Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Втори юли е. Курагино. Както винаги в последните години в миговете на престоя си в Курагино, Учителя отседна в моторските общежития, където се е разположил информационния център на последователите на Осъществяването и редакцията на любимия вестник на последователите на Христа “Обетована Земя”.
2. Както винаги в последните години, Учителя радостно и грижливо го посрещаха Инеса, главен редактор на ”Обетована Земя”, Зоя, Тамара и Света – тези, които живееха със задачите на информациаонния център ...
3. Залата на районния дом на културата бе препълнена, присъстваха около седем-стотин човека. Преди Словото на Учителя беше жизнерадостното танцово изпълне-ние на малките чада, водени в танцу-валното умение от опитния майстор хореограф Владимир от Петербург.
4. “Приятно е да се погледа, как малките деца вече могат да се устремят към изпълнението на нещо прекрасно, което може би в пълна степен не могат да оценят, но още по – малко увлечението на сърцата им вече е способно в някаква степен да съгрява пространството.
5. И разбира се Аз съм много радостен, че тази страна на вашия живот, където можете да вземете правилна опека над своите деца, ще ви предостави възможност да се потопите в света на творчеството колкото се може по-дълбоко. Вие ще отделите достатъчно внимание, ще се отнесете към това достатъчно сериозно.
6. Аз нерядко повтарям, че не само духовността разцъфтява тук сама по себе си, защото духовността разцъфтява с вашите ръце. Но творчеството – това са вашите ръце. Затова умеейки достойно да постигате Волята на Бога, по-нататък със своите дела вие сте длъжни да украсите, като цветя Земята, на която живеете, като в общ Дом.
7. Умението да позволите на своите ръце да станат красиви цветя е прекрасно изкуство, и на това трябва да отделите достатъчно внимание и не малък труд. А докато ръцете още често в не много прегледен вид пребивават, и вместо това, по-често да отдават, те много често са устремени да вземат. И разбира се, по този начин да се стане човек на тази Земя ще бъде проблематично.
8. Аз започнах да ви говоря в последно време, че е дошъл час да правите реални крачки за формиране на вътрешния си свят. Тази крачка е много сериозна.
9. Болшинството от вас се отнесоха към това без достойното внимание, и съответно много от вас сега започват сериозно да се объркват. Много жалко, че вниманието ви е такова разсеяно. Но засега още има някакво време, за да се опомните.
10. Разбира се, голяма е силата на инерцията в човека, когато той може да каже: “Да, аз съм съгласен да завия”, но, когато настъпва моментът на поврата, той продължава да върви в предишната посока. Ето тук възниква опасна ситуация.
11. И затова за вярващите, устремени да постигат Изпратеното свише, това, разбира се е сериозен изпит, където крайно важно е да съумеете да оцените достойнотова, до които се докосвате, и където трябва да проявите своята вяра в пълна степен. Това не е прост труд.
12. Макар и да съм ви говорил, че този труд е колосален, да го познаете не е лесно и още повече да си го представите предварително е съвършено невъзможно. Може нещо да си представите от областта на това, което ви е познато от големите трудности, но какъв е този огромен труд в същност, е невъзможно да си представите, защото такава информация в главата на човека въобще не съществува.
13. Вие никога още не сте видели, какъв е този труд, какво е да измениш себе си от корен, да се измениш във всичко, защото всичко, което вие имате, няма да мине през тези врати, които отделят сега умиращия свят от този, който ще бъде вечен. С това натрупване на неприятности от различен характер, които сте натрупвали хиляди години, през тези врата няма да минете.
14. И затова сега пред вас са възникнали условия, където около вас се сплита определена енергийна среда, която ще започне активно да въздейства на вашия чувствен свят.
15. Той започва особено да вибрира и във вас започва да се разкрива всичко това, което вътре много често се е скривало. Това е могло да се таи, от време на време подавайки един или друг злобен глас, а ето сега достатъчно живо това достатъчно живо започва да проявява себе си.
16. Впрочем тези прояви не са само във вярващите, това сега е при всички на Земята, защото процесът на жизненото видоизменение става много активно на повърхността на Земята, и този закон се отзовава много ярко в човека. Вие започвате това много ярко сега да забелязвате.
17. И е крайно необходимо много неща да оцените правилно, иначе без да се ориентирате правилно в произтичащата реалност, много сложно ще е да направите достойна крачка в нужната страна.
18. И тук, разбира се е много важно да не бъдете твърде самоуверени, защото с нея ще пожънете само горчиви плодове. Тя е много голяма и по правило в корена си много сериозно е основана на егоизма.
19. Сега много бързо ще жънете последствията от такава самоувереност. Каквото посадите, такова и ще пожънете. Е щом като искате да направите дърво с каменни плодове, гризете тези тухли докато още има възможност да разберете още нещо.
20. Но ако искате мъдрост, то учете се достойно да оценявате това, до което се докосвате. Умението достойно да оцените това, което става е важна задача. Умението сериозно да се замислите над своя живот, това е велика задача.
21. Вие никога сериозно не сте мислили за живота. За цялата история на човече-ството, за хиляди гадини в човешкото общество са възниквали само малки групи хора, и даже единици, които са ги смятали за чудаци – чудак – философ, който много разсъждава за живота, живее в бъчва, ходи с фенер по улицата, вглеждайки се в лицата на хората. Усмихвали са се, надсмивали му се, но той в определена степен е натрупал опит, и неговото съзнание е било предразположено към това, да опита по – дълбоко да разсъждава за живота.
22. Но останалата огромна маса била уверена в това, че прекрасно знае как правилно да живее и продължавала без-гранично да прави глупости, проливайки кръв. Трудно е да ги изменят в този случай, докато са уверени, че са здрави. Това заболяване самоувереност се запазило до сега.
23. Тази заразна болест много ярко се разпространява сред всички вас и близките ви, затова и в това отношение също трябва да умеете критично да погледнетена това какво правите, как се опитвате да осмислите и какъв е резултата от вашето осмисляне, към какво ви е придвижило вашето осмисляне: към благодарно възприятие на урока, който ви е обогатил с мъдрост, или все пак към негодувание, чрез което вие искате да осъдите някого и да отбележите някой от обкръжаващите ви в качеството на виновни.
24. В тази връзка Аз съм ви дал прости подсказвания: всеки търсещ виновника настрани е глупак и невежа. Това е само негова съдба, защото мъдрият никога не търси виновни настрани, той винаги гледа в корена на собствените си дела и се опитва много критично да се отнесе към това, което прави сам преди всичко, защото от неговите собствени действия зависи как разцъфтява около него живота.
25. Но ако тя разцъфтява някак си нечисто, то ще бъде твърде примитивно да се търсят виновници за тази нечистоплътност накъде настрани, без да се опитвате критично да оцените своята крачка.
26. Затова в зависимост от това, каква е ценността и качеството на вашия вътрешен свят, резултатът от вашите разсъждения ще се проявява с два вида реакции.
27. От една страна с благодарно възпри-емане на поредната мъдрост, която допълва това, което вие по-рано не сте разбирали, а от друга страна – с негоду-вание и отчуждение в отношението с обкръжаващите ви. Ето тези две категории качества на вътрешния свят лесно можете да ведете вътре в себе си, всеки от вас.
28. Но по-нататък съумявайки правилно да оцените това, как след това ще постъпите по нататък? Този избор, разбира се, остава един и същ във всички вас, той е свободен. И ето тук на много от вас трябва да се определят, защото, даже казвайки “Ние вярваме” болшинството от вас както преди е склонно да осъжда действията на ближните.
29. С такива действия вие по-нататък не можете да тръгнете. С тези действия вие ще останете на ниското ниво, което е присъщо на умиращия свят. Затова сега за вас ще е много важно да съумеете да активизирате своето внимание върху действията си, да ги оцените достойно.
30. Да умеете преди всичко да изисквате от самия себе си за своите грешки е много важно. Затова сега умножете своята бдителност хилядократно, защото за вас е настъпило сериозно време.
31. До сега Аз съм ви разказвал образно за този път, който върви като проправен по наклонената плоскодст надолу, и цялото човечество успешно се движи в това направление, в едно безкрайно проявление на предразположеност към постоянно притегляне към саморазрушение. Цялото общество по всички краища на Земята се движи по една и съща закономерност, по една и съща права, но в посока на все по-голямо слизане надолу.
32. И известно време Ми беше нужно да бъда редом с вас, да се намирам в този поток, пояснявайки много неща, за да можете на този път все повече да запазите своето движение.
33. Учението някак забавяше вашето придвижване в бездната, но то продъл-жаваше. А този път означава, че с всеки ден вашето качество, естествено в някаква степен става все по-лошо и по-лошо, макар и да забавя това движение. Учението, което е приело вашето сърце.
34. Дълго време ви говорих, че съм дошъл в дома ви не за това, постоянно да седя в него, а вие да седите до камината, да гледате телевизора, да ядете своите сладки пирожки и да се радвате от това, че Истината е дошла при вас във вашия дом и вие можете във всеки момент да уточните това, което не ви достига.
35. Известно време беше нужно да бъда редом с вас, позволявайки ви да слушате, да се отнасяте с внимание, да оценявате, да разсъждавате, опитвайки се да разберете. Аз всичко ви предлагах. Предлагах ви, за да го оцените самостоятелно, защото, защото на Мен Ми са нужни ученици, които разбират Това, Което Аз им давам.
36. Другите са длъжни да изпълнят друга роля на тази Земя. И те я изпълнявят, покривайки пространството с различен род викове.
37. Известно време пояснявайки много неща, Аз ви говорих, че ще дойде час – Аз ще трябва да тръгна и вие ще трябва да излезете от построените от хилядолетия жилища и да се придвижите в това направление, където ви очаква друг свят, вашият истински свят, където можете да станете човеци, а не това същество, което претендира за ролята на човека, но с действията си прекарва този живот, който по качество е по-лош от този на животното. Затова още трябва да умеете сега да станете човеци, трябва сега да дойдете в този свят.
38. И разбира се, вие дружно казвахте: “Ние вярваме, ние сме готови да тръгнем навсякъде и с голяма радост опитваме да постигаме Учението. Аз видях във вашия порив хубави стремежи, и се радвах, че все пак вие мажете да вземете и опитвате да овладеете, и даже се изменяте.
39. Но ето настъпи часът, когато трябва да обърнете от този път и да преминете на друг Път, който върви в противоположната посока и вече само по наклонената нагоре към върха. Пътят, който никога не сте знаели, нито един човек на Земята още не го е изпитвал. Затова даже в клетките на тялото ви не съществува тази информация, това все още само ви предстои сега да започнете да придобивате.
40. Вие даже не знаете какво е това, какви са характерните особености, когато се движиш към върха, защото постояния навик да се движите надолу е създала своеобразни стереотипи в съзнанието, чрез които вие възприемате света, и на вас винаги ви се струва, че всичко се движи само в тази страна.
41. Не, има движение и в другата страна – това, което може да съществува вечно. А това, по което вие се движите, то не може да бъде вечно, то е крайно. И краят на такъв свят вече идва.
42. И за да дойдете на този вечен Път, трябва да се отклоните от предишния, да преминете определено вълшебно разстоя-ние, където много ярко ще започне да се видоизменя вашето същество, където его-измът много ярко ще се разкрие във вас и вие ще се разбунтувате отвътре, стараейки се да разберете това, което става с вас.
43. Това е непрост Път, тук да преминете няма да можете, с такава чрезмерно разраснала се гордост. Този Път е много сложен, и където вярата ще играе решаваща роля. Именно истинската вяра, а не прост празни думи за това, че вие вярвате. Истинска самоотвержена вяра, където трябва да изпълнявате труд, отдавайки всички свои сили, достойно отдавайки за това силите си.
44. А този труд е огромен, вие частично се сблъскахте вече с него и много отстъпиха изплашени, макар да разбирате, че това е правилно, че е хубаво, но тук веднага признавате: “Но ние сме слаби. Ето тук още ви се иска да си позволите слабост, на друго място още ви се иска да й отстъпите”.
45. Но ако така ще подхождате и по-нататък, по-добре не говорете за вярата си. Вървете в света и познавайте неговите закони пълноценно, както следва в този случай да познавате. Не трябва да бъдете лицемери. Ако вече сте се хванали да постигате Вярата, то учете се да я постигате самоотвержено, както се полага това да прави вярващия човек.
46. И ето настъпи час, когато трябва да зaвиете и Аз започнах да ви разказвам за законите на Школата на Живота, за Единното Семейство, което трябва да се построи на тази Земя, защото един Дом и едно Семейство на хората трябва да живее на тази Земя. Едно Семейство на цялата Земя.
47. Родно Семейство, а не сборище на разнолики кресльовци, които могат да говорят като че ли за своя Единен Баща, но безкрайно спорят един с друг, тикайки пръсти един в друг и опитвайки се да се уличат един друг в невежество, преди всичко опитвайки се да се възнесат в някакви илюзорни висини.
48. Това е погрешно поведение, защото даже в този случай, ако вие сте от една вяра, вие все едно ще бъдете чужди по между си, вие никога няма да станете родни.
49. А значи на определен период от време винаги ще се сблъсквате един с друг, вие винаги ще се сблъсквате, ще изразявате негодуване в отношениеуто си един към друг, защото боли, когато усещаш как твоя интерес неизвестно защо се разрушава от интереса на ближния. Кой е той и защо той поставя своя интерес по-високо от твоя?
50. В този случай егоизмът не може да намери покой, той бурно започва да повдига гласа си, за да отстои собствения си интерес. И вече се закрива в този момент съзнанието, то ослепява, пре-кратява се разумното осмисляне на това, което става, остава само опитът да се утвърди каквото и да стане собствения интерес.
51. Ето това е труден момент, който трябва да се осмисли, защото той се проявява във вас почти във всяко действие от живота ви. Почти във всяко просто решение, което се налага да вземате от сутрин до вечер всеки ден, се извършват ето тези закономер-ности.
52. И ето сега, когато съм ви открил пътя към постигане Училището на Живота, където започнах да давам безкрайно много преки елементарни подсказвания за живота, в който трябва да се ориентирате, всички вие трябва много неща да направите съвсем по друг начин. И разбира се тази задача ще бъде непроста.
53. Толкова истини, които вие получихте за последно време, няма нито едно учение на Земята. За този кратък период изобилието от истини превиши всичко това, което е съществувало на Земята въобще, а нали всичко само едва започва.
54. И съм готов да ви дам безкрайно много от тези истини, Аз мога да ви говоря безкрайно. На всеки етап от вашето развитие, колкото и да се повдигате, аз винаги ще виждам, какво да ви разкажа по-нататък. Този път е дълъг, той лежи сега пред вашите стъпки.
55. Но сега трябва да разберете това първо, което сега се излива в изобилие, а то е просто и конкретно, което е свързано с всяка крачка от вашия живот, та нали в тези крачки от живота ви се решава вашия разцвет. Не в глобалните разсъждения за великото, не в общите фрази за прекрас-ното, а в простите и конкретни усилия.
56. Нека сънят бъде едно тайнство, което ние само простичко ще охарактеризираме като отдих. Но между пробуждането и заспиването при вас протичат бурни събития, където всякаш от вас със всяко свое вдишване, с всеки удар на сърцето си, със всяка крачка силно влияе на живота на цялото човечество на Земята.
57. И на вас само ви се струва, че ако вие сам някъде в града или някъде сам в своя подвал правите нещо, то повече на никого то не се отразява. Не, това се отразява на всичко, на цялото Мироздание, но преди всичко на всички ваши събратя.
58. Вие сте свързани помежду си с единно енергийно поле, вие сте като единен организъм, където всяко ваше дихание се отразява обезателно със своето ехо във целия този организъм.
59. Затова, разбира се, ако наоколо има мъка, а тя расте постоянно сега и много бурно, глупаво е да мислите, че виновниците са някъде настрани. Ако вие продължавате да удовлетворявате тази или онази слабости, помнете: вие сте пряк съучастник в тези нещастия, вие създавате цяла верига от събития, която позволява на тези пожари да се разгорят все повече и повече.
60. Затова вярващият, чувстващ огромната отговорност на своите рамене, преди всичко разбира, че неговите крачки така влияят на всичко случващо се, кога той трябва да бъде постоянно бдителен към това, което прави, как да постави крака си на земята, колко достойно се е докоснал с ръката си към този или онзи предмет, колко достойно е изрекъл тази или онази фраза, колко достойно в дадения момент бие неговото сърце.
61. Затова той хилядократно умножава вниманието си върху всяка своя крачка, която той прави днес, той много критично се отнася към това, което прави сега, и се пита преди всичко, за всичко, което в дадения момент се налага да прави.
62. Той бурно търси тогава подсказвания в окръжаващите, той винаги се устремява към ближния с въпроса: “А как мислите, достойна ли е моята крачка в този случай, не виждате ли вие подсказка в този случай за мен?” И той няма да дава мира на окръжаващите го, очаквайки жадно подсказки, като влага животворяща.
63. А това във вас сега не се проявява. Още щом вие сте се устремили сега да давате подсказвания един на друг, вие сте видели как започва да се затваря нещо вътре във вас, и егоизмът започва да ви стяга, припокрива ви гърлото, заставя ви да мислите съвсем по друг начин, където започвате да се боите от подсказващия, където още повече започвате да ругаете подсказващия, веднага започвате да го поучавате, спомняйки си едни или други аргументи и фрази от Истината.
64. Но това вече е проява на невежество, защото каквато и да е било подсказването по отношение на вас, по какъвто и начин то да се е проявило, вие в никакъв случай не трябва да се устремявате да поучавате в отговор, вие сте длъжни да бъдете само благодарни на подсказващия.
65. И ако той пита нещо за пояснение, пояснете, но ако не попита – не смейте да отваряте уста, поучавайки този, който ви е поучил преди. Това ще бъде недостойно.
66. Вие можете само в този случай да поучавате ближния, когато той невярно е направил подсказване на друг свой ближен. Ето тогава вие от страни можете да подскажете, в какво е истината в неговата грешка. Но по отношение на вас, то даже ако не е прав, не бързайте да се оправдавате.
67. Стремежът да се оправдаете е проява на егоизма. Това е неверно. Трябва да го усмирите. Спрете го и приемете благодар-но това подсказване, което идва към вас.
68. В истината чистия дух никога не се стреми да се оправдае запомнете този прост критерий, макар да изпитва болка от това, че не го разбират и изказват такива глупости. Но той няма стремеж да се оправдае и даже действието, по което той се опитва да се оправдае, може да му донесе тежест.
69. Стремежът да се оправдае това е качество на болно общество, защото то стои в противовес на развитието на несправедливостта. Колкото повече несправедливост, толкова по-естествено възниква желание да се борите с нея и да установите справедливост. Ето това е истината за основата на оправданията.
70. Но в нормалното общество няма стремеж да се оправдаете, защото естествено там не може да има несправедливост.
71. Затова ако вие говорите за това, че искате да отидете в новия свят, запомнете един от простите критерии, който може много да ви даде в качеството на подсказване. А вие можете да видите как просто това се проявява в живота ви.
72. Само някой да опита нещо да изрази, някакво собствено разбиране на вашата грешка – и у вас веднага вътре всичко се разгаря, иска ви се да се оправдаете, иска ви се да разкажете как всъщност е било, и тук ви разпалва много силно и ви въвежда в неуравновесено състояние. Това е пряко проявление на такива примитивни, диви форми на егоистични чувствени проявле-ния, с които вие много сте напълнени.
73. И ето сега започна във вас нов етап на постигане. Но какво сте вие всъщност? Каква е вашата истинска същност? Как да осмислите произтичащата реалност, в която вие сега попадате?
74. И Аз ви дадох за начало “Последна Надежда”. Този труд ви позволява да покажете първоосновата, от което трябва да започва вашето размишление, защото мисленето на човека трябва да се движи по път, нямащ вероятност от някакво отклонение от Истината, от правилното развитие.
75. Иначе ако има някаква степен на отклонение, то на вечния път, на някакъв определен етап от времето това отклонение ще стане толкова голямо, когато то вече ще се загуби зад линията на хоризонта.
76. Ако се определя прекия път, то началната позиция на размишляващите, или тези, които искат да се научат правилно да размишляват на този прав път, трябва да бъде безгрешен, определящ движение само в една права.
77. Ако в този случай има макар и малко отклонение в началните данни, то, разбира се ако тя е малка, в началото в някакъв отрязък от времето това може да бъде незабелязано.
78. Но ние говорим за Вечността, а там различието ще тръгне, разбира се, и ще бъде много голямо и отново ще настъпи объркване във вашия мироглед. Затова е нужно да се формира вашия светоглед безгрешно, това е възможно.
79. Всичко до сега във вас е с големи грешки, и се позволяваше на всеки желаещ да поговори за живота, да ражда една или друга концепция с разсъждения за материалния свят, за живота на човека, за Битието въобще. Това се позволяваше. Позволяваше се за това, защото съзнанието на човека в някаква степен да съзрее за това, че да приеме Истината.
80. Ако съзнанието не разсъждава на дадената тема, ще бъде много сложно да приеме Истината, защото това е друго ниво на мислене, не това, което сега притежава човека.
81. Вие сега можете да имате голяма степен на грамотност, вие можете да имате в своето образование маса институти и прочие висши заведения, завършването на които вие превръщате в свой живот, но уверявам ви нивото на човечеството сега е такова, когато с негова помощ може леко да се обясни, в какъв ъгъл стои греблото, но не повече.
82. Да се говори за голямото - веднага възниква голямо объркване, и е добре, докато човек това не забелязва, той с увереност разсъждава, не забелязвайки, каква глупост понякога може да сформулира в своите изречения. На него му е трудно да оцени, защото той не може да погледне от страни на своите разсъждения, а тази оценка може да се направи само в един случай, когато знаеш, кое какво е, безгрешно. Само тогава възниква вероятност да направиш правилна оценка.
83. Това не притежава нито един човек, затова такива търсения са скрити от него и той самоуверено се радва, че едни или други негови прозрения и разбирания имат голяма ценност. Но всичко това е до време, временно.
84. Затова туй, което е изложено в “Последна Надежда”, това е ниво, което е необходимо сега да придобиете обезател-но. Това е изначална летва, от която едва започва правилното формиране на съзнанието на човека, и опирайки се на което вече самостоятелно можете много да осмислите за своя живот и за Битието наоколо.
85. Разбира се, да изразиш в такава малка книжчица великата основа, нямаше възможност подробно и достъпно да се описва възможно повече и по-широко: за това ще е необходимо твърде много време. А времето не винаги може да почака, и затова за определеното време трябваше да се направи колкото може това достъпно. И Аз ви го дадох.
86. Разбира се не веднага всичко може да бъде ясно, но още повече сега трябва да се постараете, трябва да се повдигнете до това ниво. По-ниско от това ниво не бива да давам това начало, тогава нищо няма да се получи. По-ниско – това вече е твърде грубо и примитивно. Трябва обезателно да усвоите това ниво. И тогава всичко започва да се открива съвсем на друго равнище.
87. И ето още един път ще се върна към един момент. Когато Аз – казах: Дойде часът да завиете”, във вашия живот се случи малка, по своему горчива, но още по-малко неизбежна ситуация, когато дойде часът и Аз се радвах, че вие сега ще завиете и ние ще тръгнем дружно там, където трябва, Аз завивам, а вие продължавате да вървите в предишната страна.
88. И разбира се тук се получава известна неизбежност. Аз немога сега да се върна. Ако съм завил, ще вървя по-нататък. В обратната страна не мога да тръгна, пътят за обратно е затворен.
89. Може само да се разкривам във все по – тънките проявления, но не трябва да се разкривам във все по-грубите. Затова това отиване играе определена роля.
90. И в този момент Аз почувствах, че вие започвате да се откъсвате и то много бързо.
91. Непроста ще бъде задачата ви сега правилно да оцените. Затова сега е крайно необходимо да умножите своите усилия, да умножите бдителността си е крайно необходимо.
92. Опитайте да се ориентирате от просто подсказване, нали сега трябва да се промените напълно. Напълно! Затова дсега да активизирате процесът на осмислянена това, което става с вас е крайно необходимо, да се активизирате колкото е възможно. Започнете да мислите, започнете да разсъждавате.
93. Едно е, когато говорите за професионалните навици, а друго, когато говорите за морално етичните страни на живота. Това е особен закон, тук няма професионални навици, и затова тук няма никакви звания, които биха могли да отделят сред вас някой по-мъдър, а друг по-малко. На вас еднакво ви е дадено правото да се учите да разсъждавате, да мислите на тази тема.
94. Затова да мислите достойно, трезво осмисляйки ставащото – това е важно. Само мислейки вие ще започнете да разкривате сред общите обстоятелства детайли, които ги съставят.
95. В каквито и обстоятелства да попаднете, помнете: те всички се състоят от някакви съставящи детайли, или от по-малко множество, или от по-голямо. Затова правилно да осмислите обстоя-телствата е възможно, само правилно осмисляйки всички съставящи детайли.
96. Когато не разсъждавате за тези обстоятелства, не ги разкривате, не ги разглеждате, и да ви зададат въпрос е много сложно. Вие говорите за нещо обобщено, струва ви се, че говорите за конкретното, макар нищо конкретно                                                                                                                                                                                                                                                                              
97. И ако проследите за езика един на друг, вие в последствие, а даже още сега можете да забележите, как в обилните фрази, вие като правило, за нищо не казвате. Вие много говорите празни думи, и отново независимо от нивото на своето образование.
98. Такава е сега физиологията на човека, психическите му качества, неговите интелектуални особености. Животът не ви е позволявал да разсъждавате за себе си. На вас са ви строили рамки, коридори, по които вие сте били длъжни да вървите и послушно да приемате едни или други указания, след което съзнанието ви е станало твърде ограничено, примитивно, което е могло само да слушате заповеди, идващи отвън, но където сами да разсъждавате, като правило за много неща не умеете.
99. Още повече за живота, за който вече някой е помислил, някой е съставил определени системи, учения, които са влезли като определено правило и се предават чрез тясна група хора, които вземат властта в свои ръце. Тези правила се пазят от тях, законите, свързани с психологията на човека. Тези знания се пазят от вас, защото на вас това не ви се дава, тъй като това ще ви даде твърде голяма свобода на действията.
100. Това не е било изгодно, затова хиляди години тези знания са се скривали, а на вас ви се е давало само това, което в този случай образно може да се изрази: това, което е позволено да знае стадото, което трябва да се управлява. И вие сте се ползвали от това и даже сте се радвали.
101. Вие сте могли да забележите такъв момент: когато се изисква да разсъждавате самостоятелно, много е сложно да се прави това, и на вас ви се иска да попитате: “Подскажете какво трябва да се направи, и аз ще го направя”. Но да се мисли се оказва, че не е така просто, иска ви се някой да ви каже. Взел после и послушно изпълнил. Но това вече е незавидно ниво на мислене, с такова ниво на мислене ще бъде много трудно да се придвижите по-нататък.
102. А ето сега Аз искам вие да се научите да разсъждавате, да разсъждавате много широко, не примитивно, не така както е изгодно на тази или онази система, а самостоятелно да се научите трезво да оценявате всичко, което с вас се случва. Затова Аз ще ви позволя да направите това и ще ви открия всичките тези закони. И още повече, такива, които не е знаел повече никой. За това дойде часът, и затова сега трябва да се научите да бъдете мислещи хора.
103. Необходимо е да усвоите.
104. И в тези дреболии се крие великото. В тези прости – прости обстоятелства, които се случват във вашия живот се таи Вечността. Затова дойде време да постигате достойно.
105. Ако силата на инерцията в някаква степен е сработила и вие продължавате да вървите в предишната посока, сега всичко зависи от това, кой по-бързо ще се опомни от вас, за да приложи сериозни усилия, за да догонва.
106. Защото в този случай има допустим предел, когато вие можете да се разтеглите на известно разстояние, движейки се след Вървящия напред, има опрледелен допустим предел. В него има граница, по-далече от която вече не трябва да се изостава.
107. Има един предел, където нивото на вашето разбиране е приблизително един и същ. По-нататък ако се спуснете по-ниско от този предел – ще се появи обреченост, т. е. някаква вече явна неспособност да догонвате.
108. А докато в зависимост от характера на мислене на представителите на човешкото общество, става тази много голяма, разнообразна градация на социалните нива, започвайки от тези, които разсъждава на едно свое ниво, изказвайки се само в понятията на всевъзможни жаргони.
109. И такива нива не са малко във вашето общество, където всеки представител на едно или друго ниво не може да разговаря с представителите на другото ниво. Нивото на разбиране при тях е съвършенно различно, затова, ако те се срещат, на тях им е много сложно да се разберат един друг. Такова разнообразие е твърде много. Това говори за това, че обществото не се формира правилно.
110. При правилно формиране нивото на разбиране във всички вас трябва да бъде едино и също. Той може да има някакви разнообразни индивидуални, неповторими оттенъци, но приблизително нивото на разбиране обезателно трябва да бъде едино и също. Само тогава човешкото общество има възможност максимално да реализира своите творчески възможности, защото тяхната реализация често зависи от правилно установените взаимоотношения, от организацията на съвместните усилия.
111. Ако вие не можете правилно да организирате усилията, то ще живеете в голямо разнообразие на Земята, но вие всички сте сами. Вие сте сами както самотния пътник в пустинята, макар наоколо да има много събратя. Така сложно ще бъде много да се прави, затова вие виждате как се съчетават тези разнообразни усилия в опита да се построи добро общество, което в тези условия е просто невъзможно да се строи.
112. И тези усилия са били безплодни, те само са носили временен характер, където всеки път нови, подобни усилия са давали надежда, че всичко, навярно ще се удаде, сега ще се удаде да се построи хубаво общество.
113. Но минава малък промеждутък от време и всички разбират, каква оказва се глупост е била, че всичко трябва да се прави по друг начин. Наново се устремяват, но всичко се повтаря пак така безконечно в течение на хилядолетия.
114. Не трябва така да се строи прекрасното бъдеще, съединявайки своите усилия, имайки при това такова голямо разнообразие в своите нива на разбиране на окръжаващата реалност.
115. Затова законите на мирогледа, разбирането на мирогледа, в политиката, в живота на мислещите хора се счита за най-първата, най-главната задача.
116. Ако искате да построите някакво общество, това разбиране е свързано с мирогледа на човека, и винаги се поставя на най-първото стъпало, най-важното, където вече оръжието и прочее методи на въздействие върху масите се отнася към по-ниската категория. Формирането на мирогледа винаги се поставя на първостепенно стъпало от всички. За това също разбира се, че с нея започва всичко.
117. Ето защо тези знания винаги са се старали да натрупат чрез разни знахари, магьосници, мистици, прочие – прочие, които вече достатъчно са се проявявали на Земята в човешкото общество. По този начин хората са се опитвали да натрупат знания, които често се явяват противоречиви, далеч не винаги те съответстват на истината, но по трошичка са се опитвали да съберат нещо истинско.
118. Но до това време се допускаше такава игра – игра с малки деца, с много ограничения, които се поставят за детето, за да не може то от това креватче да излезе да излезе извън ограниченията и да стъпи в ямата.
119. Необходимо е време, когато съзряването ще достигне до нужния период, и тогава може тези ограничения да се премахнат, за да се придвижва човек самостоятелно във всяко направление и да може достойно да осмисля това, до което той ще се докосва в тази реалност.
120. Настъпва моментът на нормалното формиране на съзнанието ви, на вашия вътрешен свят. Но развитие, което преди всичко произтича от собствените усилия на човека. Не трябва да ви формират с правилни странични усилия. Вашата собствена крачка – в нея сега е заключено великото.
121. И бъдете внимателни. Школата на Живота е велико Училище. Това не са тези примитивни понятия на религията, които съществуват в живота на човешкото общество, разбира се тези понятия са много примитивни, на тях се объркват, правят едни и същи грешки.
122. Школата на Живота е особено изкуство и религията като цяло трябва да се разбира винаги като изкуство за развитието на човека, а не в този ограничен смисъл, вече изчерпал себе си като понятие, което е съществувало до сега.
123. Затова за много думата “религия” – това е нещо такова не съвсем уютно и често извиква гримаса на някякво недоволство, неприемане. Но естественно, защото с тази дума сега вече са свързани толкова всевъзможни фанатични, ненормални проявления, нещо диво, толкова различни нечистоти, извършени в тази област.
124. Разбира се, думата “религия” сега много просто смущава. Но ако искате – отхвърлете настрана тази дума. Нужен е вашият живот – ето този обект, където трябва да бъде насочено вашето внимание. Живот напълно, не някаква отделна страна, а живот в пълна степен.
125. Има основа – духът, а външните листчета на розата това е вашата култура, това е умение да проявите своето творчество на основата на този дух, който трябва да се проявява във вас.
126. Защото тялото за това ви е дадено, за да може невидимото заключено в сърцето ви да стане видимо и да преобразува Светът на материята. Ето тази задача стои сега пред вас, а ценността й едва сега предстои да се разбере от човека.
127. Дайте сега да умножим своето внимание. Твърде много натрупвания направихте за последно време. Направихте първите крачки към съставянето на Единното семейство, разбира се, разтревожил се е целия егоизъм, с който сте надарени.
128. Още повече вие видяхте, колко леко могат един друг да ви задяват изказванията на ближните, когато могат леко да зацепят вашия егоизъм, когато върви по отношение на вас едно или друго изказване, което никой до сега не е смеел да прави.
129. Та какво е това да направиш подсказване на ближня за грешките му? Никой в света като правило не се стреми да прави това, защото разбира, че само да изкаже този съвет – тя обезателно ще накърни егоизма на ближния, и той ще се обиди. Затова, като правило, подсказване за живота никой не дава, всички се стараят меко до заобиколят тази страна, мислейки, че той сам ще се досети.
130. Но в този случай вие се движите по най-бавния режим на формиране, когато всеки трябва да се сети сам. А нормалната цивилизация може да съществува на друго ниво: когато всички заедно се посъветват и намерят заедно най-доброто решение. Ето това позволява бързо да се развивате и да разцъфтявате в Лоното на материята.
131. Но за това трябва да се устремите един към друг със съвети и да се устремите един към друг с желанието да послушате подсказката. Ето това сега трябва да умеете да обичате. Ако искате да подсказвате, учете се обезателно да подсказвате, не се страхувайте да обидите, защото обидата е съдба на невярващия човек.
132. Вие въобще никога и в никакво направление не трябва да се обиждате. Обидата – това е част от грубите прояви на този, който претендира да бъде човек, но още далече не е човек. Точно това обезателно трябва да си изясните.
133. Вие твърде много сте склонни да се обиждате на своите ближни, на техните действия. Затова умейте на това да погледнете достойно. Никой не може да ви обиди, на вас могат само да ви донесат това, което трябва да разберете.
134. Така че старайте се да разберете, бъдете по-добри на тази основа. Какво ви пречи да станете по-мъдри, когато толкова подсказвания възникват наоколо – и в качеството на преки изразявания на известни слова или действия, които предприема някой от ближните по отношение на вас. Нека да са груби, нека да са ви причинили болка – е и какво, нима това може да ви смути?
135. Преди всичко трябва да ви смути това, че в този момент, когато сте изпитвали болка, вътре във вас внезапно е възникнало недоволство по отношение на тези действия. Ето тук бъдете внимателни, защото това вече ще бъде недостойно действие, в никакъв случай не трябва вътре във вас да бъде разгърнато такова негативно усилие.
136. То трябва обезателно да бъде подтиснато и преодоляно правилно, с правилни усилия, които Аз в последно време съм подчертавал: какво да прави в този случай вярващият човек, по какъв начин преди всичко да установи мир в себе си, а вече установявайки мир, творчески да приложи по-нататъщни усилия, как по-нататък да постъпи по-добре – така или иначе.
137. Но обезателно отначало трябва да установи мир. Не го ли установите, вие и строгост не можете да проявите правилно там, където трябва да проявите, вие и нещо меко, добро няма да можете също така да проявите там, където би следвало да направите.
138. Главното е мирът, всичко във вас на това се основава. А мирът – това е само привеждане на себе си в порядък, защото нарушаването му възниква само на една основа: възбужда се егоизмът в съприкосновение с едни или други действия.
139. И ето погледнете: много ли негодувате по повод на това, което се случва? И ако е много, вие сте много нещастни, вие така да се проявите като човек няма да можете. Вие както и преди ще пребивавате в тази верига на големи мъки и беди, които сега много ярко се разгръщат на Земята. И вие сте виновникът на тези беди, именно прекият виновник, ако отвътре има толкова негодувания и неприятности. Затова погледнете и в тази страна много внимателно.
140. Сега е необходимо да познаете Школата на Живота, настъпи това време. Не отстъпвайте, а то в първите времена се втурнахте да правите, както често се случва с вас, а после се сблъскахте с големи трудности и започнахте обратното от тичане или да се опитвате да използвате своята хитрост, опитвате се да заобиколите това, което именно следваше да разберете, следваше това да усвоите, да изучите, да се ориентирате.
141. И затова Аз мога да ви кажа направо: в голямото количество опитвайки се всичко това да сътворите, вие сега в различните Семейства се делите на две категории: много малка група (понякога даже един човек, а може би пет човека по отношение на десетки) – това, като правило е инициативната група, способна да безпокои всички останали, способна да забелязва много неща, много строго да се отнася към това и да се опитва да положи всички усилия, защото всичко това да не се явява в качеството на ненормални проявления, в качеството на това, което нарушава законите, дадени от Истината.
142. И те често пребивават в голямо безпокойство, те са готови и това да покажат, и това да покажат, и това не им харесва от това, което става вътре в Семейството. Тази група е не много голяма.
143. Всички останали – тях може условно да се нарекат “инертна маса”, която не бърза да приема решенията на това малцинство. Те се боят от тези решения, те бързат да засенчат тази маса, да я потиснат, да я приглушат, да кажат, че всичко е нормално, да изкажат някакви общи фрази, взети от Истината, но използвани неуместно. И при това се подтиска инициативата.
144. И разбира се, ако Аз ви казвам: “Решавайте с болшинство гласове”, какво можете да решите с болшинство гласове, ако преобладаващото мнозинство в тази маса – това са тези, които се отказват от решенията, които би следвало да изпълнят?
145. И се получава в основата си сега в Семействата ви съществува някаква обречена ситуация,обречена от това, че вие не можете да се сформирате, защото с такова състояние на вътрешния ви свят в това Семейство това по принцип е невъзможно да се направи.
146. Тоест нивото на Семейството ви, качественото ниво е по-ниско от долното ниво, допустимо за формиране на Семейство, получава се, че това ниво е по- ниско. При такова качество да се формира правилно единно Семейство е невъзможно.
147. И затова дадените ви правила, дадените ви закони, дадени с различни многочислени подсказвания, в такъв обем, който никой още не е давал, а сега само за една година, тези правила вие сте длъжни да изпълните, но вие сте престанали да ги изпълнявате.
148. И разбира се това е голяма неприятност, защото без да изпълните тези закони, вие запазвате своя вътрешен свят на много ниско ниво, който не може да състави правилното формиране на единното Семейство. И затова такава маса пребиваващи в единното Семейство съставлява общата енергийна среда, много силно влияеща на съзнанието на всички и съзнанието се получава такова едно вяло течащо, хаотично-объркано.
149. И вие виждате сами в практиката, как започвате да разсъждавате и за нищо в крайна сметка не можете да направите правилен извод, не се получава всичко. Вие един вид разсъждавате, един вид много говорите, но в крайна сметка нищо не се получава: някаква каша, която само донася излишна умора. Действително така и ще бъде.
150. Осъществява се закономерност, която няма да излъжете, това ще е невъзможно, още повече вие сами я създавате и тя започва да работи.
151. Затова активното изпълнение на това, което вече е дадено в качеството на подсказки е много важно. То започва да разкрива вашия вътрешен свят, и му позволява активно да се формира по такъв начин, че духът започва да взема властта над вашия егоизъм.
152. Аз мога сега някак образно да ви скицирам. Веднъж ви говорих за черупката, в която сте запечатани и която не ви позволява правилно да възприемате окръжаващата ви реалност. Ако така се нарисува, то тя е този егоистичен чувствен свят във вас.
153. Вътре в нея, като зрънце, се намира огънят на духа, който съставлява основата на душата ви. Именно благодарение на това огънче това егоистично чувствено възприятие е станало много ярко във вас.
154. Вие сте единствените представители в Мирозданието, в които това качество е станало толкова богато и ярко, и повече в никого във Вселената не съществуват такива качества. В нея даже не е предвидено такова проявление на егоистичните чувствени особености. Ето това огънче е подгряло егоистичния чувствен свят, и му е дало твърде ярко да се прояви.
155. Но в такова ярко проявление егоистичния чувствен свят, на свой ред налага силен отпечатък на съзнанието, и цялото възприемане на реалността от вашето съзнание се осмисля само чрез тези чувствени егоистични прояви.
156. Тоест, получило се е, че егоистичният свят отвън охранява вашия дух, а цялата информация, идваща отвън, попада на обвивката на егоистичния чувствен свят, именно на тази обвивка. Тя е на върха и естествено, чрез нея става пречупването на всичко, което виждате наоколо.
157. И се получава, че виждате окръжава-щата реалност именно от егоистична гледна точка. Вие се намирате на прекрасно място в Природата, но как го оценявате? Разбира се то се пречупва, и вие виждате колко хубаво би ви било тук да отдъхнете, как хубаво би било тук да си построите дом. А колко е прекрасно това дърво! Навярно ако в къщи го направя на дъски, би било много интересно. Какви прекрасни съчки: сега трябва да ги отрежа и да направя някаква дреболия – пак за себе си, проявявайки ето тези свои наклонности. Тоест постоянно се пречупва окръжаващата реалност.
158. Вие не можете по друг начин да погледнете на тази реалност, вие гледате колко изгодно е това на някого – вие постоянно гледате колко изгодно е това именно на вас.
159. И от тези позиции се пречупва всяка реалност, с която се сблъсквате в своето общество и въобще на Земята. Разбира се такова пречупване не ви позволява да видите окръжаващия ви свят правилно, така, както е бил длъжен да го види човек, и при това правилно, естествено, да осмисляте това, което виждате.
160. Ето така е трябвало да произтече този процес, когато това зърно на духа постепенно е разцъфтявало, а това е ставало в продължение на тези дълги векове, когато ви показвах закона, при който Отец, позволявайки ви да се връщате на Земята отново и отново, обигравайки вашата жизнена дейност въпреки усилията ви, е позволявал да се натрупва този дух отвътре.
161. Макар че постоянно сте се устремявали да убивате, постоянно сте живели в угода на егоизма си, вие постоянно сте прилагали усилия да се самоунищожите, а Отец е създавал условия, че в тези ненормални проявления вие макар и някаква бихте могли блага роля да изиграете за благо на човечеството, макар и някаква.
162. Затова, ако сте склонни да се ругаете, то вие ще бъдете родени там, където ще се ругаете и при това, ще играете някаква блага роля в това общество, определена насоченост ще задавате.
163. Тоест ето по такъв простичък начин се обиграва живота на всеки от вас, и се получава, че много ваши негативни усилия са така обиграни, че това да не носи прекалена вреда на вътрешния ви свят.
164. Затова по цялата Земя вашия живот се е съхранявал с такива комбинации от съчетанията по между ви, при които вие макар и някакво благо, въпреки всичко сте започнали да принасяте.
165. Ако това съчетание от различни комбинации не се е предвиждало от Отец за вас, вие не бихте могли с такива качества да живеете на Земята. За кратък период от време бихте измрели, като нещо такова неразумно, нехармонично, не способно да се адаптира в окръжаващата среда по законите на материята. Това би било невъзможно с такива качества.
166. И това огънче отвътре започнало да расте. И колкото повече то е израствало, толкова по-близо неговата сила се е приближавала с непосредственото съпри-косновение с егоистичната обвивка (т. е. разраствайки се отвътре, то все по-близо се е приближавало към този егоистичен контур), толкова повече е възниквал контрол от страна на вашия дух над тази егоистична обвивка.
167. Тоест понякога вие сте могли да почувствате, какво ви се иска да направите за себе си, а вие започвате да се спирате, някаква съвест отвътре, някакъв глас спира, казва: “Не,не, тук нещо не е както трябва”. Вие вътрешно започвате да чувствате – нещо не е както трябва, макар егоизма диктува, говори: “Вземи, ами че това е удобно, това е вкусно, това е сладострастно, моля, ползвай се”. Не, вие чувствате: някак си не е това. Тоест вашият дух вече е започнал да контролира вашите качества.
168. Така че сега е настъпил моментът, когато възприемайки даденото ви, опитвайки се достойно да го осмислите, да го осъзнаете и да го реализирате чрез своите практически усилия, вие ще позволявате на духа да излиза извън пределите на егоистичната обвивка и да се създава и оформя извън нея, навън.
169. И ето тогава, когато най-пълно обхване чувствения егоистичн свят, той ще бъде доведен до нормални, хармонични проявления, а цялата информация, която ще получавате по- нататък, ще попада на духовната ви основа, но никак върху егоистичната обвивка, защото отгоре вече ще бъде вашата духовна основа.
170. Тогава няма да вървят егоистични пречупвания, и тогава съзнанието ще бъде способно да разсъждава правилно, без такива ненормални изкривявания.
171. Ето към такова състояние сега е необходимо да се приближете, затова Аз съм позволил на много да се докоснат до тези задачи.
172. Аз виждам, сега много обръщат на това внимание, философският свят на Русия много сериозно се опитва да осмисли даденото им сега. Наистина от своите няколко позиции, но те са много радостни, че са видели необичайното, новото, особеното, което може да стане според тях основа на философската мисъл въобще в Русия. От руската академия сега група учени искат да зададат някои въпроси, очакват среща...
173. Ето по такъв начин развивайки се, вие трябва да прекрачите в бъдещето и да позволите на своето съзнание дълбоко и правилно да прониква в окръжаващата реалност, осмисляйки я достойно. Е, а сега има задача – да се увеличи това зрънце на духа, което е окръжено с плътния контур на егоистичния чувствен свят, много ярко проявяващ се, и който в определена степен ще ви пречи сега.
174. Но с това вие се сблъскахте, опитайте сега достойно това да осмислите, да оцените и достойно да приложите усилия в движението си по-нататък, защото сега започва много сериозен труд и разбира се е нужно трезво мислене, а не превзето.
175. Където във вярата трябва да се ориентирате окончателно, защото да вярвате до първия някякъв интересен, необичаен поврат, а после пак да искате доказателства, пояснения, оправдания от страна на Истината, - това е ненормално. Ако до сега нещо още се допускаше, то по-нататък това вече не може да се допуска, защото трябва да се познава много необичайно.
176. Не забравяйте за простото, което Аз ви подсказах: да измените ще ви се наложи сега всичко в себе си. Нещо интересно още ще се съхранява във вас определен период от време, защото има някои действително много хубави достижения във разбирането ви, но много неща в съзнанието ви, разбира се трябва да се променят.
177. И сега трябва много да преосмислите по отношение на вашите семейни проявления, защото така както се строи при вас семейството – това, разбира се, е немислимо безобразие, защото там е много сложно да се говори за някакво щастие.
178. Защото при такива съчетания и усилия, които прилагате вътре в своето семейство във взаимоотношенията между мъжете и жените, такива действия, по правило, никога не могат да се проявяват хармонични, вие винаги ще чувствувате някакво наслояване и в крайна сметка във вас всичко ще се руши.
179. А в такъв вид, в който съществуват сега много семейства (именно много, може смело да се каже, Аз наистина не искам да ви плаша и да ви казвам: всички семейства), това повече прилича на някакъв семеен затвор, брачен, но в никакъв случай на нещо хармонично, което се съчетава в този случай между този и онзи човек.
180. Затова тази страна трябва сериозно да се разглежда, много сериозно да разглеждате тези взаимоотношения.
181. Твърде много наслоявания възникват в този случай, твърде много слабости допускат мъжете, следвайки своите инстинкти, допускайки твърде много не-чисти прояви, които само разрушават много прекрасни чувствени прояви, огрубявайки взаимоотношенията, създа-вайки някакви диви суеверни илюзии, само разрушават съзнанието му/на мъжа/, не давайки му да разцъфти.
182. А естествено ако мъжът не разцъфтява достойно, то и на жената редом ще бъде сложно да разцъфтява. Трябва обезателно това да се започне, даже преди всичко с мъжете.
183. Жената е Природа, тя вече е като цвете, способна да разцъфти всеки миг, щом се появи слънцето и запръска хубав, добър дъждец. Но ето ти на, сега мъжът трябва и като дъждец да запръска, и слънце да бъде.
184. Но ето с това се получи известно усложнение. Той повече прилича на черен като кюмюр облак, където не дъжд, а някакви киселини се изхвърлят от няго, от които се иска да разтвориш непроницаем чадър. А под този чадър и на цветята им е сложно да разцъфтят, започват да повяхват, да съхнат в сянка и без влага.
185. Затова задачи, много твърде сериозни задачи трябва да решават сега мъжете и да преглеждат отново много свои позиции на поведение във своите взаимоотношенията от такъв род.
186. Тези закони, които съществуват до днес и още някои, които Аз съм ви поставил като ограничения, забраняващи едни или други действия, са разчетени за най-слабите от вас.
187. Но засега това се разпространява почти върху всички, където с тези забранителни заповеди Аз се опитах да огранича тези естествени дивашки форми, към които често се стреми човек, и го привличат много силно.
188. Всичките тези привързаностти сте донесли от обществото, в което сте живели и сте допускали много грешки от такъв род. Затова заповедите, които получавате, сега носят два характера, два различни характера, където единият характер на заповедите – това са заповеди направля-ващи, а другият характер на заповедите – това са заповеди забраняващи.
189. Забраняващите заповеди винаги са временни, разчетени за този, или онзи промеждутък от време, който позволява на човека да се формира до определена степен на зрелост.
190. Ако ние видим детското креватче, а наоколо много опасни явления, (макар сами по себе си те да не са опасни, това е просто естествен, нормален живот: там има ями, там има огън, вода, река мълнии – на тази земя има каквото искаш), то на детето се налага сега да се поставят ограничения на кревата.
191. Тоест не трябва да се казва в този случай, че той има право да ходи където му скимне. Той има право да ходи където иска, това право изначално съществува в него, но в дадения период от време няма такава необходимост, защото това е опасно, и до определена негова възраст се поставят тези ограничения.
192. Те са възниквали в периода на съществуване на вашето общество, но всичко това са временни явления, и щом вие излизате по-нататък, ако още не сте достигнали нивото на зрелост, забраняващата заповед може да се видоизмени.
193. Но ако вашето видоизменение е достигнало до нужното ниво на зрелост, то тя просто започва да си отива. Затова, когато се повдигнете до нивото на нормалната зрялост, до това нулево ниво, за което Аз ви споменах и от което трябва да започнете нормално да се развивате във Вечността, всички ограничения във заповедите ще отпаднат, те ще са просто безсмислени. Вашата чистота няма да ви позволи да направите противното на Бога.
194. Всичко ще се определя от чистотата, не просто с някакви забраняващи изречения, изразени с едни или други думи, а с чистотата на вашето сърце. Вие просто няма да посмеете да направите противното на Бога, макар даже да не осъзнавате закона, вие и вътрешно ще сте неспособни да преодолеете в себе си. Затова сега това качество трябва да формирате. Всичко ще се определя от чистотата.
195. Затова сега ви е сложно да си представите какво ще е това общество, което ще бъде занапред, какви взаимо-отношения там ще бъдат между вас, защото ако Аз кажа: “Ще се свалят всички ограничения”, за вас такава представа може да предизвика, разбера се сега много диви образи. Какво означава сега всички ограничения да се премахнат, и къде се определя действително чистотата отвътре, или нещо друго звучи.
196. Разбира се сега това ще е невъзможно да си представите, тъй като нивото на егоизма още – о-хо. Вие гледате на окръжаващото ви от позицията, доколко това именно ви е удобно.
197. Защото даже в любовта към ближния, даже и в природната любов това се вижда: за себе си, любов за себе си. Мъжът обича жената за себе си, жената обича мъжа също за себе си, т. е. тук даже тук се проявява много нечисто. Разбира се, на тях им се струва понякога, че не е за себе си, но ако разгледаме по детайли, оказва се, че действително, само за себе си.
198. Един прост образ: ако вие обичате някого, а този човек не може да състави семейство с вас и започва да се влюбва в друг и да съставя с друг семейство, какво възниква във вас в този случай? Ако във вас възниква приятно усещане, радостно, че вашия възлюбен сега може да бъде щастлив, то това е хубаво качество, тогава вие сте го обичали заради него.
199. Но именно това е голям-голям проблем, възникват съвсем други качества, възниква голяма-голяма болка, защото ви се е искало за себе си, а не се е получило, получило се е за другиго. И егоизмът тук, разбира се се засяга.
200. В много други особености също точно така трябва по-иначе всичко това да чувствате, а вие чувствате съвсем не така. Пречи ви егоизма, той всичко пречупва и създава лъжливи понятия, лъжливи стереотипи в съзнанието, през които ви е трудно да се промъквате.
201. Там се получават такива дебри, храсталаци, където по-леко е да приведа като пример картината на Гоя: изображение на спящ човек, а около него летят крилати чудовища, и тя се нарича: “Сънят на разума ражда чудовища”.
202. В този случай в някаква степен това прилича: разумът на човека е приспан от неговия егоизям, и с помощта на този егоизъм в съзнанието му се раждат толкова чудовища. Той се озърта ноаколо, отскача от тях, макар че всъщност те не съществуват, той ги е създал в главата си.
203. Затова безкрайния опит да намерите виновника настрани, безкрайния опит да намерите този, който във всичко е виновен, върху когото маже да стоварите всичко, който се оказва страшилище наоколо, всичко това е егоистично усилие на човека. Той не иска да погледне навътре в себе си, но той е породил толкова много чудовища и безкрайно се страхува.
204. Но намирайки се под постоянен страх, разбира се, безкрайно търсиш този, който може да ви препъне.
205. И тогава започвате да се вглеждате в този, който идва и ви носи цветя в дома ви, и мислите: “А защо е дошъл той, какво всъщност му трябва ?” Вие не можете да повярвате в най-простото, че някой е поискал просто да ви подари цветя.
206. И ви става страшно, на вас ви е непонятно това явление, вие такова никога няма да направите. Тогава защо той прави това? Значи, той има нещо към вас. И това подозрение отравя всичко, то заставя да виждате картината на окръжаващия ви свят някак си отровна, мерзка, безобразна.
207. Но в такъв свят да живеете щастливо, разбира се е невъзможно, винаги ще се боите, просто постоянно ще се боите. Общувайки един с друг, вие постоянно ще се подозирате един друг, че ближният може да има към вас нещо негативно отвътре. Макар външно сякаш нищо не се изразява, но подозрението започва да гризе отвътре.
208. А ако още нещо подобно на това възниква, което вие предполагате в качеството на негативни прояви, това бързо утвърждава вашите негативни предположения, и вие започвате твърде много да вярвате в тях, че ближният действително има към вас някакви негативни пожелания.
209. И това превръща вашите взаимо-отношения по-нататък в нещо безобразно и нечисто. Но вие така вярвате в това и често така силно се привързвате към него.
210. А ние говорим: погледнете наоколо и разгледайте достойнствата на ближния. А тъкмо това не се получава, всички се стараят да разгледат недостатъците на ближните, за да ги осъдят веднага.
211. А това е усилие на егоизма, егоизмът иска да повдигне себе си. А как да се повдигне? Тези две качества Аз съм показал, две усилия, които са характерни за егоизма. Някои от вас също е желателно на това да обърнат внимание.
212. Егоизмът се проявява в две форми, когато трябва себе си да утвърди. От една страна – това е самовъзхваление. Това е твърде примитивна форма на проявление, много от вас са си отишли от нея. защото чувствате себе си неуютно, когато се занимавате със самовъзхвала.
213. Но има друга страна, която е общоприета, това е когато има стремеж да се унижат окръжаващите, да се намери в тях обезателна вина. Не е важно какво те говорят, може би те говорят хубаво, не, такова не може да бъде, там наверно трябва да бъде нещо лошо. И вие се стараете да намерите това лошо.
214. Това говори за невежество, невежество много глупаво и примитивно, за много ограничено съзнание, когато вие сте насочени другаде и сте роби на собствения егоизъм и на собствения страх, на собствените чудовища, които раждате.
216. Самият изначален опит да намерите нещо недостойно наоколо нека да ви накара да застанете нащрек, защото това е усилие на болен човек.
217. Учете се да виждате хубавото, да повярвате в това хубаво, защото в това е възможността да умножите своите блага, богатствата на своята душа, да умножите ценността на своята мъдрост.
218. В този случай може да се приведе отново прост пример: ако са се срещнали двама души и всеки от тях има едно достоинство покрай това даже голямо число недостатъци, при правилно общуване всеки от тях в края на краищата ще има по две достоинства: той ще вземе за себе си това достойндтво, те ще се обогатят един от друг.
219. А сега погледнете, колко седите тук в залата. Правилното ви общуване един с друг по между си за кратък период от време е способно стотици пъти, хилядо-кратно, рязко да умножи вашите достоинства.
220. Но вие беседвате така, вие беседвате за другия. Затова във вас има постоянна склонност да говорите за недостатъците на окръжаващите, за което ние сме уговорили закон, и Аз се опитах да ви забраня разговор за този, който го няма между вас, и да говорите за него в отрицателен смисъл.
221. Но много от вас и това престанаха да слушат и тихичко все пак ги тегли да говорят за нечистотите на някой от ближните, но когото го няма редом, защото в този случай вие можете да фантазирате безобразно както ви е угодно: ближния го няма, и той не може да ви поправи и да ви спре не може. И тук вие се разпалвате със своята болна фантазия, поставяйки всичко в безобразна, нечиста форма.
222. Тук, разбира се трябва да бъдете много внимателни, трябва да се спрете, и този, който може да види това отстрани трябва да приложи усилия да помогне на ближните, за да могат те да се опомнят от временното помътняване на съзнанието.
223. Влечението да се говори за недостатъците това е характерно качество на ненормалните форми на вътрешния свят, на неговите прояви.
224. Трябва да се научите да говорите за достоинствата на ближните, да се учите да ги разглеждате и ако действително ги намирате и можете да ги различавате, то умейте да придобиете също такива достойнства, умейте да разберете да разберете това достоинство и да го възприемете в себе си. В това се състои качеството на бързо възприемане на духовните ценности.
225. Стремежът да разглеждате само прекрасните страни на ближните ще бъде критерий, определящ достатъчно хубавото ниво на вашето съществуване по между ви. Това вече малко или много е хубаво общество, по-качествено. Такова общество сега няма въобще да намерите на Земята, т. е. даже група хора даже няма да намерите.
226. Ето тази задача сега Аз ви поставям, пряко ви обрисувам тези рамки, граници, закони, на вас ви остава само да опитате да го направите.
227. При това Аз ще ви разкажа огромно множество различни прости примери, от които просто трябва да се възползувате и да направите.
228. А това вече ще бъде вашата лична крачка. Ще го правите – прекрасно, вие много бързо можете да се повдигнете. Не го ли правите – е какво, как Аз тогава насила мога да ви повдигам на по-високо ниво? На Мен Ми остава само да потъгувам, да ви погледам, но други възможности няма да имам.
229. Затова е нужно вашето усилие сега, където вие ще положите достойни усилия да умножите тези достойнства вътре в себе си. Това е още една страна, на която следва сега да обърнете сериозно внимание. Бъдете бдителни
230. Законите на развитието са едни и същи, при вярващите и при невярващите. Тук в залата стоят вярващи и тези, които с любопитство се взират и слушат поредното нещо, леещо се към тяхното сърце и уши. И тези закони действат еднакво, както на едните, така и на другите, затова тук трябва да бъдете внимателни.
231. Чутото от вас сега по особен начин ще повлияе, естествено, на вашия живот, където трябва по-нататък вече да правите сериозен извод и да прилагате достойни усилия.
232. Затова умножете своята бдителност, внимателно прегледайте всичко, което се прави във вашите Семейства. Внимателно-внимателно всичко преглеждайте. Защото сега Аз за малко се спрях в разглеждане на въпросите, които се отнасят за вашите Семейство, общите Семейства, единните Семейства, тъй като виждам, че нивото на проявите на вашите сложности е основан на много неизпълнения на преките Мои подсказвания.
233. Но щом вие не ги изпълнявате, то какъв смисъл има да рязглеждате тези сложности? Вие трябва да се върнете към изначалното и да изпълните всичко, което по-рано Аз съм ви казал пряко, иначе ще бъде невъзможно по-нататък да се
234. Сега твърде много ваши проблеми именно са свързани с едно и също: вие не изпълнявате много неща. Е, Аз ще чакам, защото по-нататък да разглеждам много неща няма да е просто. Не трябва.
235. Аз съм готов да ви дам всякакъв обем информация, но какъв е смисъла да ви заливам с такъв благодатен поток, ако не е изпълнено това, което вече до това е излято в голямо изобилие. Тогава вие окончателно нищо няма да можете да усвоите, тоест при вас ще се появи обреченост. Ще се появи такъв обем информация, който при всякакви усилия ще бъде невъзможно да усвоите, при всякакви, които вие имате.
236. Не трябва да превишавате тази норма, тук също трябва да има своя норма, иначе това ще стане непосилно за вас. Затова трябва сега да умножите своите усилия, да ги умножите и да бъдете внимателни.
237. Не забравяйте за своето добро сърце, нали даже само това, което се съхранява във вашето сърце, нека даже вие да не знаете още никакви заповеди и знания, вече опирайки се на този добър порив, който имате, вие много неща можете да направите достатъчно правилно. Нека даже не съвсем истинно, но достатъчно правилно. Вие вече сте склонни към много неща, вие вече имате тази особеност, именно с такива качества Аз много ат вас съм призовал.
238. Но сега го направете, не се губете сред грешките на своите ближни (когато ближния прави грешка, а вие виждате това и започвате да се обърквате). Погледнете на своята собствена крачка, почувствайте своето добро усилие и се опитайте естествено да го направите, да го направите без да се боите.
239. А по-нататък ако трябва да се изясни, тогава сформулирайте въпрос към Мен, за да го погледна и да дам допълнителнен съвет.
240. Но трябва да се разсъждава, за да можете в общото обстоятелство вие да видите детайлите. И когато вие разсъждавате и започвате да се учите да ги разглеждате, тогава на вас ще ви е просто да Ми зададете въпрос.
241. Вие вземате детайлче, неразбираемо за вас, и точно Ми го задавате, Аз тогава веднага ще ви дам отговор. Но докато не разкриете детайла и предварително не го разгледате, вие се опитвате да говорите твърде много думи за нещо общо. Но в този случай Аз не мога да ви дам конкретен отговор по повод на един или друг детайл, невъзможно е да се даде отговор.
242. Затова Аз чакам правилните ви въпроси, а те се получават много объркани: вие губите много думи, а в същност почти нищо не казвате. Затова продължавайте да се учите.
243. Вие сега сте равни - като деца, така и белокосите ваши събратя, всички сега се намират на равни условия на постигане на Истините на Вечността. Различни са само природните качества, а условията на постигане са едни и същи, вие сте тръгнали всички в един и същи клас – първи. Така че, хайде сега да се учите, а не да опитвате да говорите един за друг кой е по-възрастен, кой е по- млад.
244. Училището е едно, духът във вас е един, душата няма възраст, това вие вече знаете. Затова хайде да се учите и да се вглеждате към всичко, което се случва наоколо, защото и родителите могат да почерпят прекрасното от децата си, и в децата има прекрасна възможност да почерпят много неща от родителите си.
245. И на децата, разбира се, трябва да се обърне втнимание. Те още се поддават на това, да вложат там прекрасните си качества на влечение в творчество, в съзидание. Едва по-късно, ако в този период не вложите, после вече вие нищо няма да вложите, после на него вече нищо няма да му трябва, той ще желае само да се насища, но да направи нещо, вече не можете да го заставите.
246. Тоест, това почти ще бъде невъзможно, докато той сам не разбие челото си и докато сам не дойде до извода, че все пак нещо трябва да се прави, наистина твърде силно се е разбило челото му, повече не му се иска да го удря. Чрез тази болка тогава се налага да се поправя, но за това време щу му се наложи да направи много неприятности.
247. Затова, разбира се, по-рано всичко това трябва да се променя, и да се обърне внимание на децата сега е твърде важно, защото във възрастта до дванадесет, четиринадесет гадини още някак си може да ги предпазите. Старайте се, учете ги на добро, учете ги на съзидаване.
248. Твърде много се затяга времето на вашето развитие, и много суета се проявява във вас, и твърде малко внимание се отделя на децата. Твърде малко! Тук може да се каже даже такава дума: недопустимо малко.
249. Трябва да умножите това внимание към децата. Приучавайте ги към творчество, развивайте занаятите. Помнете, че децата преди всичко вземат пример от възрастните, за тях е авторитетен възрастния човек, те винаги се стремят към това, да възприемат това, което прави възрастния.
250. Затова, за да ги приучите естествено към творчество, възрастните трябва да ги овладеят. И трябва да ги овладеят, незабавно, без да отлагат. Да се стараят да ги овладяват с каквото могат, с любимия занаят, с творчество, приучавайки себе си към търпелив, упорит труд, защото занаятът и творчеството са свързани с къртовски, прилежен труд, защото те са свързани със старателност, с голяма концентрация на усилията, и където това преминава в изкуство, когато усилията се концентрират максимално. Тогава това вече започва да става изкуство във висшия смисъл на разбирането за прекрасно.
251. А до тогава то може да бъде в по- малка степен проява на усърдие и старание, но все пак това качество, което малко от вас обладават, към това трябва да се приучват. Вие сте свикнали много да се премествате и да розговаряте, но да седнете и търпеливо, усърдно, настойчиво да поседите над някакво творение – във вас по правило, не достига дух.
252. Това качество на отсъствие на усърдие говори за вътрешна слабост, където много не достига. Това трябва да се тренира, да се развива. Само по себе си това няма да се прибави, затова трябва да се приложи усилие.
253. А засега децата играейки си на татко и мама, какво могат да направят? Разбира се, ако цигарата на бащата е сраснала вече с устните, то какво ще копира детето? То, разбира се, ще завие някаква тръбичка и ще опита с тази условна цигарка да се премести заедно с приятелката си, с условната мама.
254. И какво по-нататък може да бъде при него? Вестник в ръцете, някакви, може би, гръмки думи, може би, удар с юмрук по пясъчника, където той утвърждавайки своето егоистично мнение като баща. Какво още той може да вземе от родителя? Нищо повече.
255. В този случай колкото и да му говорите: “Давай синчето ми, трябва, трябва да се потрудиш”, той ще помни срасналата се цигара с устните, той ще помни, колко голям е юмрука на баща му, как той с особено удоволствие чука по масата и никого не слуша, и не иска да помага на мама. И за съжаление твърде много такива неща.
256. Ако искате сега – и това още повече се изисква – да обърнете сериозно внимание на децата, направете от себе си майстор, направете от себе си вълшебник, който може да твори неповторимото. И тогава всичко ще бъде чудесно, детето обезателно ще започне да се стреми към такова действие, защото той е длъжен да види как се старае татко.
257. И когато той види неговите творения, в него ще има постоянен стремеж да се учи и да опита да направи същото. Може да не се получава, той може да нервничи (нешо не се получи), да се разстройва. Трябва да го успокоявате и да го приучавате да бъде търпелив. Но той винаги ще се стреми това да направи, и ето тук трябва да умеете да го поддържате.
258. Затова развитието на занаятите, изкуствата това сега е велика задача, която тук трябва да разцъфтява. И нещо сега у вас съществува, то се проявява, но засега много тясно, по ограничен начин, защото много от тези майстори засега опитват да се справят със жилището си, опитват да се установят на земята и поне някакъв покрив да направят над главата си до зимата. Затова тук, разбира се, определени привързаности още играят роля, но занаятите трябва да се повдигат.
259. И ако съм ви казал, че трябва да си отидете от зависимостта си от паричните средства, в какъв случай вие можете да си отидете?Само тогава, когато всичко необходимо един на друг вие ще направите сами, именно всичко необходимо. Авсичко ли сте се научили да правите? Какво ти! Ако действително един майстор попадне в Семейството, още по-добре.
260. Но в най-съществените черти вие през цялото време протакате, а вие, сте толкова много, толкова много занаяти можехте тук вече да развиете, и в самата Русия сега щеше да бъде невиждано на дадения етап от време.
261. И сега цяла Русия се стреми към друго – към търговията и отчасти към такава проста работа, която е свързана със земята, но това за сега може да се нарече работа – това трябва да е общоизвестно, и всички са длъжни това да умеят.
262. Но има още някои особености, които са длъжни обезателно чрез вас да се проявят и които ще дарят вълшебни, прекрасни произведения, от които вие се нуждаете в своя всекидневен живот. Ето тази област трябва обезателно сега да повдигате. Затова някакви майстори има, трябва да определяте някои за ученици, за да опитат бързо да усвоят тези навици.
263. В това ще вложите сега своите усилия, само по себе си майсторство няма да възниква между вас, него трябва да го развивате със своите усилия. Така че обърнете внимание на това, защото тук също се получи при вас пропуск.
264. Аз отдавна съм говорил за това, повтарял съм понякога, но вие както досега се отнасяхте недостойно. Тоест Аз не виждам достойни усилия в това отношение, вие протакате времето.
265. Но някога ще бъдат други условия, когато ще бъде невъзможно рязко да повдигате тези умения, и тогава можете да попаднете в непрости условия. Затова бъдете внимателни.
266. Трябва да разбирате: казаните от Мен Думи не се казват нито по-рано, нито по-късно, то се казва винаги в този момент, с които само тогава е възможно хармонично по-нататъшно постигане и придвижване.
267. Ако вие протакате времето, тогава вече започва всичко да се ускорява. Тогава, ако има още възможност, трябва да умножите усилия, много повече да ги приложите, отколкото се изискваше някъде по-рано.
268. Но всеки път такова разтегляне във времето, вероятността да наваксате нещо все повече се губи. А щом като се губи, то ще започнат да се проявяват определена степен неприятности в тази област. Не трябва да се стремите към това, трябва да бъдете разумни. Така че Аз очаквам сега от ваша страна нужните усилия в тази област.
269. Ето така по този начин Аз поставих няколко ударения на това, трябва сега обезателно да направите. Твърде много въпроси трябва да решавате – толкова, колкото никога още не са се решавали на Земята. Обемът е много голям, но трябва да се стараете.
270. Аз разбирам калка трудно е сега да успявате и със земята, и още да успявате да усвоявате Истината. Но още повече трябва да успявате, не трябва да отлагате постигането.
271. Иначе вие през цялото време задавате едни и същи въпроси, отговорите на които вече отдавна са дадени. Но какъв е смисъла през цялото време да се връщате в миналото? Трябва да се върви по-нататък, а вас през цялото време ви влече да задавате добре известното, което лесно е могло да се узнае, прочитайки Писанието, това, което е запечатано до това време, нали там всичко направо е казано.
272. Разбира се е тъжно ако вие със своите действия демонстрирате своета внимание към това, което Аз ви давам. Но защо така красноречиво да демонстрирате?
273. Та нали Аз се надявам, че вие прилагате всички свои усилия в това да постигнете и да не загубите нито една животворяща капка Влага. Умножете тогава своето внимание и бдителност, а то някак си става тъжно, сложно ще бъде да се усмихвате по-нататък.
274. Аз ви казах много неща, на които е твърде важно да обърнете сега внимание, защото, ако вие не обръщате на това внимание, ще ви бъде трудно и по-нататък да решавате тези задачи. Затова Аз много искам вие да се постараете. Старанието преди всичко ще определя победата. Помнете само старанието.
275. Помнете за простите критерии, които Аз сега мъничко ще ви припомня. Не пресмятането на победите определя вашето придвижване, когато можете до кажете: “Е колко съм победил: ето, ето и ето . Видимо истински се придвижвам”. В това леко ще сгрешите.
276. Всичко ще зависи от първоначалните данни, които имате. Ако сте били длъжни да победите десет пъти, а сте победили девет, напразно се радвате: вие отивате в бездната. А колко пъти сте били длъжни да победите – това вие от самото начало не знаете, затова не трябва да бързате да обръщате внимание на това.
277. Даже ако вие обръщате внимание на това, колко сте проиграли, също не бързайте да правите оценка, защото тук е много лесно да сгрешите, защото ако в обичайните условия вие сте длъжни да паднете десет пъти при такива обстоятелства, а вие стараейки се, сте паднали само девет пъти, то не се огорчавайте: вие ще се придвижите към Светлината.
278. Но пак вие не можете да знаете, колко в дадения случай ви сте могли всъщност да паднете, затова по тези именно стълбчета, километраж от такъв род не бързайте да оценявате изминатия път и в каква посока вие се движите.
279. Всичко определя именно старанието – старанието, където се проявява самоотверженото ви усилие, където вие се стараете целия да се посветите на изпълнението на това, което е ви е дадено за да можете в края на деня искрено да кажете: “Аз днес се постарах”. Това може да кажете, това тяма да бъде проява на гордостта.
280. Просто внимателно се прислушайте, за да не бъде това празен звук, защото той действително е откликнал в сърцето ви, че вие сте приложили усилия, че вие не виждате повече, какво още да направите. Значи вие сте приложили всички усилия, по друг начин вие не виждате.
281. Ако сте видели как по-добре би могло да се направи и не сте го направили, този ден е проигран за вас. Но ако след всички приложени усилия вие в крайна сметка можете да кажете: “Аз не знаех, как да гонаправя по друг начин. Направих го както можах”, и даже ако този ден е горчив, вие сте направили всичко, което трябва, и около вас се изменя атмосферата в благодатна посока.
282. Нека веднага това да не се забелязва – нищо, защото вашето влияние се разпростира върху цялото човечество, върху цялото общество, а не само върху това късче от Земята. Затова от вас се разлива – не винаги веднага се забелязва, нали тя се разтича по цялата Земя.
283. Затова не бързайте веднага да видите плодовете на своите ръце, веднага да ги видите, ще ви бъде трудно. Постоянно се старайте, за дя можете всеки път в края да кажете: “Да, днес аз направих, видимо всичко възможно”, защото по друг начин вие не сте видели, как би магло по-добре да се направи.
284. Ето тогава тази оценка ще бъде достойна, ето тогава трябва да бъде спокойно, помолвайки се, да легнете да спите, за да отдъхнете и на сутринта да приложите пак ново усилие към още по-достойни действия в живота. Ето л йфлд й,с/лд од ие ийд,дейея фмрйдьйе=
285. Не може да бъде безкраен един такъв мек призив, ние няма вечно да бъдем заедно, няма вечно да пребиваваме в едно и също ниво на това общество. Трябва да се придвижваме по-нататък, където и вие ще се променяте и всичко наоколо ще се променя.
286. Трябва да отивате в по-хубав свят и да водите със себе си децата, за да може докато това все още е възможно, вие сте възстановили в тях нужната информация, необходимите възможности и сте позволили да разцъфтява стремежът от тяхна страна да сътворяват. Тогава обществото ще се развива.
287. Ако децата си отиват от обстоя-телствата, в които те са длъжни да се учат да творят с ръцете си, обществото в този случай ще бъде обречено.
288. То ще бъде обречено да се намира в робска зависимост от определена система, която много успешно се разпространява, и разбира се, тук вече само слепия не вижда, че се полага усилие да се пороби тази земя, да я подчинят на определена идеология, за да няма тук такава вероятност да се даде голям разцвет на обществото.
289. И още повече много хора знаят, че от Русия трябва да започне нещо, от което зависи съдбата на всички. Знаят, но засега се объркват, защото имат голям избор в различни проявления, които тук при вас произтичат през цялото време. Но светът се запознава, светът още избира, затова обстоятелствата са твърде много, събитията са твърде много.
290. И тук Аз чувствам въпросът на някои и веднага ще се възползувам от този момент, за да кажа, че трябва да се успокоите: особено сурови събития от бъдещето засега няма да има. А то вие сега сте се наплашили един друг, каза Учителя усмихвайки се на определени предска-зания на Нострадамус, осъществяването на които някои Божии чеда очакваха в средата на юли тази година под формата на падащ от небето “крал на ужасите” – гигантски метеорит.
291. Не трябва така да подгрявате тези обстоятелства, а то ни се появиха пред-сказатели от древността, такива интересни чудаци, те зададоха програма, изпълне-нието на която много силно зависи от това, доколко вие сами ще повярвате в нея.
292. Затова не трябва да се говори за негативното бъдеще никога, даже ако това се предполага, защото вие ще го умножите с вярата си в това негативно явление. Вие рязко ще умножите тези обстоятелства, благоприатни за това, и разбира се, в известна степен това може всичко да се усложни. Затова не е желателно на тази тема въобще да се товори.
293. Трябва да говорите за прекрасното бъдеще, и тогава вашия дух ще започне силно да изменя вероятността от някакво бъдеще.
294. Хайде по-добре сега достойно да се потрудите, защото всички тези природни събития, повярвайте ми – стават така, както ще е благоприятно на това, което Аз правя.
295. Те няма да стават против Моите събития, те само ще помагат на това, което Аз ще правя тук, на Земята, заедно с вас, помагайки ви. И ще формирате необходимата следа, позволяваща да се спасява всичко останало живо на тази Земя.
296. Земята остро реагира на всичко, и даже чрез най-примитивното сравнение вие можете да видите: това място, където сега пребивавате, то е най-малко опасно и най-безопасно в сравнение с това, което става на останалата територия на Русия.
297. Погледнете какво там се случва, какво става с климата, с времето, с различните условия. И вие лесно ще забележите: тук обстоятелствата са съвсем други, но само затова, че тук се извършва Събитие, предначертано от Отец, и, разбира се, енергийната среда е малко по-различна.
298. Но много зависи от многото качества на тези, които са склонни да правят грешки: те все още създават пожароопасна ситуация. Ако вярващите – действително вярващите, станат достатъчно количество, определено, необходимо, то обстановката би била много благоприятна, вие бихте могли вече да изтриете негативното, тук то не би могло да възникне.
299. Но засега склонността към негативното е още голяма. Това се удържа в някаква степен, но все пак тази негативност може да се случи, защото истински вярващите са много малко, а обемът на тези, които са склонни да правят глупости, засега е много голям, съотношението е твърде неблагоприятно.
300. Така че, вече с това количество, което има тук, ако вие действително истински проявите себе си като вярващи, това ще бъде достатъчно прилично число, което може твърде много да уравновеси, и много негативни последствия просто няма да са в състояние тук да се случат.
301. Аз, разбира се се надявам и вярвам, че с всичкото свое голямо изобилие вие все пак ще постигате Истината, но засега на Мен Ми се налага неволно да забележа, макар че не се стремя това да правя, че се извършва някакси друго усилие: вие често отлагате, това, което трябва да направите незабавно, а това вече е голяма загуба.
302. Затова Моето чувство сега някак си сложно, то ест сега тъжничко всичко това се усеща и чувства. Това говори за това, че вие не правите това, което сте длъжни да направите, именно като вярващи те са задължени да го направят.
303. Разбира се това е печално, но Аз се надявам, в този обем на пристигналите, който вече съществува тук, ако вие макар в това количество вече се измените така, както трябва да се измените, постигайки Истината, вие твърде много ще видоизмените. Ще бъдат такива ярки, прекрасни събития, които рязко ще повлияят на хода на историята на тази Земя, много рязко.
304. Но този подем на вашия духовен мир сега е под такъв колебаещ се въпрос: а кой от вас ще бъде вярващ човек истински и по нататък.
305. Да се назовете вярващи - това е едно, а да се проявявате като вярващи всеки ден и постоянно по-нататък е съвсем друго нещо. Това изисква постоянна бдителност, трябва да проявите всичките си свои прекрасни качества, които само вие имате и да ги напрегнете до предела, тогава всичко ще се получи.
306. А по-татък ще гледаме и ще меним обстановката по цялата Земя, защото тя при вас е такава подвижна.
307. Разбира се много може да се измени, и земетресенията рязко могат да се оголват. Но нищо, ще се запознаете със своенравната негодуваща Земя, която малко, разбира се, негодува за това, че децата й лудуват.
308. Разбира се, това Земята не може да търпи безкрайно, затова сега, естествено се проявяват различни обстоятелства, толкова повече свързани с разни астрономически особености, когато действително, ако звездите, планетите се построяват в определена последователност, определена конфигурация, то те могат да влияят на физиологическите особености на вашето тяло, на параметрите на Земята или материята, на нейните закони, но това също може да се отразява, на свой ред, обезателно на вашата психика.
309. Затова има усложнения, има много неща, способстващи за големи неприятности, но трябва да се опитате да ги контролирате. Затова има област на Силата, която наблюдава за това и, разбира се, няма да бъде допуснато това, на което не му е дошло времето.
310. Ето в това бъдете уверени: ако следва нещо да се разпадне, то това ще бъде във време, което е най-благоприятно. Не навреме това няма да бъде, а ще се съгласува изключително с това, което Аз ще правя, помагайки ви да изпълните Волята на Отец.
311. По никакъв друг начин това няма да стане, всичко това става в пълна взаимовръзка. Времето на тези години напълно зависи от действията, които стават тук.
312. Затова мъдрите египтяни са завършили своите предсказания с деветдесет и осма тодина. Те са разбирали, че по-нататък всичко ще зависи от действията на Месията и че по-нататък ще бъде безсмислено.
313. Появява се твърде голяма многовариантност на събитията, и от това, как вие ще полагате усилия, следвайки Истината, вие много силно ще изменяте съдбата на обществото и всички процеси на тази Земя. Е, хайде, постарайте се.
314. Аз, разбира се твърде много искам, вие да видите и разберете много неща, но засега съзнанието на човека не е готово всичко това да види и да разбере, затова всичко когато му дойде времето.
315. Но тези първи усилия – да разберете, да се ориентирате – Аз ви предлагам сега, давайки всичко необходимо, че ви остава само да ме чуете и послушно да го направите, прилагайки към това достойни усилия. Ето тогава много неща ще започнат да разцъфтяват.
316. При вас тук условията, които са ви необходими са най-хубави, затова всичко е създадено за ваше благо. Просто не съвсем ви се удава това правилно да оцените, но все пак това е така.
317. На вас ще ви пречат, ще се опитват нещо да правят против вас, а някой ще е длъжен да ви вдига на крак. Затова сега някой ще приложи известни усилия да се опитва да събира разни материали против вас. Нали на много се струва, че действително тук има нещо нечисто, не може да бъде хубаво.
318. Представете си колко човешката глава е станала такава интересна, ъгловата, че просто не й се удава да си представи, че може да бъде нещо чисто. Затова ако се случва нещо не такова, както при този човек, значи, наверно там има нещо мръсно, още повече, ако има претенция за нещо чисто. Просто това не може да бъде,
319. Значи трябва обезателно това да се разкопае, защото, ако не се е удало до сега да се разкопае, видимо унило крият, но там наверно това го има. И е готов да копае до последно докато не си разбие челото. Такава е особеността на човека, на неговия интелект.
320. Но всичко това ще бъде обиграно така, че това да бъде за благо. Така, че при вас тук всички обстоятелства възникват интересно.
321. Ако следва тези сегашни срещи да са с вас, те, разбира се, стават, тях никой не е длъжен да ги спре. Затова всички опити на някои лица да спрат тези срещи са пусти, като сапунени мехури. Аз исках среща, и тя трябваше да стане и никой не попречи на това да се случи. Но това трябва да се научите да разбирате.
322. Ще бъде много важно да не се прилагат безплодни усилия там, където просто е невъзможно да се приложат. Не трябва да се взема товар, който е просто непосилен, може да се пресилите поради своята неразумност. Против Волята на Бога не трябва да се върви. Това е голяма грешка, затова трябва да бъдете по-мъдри.
323. Ако това не е от Истината, то от само себе си ще се разпадне, та и вече би се разпаднало. Но ако това е от Истината, то, разбира се, да се тръгне против това – това значи веднага да се зачертае своята съдба, и много започват вече да изпитват върху себе си. Е как да ги убедя, как да им покажа още? На тях така им се иска да ругаят, така не им се търпи, ето те искат да спрат тези срещи.
324. А се получава всичко обратно, защото реалността, вашият живот показва плодове, против които вече не трябва да се върви, против които вече не трябва да се спори. Вие правите много грешки, но все пак има плодове, които действително са прекрасни и които е приятно на много хора да видят и почувствуват.
325. Затова много хора вече идват насреща, разбирайки все пак ваши определени достойнства.
326. И това ще се умножава и по-нататък, това безкрайно ще се умножава, запълвайки не само този район и районите намиращи се наблизо и на юг от красноярския край, и все по-широко и по-широко, и в цяла Русия, а оттам и по цялата Земя по-нататък. Всичко това вече започна и това, разбира се, няма да може да се спре.
327. И да се събират всякакви мръсни, компрометиращи обстоятелства против вашето общество – това е безсмислено усилие. Аз ви гарантирам, че ще се счупят зъбите да се гризат такива орехи, те неса за зъбите на егоистите, зъбките ще се счупят. Невъзможно е да се прегризе такава Воля Висша.
328. Аз се надявам, че все пак вие много неща правилно ще осмислите и правилно ще прилагате усилия, за да разберете. Между вас има много слабост, умейте леко да поправите тази слабост.
329. Щом я видите – поправяйте я, защото тази слабост е във вашето Семейство, и тя е мястото, чрез което червеят ще се опита да се промъкне. Червеите обичат такива дупчици, където се опитват през тях да проникнат във вкусният плод и се опитват там да привикнат да живеят. Затова бъдете внимателни.
330. Бъдете открити, и всичко нечисто откривайте смело. Тук при вас е общество, където всичко е открито, толкова открито, че даже на много от вас е сложно да си представят, че това може да бъде открито. Защото са свикнали всичко да крият, да го пазят и им е сложно да си представят: нима всичко е открито?
331. На всички се струва, че тук нещо се скрива, а тук всичко е открито, тук за всичко можете да узнаете направо, стига да имате желание да дойдете и да попитате, и вие ще получите всякаква информация.
332. Но не идват, не питат. Не идват да попитат тези, които притежават това, а се стараят да попитат този, който няма съвършенно никаква представа за това и може само да предостави слухове.
333. И ето на тези слухове започват да съставят различни глупости. Но слухове ние си имаме достатъчно тук. На тях, разбира се, може още малко да поиграем, но всичко това е базпочвено, всичко това е ненужно.
334. Затова да проявите сега своята мъдрост и да бъдете внимателни към случващото се е много важно. Да умеете трезво да оцените – това би било прекрасно качество, колкото по-бързо оцените трезво, толкова по-бързо можете да приложите сили за умножаване на доброто, отколкото да продължите да се противопоставяте на това, което става и което все едно никак не може да се спре. Всички опити да ви закрият – това всичко разбира се е толкова несериозно, така смешно, безполезно.
335. Но никой не разбира засега всичката особеност, на всички се струва, че това е някакъв стереотип на религиозно учение, което съществува в обществото и което е лесно да се закрие, изпълнявайки едни или други усилия, вече съзнателно известни.
336. Но тук с такива привични методи е невъзможно всичко това да се направи. При вас това, че има Църква (така наречена), че няма такова название – абсолютно никаква разлика няма. Всичките тези формалности съществуват само за формалистите, в същност всичко това е несериозно само по себе си.
337. Така че движете се, правете. На вас сега ви е дадено да узнаете какво е Слава Божия, вие сега ще разберете, какво е това велика Слава, която е призвана да се прояви в това време и която е призвана да се прояви в това време и която започва да се проявява.
338. И тя ще се проявява и по-нататък и – истина ви казвам – ще ослепи цялото пространство в Мирозданието. Но всичко си има своето време. Засега времето ще освети Земята и Тя ще я освещава всеки път още повече.
339. Има още желаещи засега да препънат, те ще се появяват между вас и ще се опитат да ви поставят крак. Не им се сърдете, това е тяхната слепота. На всичко ще дойде времето. Те ще прозрат. Нека чрез нещо друго, не чрез беседа с вас, но в тях сега има прозрение, на тях нещо ще им бъде дадено в помощ.
340. Запазете навсякъде мирът, каквото и да бъде против вас, и даже вратата на ада няма да надвият вашите усилия. Потърпете и смело се движете по-нататък. Всичко ще се построи, всичко ще се направи, за това има всичко.
341. Е, а сега Аз искам само да ви пожелая щастие, истинско щастие, на което вие имате право и възможност да вкусите, изпълнявайки Истината. Защото само там може да се вкуси щастие, на тази основа. На всички останали пътища има много мъка, много отрова.
342. Затова вземете зърната на Истината, опитвайте ги, пийте животворящите капки, поглъщайте ги. А после сами Ми разкажете, колко сте щастливи, защото да разкажете това можете само вие. Нямате нужда да се описва вашето щастие от страни, вие сами ще го разказвате, ликувайки със сърцето си. Но това всичко ще бъде във вас.
343. Главното сега умножете бдителност-та. Врагът не дреме, не бъдете и в това самоуверени. Той не е толкова тъп, че да не съумее да оцени това, в което се намирате вие и с касво се сблъсквате. Вас лесно засега могат да ви объркат и да ви заставят да се смущавате. Много лесно, просто елементарно, засега има такава склонност. Затова ориентира не губете
344. Не всичко сега мога да ви обясня, не всичко ще успея просто да обясня. Вие не губете ориентира и вървете направо по-нататък. Вие всичко ще разберете, защото за това трябва малко да се разшири съзнанието, за да можете действително да оцените това по достойнство. Трябва да вървите, да се движите без да се спирате.
345. Така че творете, творете неуморно, испълнявайте Истината с цялото си сърце, със всичките си сили.
346. И вярвайте – ако действително се хванете да вярвате – истински. Трябва да се доверявате напълно, иначе нищо няма да се получи. До този момент, ако нещо се получаваше – по-нататък няма да се получи. Ето сега трябва да се върви и по друг път”.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.50 included.