Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На двадесет и девети юли в домът за Благословение в Небесната Обител се състоя среща на Учителя с жените в
2. „Можем да започваме срещата и вие можете да започнете да задавате своите въпроси за това, което в днешния ден е необходимо да разрешите. Въпросите, до които сега все повече се докосваме се явяват коренни в живота ви.
3. И правилно е да се ориентирате в тях – това ще означава напълно да освободите пътя към разцвета на вашата душа, да позволите на чувствената си страна да разцъфти така, както е било невъзможно въобще до сега, по принцип невъзможно, при това, което е имал човекът.
4. На самия него му е било невъзможно сам да се измъкне от това. И през цялото това време, хиляди години той е създавал идеология, възглед за живота, който повече е бил в угода на неговия егоизъм. Всичките правила, законите, които са се формирали в обществото, винаги са се насочвали към това да угодят на неговия собствен егоизъм, особено в областта на взаимоотношенията между мъжете и жените.
5. Това е най-ярката страна, където егоизмът на човека е бил способен да породи всевъзможни чудовища, които само разумът някога е могъл да създаде. Следите от тези всевъзможни плодове вие носите до ден днешен и да се докосват те е все едно да се събуждат чудовища.
6. Но трябва да се будят, за да ги прогоните далече. Пробуждйки се, те ще ръмжат, ще ви изплашат. Ако вие нямате вяра, ако я загубите, проявите малодушие, започнете да се мятате, то вие обезателно ще се заблудите.
7. Затова настъпва времето да се докоснем до темите, чрез които най-ярките, основните страни не егоизма винаги са се кореняли, процъфтявали и играли водеща роля. Това даже може да се покаже още и с прост образ, наричайки тази страна цитадела на егоизма, главната твърдина, крепостта, около която са разхвърляни различните проявления на егоизма, и силни и слаби, с които вие започнахте да се борите. Те всички са вън от тази крепост.
8. И ако засягаме страната, свързана с егоизма на човека, с неговите чувствени прояви, без да засегнем тази цитадела, означава, че е безполезно да започваме такава борба с онези страни, които ако съществуват и процъфтяват, няма да ви позволят никога достойно да разцъфтите.
9. Затова, когато Аз засегнах темата и приложих усилие, да ви придвижа в нобходимата посока, вие почувствахте как ярко много ваши страни започнаха да се възбуждат, напрягайки се, създавайки понякога известно объркване и смущение в съзнанието. И разбира се, в такъв огън от подобни смущения е много сложно трезво да се мисли, ще бъде много трудно.
10. Дойде часът да докосна тази страна на вашите взаимоотношения, които Аз изразих като взаимоотношения между мъжа и жената, и на много неща сега ще е нужно да се учите да гледате правилно. Това може да ви разтревожи много силно, твърде силно. Вие даже може и да не подозирате колко силно.
11. Това е толкова сложна тема... Нали трябва да се строши стереотипът, който пазите хиляди години. Той е запечатан в клетките на вашите тела, в подсъзнанието ви, в съзнанието, във всичко, което носите сега в себе си. И за да го разрушите, да го преустроите, сложно ще е сега да решавате тази задача, може да възникне много шум.
12. И което е най-трудното в този случай - невъзможно е веднага всичко да ви разкажа. Аз ще започна да засягам тази тема, но не мога да ви опазя от това вие да не си домисляте сами всичко останало, което Аз в този случай няма да успея да засегна.
13. А това е най - опасното, защото вие обезателно ще домисляте, а това, което ще домисляте, е лесно предсказуемо, то ще бъде неуместно.
14. Но веднъж започнали да домисляте, вие ще започнете да преживявате по отношенние на това, което сами домисляте.
15. А ще се наложи да засягам тази тема, тази велика тема не един ден. Виждам, че дълго ще се наложи да говоря, опитвайки се да я докосна внимателно, предпазливо от различни страни. И тук няма никаква система. Това е все едно да попаднете в бърза-бърза река с големи-големи и опасни прагове, която много често променя посоката, където има много подводни камъни.
16. Тук трябва да доведа душите ви до необходимата цел, където тези води се явяват вашия собствен егоизъм. И ако докосвам тази страна, то е все едно да попадна в такава река, много бурна, с големи, многочислени прагове.
17. Аз започвам да засягам тази тема и виждам сега колко сложно е да общувам с вас чрез привичните методи, които до сега можеше да се използват, много неща не могат веднага да се дадат в качеството на пояснения.
18. И където, разбира се, е важно доверието към Този, който води плавателния съд, ковчегът с вашите души, тук вече е възможно само пълно доверие, иначе вие ще създавате само лутаница и повече ще пречите отколкото да помагате.
19. Представете си още простия образ, корабът е платноход, където трябва да се отделя много внимание на платната, на всички въжени приспособления, които са многочислени на този съд. И ето той попада в силена – силена буря.
20. Едно е да отдаваш команди, когато е тиха водата, корабът мирно плава, като лебед. Всички могат да се пекат, нещо неразбираемо винаги може да се поясни, има време.
21. Но друго е, когато бурята започва, където незабавно, мигновенно трябва, да се изпълняват тези подсказки, тези команди, които ще звучат от страна на капитана.
22. И ще бъде много неуместно, ако в определени отговорни моменти някой от матросите се спре и да започне да спори: „А защо трябва да се завързва това въже, та нали Ти казваше, неотдавна, че трябва да се отвърже. Пак наново да го завързваме, а защо?” Такъв разговор ще бъде просто неуместен, от едно такова спиране може да се разбие целия кораб.
23. Затова, когато попадаш в такава трудна ситуация е много важно пълното доверие на всички, когато се изпълнява такова съгласувано усилие, достойно усилие, където и победата е гарантирана, каквато и буря да има.
24. Сега за вас започва време на своеобразна буря или такъв образ - бурна река с големи опасни прагове, където ще е сложно да се преведе ковчегът.
25. И едно е когато изцяло се намирате в този ковчег, а друго – такова разделяне, когато в ковчега се намира вашата душа, а водата – това е вашия егоизъм.
26. Ако вас целите ви возя на кораба, то водата се възприема като нещо странично и всички подводни камъни са създадени от Природата, те са естествени, и имат своята закономерност.
27. А друго е, когато тези подводни камъни ги създавате вие самите и то неочаквано. Макар че в основата си те имат определена закономерност, но това е толкова сложно тайнство, необичайно, което да се предвиди точно е много сложно.
28. Затова вие можете да създавате камъни във всяко място, във всяко време така неочаквано, че в този случай Рулевия трябва да има постоянна бдителност. На него даже се забранява в този случай да спи, защото всеки момент може да се появи камък, в който всичко да се разбие.
29. Затова вие сега сте излезли на определено стъпало на опознаване на своя живот, където всички ваши предишни методи на постигане на Истината, Нейното възприемане вече не струват нищо.
30. Усилията, които прилагахте до сега, бяха добри, когато беше безветрие, когато морето беше гладко и корабчето се плъзгаше леко и там не беше нужно да се прилагат никакви усилия, за да се плъзга.
31. Затова сега трябва да активизирате своя вътрешен свят, своята мисъл, сега предстои да се потрудите много сериозно и ние нещо по малко ще засягаме. Ще го огледаме от едната, от другата страна, но където както вече казах, не всичко мога веднага да ви поясня.
32. Засега това ще бъде невъзможно, тъй като вътре във вас няма да стигат необходимите образи. На вас ви е трудно засега да си представите какъв трябва да бъде човекът. Затова, естествено, ако ние говорим за това, което е напред, невъзможно е да си го представите, защото отвътре нямате тази опорна точка, на която можете да се опрете и достатъчно правилно да изградите образа.
33. Затова по-рано някои закони се засягаха кратко в заповедите, и нищо повече, макар, че темата беше много голяма. Тези теми, които бяха засегнати кратко, трябва да се развиват. Но много неща не трябваше по – рано да се разгръщат, сега им дойде часът да се докоснат.
34. Където за да се осмислят много дълбоко и нашироко, са нужни не просто заповеди, нужни са много широки, големи пояснения. Още повече на тема, която всички безпокои, където са създадени много различни идеи, и домисляния, където, ако има непознаване на Истината, то отклонението в тях е било неизбежно.
35. Но въпреки това нещо даже и без знанието на Истината се е отгатвало от човека, т. е. някои места той е могъл достатъчно правилно да отгатне. Но това са били детайли.
36. Сега не са нужни детайли, необходимо е всичко да се види правилно. Затова бъдете внимателни. За да се види всичко сега ще е необходимо време за огромна работа, съзнателна работа, когато трябва да опитвате да осмисляте, където трябва много сериозно да сдържате емоциите си, които ще започнат да се развихрят при съприкосновение с една или друга тема.
37. Където трябва да контролирате себе си, да не бързате да изпадате в смущение, защото в този случай обезателно ще се изисква по – нататъшно пояснение, а те могат да бъдат много.
38. И само когато цялостната картина започне да се вижда, вече по – нататък в някаква степен ще започне да се установява порядък отвътре. Но това вече ще бъде порядък от друго ниво на мислене, на съзнание на човека.
39. Към това ниво трябва да се повдигнете, и съответно в този процес на осмисляне ще се изменя вашият чувствен мир, защото вие ще започнете да работите над образите, които по правило избягвате да разглеждате, а нали те трябва да се разгледат.
40. Не е важно, какво ще бъде правилно и какво неправилно в образите в този случай. Важна ще бъде тази работа, която ще извършвате, как именно ще прилагате сами собствените си усилия.
41. Аз после ще поправям: има ли място да се разглежда някакъв образ, или няма, тъй като никога няма да е необходим.
42. Но може би не веднага може да се даде такава подсказка, затова за Мен преди всичко ще бъде важно вие да се опитате вътрешно да отреагирате правилно на всичко това, моделирайки и учейки се да отреагирате правилно, положително.
43. Много е важно вашето умение положително да реагирате. То ще противостои на това, че преди всичко сега вътре във себе си сте предразположени да отреагирате отрицателно, а това много сериозно е свързано с егоизма.
44. Някои обстоятелства Ми позволяват сега много дълбоко и широко да разглеждам някои истини, свързани с вашия живот в тази област.
45. Дойде часът да се докоснете до това, и то така ярко и бурно, а това твърде много Ми позволи да отида напред, та даже сега някои моменти ми е сложно да ви обяснявам.
46. Аз някъде дълбоко в себе си разбирам, че този въпрос за вас е много сложен (някъде в дълбочина и много смътно), но като цяло сматам: как така, нима ще ви е трудно да разберете и наистина ли това може да ви възмути?
47. Единствено това, което се пази в паметта Ми от онова състояние, в което бях до момента на разглеждането на този въпрос, защото тогава бях много близо до вашето разбиране и знаех колко ярък може да бъде избликът именно засягайки този въпрос. Сега това е малко по-различно и само да засегна тази тема, Аз виждам, че вътре във вас става нещо сложно.
48. Някога много внимателно ви дадох подсказка, че мъжът има право да се любува на жената, а това вече ярко можеше да засегне отвътре вашия чувствен свят.
49. Но нали, може да се каже Аз докоснах съвсем мъничко косъмче от нещо такова мъхесто, много голямо, с голяма гъста коса. Тогава разбирах, докосвайки това косъмче, колко ярко може да започне да засяга това вашия свят.
50. Сега Моето състояние е такова, че се удивлявам: наистина ли ако докосна тази гъста коса вие ще се възмутите? То ест сега разликата е много голяма.
51. Разбира се, Аз трябва да засягам тази тема, защото по-нататък така бързо ще се изменям, че мога да ви слисам неочаквано с нещо. И ще кажа това е много просто, толкова естествено, а за вас ще бъде немислимо.
52. Затова се надявам, че сега ще започнем да засягаме теми от различен род, докосвайки се до тях вие ще се стараете да разберете. Ще се стараете, защото точно победите в това отношение – тези уроци, тези задания, които по малко ще ви давам, победите в това отношение ще позволят на вашия чувствен свят да разцъфти така както му се полага да разцъфти: леко, красиво, с големи красиви криле, за да бъде лек чувствения свят, за да не подтиска никого, да не ви гнети, всяко проявление на вашите чувства да окриля, а не да създава сложности за някого.
53. Та нали вашите чувствени прояви могат да окрилят едного, а другиго здравата да подтиснат. Затова сега е твърде важно много неща добре да се разберат.
54. Проблемът е сложен, още повече всичко сега предстои да се постига на живо. Всичко това се отнася за образа на реката, където няма никаква система, няма никаква методика, сега всичко трябва да се опознава на живо.
55. Когато ще се прави всичко това вие нещо ще узнавате, нещо ще кипи отвътре, вие ще преосмисляте.
56. Аз ще чувствам какво става с вас, ще виждам по някои ваши действия и въпроси, и по-нататък намесвайки се, ще давам подсказки, поправки, пояснения, ако това бъде възможно, за да се придвижвате по- нататък и да разцъфтявате още повече.
57. Но всичко това е нужно да се прави на живо, т. е. да се поправя в зависимост от това, как внезапно маже да се появи този или онзи камък, или този или онзи завой.
58. Защото такава река не е нанесена на нито една карта, нея никой не я знае. Тя има свои закономерности, вижда се, че е вода, че тече, че се претъркулва през камъните, създава бурни завихряния. Тоест могат да се видят някакви определени закономерности, те могат да се охарактеризират, но не повече.
59. А къде какви са камъните, какви са дълбочините, къде какви завои има, и къде е водопада? Нищо от това никъде не е отбелязяно, това трябва да се види на живо и незабавно, мигновено да се приложи необходимото усилие, за да се завие в нужния момент. В това ще бъде цялата голяма трудност.
60. Така че бъдете готови за всичко, което можем да докосваме. Даже ако една каквато и да е истина се плъзне и вие удачно я засегнете ще бъде много важно, да не я изпуснете, а още по дълбоко да я осмислите, да я проанализирате, да я сравните с образите, които има вътре във вас и да се опитате да разберете.
61 А по – нататък ако нещо ви смущава, трябва обезателно да попитате отново. Нещо може да ви смущава по различни причини: или невярно сте си представили, или нещо невярно отвътре се е отзовало. Затова всички ваши представи не трябва да определяте еднозначно.
62. Там може да реагирате на нещо непонятно, или реакция на някаква вътрешна грешка, невярна идеологическа нагласа, която е пуснала корени вътре и сега реагира на нещо правилно, пречейки ви да разцъфтявате правилно по-нататък.
63. А такова неправилно отвътре има твърде много, и корените му са се разпълзяли много широко, надълбоко и могат да възникнат много изкривявания. Но пробом е дошъл часът, това трябва да се засяга. А сега опйтайте да питате”.
64. „Аз искам да попитам съществува ли въобще взаимна любов?”
65. „Разбира се съществува. На вас просто не ви достига търпение да се приближите до това и вие често бързате да се съедините с тези, с които съвсем нямате взаимна любов, но където вече един обича и на тази основа бързате да съставите семейство.
66. А по-нататък започва най-естественото: вашият егоизъм ще направи всичко необходимо това последното да започне да балансира към някакъв край и съвсем бързо затихва.
67. Когато поглеждат в бъдещето – Аз съм забелязал от примери вие сте способни там да въведете образа: „Ами ако се влюби човек, мине време и след година вече е разлюбил?” В този случай Аз веднага смея да ви уверя: такова нещо никога не може да бъде, това е невъзможно.
68. Разгледайте в този случай любовта като огън, а егоизмът като вода. Вие съединявайки се един с друг, много силно започвате да изплисквате ведра с вода един на друг. И ако го има този огън, той бързо може да угасне, защото вие ще се постараете в това отношение много сериозно.
69. Вие като същински пожарникари ще го гасите, даже без да се замисляте сериозно на тази тема. Но обстоятелствата ще се стичат така, че вие да гасите този огън, и вие бурно, дружно вземате ведрата, е плискате колкото сила имате, докато дишате.
70. Представете си простата ситуация: когато започвате да обичате, а редом с вас въобще не възникват ситуации, които могат да ви принесат болка. Не възниква нищо, което може да ви разстрои, в главата ви няма даже мисъл на подозрение, т. е. изчезнали са способностите върху неизвестното да построите някакъв отрицателен образ, домисляйки на основата на своите вътрешни дълбоко егоистични подозрения някакъв отрицателен образ. При вас това отсъства.
71. Затова ако се разгори такъв огън, той е способен да гори много дълго, много, много години, силно, красиво и ярко. Затова не трябва да се заглеждате напред, мислейки така примитивно: ако някои закони се видоизменят (отчитайки това, което Аз до сега по мъничко ви намеквах), и вие ще разберете, че започвате да живеете вечно, при това разбирате, естествено, това не означава, че вие вечно ще сте съединени с един човек, естествено ще има някакви видоизменения в този живот, и ще се случват разнообразни съчетания.
72. И разбира се, егоизмът може да подскаже: това може да се случва много бързо и често, защото в известна степен това е удобно, интересно, да се изменя бързо всичко.
73. Не. Разбира се така няма да бъде, защото тук не се домисля ето тази ситуация, че никой никога няма да принесе болка. На тази вълна любовта е способна да съществува твърде дълго, тя ще среща винаги само благоприятна обстановка.
74. Вашите открити чувства никога няма да бъдат накърнени от никого, просто никой няма да посмее да се докосне до това, и да внесе там макар и мъничко болка. На никого и в мислите това не възниква, никой по своето същество няма да бъде в състояние това да направи. Затова се изключва всяка ситуация, която може да причини някаква болезнена ситуация, или може да внесе макар и капчица студ в този огън. Това просто ще бъде невъзможно.
75. И затова огънят ще се прелива в нещо по -просто, но както и преди красиво, в течетие на много дълго време. А когато това се прелее в друго съчетание, естествето ситуацията ще покаже необходимостта на другото съчетание. Но това ще бъде продължителен период от време.
76. Така че в този случай влизайки в бъдещето, вие ще узнаете, какво е това да обичате, и да обичате много дълго и колко това е красиво и прекрасно. А сега този огън, който въпреки всичко успява да си пробие път отвътре, дружно се зарива със земя и се залива с вода, хвърля се всичко което попада под ръка, хората не се отнасят внимателно един към друг.
77. Затова когато се среща човек, който обича, към него често отношението е много грубо, примитивно, което, разбира се е неуместно, но към което вие за сега сте много склонни – да проявите себе си в това отношение от страната на този, който принася грубост.
78. Сега ще бъде много важно всичко това да се разбере. Това е и тази основна тема, която Аз сега започнах образно да показвам. Така че страната на любовта във вас още ще бъде опознавана.
79. Сега не всички от вас са опознали тази страна, но това не е важно. Вие се съчетавате по между си все пак така, както трябва само вие и никой друг да направи.
80. Дори в края на краищата вие да си признаете, че някой не е обичал, или двамата не са се обичали един друг, а са сгрешили, нали вие все пак в момента на регистрирането на брака или венчанието сте осъзнавали положителния характер на своята стъпка?
81. И не е станало така, вие внезапно сте се оказали пред олтара и ви венчават, смаяно се гледате един друг и си мислите: „Откъде се взе този?” Вие все пак сте дошли там осъзнато.
82. Сгрешили ли сте или не сте сгрешили в чувствата си, вие сте дошли съзнателно, значи съединяването ви вече не е случайно. Значи именно това съединение е било призвано да ви позволи нещо да придобиете – това, което не сте достигнали в своето разбиране, в своя духовен свят.
83. Разбира се към всичко това трябва да се отнесете благодарно. „А как така? Ти не си обичал!” или: „Ти не си обичала!” – тези възгласи са просто неуместни, това са възгласи на невежество, просто на невежество. Затова не винаги може да направите достойна оценка по плодовете на някои свои предварителни усилия.
84. Това също е голямо изкуство да успеете да определите какво правите. Нали ако от някои ваши усилия е рухнал мостът някъде над реката и вие внезапно сте осъзнали какво сте направили (мостът е рухнал, как така), то съвсем не значи, че лошо сте постъпили.
85. Нали рухналия мост може да опази някаква част от хората от това те да не попаднат някъде на друго място и да не загинат. Те в този случай са се спрели, не са могли да преминат този мост и са започнали да чакат друго място за преминаване, но опасността е отминала тези хора.
86. Но вие това не сте знаели. Вие сте видели: просто мостът е рухнал и веднага сте побързали да оцените нещо. А оценката, разбира се, ще бъде повърхностна.
87. Затова Аз съм ви учил преди всичко да оценявате правилността на своите действия по искренността на това каква оценка вие сами сте дали на това, преди да направите крачката. Ако искрено сте оценявали, че това е правилно, и сте се старали да го направите колкото се може по-добре, тази крачка е била правилна, каквато в дадения случай е трябвало да бъде. И може повече да не слушате ничии възгласи на Земята, както и да оценяват те тази крачка, това е била най-правилната крачка във вашия живот.
88. Затова ако вие искрено оценявате нещо като правилно и се стараете да направите достойно тази крачка, доколкото сте в състояние да оцените това като достойна крачка – това е най-правилната крачка в живота ви за дадения момент.
89. И ако той донесе разбиране, че вие сте сгрешили, нищо: ще се появи подсказка, която ще подскаже как по-добре да я направите.
90. Но тази грешка обезателно ще изиграе в нечий живот положителна роля. Няма такова нещо (не е възможно) тя да изиграе само отрицателна роля. Не. Под тази грешка ще попадне някой, на когото му е много важно да познае недостигащото му, и той също ще опознава този урок.
91. Затова вие не можете да погледнете в дълбочината на произтичащите обстоятелства, а и това не се изисква. Затова се учете да вярвате, да вярвате на Бога и да бъдете благодарни за това, което се случва, а не да се опитате рационално да претеглите какво в същност става и след това да правите необходимите оценки за това, от което да се научите да живеете.
92. Така няма да можете да се научите да живеете. С рационални оценки може да се придвижи науката, но не и живота. По-голямата част от човешките усилия са били правилни само защото не са били рационални. И твърде много грешки са били направени само защото са били рационални и логични и само затова те са били много погрешни и са допринесли много мъка.
93. За това, макар вие да имате глава и съзнание, което е способно да осмисля реалността на основата на закона на логиката, в този случай не всичко ще бъдете в състояние да оцените правилно.
94. Всичко, което е свързано най-вече със самия ви живот, ето тук трябва да бъдете много внимателни. Да го оцените рационално, разумно почти е невъзможно. Това може да се оцени само ако имате Истината в себе си, защото тогава опирайки се на нея, вие можете да претеглите нещо, да го проанализирате.
95. Но вашия живот е много характерен и вие познавате живота по особен начин. Главата помага, но опознаването на живота произтича по особен закон, присъщ само на вас. Така че сега се учете, ще виждате много неща по особен начин.
96. И запомнете тази проста подсказка: искреността на вашата крачка. Грях е преди всичко това, когато вие осъзнато знаете, че именно това не трябва да правите, а именно това правите. Тогава вие не трябва да правите такава крачка.
97. В живота се осъществяват безкрайно множество различни обстоятелства, които не можеш предварително да уговориш с едно някакво правило. Затова на човека е дадено творчески да сгреши. Това е хубава грешка, когато той се старае да направи нещо колкото се може по-хубаво, но при това греши. Тогава тази грешка става добра, той узнава нужното за себе си, той чува по-нататък необходимата подсказка и само ще става по-мъдър и по-прекрасен.
98. Затова не се стремете да осъдите този, който искрено се е старал да направи добра крачка. Ако вие направите такова осъждане, вие ще бъдете много голям грубиянин и невежа, това ще бъде неуместно действие.
99. Друга работа е, ако вие опитвате заедно, удмихвайки се, да се постараете да разберете същността на грешката, която е възникнала в дадения случай в живота на вашия брат, сестра, във вашия собствен, вие опитвате заедно да помислите, усмихвайки се стараейки се да разберете нещо по-дълбоко, по-широко. Ето това би трябвало да бъде правилното усилие.
100. А ако всичко във вас започва с оценки, с които вие изразявате някакви негативни емоции по отношение на този човек, това е много груба проява. Ако във вас има такава предразположеност към това, тя няма да ви позволява дя разцъфтявяте.
101. Защото ще бъде подобно на проход, запушен от някаква барикада, с някакви чували с пясък, където по никакъв начин не може да се мине от едната зала на мъдростта в другата такава. И понякога, разчиствайки този проход, се освобождава възможност да се премине към нещо по-голямо, да опознаете още по-големи дълбочини и нещо още по-широко да се види.
102. Затова ще трябва да се разравя всичко, което е свързано с каквато и да е барикада на пътя ви. Вие сте длъжни да се научите всяка такава преграда да различавате в себе си, тя обезателно ще бъде свързана със засягане на егоистичните ви особености.
103. Вие сте длъжни да бързате да я освободите, за да може при подобна ситуация, която веднаж ви е засегнала, следващя път вече да не се чувствате оскърбени, и да можете да отреагирате на това положително. Ето това ще бъде много важна задача, свързана с разгребването на такива вътрешни прегради, позволявайки на чувствата ви да летят и да осмисляте всичко още по-широко и по-прекрасно.
104. Ние се докоснахме до една от страните, когато Аз ви казах, че сега жените трябва благосклонно да се отнесат към това, че мъжът може да се любува на друга жена, не обезателно на своята жена.
105. На жена си той се любува всеки ден, но може да види и още нещо прекрасно някъде встрани, още и още, и много пъти да вижда. И той има право да се любува на това, да се радва, и винаги тази радост в правилните взаимоотношения още повече ще се излива върху този, който е редом.
106. Но освен това може да се дадат още допълнителни упражнения, където едно от интересните упражнения за вас е това, когато вие ще бъдете способни да доверите на своя мъж да направи всичко, което той счете за нужно, и да се отнесете към това благосклонно.
107. Това е наверно най-интересното упражнение, което ще открива преди всичко вашето доверие, красиво доверие, чисто доверие (чисто, красиво доверие). Нали ако той предприема нещо, вие можете еднозначно да определите това: значи това в дадения случай е много важно и е могло да бъде направено само от чисто сърце, само за това, че той е счел това за крайно необходимо, само с положителна мисъл.
108. Можете ли вие да промоделирате всички възможни обстоятелства, каквито само може да се измислят в това отношение от вашето съзнание и да се отнесете към това положително? Опитайте. Това ви е домашно задание за бъдещите времена, предстоящи сега пред вас.
109. И вие ще видите колко много е във вас това, което трябва да се разгребва с вили, както се разгребва купчина с тор. Но от него има толкова много отвътре, а нали именно то не ви позволява да обичате красиво, просто да обичате красиво.
110. Вие можете да се влюбвате, вие можете в този случай нещо хубаво да изразите, но повярвате: ако тези страни на егоизма не са разгледани и победени от вас правилно, вашата любов всъщност ще бъде безобразна, тя ще бъде тежка, вие ще обичате някого, но на него ще му бъде тежко.
111. Когато ближният е достатъчно груб, той може да не забележи това, на него ще му бъде приятно, защото на фона на безкрайната грубост и дивотия, нещо усмихващо се, макар и малко, може да му се стори прекрасно, чудесно, неповторимо. Но това не е истинска усмивка. Това е нещо подобно на усмивка, нещо усмихващо се и лесно изменчиво. Но то даже в този случай, в дивия свят, изглежда сякаш е изгряло слънце.
112. Но това не е слънце, вие просто още не сте виждали слънце. И ето, трябва да се издигнете много високо, за да разберете истински, че тази светулка е бил малък бръмбар, ето той пълзи, допълзява до дупчицата, и вече не може да се види. А слънцето – това е нещо съвсем друго.
113. И ето към тази хубава, чиста любов, трябва да се издигнете сега, именно избавяйки се от тези корени на егоизма, сериозно да ги преразгледате.
114. Давайки ви такова упражнение за домашно, Аз в бъдеще ще бъда готов много неща да поправям, защото нали в този случай има действия, които няма да се случат в нормалния живот – по принцип в тези нови условия те са недопустими. Ако вие можете да си ги представите, ще вземете тези образи от живота, който съществува сега, но това не значи, че той ще бъде такъв и по-нататък.
115. Затова нещо може да ви възмути от това, което започнете да си представяте. Но както Аз вече ви казах, сред тях ще бъдат образите за бъдещето, които по принцип са недопустими и невъзможни. А има правилни, уместни образи, но при тях отвътре възниква възмущение от неправилното отношение, от неправилната идеология, от ръждивия гвоздей стоящ във вашето съзнание.
116. Някой здраво се е постарал, забил е този гвоздей и той сега разпространява наоколо тази ръжда, вкопчвайки се за всичко. И затова реакциите ще бъдат много и най-различни, но Аз предварително не уговарям какви образи са допустими и какви недопустими.
117. Разбира се, нещо явно противоречащо на Истината, вие можете да изхвърлите. Но бъдете внимателни. Вие трябва да се научите във всички случаи да се доверите на този, който е редом с вас.
118. Вие се учите да се доверявате, вие се учите да помагате, вие се учите да бъдете приятел. А приятел е този, който се старае да разбере, именно да разбере това, преди всичко, определя важни качества.
119. И когато вие, естествено, бързате допълнително да оправдаете действието, което ви смущава, това за начало е много важно усилие - вие се учите да виждате положително това, което никога не сте бързали да видите като положително, а веднага сте бързали да виждате отрицателно. Направете противоположно действие на това, което ви е било привично.
120. Да се научите да оправдавате много неща в действията на ближния – това са вече първите крачки за да станете приятели. Друга работа е когато там възниква творческа грешка. Но нали Аз съм редом, готов съм да поясня много неща.
121. А вие се оценявате един друг като разбойници, като че ли някой е направил крачка, специално, за да принесе болка някому, специално да се наслади на сълзите на някого. И от тези позиции са и вашите оценки, вие веднага обвинявате, като че ли той всичко е правил за да бъде за вас гибелно. Но това са глупости, такова нещо не е имало.
122. И затова ето първата крачка – да оправдаете, не престорено, а истински е много важно за вас, за вашия духовен свят.
123. Тук не е толкова важно дали правилно или неправилно сте оправдали. Не гледайте на това рационално. Ако сте направили това, ако сте съумели да го направите, чудесно, вие сте победили някакъв пореден враг, вашият свят се е обогатил, вие сте станали още по-прекрасни.
124. А после Аз ще поправя. Да, тази ситуация може да не си представяте Аз ще кажа, че нея никога няма да я има(тя никога няма да се случи). А ето тази ситуация ще я има, може би, макар и с някакви нюанси, с някакви оттенъци, Аз съм готов да разкажа за тези закономерности, да ги засегна. Но това може да стане после.
125. Нали ако Аз веднага кажа, че ето тази ситуация не може да я има, вие, разбира се, веднага можете да отхвърлите това, но то ще облекчи решението на задачата. Вие много, много повече богатства ще имате отвътре, даже ако оправдаете, и такава ситуация, която по принцип не може да има по-нататък в живота ви.
126. Ето това умение да виждате положително е много важно, и Аз още един път повтарям: това са вашите първи стъпки да станете приятели.
127. И помнете подсказката, когато Аз ви говорих: опитайте да се отпускате един друг. Отпускайте се, не се владейте като вещ. Не забравяйте тази подсказка, тя се докосва до тези важни страни, много сериозно ги засяга.
128. Умението да доверите на ближния да направи всичко, което той счете за нужно, това е в известна степен, когато го отпускате, позволявате му да стори много неща, които ще е необходимо да направи.
129. А иначе условностите, които са създадени от света - това са коридорчета, по които човекът иска да застави Природата да се движи. Но това е много нелепо, може даже да се каже: просто е много глупаво.
130. Природата никога няма да започне да се движи по тези коридорчета. Но ако вие заставяте своите чувства, своята природа да се движи по тези коридорчета – е какво пък, вие винаги ще имате отклонение в психиката, във вас винаги ще бъде нарушена физиологията, вие винаги ще носите голямо нарушение в своята природа.
131. Вие винаги ще боледувате и ще гинете само защото заставяте Природата да се движи по коридорите, измислени от вашето съзнание, при което всичко е измислено изключително в угода на егоизма. Много правила във взаимоотношенията между мъжете и жените са построени върху това, и законите в обществото са построени на тази основа.
132. Най-позорното, което е било, разбира се, това е ученето на християните и този позор е достигнал много големи висоти по време на средновековието. Това е сериозна следа, която е била заложена в живота на човека, където в жената са се старали да видят всичкото зло, което е могло да съществува. И това, което са правили по онова време – немислимо е даже да си го представите.
133. Но това не е могло да остане без следа, защото това не е една година, това са векове, и това е заложило сериозна програма като информация, и тя съществува до ден днешен, тези следи все още се отразяват на вашия живот. В известна степен всичко това се поддържа, но то е абсолютно неправилно.
134. Но то действа, и да се разчупи този стереотип не е проста задача. Само да започнете да го докосвате, отвътре възниква голямо безпокойство, може да се повдигне много силно възмущение отвътре, но където не трябва да губите главата си в това възмущение.
135. Когато знаете направлението и притежавате вяра и се движите в нужната посока след Извора , който ви води, вие ще излезете от това много бързо и ще се окажете съвсем на друго ниво, в съвсем друг свят. Но това не е толкова проста задачка – да се преодолее такава стена.
136. Така че това, към което ще се докосваме, това, разбира се, е голяма мощ, но вие имате възможност всичко това да преодолеете, още повече всичко, което ви е нужно е дошло при вас. Сега само трябва смело да прекрачите, да прекрачите, доверявайки се, прилагайки цялото необходимо усилие.
137. Е, щом Аз съм ви дал Учение, от което на свой ред чрез лъжливи разбирания са били създадени твърде много нечисти правила, сковаващи Природата, или в крайна сметка опитващи се да сковат Природата, което е довело до естествени нарушения във вашата психика. На Мен ще Ми бъде необходимо да подредя всичко това, давайки ви всичко необходимо, което ще ви позволи в крайна сметка да се освободите от предразсъдъците, да се освободите от тези глупости, които са като тухли върху крилете ви”.
138. „Учителю, в бъдеще ще има ли такова понятие като измяна?”
139. „Разбира се, такова понятие като измяна няма да има въобще, ако разглеждаме в този смисъл думата, когато се лъже ближния, лъже в отрицателния смисъл.
140. Въпреки че в бъдеще въобще няма да има никакъв смисъл, когато да се изисква да говорите неистина. Тоест това въобще ще бъде невъзможно да се направи и няма да има смисъл, защото вие ще бъдете толкова приятели един с друг, при вас въобще няма да има такива тайни, които би ви се искало да скриете един от друг.
141. Всички понятия за измяна, предателство са присъщи само на това общество. Но тук Аз разглеждам понятието „измяна” като предателство, като измама. Ако ви интересуват някакви други действия, то това вече е разглеждане на този въпрос от съвсем друга гледна точка”.
142. „Ако това не е лъжа, а да допуснем, че мъжът е обикнал жената. И не е важно дали тази любов е платонична или плътска, жената винаги разглежда това като измяна, до такава степен даже ако той за това й говори”.
143. „Ако именно е тази страна на живота, то това е присъщо само на даденото общество, където егоизмът заставлява да се ражда поредната лъжлива теория, давайки такова лъжливо определение на действие, което съвсем не зависи от съзнанието на човека. То ест да се обвинява човека в това, че се е влюбил, това също се отнася към действие, което се явява връх на невежеството.
144. Едно е, когато може да обвини в съзнателно, специално усилие, погрешно в човека, което той разбира и прави, знаейки, че това е грешка.
145. Друго е, когато това абсолютно не зависи от неговите усилия, желанията му, от вътрешния му свят, то ест от някои негови самостоятелни допълнителни усилия.
146. Това е проява на сигналите на Природата, които избухват по свои определени закономерности. И всяка проява на любов към когото и да било от ближните винаги се разглежда много положително и към това винаги отношението е внимателно, добро, уважително.
147. „Да допуснем, ако има малки деца...”
148. „Това вече е друга страна на живота. Ти сега засегна въпроса, когато той се е влюбил и никъде не е тръгнал. Ако ти в тази връзка искаш да разгледаш детайла, че той си отива, ние ще разглеждаме тогава друга ситуация, вече разглеждайки детайлите, които там са възникнали, и в крайна сметка къде отива.
149. А самият процес да се влюбиш – това е положинелно, нормално условие, където впоследствие, разбира се, трябва да има определени усилия, предприети от тези, които са редом. Но това вече са следващите въпроси”.
150. „Добре, следващият въпрос. Ако жената види, че мъжът действително е влюбен, на мен ми се струва, че тя няма да може да го държи като в клетка...”
151. ”Ако жената види, че мъжът обича, трябва по-нататък да се гледат условиятa. Разбира се, тя не трябва да бърза да го задържа, защото тогава това ще бъде нехармонична проява.
152. Още повече какво е това да задържи, за какво? Защото където и да бъде той, вие сте приятели и той винаги остава приятел, и във всеки момент ще се появи редом, когато има нужда от това, ще постави своето рамо. Той е приятел, вие както преди оставате заедно. Тогава за какво да го задържате?
153. Но по-нататък вече може да се гледа, това вече може да бъде свързано с различен род детайли, тоест това е присъствието на деца на някаква възраст, още някакви обстоятелства. Тук вече трябва да се разтлеждат доста по-широко детайлите, които на свой ред ще изиграят своята роля в това да се определи някакъв отговор, да се даде някаква подсказка. То ест тук ще бъдат нужни много детайли.
154. Но по същество ако в семейството някой се е влюбил в друг човек, тук вече този, който е редом и се явява в дадения случай съпруг или съпруга, вече е длъжен да бъде готов да даде свобода на този човек, за да се реализира любовта в най -прекрасния, в най-добрият вид. Вече трябва да бъде готов за такова действие.
155. Тоест това е първата му готовност, след която трябва да последва правилно осмисляне на обстоятелствата, доколко и какво е необходимо да се направи, защото тук може да има нюанси.
156. А ние говорим сега за „любов” в най-добрия смисъл. Има временна влюбеност, когато е минало съвсем малко време (едва – едва) а в него всичко е преминало. Тъй че нужно ли е било някъде да се излиза тичешком, да се правят някакви си големи заявления, а после да се разбере: не, все пак съм сбъркал.
157. Тоест тук вече ще тръгнат обстоятелснва и детайли, които трябва по-нататък правилно да се осмислят. И в зависимост от това какви са те, вие ще Ме питате, а Аз ще ви давам отговори. Тогава вече ще бъде нужно да се засягат детайлите.
158. А така всичко се свежда до най-простото, първо: вашият ближен се е влюбил в някого – вие имате готовност да му дадете свободата, благодарейки за всичкото добро, което до сега сте могли да получите от него. И ето така вие продължавате да бъдете приятели.
159. Но в този случай вие трябва да бъдете внимателни: не трябва да натрапвате някакви усилия, които са много важни, когато има двустранни пожелания за това. Ако става дума за интимна близост, то когато видите, че ближният се е влюбил в някой друг човек, ето тук трябва да бъдете много внимателни в такова предложение, в никакъв случай и по никакъв начин то не трябва да бъде натрапено.
160. Защото, ако той се влюбва в някого, неговите помисли, неговия чувствен свят повече ще бъдат насочени в тази посока. И тук пак ще са нужни някои детайли, които следва да се уговорят, защото те по-нататък ще играят роля.
161. Защото тук може да има разнообразни вътрешни обстоятелства и чувствени проявления, където вече е желателно да се уточнява, какво е това чувствено проявление, от какъв характер се проявява то в дадения случай, за да може по-късно да се каже дали е възможно някакво действие, или вече е невъзможно.
162. Но вече трябва да се отчита такава особеност, що се касае именно за любовта, обезателно трябва да се отчита много серозно и да се отнасяте към това колкото се може по-прекрасно въобще от всичко най-прекрасно, което имате в себе си.
163. На Мен Ми се иска, разбира се, думата „любов” все пак да се постигне от човека. Иначе ако ние сега говорим по-широко за понятието „любов”, в обществото ние имаме достатъчно невежи, които под думата „любов” разбират само едно действие.
164. Когато те говорят за свободата на любовта, те разбират само едно действие, тоест поради примитивността на своето мислене, по своя характер те виждат само един образ. Друго те не виждат, не са в състояние да видят.
165. Това е такова своеобразно полуживотинско състояние и затова заради думата „любов” те са очернили всичко, без да се научат да обичат. И даже това, на което са се научили и това са очернили.
166. Затова извън пределите на Русия думата „любов” повече се отнася към някакви чувствени проявления, но там вече не е свързано с тези краски, които Аз се опитвам за вас да изразя чрез думи
167. И затова цялата пълнота на тази гама от красиви цветове още сега трябва да се разбере, да се очисти от всички тези мерзки наноси, които само са скрили цялата тази чистота и красота, а сега даже е сложно и да си представяте, какво е това, защото толкова се е извратило...
168. Затова сега всичко това трябва да се възкреси и да му се даде право да разцъфти пълноценно и да озари света с чудесна дъга.
169. Затова тази страна ние по мъничко ще започнем да разглеждаме от различни гледни точки, където да се бърза да се оцени ще бъде галяма грешка, може лесно да се заблудите в собствените си лъжливи домисляния.
170. И ето тези страни вие вече докосвате, и Аз ви давам отговори, където при това може, моделирайки ситуацията, да се учите положително да отговаряте на това, да изработвате, вътрешна положителна готовност в себе си. Това е много важно. Тя разкъсва тези привързаности, които във вас опасно са проявени, т. е. всичко онова, което обезателно трябва да се разкъса в живота ви.
171. Защото когато вашите семейства се създават с такива привързаности, то за някакъв период от време те достигат до такава степен, когато вашето семейство обезателно трябва да се разпадне, по законите на Природата, не поради някакви си морално етични основи.
172. По принцип Природата не гледа има ли деца или не. Тя подхожда от други позиции. Тя вижда опасната страна на вашите проявления, зад което вече се приближава трагедия, затова вие сте длъжни в този случай обезателно да се разделите.
173. И тогава, тъй като има условности, заставящи ви да бъдете заедно (вие вече сте престанали да бъдете мъж и жена, вие само се търпите един друг, но се стараете да следвате условностите, които са създадени от обществото), вашето семейство ще преминава в състояние, когато ще започнете да предизвиквате един към друг агресия, ще ви бият, ще ви гонят, т. е. вие ще прилагате диви усилия, за да разтрогнете обезателно вашите взаимоотношения.
174. Ако не се удаде чрез това, няма възможност, тогава някой умира, той се разболява, умира, още нещо се случва. Но трябва да има някаква трагедия, която обезателно да ви разведе, или нещо трябва да се случи.
175. Ето това е обстоятелството, когато вие измисляте рамки за Природата, вие Я заставяте да се движи по някакъв си коридор, в който Тя никога няма да се движи, просто няма да го направи, а вие ще си строшите главата в това.
176. Човекът успешно си троши главата вече хиляди години (глави летят на една страна, на друга, там части лежат от челото, други части на друго място), но при това не по-малко успешно се старае да върви по-нататък в това направление.
177. Макар че успяването е само условно, то повече е свързан с такова сляпо упорство, когато хората попадат в това положение и жънат само едни трагедии, само едни сълзи и мъка.
178. Затова тук също трябва да бъдете внимателни. Трябва твърде много неща правилно да видите, правилно и точно да определяте, за да прилагате смело нужните усилия, да не се довеждате до някакви такива обострени прояви.
179. Защото ако вие се водите към това, някой от вас, който е по-слаб, няма до се справи с него и първи ще направи крачки към някаква грубост. Той първи ще започне да прави това, защото вие сами заедно се тикате (пъхате, блъскате) в тези сложни обстоятелства, където по такъв начин всичко започва да се решава нечисто.
180. Не трябва да се проявява такова насилие, затова навреме трябва всичко да се забелязва и навреме да се завива в тази страна, в която трябва да свърнете, без да се опитвате да пробивате с глава стената, ако тя внезапно се е изпречила на пътя.
181. Затова да се запазва семейството каквото и да става – това е съвършенно неправилно по отнощение на вашите взаимоотношения, това е твърде диво. То в известна степен е могло да бъде допустимо само в много диви, примитивни прояви на обществото.
182. Тези заповеди, които тогава са се давали в Новия Завет, са отчитали това състояние на обществото, което е съществувало в този момент. Но това е било извънредно диво състояние, с много силни робски отношения към звученето на собствения инстинкт, проявяващ се отвътре.
183. Тоест тогава това е било много силно проявление в човека, неговия дух не е бил в състояние да контролира тази област. И на тази основа са били готови да се убиват един друг, да се лъжат безконечно и да строят живота си изключително с целта да се насладят на своя инстинкт.
184. Разбира се, в такова диво състояние в тази ситуация се изисквало да се дадат много строги закони, но като ограничение там, където човек е загубил контрол и много силно се люшка. На него трябва да му се дадат някакви перила, рамки, за да не падне в пропастта, където той постоянно се стреми да се сгромоляса. Ето такива перила и са се поставяли, но те са били поставяни само защото се е отчитало това диво, необуздано състояние на човека, най-вече на мъжете.
185. Това е било много нечисто, всеки мъж е виждал жената само в една светлина. И за да го организират някак си, като бик, е трябвало с някакъв кафез да го ограничават, за да се движи между тези стобори. Макар че той е пробивал тези дървени огради и пак е чупел дърветата и пак е тъпкал цветята. Но възникването на такива правила е било обусловено само от ето такова състояние на обществото.
186. Наистина никакви такива ограничения въобще не е трябвало да се поставят. Чистотата, която вие сте длъжни да формирате в себе си, се явява този главен критерий, който определя правилността на вашите усилия. Само вашата вътрешна чистота, вашето разбиране на отговорността, която вие носите за тази или онази крачка, само това се явява главен ваш ограничител.
187. Правила, когато да се казва: „Това не трябва да се прави”, е безсмислено да се въвеждат в нормалното общество. Ако се налага те да се въвеждат, това говори за примитивното състояние на съзнанието на човека. Наистина такива правила не трябва да се въвеждат. Тях, иначе може да се каже е безсмислено да се въвеждат, когато вие сте в нормално състояние.
188. А засега има определена степен на отклонение от нормалните правила, и затова, само да се докосне темата за такива взаимоотношения, вътре, по правило възниква напрежение. В много от вас възниква напрежение, защото темата за взаимоотношенията между мъжете и жените, темата за интимната близост, по правило, при много от вас е свързана със сълзи, с това, че е била принесена болка, имало е измами, имало е грубост, т. е. вие сте натрупали огромен отрицателен опит.
189. И само да се докосне темата, на вас ви е сложно даже да си представите красивия образ на тези действия. Просто даже да си представите красивия им образ не се получава при вас, вие веднага си спомняте нещо, свързано с болка, с някакво неприятно усилие, насилие.
190. А когато се изисква да си представите светъл образ, тук при вас се получава спиране, защото няма какво да вземете от себе си. Трябва да приложите вътре някакво усилие, за да се опитате нещо да създадете, но това вече е изкуствено.
191. И, разбира се, ще бъде много хубаво, когато в този момент, когато Аз докосна тази тема, вие можете вътрешно да се усмихнете, да си спомните нещо чудесно – чудесно, което ви е съпътствувало в живота, нещо много прекрасно и възвишено, където във вас има само едни светли краски и нищо помрачаващо.
192. Тогава отвътре във вас ще възниква само някакво тържество, ако засягаме такива теми, защото веднага ще изплуват такива прекрасни спомени. А сега временно това го няма.
193. И се получава така, че стига само да засегна тази тема, колко много нечистоплътн действия мога да видя в поведението на човека, които именно са свързани с това накърнено състояние в тази област, защото почти всички не са реализирани в нея.
194. Трудно е да си представите какво е това добри (хубави) взаимоотношения, когато има взаимна любов и вие винаги бързате да си подарите един на друг само радост, и при това винаги бързате да дарявате още много и дълго... Да си представите това е много сложно.
195. Хубаво е, ако макар и един мъничко е стъпил на този път. Разбира се, вече има нещо да си спомните, макар да го удържите, по правило, това никому почти не се е удало. Може би единици са били щастливи, но това е така малко, нали това е трябвало да бъде у всички. Ето ще се учим”.
196. „При моделиране на ситуацията когато мъжът се е влюбил в друга жена, възниква чубството, че на мен като че ли нещо не ми достига. Получава се, че моята женска гордост е засегната и не ми                              стига вниманието на мъжа?”
197. „Да, получава се че е възниква ситуация, когато се изплъзва от ръцете това, на което ти много си държала. А в същност, към любовта и вниманието към себе си вас всички ви влече, за вас това е много скъпо, т. е. според Природата това е нормално привличане към такова нещо.
198. Но целият живот, цялата история са били построени така, че на тази основа е имало толкова болка и страдание. Всичко това се е запечатало във всяка клетка но тялото, дълбоко в подсъзнанието, в съзнанието, навсякъде, във всичко.
199. Получава се много своеобразно, някак си истерично отношение към това, някакво такова особено, когато ви се иска да хванете, конвулсивно да държите и никак да не пускате, т. е. да се биете, да гризете, да хапете със зъби, но да не отпускате.
200. То ест толкова е изгладнял човек отвътре, жаждата е толкова голяма, че му се иска да се бие за тази глътка вода с когото и да е, всичко да развали, да преобърне, но да я задържи в ръцете си. Ето го, това състояние.
201. Аз ще го нарисувам с различни гротескни багри, но тяхната основа и същността им е една и съща, просто тя във вас се проявява различно.
202. И затова, разбира се, ако се появи някой, който може да бъде съперник, да го заобичате на вас ви е много сложно, т. е. това е вашия враг номер едно. Може да има още някакъв си враг, който иска да дойде да ви убие, но това се оставя на заден план.
203. Враг номер едно е този, който може да ви отнеме мъжа, защото тогава вие се лишавате от това, което преди всичко лъжливо се стремите да възприемате за себе си, като удовлетворение на жизнено важна потребност в самоутвърждението ви и което ви е носило някаква радост. Може би не толкова много, но все пак нещичко свое, за което е могло да се каже: „Но това си е мое, определено от закона, никой няма право да посяга на това”.
204. А всичко това все в угода на егоизма е направено, всичките тези правила са се създавали в угода на егоизма. Мъжът е създавал тези плравила. Разбира се, на него му е било удобно, ако той придобие жената, която би искал да има, и така да я свърже със закона, за да не може тя после никъде да отиде.
205. Но все едно този закон, естествено се получавал много примитивен, и все едно това се отразявало и на неговата глава, защото той понякога придобивал това, от което после сам би искал да избяга, а никак не му се удавало: благодарение на същия този закон.
206. Наистина той се измъквал от това, излизал, измислял всякакви глупости, отивал на кръстоносен поход, насочвал се някъде другаде, бродил десетилетия за чашата на Граал. Така могъл да пътешествува: жената нямало къде да отиде, на нея й оставало да стои в замъка.
207. Така че виждате, всички тези закони са измислени, и ги е измислял егоизма, именно егоизма. Тук, разбира се, да се измисли нещо разумно било много сложно.
208. Е, всичко това може да се разбере, когато действително изгладнееш. Затова, когато това така ти се иска отвътре, когато това не е реализирано, когато не знаеш светлия образ, но природно отвътре те влече към това – както при детето, което чувства, че нещо му се иска, то така го иска.
209. И да му го вземеш от ръцете – това е плач, може и истерия да има, ако не му го дадат. Тоест може да има много бурна реакция отвътре.
210. Но тъкмо сега вие сте длъжни да оцените това правилно, именно правилно, защото е редом - та нали говорите за човек.
211. Вие не говорите за предмет, който сте намерили, (например) камъче, с което ви свързва нещо много скъпо, и тук се изисква някъде да се отдаде. Не е нужно обезателно да го давате.
212. Но вие говорите за човека, който не лежи на пътя като камък, и който иска ще го подритне, който иска, ще го вземе, ще го отнесе където си поиска и той нищо не ще каже, защото му е безразлично, къде ще лежи: на морското дъно, или на върха на планината.
213. Където и да отнесете камъка, той навсякъде ще легне хармонично. На което и място да го хвърлите, той хармонично ще легне на земята, той няма да роптае и да ви говори: „Какво си направил, къде си ме хвърлил? Аз там не мога да лежа, на мен ми трябва ето това масто”.
214. Става дума за човек, който се появява редом за някакъв период от време и той не може да бъде предмет. Той има своя особена съдба, някаква предначертаност в живота, където той може нещо да свърши, нещо в някакъв момент да направи, където в нормални условия той и не би направил, но именно в този необичаен момент той е бил длъжен да го направи и да изиграе някаква необходима роля в живота на околния свят.
215. А всичко това вие не можете да знаете и затова така причудливо всичко започва да се преплита, така причудливо започва да се проявява чувствения свят, където няма да ви се удаде да дадете веднага правилна оценка на това, още повече сега с туй, което имате вътре в себе си.
216. Затова веднага да бързате отрицателно да реагирате на това означава да се противите на Природата, да се противите на Бога, да се противите на Вечността, да воювате с Вечността, това означава да проявите агресия към всичко живо около вас.
217. Но това е много опасно състояние: вие се борите с Вечността, вие се борите с Отец, вие се борите с Природата. Но в този случай вие ще станете само прах на края и нищо повече.
218. Не можете да победите това и въобще с него да се борите е безсмислено и глупаво, затова трябва да разберете и видите ближния правилно, без да го връзвате.
219. Каква ще бъде тази ваша любов, ако вие като вериги сте поставили себе си на някого и при това можете да се оплаквате, че има някакъв си закон, който всъщност сте си измислили сами, който въздигате в ранг на истина, но той към истината няма никакво отношение.
220. Ето от тези позиции вече започвайте да разглеждате ближните, за да има красива любов. Тя и трябва да бъде чиста и красива, а не някаква си натрапена, неискрена, удържана от някакви си условности, защото това вече няма да бъде любов. Това ще бъде някаква си илюзия, за някакво си възможно благоденствие, а в същност вие само търпите всичко и се мъчите.
221. Така че гледай, бъди внимателна. Нали в този случай се проявява вярата в Отеца, в хубавия смисъл, който Аз се опитвам да ви донеса. Нали ако някой незабелязано се измъква и твоят ближен може да си отиде, веднага си спомняме за поговорката: не се знае на кого му е провървяло. Ето такава поговорка действително толкова мъдро се е измъкнала от живота на човека, за да успокои той сам себе си.
222. Но в същност е провървяло на всички, т. е. няма такова нещастие. Провървяло е на всички, защото всички ще намерят необходимото за живота, за разцъфтяването, за полета. Но ние веднага говорим за формирането на бъдещия човек, който започва да се оформя чрез вас.
223. И ако ние формираме всички правила, които са ви предопределени от Бога, то там може да има само хармонично проявление и никакво действие, свързано с нечистота просто вече не може да има. Ще бъде само както се полага на това да бъде и ще бъде много хубаво.
224. Но вие сте длъжни да станете приятели, вие сте длъжни да бъдете винаги приятели, а то не така отдавна вашите братя, вашите майки, всички са били уверени, че не може да има дружба между мъжа и жената, сложно е било да си ги представят. И така е било винаги.
225. А сега вие трябва да се научите да виждате, че това все пак може да съществува, реално да го видите и даже чрез себе си да опитате да го реализирате, че можете да бъдете приятели. Вие сте длъжни да се научите преди всичко да бъдете приятели един на друг.
226. И ако нещо се получи, когато вие се разделяте един с друг в качеството си на мъж и жена, но вие не се разделяте като приятели, вие оставате с благи пожелания един към друг, добри и чисти, и вие винаги ще се окажете редом в нужния момент, за да поставите рамо един на друг. Само взаимоотношенията ви малко се изменят, някакви действия се изменят, но това касае тесните проявления, а в основата си, в цялата си широта всичко остава както преди.
227. Затова, ако ви се наложи все пак да се разделите, вие сте длъжни да бъдете приятели с хубави – хубави отношения един към друг, много светли, нищо да не помрачава вашия вътрешен свят в отношенията ви един към друг.
228. Даже мога още да ви посъветвам: ако все пак ви предстои да се разделите и вие имате отвътре макар и малко нещо негативно, задръжте момента на раздялата за известно време, докато не станете приятели.
229. И щом станете приятели, определете по-нататъшните си крачки. Тогава ще бъде правилно. Даже само заради това може да задържате и да не бягате един от друг. И Аз се надявам, че вие ще запомните тази поредна подсказка.
230. „Учителю, егоизмът ще угасне ли при разглеждането, и после отново се проявява. Така ли трябва да бъде, или ако е извършена победа в тази област, той вече не трябва да се проявява?”
231. „Не, той може още да се проявява, нали той ще се проявява с някакви си нови оттенъци, не забелязани първоначално от теб при разглеждането. И ако недостатъчно дълбоко си копнала, той още може да излиза, проявявайки някакви нови дълбочини.
232. Ако той се повтаря, значи това засега не е решено. Понякога не е решено, защото не е решена съвсем друга ситуация. Тя може да не бъде пряко свързана, но играе голяма спомагателна роля.
233. Ако правилно я разрешите, тогава и тази друга страна на проявление на егоизма също започва успешно да се рарешава. Тук цялата тази тема трябва много нашироко да се разглежда от вас, вие сте длъжни правилно от всички страни да засягате това.
234. Всеки нюанс, който можем сега да докоснем в тези беседи, трябва внимателно лично да постигате, защото те всички играят спомагателна роля в разрешаването на страните, свързани въобще с вашия егоизъм.
235. Нали ние сега докосваме „сърцето”, такава централна цитадела, както Аз вече дадох в началото такъв образ на това проявление. И разбира се, ако победите това „сърце”, всичко останало ще се разпадне много бързо.
236. Нали всички основи на егоизма при вас клонят все към тази област, с взаимоотношенията един с друг, именно по тези въпроси. Това са все възлови страни на егоизма, те са най-дълбоки, те са най-ярки.
237. Всичко останало може да бъде ярко, но най-яркото както и преди си остава в тази област. И само да ви докоснат, и вие чувствате, как това се повдига нагоре много силно, ярко, на огромни вълни и може лесно да ви залее и да ви сломи.
238. Но ако имате вяра, това няма да ви сломи. Ако нямате вяра, разбира се, тук е толкова просто да се отклоните...”
239. „Аз имам въпрос за природната любов. Доколкото помня, природната любов - това е егоистична любов, която възниква между двама души. А в последната среща с мъжете аз чух, че ако мъжът например е обикнал друга жена, то той може тези чувства да пренесе и върху своята жена...”
240. „Не, не чувства. Този цвят, тази светлина, която в този момент той може да придобие, влюбвайки се в някого, това светло, разбира се може да се предаде и на този, който в този момент се намира редом.
241. Правилната любов обогатява. А щом обогатява, когато обичаш, ти си готов много щедро да споделяш тези богатства с всички, които са редом.
242. И затова когато започва да се оформя отвътре правилния поглед към всичко, то всеки влюбващ се много силно е способен да обогати всички, които се намират редом.
243. Той никого няма да накърни, а в същност ще започне да засяга само там, където егоизма в човека е разцъфтял неправилно. Той сам ще започне да се обижда много силно, защото човекът сам ще започне да създава за себе си образи, които ще му принасят болка, неприятни усещания. Но той сам това ще създава за себе си.
244. Наистина в чист вид това никога не може да донесе някому неприятности, затова всеки влюбил се в някого – това винаги е положителна проява.
245. Но, разбира се, в това има егоистична основа и когато ние говорим за егоизма, това не означава, че трябва да го сведете до нула.
246. Ние сега сме призвани да премахнем тази страна в човешките проявления на егоизма, която именно преминава нормата, допустима за човека, и където започва вече неговото нечисто, безобразно проявление, налагащо своя отпечатък върху съзнанието и заставящ да се осмисля реалността съвършенно лъжливо.
247. В този случай вие никога няма да тръгнете правилно никъде. Тоест това винаги ще носи големи неприятности, вие винаги ще попадате в някаква задънена улица, винаги ще попадате в някакъв капан и сами ще си създавате тази клопка. Тоест не трябва да имате такова мислене, но за това тъкмо егоистичната страна трябва да организирате, да премахнете тези излишни егоистични израстъци, да ги отсечете и да ги приведете в нормата.
248. И нещо допустимо ще остане, защото напълно да се премахне егоизма не трябва, това е Природа. И допустимото обезателно трябва да съществува.
249. Любовта винаги съединява само двама. Не можете да обичате няколко човека едновременно, то ест природната любов така не се проявява. Тя свързва само двама души.
250. Но съществуват ситуации в живота на човека, когато може да се каже, че те не противоречат на закона за развитие, но се отнасят само към необичайните условия – това са тези, когато природно семейство заедно с мъжа може да състави не една жена.
251. Не може да се каже, че в корена си това противоречи на закона за развитие, но в някакъв период това е способно да играе определена спомагателна роля в живота на човека и когато възникват екстремални условия за преживяване на някакво общество.
252. Но за раждането на децата е най-добре, когато има взаимна любов. Затова, когато вие формирате правилно общество, вие няма да се стремите първо да раждате деца по онзи начин, в другите обстоятелства. Само в един случай, когато вече при вас действително реално се е проявила взаимната любов, само тогава вие първо ще допускате формиране на природно семейство за най-благоприятно раждане на децата.
253. Ние вече можем да говорим за някакви екстремални условия при още неразвилото се общество и затова, ако това се е проявило с вас, то то произтича от тези обстоятелства, в които е живял и живее този народ. И категорично да се каже, че така не може, няма да бъде по истината, защото в Природата това е напълно нормално, допустимо действие.
254. Но в този случай, виждате, че сме засегнали обстоятелства, които говорят за вашите взаимоотношения, вече несвързани с любовта. То ест вие сте чули определени подсказки и сте започнали бурно да се вглеждате, а обичате ли се един друг, да продължавате ли интимната близост помежду си, макар да сте мъж и жена.
255. Вие сте се препънали в това. Аз сега ви давам подсказка, че това съвсем не винаги може да бъде свързано с любовта. Любовта – това е най – доброто условие, при което преди всичко сте длъжни да построите природното семейство.
256. Но ако вие сте създали помежду си такова съчетание, когато вече се явявате мъж и жена
257. Трябва да прекратите само в случая, когато единия от вас чувства необходимост да прилага някакво насилие над себе си, за да изпълни някакво задължение, за да има добро настроение в ближния, било в жената, или в мъжа, и се налага да извършва усилие над себе си.
258. Той чувства, че на него не му се иска сега да направи това усилие, но разбира, че ако не го направи, другият нещо ще се разстрои, ще има някакъв неприятен изблик. И той започва да прави това усилие. Ето това в никакъв случай не трябва да се прави.
259. Затова отсега Аз въвеждам такова правило, това сега играе важна роля, че ако макар и само един от вас чувства потребност да извършва насилие над себе си, трябва веднага да прехвърли взаимоотношенията на основата на братско сестрински. То ест в никакъв случай тази страна не бива да се докосва с такова вътрешно насилие, това ще бъде много грубо проявление.
260. Ако досега това се допускаше, то по-нататък не бива да се допуска. Ако ние говорим за формиране, където вие трябва да позволите на вашия вътрешен мир да разцъфти, тези топузи трябва да отблъсквате настрани. Има много такива тежести, тези топузи, те смазват листенцата,. Затова трябва незабавно да прекратите това.
261. И ще бъде допустимо само в този случай (нека даже да няма това чувство на взаимна любов), когато има вътрешна потребност у този, в който казваме, че няма любов. Ние не говорим за този, който обича, защото в него това естествено го има.
262. Но в този, който в дадения момент не изпитва любов, но в него има особена потребност да изрази своето тържество към ближния, радостта за него, иска му се да го държи като цвете, да изрази нежност, иска му се да го порадва, иска му се всичко да избликне, цялата тази благодат. Може да я назовете благодарност, но даже тук фразите могат не съвсем точно да предадат това състояние. Но е нужно ето това особено вътрешно отношение, желанието да го изразите в дадения момент, то преизпълва и ви се иска да му позволите да избликне.
263. В този момент не ви се иска само да вземате, както вземат, когато вибрират някакви инстинктивни чувствени проявления и сякаш трябва обезателно да ги удовлетворят, да изхвърлят енергията, или още някак си... За съжаление, ето такъв ненормален образ също съществува в обществото, и в най-различен вид. Това е неправилно отношение.
264. Макар че тук трябва да бъдете много внимателни. Когато много силно владеят човека вълните на инстинкта, неговите чувствени желания, разбира се, в този момент, когато той желае удовлетворение на своя инстинкт, той е разположен да говори някакви хубави думи, да каже нещо хубаво. И той може сам да си каже: „Разбира се, аз исках да подаря” – той лесно може да се излъже.
265. Но това повече ще се свежда до желанието (ако погледнем внимателно в корена), да удовлетвори себе си. Макар той може в този момент да каже много хубави, ласкави думи, но там го няма този порив, няма да бъде главен поривът да удовлетвори ближния със своята ласка, със своите добри чувства.
266. Това преди всичко е основано на това, че той иска да получи. И разбира се, тук някакви твърди, ясни критерии е сложно да се дадат, които можете безпогрешно да възприемете. Тук може да се даде само това, което Аз сега ви казах.
267. И сега всичко зависи от искренността на самия човек, доколко той е внимателен към това, което се проявява вътре в него. Защото ако е внимателен и се старае да следва Истината, разбира се, винаги ще бъде в състояние да го определи. Ако се лъже, то ще е в много незначителни случаи.
268. В основата си той може правилно да отгатне, опирайки се на това, което Аз казах, че в даден момент той има едно или друго усещане, което го преизпълва, където той иска всичко това да изрази ласкаво и благодарно. Само в този случай е допустима тази близост, даже, ако това не е свързано с любовта.
269. Навярно ние ще завършваме, защото вие получихте такава изобилна информация, и за начало трябва всичко да подредите вътре, да го попиете и да започнете да го осмисляте.
270. Тук е много важен самият процес на осмспяне, когато вие започвате до работите, осмисляйки това, което се явява за вас истина, защото вече в този процес става нужното ваше фармиране: и на съзнанието и на вътрешния ви свят. Само от единия процес да се опитате всичко това правилно да осмислите вече ще се изменя вашият вътрешен мир.
271. Тази тема е много голяма и вие сега, докосвайки се, побирайки я в себе си, ще се опитате да я осмислите.
272. А по-нататък, естествено, какви нови оттенъци ще започнат да възникват в качеството на въпроси – вие можете да формулирате това на следващата наша среща. Аз ще се докосвам до някакви нови страни или ще задълбочавам тази страна, която още ви се иска повече да видите.
273. Тази тема, разбира се, трябва по-добре да се усвоява, иначе ще ви бъде сложно да достигнете щастието, а и въобще ще бъде невъзможно да разцъфтите.
274. За да не се нараните, удряйки се в изкуствено издигнатите стени и да си скършите крилата, трябва сега всичко това да се разрови.
275. Така че, вие в крайна сметка ще разберете какво е това Учител на Любовта, ще се научите да обичате с цялата широта и красота, истински. Но това е труден, непрост път.
276. Накрая Аз ще ви приведа още един образ: ако егоизма се уподоби на красива дреха, която сте привикнали да пробвате върху себе си – дрехи, тъкани, пъстри, красиви, ярки... Привикнали сте да ги драпирате така както ви е угодно, както ви харесва. Те са някакви, изящни външно ярко изразени дипли, стичащи се върху плещите ви, обгръщащи вашата талия...
277. Тоест вие сте привикнали да драпирате себе си в своя егоизъм, хилядолетия изхитрявайки се по всевъзможни начини в тази област. Но това е било приятно по един път, края на който огражда бодлив храсталак, много, много гъст.
278. И сега Аз ви казвам: „Хайде, тръгвайте с Мен”, и направо се хвърлям в храсталака. И вие се хвърляте след Мен и започвате да крещите: „Ох, ризата ми! Ох, дрехата ми, полата ми. Какво е това?” И вие виждате: върху дрехата ви започват да се появяват парцали. И разбира се, вие започвате да се смущавате, на вас ви е много скъпа премяната, вие така сте привикнали към нея.
279. В крайна сметка минавайки през целия храсталак (Аз мога веднага да кажа), вие ще излезете голи, Затова решете се на това веднага...
280. Но тогава вече ще остане чистото, истинското. И в дадения случай това е само образ, който в известна степен предава истинското състяние на вашето положение.
281. Затова гледайте, ако ще пазите дрехата си, разбира се, няма смисъл да вървите по-нататък, защото всичко ще стане на парцали и на тези парчета, на тези иглички, върху шиповете на тези храсти, ще остане цялата ви дреха, всичко, което имате.
282. Но нали дрехата, това е егоизма, това е всичко ненужно, което сте надянали върху себе си. Ще остане отвътре тази негова част, която е допустима.
283. Но трябва да явите на света своята истинска красота, а не тази измислената, която е изразена върху тялото ви изкуствено в някакви си дипли. Това всичко е изкуствен опит да изразите нещо красиво, но всъщност това няма никакво отношение към красотата.
284. Вие сте надарени от Природата с всичко красиво, което и трябва да заема своето истинско място и на него трябва истински да се любувате.
285. Ето ви в заключение още един такъв неголям образ. Така че гледайте, любители на красивото обличане, помислете.

286. Но ако наистина сте решили, то вървете по-смело. Аз няма да ви чакам”.



© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.53 included.