Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Трети юли. Учителя беше в Имис. Залата на културния дом отново беше пълна, както и във всички предишни дни при срещите с Учителя.
2. На трети юли Учителя беше в Имис. Залата в дома на културата отново беше препълнена, както и във всички предишни дни на срещите с Него.
3. След проповедите се срещнаха с Учителя председателят на местният колхоз и главата на селската администрация. Те се интересуваха от по-активното участие на вярващите, което сега стана много важно, в живота на селото и в колхоза, защото вярващите, които станаха твърде много в селото, в живота на селото и тяхната работа в колхоза, защото вярващите бяха за общо удовлетворение на ръководите-лите на селото, хора не пиещи и образовани, но малко подготвени за живота на земята и по мнението на местните жители, лениви.
4. Получи се общ разговор, без конкретно формулирани мисли и идеи. Учителят, леко усмихвайки се, се опитваше да чуе от ръководителите на селото конкретни въпроси, но това така и не Му се удаде...
5. На четвърти юли се завършваше краткото пътешествие на Учителя из селата на двата района на красноярския край.
6. В този ден Словото се обърна към вярващите в Петропавловка.
7. „Днес в този период е последната голяма среща от тези, които Аз исках да направя, измъквайки се от дълбоката гора при вас на среща. Разбира се, вие ставате толкова много, че няма възможност всички да идват на едно място, и сега вече се вижда, че Аз трябва редовно да пътувам при вас.
8. Вашето Семейство от вярващи нараства по обем, макар по качество засега Аз не бързам да кажа, че расте. Все още вие в това, с което се сблъсквате, и в недоумение бързате да се отдръпнете един от друг, сблъсквайки се с много качества, които проявяват ближните ви, без да се замисляте за това, че те проявяват това, което се намира и вътре във вас.
9. Вие бързате да оцените това отрицателно и да осъдите ближния. Непрост път сте избрали вие, много сложен. Вие бързате да оцените това отрицателно и да осъдите ближния.
10. Сега започна период на много активно постигане на истините, свързани с вашето формиране, развитие.Трябва да се измени вашият вътрешен свят, трябва да позволите на вашия дух да съзрее така, че Природата, която ви е надарила със своеобразен чувствен свят, да се облагороди от вашия дух и да позволи в цяло на човека да прояви тези качества, които освен човека сега в Мирозданието никой не може да даде. Великото предопределение сега започва да се осъществява пълноценно.
11. Но първите крачки на младия човек изглеждат много шумни, като плач на дете. Много от вас казаха:”Ние сме воини на Христа”. Яз се обръщам, а чувам плач на деца, защото моментът на съзряване току що започва, завършва сега младостта, тази детската. А в този случай, разбира се, да познаеш себе си като истински служител на Бога – не е лесна задача, не един път много от вас могат да се спънат.
12. Затова Спасението ще се определя от достойни вътрешни усилия именно на вярващия човек, защото в този случай да ви помогне е призвана само вашата вяра. Не всичко може веднага да ви се обясни, не всичко предварително може да ви се разкаже.
12. Нали Светът, в който Аз ви водя, не може да се предаде с думи. Него трябва да го почувствате с думи. Трябва да го почувствате, а към това значи трябва да се повдигнете. Колкото и да ви се говори, да почувствате това чрез разговори е невъзможно.
13. Всички Мои опити да ви разкажа се опират на образи, които се пазят във вашето съзнание. Но с това съзнание вие сте свързани чувствено, където то напълно зависи от егоистичния ви чувствен свят, който на свой ред необуздано пламти, обгаряйки всичко наоколо и вашето сърце. Много болка носи такъв пламък, и съзнанието се опитва трескаво да работи в този пламък.
14. Но работи своеобразно, все в угода на този егоизъм, позволявайки на пламъка все-повече да се разраства. И сякаш човек търси да намери решение, как да се отдалечи от страданията, но те постоянно се увеличават, и никак не му се удава да се измъкне.
15. Разбира се сам да се измъкне е невъзможно, такива са особеностите, които имате. Затова беше необходим Този, Който да възвести и да разкаже.
16. Но това, което Той ще разкаже, да се почувства е невъзможно. Него може да го почувствате като нещо родно, което не можете да обясните, да осъзнаете да осмислите, но то вътре някак откликва като нещо родно, скъпо. И в този случай именно това е главното, на което и трябва да се опрете.
17. Всичко останало е било свързано с това, да се доказва необходимото на човека на основата на едни или други усилия, непознати на човека, и които той възприема в качеството на чудо. Но всяко такова доказателство предизвиква страх: или просто див първобитен страх, или страх от друг род пред нещо велико, голямо, могъщо, но то винаги е било свързано само със страх.
18. На обичащия страх не му е нужен. А засега да обичате, не сте се научили, до това време страхът е съпътствал животът на човека, и той никак не може от него да се откъсне.
19. И даже сега, когато дойде време да ви поведа напред, там, където сега вече би трябвало да се върви, вътре в човека продължава да се съхранява някакво, често неосъзнато за него притегляне към това, да му доказват винаги, че това, което е избрал, е Истина. На него самия му е трудно, твърдо, достойно да се определи.
20. Притеглянето към това, да има все пак доказателство, е голямо. Но това качество, което все още притежавате, е на вътрешния свят на човека.
21. Да се преродите и да станете други, за да ви води преди всичко любовта, възникваща вътре във вас – това е все още, което предстои. А това не е проста задача.
22. Затова сега в някаква степен Аз мога да кажа, че във вашия живот съществуват два рода заповеди, които насочват и такива, които забраняват. Това, което забранява – то е временно, насочващо – това е вечно.
23. И всички забрани, които трябва да се установят за определен период от време, са взети под внимание с оглед на много грубите и слаби прояви в живота на човека, там, където става много опасно да проявява себе си по този начин, и тогава възниква нуждата нещо да се забрани, да се поставят някакви ограничения.
24. Но когато човек ще живее в сегашния свят, такива ограничения няма да има, защото те са безсмислени. Те са разчетени за съзнанието, не за сърцето.
25. Затова с такива ограничения са се създавали много идеологии, които своеобразно са легнали във вашето съзнание и до сега играят определена спомагателна роля.
26. Но каквато и спомагателна роля да играят те не позволяват вие да се разкриете пълноценно и да познаете истинното. Затова те не могат да бъдат вечни, те само са нужни за определен отрязък от време.
27. И когато вие първи истински пристъпите в страната на своите взаимоотношения с живота, Аз ще прибера всички ограничения, ще кажа, че те сега не са ви нужни. Вашата чистота няма да ви позволи да направите недостойна крачка, просто няма да позволи.
28. Такива обстоятелства може би са твърде много. Те са толкова разнообразни във вашия живот, носят толкова разнообразни, неповторими оттенъци, които по никакъв начин не трябва да се описват с някакви закони, защото нито един закон не може да отчете нюансите, оттенъците, с разнообразието, което възникват във живота на човека.
29. Затова слушайки този или онзи закон, вие неволно се натъквате на обстоятелства, които ви затрудняват правилно да употребите, да преодолеете, да изпълните, опирайки се на вече добре известен закон. На вас не ви достигат понякога някакви допълнителни пояснения.
30. И затова, какъвто и да е законът, за всяко отделно обстоятелство, би следвало да се даде допълнително пояснение, свързано именно с това обстоятелство.
31. Но нали тези жизнени прояви са безкрайно множество. Невъзможно е да се опише веднага всичко напред, не трябва. Ако се описва на основата на това, което е било, нещо може да се опише. Но нали, това, което е било, няма да бъде. А как да се опише напред, как да се опише това за винаги?
32. Затова е невъзможно, и в същност няма за какво, защото от Отеца е предопределено вашето развитие по такъв начин, че духът, който започва да разцъфтява и ще излезе на нужните предели извън вас, ви е позволил безпогрешно да оцените това, до което се докосвате, в смисъл – за добро на душата, или в нейна вреда ще бъде това или онова обстоятелство, опасно, или не.
33. И вие сте длъжни вече много да различавате самостоятелно, но за това трябва, вашият дух да достигне нужната сила. До тогава се изискват много определени забрани, на които вие се пречупвате, които разбира се, са груби. Колкото и тънко да се формулират, те носят достатъчно прилична степен на грубост.
34. Но не трябва да ги направите универсални за всички случаи в живота. За тях може само да се изрази обобщен закон, защото в него може да се подразбира всичко, което ни е изгодно. Тогава може да се каже, че той е за всички случаи в живота.
35. Но това е условно, защото тогава той като закон губи смисъл, тъй като всеки може да го трактува както си измисли, а да се опише всеки безкраен нюанс от безкрайното разнообразие, възникващо във вашия живот е невъзможно.
36. И тук е нужна само вашата чистотата на вашето сърце, която ви позволява да определите всички взаимоотношения по между си, и където вие никога няма да посмеете да това, което почувствате веднага, че противоречи на сърцето ви, на истинското звучене на вашия дух.
37. Засега вие можете леко да сгрешите. Гласът на Природата е много силен, много ярък, и разбира се лесно ще се заблудите. Ще ви се струва, - чувствате със сърцето а всъщност това чувства вашият егоизъм и много ярко се отзовава.
38. А на тази основа вие можете лесно да се заблудете. Даже не просто леко, може и такава дума да се употреби: елементарно да се заблудите. И заблуждението възниква мигновено при всяка нова необичайна ситуация. Това е опасно.
39. Разбира се Аз много искам да се учите да вярвате, защото вие сте толкова много, ситуациите са толкова много във вашия живот. И не трябва отрано да се разказва за тях, не трябва да се предупреждава, не трябва преждевременно да се обяснява.
40. Още повече не всичко все още се удава да обясня, тъй като не достига необходимата почва вътре във вас, във вашето съзнание, за да се дадат тези зърна от Истината и да им се позволи да разцъфтят и да дадат голямо множество най-чудесни плодове.
41. И разбира се, на основата на това, че вас ви владее чувствено егоистичния природен свят, в тъмнината се проявява прекрасно поле за действие, където тя се разхожда така леко, и се кипри на своя черен жребец леко разпространявайки между вас облаци от мъка.
42. Защото виждайки как вие се сблъсквате с едно или друго непознато явление, толкова е лесно да се създава във вашето съзнание отрицателни разбирания, неверни разбирания, от които вие ще преживявате.
43. Щом вие преживявате много е лесно да ви се постави подножка. Трудно ще бъде тогава да ви удържат, та вие от едно преживяване ще направите толкова грешки и лесно ще се загубите, ще загинете. И Аз не всичко мога да предотвратя. Тук трябва голяма роля да играе вашата вяра.
44. Аз съм дошъл не просто при слепи, които само трябва да се водят, подтиквайки, поправяйки, защото това в този случай е невъзможно. Такъв род водителство е било до сега, когато ви е водел Отец, но не е трябвало така да се намесва в живота ви, както сега Аз, определяйки ви такова голямо на достъпен език, предоставяйки ви огромно поле за дейност по новому, не така както сте склонни да правите.
45. Затова в този случай е била определена степен на зрелост на самия човек, когато духът му до толкова е съзрял, когато може вече да чувства нещо важно и има вероятност да направи правилна крачка, в краен случай да се стреми да направи правилна крачка. Тогава вече е лесно да се води човека, не трябва постоянно да му се доказва нещо.
46. Макар зрелостта, разбира се още не е в нужната степен, когато само на една вяра вие лесно можете да направите крачка. Тази вяра сега даже трябва още да се възпитава. Вие имате склонност към това, но привличането към това, нещо ярко да ви се доказва, все още е голямо отвътре, и у много това, се случва да се проявява силно. Но все пак някаква зрелост има.
47. Затова дойде часът. Той не трябва да се отлага, нали още всичко е зависело от това как Природата реагира на вашия живот, как се развиват обстоятелствата в законите на материята, на Мирозданието, на Вселената. Това още играе роля, а това се развива, без да се свързва с разбирането на човека и с неговите желания и фантазии. Това е свързано с неговите реални усилия.
48. Затова събитията започнаха да се развиват в Мирозданието така, че именно в този период трябва да се действа. А щом в този период трябва да се действа, остава само да се използва това, което се намира във вас в този момент. И тук не се налага да говоря, достатъчно ли сте съзрели. Сега вече трябва да се ползваме от това, което има. А има и слабост, и има, разбира се определена степен на сила.
49. Какво пък изходен материал има, почва има. Вярно, че тя е камениста, сега с различни усилия, с различни обстоятелства тя се обработва. Нали даже в тези обстоятелства, в които попадате по между си, става култивиране на почвата. Вие позволявате на някакви ситуации, като че с мотичка, да преминавате вашата целина някак да разрохквате почвата.
50. Разбира се, за вас това не е просто да оцените. Да погледнете на живота си от гледна точка на Истината, на самия човек е невъзможно, и вие послушно да следва това, че вътре във вас възниква.
51. А Отецът води, а Отецът помага, позволявайки ви да попадате в ситуации, които като гребло, мотичка разрохкват и подготвят вашата почва, тихичко да изхвърляте камъните.
52. Е и сега ние започваме да хвърляме зърната. Дойде часът – Аз дойдох, и сега съм готов да хвърлям зърна в тази почва, която съществува.
53. Разбира се Аз много преживявам, много се вълнувам, за това, как сега ще се положи зърното във вашата почва, готов Съм да доработя това, което до сега не сте доработили, готов съм да разрохквам много неща.
54. Но в този момент Аз нямам тази възможност – насила да нахлуя във вашата почва и да я разрохквам. В Мен има друг род тайнство, което влияе на вашият живот. И при тези обстоятелства, в които се намирате вие, и винаги ще се намирате, които влияят на вашият живот, водеща роля винаги ще играе вашата вяра, основният закон на живота ви.
55. И сега да се познае великата красота на Свещената Вяра – това обезателно трябва да се направи, такова познание е длъжно обезателно да съществува в човека. А вие до сега говорите за това, но даже не можете да си представите какво е това.
56. Аз много искам вие да познаете тази красота, познавайки какво е това да вярваш, какво е това да се довериш напълно където страхът отстъпва напълно.
57. А ако си отиде страхът, отива си и смущението, отива си и вероятността от бъркотията, която лесно възниква в съзнанието само благодарение на това, че сте склонни да се боите. Значи вие сте склонни да подозирате.
58. А ако сте склонни да подозирате, е много просто да се породят черни мисли в главата. И те се раждат, раждат се при всяка дреболия.
59. И има такава поговорка, смешна и точна, изразяваща това обстоятелство: „Наплашената врана, от храста се бои”. А щом сте се плашили цял живот, векове, хилядолетия, разбира се сега ще сте готови да се изплашите от всяка сянка, от всяко неразбираемо явление, което възниква напред. Даже това, което ви е добре известно, и то плаши.
60. И далече не всеки сега на Земята е способен да приеме чистия порив на някого от ближните, ако той му дарява цветя, като нещо чисто, и, където не трябва да се домисля, че виждате ли човекът иска нещо от вас, ако ви дарява с цветя. И много са малко тези, които са способни да приемат това в своето съзнание като естествено, което може да бъде една такава естествена, проста крачка.
61. Някой е поискал да подари цветя, и заедно да се зарадвате, не домисляйки нищо по-нататък: какви последствия ще има, че там някой може нещо да подозира; отхвърляйки всичката тази сложност, която по-нататък ще бъде твърде груба. Защото самото действие, то е чисто: да подариш цветя просто така, не домисляйки нищо по-нататък: от порива на своята радост.
62. И ето това даже простото, което ни се струва добре известно, даже и то не може да се помести в главата на много. На всички им се струва, че това не съществува, защото те не са чувствали такова нещо никога. А ако те никога не са чувствали това, значи, естествено, ще се съгласяват, че повече такова нещо у никого няма, у никого това не може да съществува, защото у тях, това го няма.
63. И дотолкова вече са затънали в тази мръсотия, лъжа, мерзост, че сега се извършва Събитието – А какво голямо влечение отвътре да подозират: ами ако това не е така. Това е вътрешно предразположение, дълбоко, или не съвсем, но то все пак се отразява върху действията на човека.
64. Затова той е готов, понякога ще се хвърли напред, но се оглежда, ослушва. Той като че ли постоянно се намира до състояние на определена готовност: да се довери или не. И един вид се опитва да се довери, но отново се бои, не до край вярва. И стига само нещо неразбираемо да възникне, веднага страхът сковава вътрешния мир, възниква ужас, и веднага мисълта: Да, като че ли, това не може да бъде Истината”.
65. Това е не просто, разбира се състояние, и с него вие не можете да тръгнете по Пътя на Вярата. То сега е присъщо на всички вас, но с него трябва да се справите, да го победите. Това не ви позволява да направите решителната крачка, както е длъжен да направи именно вярващия човек.
66. Иначе с такова постоянно вътрешно напрежение на вас няма да ви се удаде да познаете какво е това да разкриете своето сърце, да почувствате неговата чистота, която вече съществува и вътре във вас, и във всеки от вас.
67. И когато вие се срещате един с друг, благодарение на това действие ви се удава да почувствате тази чистота и в ближния. Не веднага да се съмнявате, обръщайки внимание на неговите вероятни слабости, а да умеете веднага да почувствате наличието на това чисто зрънце вътре в ближния и да се постараете вече от тази позиция да го приемате.
68. Разбира се, вие дотолкова сте съзрели духовно, че се стремите така да се възприемате един друг. Затова известно доброжелателно, гостоприемно отношение един към друг у вас вече съществува, но то засега е твърде повърхностно, то често зависи от благоприятните за вас условия.
69. Ако те външно са благоприятни, вие сте готови това да проявите, защото към това вече имате известна склонност. Но ако условията се изменят не така, както вие бихте искали да ги видите, започвате да се боите и тогава това доброжела-телство, което вече имате, сами започвате да закривате в себе си.
70. И сега, призовавайки ви да изпълните великите закони, Аз ви казвам, че вашият егоизъм ще се разкрие много ярко, силно, ще се раздаде вопъл.
71. Някой от вас след известно време ще попита отново: „Е кога ще се раздаде вопъл?” Аз се радвам, че в Семейството на тези, които задават този въпрос не се чува вопъл. Но обръщайки се наоколо, Аз го чувам много силно, той гърми вече достатъчно силно чрез вашите действия, чрез усилията ви, чрез мислите ви, чрез всичко което сега у вас започва да се проявява.
72. Аз ви въведох във вълшебна среда, приказна интересна и започнах да създавам за вас свят със Своите желания. Моите желания са много силни, те бързо преобразуват пространството и много силно започват, разбира се да влияят на всички вас.
73. Тъй като Аз съм създал за вас условия за борба с егоизма, той именно и трябва да въстане. И той започва да въстава, въстава ярко, проявявайки характерните за него качества.
74. И готовността да се осъдите един друг рязко се изостри, ярко започна да се проявява във вашият живот. И сякаш вие имате нещо хубаво в себе си, интересно, но сега вие започнахте да си причинявате много болка. Разбира се не може да се каже, че това, е привнесено във вас. Не, разкри се това, което го има вътре във вас, това което се явява ваше.
75. И сега трябва да се запасите всички с търпение – и вие, и Аз. Ще ни се наложи сега да потърпим. Това навярно, е най-сложното време в епохата на осъществяването. Това, което беше до сега, това са само семенца, макар, че на Мен Ми се налага да слушам толкова за Себе Си, и за вас.
76. А вие сте като Мои деца, и Аз ревнувам такива действия. Разбира се, Аз искам вас правилно да ви виждат и Ми е болно да слушам клеветите за вас. За Себе си – добре, това като че ли е естествено в тези условия.
77. В мен никога няма желание да се оправдая, и това частично се проявява и у вас, макар че понякога вие се повдигате в бурно състояние и искате да установите справедливост, ако чувствате наличието на несправедливости.
78. Ето това качество – желанието да установите справедливост – присъщо на обществото, в което твърде много се прави несправедливо, когато постоянно се лъже, когато постоянно върви това което носи смърт. И тогава организмът трябва да се повдига против такова насилие на смъртта, А значи, той е длъжен да се бори. Стремежът да се установи справедливост – това е качество, присъщо на това общество. Но това не е Моят свят.
79. И макар да Ми е болно, че се върши неправилно, Аз, разбира се, не изпитвам стремеж да се оправдая. Макар и да Ми се иска, по-бързо да разберете, че има Истина и че Тя е тук, защото от това ще зависи спасението на тези хора: който по-бързо разбере това.
80. И много характерни обстоятелства на тази среда сега започват ярко да се проявяват във вас И всичко това, което в благи условия, външно благи, за вас беше успокояващо, ви позволяваше да проявите своята щедрост, добра щедрост, сега тези условия малко се измениха по качество. У вас се активизираха вътрешните жизнени процеси и много ярко започнаха да се проявяват именно слабостите.
81. Но това е необходимо, защото в този случай вие можете да видите, какво трябва да измените в себе си. У вас се появява възможност да оцените това, защото до сега не сте познавали много от това, което има у вас.
82. Добрите условия, заплатата, храната, дрехите са ви успокоявали. Хубавата заплата, добрите сякаш приятели – те са ви приспивали. Още повече много не са докосвали вашия вътрешен свят, много не са ви правили подсказки. Те са ви пазили, защото са се бояли, да не се обидите. Ето така са живеели вашите приятели около вас.
83. Но това даже не е хубаво качество – да бъдете такъв приятел. Приятелят – това не е този, който премълчава грешките, защото с това той, поглаждайки ви по главата, ви позволява да потъвате. Това не е дружба. И така страхувайки се един друг да причините болка, вие всъщност още повече сте помагали един на друг да потъвате.
84. Вие считате приятел този, който нищо не подсказва, а само ви слуша, глади по главата, и само ви говори комплименти. Но всичко това е лъжа. Това е приятна, сладка като захар лъжа, но всъщност тази захар не е полезна, тя даже е много опасна.
85. Затова мъдрият винаги се пази от ласкателството, той повече е обръщал внимание на тези, които критично са се отнасяли. Той е разбирал, че в тази критика винаги ще има частичка интересна истина.
86. Но за това трябва да се притежава определена сила на духа, да обичаш този, който те ругае. А това е единично качество, не всеки може да го направи.
87. За това мъдростта се разпределяла на Земята между единици интересни хора, с които е приятно да се поговори. Но този самотник сам върви в обществото, а наоколо огромна маса уверено считащи себе си за мъдреци, но не щастливи мъдреци – мъдреци, които безкрайно се оплакват от своите неприятности.
88. И затова правилно да погледнат на окръжаващата реалност е било важна задача в живота на човека. Благодарно да се отнесе към подсказките, които дават ближните, - това не се получавало. Повече са обичали този, който е обичал - условно обичал - вас, защото в този момент те са говорили комплименти, и на вас ви се е струвало, че ви обичат.
89. А това не е била любов. Това пак е била лъжа, защото са ви обичали така, както сте били изгодни, удобни, вие не сте докосвали интересите на този човек, а може би в известна степен интересите са съвпадали. И тогава е възниквало такова условно разбиране за любов.
90. И ето с такива лъжливи понятия, образи вие сте се напълнили. Изпълнили сте се и не знаете, какво е дружба, и не знаете какво е любов.
91. И затова на тази основа е извратено твърде много на тази Земя, и да ви призова: „Обичайте се един друг не е така просто” – никак не е просто. Вие имате лъжлива представа за любовта. Да ви призова: „Бъдете приятели един на друг” – не е никак просто. Вие имате лъжлива представа за любовта.
92. Сега ще се наложи на тази основа да разгледате много обстоятелства, свързани с вашия живот, с такива конкретни, прости, чрез които може да поговоря с вас за живота и да ви позволя истински да видите своя живот.
93. Но това е дълъг път, защото предстои много да се говори, докосвайки много различни въпроси, които на пръв поглед ви се струват незначителни, но от които наистина зависи вашият живот и животът на цялото човечество.
94. Настъпил е часът всичко да преосмислите, да погледнете на всичко по новому, да узнаете какво е това истинска любов, истинска дружба, защото в настоящото общество вие всички ще бъдете приятели.
95. Сега това понятие за вас „дружба” – е само много е много близко състояние на вашите вътрешни светове и интереси. Затова, когато вие намирате този, който в някаква степен ви разбира, ви се струва, че намирате приятел.
96. Но разнообразието на вашият вътрешен свят е толкова голямо, че в този случай на всички вас няма да ви се удаде да бъдете приятели. Вие имате твърде много, разнообразни интереси и твърде разнообразен по качество духовен свят, и възникват само редки прояви на приятелство, много редки.
97. Вие сте се разтеглили по пътя на много дълго разстояние един от друг в една редица, затова повече да дружат могат повече само тези, които тук се намират по-близо, но вече по-далече – никак, интересът там е съвсем друг.
98. Сега дойде време да ви събера всички заедно, за да бъдете много близки един на друг и разпокъсаността на разбиранията да бъде сведен до някакво единство, единно разбиране, когато вътрешния мир много прилича на света на ближния. И тогава всички вие ще започнете да се разбирате един друг без думи, често само от едно действие. Това едва сега предстои сега да започнете да правите.
99. А егоизмът се опитва да ви оттласне, той ви построява в една редица, позволява ви да се разтеглите на много голямо разстояние, където първият вече не вижда десетия, да не говорим вече за стотния, в тази редица.
100. Затова в такъв живот, когато живеете, вие даже не познавате съседите си, живеещи редом зад стената. Вие познавате само роднините си, а те са само единици. Това е неправилен живот. Това е живот на чужди самотни диви вълци, които във всеки момент са готови да се гризат един друг. Това не е човешки живот .
101. И сега Аз ви зова да се съберете заедно. Аз създавам среда, която привлича всеки, който някак е съзрял за това, което се дава от Бога, защото зрялото сърце винаги ще почувства Моето, винаги.
102. По-нататък изборът ще се заключава в съзнанието, а то все още е подчинено на силната команда на егоизма. Затова често възникна такава бъркотия. Макар сърцето вече да чувства, но оценката я прави съзнанието, а то дава определение в качеството на едни или други образи. А съзнанието е подвластно на егоизма.
103. И ето тук е голямата сложност. Други образи вие нямате, имате само такива образи. И вие пробвате да оцените, но на основата на това което правите в качеството на оценки, - разбира се това ще бъде далече от Истината.
104. Настъпи моментът, когато давайки изобилно подсказки, Аз се опитвам да формирам вашия вътрешен мир. И се надявам, че вярвайки вие ще се постараете да изпълните Моето.
105. И разбира се, колкото повече с доверие вие ще се устремявате да изпълните, толкова по-удачно ще се извършва вашето формиране, толкова по активно ще се извършва вашия разцвет. Но всичко зависи от това, какви усилия ще бъдат приложени от вас. И така сега трябва сериозно да се постараете.
106. А засега силата на инерцията ви отвежда в страни и играе своята неизбежна роля. А Аз само чакам, когато вие за всичко по-бързо ще се опомните и ще побързате да догоните, наваксате и върнете това, което вече започва да се пропуска, защото сега, вече започнаха истинските загуби.
107. Една работа е, когато вървим заедно с вас по наклона надолу. Аз дойдох при вас, застанах с вас в един поток, движейки се с вас, и разказвайки ви, искам вие да почувствате, да видите нещо.
108. Тези, които приемат Моето, започват по-бавно да се движат, все по-бавно, по-бавно да се спират, но задържането е в достатъчно голяма степен, но все пак движение има, даже ако то е бавно, в една страна – по хлъзгавия път надолу.
109. И много съм ви говорил: Аз дойдох при вас в дома ви, но не винаги ще бъда в него, Аз трябва да изляза от него и да отида в Своя Свят.
110. И ако искате да вървите след Мен, вие трябва да напуснете този дом, който сте строили, съзидавали, наситили сте го с много различни удобства. Вие трябва всичко това да оставите и да тръгнете към другия Свят.
111. А докато вървим, пътят ще бъде труден. И дъжд ще има, и сняг, и камъни и пясък. Ще има много и различни изпитания: пътят няма да е прост. И за това Аз съм ви говорил, подготвял разказвал.
112. И разбира се, Аз вярвах, когато вие казвате:”Ние вярваме”, вярвах в това , че щом завия, вие дружно веднага ще промените посоката и ще тръгнете с Мен. Аз като момче наивно вярвах в това.
113. И естествено се случи това, което ви е присъщо. Настъпи часът, когато, Аз трябва да сменя посоката. Ние се движим всички заедно. Аз казвам: „Да тръгваме!” - и тръгвам. А вие продължавате да вървите по-нататък. И ето сега започна разривът, като своеобразна неизбежност в дадения отрязък от времето.
114. Но сега тези, които по инерция са преминали поврата, да се върнат и да сменят посоката, да наваксат вече изпуснатото, защото вече започва загубата.
115. Тогава ние вървяхме заедно, Аз бях редом, вътрешно редом с вас. Сега Аз започвам вътрешно да се отдалечавам от вас, и се появява разрив. Това усложнява взаимоотношенията, за Мен все по-сложно ще бъде по-нататък да ви помагам.
116. Макар вътрешно, енергийно Аз мога да ви помагам, но да се намесвам на нивото на съзнанието ще Ми бъде по-сложно. А главната активна помощ за вас - това, е, когато се вмесвам съзнателно: Аз давам подсказка, поправям грешките ви. Това много активно влияе на вашето формиране.
117. Но за да ви дам тази или онази подсказка, Аз трябва да почувствам характера на грешката, която сте извършили, а за това Ми е нужно да се потопя там чрез чувствата.
118. Но ако Аз сега се изменям вътрешно, то тези чувства, това обстоятелство, в което сега сте били и продължавате да се намирате, Аз все повече ще възприемам нелепо, твърде горещо, Аз ще започна да се обгарям, докосвайки се до него.
119. По такъв начин Аз изменям изискването си към вас, изисквам все повече, защото ако вие вървите след мен, едно е да изисквам от малко дете, което още не умее са ходи, пълзи. Ние се отнасяме благосклонно към това, което е счупило.
120. Друга работа е, когато е счупил този, който вече разбира, какво е направил. За това естествено в този случай отговорността трябва да се измени.
121. Не може към човека, който вече е с прошарени коси, да се отнасяме като към малко дете, способно да изцапа ританките си, към този малчуган, който пълзи, пухкавичък, който интересно възприема окръжаващата реалност. Така и отговорността ви, възложена от Мен, разбира се, се изменя.
122. Затова Аз, давайки ви,едни или други истини, изменям отговорността, лежаща върху плещите ви, тя се увеличава. Всеки път откривайки по-високи закони, Аз възлагам на вас нещо по-голямо.
123. И ако не бързате да претворявате това в живота, да го реализирате чрез себе си, то да го понесете ще бъде невъзможно. В един момент ще почувствате прекалена тежест, да прегъва вашето тяло, а в друг момент ще ви се прииска въобще по-бързо да го захвърлите, докато не ви е смазало.
124. Трябва да измените себе си. Само тогава ще бъдете способни да носите все по-голям товар.
125. Затова умението да проявите своето усърдие в постигане на това, което ви се дава сега, играе решаваща роля. От само себе си разбирането няма да дойде. Вие трябва да му позволите да се разгърне, вие сте длъжни да приложите нужните усилия
126. За това, даже ако Аз кажа, че всички Мои желания се изпълняват, само не може да се изпълни желанието, вие по-бързо да се измените.
127. Но в крайна сметка и това желание ще се изпълни – в смисъл, че вие все пак сте станали истински деца на Бога в пълноценно, красиво проявление, което е предначертано да осъществите чрез себе си. Това желание ще се изпълни.
128. Колкото и да е труден пътят, в крайна сметка редом с Мен ще бъдат тези, които стигнат до мястото на победата.
129. Но този час е далече. А сега вие все още се намирате даже в стадия на определянето, макар, че понякога се определяхте не една година.
130. Сега току що започва настоящето. Затова всичко се разигра (егоизмът се разигра), и във вас се започна. Вие се напрегнахте, а сега често започвате да се боите един от друг, в своя защита бързате да се осъдите един друг. И, разбира се, много хлад се вмъкна. А нали този студ се е таил вътре във вас.
131. Сега важно ще бъде вашето старание, достойно да изпълните всичко, достойно да го оцените, достойно да направите крачка, достойно да приложите усилия, самоотвержени усилия. Защото пълната Вяра, Свещената, се съчетава с качества на самоотверженост. А Вярата не е пълна, то няма и самоотверженост, има само частично прилагане на усилия.
132.Това с методики не се възпитава, това сте длъжни вие да възпитавате чрез различни житейски, обикновени обстоятелства, където Аз ще ви говоря: „Ето така е правилно. Ето тук така е длъжен да постъпи вярващият човек”. А вие, стараейки се това да изпълните, постоянно стараейки се, ще измените всичко в себе си така, щото от това да разцъфти и любов, и дружба, и вяра. Всичко ще разцъфти, всичко ще придобие удивителни качества.
133. Е, а сега трябва да се потрудите. Толкова работа има тук, където всяка година за вас е равна на десетилетие, затова за няколко години вие ще преживеете нещо невиждано, нещо немислимо.
134. Е, нали обичате приключенията? Ето настъпи най главното приключение в живота ви, по-високо от което, по-голямо от което не може да се измисли.
135. Бъдете внимателни сега, бъдете бдителни към всичко, което става. От вас много зависи, твърде много. Всеки от вас носи отговорност за съдбата на много хора, искате, или не искате това. Встъпвайки на пътя на Вярата, вие понесохте голяма отговорност, и тя бързо започва да разкрива вашите недостатъци.
136. Аз, разбира се ще се старая да ви помагам. Главното е, да желаете да вземете, главното е, да желаете да разберете, да желаете да се ориентирате, това би бил добър стремеж на ученика. Не този, който все още се определя – намерил ли е, или не, защото това все още не е просто обстоятелство, а вече този, който знае, че е намерил, и сега той иска да знае все по-дълбоко, по-обширно, по-точно. И се е устремил към това познание.
137. Ето тук Аз вече ще общувам с такива, жадни за познание, и ще разкривам всичко. Аз съм готов да разкривам неимоверно много, безмерно. Само бъдете внимателни.
138. Бъдете внимателни, докосвайки се до едни или други обстоятелства, реалности, в които се намирате. Имате твърде голяма склонност да оцените неправилно това, което се случва, твърде голяма склонност да виждате врага настрани. Това е много опасно.
139. Вие можете леко така силно да се изплашите, от което рязко да се измени вашия живот не в добра посока, което ще донесе много трудности, мъка. Но ще тръгнете натам само за това, че сте се наплашили сами с тези образи на чудо-вища, които в същност в реалността няма. Вие просто ще наплашите сами себе си.
140. Затова бъдете особено внимателни. Качествата ви у много все пак имат способност да ви помогнат да направите правилна оценка. Не ги заглушавайте с мрачни образи, които леко е склонно да създава вашето съзнание. Дръжте се за своето сърце в смисъл, да следвате неговите сигнали, макар главата може активно да ражда крилати чудовища. Вслушайте се в своето сърце. Нали Аз съм ви казал: то не може да сгреши.
141. И ако докосвайки се до нещо, вие нещо сте почувствали, дръжте се за това чувство, не се опитвайте да приемате за себе си образи, които не се съгласуват с вашите чувства.
142. Иначе колкото повече от тези образи приемете в себе си, толкова по-бързо те ще заглушат гласа на вашето сърце с нечисти чувствени прояви. Това лесно ще ви отклони от пътя и вие лесно ще се заблудите. В този случай, разбира се, лесно можете да изпаднете в отчаяние. Затова бъдете много внимателни.
143. Така Ми се иска често да ви повтарям: бъдете бдителни.
144. Това трябва да се повтаря сега ежедневно и в течение на деня многократно: „Бъдете бдителни, защото, преди всичко, опасността е заключена в самите вас. Тя не е настрани. Тя е във вас самите, преди всичко, най-главната опасност. И вие сега я знаете, Аз съм ви разказвал за нея.
145. И ако вие сега не го направите, повече никой няма да го направи. Само Аз вече говоря „ако”. Разбира се част от вас ще направи това. Но Аз сега рисувам една условна картина, че ако тези, които сега не го направят, повече никой няма да го направи.
146. Тук не трябва дори да се опирате на интелектуалните особености на човека, свързани с неговата грамотност, образо-ванието, което има в обществото. В тези последно време, даже в тези последни дни на Мен ми се налага да се докосна до света на учените, доктори на науките, професори, академици. Само ако знаехте какви наивни деца са те.
147. Те имат хубави, интересни идеи, но какво честолюбие, какъв егоизъм! Те и един ден няма да могат да преживеят с вас в тези условия, в които вие живеете. И затова каквито и прекрасни да са идеите им, те не са в състояние да ги въплътят, всичко това е откъснато от живота.
148. Затова бъдете внимателни сега към това, което се случва наоколо. Сега пред вас се е създал живот, който нито един учен не е в състояние да разбере и да осмисли. Той просто няма да може да оцени по достойнство, неговото собствено честолюбие и егоизъм няма да му позволят. Те леко ще го въртят на пръста си, той възбудено ще прави разни изводи, но всички те ще бъдат далече от истината. Те ще бъдат толкова погрешни, че даже вие, нямайки такова образование, няма да грешите така както те.
149. Затова светът има непроста задача – да осмисли какво става тук, никак не е проста. Тук вече човешкия интелект не достатъчен. Единствената възможност – да се опитат да оценят плодовете, е когато ще се забележи, че вие все по-добре и по-добре, а не така както става в света, когато във вас все повече се ражда нещо удивително, чудесно, което както и преди никак не се удава да се осмисли, но вече може да се почувства: да това действително е чудесно. Ето това някак може да ги подтикне да направят крачка.
150. Но този плод сега трябва да се прояви, затова вие трябва да изпълните това, което Аз в изобилие бързам да ви говоря.
151. А толкова е трудно да се изпълни. Като че ли всичко е разбираемо, добре се възприема. Вървите в живота, попадате в обичайните условия – и веднага леко се вижда: вие, оказва се още не сте се научили да благодарите на реалността за това, че тя е такава, и даже още не сте благодарите на Бога за това, което срещате на пътя си. Оказва се, че всичко е още толкова далече.
152. Това ще доведе до голямо напрежение във вашата физиология. Ако вие бързате както преди да възприемате реалността, във вас ще започне пренапрежение на тялото, пренапрежение на психиката, на нервната система. Вие лесно ще боледувате, на вашето сърце ще му бъде сложно да издържи това, в което вие сами се въвличате.
153. Тоест започна сериозно събитие, към което не трябва да се отнасяте така, както сте се отнасяли до сега в живота си бързайки да осъдите, бързайки да се доверите на своите негативни емоционални изблици. С такова отношение тук не можете да влезете. Вие ще изгорите, вашето тяло няма да издържи.
154. Много от вас сега се разболяват от различни болести, поради своя грешка, тъй като не всичко, което беше казано навреме са изпълнили.
155. Защото, обикновено, за първи път вие чувате за истината в нужния момент, навреме, но по-нататък започват определени обстоятелства, където много зависи от вашия избор, от вашите решения от вашите усилия. Така че бъдете внимателни.
156. Трябва да пазите своят инструмент, благодарение на който вие ще позволите на цветята да разцъфтят.
157. Затова трябва да познаете Школата на, тази Работилница. Такава още дума възниква сега - Работилница на Живота на човека на Земята, в Мирозданието. Може да не се разглежда от позицията, религия ли е това или не. Слухът на всички долавя нещо неблагодатно, защото с думата „религия” са свързани много лъжа и мерзост.
158. Вие може безпогрешно да определите живота като „Работилница за формиране на човека”. Чудесно тайнство, трябва да се реализира във всички направления. Затова и духът и културата – всичко това трябва да разцъфти.
159. Но вие забавяте, в много се бавите. Това ще даде обезателно плодове. Но всеки такъв плод, който ще ви донесе болка, само ще умножава вашата бдителност още повече – стократно ли, хилядократно ли – ще умножи готовността ви да изпълните. Нека тази болка още допълнително ви постегне, да умножите бдителността в себе си. Тогава вие ще поправите това, което сте загубили временно, ще го изправите.
160. Но забавянето в този случай, когато отлагате за утре това, което трябва да направите веднага, обезателно ще даде болен, болезнен плод. Ще боли.
161. Бъдете в този случай бдителни, а не бързайте да намерите причина, защото да намерите причина вече е безсмислено. Трябва да бъдете бдителни към това, защото отново да не породите нова причина, иначе пак ще бъде породено нещо болезнено.
162. Затова трябва не на миналото повече да гледате, а на това, какво правите веднага, тук, сега, в този ден. Ето на това трябва да обръщате внимание, а то, твърде много обръщайки се назад, вие днес отново ще направите грешка, която ще даде болезнен плод, който отново ще принесе болка, е вие отново ще гледате в миналото, и ще правите грешка в настоящия ден.
163. Затова веднага увеличавайте бдителността към това, което ви предстои да правите сега, днес. Претегляйте, бъдете разумни, оценявайте всичко от позицията на тази Истина, която вие вече сте чули.
164. Надявам се, че Вие ще се ободрите от Моето обръщение към вас, още един път ще се стегнете, и ще започнете да се стараете и няма да задремете, няма да изпуснете! Твърде голяма отговорност лежи на всички вас.
165. Вие виждате, как бързо се развиват събитията в света, защото учените, които сега започнаха да се появяват в полето на Моето общуване с вас, почти всички са уверени, че в близко време всичко ще бъде по-друго. Един учен казва, че в близките години тук ще бъде територия на Китай, друг още нещо.
166.   Аз вече съм ви казал: те са като деца, към много подхождат много наивно, те вече всички виждат сериозни изменения, където вече да познаете тази Русия е сложно. Но, това са техните лудории.
167. Действително, има много различни събития, но те се намират в пълна зависимост от това, как ви ще изпълните Моето. Затова доколко вие бързо и активно изпълнявате това, толкова по-активно се изменят тези процеси наоколо.
168. В този момент Аз, навярно мога още да ви разкажа някоя особеност, благодарение на която вие още малко ще се обогатите в разбирането си какво е това Учител.
169. Когато Ме питат, какво ще бъде в бъдеще, Аз понякога ту така, ту иначе отговарям на този въпрос, без да се докосвам особено до тази страна. Макар и сега даже, давайки отговор, Аз не съвсем пълно ще се докосна до това.
170. Но в този момент Ми се иска да кажа: има време, то тече, разгръща се. И по това как то се развива днес, може да се пресметне вероятното бъдеще.
171. Способностите на съзнанието и законите на материята позволяват нещо да се пресмята и да се разглежда известна вероятност от бъдещето. Човекът или представителят на света на разума може в известна степен да се увлича от това, надзъртайки, пресмятайки, разглеждайки.
172. А Аз творя това време. Аз нямам нужда да поглеждам в бъдещето, защото най-доброто бъдеще може да бъде само в случай, когато вие най-пълно изпълните Моето.
173. Да предсказвам, че вие ще изпълните Моето не съвсем пълно, Аз не искам анализ искам, вие най-пълно да изпълните Моето.
174. А във вас има особеност да изпълните не винаги това. Но Аз не искам в това да вярвам, не искам да го зная. Аз искам да вярвам, че вие най-пълно ще го изпълните.
175. Бъдещето зависи изключително от това как вие приемате сега Моето. Затова сега още повече бъдещето за тези, които, опитват да надзърнат в него, е още по-сложно да се оцени, защото сега се появи необичайно голяма многовариантност във връзка с Моята дейност, е сега да се предсказва е много сложно.
176. Много постоянно ще грешат, поглеждайки в бъдещето, защото всичко е така активно, бързо се изменя в зависимост от това, в какъв момент Аз какво ще ви дам, как ще започна да формирам нещо в мислите си, как вие ще започнете да изпълнявате Моето.
177. Тази зависимост сега във формирането историята на времето е много голяма, затова да говоря за това какво ще бъде напред е празна измислица, във всеки момент всичко може да се измени.
178. А какъв е Моят вътрешен свят, Светът на разума не знае, затова той не може да разкаже Моите действия. Моите действия са непредсказуеми за Света на разума.
179. Аз действам изключително чувствено, както възприемам чувствено едни или други обстоятелства, а Моето съзнание Ми позволява само да оформя нещо разбираемо за вас. За Мен самия това не е необходимо, достатъчно Ми е да чувствам и да действам.
180. И вие в известна степен също сте длъжни да чувствате и да действате съгласно чувствата си. Ще се учите правилно да следвате това. Макар че вие чувствате винаги, и достатъчно често чувствате правилно, само дето не следвате това, а постъпвате обратно. Но ще се научите. Ще се научите, щом вашият дух достигне нужния обем.
181. В „Последна надежда”, защото това е основа, която е призвана да формира вашето мислене в направление, което няма отклонение.
182. Наистина всички основи, заложени във философията, един или друг мироглед, възникващ на Земята, разбира се, има огромна степен на отклонение. Затова то може да действа само известен период от време, по-нататък то е довеждало до задънена улица всички разсъждаващи в тази област.
183. Това е краен период от времето, той е ограничен. И в този случай ви се позволяваше да сте в различни направления, да се доверявате на една или друга идеология. Това се съчетаваше по такъв начин, че вашето съзнание и духът ви да съзреят до нужното ниво.
184. Ето сега се приближихме към това, когато вече трябва да говорим за вечността. Сега вече трябва да залагате във вашето съзнание основа, която няма никакво отклонение.
185. Не е просто да ви го представя. Вие знаете елементите на физиката: лазерният лъч, който като че ли има успоредни лъчи, но и те са успоредни условно, на голямо разстояние лъчът се превръща в голямо светещо петно, само отблизо той може да бъде малка светеща точка.
186. В никакъв случай не трябва да има разсейване. Във вашето съзнание трябва да бъде заложена основа, на която развивайки се вашето съзнание никога няма да има отклонения в мисленето. На нивото на неразбирането може да съществуват някакви догадки, лъжливи разбирания, но отклонение в основата не трябва да има в никакъв случай.
187. Затова ако залагате основата на бъдещето, Вечността, това трябва вече така да се залага, че никакво отклонение да не възникне. Иначе ако в този период има макар и нищожно отклонение, а то все пак принципно съществува, даже ако то от никой не се забелязва, то цялото зависи от времето на движение, преместването във времето.
188. Колкото повече се отдалечаваш, толкова повече това отклонение започва да се забелязва. И веднъж то толкова ще се отклони, че ще се загуби от поглед. И отново ще се получи задънена улица, и отново трябва да се залага нов мироглед.
189. Това вече не трябва да бъде, защото сега вие се подготвяте да встъпите на Пътя на Вечността, а там това вече трябва да бъде без грешка.
190. Затова Аз започвам да ви давам основа, която, естествено веднага не можеш да изразиш. Но нещо, доколкото мога Аз се опитах да изразя в „Последна надежда” и сега ще ви помагам да си изясните това. Това незабелязано започва да изменя сега вашето съзнание.
191. Затова за по-голяма яснота Аз бих искал да използвам даже това, към което сте привикнали в училищните години, когато виждате на училищната дъска някаква рисунка, някаква графика, защото в много от вас, мисленето още е много привързано към такова определение, иска ми се даже сам да започна да рисувам.
192. Аз ще ви помогна и даже в този случай ще опитам нещо схематично да изобразя, за да можете не само в слух да възприемате, но още и визуално, което още по-дълбоко ще ви позволи да запечатате вътре.
193. И даже ако веднъж Мен Ме смути този момент от донасянето на истината, когато на международния философски конгрес в Москва пред учените Ми се наложи да разказвам и да рисувам, Аз видях, че за тях това е много важно, те с интерес възприемат рисунките. Но Мен малко Ме смути това, мисля: нима човек така примитивно е способен да възприема информацията?
194. Но това е такава особеност, която все пак за сега трябва да се отчита. Да, добре. Ако това го има Аз съм готов в този момент отново да я отчета и да направя втори път такава крачка, защото този момент е много отговорен.
195. Тази основа обезателно трябва да се усвои и да се учите да размишлявате, опирайки се вече на нея. А опирайки се на нея, вие вече за много можете да размишлявате, което ние до сега не сме докосвали.
196. Ето сега да се учите да размишлявате, е много важно, това ще формира съзнанието ви в нужното направление.
197. А там и по-нататък, ако следва нещо да се разказва, ще разказвам, все по-широко и по-дълбоко. И вие ще преминавате университетите на Вселената, на Вечността, а не временните погрешни знания. Ето такъв голям, голям труд ви предстои да положите в познанието и в разцвета.
198. Затова, за да се приближите до щастието, още не малко сол трябва да изядете, голям труд върху себе си трябва да положите, изменяйки своя вътрешен свят. Не забравяйте, че този труд е много голям.
199. Затова бъдете бдителни, когато възниква смущение отвътре, когато възникват негативни образи, Този момент е най-отговорния.
200. Вие сте привикнали да говорим за доброто, за Вярата, когато при вас всичко е добре. А когато вие негодувате, когато вътре гризе нещо негативно, което не ви позволява да се усмихнете, ето тук е най-отговорния момент. Това е сериозно изпитание, това е сериозен изпит.
201. Умението в този случай да, държите себе си във Вярата, да удържите себе си в стремежа да разберете, да увеличите мъдростта си благодарение на познанието, на правилното разбиране, когато вие прилагате правилни усилия да отреагирате чувствено на ставащото, и външно да изразите някакви усилия правилно, в съответствие с една или друга ситуация, това е много важно, защото такъв момент носи голяма отговорност във вашия живот. Вие с тях силно определяте своя живот.
202. И ако вие повече се държите за негативните усещания, разбира се вие, усложнявате много силно своята съдба. Това утежнява вашия път и даже ви заставя докато още се движите в тази инерция, за която Аз се изразих: надолу по наклонената плоскост. А значи със загуби, всеки път с някаква загуба на хубави качества.
203. Така че бъдете достойни, вниквайки в това, което Аз пробвам щедро да изливам в ушите ви, в сърцето ви. Бъдете бдителни. А по-нататък Аз вече ще гледам, как по-добре да ви подскажа още нещо. На Мен Ми е нужно, вие да не губите активност в живота си и в това, което е свързано със Семейството, с единното Семейство. Там още не преминават процеси, достойни за единно Семейство.
204. Но вие се намирате в стадий на такова формиране, където все пак да заложите такава основа. Аз ви призовах всички, вие всички влязохте в единното Семейство отначало. С някакво правило Аз някого отделих, позволих им да не влизат веднага. Но вие всички бяхте длъжни да почувствате това, какво е това, поне колкото се може по-голям брой.
205. Сега много от вас не съответстват на това качество, да бъдат в единното Семейство. И Аз се надявам, че вие ще положите усилия, да съответствате на това. но болшинството от вас не съответстват, те даже пречат. Тоест много от вас, присъствайки в Семейството, пречат на неговото формиране.
206. Но пак само на тази основа, че са проявили леност в познаването на това, което Аз в последно време Съм излял. Затова вие сега се явявате камък за всички останали. А в този случай даже болшинството често Семейството се явява камък. Даже не единици, а болшинство.
207. Не се смущавайте. Сега най-главното е да се заложи основата на Семейството, крепка и достойна. Вие сте длъжни да изпълните всички тези правила, които Аз съм ви дал.
208. Бъдете внимателни там, където ви се иска да пожалите. Вие често жалите, поставяйки спънка по предишния стария принцип, когато гладите, позволявайки да се потъва. Тук са други условия.
209. Вие сте длъжни да бъдете приятели, а приятелят не е този, който постоянно говори ласкателни думи. Той е готов много да каже за грешките и винаги е готов да ви поддържа, ако бързате да направите достойна крачка. Ето това е приятел. Тези качества все още предстои да се разберат.
210. Затова, ако ви се налага един към друг да се отнасяте строго, бъдете бдителни и тези, които искат да изразят строгост, и на тези, на които нещо строго изказват. Вие често го правите грубо, много грубо. Но това е, което има. Това няма да бъде винаги, това сега го има, и вие правите тази първа крачка.
211. И тук умейте да бъдете бдителни, за да не осъдите този, който се отнася строго към вас, много е важно. Ако вие изисквате – това е опасно за вас, вие така ще загинете. По-добре да отстъпите, вървете с мир и живейте по законите на света, веднага ще ви стане по-леко.
212. Така че, бъдете внимателни в този момент. Строгите правила ви позволяват бързо да организирате основата. Ако не следвате строги правила, вие няма да сформирате основата.
213. И тогава ще се колебаете като жужаща маса, но Семейство в този случай няма да има. Състоянието на такова ваше съвместно съединение няма да е устойчиво, то винаги ще бъде объркано, винаги ще създава психологическо напрежение, то, гледайки на тази маса, винаги ще казва: нещо не е както трябва, боли, в сърцето всичко боли.
214. И ако вие бяхте внимателни един към друг и запитате повторно повечето от тях, които са недоволни от действията на Семейството, вие много бихте почерпили.
215. А Аз бих искал вие да бъдете бдителни към това, да осмислите сериозно всичко това, което е искал да изрази този, който е недоволен от действията на Семейството, да опитате по-често да претегляте неговите аргументи, да ги осмисляте. Там може много да е интересно за вас.
216. Много от вас са способни да чувстват, че нещо не е както трябва, че е твърде грубо. Но вие не ги слушате, възбудени от егоизма. Вие водите събрание, не забелязвайки тези хора, макар да попитате отново и да се спрете би било много полезно.
217. Вече се чувства понякога, че сте преминали границата и във вас се проявява просто грубостта. Остава само да се сбиете. Добре, разбира се, че още не се биете, но понякога във вас има много голяма склонност към това, възниква съблазън.
218. Затова гледайте, бъдете внимателни един към друг, умейте да се вгледате във всичко, което се случва. И ако използвайки строги правила, вашите Семейства останат малобройни, не се бойте, това е нормално.
219. Прилагайки строги правила, не бързайте да направите оценка, че тези, които прилагат тези строги правила, се стараят да разрушат Семейството. Това ще ви продиктува вашия егоизъм, това ще бъде много сериозна грешка
220. Не, това няма да бъде разпадане на Семейството, това ще бъде продължение на образуването на Семейството. И ако в крайна сметка от сто останат десет човека в него, нека бъде така. Но това ще бъдат истински десет човека, които изцяло ще отдадат своя живот за изпълнението законите на Семейството.
221. Когато те започнат да живеят, тогава всеки, желаещ да влезе, ще попада в тези условия, и те ще го формират. Тогава ще преобладава не инертна маса, тогава да се решава с болшинство ще бъде много просто, много леко.
222. А сега какво е, тъй като болшинството се отнася към така наречената „инертна маса”, то какво е това да се решават с болшинство гласове едни или други задачи? На това може да се усмихнете, всичко това е обречено. Вместо това да се направи нещо, вие с болшинство гласове обезателно ще прогласувате, това да не се прави. Обезателно, вие имате тази склонност.
223. И този, който най-много чувства грешката, ще се мъчи, защото ще чувства своето безсилие. Той ще вижда, как болшинството ще гласува за това, което е съвършено невярно, но нищо не може да направи, той е сам.
224. На него не му позволяват даже да зададе на Мен въпрос, защото създават такава атмосфера, често го засичат, че: „Може би, това е твоят егоизъм?” – и той се оплита, обърква. И вие не давате да премине много интересно решение, да пробие към светлината и да възтържествува.
225. Сега вие се борите против Истината с всички сили. Като че ли казвате: „Ние сме готови, ние сме вярващи” – но с действията си активно се борите против Мен.
226. Разбира се, усещането на тази трудност не е просто. Вие външно ще се усмихнете, ще се повлечете след Мен, а вътрешно ще ме отблъсквате, не признавате, бързате да се отскубнете, да отидете някъде настрани, само за да избегнете тази Светлина, която освещава вътрешния ви свят и осветява всичко това негативно, което като червей, иска да се скрие в някаква сянка. И вие се опитвате да съхраните тази сянка в себе си, за да дадете възможност на този червей да се скрие там.
227. А колкото повече се приближавате към Мен, толкова повече тези сенки изчезват, и червеите няма къде да се дянат. Лишават ги от приятните убежища, и ето те ръмжат, и ето вие се вълнувате скачате.
228. А преживяването е много силно във вас: негодувание, възмущение – и съответните последствия, когато ако има негодуване, възмущение, обезателно трябва да се намери виновник. А кой е виновен? Разбира се някой на страна. Ето това сте склонни бързо да се устремите да правите: да вините някого.
229. Така че гледайте, ето още един много важен момент. Има някакви критерии, по които вече може да се закрива Семейството. например, или има Семейство (този етап, надявам се, сте преминали, при все това), има членове на Семейството, на пълноценното, Семейство (и наистина, ако говоря за Семейството, то Аз подразбирам: че всички членове на това Семейство единогласно изпълняват тези закони, които давам), но ако един член на Семейството, например е гладен, няма какво да яде, а у другите има възможност да се нахрани – на тази основа може да се закрие Семейството, Семейство няма.
230. Това просто не може да бъде в Семейството, а във вас има и много. Вие често един на друг давате допълнителни поучения, разказвате много теории един на друг, спомняте си някакви думи от Истината, но неуместно ги използвате в тези случаи, където тази нечистота все пак остава. А това е сериозен критерий.
231. Нима може в добро природно семейство, един от членовете му, които се обичат един друг, да е гладен, а във всички останали да има да се нахранят? Нима, когато бащата или майката отиват да се потрудят, за да донесат хляб в дома си, те носят за себе си и само за този, който повече им се харесва вътре в семейството? Не. Те носят за всички и делят между всички.
232. Още повече, бързат да ги нахранят по-пълно. Добрата майка бърза да нахрани всички членове на семейството и е радостна от това, че са хапнали преди всичко. Тя ще похапне набързо, ще опита, докато готви: един вид сита е, добре хранете се. И тя е щастлива от това, че всички са се нахранили, всички са сити.
233. Направете аналог със своето единно Семейство. Какъв е вашият стремеж, да усетите всички сити и достатъчно удовлетворени? За сега твърде много натрупвания, твърде много егоистични ъгълчета се удрят едно о друго, драскайки и предизвикващи сноп искри при такова докосване и често мирише на дим, на опърлена кожа. Много гримаси на болка, много претенции: „Семейството е лошо, Семейството не е добро, затова аз не мога в него да се намирам.
234. Вие започвате даже удачно да използвате Моята терминология, говорейки: там енергийната среда не ви подхожда, тя е твърде груба. Даже такива разбирания възникват във вас, така ловко, интересно егоизмът ви захваща всичките в тези атмосфери.
235. Един от критериите, където може като изпит да се проведе е: ако макар и три мнения на недоволство по отношение действията на Семейството в някой от неговите членове могат да съществуват до сега неразрешени, но които е могло да бъдат разрешени, и това е сериозна претенция, то също може и по тези качества да се закрие Семейството, Семейство няма.
236. Затова, за да приключим сега, опитайте, без да отлагате време, да анализирате макар по една, по две претенции, които възникват в членовете на Семейството към Семейството, или в тези, които са излезли от Него по собствено желание, имайки претенция към Него.
237. Допускам, че в тях може да има много амбиции, свързани с егоизма, и съвършено лъжливи изисквания. Напълно е възможно, но не бързайте да направите една и съща оценка. Сред тях ще има много важни съвети. Това би следвало да се проанализира, да се изясни това и да се вземе за основа, за да измените живота си вътре в Семейството.
238. Ако обичате повече критиката, повече разпитвайте, какво в Семейството не е в ред. Кой вижда, че в Семейството нещо не е в ред?
239. Ако е възникнало такова мнение, не бързайте веднага да му посочвате егоизма. Това е голяма, голяма глупост и невежество. Вие по този начин се заковавате един друг, вие по този начин заставяте с егоизма човека да се закрие, и който после вече не може да изрази своето мнение, защото започва да се страхува.
240. Сработва отново предишното, което беше в света: само някой да е опитал нещо да каже, се нахвърляли на него, обвинявали са го, грубо са го ругали, той се е затварял и се страхувал по-нататък да изкаже нещо. Но тогава така започва да тържествува тъмнината, защото в такива условия рядко може да се каже, че човекът е чувстващ.
241. В тези условия повече се проявява възможността да говорят тези, които говорят напразно, но чувстват твърде малко. Точно те повече запълват вашата среда със своите звуци.
242. Така че погледнете обезателно сега, на тази страна започнете да правите равносметка внимателно, разглеждайте всички аргументи по отношение на недостатъците, възникващи вътре във вас, във вашето Семейство. Ако тази сериозна работа не става вътре, много Семейства смело може да се закрият.
243. С такива качества не трябва да сте заедно, безсмислено е да се считате за Семейство. Вие просто продължавате да бъдете общество на вярващи хора, които са дошли да се ориентират да разберат, но които още не са способни да направят първата крачка.
244. Това е много активна среда – единното Семейство. Затова всеки, който неправилно се справя с всичко, само да излезе от Него, чувства облекчение.
245. И ако мислите, че така е по-добре, вие ще сгрешите. Вие просто сте свалили от себе си натоварването, много високата отговорност, преминали сте на много по-ниско качество, затова веднага ви е станало по-леко. Вие сте понесли съвсем друг тип отговорност,
246. Попадайки в Семейството, вие веднага вземате много голяма отговорност, и тя активно ще влияе на вашия чувствен свят. Ето тук трябва да се учите да изпълните всичко по Истината, преди всичко, защото изпълнявайки по Истината, вие организирате този живот. Вие ще отсечете излишното, и тогава средата бързо ще започне да се формира достойно, за да ви се позволи по-добре да осмислите по-нататъшните си действия.
247. А ако първоначално тези усилия не са направени, средата няма да се оформи достойно, и тогава по-нататъшните действия стават безсмислени. Вие ще започнете да се обърквате, да плавате. Вие само ще се уморявате психо-емоционално, но да решавате задачите, проблемите, възникващи в живота ви, няма да можете, това принципно ще бъде невъзможно.
248. И вие с това се сблъскахте, решавате нещо дребно, а главното никак не можете да решите. Още щом се приближите, вашият собствен егоизъм не ви позволява това да решете. И вие с дребните неща нещо можете да докоснете, но това вече е празно.
249. А когато възниква някакъв сложен проблем, Аз попадам в него, докосвам се в момента, гледам: така това е свързано с нерешените задачи, които бяха поставени в първите дни на образуване на Семейството. Тоест това вече е нерешена задача.
250. Но ако не е решена, всички последствия на тези плодове е безсмислено да се разглеждат, просто е безсмислено. Вие бяхте длъжни сега отново да се върнете към тази основа и все пак да я решите.
251. Затова Аз вече много няма да разглеждам, ако видя, че този плод е роден от това, че сте пренебрегнали Моите преки съвети. На Мен Ми остава само да кажа: „Върнете се, направете, длъжни сте това правило да изпълните”.
252. Затова, погледнете отново на всичко това внимателно и също помнете: ако сълзите ви възникват в живота на Семейството, на събрание, ако е заплакал възрастен човек, бъдете внимателни, тръгнала е някаква грубост.
253. Отново допускам моментът, че може да се разплаче крайно уравновесен човек, когото даже едва-едва го докоснат, справедливо, правилно – той може да заплаче. И тъй като вътрешното негодувание е много голямо, той не може да се справи със своите емоции, той може внезапно да се срине до истерия. Възможно е да се случи нещо такова, но това не е така често.
254. Вие често още повече притискате един друг до степен, когато човек започва да плаче, той просто не издържа. Това е ваша грубост. Тук бъдете внимателни. Какво е тогава това родно Семейство? Къде е вашата истинска любов, когато се отнасяте внимателно един към друг грижливо се отнасяте един към друг.
255. Затова, ако искате нещо да донесете един на друг, опитате да го направите меко, грижливо, не забравяйте да се усмихнете. Но се усмихнете не просто престорено, построявайки маска, а действително по братски, дружески. Опитайте се да разсъждавате, опитайте да подскажете, научете се да правите това с добра усмивка. И тогава вашите съвети по-добре ще се изяснят на ближните.
256. А то вие веднага се задявате, опитвате емоционално, хладно да проявите някаква своя условна грамотност, макар там да няма никаква грамотност, понякога даже и никаква логика няма. Но на тази вълна вие много силно се удряте един друг.
257. А силите ви са малко, и този, който е най-чувствителен, му е много тежко, на него действително му остава само да се хване за сърцето. Но това само говори за поредната грубост на вас и вашето Семейство, ако редом с вас плаче някой възрастен.
258. Затова, ако има сълзи, тук разбира се, бъдете внимателни, какво ги е предизвикало. Защото сълзите биват различни. А ако така спорите, един друг биете, то сълзите в този случай възникват като резултат от вашата немислима грубост, която просто е неуместна за вярващ човек. Така че, бъдете бдителни.
259. Като идвате на събрание, гледайте внимателно: това са вашите братя, вашите деца. Затова погледнете нежно и опитайте меко да уговаряте, внимателно да правите уговорка. Не бързайте да изливате един на друг осъждания, говорете с аргументи.
260. Често не ви се удава много да решите, защото не умеете да се аргументирате,
261. Трябва да се учите да аргументирате едно или друго предложение, което искате да изкажете. Само аргументи, само споменаване на някакви конкретни действия и с тях да започвате да разглеждате, а не така обобщено, казвайки някакви общи обвинения. Учете се по-просто да говорите, назовавайки точно обстоятелствата, аргументирайки ги с хубави умозаключения, без обилно да разтегляте думите.
262. На това трябва да се научите, всичко това също се явява важна задача за формиране на съзнанието. Затова, мислейки на тази тема, вашето съзнание много активно се формира. Ако в началото то е било достатъчно примитивно, сега някак започва да се изправя.
263. А когато на Мен Ми се налага да беседвам с някои момчета, принадлежащи към кръга на различната администрация, разбира се, те не могат да се сравняват с вас по опитите да разкажат нещо конкретно. Във вас това даже много по-добре се получава. А те опитват да поливат с различни обеми от думи и нищо конкретно не могат да кажат.
264. Опитват с Мен да говорят, а на Мен Ми се налага постоянно да казвам: „Давайте по-конкретно, по-просто Ми кажете, какво ви е нужно, какво искате”. И той: „Е...” – и пак нещо обобщено, нещо такова плуващо, подобно на сапунен мехур, много думи, нищо конкретно. И много пъти се налага да го връщам към това, да ми каже макар нещо по-конкретно, което той иска с Мен да уговори. И ето, получава се непроста задача.
265. И вашият събрат, който много години е отдал на времето, работейки в администрацията, а сега присъства редом в такъв разговор, после Ми казва: „О, аз ще позная. Тук аз сега разбирам какъв съм бил празнодумец през цялото време, колко много съм говорил напразно”. Но в същото време това е била такава специфика на работата, да се поговори с човека, за да възникне в него усещане, като че ли всичко са решили. А в същност са си отишли и нищо не е направено.
266. Ето с такова усещане идващия трябва да си отива, макар това нищо да не решава, само едни обещания някакви, утвърдителни изказвания.
267. А с течение на времето той пак идва, защото работата не се върши. Той трябва да почувства, че към него е проявено внимание. В такъв случай се получава, че всички разсъждават, ето така въздушно, сапунено. Всичко плува, много думи, а нищо точно и конкретно не се получава да каже.
268. Разбира се, Аз мога да кажа вече, че много от вас достатъчно интересно, достатъчно правилно започват да разсъждават, и все по-точно стигате до правилно разбиране. Макар и много сложно, но това се движи, затова вече се вижда разликата.
269. Не губете сега тази активност. Това трябва да се придвижи по-нататък, трябва да продължите да разсъждавате, да позволявате на съзнанието да се формира. То се учи и постепенно се набира опит.
270. Тук е много важен самият опит на разсъжденията, когато се вглеждате в ближните, опитвате да възприемете техния опит, умения, анализирате, и коригирате сами себе си. Всеки ден имате такава възможност.
271. Затова, ако няма възможност на събрание, беседвайте един с друг, опитвайте да разсъждавате, да размишлявате по повод действията, истините в някои моменти от живота: как е по-добре, как в този случай би могло да бъде по-точно, кой как мисли, как би постъпил в този случай вярващият.
272. И опитвайки да разсъждавате така, вие се учите. Това е важен момент. Трябва да се възкресява това, което сте загубили, защото съзнанието в този час, вашият мозък, вече е загубил много-много различни клетчици.
273. Има даже такива научни понятия, когато някъде около тридесет години ежедневно могат да умират хиляди клетки на вашия мозък. Затова представете си: ако някой далече е надхвърлил тридесет години, то останало ли е нещо шаващо, или вече е изсъхнала слама?
274. Разбира се, ако все пак е слама, дайте да я оживим. Затова, опитайте да се постараете колкото и да скърца сега там, да стърже, колкото и да изпъкват сламчиците през кожата. Нищо, Аз мисля, ще ни се удаде да го превърнем в нормален мозък и той ще функционира достойно.
275. Дайте да работим на тази тема, не я изоставяйте, а то, действително ще се приближите после, ще отворите очи. Аз ще ви говоря нещо, а вие ще Ме гледате като риби. Тогава Аз ще се разстроя, разбира се, гледайки на вашите интересни, прозрачни очи. Така че, дайте да се потрудим. Размишлявайте, не се бойте.
276. Този труд, разбира се е много сериозен. Това само на невежа може да му се стори – това е нещо прекалено, по-добре да се работи с ръце. Да се работи с ръце е важно, но ако сериозно се говори за това, какво е това „мисля”, то много леко могат да кажат: „О, по-добре би било цял ден да дробя камъни с чук, отколкото да мисля”, защото такова напрежение възниква в съзнанието.
277. Но все пак тази работа трябва да се върши обезателно. Вие не сте не мислещи пешки. Вие сте общество, което трябва да бъде пълноценно разумно, а значи, трябва да има право самостоятелно да намира най-доброто решение, претегляйки всички аргументи, възникващи във вашето общество или в тази или онази група хора.
278. Но за да се претегли това, трябва да се осмисли и то правилно да се осмисли, а не да се спори цял ден, а после сте паднали от умора и нищо не сте решили.
279. Ако вече е възникнал въпрос, трябва да го решите сега. Ако възникне въпрос, вече не трябва да го отлагате за утре. Той трябва да бъде решен сега, а да се отложи за утре, само ако не сте успели, но процесът е бил плодотворен в решенията, тогава това все още е допустимо. А отлагане от такъв род, когато няма кога, когато трябва да излезете в отпуск или още някъде – всичко това е неразумно.
280. Затова се учете да мислите сега, че всички по-нататъшни трудности, които ще възникват в живота, много бързо бихте могли в групи от различен род бързичко да оцените, да осмисляте, да намирате най-доброто решение и по-нататък да правите съвместни усилия. Ето тогава прогресът бързо ще разцъфтява във вас.
281. А засега съществува вашата днешна особеност – да се доверявате на собственото си мнение. Затова на вас ви е много сложно да разсъждавате, заедно да намирате най-доброто решение.
282. А това влечение прави невъзможно осмислянето на това, което докосвате. Вие спорите, спорите, но си отивате всеки със своето мнение. Така вие нищо няма да решите.
283. И даже, когато се прилага насилие, че майсторът има право да каже последната дума, това не решава задачата съвсем правилно, не я решава пълноценно, частично я решава успешно, но само частично, не я решава пълноценно. Независимо от последното мнение на старшия, всички заедно трябва да умеете да изберете най-доброто решение и съгласно него да приемете.
284. Ако съумеете да направите това, означава степен на по-високо ваше качество. Ето към това обезателно трябва да се приближите. Сега вашият егоизъм пречи да се намират такива решения. И това много силно оказва влияние на живота, в бита, на всяка крачка.
285. Така че, дайте сега да приложим усилия. Активизирайте ги и бъдете внимателни сега, защото не бива да ви говоря много “обичайте тези, които ви носят болка”.
286. И ако вие, разбира се, започвате този живот, без да искате един на друг ще си причините болка. Научете се да приемате това добре, защото на тази основа, колкото и да се напрягате и започвате да шумите в отговор, вие никак няма да успеете нещо родно да построите. Защото с такива искрени усилия да направите за благо вие неизбежно докосвате интересите един на друг, настъпвате се един друг по краката.
287. И както не ви се удава да отговорите с усмивка, с благодарност, то няма да ви се удаде и това най-първото – да се заловите за нещо родно, интересно. Дайте да потърпим.
288. И тези, които срещат болка, бъдете внимателни: това е, което трябва да приемете с усмивка. А ако вие побързате да осъдите, когато почувствате болка, това е неправилно, даже ако сте прави. Това е голяма ваша грешка.
289. Затова, ако някой ви поучава, осъжда, без да иска ви причинява болка, та даже и това да е специално – веднага си спомнете и мислете по темата: как в този случай на ваше място, именно на ваше място е длъжен да постъпи вярващият човек, а не на негово място, за да му кажете веднага: “А знаеш ли, ако беше на твое място вярващият беше длъжен да постъпи така”. 290. Ако това се отнася за вас, ако това усилие е насочено към вас, носещо ви неуютно вътрешно усещане и болка, не поучавайте ближния в никакъв случай. В никакъв случай! Вие трябва мирно, благодарно да приемете това.
291. Колкото и да ви скърца отвътре, съединете се с Мен, вземете сили и преодолейте това колкото се може по-меко, благодарно. Дори гримасата сега да ви бъде не много усмихната, но се постарайте.
292. И всеки път, ако вие се стараете така, във вас светът все повече ще започне да тържествува, да разцъфтява и на вас все по-леко и по-леко ще ви се удава да побеждавате тази ситуация.
293. А ако това ви се удава, вече много обстоятелства може да се решават твърде добре, защото ако възниква трудност, вие ще я разтопите със своето хубаво отношение към нея, ще й позволите да се неутрализира. И тогава бързо ще започне да се решава вече доста интересно едно или друго обстоятелство.
294. Беседвайки с вас, отговаряйки на въпросите ви, не винаги се получава интересна беседа. Засега по-добре се удава, когато Аз ви почувствам, казвам това, което трябва да чуете. Това вече е Мое творчество, това е Мое творение.
295. А така Аз в някаква степен завися от вашия въпрос, старая се, разбира се, да ви отговоря, макар понякога въпросът да не е съвсем интересен. Възниква много от това, което за сега все още може да не се докосва, т. е. не в това е коренът. Коренът е в друго. И когато така пипам много, Аз докосвам за вас корени, които решавате.
296. После и въпросите вече стават своеобразни, защото, когато решавате тези корени, при вас обстоятелствата се изменят своеобразно и съответно те вече ще бъдат много по-интересни. Но тези корени трябва да се изменят правилно, така както следва с оглед на Истината. Така и става сега.
297. Но трябва, за да се активизирате в търсене да опознаете, да осмислите и по-нататък да приложите усилия. Затова, дайте да направим това усилие. Бъдете внимателни, това е голям труд.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.51 included.