животните.
125. Нали ако на животното му даваш бонбони, приучвайки го, то бързо привиква към сладкото. А след това какво ще стане с него? Вижда се, че здравето му се влошава веднага щом изяде бонбона.
126. Но само болестта да премине, то отново търси и задължително се възползва от възможността да изяде бонбон, ако тя лежи някъде или да си я вземе от нечия чанта, ако почувства миризмата. Изяжда я и след това отново боледува.
127. Колкото и да се повтаря това, въобще докато животното е на крака ще се старае да изяде бонбона. Тоест вижда се зависи-мост такава, примитивна, на животинско равнище, когато няма възможност пра-вилно да се оцени, какво се случва всъщност, но се следват вътрешните инстинктивни потребности.
128. А тази инстинктивна потребност вече е погрешна, лъжлива, тя е възникнала на погрешна, лъжлива привързаност. И затова, разбира се, трябва да бъдем внимателни. Това става своеобразен наркотик и не е лесно по-нататък да се откажем от него. И сега възрастните да се откажат от него е голям проблем.
129. Макар, че ако се замислиш, какво му е хубавото? Ако погледнем в древността, в историческото минало, всички знаят какви прекрасни са били героите, какви здрави хора са били, жените колко здрави са били. Но нали тогава това въобще не е било в храненето: нито захар е имало, нито заместители на захарта. Ако се е появявал мед - добре.
130. И разбира се, приучвайки себе си, вие сте попаднали в сурови условия. Тук вече трябва да прецените действително ли е нужно да употребявате това?
131. Ако сте се отказали от захарта и напълно сте заменили тази потребност със заместител - това не е правилно. Ако постоянно сте пили чай с определена сладост, но сте казали: “Дай да се откажем от сладкото” - отказали сте се от захарта, но сте продължили да пиете чай със същата сладост, употребявайки заместител. Но тогава от какво сте се отказали?
132. А ако заместителя свърши? Нали вие не го правите? Тоест вие все едно ще попаднете в същите условия: трябва отнякъде да го вземете. А ако той престане да се появява в полето на вашите досегаемости? Ще възникне психоло-гическо напрежение. Ще ходите пак и ще се мъчите: “Не мога нищо да хапна, искам сладко, откъде да го взема?” А организмът ви вече ще бъде приучен да употребява големи количества енергия.
133. Нали това е свързано с голямо количество енергия. И ако това количество енергия обилно ви се дава, то не е оправдано. И организмът се отпуска, той не може да изработи цялата тази енергия, той не започва да изработва сам максимално нужното количество енергия и изработва мъничка, мъничка част, защото всичко останало се добавя и даже прекалено се дава. И организмът само едва едва работи.
134. Естествено, махни сега този продукт - организмът е способен сам да изработва мъничка, мъничка част от тази енергия, а на него в живота му трябва много повече. А той не е в състояние, не е свикнал това да прави. И се получава така, че недостигът рязко се усеща, тоест на човека му е необходимо да изяде нещо сладко, иначе чувства треперене в тялото, в него някаква слабост се появява, няма сила.
135. А това е естествена реакция, защото организмът още не е в състояние да изработи тази енергия, а е трябвало. Тоест в него е било заложено от природата да прави това, а са го приучили да не го прави. И разбира се, сега ще е необходимо време да се научи да го прави.
136. Но вече всичко зависи от това какъв е организмът на човека. Ако той вече се намира на такъв стадий, че не се развива, а повече или по- малко само се държи на повърхността, тогава да го заставиш да се преобрази не е лесно, и на него му трябва много време за да може полекичка, може би едва едва да се придвижи в нужното направление. Но това са постоянни страдания, постоянни усещания, че нещо не стига и това много му се иска на човек.
137. И разбира се, по-добре е с това да се започне в ранна възраст, когато още процесите в организма се движат в посока на развитие, когато организмът още се развива, клетките му са много живи, активно реагират на произтичащото и много бързо се адаптират към това с което се сблъскват, със ситуациите. Затова много по-лесно е децата да се приучат пак към това, да се върнат в нормално състояние, за да започне организмът им във всичко това нормално да работи…
138. Ще трябва и с търпение да се преодолява всичко това, ще потрябва време и то не един месец защото клетката в тялото се видоизменя в течение на няколко месеца. И това вече е време, за което ще трябва да потърпите и то не малко”.
139. “А сол, пипер може ли да се употребява?”
140. “Може да се употребява. Но бъдете пак внимателни към думата “може”. В “може” се подразбира много голямо разнообразие от различни усилия”.
141. “А в умерени количества?”
142. “И тази дума има достатъчно широк обхват, всеки от вас ще го разбере по своему. Но ако в дадения момент се чувства някаква потребност - моля, може да се употреби.
143. За пипера - не бива да се каже постоянно, но може да се употребява според явната вътрешна потребност. Случва се, това да е свързано с физиологията и той дава нужният ефект.
144. Сол може повече да се употребява, но разбира се, тук също употребата трябва да е в умерени количества, защото в този случай, ако разглеждаме употребата на каквото и да е от собствения организъм, може да се каже, че всичко е отрова и всичко е полезно.
145. Всичко зависи от това, по какъв начин ще започнете да го употребявате, защото всичко зависи от това в каква доза вие ще го употребявате, тя може да бъде съвсем лекарствена.
146. И в същото време всичко това, което изглежда нормално, неотровно, годно за ядене, ако вие превишите нормата му на употреба, ще се отровите с него.
147. Тоест всичко зависи от количеството, от обема на това, което се опитвате да употребите. Затова всичко наоколо е едновременно полезно и отровно”.
148. “А може ли да изпечем нещо със сода?”
149. “Няма смисъл. Упростете всичко, което печете, не се приучавайте, особено към различни видове торти и сладкиши”.
150. “А на закваска?”
151. “Да, също е желателно по-внимателно да се отнасяте. Въобще може да се отнасяте по-внимателно към всякакви видове закваски”.
152. “А квас от хмел?”
153. “Аз категорично сега не мога да кажа, че не бива. Решавайте сами. Напитката е едно, а ако готвите това е друго, но бъдете по-внимателни.
154. Лепьошки ако изпечете е напълно нормално. В това не проявявайте леност: станал сутринта и бързо направил лепьошки, похапнал. Още ако ги направите и със зеленина, и с лук, с различни добавки - магданоз, копър - моля, може да се получи чудесна лепьошка, мъжа не можеш да го спреш. Там вече главната задача ще е той да не се заседи на масата. Но вие вече ще регулирате количеството лепьошки.
155. “Какво да правя със страха си, как да го победя, да го преодолея? Например: в мен се проявява страх от болести. Когато чувствам, че съм болна в мен има някакво вътрешно отчаяние, такова безсилие чувствам...”
156. “Няма такава проста методика, в която Аз ще ти кажа: седни ето по такъв начин, изправи гърба, съсредоточи се в квадрата, който е на стената и страха в тебе ще изчезне. Не.
157. Това е определена сила на духа, а духа се формира от всички тези условия, които ние сега и разглеждаме в целия Завет, всички тези, които сега ви се налага да постигате. Това са тези закони, постигайки които се формира като цяло твоят дух, а формирайки се, той организира твоят чувствен природен свят.
158. Ами реакцията страх - това е чувствения природен мир, но той се получава неорганизиран и следва тези образи, погрешни вътрешни нагласи, които съществуват вече вътре в теб. И той послушно ги следва и реагира съвършенно невярно на всичко произтичащо.
159. За да се изправи това, нужно е да извисите своя духовен мир, правилно да му дадете да се разкрие да се разгърне и твоят дух вече сам със своята сила ще организира тази природа и реакциите ще започнат да се възстановяват.
160. Затова и преди всичко ние разглеждаме и самите жизнени обстоятелства. Каквато и крачка да правите в живота - важно е да я разгледате: как правилно да я направите, за да настроите своя вътрешен мир на тази крачка, да се настроите, за да приведете всичко в съответствие с тези крачки вътре в себе си. Когато вие не просто сте узнали: ето така трябва да се постъпи, а още сте се настроили вътрешно, постарали сте се, колкото може по-пълно да доведете себе си в съответствие с тази подсказка и да се постараете вътрешно да направите тази крачка.
161. Макар и може би на вас в този случай не ви трябва да го правите (Аз съм дал отговор на някого другиго, на конкретната ситуация, която е възникнала с него), но вътре вие вече трябва да преработите и да се постараете именно така, както е била дадена подсказката, да отреагирате на тази въображаема от вас ситуация.
162. И в себе си трябва да пробвате да установите ето това съответствие, тоест това усилие трябва да бъде приложено. Тогава вие започвате да се формирате в нужното направление и постепенно се разкривате и духа ви започва да се формира, така както следва да се организира в този случай”.
163. “Показваха филм, там имаше такъв момент, в който облаците се прибли-жават... В мен някак си веднага започнаха асоциации с образи, които по-рано съм виждала във филмите, разни чудовища...”
164. “Тогава не гледай. Това са просто стереотипи заложени вече много добре във съзнанието ти, направили следа, като са взели под внимание твоите слаби духовни особености и ето тази възприемчивост от страна на природния чувствен мир към тези негативни явления, защото именно на такова негативно явление много ярко реагира чувствения мир на човека, той се бои от него.
165. И затова преди всичко егоизмът го и търси: къде може да съществува опасност за него? И той винаги подозрително възприема всичко произтичащо, защото винаги подразбира, че някъде в тази реалност може да съществува за него опасност.
166. Ето оттук вие започвате всичко да възприемате отрицателно. И тази особеност в този случай се атакува от различни такива психологически задачи, упражнения.
167. И ето зародил се е страх в тебе, и разбира се, ако по-нататък го поддържаме с гледане на филми, намирайки се в тази обстановка, психиката ти няма да издържи, и ти ще стигнеш до състояние, когато това ще бъде вече трудно контролируемо, много близко до това да се приложат усилия за самоунищожение. Ето този път е известен.
168. И затова преди всичко, разбира се, трябва да престанеш да гледаш това, за да не те подтиква, да не ти създава съблазън, да не събужда това, което е заложено в тебе. И по-нататък започвай да постигаш активно това, което сега възприемаш. И това постижение ще формира активно твоя дух”.
169. “А ако болестта се проявява, как да се отнеса правилно към това? Предчувствам заболяване, даже разбирам, че това може да бъде нещо временно. Аз си обяснявам това, а вътрешно чувствам, че започва да ме обзема паника, защото по-рано тежко боледувах и усетих, че нищо не мога да направя...”
170. “Тогава ти не си постигала Вярата. Ти само си тръгнала към това, ти само си го признала вътрешно, но ти още не си тръгнала. Да тръгнеш е това, което сега трябва да се научиш да правиш. И ти ще получиш възможност да почувстваш себе си способна да преодоляваш болестите. Но това сега, са вече тези усилия, които трябва да се научиш да правиш.
171. Защото самата победа не идва с това, че човек казва “Аз вярвам” и в него раз и победата се появила, той лесно започнал да преодолява всичко и така хубаво и приятно му станало. Не, ето това би било елементарно, тогава всички хора на Земята вече биха били вярващи. Ето в това е работата. Но не е така.
172. Всичко зависи от това, доколко сили ти сама, при това ще започнеш да прилагаш. Малко е да кажеш “Аз вярвам”. А ето сега в съответствие с вярата си как ще започнеш да прилагаш усилия? Същите усилия, или ти вече ще прилагаш друг вид усилия? Тоест, тук вече много, много различни такива обстоятелства решават по-нататъшната ти победа. Затова сега ще трябва да се учите.
173. Първо е вярата ти към Бога. Понеже нищо внезапно, неочаквано и незабелязано не може да се случи с тебе, и никой и няма да знае. Нещо се е случило - ти не си успяла никого да предупредиш. Умряла си и край - не си успяла никого да извикаш на помощ. “Как така? Аз имам да живея, а никой не знае. Ако сега викна и всичко ще се реши, а не се получава да викам, гърлото ми се е стегнало от страх...” Не.
174. Ти, главно се успокой, защото където и да се намираш, където и да си попаднала, ти се намираш на Дланта и се вижда: “Аха, ето къде е тя, дъщеричката наша. Разболяла се е. Така, така, така, замятала се е, замятала. Ама дръж се, дръж се де”.
175. И ти трябва да почувстваш, че си на Дланта и теб много внимателно те гледат Бащините очи: “Давай де, по-смело. Повярвай, довери се, че никъде няма да се денеш от Дланта. Ще поболедуваш - нищо, трябва да се боледува. Ей това тука ще го преживееш, тука ще преживееш ей това благодарение на болестта”.
176. Понеже болестта често блокира много ваши опасни прояви и благодарение на болестите, вас често ви спасяват. Затова тук трябва много неща да осмислите правилно.
177. А суетата възниква още и от това, че вие още нямате доверие към Господ. Ето това е много важно, в което е грешката на всички. Защото само докато възникне трудност, докато възникне натиск свързан с вашите собствени интереси, във вас мигновено започва суетене, мигновено егоизмът започва да подава силен възглас, заглушава целия ви разум, всичките ви нормални мисли, които вие още въобще не сте в състояние да раждате.
178. Той лесно заглушава, ако вие не прилагате нужните усилия в това да проявите своята вяра, тези вспомагателни усилия, за които ние преди това много сме говорили - за това, за Което преди всичко е нужно да си спомните, Което преди всичко трябва да призовете, на Което преди всичко трябва да съсредоточите своето вътрешно внимание, да се концентрирате, за да може съединявайки се с тази Сила вече да побеждавате започващата вътрешно да бушува егоистична емоция, лъжлива емоция, с лъжливи отрицателни образи, която веднага се ражда в главата ви.
179. Всичко това трябва да успеете да уловите, да позагасите в себе си и по-нататък да приложите нужните усилия съгласно Истината. И ти вече прилагаш съответстващи усилия в съответствие с тези или онези обстоятелства, в които ти влизаш. Тоест цяла поредица се от усилия се получават, които задължително трябва да се приложат.
180. Ето за какво ние сега беседваме и разглеждайки конкретно всяко отделно обстоятелство, вие получавате конкретна подсказка именно за сметка на това точно в труден момент да се възползвате от директната подсказка. Не да домисляте туй - онуй, понеже още като започнете да домисляте вече е известно какво ще домислите. Още по-лошо ще бъде ако домислите това.
181. Затова е по-добре, разбира се, по-просто е да се даде подсказка директно, за да не трябва да я домисляте, а просто да я вземете и да я изпълните. Ето това сега в помощ на вас Аз опитвам да ви дам в изобилие.
182. Но преди всичко е вярата ви. Вашата вяра - ето това сега е най- главното, тя сега е много решаваща.
183. Когато се засяга вашия интерес, в действителност вие след това започвате да демонстрирате, че вашият интерес ви е бил много по-скъп, отколкото вярата, за която вие сте започнали да говорите. Много по- скъп, защото в този момент вие сте забравили за всичко, вие сте се вкопчили във вашия интерес. Той на вас ви е скъп, започва да ви боли нещо родно, привично. И в този момент вие сте готови да се откажете от всичко, вие сте готови да предадете всичко в този момент.
184. Вие просто прегледайте това в живота си, защото когато се засяга интересът ви, вие в този момент най-вече сте способни да предадете. И вие ще видите за свое удивление, че в този момент въобще всичко сте готови да предадете заради своя интерес, тоест вие цените много високо този интерес.
185. Още повече, че той има и различна по степен сила. Случва се нещо коренно да засяга, случва се и нещо повърхностно да задене. Но заради интереса вие бързо се отклонявате от Истината и правия път и започвате да се мятате.
186. Затова бъдете внимателни, особено там, където някой защо ли е засегнал вашия интерес и вие сте мислили, че трябва да бъде ето така, а някой е дошъл и е направил по друг начин: не така, както вие сте искали, не така както сте смятали, не така както сте разчитали, че е трябвало да бъде с вас, а всичко е станало по друг начин.
187. И ето тук е бил засегнат интересът, защото понякога и свои някакви цели, вие вече строите някакви фантазии, в това време вече нещо сте започнали да си въобразявате, че ето така е трябвало да бъде, че на вас ви е приятно така, че вие много искате всичко да е така.
188. И внезапно някой се появява и започва да унищожава всичко, което вие сте пожелали, всичките ви установки, желаното от вас, започва да руши и безпощадно, без да се замисля и без да подозира, че върши това много без-пощадно, че ви причинява с това много болка. Той може просто да не се замисля за това. Той прави това, което в дадения момент внезапно е почувствал и просто по детски, наивно е започнал да руши това, без да знае какво всъщност прави.
189. Но точно в този момент вие трябва да бъдете много внимателни, защото вътре веднага ще закипи всичко, което във вас го има - съвсем присъщо ви, егоистично, негативно. То рязко ще започне да се вълнува и ето тук ще започнат да ви се диктуват съвсем абсурдни усилия.
190. И тук лесно, много от вас се поддават на това, тоест на това, което се диктува вече в съзнанието ви. Вие лесно започвате да следвате тези образи, мисли, започвате да прилагате физическите действия, които (ако, външно оцените, от страни) са абсурдни, просто са някакви безобразни. Как може въобще такова нещо да правите?
191. Но то се прави и човек в това състояние вече не може да оцени това, което всъщност прави. Той просто послушно, робски следва това, което вече му е известно на чувствено равнище и чрез образите възникващи в съзнанието. Но тези образи на свой ред зависят именно от това ненормално чувствено проявление, напълно зависят.
192. Затова много, много бдителни и внимателни трябва да бъдете там, където се засяга вашият интерес. Ето това именно е най-опасното обстоятелство във вашия живот, именно в този случай вие като правило ставате способни да извършите много неприятности, за които после вас самите ви е срам.
193. Но като правило вече е свършено. Първо се върши, а после се прави равносметка: “Ох, не е трябвало така да правя, трябвало е това да не го правя”. Но вече е направено, значи зърното е посадено.
194. Ако зърното е посадено - ще даде плодове. Ще се появи клонче и на него ще се явят тези плодове, които задължително предстои да се събират. Задължително, този закон не можеш да го заобиколиш. Затова случайно или специално вие нещо си садите - в съответствие с това задължително ще трябва да узнаете плода на това, което садите.
195. Ето защо това е необходимо за умножение на мъдростта. И затова, ако вече нещо е направено, естествено то ще даде плод, и ще трябва да пожънете това достойно, умеейки благодарно да възприемете занапред всички тези последствия.
196. И затова по-добре от самото начало да бъдете внимателни, от самото начало да бързате правилно да оцените своята крачка, която искате да направите внезапно в зависимост от възникналите обстоятелства”.
197. “Позвъних в къщи да уточня кога ще дойдат децата. Вместо това чух, че те отиват на море. Поговорих с тях и голямата дъщеря ми каза какви са й вижданията и че ме вика там и каза,че има възможност да бъдем заедно. И аз исках да отида при тях. Сега съм се успокоила, приемам ситуацията, но все пак не се получава да отпусна децата, които бяха тук, видяха Тебе, молиха се. Изобщо не се получава...”
198. “Не се получава да приемеш Волята на Господ? Какво не се получава? И ти да не би да съжаляваш за това?”
199. “Ще може ли моето пътуване някак да ни сближи?”
200. “Аз вече отговорих, сега с въпрос ти отговорих на теб”.
201. “Да аз приех Волята на Бога, вътре в себе си приех, но тревожното чувство все още остана...”
202. “Това външно го е приела главата, а отвътре още не е прието. Когато вътре се приеме, тогава и ще се успокои всичко. С главата си ти разбираш, че това е, което трябва да направиш и ти си решила да го направиш. Но вътре все още вътрешният мир не е в съответствие с решението на твоето съзнание, тоест твоето решение сега изпреварва твоя вътрешен мир.
203. И ето сега нужно е усилие да повдигнете своя чувствен вътрешен мир до това разбиране. А за това ще потрябва някакъв неголям промеждутък от време, вече с твоите вътрешни усилия. И това успокоение настъпва в момент, именно когато произтече съответствие между чувственото ниво и това, което ти разбираш на ниво съзнание, облягайки се на Истината.
204. Затова всеки в дадения случай постига всичко необходимо. Ако ти чувстваш потребност да отидеш при децата - моля, отпътувай, но не поставяй задачи: “Ще доведе ли пътуването ми до сближаване или не?” Тоест това ти не можеш да знаеш и не си длъжна да знаеш по-рано, в никакъв случай, а трябва да постъпиш така, както чувстваш. Ако чувстваш, че трябва да отидеш - моля отиди. За какво, ще разбереш след това”.
205. “Неотдавна, с мъжа ми се качвахме късно вечерта от града в Небесната Обител и в края на пътя почувствах, че е много тежко да се изкачваш, толкова е трудно. Започнах да разговарям с него по този повод, а той ми каза: “Ако се качваш сама, как ще се чувстваш?” Аз отговорих: “Прекрасно ще се чувствам, толкова леко ще ми е. Аз разговарям с природата, слушам пеенето на птиците. А защо ли с теб не мога да правя това? Въобще не мога да разбера”. А той ми каза: А аз, когато вървя сам съчинявам псалми, а с теб това също не се получава.” “Защо не се е получила тази съвместна хармония?”
206. “Вие още не сте се справили, още много не сте разбрали за това, как въобще трябва да се възприемате взаимно. Не се възприемате правилно един друг и все още сработва това, което вече се е наработило много години, а то и пречи. И засега не ви се отдава да го преодолеете.
207. В този случай по-често ще ходите и ще обръщате внимание именно на тази страна и ще се стараете да чувствате себе си по-свободни, също и да общувате с природата. Тоест всичко, което ти си правила е правилно и всичко, което той е правил е правилно, само че сега трябва да се постараете да го направите заедно.
208. И ако ви се удаде - това вече е някаква определена победа. Трябва да погледнете в процеса: какво ти пречи, когато ти започнеш да правиш това. Постарай се да проанализираш какво именно в този случай пречи”.
209. “Аз се стеснявам в негово присъствие...”
210. “Съответно започни да се освобождаваш от това лъжливо чувство, защото то не е нормално. Какво е това да се стесняваш, понеже ти за хармония говориш. Но хармонията се нуждае от това, което я прави хармонично. А когато се стесняваш – обратно, започваш да постъпваш нехармонично.
211. Това може да се освободи, защото в дадения случай стеснението е неуместно. По – смело. Това вече е и доверие към него, защото стеснението се получава като някаква боязън: ами ако ми се присмее и каже: “Ама как така правиш, толкова си неумела”. Там нещо в тебе неправилно се получава и веднага следват поученията или нещо от този род.
212. Защото, когато има пълно доверие ти разбираш, че той ще възприеме само положителното и потребността от стеснение именно в този случай става безмислена. Тя и не възниква точно, когато има доверие. Ето така трябва да развиете в себе си доверието.”
213. “Преди два дни един брат ми предложи да ми посади божури, които случайно донесли в града. На следващия ден една сестра дойде и ми каза: аз бях сега на върха, видях се с един брат и той ми каза да изкопая и да върна божурите, защото са ги докарали за дома на Учителя.”
214. И в мен имаше взрив от реакции. Там беше и язвителна реакция по отношение на тази сестра, която изказа тази фраза, после по адрес на човека, чиито думи с такова изискване донесе тя. И след това мисъл: “Жалко да изравяш растенията.” Защото, неотдавна аз изравях и видях, че те много силно преболяват. А след това съвсем накрая вече си спомних, че божурите са за Тебе. И веднага се огорчих: “Ама че съм и аз, досвидяха ми се цветята за Учителя, така се получи.”
215. И когато започнах да превъртам всичко назад то се превъртя в забавен вид така: отначало е реакцията на егоизъм, а после се е включило съзнанието. И на мен ми е неприятно, но на какво тогава е реагирал моят егоизъм, даже и ако той не е успял да осмисли цялата информация до края?”
216. “На теб ти е било приятно да посадиш цветя?”
217. “Да, разбира се.”
218. “А се е наложило да направиш обратното, поискано е да постъпиш противоположно, тоест това вече противо-речи на това, че ти е било приятно, от теб е било оценено като приятно действие. Ето и по-нататък е тръгнала реакцията незави-симо от това дали е разумно или не. Неприемане от това, че са постъпили против това, което на теб ти е било приятно”.
219. “А мисълта, която ми дойде след реакцията, че е жалко да изравяш цветя, защото те преболяват?”
220. “Ти сама си оценила, че първата реакция е тръгнала. Въобще мисълта е нормална. Мисълта е нормална, разбира се, за какво да се изскубват цветята?”
221. “А втората мисъл в оправдание на егоизма ли веднага е възникнала?”
222. “Така не може да се каже, защото тази мисъл е различна. Тя би могла да бъде и такава, и по друг начин може да бъде. Тук просто трябва да бъдете внимателни към своите първи реакции за да можете преди всичко с тях да се справите, защото именно това разумно умозаключение не бива да оцените еднозначно. Тоест напълно е можело да го следвате, но е можело и да не го следвате.
223. Ако вие още веднъж искате да притиснете егоизма си, то приклещете го, не му давайте покой. Даже ако това не е съвсем разумно, защото формирането на вътрешното ви състояние, разбира се, има къде по-голяма ценност. В негово име и всичко се прави.
224. “И последен въпрос във връзка с тази ситуация. Аз забелязах в себе си, че съзнанието ми и всички тези усилия на съзнанието, за които Ти говориш – моделиране, прослушване на касети, преработка на вестниците – все едно те се забавят. Тоест, все едно първоначално става притискане на егоизма, а след това вече започва някакво усилие. И във връзка с това аз искам да попитам допълнително: “Няма ли някакви други пътища за постигане на Истината?”
225. “Не. Ако ти говориш за това, че отначало обстоятелствата притискат егоизма, това е естествено и нормално. Тоест отначало той ще бъде притиснат, а след това ти трябва да се научиш да прилагаш правилно усилия в победа над тях. Понеже отначало ти го опознаваш, ти го отбелязваш, а след това прилагаш усилия, които са необходими именно за тази победа, именно в това отношение.
226. Тоест победата над егоизма не трябва да се строи основана на усилия, които въобще предотвратяват чувството за приклещеност на егоизма. Това не може да се случва, за да се случи, трябва да се изпадне в състояние на пълно безразличие, тоест в нещо оттделено от живота, когато човек влиза в медитативно състояние и той вече еднакво гледа към всичко: как всичко се проявява, какво се случва…
227. Той е като тапа: по нея бум, бум, бум, а тя никак не реагира. Защото даже, ако той казва: “Аз нищо не чувствам”, счита се, че той все още всичко чувства. Тоест трябва въобще в пълно безчувствие да се учите да влизате, в пълно вътрешно безмълвие.
228. Но в този случай ти можеш да се появяваш на всяко място на земята, във всяко общество, при всички обстоятелства – и нищо няма да те трогне. Но тебе да те гледат едва ли ще е приятно, това ще бъде гледка от типа на филм на ужасите...Не, така не бива.
229. Трябва да реагирате живо на всичко, чувствено, красиво. Вие се учите да живеете, а не да се защитавате от живота. Това е вашият живот – чувствените ви проявления. Още повече, че това е характерно качество на човека – чувствените му проявления.
230. Никакъв разумен свят във Вселената няма такива качества, в Обръщението вие вече сте се запознали с това. Това е характерно качество, което се намира на много по-високо равнище, отколкото това е възможно в животинския свят. Тоест вашият чувствен мир е особен и се явява главна характерна черта на човека.
231. Значи в този случай, вие не трябва да се криете от чувствените проявления, а да се научите да ги владеете, за да може те да се проявяват много красиво, интересно, съзидателно; този чувствен мир да не може да разрушава, а да бъде само съзидаващ.
232. И той има такива възможности, но затова вашият дух трябва да излезе зад пределите на егоистичната граница. Тоест тя у вас е като коричка, като черупка, а вътре тази коричка я стопля вашият духовен мир. И ето този духовен мир трябва да премине границата на тази черупка и да застане извън нея, за да може тази егоистична основа да е вече вътре.
233. И тази духовна обвивка тогава организира вашата природна основа, тя няма да позволи да се пречупва постъпва-щата информация, както намери за добре егоизма, защото всяка постъпваща инфор-мация веднага попада на тази външна духовна обвивка и се променя през нея винаги правилно, без да се взема под внимание егоизма.
234. Тоест това въобще и не се отчита, защото информацията не касае егоистич-ната природна основа, тя първо попада на духовната обвивка. Ето това усещане за възприятие на околната среда трябва да се формира у вас.
235. Но засега духа ви се намира вътре в тази егоистична черупка. И затова той я стопля, благодарение на това вътрешно огънче съществува тази сила; но природната чувствена обвивка се намира извън вашия дух. И тогава, както се получава, цялата информация постъпва по нея, по нейната повърхност и се пречупва така, както ще е интересно за самия егоизъм.
236. Ето това е и цялата сложност на изопачението: цялата информация попада само на тази природна егоистична обвивка и духът не успява да отреагира правилно. Той би бил готов да отреагира, но много ярко природата реагира на произтичащото.
237. И така като се е натрупало невярно възприятие на произтичащото, то съответ-но възникват и образи, и разбирания, и размишления лъжливи възникват, които всичко оценяват отново в угода на егоизма. И се получава сложна картина.
238. Още повече, че всичко изхожда от това, че произтича постоянно подозрение на околния свят в това, че някъде на някоя крачка може да се срещне опасност за егоизма, за това същество. И той естествено започва да бъде нащрек, той винаги се явява вътрешен воин, за да може в нужния момент да се приложат някакви спортни усилия и да се изпревари това, което може да претендира за повече, за да застане по- високо, по-добре, по-ярко.
239. И това вътрешно спортно състояние винаги се проявява, тоест човек винаги се намира като на тренировка. А това съответно и в живота се излива: детските съревнования – това всичко води към една основа, само че преобразувано в някакви такива приятни за ухото изрази. Но всъщност основата при тях е една и съща, всичко води към тези корени – това постоянно стремление за съревнование, за да застанеш на по- високо.
240. Понеже не се съревновават за това да проявят себе си като по-лоши; съревно-вават се само за това да покажат себе си по-добри от всички. Само в това е смисълът на съревнованието и въобще не е обратно. Не играят в тази или онази игра, за да я изгубят по-бързо, някой по-скоро да загуби. Даже, ако беше така, пак това стремление “кой по- бързо” все едно започва да работи в угода на егоизма.
241. Така, че тук трябва да сте много внимателни, за да се научите правилно всичко да възприемате, а където няма да е толкова проста задачата, да се сформира правилно разбиране. Понеже е нужно вашият дух да е излязъл на нужния му подготвен предел. Само тогава той сам ще започне всичко това да възприема достойно.
242. Но него трябва да го отгледате сега, а за това е нужно да се правят определени усилия – усилия, които са ви непонятни от самото начало. Понякога усилията могат да бъдат много непонятни, понеже вече са се създали стереотипи за възприемане на действията. Вие сте създали някакви правила, някакви си правила знаете: ето това е неправилно, недопустимо за обществото.
243. Макар, че преди всичко е неприемливо за вас самите, за вашия егоизъм. Понеже много неприемливи за вас правила вие не възприемате, не защото, те са неприемливи, а защото, когато се накърнява интересът ви вие казвате: това е неприемливо за мен. Когато не се засяга интересът ви, вие сами сте готови да нарушавате това правило.
244. Тоест става съвършенно невярно разглеждане на всевъзможни правила, които вие наричате с етични норми, но всъщност те нямат никакво отношение към Истината. Те са само като ехо, което е призвано да удовлетвори егоистичните пожелания на човека, но към етичните норми няма никакво отношение. Нещо си повече или по-малко съответства на Истината, но голяма част не съответства.
245. И още повече, в много ваши взаимо-отношения и все пак в тази най-главна тема – взаимоотношенията между мъжа и жената – страшно много действия са съвършенно неверни. И нормите на много от тях са създадени в угода на егоизма, а всъщност те към Истината нямат никакво отношение. Там трябва да има съвсем други взаимоотношения.
246. Ако на тази тема се говори, сега това ще бъде най-горещото действие. Разбира се, Аз и към това подхождам, засягайки тези или други проблеми от вашия живот, но е нужно още много, много. Това е само мъничко, лекичко докосване, където трябва, докосвайки се да се погледа на вашите реакции, за да се внесат нужните поправки, някакви понятия да се внесат, за да може най-благоприятно това да влезе във вашия живот.
247. Понеже вие прекалено много неща оценявате невярно, създавайки толкова лъжливи привързаности, такива идеологически установки, за които разбивате постоянно главата си, но постоянно установявате едни и същи правила за това да разбивате пак главата си именно в тези правила. И ето така се получава този хаос, който в течение на хиляди години се е създавал.
248. Човек създава правило и вече знаейки е видно от страни, че именно за него той ще се бие и не може никак да излезе от този омагьосан кръг, получава се кръг, защото отново и отново той се стреми, склонен е да създава тези същите правила, които пак сам и ще разрушава. Ето така те и се създават и вие се биете за тях.
249. И получава се, че съвместният живот много често е далеч от щастието, той често прилича на затвор. В семейния затвор – в най- прекия смисъл – там никакво щастие няма и не може да бъде при такива условия и вашите усилия ще бъдат въобще безнадеждни да установите това щастие. То принципно не може да бъде при такива взаимоотношения, затова веднага може да се каже, че това е невъзможно.
250. Но това трябва да се разбере, за да се видоизмени всичко, да се приемат правил-ните условия, да се направят правилните усилия и да се установи нужния вътрешен покой, да се придобие нужното, приятно-то, доброто, правилното усещане, което вече ще позволи живота да се възприема добре, отколкото да се създава тази илюзия и да се опитвате да се удържите за нея като за правилно действие, но при което щастие няма да има. А всички се държат и то много силно.
251. И ето сега да се разгледа всичко това не е проста задача, защото са се създали вече много лъжливи стереотипи.
252. Има състояния, когато някое действие: по представата на човека, като че ли избива почвата изпод краката и човек започва да се губи.
253. Но тук на мен ми се иска да доразвия, защото мисълта изначално не е лоша, но тя не е съвсем точна, защото някои действия всъщност, не почвата избиват изпод краката, а тези кокили, с които вие сте се сраснали и считате, че това е нормално продължение на вашите крака. Но това са кокили.
254. Те са дървени, отдавна са вече изгнили, изкривени са, изтрити. Тоест съвсем не са ви нужни, трябва да се научите да ходите с краката, на истинска основа със своите крака.
255. И получава се, че някои Мои действия, които ще се случват с вас, в които Аз много ще ви уча, да показват, да разказват, Аз ще избивам тези кокили. Аз ще ви говоря: “Хайде, давайте” – бах и избил кокила. Вие се заклащате, развълнувате се: какво е това, вие губите равновесие.
256. Трябва по-смело. Не се бойте, вие смело настъпете почвата, ще усетите, че под краката е истинска земя, а не дръвче или желязо, за което мислите, че е ваш крак.
257. Това не е крак, а е просто кокила, която вие сами сте поставили, създали, конструирали и решили, че това е нормалният закон, това че нормалните крака, именно такива крака и трябва да бъдат у човека, когато по-ниско стъпалата трябва да се продължават от някакви пружини, лагерни и още някакви конструкции, детайли или просто засъхнала пръчка, но където вие не позволявате на своите крака понастоящем да стъпят на земята.
258. Ето тези кокили, патерици от всевъзможен вид трябва да се избият просто. Това е свързано вече с определени стереотипи и веднага ще възникват въпроси, вълнения.
259. А ето тук и ще се проявява, а колко вие вярвате всъщност на Този, който избива тези кокили, защото засега за съжаление има недоверие. Но всичко това Аз се надявам, че ще се направи, вие ще започнете да разбирате, че по друг начин не може да бъде.
260. Но като правило, именно в този случай вие даже сте готови да се разочаровате в Истината, защото така сте се сраснали с тези кокили, така не искате да се откажете от тях... На вас винаги ви се е струвало, че това е нормално и постоянно за това се държите. Но как по друг начин да се пречупите да усещате съвсем другото, правилното, истинското?
261. Но, разбира се, това трябва да се избие някак, да се убере. Вие самите не искате да се откажете, значи са нужни някакви условия, които тихичко ще започнат да избиват и да ви позволяват да допирате своите крака към почвата, нормално или да стъпите на нея. Нормално да опитате да тръгнете. А това са необичайни условия.
262. Получава се Аз ще ви приучавам на това, което вие по природа трябва да правите. А вие се страхувате понеже през целия си живот изкуствено сте създавали друго. Защото егоизмът ви е заставял да създавате друго, той е искал да бъдете на по-високо, той е искал да повдигне личността на човека на по-високо.
263. Ето оттук са тръгнали “кокилите”, ето това лъжливо стремление – кой по-високи кокили ще си направи, не това е правилното стремление, по което човек действително се изкачва по земята нагоре в планината и застава по-високо, а нарастването на кокилите с разни способи, разни добавки всевъзможни, разни допълнителни правила, условия. Но всичко това не е правилно, това са все изкуствени кокили, това съвсем не е истина.
264. И сега това ще трябва да се руши, а то ще предизвиква смущение, защото веднага тръгва оценка на основата на това, което вие имате в съзнанието си? Вие имате теория за тези кокили и това е всичко.
265. Тоест Аз избивам практически кокила, а във вас сработва процес на осмисляне на основа теорията на тези същите кокили, само на ниво теория. А други образи няма, няма мисли, още не знаете какво е това.
266. И сложно ще е, разбира се, да се оцени това. Ако има вяра ще ви се удаде да тръгнете по следите и всичко да разберете, да познаете какво е това всъщност. Ако няма вяра, разбира се, егоизмът ще задуши това. Той ще създава всевъзможни страхове, глупости, които да забавят човека и той така и в локвата да си остане с тези кокили.
267. Ще бъде жалко, че той така и нищо не е разбрал, макар и да е била възможност да разбере, нужно е било само смело да се довери.
268. Още повече, вече е минало толкова време, в което Аз не съм закачал тези кокили. Аз съм ви пазил в определена степен и съм ви давал възможност да видите и да разберете случващото се както може по-добре и по-дълбоко, защото вече от това, което се е случило за изминалото време, напълно е можело да се разбере, че се случва истинско събитие.
269. Едно е, когато за един миг ти показват чудо, когато няма възможност да се осмисли за някакъв продължителен период от време, да се забележат плодовете, да се осмислят тези плодове, да се види тенденцията на изменението на човека, изменението на събитията. Тоест, когато няма такава възможност, тогава за кратък период са нужни някакви чудеса, понеже за кратък период трябва да се зароди основа. Човекът трябва да тръгне бързо, а няма възможности дълго време да му се показва, за да осмисли сам. Необходимо е чудо и то се дава.
270. Сега вие сте в други условия, сега не е това главното, защото чудото като правило не дава продължителен ефект, то играе роля за кратък период от време. Продължителен ефект може да даде само продължителното осмисляне, което с течение на времето показва все по-големи плодове... Ето сега точно този период и тече.
271. И вече са изминали седем години, осма година събитието тече. Изминава много време, за което вие вече сте били длъжни да изясните на себе си какво произтича, нужно ли ви е както преди да се определяте: Истината ли е пред вас или не е Истината.
272. Ако вече сте се определили, сега трябва да продължите по-нататък наистина понастоящем, така както трябва да продължат вярващите хора, именно трябва. А това са някакви нови условия, това са някакви нови събития, това са някакви по-дълбоки проникновения в това, което вие по-рано не сте осмисляли, даже не сте се опитали там да проникнете. Това е нещо ново, немислимо досега, трудно разбираемо, това е много ново.
273. Но, ако има доверие, вие ще разберете, защото да се разбере може, само като изминеш разстоянието, което е необходимо, за да се постигне това, което вие получавате, само в процеса на движение, а не когато вие сте получили на ниво теория и веднага у вас се е появила възможност да осмислите всичко дълбоко. Няма да се получат възможности дълбоко да се осмисли, на вас няма да ви стигат чувствените възприятия.
274. Пълното осмисляне при човека е възможно именно на нивото на неговия чувствен мир и вспомагателни усилия на съзнанието. Засега чувственият мир в пълна мяра не усеща дълбочината, съзнанието не прави правилно необхо-димия извод, то няма да е в състояние да направи това.
275. Затова да се разсъждава на ниво теория това, което ви трябва, което ви чака – това е загуба на време, това е все празно дърдорене. Всъщност вие нищо от това няма да получите, на вас ще са ви нужни усещания, аз само ще ви извикам и ще ви покажа къде и как, а по- нататък на вас ви трябва да тръгнете, защото когато започнете да вървите вие ще започнете да усещате.
276. И ето точно тук е най-главният момент на вътрешното формиране, което започва да произтича. Вие започвате да усещате някакви бури, защото започва да се противопоставя егоистичната страна и да се радва духовната. Тоест вътре възниква противостояние и то се активизира ярко.
277. Докато има егоизъм, той много силно започва да се бори, защото ще му е неприятна тази промяна. Понеже Аз я викам в посоката, която започва да го притиска, като започва да го изкоренява, изкоренява точно излишните му страни. Разбира се, че ще се противи егоизмът, ще започне да възниква вътрешна бурна реакция.
278. А как ще се проявява тя? Преди всичко чрез съзнанието, когато в главата се появяват съответстващи мисли, които ще ви кажат: “Ама къде отиваш? Там не трябва да се ходи, защото това не може да бъде Истина.”
279. И тогава сработва проста формулировка: хората са готови да повярват в учителя, който те са измислили, ето това им е скъпо и който ще действа съгласно правилата, които пак хората са измислили, а не по друг начин.
280. Ако той по-различно започне да действа в тях веднага възниква желание да се откажат от такъв учител, защото той не съответства на техните пожелания, на изискванията, които вече са предявили. Но с такива отношения към Истината може да се намери само пусто място, така сложно ще бъде да се тръгне след нея.
281. Затова сега вие имате трудна задача. Чрез чувствения мир много ярки обстоя-телства ще се проявяват у вас от различен характер, ярки безпокойства ще се раз-криват вътре, те изгарящо ще се раз-криват. Ще се горите много силно и на много, и преди всичко лъжливи възпри-ятия, за да се придобие правилното възприятие.
282. Ще успеете ли да повярвате и по-нататък, когато ви боли и ви гори? Или вие все така ще последвате съблазънта, която обезателно започва да възниква в главата ви, понеже неправилно вървите? Но тогава това няма да бъде просто обстоятелство.
283. Не трябва безкрайно да ви се показва, че Истината се намира пред вас, не трябва на всяка крачка да се доказва това. Може да се даде някакъв допълнителен период от време, за който вие сте длъжни да разберете, че друго, освен това не може да бъде истинно, тоест това, което се прави, може да бъде направено само от Истината. Вече от това, което е било направено, достатъчно е било, разумно оценявайки, да се разбере, че това би могло да бъде направено само на основа Истина.
284. След като е така, сега трябва по-нататък да съумеете да се доверите, понеже ако нещо се е правило, щадейки ви, то има моменти когато не трябва да се щади. Не в такъв суров смисъл, такъв груб, хладен, но не трябва някой страни на егоизма да се щадят – има се предвид егоистичните страни, където трябва по-сурово да се решават различни обстоя-телства, различни проблеми, упражнения, задачи, да се решават правилно. Защото някъде трябва да се обърне в съвършено противоположна посока, а това може силно да притисне, но трябва да се обърне...
285. Това е процес на постижения, разбира се, много сложен, където вярата ще играе много много голяма роля. Ако точно с това вие все още не сте се справили, не сте разбрали, тогава Аз ще се затрудня как по- нататък да ви помогна, защото сега вече не трябва да се правят крачки, които са се правили тези минали седем години, даже осем почти.
286. Те повече не трябва да се повтарят, защото ние сме длъжни да престанем с това, ние трябва да стъпим на съвсем друг Път, Пътя на Възхода. Трябва да напуснем пътя на низхождението, пътя, по който човек непрекъснато върви към самоунищо-жението и да преминем на друг Път, той се намира на друго място.
287. Не трябва да се движите в едно и също направление, надявайки се, че вие скоро и така ще излезете в началото на този Път на Възхода. Не, това е съвсем в другата посока.
288. Това усилие да се премине от единия път на другия, се явява и най-сложното, защото се губи привичното, но още не се е придобило новото. И възниква сложна среда, която само вярващият има въз-можност да премине.
289. Защото, разбира се, когато вие попаднете на пътя на Възхода, там само слепият няма да види плодовете от съзиданието, които на вас ще ви остане да вкусите, понеже това са съвсем други усещания, това е съвсем друго състояние. Там вече елементарно ще се оцени, че това действително е Истина.
290. Но до там трябва сега да се стигне, сега е такъв определен преходен момент, много много сложен. А за да се стигне до там, трябва всички патерици и кокили да се уберат, а вие така искате да се държите за тях. Ще трябва по-смело да правите крачки.
291. Това е трудно, но трябва да се направи. Тук е важно вашето доверие. Времето тече и то изисква постоянно следващата крачка, да се стои не бива. А следващата крачка е все по-интересна, все по-сложна, разбира се тя носи все по-голяма отговорност.
292. Но колкото повече отговорност, толкова повече и ще се изисква от вас. И това лесно ще го усещате и усещате: ще се изисква от вас достатъчно силно, затова вашите състояния понякога са сложни. А това е само изпит, получава се. Търси се отговорност и вие не трябва да губите бдителността си и трябва да се стараете да продължите по- нататък, достойно да се стараете.
293. Точно в това се проявява вярата, когато ви става трудно. Ето къде търсете вярата, питайте се отново и отново. На вас ви е трудно, вас ви е притиснало – хайде де, попитайте себе си още веднъж за вярата. Понеже без вяра въобще няма да ви се удаде да продължите напред.
294. Разбира се, може да се говори: вървете след мъжете, ако мъжете са вярващи. Но все още самите мъже блуждаят, къде ще ходите след тях? Във всеки бор, в които се блъскат и вие ще се блъскате.
295. Затова, разбира се, трябва да бъдете по-внимателни и на време да спрете мъжа, за да не се блъсне в поредния бор, да го заобиколи и да покаже по-благоприятен път за придвижване по-нататък.
296. Вие играете решаваща роля точно така, както и мъжете. Не напълно сега можете да се облегнете на мъжете, вие трябва да имате бдителност точно толкова – много висока.
297. Затова се дава Истината еднакво на всички, а не просто на мъжете. Ако беше просто решено така, че жената трябва да върви след мъжа, за какво тогава ние да се срещаме? Ами следвайте ги, а Аз с тях ще поговоря. Ние с вас също се срещаме, значи нещо задължително трябва да ви се поясни, значи нещо от вас зависи.
298. И живота на самите мъже точно така зависи от вас, получава се, не само вашият от тях. Значи задачата лежи сега на всеки един еднакво и вие всички еднакво сте отговорни за нейното решаване.
299. Няма такова нещо мъжа да се развива духовно, а на жената да е достатъчно да го обича. Няма, закона за духовното развитие е един за всички, именно един закон има при всички за развитие на духа и всички трябва да следват този закон еднакво.
300. А останалите нюанси на вашите взаимоотношения – там вече нещо е присъщо повече на жената, друго е присъщо повече на мъжа, но това вече е цвета на живота. Но основата на Светлината е една и нейния закон трябва задължително да се постигне от всички в равни условия”.
301. “Учителю, има такъв проблем. Мъжът ми, често ми говори, че правя резки движения, невнимателно ходя. А ние имаме лятна кухня, печка навън, всички кухненски принадлежности в къщи, всички кухненски принадлежности са в къщи, още в градината за подправки трябва да изтичам. И аз с песни тук там и още танцувам, а той говори: “Гледай какви резки движения имаш. Учителят ни учи да правим всичко спокойно, солидно, а при тебе вратите отлитат.” И аз понякога чувствам, че действително вече ме отнася. Спъна се по-тихо започвам да ходя...”
302. “Знаеш ли, може да се спънеш и игриво да се усмихнеш. Не е задължително да се разбере, че много бързаш. Не, може просто да се усмихнеш закачливо: с теб си е поиграл камъка, който лежи на пътя, той просто с теб интересно си е поиграл. И ти си се усмихнала, пошегувала и по-нататък със същата скорост се е устремила. Съвсем възможно е да е така.
303. Въобще не значи, че спъвайки се трябва по-нататък да ходиш много по-тихо. Така че, умей да сравняваш всичко по-просто. Не трябва мъжа да се възприема еднозначно като Истина.
304. Ти му дай право да подсказва, но ти точно такова право имаш самостоятелно да осмислиш какво са ти подсказали и да се спреш на това, което сметнеш за разумно. Но ти се длъжна да отчетеш това разумно-то. Нищо не си счела за разумно – ами добре, следвай това, което си считала до този момент.
305. “Учителю, а как да постъпя в тази ситуация, когато понякога се гледам в огледалото, а той ми казва: “На себе си се любуваш”. “А аз действително гледах себе си...”
306. “Тук е сложно да се подскаже на мъжете, защото това не им е присъщо...”
307. “Но когато той някъде отива, така дълго се гледа в огледалото, че всичко да му е наред. А аз не зная как да реагирам”.
308. “Пак така, с усмивка отреагирай. Това съвсем не значи, че си длъжна теоретично да му доказваш необходимостта да се погледаш в огледалото в дадения момент от време. Съвсем не се изисква в дадения случай да правиш това. Може да се усмихнеш и да кажеш: “На мен така ми е нужно””.
309. “А как да постъпя, когато ме поучава.” Например, ако забравя нещо, невнимателно го поставя, след това сама се сетя. А мъжа ми започва да ми говори: Ето, неправилно направи, ти рязко постави, такъв силен звук издаде...” Аз разбирам, че той е прав; разбира се, може и по- тихо да се прави...”
310. “Тоест звук не трябва да се издава, когато поставяш? Това къде е казано? Значи това е основано на някакви умозаключения. Откъде са дошли?”
311. “Подразбира се, че ако е с трепет, то значи тихо...”
312. “Безшумно, а? Всичко безшумно?”- попита Учителят.
313. “Защото той ходи тихо – тихо, говори тихо – тихо. Аз веднъж опитах да му отговоря така...”
314. “А ти слушаш ли, какво ти говори? Тоест, това ли е нормалният разговор, когато никой никого не слуша? Това означава, че върви трепетен разговор” – каза Учителят сред смеха на слушащите.
315. “Аз пробвах така да му отговоря. Той питаше там зад верандата”.
316. “Зад верандата пита, а самият той само си мърда устните, а? Ти на него точно така и му отговори. Нищо, нищо отговаряй му така сериозно, така и му обясни всичко това, безвучно мърдайки устни, това ще е напълно нормален разговор. Навярно той бързо ще разбере” – отвърна Учителят. Смехът продължи.
317. “Ако той през цялото време ми подсказва, аз съм длъжна просто да не отговарям, така ли?”
318. Спокойствие, със спокойствие. И се спираш на това, което наистина счетеш за разумно, нужно, полезно. Ето на това се спри. Но всичко останало възприемай пак така с усмивка, играй, отговаряй с игра. Всичко това може интересно да се обиграва. Това ще предизвиква само усмивка и в същото време ще бъде поучително...”
319. “А аз му казвам: “При теб бдителноста се получава някаква недоносена...”
320. “Ами така е добре. Представи си как бързо може да се формира, ако той като недоносен улавя всяка всяка дреболия, която в теб е неправилна?”
321. Със спокойствие, главното сега е да спреш себе си. В никакъв случай не трябва отрицателно да се реагира по адрес на този, който ти подсказва, в никакъв случай не бива. Тоест никога не реагирайте отрицателно, по какъвто и начин да е дошло подсказването.
322. По-добре се постарайте правилно да притеглите това, което ще ви бъде подсказано и по-нататък да постъпите в съответствие с това, което вие разумно оцените като правилно.
323. Не бързайте да изразите негодувание по адрес на подсказващия, защото точно по такъв начин вие затваряте възможност-та да си подсказвате взаимно. Другият вече се бои да прави това, защото чувства: Сега ще започне отрицателна реакция по негов адрес само за това, че подсказва.
324. Много от вас чувстват това и затова вие даже понякога чувствате, че ви се иска да подскажете, а нещо вътре ви държи. Именно ето това и чувствате, че ще тръгне отрицателна реакция че вие правите това, защото другият няма да е готов, ще е недоволен.
325. А недоволен е преди всичко егоизмът му, защото той винаги е недоволен, когато му подсказват. Мъдростта винаги е щастлива от това, а егоизмът винаги е недоволен именно от това, когато се подсказва.
326. Понеже от подсказката се подразбира, че той е по-малък по отношение на този, който подсказва, значи подсказващият повече разбира. А това, естествено е притискане на егоизма, затова егоизмът никога не приема подсказка.
327. И затова всеки ваш опит да удовлетворите отрицателното – негодува-нието по отношение на този, който подсказва ще бъде винаги грешен, незави-симо от това как се подсказва от негова страна – добре или зле, удачно или неудачно. Не е важно.
328. Вие трябва да умеете благодарно да възприемате подсказванията, но след това да направите правилна оценка за да не се обърквате във всевъзможно множество от нищожни понякога подсказвания. Пре-тегляйте, отсявайте бързо това, което действително за вас е все още недостъпно.
Нищо не сте могли да вземете – не пре-живявайте, спрете и на това, което е било достъпно до този момент и продължавайте да правите това, благодарно усмихвайки се, устремявайки се напред.
329. За да се разкрепостявате повече по отношение на това да подскажете на ближния нещо, разбира се трябва да сте внимателни, защото чрез тези подсказ-вания можете да помогнете един на друг да пирдобиете много мъдрост, но в същото време и не забавлявайте своя собствен егоизъм с безкрайни и често празни подсказвания.
330. Действително, те трябва да са уместни, претеглени, вие самите предварително да сте ги обмислили добре, оценили и помислили, а след това можете меко да подскажете,
331. За да е действително това от полза, а не просто да демонстрирате какъв сте грамотен, как можете много много да говорите, за много неща можете да подскажете. Разбира се, за това трябва да бъдете бдителни.
332. Но изначалното условие е, уважи-телно да се отнасяте към всеки под-сказващ. Това е много важно.
333. Никога не трябва да се проявява такова отхвърлящо вътрешно чувствено действие по отношение на всеки, който се опитва да подсказва, иначе веднага ще се възражда всичко, което до този момент е било във взаимоотношенията ви – точно това, което и ви пречи на всички вас да подскажете на ближния.
334. Вие се страхувате: страхувате се да обидите, да притиснете, да причините болка и на тази основа вие се спирате. Но тогава как, с кои уста да се подсказва?
335. Нали именно чрез тези подсказвания трябва рязко да се умножи вашето формиране, обсъждайки най-доброто, намирайки това най- добро и устремявайки се всички заедно да го изпълните, а не да говорите: не е важно какво там е казал. Да, той има хубава мисъл, но на мен тя не ми харесва, затова няма и да направя така както ме съветва, нека той самия да постъпва”.
336. Но кой губи в този случай? Губите само вие, защото ако действително там има нещо добро, достойно, какво значение има харесва ли ви или не? Ако мисълта е разумна, мъдра така и трябва задължи-телно да се използва за да се изкачите до тази мисъл.
337. И не трябва да страните от това, което именно този човек ви е казал. Вие сте привикнали към чистота, а той е такъв мръсен, има мръсна дреха, няма значение какво ще каже. “Нека отиде първо да се измие, а след това ще му изпълня мъдростта” – такива глупости не правете. Затова вглеждайте се в това, което се дава и благодарно се отнасяйте от самото начало.
338. А на вас сега, разбира се, не ви се отдава да направите добре много неща. Затова ти разбираш, че мъжът ти прави усилия според Истината, както и другите мъже, за които ние сега разговаряме.
339. Той също в своето семейство се старае съгласно Истината, но това се получава малко другояче, не както би могло да се получи, ако той е слушал само сърцето си. Той е набрал много теория в главата си, опитал се е да я вмести в съзнанието си, а сега опитва съгласно набраното в съзнанието да направи крачка, но се получава малко суховато, то още не съответства на сърцето му, на неговия добър чувствен мир, който сега има.
340. Но това трябва да се преведе в съгласие и тогава той ще намери най-правилната форма за въплъщение на тази Истина, но вече на основа на своя дух, а не само на сухото изпълване с теоретични познания. Ето това му е останало да съвмести, ето това сега ще се случва. Процеса на живота ще привежда всичко това в съответствие.
341. И за да му се помогне в това отношение, на теб ти трябва най-вече да се научиш да възприемаш всичко благо-склонно. И той с времето ще започне да забелязва излишните проявления, ненуж-ните, защото когато ти смирено възприе-маш всичко това – повярвай този, който е до теб и не прави своето смирено усилие бързо ще почувства грубостта си, много бързо ще му стане срамно за своите действия.
342. Ако вие започнете да му доказвате, че неговите действия са неправилни, това няма да е резултатно, колкото и грамотно да го доказвате. Безрезултатно е, това е важен пример. Затова трябва в този случай някой от вас да прояви своето смирение и правилно, благосклонно да се отнесе към действията на ближния.
343. И бъдете уверени, че в скоро време това много добре ще се почувства, ще му стане срамно за своите действия. А това е много сериозен подтикващ момент, който бързо му позволява да приложи съответ-стващите усилия в нужното видоизме-нение на своите действия.
344. Ето това е най-поучителното, защото главното е примерът, преди всичко примерът. Ето това и трябва да се сформира в живота сега при вас.
345. В своя живот, само с непосредствения пример вие ще окажете голяма помощ на всички ваши събратя наоколо, които едва сега ще пристъпват към вярата. Понеже те трябва да видят вашите действия. Не вашите разсъждения за действията, а непосредствените ви действия, които и ще ги смаят, а не това как разсъждавате за тези действия.
346. Така разсъждават сега много хора, целият свят разсъждава за някакви интересни действия, а самите действия никой не ги извършва.
347. Не мълния да е пламнала в Небето, а човек понастоящем да е направил добра, правилна крачка – ето това е голямото чудо, което е необходимо сега. И по-голямо чудо от това, на дадения етап от време не може да бъде.
348. Това е най-голямото чудо – когато човекът е станал човек, той е започнал да живее по човешки. Нали така трябва. Толкова години въобще не се е удавало, а тук внезапно започнало да се получава. Но това е такова чудо, че можеш да се любуваш. “Гледай ти, той може да обича. Той такива хубави неща може да казва, така добре може да изрази чувствата си. Ами, че това е прекрасно!”
349. А след като това стане норма на живот, вече ще говорим за следващото, което на тази основа трябва да се прави по-нататък. Но сега този елемент се определя в качеството на чудо и само по такъв начин е възможно да се определи. Този пример трябва да се покаже задължително.
А виждате ли: ние толкова говорим, а в делата всичко скрибуца, жужи, грухти, трещи, щрака така, че ти се иска да си запушиш ушите.
350. В същото време не трябва да се разстройвате за това, че пореден път се спъвате на нещо, вече по-дълбоко от вашето разбиране. Понеже има действие, което като че ли ти е ясно и ти започваш да го извършваш. Но разбрана е някаква част от него и в някакъв период от време от момента на разбирането, на теб ти се удава да постъпиш повече или по-малко удачно.
351. Но настъпва период, когато ще е необходимо вече да познаваш в нова дълбочина това действие, което от начало до края ти се е струвало ясно. И ти ще се спънеш в този момент, когато ще е необходимо по-дълбоко разбиране, ако някаква дълбочина е останала непозната. Тоест ти вече ще съзреш за това необходимо познание и задължително ще трябва да се спънеш, за да се активизира необходимостта от ново осмисляне. И се получава, спъваш се на това, което до сега на тебе ти се е струвало ясно.
352. В този момент не трябва да се разстройвате: просто е дошъл часът на по-дълбоко постижение, на това, което ви се е струвало ясно. Ето затова ти и си се спънала, тоест това е нормалният процес на постижението. Това не значи, че ти си се спънала на едно и също място. Не, на съвсем друго е.
353. Макар, че в живота се случва да се правят едни и същи грешки. Но тук вече в непосредствени, конкретни обстоятелства Аз ще ви помагам да видите, а вие и сами често можете да видите, че правите поня-кога една и съща грешка. Но, старайте се.
354. Ако старанието постоянно се проя-вява, във вас всичко ще протича нормално. В този случай не обръщайте внимание на отчаянието, да се отчайвате не бива в никакъв случай, всичко е нормално.
355. Даже, ако ви се струва, че на едно и също място падате, ако продължавате да се стараете, вие просто само в този момент, всеки път, всеки следващ път узнавате някоя поредна дълбочина и широчина, някой нов отенък на мястото, което ви се е струвало добре известно. Вие просто ще узнавате нещо допълнително. Затова тук бъдете по-смели: старание, старание и напред, напред, напред.
356. Тоест докато вие напълно не се осво-бодите от патериците, още много трудно-сти ще ви се наложи да преживеете, още повече, че страховете ви при такива пре-живявания се проявяват всъщност за нищо.
357. “Въпрос за стихиите. Последните две седмици имаше ураганни ветрове на Тиберкул. Не мога да намеря положително в това, че найлона лети, лодката се залива, унася… Бягах, хващах се за различни неща, а после изведнъж от мен се изтръгна смях. Мисля, че за всяко стръкче съм се грижила, а сега всичко се руши”.
358. “Да просто се разсмей, защото наистина можеш само да се разсмееш. Не трябва да се борим против стихиите, защото нея няма да я победиш, по такъв начин. Разбира се, ти ще се опиташ да приложиш това нормално усилие. Но след това съумей да се разсмееш: просто с теб играе вятърът, играе земята, играе със своите повявания, както тя може. При нея ветровете биват и достатъчно силни. Ами добре, нека да духа”.
359. “А тук казаха, че когато такова нещо се случило, застанали в кръг, сътворили молитва и всичко утихнало. А аз няма с кой да направя това, мъже нямаше…”
360. “Добре, всеки ще направи това, което може, изхождайки от тези сили, с които разполага. Тоест те са приложили уси-лията, които са почувствали за необхо-дими. Ти си се намирала в други условия, от теб се е изисквало съвсем друго усилие.
361. Тоест тук трябва искрено да оцениш своя вътрешен мир, своите усещания, тези които възникват у теб. Но главното е вие да търсите добри отенъци, да не плашите сами себе си.
362. Ами ще се счупи, това не е страшно. В този случай, ако в Природата нещо се счупи по такъв начин, вреда не й се нанася. Това е естествено изменение в Природата на един обект, от едно място на друго и преход от едно качество в друго, но на същата тази Природа и в същата тази Хармония.
363. Действията на човека, могат да излязат от Хармонията, но в Природата такива изменения, както и да не са ставали, каквито и глобални и ужасни за човека да не са се показали, те от Хармонията въобще никога не излизат. Нито на един сантиметър, нито на един милиметър това въобще не излиза от Хармонията. Това всичко произтича в пределите на равно-весието и на Хармонията.
364. Просто при вас пак има определена формула, стереотип за възприемане на произтичащото, основан на егоистичното възприемане на света. На вас не ви харесва, защото ви е страшно, боли ви, взели са от вас (заекът е отлетял, а ви е бил много скъп) и така нататък. И вие веднага изразявате недоволство по отношение на ветровете, на вас ви се струва, че не е хармонично.
365. Не, всичко е хармонично. Заекът е литнал, където трябва е отлетял. Той е отлетял от вас, за да не го замъчите и да не направите по-голяма дисхармония. Затова той се премества там, където му е по- добре да се премести в този случай. Но всичко това произтича съгласно Хармонията.
366. Тук преди всичко трябва да сте внимателни към вътрешния си мир, към това, което вътре във вас се твори, защото само човека има голяма, голяма склонност да прави нехармонични усилия.
367. И когато той извършва това отрицателно изливане, то често произтича несдържано, много силно разрушава равновесието наоколо, но което трябва да се спре и за което преди да се спре, се прилагат съответстващи усилия по отношение на вас, за да може този ваш източник да се усмири, тоест Природата започва да ви отговаря.
368. Но в самата Природа такива нарушения няма, там всичко е нормално. Това е ненормално само по отношение на това, което вие имате в своите разбирания. По отношение на вашия живот това ще ви се стори ненормално, но всъщност само по себе си там всичко е нормално.
369. Каквито и вулкани да не са бумтяли, както и земята да не се е разчупвала, каквито и потопи да не са възниквали, те всички са в предела на Хармонията и равновесието, нищо не се нарушава, там всичко е нормално. Затова трябва да се отнесете достойно към това.
370. И макар, разбира се, тези, които помислят: “Видимо недостойно се държат, ако такъв вятър духа” – също няма да са далеч от Истината, защото така както сега протича живота на вярващите, както много от вас изпълняват Истината – тук още би било желателно не само такъв вятър, но и още нещо с огън да не пролети. Добре би било, поучително би било, защото така, както се нарушава, както сега се нарушава – това, разбира се е за чудо и приказ.
371. Но такъв период, видимо ще трябва сега да се преживее, без разстройване, гледайки на тези ваши действия. Преживяването сега е способно да бъде толкова голямо, че от него може всичко да се загори. Но това има видимо своя неизбежност.
372. Ще трябва сега всички да приложите усилия по отношение на търпението. Претърпете и се старайте. Сега ситуацията не е лека.
373. Но разбира се, със своите състояния вие можете да предизвикате много промени в околната среда, много много, макар, че Природата ви идва на помощ: полива на време и осветява, сгрява на време, тоест всичко върви нормално. Ако се огледате наоколо, то и климата при вас е достатъчно благодатен, ако сравним с всички околни региони”.
374. “При мен самоанализът и само-оценката преминават в самобичуване и затова не възприемам реалността достойно, губя спокойствието в душата си. И ето започвам да усвоявам Твоите уроци: всяка ситуация приемам с мир в душата си, намирайки положителен образ. Ако ситуацията е негативна и касае някого, аз веднага намирам положителен образ.
375. Но когато тя касае мен лично, аз започнах също да търся положителен образ. За да се съхрани мира в душата ми, да не премине в самобичуване, започнах да търся положителен образ.
376. И една сестра ми подсказа, казва ми: “А не забавляваш ли ти своята гордост, намирайки положителен образ, като оправдание за своите постъпки? Намерила си положителен образ, а всъщност си успокоила гордостта си”. Аз пак си намирам оправдание, казвам, че искам да имам мир в душата си, тогава ще мога да направя нормален самоанализ. А когато го няма, то тогава и реалността не се възприема истинно. Как е правилно да се постъпи в тази ситуация?”
377. “И едното и другото от споменатите, е възможно. Тук вече трябва детайлно да се разгледат обстоятелствата, защото и едното и другото усилие напълно могат да се прилагат от човека. Или това в което, намирайки положителен образ, оправдава своите неправилни действия и остава с тях, или в същото време, намирайки положи-телен образ, ти можеш да намериш необходимия за това мир, за да се опиташ веднага да отреагираш правилно.
378. Защото, не се изисква да търсиш дълго образа, той идва бързо. За кратък период от време може да възникне образ, който вече ще позволи да се изтласка този пламък, започващ вътре да разгаря, да се изтласка и по-нататък ще ти позволи разумно да оцениш произтичащото и да се приложат нужните усилия.
379. Тоест тук вече всичко се крие в детайлите, защото ако ти в крайна сметка си оценила, че това действие е било неправилно, то разбира се собственото действие трябва да се разгледа критично”.
380. “А ако аз не виждам? Ситуацията се е създала около мен. Аз не виждам причина за възникналата ситуация, но чувствам: губя спокойствие в душата си. Започвам да я анализирам. Ще говоря конкретно: неотдавна изгубих детето и от тази ситуация излязох от равновесие. Буквално цял ден ходих, търсих причина, обмислях какво се е случило, защо, какви са уроците, кой е виновен.
381. А след това разбрах, че като изгубя спокойствие в душата си, нищо няма да намеря. И намерих положителния образ за това, което се случи, припомних си Твоите думи, че реалността трябва да се приема с благодарност. И аз веднага си казах: “Това е реалността, аз съм длъжна да поблагодаря на Бога за това, което се е случило” – и намерих положителния образ: разкаях се, имала съм недостойни крачки и виждайки достойните ми крачки Господ ми е направил подарък, не ми е дал да родя някое уродливо дете.
382. А една сестра ми каза: “Ти със своята горделивост сега значи си се оправдала”. Ето в този случай правилно ли съм постъпила или забавлявам горделивостта си, като се опитвам да обясня ситуацията?”
383. “В този случай, когато ти не знаеш какво се е случило, положителен е образът, когато ти разбираш: произтичащото се създава за твое добро. А по какъв начин това добро е призвано да се прояви – е това, което точно ти предстои да разбереш по-нататък. Може би ти и няма да разбереш. Това няма да е важно. Значи ще е важно, че Отеца от нещо те предпазва, а на нещо друго е позволил да се прояви в повече за благото на всичко произтичащо, не само на теб.
384. Понеже всяко ваше действие влияе не просто на вашия личен живот, а и на личния живот на ближния, който е свързан с вас непосредствено, а влияе на живота на цялото общество. Затова действията на всеки от вас истинно се разглеждат в съчетание с живота на цялото общество, а не обезателно само на вас двамата, тримата, четиримата или десетината. Не, всичко е непосредствено свързано с обществото.
385. Вече се отчитат сигналите, идващи от дадения човек, които се разпространяват в енергийната среда по цялата Земя и как влияят на енергийните качества на всеки човек поотделно.
386. Всичко това се отчита, това, което не е в състояние да отчете съзнанието на човека, то няма такива възможности. Но именно възможностите на Свръхсъзна-нието, възможностите на това ниво, което съществува в Битието, това всичко се отчита – такива детайли, такива сложни, но те всички до един се отчитат.
387. Затова от всичко, което с вас произтича, вие сте призвани нещо да разберете, и разбирайки го да придобиете мъдрост, а нещо си не е задължително вие да разберете именно в този случай. Ако вие просто благодарно го приемете като такова, каквото е било направено за ваше добро и за благото на цялото човечество, това вече е достатъчно.
388. Ако сте съумели да оцените грешката – добре, опитайте се да постъпите по друг начин. Макар, че това съвсем не означава, че вие точно сте си разбрали грешката. Не, но пробвайте. Това ще бъде нормално творческо усилие, което е напълно допустимо за човека в неговото старание да намери най-доброто решение. Нека се старае и в бъдеще.
389. Затова, ако се е случило някое събитие, което е трябвало да бъде за урок, ти ще намериш отговора. Взирайки се, ще разбереш, оцениш и по-нататък ще се възползваш. Но не винаги се изисква това. Понякога се случва нещо, което ви предпазва.
390. Но нивото на случващото се е такова, че на вас ще ви бъде трудно да го осмислите правилно и затова, то и не се дава, за да го осмислите, а просто произтича всичко, което ви удържа от нещо, предпазва ви и ви помага да придобиете нещо по-добро. Но винаги това е за добро. Затова е неизвестно и не е необходимо точно да се определи, за какво благо ви е дадено и как е правилно да се сформулират някакви конкретни понятия.
391. Достатъчно е, че това просто се е случило за ваше благо на вас и на човечеството, а вие вече сте благодарни на Отеца. Значи някакво благо задължително се е проявило в това. Нека малко да ви е нарушил пожеланията, но нищо. Ти пак изразяваш лично желание, всичко да се изпълни, както е угодно на твоя Отец”.
392. “Втори въпрос е също за душевното спокойствие. Котката изяла малките птиченца и аз и досега не мога да се успокоя. На рафтовете отвън две много красиви птички свиха гнездо и снесоха шест яйца и после се излюпиха шест пиленца. И аз над тях треперех, лових буболечки и комари, хранех ги. Ние всички чакахме, кога ще полетят. И веднъж през ноща дошла Маркиза и изяла пиленцата. Сега аз не мога да възприемам нормално котката…”
393. “Ето защо ги е изяла, за да ти помогне да видиш това, което ти недостига, а чрез тебе светът да стане по-добър.
394. Понеже с изяждането е извършено действие в природата, което не излиза всъщност от рамките на Хармонията. И ти го оценяваш в зависимост от своята при-вързаност към дадено действие, чувстве-ното отношение към това действие.
395. На теб то ти харесва, на теб ти е харесало това, което си правила и то ти е станало скъпо. Затова, в тебе вече се е появило някакво определено отношение. И разбира се, действието, което противоречи на приятните ти усещания и действия, предизвиква вече негативен образ и реакция. И разбира се, това е неправилна оценка “.
396. ”Аз разбирам, но не мога да се справя, да намеря положителен образ…”
397. “Ти защитавайки един елемент от Природата си готова да разрушиш друг елемент от природата, също такъв. Това е все едно защитавайки един човек да убиеш друг. А какъв е смисълът, ако някой от тях загине? Как да се избере? Нали умира един човек.
398. Тук е нужна правилна оценка и е нужно да бъдеш внимателна. Разбира се, може да е нещо неприятно. Искало ти се е да стане така, но не се е случило. Усещането е някакво такова – не ти се иска да го наречеш болезнено усещане, защото някаква лека болка е допустима в този случай, когато се е нарушило нещо, което ти вече вътрешно си формирала, като прекрасния образ на раждането на птичетата.
399. Ти формираш някакви прекрасни образи, те са хубави образи, но към тях не трябва да бъдеш толкова привързана, че да изразиш негодувание към този, които е разрушил образа ти. Ако това негодувание сега се е проявило, това говори за грешна, неправилна привързаност към това, което ти е било скъпо. Неправилна, даже опасна привързаност.
400. И получава се, че котката е изяла пилетата, само защото в теб е била такава привързаност и тя вече е започнала да се проявява, тоест ти си я демонстрирала вътре в себе си и тя е започнала да се излъчва в света. Тя започва енергийно да влияе на цялата среда, която обкръжава, човешкото общество, тоест ти си започнала да влияеш на цялата среда…
401. И започва ето този разрив на привързаности, който трябва правилно да се оцени и видоизменяйки се, да повлияете вече на това обкръжаващо общество правилно.
402. А ако видоизменения не произтичат, не произтича правилна оценка, започва влошаване на обстоятелствата. Имало е едно неприятно качество, действащо на обществото – станало още по-лошо.
403. Но това условие се предлага на разумния човек, който е длъжен да осмисли. На животното не се предлага, защото при него има съвсем друг кръг задачи, които се решават другояче. То ти се предлага на тебе за да се решиш и много по-добре да отговориш на околния свят със своето сърце.
404. Ето такива задачи могат повсеместно при вас да възникнат, именно като необходима възможност да се научите правилно да оценявате случващото се.
405. Тоест допускаме, че такъв болезнен сигнал малко е нарушил, това прекрасно, което се е създало. Но това трябва правилно да се успокои, защото по-нататък разбирането ти за Природата, Хармонията носи успокоение. Тоест, то е твое огънче, което започва бързо да се разгаря, бързичко води към нормално състояние”.
406. “Ето сега, когато Ти говореше, аз разбрах, че навярно съм Те излъгала. Събитието е съвпаднало с това, което се е случило с мен. Навярно всичко това е взаимосвързано и навярно мир в душата ми все така няма”.
407. “Да, помнете: светът на Природата много точно реагира на вашите вътрешни състояния. Тук въобще не се изисква нечие съзнателно вмешателство, за да се създават такива поучителни условия. Тоест за вас е обичайно, когато някой сяда и осмисля: “Аха, живее си този човек и ето тук се е объркал и трябва да му се даде такава задача – и се дава команда. Така Природата не реагира на вашия живот, така в Природата събитията не произтичат, Свръхсъзнанието по такъв начин не участва в живота ви. Всичко произтича по съвсем друг начин, много по-просто и интересно.
408. Самата Природа, всяка нейна клетка вече реагира така, както ви е нужно на вас, на вашите проявления. Защото на всичко, което имате вътре, енергийно откликва външният свят, всичко, което имате проя-вява своеобразна специфична вибрация.
409. И в съответствие с нея идва съответна енергийна реакция, създаваща условия външно изразени чрез някакви обекти, явления, чрез които вие сте призвани да получите необходимото си разбиране и изменяйки себе си, да измените тази вибрация, излизаща от вас”.
410. “А аз сега правилно ли разбрах, че не съм имала мир в душата си?”
411. “Ако на това се спреш грешка няма да бъде. Ще бъде положително”.
412. Тоест трябва да продължавате да се учите. В този елементарен пример можеш да видиш, че предразположеност към невярно възприятие по принцип съществу-ва в теб. А съществува ли, то тя обезателно своеобразно откликва във всяко действие, в някое по-ярко, в друго по-малко, но задължително откликва.
413. Няма да се отзовава само в един случай, когато напълно изчезне и вие ще възприемате абсолютно правилно произ-тичащата реалност. Ето тогава, каквото и да се е случило в живота ви, няма да се отзовава неправилното, което вече се е сформирало в живота, за дългото битие”.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.48 included.