Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Пети август. Небесната Обител. Дома на Благословението. Среща на Учителя с жените, живеещи в Обителта на Зазоряването.
2. “Исках тази среща да бъде своеобразно продължение на това, което беше засегнато в предишната среща. Затова и помолих на срещата да дойдат преди всичко тези, които са прослушали още веднъж предната среща или тези, които са успели да я чуят един път.
3. Тук е важна пълнотата на разбиране и затова видимо ще трябва всички теми, които ще бъдат взаимосвързани по подобен начин да се слушат в определена последователност.
4. Темата, до която се докосваме е много голяма и като че ли добре разбираема, защото съставя една от главните особености на вашия живот на Земята, но в същото време темата е много трудна.
5. Трудна е в това, че именно с този багаж, който има човекът сега, да разгледа правилно тази тема, направо мога да кажа, е невъзможно. Невъзможно е защото нямате тези образи, благодарение на които можете правилно да си представите това, което сега засягаме.
6. Задачата да пробвам някак да изразя началото на засяганите теми за Мен сега е непроста, защото засягайки началото, вие неизбежно започвате да дорисувате картини, които в този случай човек е предразположен да дорисува. Нали му е нужна пълнотата на картината, той не е удовлетворен когато се засяга само някаква малка част. Винаги му се иска да види цялото и ако се засяга началото отвътре възниква възбуждане да догледа до края, още повече ако темата е много интересна, много важна.
7. С прости примери можете да изпробвате това. Когато гледате интересен, завладяващ филм или четете много интересна книга, можете ли да я оставите на средата на думата на най-интересното място, просто да вземете и да я оставите на страна за определено време и за известно време да забравите за това? Това е почти невъзможно: винаги мислите за това какво ще стане по-нататък. И ще отложите само в случай, че са възникнали някакви екстремни условия и те са ви заставили да оставите книгата настрана.
8. Така е и с интересния филм: трудно е в някакво развиващо се събитие, гледайки го отстрани веднага да станете и да си отидете, разбирайки, че сега тази сцена ще премине без вашето участие в качеството на зрител и вие даже няма да узнаете как е завършило това, което е започнало интригуващо, пленяващо.
9. Тоест особеността на човека винаги е склонна към това да догледа до края всичко това, което го вълнува, което го привлича с някакво свое тайнство.
10. И затова да се говори за прекрасното – когато с този образ в човека са се натрупали само глупости и може даже по-рязко да се каже – когато се е натрупала само пошлост, лицемерие – не е просто. Защото само да нарисувам едно листенце от това цвете – всичко останало ще дорисувате вече на вълната на тази пошлост. И тогава започвате да се измъчвате отвътре: ама как така, какво е това, какво хубаво има тук? И вашето дорисуване възниква именно по такъв начин.
11. Сега Аз се сблъсквам с това явление в зависимост от това как произтича всичко и виждам, че оказва се в реалността няма да бъде така просто да ви обясня това. Вие започвате да пробвате да си представите, но от всичките ви представи не възниква нищо правдиво. Често възниква това, което просто не може в този случай да се разглежда, то е неуместно, но вие имате само такива образи.
12. Разбира се на човекът му се е наложило много да претърпи на Земята, срещайки се с всичко, което го чакало в непроходимата гора на чудната Хармония, където всичко разбира се е разположено хармонично, но за човека-дете това всичко е много непроходимо. Често не може да прескочи малкия пън, пада, удря се, струва му се: каква дива гора.
13. И все пак когато дълга поредица от събития била съпътствана от много болка, с голямо множество мъки и където по волята на различни обстоятелства на жените им се паднало сериозно изпитание, достатъчно сериозно, което е заложило във вашето подсъзнание, във вашата основа толкова неприятна информация, която тегне над вас. Тя изкривява вашите пътища, вашето търсене, огрубява доста много постъпки.
14. Но всичкото това объркване, възникващо вътре във вас, преди всичко ще бъде основано на едно понятие – страх. Вие се боите, защото за цялата история е имало от какво да се боите. Да не се изплаши е можел само умопобъркания, лишения от разсъдък, в нормално състояние е имало от какво да се изплашите.
15. Още повече ако разглеждаме времената на инквизицията, средновековието – за всички беди, които възниквали на Земята, за всички несполуки, възникващи в живота и от които роптаели невежите хора, не познаващи истинните закони на ставащото, нали трябвало да обвинят някой за всичко това. А кого можело да обвинят? Разбира се можело да обвинят само жената. И това било направено.
16. Опирайки се на лъжовно изтълкувани понятия от Писанието, където авторитетни мъже давали глупави, извратени понятия, родили се силни пожарища, където горели масово жени, доведени до отчаяние от сериозни изпитания.
17. В историята може даже да проследите такива факти – за една година в немско селище били изгорени четиристотин жени, като в този град били всичко на всичко седемстотин човека. И това не е могло да остане безследно, то би трябвало да остави следа и е оставило.
18. Жената разбирала, че сама не може да живее в този свят. Да живее сама се равнявало на думата “смърт”, защото било невъзможно да съществува сама. И тя била готова на всичко възможно, само мъж да вземе покровителството над нея. Каквото и да е, главното е това да стане, иначе няма да оживее.
19. И разбира се мъжът, не умеейки да се справи с вътрешния си свят, не умеейки правилно да оцени много неща, лесно се възползвал от това обстоятелство, за да прояви всичкото невежество, на което бил способен при такива уникални за това обстоятелства.
20. От тогава вие много се боите да бъдете сами, много се боите, често не осъзнавайки това. Започвате да жадувате по-бързо да придобиете мъж, такъв приятел, който да може да се грижи за вас и с който би било надеждно и тук вече не ви е до любов, макар и да ви се иска да обичате.
21. И има още една особеност, която подтиква да извършвате неправилни взаимоотношения, съчетаване, още една особеност в жените е развита много силно – способността им да съжаляват някого.
22. Хубаво качество, но което също ги подвело, защото често започнали да се създават семейства, когато им било жалко за мъжа, защото той, точно чувствайки такова обстоятелство, могъл да нарисува различен вид картини за своя неразбираем свят, и много други още разнообразни изказвания, когато на жената просто й става жалко, струва й се, че й се иска в дадения случай да се грижи за него, да го съжали, закрие с крило.
23. И разбира се в последствие сте започвали да разбирате, че сте направили грешка и семейството не се получава хармонично, защото в този случай то и не е можело да бъде хармонично.
24. Макар и да сте придобивали определени познания, понеже съчетавайки се, попадайки под булото не се получава такава ситуация вие внезапно да узнаете, че стоящия до вас мъж се е взел непонятно откъде, виждате го за първи път, не знаете даже как се казва… Такива ситуации няма.
25. Вие все пак сте се познавали, вие все пак сте общували, все пак нещо ви е накарало да разберете, че искате да съставите семейство. Еми добре тогава. Като се има пред вид това обстоятелство, в което се намира обществото, може да се каже, че разбира се вие всичко правилно сте създали. Така е трябвало да съставите семейството, за да узнаете това, което не ви достига. Но това е отчитайки ненормалното състояние на обществото.
26. В нормални условия това няма да го има, за нормалните условия това ще е нещо прекалено примитивно, грубо. В никакъв случай това не бива да съществува.
27. Но трябва да се стигне до нормалните условия. Засега не сте стигнали дотам, затова всевъзможен вид тежести би трябвало да ви донесат нужното разбиране, мъдрост. И те възникват на пътя ви.
28. Затова когато говоря, че това е грешка – да съставяте така семейство, това го говоря вече имайки пред вид нормалните взаимоотношения. Ако изхождаме от правилата, които изначално ви говорих за това, че е нужно благодарно да възприемате реалността, то разбира се това придава особена окраска на вашите взаимоотношения.
29. Получава се, че всичко, което направите искрено е вече правилно, но правилно като се има пред вид това, в което се намирате, всички отклонения, в които пребивавате, като се има пред вид това колко безобразно се живее вече хиляди години.
30. Да, като се има пред вид това, може да се каже: вие правилно съставяте семейства, даже ако на другия ден вашия мъж започва да ви нанася груби удари и да ви оскърбява. Правилно сте си го избрали, трябва ви чрез него да научите недостигащото ви.
31. Само че на точно това не се обръща внимание, веднага се прави оценка, че той е виновен. И бързате да си отидете, но намирате все същото.
32. А това действа отвътре, силна-силна информация, заложена, изработена, пуснала дълбоки корени, където на вас ви е нужно да намерите твърда опора, нещо, което да може да ви изтръгне от прегръдката на смъртта.
33. И стремежа колкото се може по-бързо да намерите мъж или когато вече го намирате големия страх да не го загубите, дават психически отклонения във вашия вътрешен свят, дават много изкривявания.
34. В действителност се получава, че като че ли искате да обичате, и даже като че ли обичате, но любовта може да бъде много тежка. От вашата любов не ти се иска да полетиш, тя може да бъде потискаща.
35. Макар любовта сама по себе си да е винаги прекрасна, но тук потискащи се явяват тези егоистични качества, които са изработвани дълго и в такъв случай се проявяват много ярко, много ярко, много силно.
36. И да се освободите от тях – ще означава да се научите да обичате истински, да обичате така, че от това винаги да възниква желание за полет, да възниква желание за тържествуване, пеене на песни, любовта да бъде съзидаваща, а не угнетяваща.
37. Макар любовта сама по себе си винаги да е прекрасна, но тя е неразривно свързана с вашия емоционален свят, с този опит, който сте натрупали. А опитът носи голяма тежест и той естествено се съчетава, сплита се с вашата любов в едно цяло. И се получава, че като че ли обичате, но някак става тежко, нещо звучи не както трябва.
38. Много хора не се замислят над това, мнозина даже повече – не чувстват това, не му обръщат внимание. Но това е естествено. По това качество сте много близки едни с други и затова, за да виждате такава особеност трябва да имате малко по-друг вид вътрешен свят.
39. А намирайки се в едно общество, вие до някаква степен сте разнообразни помежду си, но все пак диапазона на различие се намира на ниво, на което това разнообразие по между ви е много близко и вие в такъв случай не можете да забележите особена разлика.
40. Сега засегнах някои коренчета, на които лежат много различни клони, много от които би следвало да се погледнат. И доколкото е възможно ние ще ги погледнем. Тук ще е важна разбира се вашата инициатива, като пробвате да мислите на тази тема.
41. Но бъдете много бдителни, много бдителни. Изхождайки от това, което вече ви казах, ще ви бъде трудно да си представите правилната картина. Но да размишлявате трябва. И разбира се голяма роля ще играе вашето доверие тъй като сега не мога да ви разкажа за Света, в който трябва да ви поведа.
42. Нали за да разкажа нещо, трябва да използвам известни ви термини. Безсмислено ще е да ви приведа словосъчетания, които чувате за първи път: зад тези словосъчетания във вас няма нито един образ, нищо няма да си представите от тях.
43. Но значи Аз трябва да използвам образи, които имате във вас, а виждам, че на тази тема нямате нужните образи въобще. Имате някои интересни неща, за което може радостно да се усмихна. Има нещо, но е толкова малко… Основно е твърде много излишното. То е свързано с болка, с лъжи, за което се претърпявало много много мъка, сълзи.
44. Затова сега говоренето за тази красива-красива тема, свързана с любовта –не е лека задача. Ако искам да ви науча да обичате истински, да ви помогна да се освободите от това, което утежнява тази любов, то разбира се няма да е просто да се направи това. Само желанието е малко. Ще бъде нужно много голямо усилие от ваша страна да се учите правилно да разберете и правилно да направите.
45. Ще ви поставям ориентири, които да следвате в нужната посока, където много неща ще бъде въобще невъзможно да се обяснят. Може да казвам само, че така трябва, а защо – да няма думи, да няма такива думи, да няма термини, с които бих могъл да обясня това, те просто не съществуват на Земята.
46. И ще остане само да пробвате да следвате това, за което ще кажа: така трябва, това е по-добре, това е правилно. Ще търся възможност да предам това с някакви термини, за да може поне нещо да се захване във вашето съзнание и да ви помогне да разсъждавате по-нататък, но това не винаги може да Ми се удаде. Главна роля ще играе вашето доверие, защото сега засягаме тема, от която могат да възникнат много големи кошмари в главата ви.
47. Вие сега тръгнахте по път, на който внезапно можете да видите много чудовища. Но работата е там, че не веднага ще разберете, че всички тези чудовища се намират в главата ви, а не някъде до вас, те ще бъдат родени от вас самите, с вашите собствени усилия.
48. Разбира се, глупаво ще бъде да поискате да избягате: къде ще избягате от себе си? Всичко това е излязло от вашия вътрешен свят, просто на този път това трябва да излезе. Това ще бъде своеобразна защитна реакция на егоизма, опитващ се с последни сили да ви възпре, наплаши, за да може вие в ужас да се хвърлите в обратната посока.
49. Ако за борбата с чудовищата, съществуващи в реалността са нужни някакви оръжия, нужен е някакъв меч, за да се отбиват атаките на тези летящи твари, желаещи да утолят глада си с вашата плът, то чудовищата, за които сега казах, отнасящи се към вашия вътрешен свят, тук в победата над тях няма да ви помогне никакъв меч.
50. Ще е нужно просто да не се уплашите и помнейки ориентирите, да се движите в нужната посока зад Този, Който ви води. Това е особена пътека.
51. Тя може да ви се види някаква омагьосана, защото всичко на което е способна вашата фантазия ще ражда такива причудливи образи, но целта им преди всичко ще се заключава в това, да ви изплашат и възпрат.
52. Веднъж ви говорих за това, че трябва да се научите да преминавате през стени. И още веднъж Ми се иска да напомня: едно е когато на пътя ви, по който ви водя, внезапно се оказва някаква отвесна, непристъпна скала с полирана повърхност, където няма за какво да се задържите. Може само да свиете рамене в учудване и отчаяно да разбирате, че без някакви приспособления няма да я преодолеете: прекалено е голяма и гладка и никакви ваши физически възможности няма да ви позволят да изкачите даже метър от тази скала. Но не трябва да я заобикаляте.
53. И разбира се ако тя реално съществува заедно с вас, тогава ще е нужно и приспособление, съществуващо заедно с вас, но възможно направено с ръцете ви. Но тези приспособления не съставляват вашата същност. Това ще са въжета, всякакви клинове, гвоздеи, ключове, чукове. Ако ви се дадат, вие ще преодолеете, но ще преодолеете преградата, която стои не вътре във вас, не е породена от вас.
54. Поведох ви по особен път, по който могат да възникнат такива скали пред вас, но това е само фантазия и вашето съзнание, вашето въображение създават за вас привичния образ на тази скала със също такава гладка повърхност. Вътре в себе си, в своето съзнание я виждате много отчетливо, виждате жилките на камъка, виждате, даже почти чувствате хлада, излизащ от тази повърхност. Не бързайте да отпуснете ръце в отчаяние.
55. Тук ще ви трябват не приспособления в качеството на ключове, чукове. Ще трябва без да се плашите да прекрачите в тази скала – ще преминете през нея. Наистина, че в зависимост от това как я преодолявате може да изпитате някаква много голяма буря, някакви изригвания, които стават вътре във вас.
56. Но вие трябва да не спирате, да не се плашите, да продължавате да правите усилия и след някакво внезапно завършило изпитание от другата страна ще видите един такъв мним камък.
57. И там вече ще бъде поредният нов Свят, по-съвършен, където ще видите, че вие, оказва се виждате по-различно и чувствате съвсем различно. Вие вече сте други, победили сте себе си, преодолявайки тази повърхност.
58. Така и с тези чудовища, за които споменах. Колко ще е важно да не се изплашите, макар, че ще виждате, как се разтварят ноктите им, как се отваря хищния им клюн и като че ли всичките ви нервни окончания вече започват да предчувстват голямата болка от това как тази твар може да откъсне някаква част от вашата плът.
59. Не се плашете: това само ще ви се струва и ще ви се струва това, което вие самите пораждате. Значи само вие самите ще трябва да разгоните тази мерзост.
60. Но във вътрешния свят се е натрупал много подобен материал, който ще ражда тези летящи прасенца. Много се е трупало с вековете.
61. Сега достигнахте до това време, до това място, когато Аз започвам да ви извеждам от общия път в друга посока, и ето тук точно най-силно ще започнат да изплуват тези образи у всички вярващи.
62. Това може силно да развълнува вашия свят, но само сега ще видя кой от вас е вярващ, защото в действителност оттук може да мине само вярващ човек.
63. Досега можехме да допускаме вярващи, невярващи и някакъв промеждутъчен момент, където има някакво разнообразие с определена степен вяра, в някой малко по-силна, в някой малко по-малко, но тя не може да се нарече пълна вяра.
64. Всичко това сега ще премине. С всичко това можеше да се шуми до днешния ден с дружна компания и глъчка, но сега по нужния път трябва да поемат именно вярващите и тези, които успеят да осъзнаят недостигащото и придобият вяра, защото определен допустим запас ще има тук, още някой може да се опомни.
65. Затова бъдете внимателни. Знам, че тази тема ви е много скъпа. Щях да съм разстроен, ако въобще не ви беше скъпа, тази тема за любовта, защото тогава нямаше за какво да говорим.
66. Иска ми се тази страна да разцъфтява най-пълно, така красиво, както е невъзможно това да се прояви никъде повече във Вселената.
67. Но се пригответе за много работа, нали за това трябва да се очистят всички места, които пораждат гири, камъни, неуместни там, където има крила. Всичко това трябва да се отсече, премахне. И тогава вашата любов ще бъде съзидаваща, във вълните й винаги всичко ще разцъфтява.
68. И макар да говорим за природната любов, която естествено носи определена степен егоизъм, но там може да остане само допустимата от Хармонията степен, всичко останало трябва да си отиде в небитието.
69. И разбира се всичко това може да разцъфти благодарение на вашето духовно изграждане, защото да очистите всички тези камъни можете само постигайки Истината, предопределена ви от Бог, а на тази вълна разцъфтява вашата духовна любов. И това съчетание на духовна и природна любов създава великата съзидаваща сила на великия огън, който ще стопли Вселената.
70. Но трябва сега да направите определени усилия. Няма да ми се удаде да ви обяснявам много, често може да ви давам само ориентири, говорейки така: това е правилно, това е неправилно. Защо – не винаги ще може да се обясни, не винаги ще се намерят аргументи. А и какъв смисъл да се говори за химическия състав на вашата физиология и за много други особености, защото и в тях също се заключава корена. Не това ще бъде главното.
71. Още повече, че движейки се в нужната посока ще придобиете нужното разбиране, което сами ще видите, не е нужно да го изговаряме с думи. Вие сами ще разберете колко ограничени са в дадения случай думите, колко са малки, груби. Това не може да се изрази с думи, това може само да се чувства и пие.
72. И така, за да говорим за любовта, ще трябва сега много да говоря какво да премахнете в качеството на камъни.
73. И затова когато сега ви дам различни образи, понятия, веднага ще започнете да виждате къде ще започне да ви свива отвътре, какво ще започне да се повдига отвътре като бунт, какво ще започне да кипи вътре във вас, често помътнявайки разсъдъка ви. Ето тук ще трябва да започвате да разглеждате в тези места наличието на това, което трябва да премахнете, защото без да премахнете всичко това, да говорим за борбата с егоизма също ще бъде безсмислено.
74. Защото точно най-ярките корени се пазят именно в тези взаимоотношения – мъже и жени, най-ярките, най-силните корени на егоизма.
75. Тези корени имат такова свойство да подхранват много други егоистични проявления, да се борите с които ще бъде безсмислено, без да премахнете тези корени, защото тогава на всички останали егоистични проявления, които се хранят от тези корени също като на Змея-Горянин ще им израства отново и отново отсечената глава. Но вие само ще се измъчите от тази борба и ще паднете, и отново израстналата глава ще ви изпепели.
76. Тук ще е нужно да вземате корените. Тогава ако ги засегнете правилно, някои глави сами ще паднат. Ето ние сега ще засягаме тези корени, и трябва да сте много внимателни.
77. Задачата ви е много сложна, защото за съжаление именно у християните особено диво се е изразило това отношение към жената, особено диво, до абсурд. Вярата, която трябвало да ражда любов, започнала обилно да ражда смърт и мъка, и вопъл.
78. И сега трябва всичко това да се измени, всичко, което е било заложено с голямо усилие от грешките на блуждаещия човек. Затова сега се потрудете.
79. Помнете: във вас е заложено много от това, което ще започне да ви възпрепятства. Бъдете внимателни. Всичко това ще трябва правилно да се разгледа. Тогава ще придобиете способност да побеждавате, ако правилно погледнете и не се уплашите.
80. И после ще видите за какво трябва да се захванете по-нататък, защото главната трудност – това е когато ви се позволява да погледнете, а човека, виждайки, силно се бои, плаши се. И тогава даже престава да мисли за какво да се захване, има само една мисъл: как по-бързо да избяга. Но тогава да се говори за победа е безсмислено.
81. Сега чрез различни упражнения вие ще видите нещо, от което ще ви се прииска да избягате. Бъдете внимателни, защото ще трябва да победите това и да извършите определена героична постъпка.
82. Някои учения от Изтока в древността описвали много прекрасни неща за любовта, там има много интересни указания. Но там има определени грешки, защото никой от тези, които давали тези учения, не знаел законите за развитие на душата. Затова има естествени отклонения, макар че култа към любовта на Изток, в Индия бил повдигнат много високо, много литература била посветна на това.
83. Не тази пошлост, която впоследствие обилно се раждала от интелектуалците, изучили много предмети и считащи се за цивилизация, и сега гръмко провъзгласяващи своята премъдрост на великите континенти, но които в действителност са толкова нещастни.
84. Никой от тях не знае какво е любов, те никога не са могли да изпитат какво е това да трептиш със сърцето си, когато те обичат красиво, чисто. Всичко това им е неизвестно, затова когато попадат в областта, свързана с подобни тайнства, те лесно проявяват невежество в много безобразен вид. Но това е тяхна слабост, те просто не знаят кое какво е.
85. И затова засягайки тази тема, Аз сега ще видя толкова неприятни неща. Неизбежно ще видя, за съжаление. Това ще е тъжно, но навярно само едно ще Ме утешава: ще вярвам, че това са вярващи хора и че те сега ще се постараят да се справят със себе си, защото това ще бъде неизбежност, това ще бъде онова, което никога не се е реализирало правилно.
86. Много мъже, още повече че с мек характер, стремящи се да съзидават с ръцете си нещо за благото на ближните си, повече стремящи се към фантазиите, към познанията, тези мъже като правило малко се сблъсквали в живота си с жени, много рядко. И като правило винаги с определени грешки и силни преживявания, което естествено бързо оставяло своя отпечатък и горчива следа, даваща изкривявания и неизбежно определени отклонения в психиката.
87. Тези интереси, свързани именно с взаимоотношенията мъже и жени, когато най-важния в живота интерес за жената е свързан с мъжа, а за мъжа е свързан с жената, се явяват достатъчно силни, и още повече ако те са неправилно разбрани и духа е още слабичък, позволяващ на инстинктите да трептят много силно, отбивайки разума от нормалния път на разсъждение, от умението да се прави правилна оценка, трезва оценка.
88. Ако за жените е допустимо да проявяват своя свят, своята любов, без да се боят, без да се стесняват, то разбира се на мъжа ще легне много голяма отговорност – да умее правилно да оцени произтичащата реалност, за да направи по-нататък някаква крачка.
89. Ако мъжа не е духовно правилно формиран, то той неизбежно ще прави тази грешка, която прави обикновено сега и е правел постоянно досега. На тази вълна го чака само мъка. Тоест на мъжа сега ще му е нужно да реши една трудна задача – да се научи правилно да разбира много неща и към много неща да прилага правилни усилия.
90. И тъй като духа не е много силен и много неща се разбират неправилно, то разбира се сега, засягайки тези страни, свързани с вашия главен интерес в живота, където (ще напомня още веднъж) за жената главния интерес е мъжа, а за мъжа, все още не познал своята истина, главния интерес е жената, в момента, в който засегнеш неговия интерес, даже ако той говори за Истината, даже ако говори, че той има Учител, въобще той много лесно може да стане предател, много лесно.
91. И това също ще виждам. Още повече – вече започвам да го виждам. Но това е защото много неща още не са разбрани, още има голяма-голяма зависимост от тази спомената страна на живота.
92. И попадайки под този чувствен свят, свързан с природните отношения между мъжа и жената, разбира се в мъжа могат да се проявят много слабости, той започва грубо да се шегува, неочаквано грубо да се държи редом с жената, черна завист може да го изяжда, може лесно да причинява болка, даже без да съобрази какво прави всъщност и да причини болка на този към който е възникнала симпатия.
93. Тоест сега засягам кратко някои страни. Разбира се зад тях не винаги може точно да видите това, за което пробвам да говоря сега, защото говоря за това, което Ми е добре известно, но зад тези оскъдни изрази не на всички ви ще се удаде да си представите това, което пробвам сега да засегна.
94. Това могат да си представят само тези, които са изпитвали това ярко и са съумели да го разберат. Тогава зад тези фрази той веднага вижда отчетливи образи, вече известни му, свързани с неговия жизнен опит.
95. И където разбира се не само мъжете ще трябва да носят голяма отговорност върху себе си, но така и жените ще трябва да носят голяма отговорност върху себе си.
96. Но това вече са детайли, чрез конкретни образи веднъж ще говорим и за тях, като разглеждайки от пример тези или онези обстоятелства, именно чрез тези конкретни примери ще започнете да разбирате големината на отговорността, лежаща на плещите ви.
97. Защото нито едната, нито другата страна, нито мъжете, нито жените все още не могат да разберат що за свят е този, който се докосва до една част от тях и който като че ли им е добре известен, но все още пази велико множество тайни, които не успял да узнае човека, имайки качеството, съществуващо сега в него. Той просто не бил в състояние да разбере това, не би могъл да постигне това. С такива камъни на егоизма не може да се постигне красотата на разцвета на любовта. А там не са просто камъни – там са скални блокове…
98. Така че бъдете внимателни, за много неща сега ще трябва да разсъждавате, да мислите. Но бъдете много внимателни. Там, където има бунт, бъдете внимателни, не забравяйте за вярата си.
99. Ако може Аз ще пояснявам. Но ако кажа, че в дадения случай не може да се поясни повече от: “Движи се по-нататък в същото направление”, ще трябва да се движите. Да се движите, разбирайки, че следващото разбиране за това може да дойде само когато преминете определено разстояние, тогава ще придобиете това, което не може да се разкаже, но ще го вземете сами и това ще бъде мъдрост.
100. Но сега навярно ще пробваме да преминем към вашите въпроси, които започнаха да се зараждат във вас след предните срещи, които сте пробвали вече да обмислите. И полека ще започнем да разширяваме тази тема, но където с всяка нова среща освен вашите въпроси, Аз разбира се ще добавям и нещо, което ще виждам за необходимо да прибавя, допълвайки вече казаното. И така да започваме, или да продължаваме…”
101. “Има ли право жената да се обяснява в любов на женен мъж, знаейки че този мъж има деца? И как да се отнася към такава жена жената на този мъж, която е вярваща?”
102. “Ако жената чувства, че много й се иска да разкаже за любовта си, тя винаги има право. Даже е безсмислено да се говори има ли право или няма право. Това е нормално, прекрасно условие, при което всичко хубаво ще започне бързо да разцъфтява, но при което всичко лошо също така ще започне много бързо да се проявява.
103. Но ние не говорим, че строим свят, където всичко ще бъде лошо. Ние говорим, че трябва да се построи свят, където всичко е хубаво, в такъв случай всичко само ще разцъфтява. Затова и не говоря в този случай има ли право или няма право.
104. Тук въобще на тази тема няма забрани – ще каже ли жената за това или няма да каже, защото в този случай много неща ще зависят от това как ще реагира мъжа и какво ще започне да прави по-нататък.
105. Но разрешавайки на жената да каже за любовта си на мъжа, това не означава еднозначната реакция мъжа да вземе веднага и всичко да забрави, да остави и да се хвърли в постелята на жената. Това вече ще бъде примитивен образ, който мигновено може да възниква във вас на тази тема и да създава психологическо усложнение. Съвсем не означава това, затова там по-нататък ще последват много различни обстоятелства, като много неща зависят от различни условия.
106. И жената на този мъж може само да се зарадва, че не само тя обича нейния мъж. Значи той е действително добър, щом го обичат още и други. И ако много го обичат, значи видимо е много добър и може само добре да се отнесе към това, защото това всъщност е нормално действие, в него няма нищо лошо.
107. Ако мъжът е слаб и семейството е слабо, тогава разбира се такова изказване може да доведе до някакви неприятности, когато действително слабия мъж може, меко казано, малко да оглупее от такива думи и да започне да твори такива неща, че да причинява болка на всички. Не само да причини болка на собственото си семейство, но даже и на тази, която му е казала за своята любов и на нея ще причини много болки и неприятности.
108. Но ние говорим за пътя на развитието. Значи всеки ще бъде длъжен да се учи правилно да реагира на нещо възникващо пред него, ще трябва да се учи правилно да се държи, да се учи да прави достойна крачка. Но това вече са друг род въпроси.”
109. “А ако мъжът не е реагирал на любовта й? Просто благодарил и това е. А тя продължава да настоява…”
110. “Да настоява в какво? Да настоява – това вече е друго. Едва ли настояват, говорейки постоянно “обичам те”. С това не настояват, настояват с някакво предложение. Затова тогава трябва да говорим за предложението.”
111. “А ако редовно говорят за своята любов, това да не би да не е настояване?”
112. “Рядко се говори редовно за любовта. Редовно може да говори по-слаб човек, който не е уверен в това, което става. Но даже в този случай, ако този човек е слаб, ти разбираш, че той е слаб и се намира на пътя на формиране, че ще бъде по-силен, много неща ще промени, много неща в него ще се изменят.
113. Но когато възниква ситуация и се появява влюбен човек, то вярващия (и не просто вярващия – истинския човек) ще се отнесе към това с голямо уважение. Той много ще цени това, ще пази, никога няма да причини болка на този човек нарочно, никога няма да направи груби усилия по отношение на него. Никога.
114. Той даже груба мисъл няма да допусне по отношение на този човек, ще се отнася много внимателно към него, защото знае, че когато човек обича, той се отваря с цялото си сърце и в този момент да причини болка може само невежа, грубиян. Затова той ще бъде много внимателен и много ще цени това.
115. И разбира се, той разбира: ако човек е донякъде слаб, все още не може да оцени много неща и всеки ден идва да му говори за любовта си – е какво пък няма значение, той ще се отнесе към него внимателно.
116. Защото отново само грубиян и слепец може така грубо да прогони човека и да каже: “Не идвай в дома ми, ти ми омръзна” – което за съжаление става много често. Така че в нормалния смисъл истинския човек (но това разбира се е вярващ човек) само така възвишено ще се отнесе към такова действие. Хареса ли ви? Давайте по-нататък.”
117. “Може ли вярващ женен мъж, обичащ жена си взаимно, да дари своята нежност и добри стремежи, радост на друга жена чрез интимни отношения и не само като моментен порив, но и като продължително общуване, ако жена му се отнася с разбиране към това?”
118. “Жена му се отнася с разбиране? Вие вече сте решили, достигнали сте това?”
119. “Моделирах ситуация. Ако искаш ще ти разкажа как мъжа дошъл и казал на жена си какво става в душата му, как тя се отнесла към това, тя почувствала радост… И бил засегнат момента, че жената вижда в другата жена съперница, когато още не е изпитала любов, не е изпитала щастието от това че може да пожелае благо на друга жена и да й подари този, който ти е скъп…”
120. “На този въпрос не може да се отговори с едно правило. Мога само да кажа, че основно, по принцип еднозначна забрана не съществува.
121. Но по-нататък са важни детайлите, от които и точно може всичко да се разпадне, защото това обстоятелство може да бъде като определено изключение, което не е нещо всекидневно, обичайно и което не може да се случва постоянно.
122. Но тук се получава, че са засегнати много такива детайли, като е много важно доколко искрено самия мъж оценя това, доколко пълно осъзнава какво прави, що за ситуация е това въобще. И сега само едно определение никак не може да се изрази, веднага всичко възляга не неговите плещи: доколко той ще може да оцени всичко това, доколко той е чист в действията си, в помислите си.
123. И разбира се колкото той е по-чист, толкова по-чисти ще бъдат неговите усилия. Но каква е степента на чистота? Сега няма такъв определен канон, изразен в качеството на думи, на който да може да се равнявате и да сравнявате, достигнал ли е нужната степен чистота или не. Тоест с думи не може да се изрази това, затова не може да се постави такъв точен ориентир.
124. И се получава, че всичко отива отново вътре в самия мъж, защото жената може да изрази нещо такова, но решаваща крачка трябва да прави мъжа в този случай. И тук вече всичко зависи от неговата чистота, от неговите мисли, от неговия вътрешен свят. Доколко той е оценил нещо, доколко той вижда това обстоятелство като явно необходимо, съзидателно, действително уместно, действително способно да даде на нещо истинско да разцъфти. Но тук вече много неща трябва добре да се разбират.
125. И затова, за да дам в това отношение повече свобода, тук ще е желателно всички да разгледате още много неща и самия мъж още много неща да разбере, да подреди в себе си, да оцени много неща, да достигне много по пътя на преодоляването отвътре на някакви свои слабости, които сега много ярко излизат, всички тях трябва да ги изучи достатъчно сериозно.
126. Това ще даде определено излитане, определено разтваряне на вътрешния свят, като в него много отчетливо ще започне да звучи истинския, истинния глас, който никога няма да позволи да възникне нещо нечисто, просто няма да позволи.
127. Но да кажа за това еднозначно, че въобще не трябва – не така не трябва да се постави. Това е много грубо правило, много грубо и то преди всичко е възникнало на основата на тези егоистични подбуди, които са се строяли в обществото.
128. Всички законодателни условия в това отношение се строяли от егоистична позиция, нали в същото време всеки мъж предварително искал да обезопаси семейството си от такъв съперник. А законодателите били мъже, всички те раждали тези закони, създавали ги, записвали. И затова много морално-етически норми в това отношение повече са свързани с егизма на самия човек, тук не става дума за любов.
129. Ако искам да дам възможност на любовта да рзцъфтява свободно, без страх, то в обществото споменаването на “свободна любов” означава само едно, вие вече добре знаете това. То се съчетава само с едно понятие – някаква безпорядъчна полова близост, тоест свободна любов, където вече думата “любов” е принизено до нещо нищожно, пошло.
130. Любовта е нещо друго, тя е повече. И затова когато ви говоря за това, че искам вашата любов да разцъфти, да бъде широка в цялото си прекрасно проявление, разбира се всички лицемери, невежи ще се възползват от това, за да извикат веднага, че ви призовавам към нещо такова безпорядъчно. Е, какво да се прави. По друг начин не може да се засегне тази тема. Аз трябва да кажа тези истински названия, да ги спомена.
131. Но сега предстои някакво определено усилие, за да се очистят тези названия от това пошлото, което съществува в главата на слабия човек, това, което се е проявило в обществото. Сега Ми се иска да възродим тази нормална дума с нейните нормални понятия.
132. Затова такива закони се формирали по своеобразен начин, но само основно в угода на егоизма на самия човек. А няма смисъл да установявам такива закони в качеството на многочислени забрани, защото те повече разчитат на това, че човек трябва всичко да пресметне с главата си. Той не умее да чувства себе си, толкова е замърсен, че няма какво да чувства отвътре, отвътре звучи само пошлост.
133. И за да не се подхлъзне в това мръсното, мерзкото, са му нужни ориентири, които малко го удържат чрез съзнанието, като патерици. Защото да му кажеш: “Чувствай себе си” – това значи да потъне в разгул, защото отвътре той чувства всичко, което може да го докара до разгул. И са нужни ориентири поне за главата.
134. И се дават тези правила от такъв характер, които естествено са възникнали в обществото, но които са много ограничени, съвсем не са свързани с умението да чувстваш.
135. И разбира се съвсем не означава, че човек в този случай може да бъде чист, защото там, където той е чист, там такива правила губят смисъл, той вече чувствайки себе си, никога няма да посмее да направи нещо нечисто, просто няма да може да направи това. Той няма да е в състояние да престъпи себе си, това ще е невъзможно за него, даже ако той не знае тези правила.
136. Но вие сега Ме питате за обстоятелства, които са свързани със съществуващите във вас понятия. А тези понятия са изтекли от това общество, което съществува. А те всички са безпорядъчни и прекалено много грешки, прекалено много неверни неща има.
137. Затова разбира се по-голямата част от всичко се определя от чистотата на самия мъж в дадения случай, той поставя окончателната точка. И ако той не е развит, а го владее инстинкта и такава заинтересованост играе първостепенна роля, той обезателно греши, лесно ще направи толкова грешки…
138. И в този случай не може да се обвини, защото е направил тези грешки на основата на това, което има в себе си. А на основата на това, което има в себе си той обезателно в този случай ще направи грешка. И вече не трябва да се вини: той прави от неразбиранe, от незнание, защото по друг начин просто не може да направи.
139. Ето затова въпрос от този вид, какъвто сега беше зададен твърде много зависи от множество нюанси и детайли, които в този момент започва да оценя мъжа, защото той започва да вижда как се развиват събитията, доколко те са дълбоки, доколко повърхностни, доколко това е чисто, доколко нечисто. Тоест там има много много различни нюанси, които обезателно трябва да се вземат под внимание. И затова еднозначен отговор тук не може да се даде, всичко зависи от тези детайли.
140. И затова отговорих, че по принцип еднозначен отговор в този случай не може да има. Като се вземат пред вид определени обстоятелства, може да има забрана, взимайки в пред вид тези или онези ситуации може да кажа, че именно в този случай не трябва, защото тук е нечисто, тук е неправилно, това само ще придаде по-нататък големи усложнения, това е невярно. Тогава може да кажа: да, това не трябва да се прави, но това е вече имайки пред вид детайлите.
141. Така че виждате ли, този въпрос оказва се не се решава така просто, както на мнозина им се иска. Ако вземем съществуващо семейство, където има мъж, има жена и има настрана жена, която обича, то тук е много лесно да ви разделя на тези, които ще се радват и на тези, които няма да се радват. Но сега се учете да виждате правилно всичко това.
142. И разбира се определена спомагателна роля играе дали са приятелки тези жени или не са приятелки, но това играе само спомагателна роля за егоизма. Това не е корена – приятелки или не приятелки. Това са листата, с които той се съгласява. Ако има такова съчетание на листата, той е съгласен. Но коренът на действието си е останал един и същ. Получава се, че той при тези съчетания на листата е съгласен, а при другите съчетания на листата не е съгласен. Но корена така или иначе е един и същ, действието е едно и също.
143. И когато вие се учите правилно да виждате корените, тогава вие не се бъркате после в листата, не създавате вече излишни изисквания, свързани с егоизма, а не с мъдростта, с истинското, което се намира отвътре.
144. А Хармонията – това са корените, това не са листата и трябва да се учите да ги разбирате. Когато говорим за любовта – това качество не е свързано с желанието на човека. Разбира се веднъж изпитал любов и виждайки как другите изпитват това, той може да пожелае, но тя не възниква по негово желание. Възниква като й дойде времето, когато за това идва часът, благоприятен за Хармонията.
145. Ако това се залага от Хармонията, то да се ругае това явление – това е проява на грубост и невежество. Как може да се ругае Хармонията? Както и да се е проявила, тя се проявява винаги съгласно своята Хармония, в която тя се проявява в това Мироздание, затова тя винаги се получава прекрасна.
146. А как да се надвие това, в какви цветове да се оцапа тази Хармония – ето тук вече човек прилага своето творчество. И разбира се колкото той е по-слаб духом, толкова повече той ще изцапа с безобразни цветове, от които ще остане само да отскочиш настрани и тъжно тъжно да плачеш. Но това се проявява само от неговата слабост.
147. Когато ви казвах закона за прелюбодеянието, беше време съвсем малко да се каже за това в онези далечни времена, пробвах да го изразя с думи, но разбирах, че необходимото не може да се изрази пълноценно в кратка форма. Това, което естествено неизбежно започна ярко да се проявява в историята на човешкото житие е невъзможно така да се изрази.
148. На човек в това отношение все още неизбежно му оставаше да се бори със самата Природа. Но щом ще се бори с Природата, го чака само психическо отклонение и нарушение във физиологията му и нищо повече.
149. Ето той и страда, мъчи се, защото не трябва да се бори с Природата, не трябва да се бори с Хармонията. Трябва да я разбере и да я следва, уважавайки я.
150. Затова, когато дойде часът в началото на това Осъществяване да напиша тази заповед, Аз видях, че няма да мога с кратък израз да изразя всичката тази пълнота на истината, която би следвало да разказвам.
151. Но тогава още не беше дошъл този час. Не му беше времето и Аз не разказвах тази тема, затова оставих това. Това беше достатъчно, за да се отнасям отначало поне строго към някои неща. Нужно беше да настъпи определеното благоприятно време, когато ще трябва широко-широко да се докосвам до такава тема.
152. В закона за прелюбодеянието, който давах някога, можете да забележите един детайл: там нищо не е казано за любовта. Като че ли е докоснато нещо, но в същото време нищо не е докоснато, защото когато се внася понятието “любов”, всичко придобива съвсем други цветове, други понятия, други ценности.
153. И където е много важно – както вече говорих и ще подчертавам – духовното разцъфтяване на човека. Ако се влюбва слаб човек, той е способен да причини много мъка, защото съпътстващото неговия егоизъм, който на вълната на духовната слабост ярко се проявява, качество ревност в този момент може така да изскочи, толкова ярко да се проявява, на вълната й се пролива огромно море от мъка и кръв, макар че човек обича.
154. В историята има един младеж Отело, който от любов здраво нахулиганствал, но кой ще каже, че е обичал неправилно? Обичал е правилно, защото любовта не може да бъде правилна или неправилна, тя е винаги правилна.
155. Но има и друга страна – природно-егоистична, където от слабост на духа именно този егоизъм започва да диктува усилия, които са далечни от истината. И където изблика на ревност така мъти главата, че да се говори за трезво разсъждаване, за трезва оценка на обстоятелствата вече няма смисъл, там няма да има никаква трезвост. В определено количество безумния човек може да наговори какво ли не. Но нали той обича и с това вече всичко е казано.
156. Затова това чувство е уникално, особено, но човек просто е длъжен да се развива духовно. Само тогава той ще се изтръгне от този пламък, който изгаря, убива, носи мъка. Само духовно развивайки се, той може да позволи на този пламък да не изгаря, но винаги да сгрява и свети, освещава, винаги да играе съзидаваща роля.
157. Така че духовното формиране е крайно необходимо, иначе е просто безсмислено да се говори за любовта като за нещо прекрасно: вие никога няма да изпитате това. Ще започнете да се разгаряте и във вас паралелно ще изкачат всички егоистични претенции, привързаности, които веднага всичко ще отровят.
158. И само сега, когато е дошъл часът да говоря за сериозното усилие в победата над своя егоизъм, може да започна да говоря за красотата на любовта. Защото точно сега, започвайки да се борите със себе си, започвайки да побеждавате себе си, вие ще започнете да изпитвате първите някакви прекрасни усещания, които ще започнат да ви носят възторг, желание да летите, много да пеете, да се въртите в прекрасен танц.
159. И макар че сякаш сте изпитвали нещо подобно и някъде е могло да го видите в киното, когато обичащия бяга, радва се, върти се, пее, все пак даже ако външно е изразено така сякаш е едно и също, човекът още не е изпитвал истински красиви усещания. Той не знае какво е това, просто още не знае.
160. И вие обезателно трябва да стигнете до това. Затова и започваме да говорим на тази тема, където разбира се трябва да бъдете бдителни да не се стреснете от собствените си образи, които веднага можете да възродите вътре в себе си. бъдете внимателни, учете се правилно да оценяте корените.”
161. “Задължително ли е да се моделира наличието на трета жена?”
162. “Няма смисъл да моделирате това, което умеете добре да разбирате отвътре и добре да се отнасяте към него. Но ако вие не можете да се отнасяте правилно към това, защо тогава е този въпрос? А щом това съществува отвътре, то по своему действа и на всичко останало.
163. Затова да се научите правилно да се отнасяте към много обстоятелства е добра възможност да се възпитавате духовно. Дали това обстоятелство ще бъде или не – това е съвсем друг въпрос. Но ти при всички случаи отвътре трябва да се отнасяш правилно към всичко, нали в това е солта.
164. Когато възниква ситуация, към която не сте се научили да се отнасяте правилно, ето тук точно и си губите главата, защото всичко после толкова ви се мъти от вашите реакции… Забравяте за Истината, за всичко забравяте, започвате да правите такива неща…
165. А още повече, че ние засягаме тема, която би било добре да разгледате широко отвътре, защото всяка, даже на ниво мисли, ваша победа в нужното направление, в правилното направление, играе много голяма роля в по-нататъшното ви формиране. Затова погледнете.
166. Първо, в този случай ако отвътре има бунт, както ти вече каза, това е свързано със сериозно явление. Да, това е свързано с егоизма и тук трябва сериозно да погледнете, какво именно засяга това. Защото това го има.
167. Ако оставиш разглеждането му – то няма да изчезне, така и ще си остане. А щом ще остане, то като цяло ще влияе на всички останали твои усилия.
168. Разбира се да пробваш да погледнеш широко тези обстоятелства вътре в себе си – това е да позволиш на себе си много активно да се видоизменяш.
169. Защото за всеки от вас в естествени условия е приготвена да допуснем една или две ситуации, нежелани от вас. С това са свързани друг род ситуации, приготвени за друга ваша сестра, за трета са създадени други условия. Те могат външно да бъдат донякъде разнообразни, но в зависимост от качествата на една или друга жена, от нейните усилия, от нейния вътрешен свят, са създадени определени условия за да постигане тя някакви важни страни.
170. Но в естествени условия тези упражнения са разпределени на определени разстояния, дълготрайност във времето и вие за някакъв промеждутък от време – десетки години ще узнаете няколко неголеми страни, а може би даже и въобще една-две. И тогава вашето въображение ви позволява да изживеете много животи. Само с въображението си, вие вече сте способни да изживеете много животи.
171. А в естествени условия ако се докоснете до някакви ситуации и постигнете някакви победи, следващия живот ви дава поредната серия изпитания, също така проточени във времето, после следващите изпитания, отново проточени във времето. И се получава, че е нужно да се постигне определен обем, който като цяло ще ви позволи да се видоизмените правилно, сериозно да се видоизмените. Но този обем се получава проточен в няколко живота.
172. А вие имате в себе си способност, активирайки качествата на своето въображение, да преминете всичко това поне на ниво съзнание вече научавайки се да реагирате вътрешно правилно за всичко това. За кратък период от време вие сте способни много обилно да проявите това в себе си и това е сриозна възможност да създадете благоприятни условия за по-нататъшното ярко видоизменение на своя вътрешен свят.
173. Защото нивото на въображението подготвя почвата, то не изменя ярко вашето същество, но много сериозно ви подготвя към това да се измените. И по-нататък от някакви обстоятелства вие започвате рязко да се изменяте.
174. Но тази предразположеност вече към най-точна, най-правилна крачка отвътре често се готви от вашето въображение. И още повече че опитвайки се нещо да въскресите в главата си, пробвайки да построите нещо, вие можете по тези усещания, които възникват, волеви усещания веднага да погледнете тези места: какво е това, с какво може да бъде свързано. И тук вече доколко дълбоко ще ви се удаде.
175. Но все пак това вече ще е определена работа, нали в каквито и да е ситуации сте длъжни да се отнасяте мирно. Не включвам тук в каквито и да е абсолютно всичко, а вече докосвайки се до тези теми, които сега засегнахме, това е всичко, което тук може да посъчетавате.
176. Е, разбира се може да изключите оттук някакви крайно диви прояви, въобще неуместни за разглеждане. Но, даже изключвайки ги, все пак много богато може да се създадат различни обстоятелства, в които можете да се проверите от различни страни: а какво имате в това отношение. Тоест достатъчно сериозно да се погледнете и да опознаете истинското си същество.
177. И разбира се там, където егоизмът ви е достатъчно вкоренен, силен, ще се бунтувате много силно, много силно. Но не се плашете.
178. В началото на тази среща Аз ви изразих всички тези спомагателни образи. Нали главното е да не се уплашите, да не се спрете внезапно. Така нищо няма да преодолеете. Ще трябва, помнейки ориентирите, знаейки посоката, да вървите, защото на вас ви е показан Пътя.
179. И само изминавайки го после вие ще разберете какво са това плодовете на вашите усилия, на вашето движение, какъв вкус могат да имат плодовете на вашите достойни усилия, което разбира се още повече ще ви укрепи и ще ви придаде още повече увереност. Но ще бъде нужно усилие – да не се изплашите.
180. Сега много неща не ви пояснявам – какво е допустимо да се разглежда, какво не е допустимо. Като начало можем да отхвърлим само крайно грубите, явно дивите, явно изразените диви нечистоти от древните времена. Всичко това може да се отхвърли, това никога няма стане.
181. Но сред всичко останало, даже ако ще си представяте това, което по принцип е неуместно и това, което никога няма да стане, даже ако си го представите и все пак съумеете да се отнесете правилно към това – това само ще ви създаде победа.
182. За това ще говорим разбира се впоследствие, когато ще разглеждаме реални ситуации. Аз ще ви казвам: “Ето това може да не разглеждате, това е неуместно”. А за това мога да кажа: “Да, това може да стане”. Може и да не стане, но някакви реални подсказки мога да кажа.
183. Но не се бойте. Даже – още веднъж ще подчертая – ако си представите ситуация, която е можело и да не си представяте, тя никога повече няма да възникне на пътя на правилното развитие, даже ако си представите това и се постараете да реагирате отвътре съгласно Истината – това няма да е излишно. Затова учете се. Гледайте, бъдете внимателни.”
184. “Може ли заради пълното доверие жената да си признае на мъжа минала измяна, знаейки за неговата чувствителна натура?”
185 “Може. А вие знаете ли защо вашите семейства все още съществуват? Защото много скривате един от друг. Но вие си мислите, че това са щастливи семейства? Те съществуват от лъжата.
186. Ако сега ви позволя да разкажете всичко, което имате отвътре и какво ви е отношението един към друг, ето тук ще може да се види какво ще бъде разгула на егоизма. А как по друг начин?
187. Нали за да се говори за любовта, която е чиста, лека, има криле, може да лети, ако се говори за щастливо семейство, там трябва да умеете да нямате такива тайни. Трябва да живеете така, че да няма нищо, от което да се срамувате, въобще нищо. Тоест всяка крачка трябва да е чиста.
188. И естествено тогава и няма да имате какво да криете, винаги можете да си кажете всичко един на друг, защото във вас всичко е чисто, правите всичко искрено, от сърце. Ето тогава се проявява лекота, ето тогава вашите взаимоотношения започват да разцъфтяват и да придобиват много красиви форми. А дотогава – не.
189. Затова всичко това е само привидност, основно често привидност, че имате семейство, че като че ли е здраво. Не. Там да копнеш – аха, ще ви бъде ли весело ако узнаете истината за това, което е всъщност във вас?
190. А то съществува. А щом съществува, вече действа. Тоест, ако не говорите за това, това съвсем не означава, че това се е скрило някъде и въобще по никакъв начин не действа на нищо. Не, действа, нали вие го помните, знаете какво има вътре във вас. И това отвътре вече реагира във вас, действа, пулсира, отразява се на цялото енергийно поле.
191. А това енергийно поле никъде не можете да го скриете, то излъчва от вас такова, каквото е в действителност. Каквото и благо изражение на лицето да направите, то излъчва, разнася се. И вече действа на енергийното поле на ближния. Другия ближен човек може съвсем да не разбира какво става, но отвътре вече става обмен на информация, на енергийно ниво вече си влияете един на друг.
192. И като че ли се напъвате на ниво разбиране да направите нещо хубаво, но то често е престорено, защото ви се налага да правите усилие над себе си, за да го укриете, да недоизговорите нещо, да излицемерите. И се получава, че нещо не е както трябва.
193. Ето, усмихвате се, ето че можете да се прегърнете, май че вървите заедно, някой ще каже: “Колко хубаво, гледай, те даже заедно вървят” – но това съвсем не означава, че всичко е наред. Това е защото сте се понапрегнали и сте се прегърнали. Но по-добре да не бяха правили това, защото тогава се получава нещо много нечисто.
194. Затова ако гледаме из основи ставащото сега … Въобще чистите взаимоотношения сега може да се преброят на пръсти, това са единични случаи. И добре че те все още са чисти. Но ако това бъдат вярващи хора, вървят достойно напред, разбира се че те няма да помрачат пътя си.
195. Но за съжаление засега почти постоянно Ми се налага да се сблъсквам с много тъкмо нечисти явления, основани на слабостите, където мога да кажа, разбирайки каво е ставало, че не ви обвинявам, нямам никакви претенции към вас. Е, такива сте, какво пък, тоест за това не може да се вини. Направили сте това, което сте могли да направите, това, което сте разбирали.
196. Но естествено с такова разбиране сте достигнали до определено ниво, но по-нататък няма да продължите със същото това отношение. Край, това е предела. И за да ви дам пътя да продължите по-нататък истински, сега трябва да премахнете всички тези нечистоти от своя вътрешен свят и да умеете да бъдете открити едни пред други.
197. А за това естествено трябва вече да изработите и качества, които се отнасят към понятието “дружба”, когато вие ставате приятели. А това вече е доста много, това е толкова хубаво. Ето това също не стига.
198. А приятелят започва с простото – това е когато ви се иска да разберете ближния и когато бързате да разберете, а значи и бързате да простите. Ето това е много важно, защото да разберете в добрия смисъл обезателно означава да простите.
199. И за да бъдете приятели, трябва да се научите да си прощавате всичко. А когато си прощавате всичко един на друг и ставате приятели, тогава нищо не ви се иска да скривате, винаги ви се иска да си споделяте един на друг всичко, което имате. Нямате тайни, винаги разбирате, че ще ви разберат. И вие си споделяте тайната и ви пада камъка от сърцето, вашите взаимоотношения стават все по-добри.
200. А когато има боязън, че ще ви ударят за това, което ще откриете, това семейство е неудачно, то е много нещастно, макар че живеят заедно.
201. И вие можете да проверите това в себе си. Ако искате да си споделите нещо и чувствате, че за това могат да ви ударят, поругаят, признайте си веднага: вашето семейство е неудачно, то не е щастливо, при вас всичко е неправилно.
202. Ще трябва да се издигнете до качеството тези усещания да ги няма, каквото и да възникне вътре във вас, лесно да можете да си го споделите, ближния слушайки ви винаги ще ви разбере, винаги ще ви подкрепи. Никога няма да ви причини болка, защото такива моменти са най-важните в живота, когато някой си споделя нещо. Тук в никакъв случай не трябва да проявите грубостта си, обезателно трябва да го чуете.
203. Сега отново засегнахме част и видимо ще засегнем още немалко различни страни, по които лесно ще може да се разбере че оказва се семействата се създавали далеч от истината и с илюзорната претенция за щастие, защото щастие истински там никога няма да има. Ще има просто някакъв опит да се напънете да направите нещо допустимо, на което да може вече да се усмихнете и да мислите: “Колко хубаво, имаме такова щастливо семейство. Можем даже веднъж годишно да се усмихнем и веднъж в месеца да се прегърнем един друг”. Не.
204. Така че дайте сега да видим. Разбира се че от това, че сега ще ви откривам истини и ще засягаме различни страни, много ще затрещи в семействата ви. Е какво пък. Това, което не би трябвало да бъде, нека не бъде. Защо лицемерно да държите такова обстоятелство? Нека по-добре то да се измени в тази посока, която действително може да се прояви истински щастливо.
205. Много обстоятелства сега в такива отношения са дотолкова условни, като просто помнейки традициите, помнейки някакви условности, създадени от обществото, се търпят един друг и не повече.
206. Но вие имате определена психологична нагласа: “това е мъжът ми” или “това е жена ми”. А тази психологическа нагласа претендира, че може да има някакво щастие помежду ви именно от позицията на мъж и жена.
207. А това го няма и не може да го има при такива обстоятелства. И тогава започват разбира се да се случват психологични тайнства, които правят вашия свят още по-груб, още по-затворен и още повече ви отдалечават от вероятността да изпитате истинско щастие.
208. Така че ще трябва сега да разрушите много такива условности, просто да ги разпръснете като прах, защото това действително е само прах и само условно се явява скъпоценен камък, защото на вас много ви се иска при такива условия да считате този прах за скъпоценен камък. Но това не е ценност, но това не е скъпоценност.
209. Гответе се за много необикновени усещания. Макар и да са обичайни разбира се, такова нещо много пъти сте изпитвали, но зад тези изблици сега ще трябва да се учите да различавате истинските, истинните усилия, да намирате истинната ценност, да се учите правилно да разбирате този живот.
210. Когато тези ценности се натрупват във вас, когато се придобива правилно разбиране, ето тогава все повече се изключва вероятността от някакви груби грешки и вие достигате все по-близко и по-близко до обстоятелствата, когато обезателно ще разберете и ще усетите щастието. Но дотам трябва да се стигне. Не да се отдалечавате оттам, а да стигнете.
211. Ето чрез едно от обстоятелствата от вашия въпрос засегнахме още една поредна страна важни истини, свързани с живота на вашите взаимоотношения. Бъдете внимателни. Главното е да не забавяте постигането на обилието, което сега започвате да получавате. Всяка чута истина обезателно трябва да проработите отвътре, да промоделирате ако е нужно.
212. Не се скъпете на въображение, на образи. Пробвайте, не изоставайте. Защото ако сега заговорих, значи заговорих неслучайно. Дойде часът когато от правилността на вашите решения, вашите усилия, се решават вашите съдби.”
213. “Ако чувствам, че мога да причиня болка на мъжа си със своето откровение, разкриването на душата си – да допуснем да му разкажа за любовта си, да си спомня някаква страна, която както аз чувствам ще му причини болка – трябва ли да засягам това или все пак някак да го избягвам?”
214. “Ако мъж живее с жена, която е способна опирайки се на някакви вътрешни пориви, усещания да направи някакви крачки, значи тези крачки би трябвало да донесат на мъжа мъдрост, познание на това, което не му достига. И вие отлагате това постижение, криейки. А щом криете, с това си признавате, че сте направили мерзост, затова ви се иска да скриете това.
215. Но ако разбирате, че сте направили нещо искрено, тогава от какво се боите? Да не причините болка? Познанието носи болка. Всяка грешка носи до някаква степен болка: сгрешил – изпитал някаква болка.
216. Ако се правят груби грешки, изпитват се ярки усещания за болка. Ако това преминава в ранг на определено творческо действие – където ще има творчески грешки, но вече на пътя на съзиданието – там няма да има волеви ефекти. Там ще има определено усещане на неудовлетвореност, но веднага ще познаваш какво не ти е достигало.
217. А сега има направени не съвсем съзидателни крачки, има направени много грешки, които не са свързани със съзидателното творчество. И затова болката, която може да възникне в този случай, разбира се ще бъде немалка, но тя би трябвало да донесе разбиране, разбиране на недостигащото. И вие често прозирате чрез определени страдания.
218. Тоест вие сега живеете в такива условия, когато много ваши прозрения се появяват след като ви се налага през някакъв отрязък от време силно да преживявате. Самите преживявания са способни да ви изнесат на много голямо ниво на разбиране. Всичко зависи от активността на преживяване.
219. Ако просто се зацикляте – има такова въображение – някак се заклещвате само на едно преживяване и само се мъчите, тогава може и да не се изтръгнете на по-високи степени благодарение на това преживяване. Вие използвате тази изтласкваща сила на обратно и това разбира се ще ви донесе само болка и никаква мъдрост. Но тогава ще трябва всичко да повтаряте отново.
220. Тоест вие сте длъжни да помните: въобще само по себе си преживяването, което често възниква на пътя е хубав тласкач, който може да ви изхвърли на по-високи степени на познание. Просто трябва да не се изплашите, трябва да бързате да осмисляте правилно какво става, защото във вас в този момент се активира способността да размишлявате.
221. И тогава, когато ситуацията, която ви е развълнувала постоянно ви се върти в главата: лягате да спите, а сте изгубили покой все за една и съща ситуация мислите. Това е прекрасна възможност да видите много варианти в тази област, но вие се обогатявате от това, намирате интересни трошици, зрънца. Но от това ставате по-мъдри.
222. И после когато всичко това изгаря, отива си, това ще означава, че е свършило времето на познанието, това, което се е появило вече в главата ви е достатъчно, може да вървите по-нататък.
223. Но трябва да умеете правилно да цените това преживяване, да не бързате да избягате от него. И разбира се колкото по-активно и по-обширно е преживяването, толкова по-сериозно то може да придвижи вашето познание към мъдростта. И тук главното е да не се изплашите, да не изпаднете в истерия, да не пробвате да търсите виновника, за да го обвините веднага. За вас е възникнала прекрасна ситуация да разберете нещо.
224. Затова ако чувстваш, че можеш да причиниш болка, в дадения случай за да подобриш взаимоотношенията е много добре разбира се да се доверявате напълно един на друг.
225. Съставяйки семейство на ето такива лозунги: “Ами ако заболи, ами ако не е на място” – вие скривайки много, всъщност се получава,че не се доверявате напълно един на друг. А какво щастливо семейство е това, като не се доверяват напълно един на друг. Само това определение вече говори, че там не може да има щастие.
226. Ако нещо хубаво се проявява, това е само някаква малка-малка степен на такова хубаво, но това никак не може да има никакво отношение към щастието.
227. Стремежа да бъдете приятели е стремеж да положите всички усилия, които ви откриват един пред друг, като във вас изчезва страха един от друг.
228. Защото недоверието – това е страх един от друг, това е боязън, че могат да ви ударят, могат да се отвърнат от вас. Ето това и диктува това усилие – да се затворите и да не кажете. Но то се прикрива с друго условие: “Нали ще го заболи.”
229. Не, това ще бъде само лозунг, той прикрива главното разбиране: на вас просто не ви се иска този човек да ви разбере неправилно, да си отиде от вас, да положи някакви нежелани усилия. Вече повече там ще се крие това.
230. Затова по-смело. И още повече че в дадения случай лишавате човека от възможност да придобие нужната мъдрост, която му е била приготвена от Природата и с вашето изкуствено усилие да премълчите това вие само го лишавате от възможността да познае това, което е трябвало да познае, защото е станало рядом с него. Ето различни нюанси, които обезателно трябва да помните.
231. Но сега в един отговор засягам много различни нюанси и ще ви спасява разбира се това, че ще слушате касетите отново и отново, ще запомняте тези нюанси, защото тук всички те са много важни.
232. Затова се учите да положите това усилие обезателно правилно. Нужно е доверие. И разбира се ако вие се научите правилно да се доверявате един на друг, тук се откриват вашите възможности, които ви позволяват да се доверявате правилно и напълно и на Истината.
233. Защото даже от прости психологически упражнения можете да узнаете, че не се доверявате един на друг. Даже играете, а има недоверие. В такъв простичък-простичък пример, често в игрите може да се види.
234. А какво да говорим за самия живот? В живота всичко е много по-сериозно, това не е игра, в която да знаеш, че всички са дружелюбни. Тук ти разбираш, че има опасности, веднага раз – и си нащрек. И нащрек се възприема всичко, което се появява наблизо, което се усмихва и което се появява със страшен вид – всичко се възприема нащрек. И естествено оттук и всички останали действия са построени от недоверие: боязън, страх.
235. Затова, лишете се от този страх. Но за това естествено всички тези прояви когато се откривате един пред друг са много важни.
236. Още повече когато някой се открива, другия се учи да разбира всичко правилно, да цени този момент, да уважава този момент и да помага в този момент. Тоест това е взаимно, затова и на него му се иска да си сподели нещо и той естествено започва нещо да разкрива.
237. И тук ти прилагаш това усилие и вие започвате след тези взаимни усилия да разбирате: какво толкова се боите един от друг? Вижте колко хубаво се приемате един друг. И започвате по-смело да говорите нещо. Ето тогава падат всички крепи и това ви позволява да разцъфтявате, по-лесно да се усещате един друг.
238. И това са малките семейства, а вие трябва да построите Единното Семейство. Вие се събирате заедно, а не всичко можете да кажете, боите се. Боите се, защото това условие, закономерност, свързана с егоизма, заработва много добре у вас: сраха. Това обезателно дава страх, че някой ще разбере не както трябва, някой може да се посмее, още нещо да направи. Ето всичко това ви въздържа, затова не ви дава да станете родни помежду си, навсякъде между вас – огради, много големи, каменни, труднопреодолими. Трябва да разрушите всички тези огради.
239. И всичко това обезателно се отразява, затова и вярата ви е трудно да приемете правилно, сложно е да се доверите напълно. Тези нюанси, които в обикновения живот не са проявени правилно работят и върху всичко останало и не дават да разберете правилно вярата. И затова, стъпвайки на истинния Път, вървиш много внимателно, защото вече дотолкова се e изработила внимателната реакция.
240. Но с такова движение просто няма да тръгнете по Пътя на Истината, още повече когато съм ви призовал да изпълнявате нещо, което отвътре, във вътрешния свят маже да възроди много нечисти чудовища. И естествено, ако така внимателно пробвате да направите следващата крачка, бързо ще си дръпнете крака. Но тогава никъде няма да пристъпите и ще стоите, ще треперите и ще си мислите накъде да бягате.
241. Но така не се върви по Пътя на Възкачването. Затова тук е нужно умение да се доверявате на Истината и значи умение твърдо да вървите, защото доверието обезателно ще се характеризира с твърда крачка. А това вече е гаранция за победа.
242. За да се определите пълноценно с движението по Пътя на Истината, (тъй като Пътя на Истината – това е нещо образно), ето на тези конкретни крачки в своето семейство (защото тези пътеки са много конкретни, много реални), вече от тези прости примери вие всъщност се учите да проявите своето доверие към ближния, да проявите своето доверие към реалността. А значи доверие към Вечността, Истината, Бог, тоест всичко-всичко-всичко веднага се отваря. Ето с това и трябва да започнете.
243. А боязънта от реалността – това е недоверие, тоест отсъствие на благодарност към реалността.
244. Защото тази истина отдавна сте я чули, а не се получава да я проявите. А не се получава, защото постарому се боите, не доверявате. И тук вече веднага това недоверие се изразява много глобално: вие не се доверявате на Вечността, вие не се доверявате на Бог.
245. Но тогава как ще вярвате, ако не се доверявате на Отеца? Така ще бъде просто невъзможно да изпълните Истината, няма да вземете правилно Силата Му. Нали Той дава Сила, а в зависимост от това доколко вие Му вярвате, вие се отваряте пред Неговия Ток, и доколкото не доверявате – се затваряте пред този Ток.
246. По различни обстоятелства сега лесно ще мога да покажа, че не вярвате на Бог, а значи до някаква степен сте затворени пред Него.
247 Но щом сте затворени до някаква степен, естествено че няма да ви достигат сили, естествено, че ще ви бъде трудно да преодолеете много прегради, които предварително са вече известни, тези прегради превъзхождат вашите сили, личните ви сили. И само вярвайки, получавайки допълнителна Сила, помощ от Отеца, вие имате възможност сега да преодолеете много неща.
248. И затова естествено щом ще говорим за вяра, сега настъпи етап, когато доверието може да бъде само пълно. Сега вече е просто неуместно да се говори за някакво маловерие, то няма да може никак да изтегли тази тежест, това бреме, прекалено непросто ще бъде. Крайно необходимо е да постигнете всичко това.
249. Затова всичко започва с това как вие се доверявате на ближния. Ето той е до вас всеки ден, конкретен прост пример.
250. И затова в семейството, където има мъж и жена, е прекрасна възможност да проявите в себе си как се доверявате един на друг, доколко пълно.”
251. “Учителю, да се върнем към въпроса може ли мъж, обичайки жена си, да подари интимна ласка на друга жена. Доколкото Те разбрах дотук, природната любов възниква само между двама?”
252. “Дай да погледнем такава ситуация. Разбира се че любовта възниква само между двама души. И в нормалните условия, за които говоря (защото трябва да се построи нормално общество, където вече няма да има психологически натоварвания, първо вие всички изначално ще бъдете приятели помежду си, като отношението ви един към друг ще е много добро, като вие ще се доверявате напълно един на друг), съчетанието помежду ви ще се построява много лесно само по любов, защото най-благоприятното раждане на деца е когато има взаимна любов.
253. И където вие разбирате, че в други условия няма да се стремите да раждате деца, макар и другите условия да не изключват вероятността, че такова общуване в някакви именно изключения напълно може да има.
254. И ако говорим за съставяне на семейство, в което е допустимо раждането на деца и тяхното възпитание, то желателно е това да се строи преди всичко само когато има взаимна любов, макар и да е допустимо друго построяване на семейството, когато в това се е проявила изключителна благоприятна необходимост, когато при достойно проявяване плодовете на това семейство могат малко да се отличават по качество от семейство, построено само от взаимна любов.
255. Но ако мъжът го ръководи само инстинкта, то тогава той може да доведе до безобразни взаимоотношния.
256. Такава тема зключава в себе си много-много нюанси, като на нещо може да се каже “не трябва”, а на друго не бива да се дава забрана, защото там в основата си няма да има никакво нарушение на Хармонията.
257. Нечистотата започва вътре в човека преди всичко. Нали това е свързано с действия, предвидени от Хармонията? Предвидени. И нарушение в този случай се случва, само когато човек действа не съгласно чистотата на духа си, а следва само зова на инстинкта. Тогава започва някаква безпорядъчност, която лесно се отзовава във физиологията и която се отразява като определени нарушения, болести и прочее, и прочее.
258. Тоест вече има ответна реакция на Природата като на нещо нехармонично. Но там действително се получава нехармонично.
259. Но ако сега стигнем до ситуацията, като в този случай пълнотата на отговорността вече в крайна сметка носи мъжа, тогава трябва да се доверите на неговата чистота, която разбира се с никакви мерки никак не може да се определи – достигнал ли е той това или не е достигнал.
260. Ако се взема пред вид обществото, което съществува, за него е безсмислено да говоря тези правила. От това сега лесно могат да се възползват всички нечисти, всички слаби.
261. Но Аз не мога да не разказвам, нали трябва да ви изведа по-нататък. Не мога да ви разказвам тайно. Разбира се това могат да го чуят всички и да построят много нечистота на тази вълна. Но и нека да строят. Но други ситуации няма, Аз не искам да тая това. Още повече, че това е закон на Хармонията, така или иначе всички ще трябва да го знаят.
262. Но Аз разчитам само на тези, които искат да разберат това, които искат да се ориентират. И съм готов да разкажа всичко, което ще бъде свързано с това.
263. Затова в дадения случай преди всичко, всичко ще се сведе до чистотата на мъжа. Ако това е духовно разцъфтяващ мъж – не се бойте, той никога няма да направи нечиста крачка, просто никога няма да посмее да направи тази нечиста крачка.
264. И разбира се вие, доверявайки му се винаги ще разбирате: ако той е направил нещо, значи то е било действително в дадения случай много важно и това е могло да донесе само радост. Защото наистина ще донесе радост.”
265. “А какво да прави жената? Аз имах подобна ситуация, когато изпитвах нещо към женен мъж. Но аз разбирах: голяма работа като изпитвам чувствени проявления, аз нямам право да ги проявявам и показвам…”
266. “Да, ти си действала съгласно правилата, които са съществували, възникналото до тогава разбиране. Ако искрено си се старала да сдържаш това – е какво пък, правила си го съгласно това, което си чула. И ако си се старала да правиш колкото се може по-добра крачка – похвално, добре.
267. Много подсказвания чухте, когато говорех, че не бива да убивате любовта. Обичайте, но по-нататък всичко зависи от това, какви действия ще приложите – ето това беше в Моето подсказване. На това се спряхме: какви именно действия ще приложите по-нататък.
268. Сега ние частично засегнахме този въпрос: има случаи все пак, когато да се прояви това ще бъде явно неуместно, защото мъжа е много слаб и много бързо ще направи глупости. Вече с оглед на това естествено може да се сдържите, но това не значи да си забраните да обичате.
269. Ти просто не правиш никакви действия, които да показват явно твоите усещания, твоя вътрешен свят, твоите чувства. Тук вече трябва да гледате доколко това е уместно, имайки пред вид тази ситуация.”
270. “Когато обичаш, сякаш искаш нещо за себе си. И аз затова сподавях тези чувства, за да сподавя желанието. За мен любовта трябва да бъде без да желая всякакви неща за себе си от мъжа. А те все едно си възникват. Сподавям желанията и при това се сподавят и чувствата в мен…”
271. “Какво е това да сподавиш желанията? Това вече касае определени действия, обстоятелства, където детайлите играят роля.”
272. “Например ми се иска често да бъда близо до този мъж.”
273. “А какво значи да сподавиш? Едно е когато разбираш, че няма възможност да бъдеш до него и естествено благодарно се съгласяваш с това: не, значи не, затова пък ти обичаш и продължаваш да даряваш любовта си. Това не значи да сподавяш.
274. Ти споменаваш думата “сподавям”, значи прилагаш някакво специално усилие. Тоест не се е получило, а на теб ти се иска, отдалечаваш се настрани и започваш да прилагаш някакво усилие, за да сподавиш някакво желание. Затова и питам да се ориентирам що за усилие е това.
275. Лесно употребявате образи, които не съответстват на реалността. Тогава Ми говорете по-точно. Нали трябва да ви дам отговор, значи трябва да отчета това, което става в действителността, а не в каквито образи се изразява това от вас.
276. Когато ти обичаш, разбира се, естествено е че могат да възникват различни пожелания в теб. Иска ти се да прегърнеш, иска ти се да целуваш, иска ти се да изразиш някаква своя нежност. Разбира се желание възниква и то е нормално само по себе си, в него няма нищо лошо. Как може да се срамуваш от това? Това е нормално хармонично проявление, то е дадено от Природата, от него никъде няма да избягаш.”
277. “А аз възприемам това като срамно.”
278. “Това е свързано със сложните идеологически нагласи отвътре, когато вие започвате да убивате в себе си това, което не трябва да убивате, а убивайки го, залагате в подсъзнанието си това, което после ще се отразява на раждането на децата, вече с изкривени отклонения. Тоест това вече дава нечисти последствия. Затова лъжовната идеология много е сломила в човека, много вреди е нанесла.
279. Така че виждаш ли, тук разбира се трябва всяко действие да се уговаря отделно. Затова ако просто възниква такова желание, каквото естествено може да възникне, когато човек обича, то само по себе си е хубаво.
280. Какви действия ще предприемеш ти по-нататък – тук вече всяко действие би следвало да се погледне, защото някакво действие е допустимо, някакво е недопустимо. Но само това възникване отвътре е прекрасно.
281. И ако ти в този момент разцъфтяваш духовно, тоест стараеш се да изпълняваш истините, които пълноценно те разкриват, то твоята любов ще бъде все по-лека и по-лека, ще бъде все по-чиста и по-чиста.
282. Ако няма разцъфтяване, то естествено ще възниква все по-отежняващо последствие, тоест отвътре ще възниква реакция, която естествено ще ти носи умора, която вече ще носи някакви тежки чувствени проявления и като цяло любовта ще бъде изразена като нежелана. Разбира се, че е нежелателно тя да бъде такава.
283. Сега ние засегнахме тема. Чувствам как сега ще ви завърти около нея, а сега казах толкова малко … Засягам темата и веднага чувствам тези моменти, откъдето фантазията във вас може бурно да се развие много болезнено и виждам какво в дадения момент сега не мога да засегна. Иначе на тази тема сега мога няколко часа да ви разказвам нещо. Но са Ми нужни конкретни примери.
284. Затова тук сега не избързвайте, не избързвайте да обмисляте окончателно, сега много лесно ще сгрешите. Ще създадете толкова от това, което не трябва и ще мислите, че Учителя ви е дал такива истини. А ако ги разгледате, ще излезе, че общо взето и не съм ги давал, сами сте измислили това.
285. Затова сега започваме да засягаме, но бъдете внимателни: тук винаги има много-много детайли, свързани с това. Защото ако ти се докосваш до някаква сцена от твоя живот, то с думата “любов” при вас са свързани хиляди разнообразни обстоятелства, с една и съща дума “любов”.
286. Заобичали сте мъж и за всички вас се случват неповторими обстоятелства, с някакви неповторими детайли, оттенъци. И затова ти сега се докосваш до нещо, подразбирайки някакви свои собствени оттенъци, които не е имал никой друг.
287. Аз като те чувствам започвам да ти давам отговор, пробвайки сега да ти дам някакви ориентири. Все още не съм дал отговор, сега пробвам да дам някои ориентири, защото ще трябват още ориентири на тази тема, но като се вземат пред вид различни обстоятелства, до които вие ще започнете да засягате, свързани с това действие.
288. И когато се насъбере нужния обем от такива ориентири, тогава ще започне да възниква горе-долу точна картина, свързана с това. Ето тогава горе-долу вие можете да оцените правилно това.
289. Но сега докато започваме само да се докосваме, бъдете внимателни да не изплискате там нещо мерзко, защото сега ще е много лесно да направите това. Вече чувствам: сега това повдига буря…
290. Но какво да се прави, по друг начин не става, мълчейки няма да ви науча. Вие така и така вече достатъчно сте мълчали на тази тема, измислили сте толкова много… Сега с мълчание няма да се разгребе. Сега трябва да се разглежда подробно всяка дреболия, разгребвайки и давайки правилна окраска на това обстоятелство.”
291. “Между мъж и жена има взаимна любов и има трета жена, която обича този мъж. И Ти даде пример, че мъжа може…”
292. “Че могат да бъдат обстоятелства, когато може и да няма забрана да прояви нежността си?”
293. “В интимните отношения мъжът прави тази крачка чисто от разумно разбиране, че това ще бъде за благо?..”
294. “Не. Точно разумното разбиране тук не се явява ориентир.”
295. “А от какво? От някакъв чувствен изблик?”
296. “Да.”
297. “Към тази жена, която проявява чувства?”
298. “Да, това обезателно трябва да бъде. Този изблик е много чист, той може да бъде много голям и много силен, но не се отнася към любовта. Мъжът в дадения момент, усещайки ситуацията, може да усети нейната красота, чистота.
299. Но тук има още някои естетически възприятия, тоест става наслагване на определени енергии, като може да възникне усещане за нещо особено, възвишено, като той ще почувства, че в дадения момент, именно в дадния момент, това може да бъде уместно.
300. Но това не значи, че във всички ситуации от подобен род той еднакво ще реагира съгласно това, което казах, че забрана може и да няма.
301. Обезателно е определеното съчетание на още много усещания в неговото възприятие. Не просто главата разбира: това е така и край. Не. Нужно е още и важното наслагване още на ето тези усещания. Нали се учите да чувствате.
302. Главата ви помага да осмислите някакви детайли, но главата не е в състояние да оцени това чувство, което сте способни да проявявате в себе си. Напълно това не може да се обхване от разума, затова тук е важно чувственото ръководство.
303. И ако то е построено върху чистота, то независимо доколко той разбира тази ситуация, вътрешно той ще направи крачка именно чиста, способен е да направи даже не разбирайки доколко дълбоко нещо става.
304. Тоест в дадения случай съзнанието играе само някаква второстепенна роля, когато той естествено е оценил нещо, че в дадения случай това не е предмет, а човек и даже жена. Тоест, главата му ще прави естествено някакви оценки, но решаваща роля игра не главата.
305. Ако това беше важно само за главата, тогава щяхме сега да се стараем да осветим всички правила на такова речниково ниво, за да определим с някакви думи някаква мярка на поведение, където само прочитайки ги с главата, той веднага ще знае какво да направи, какво усилие да направи. Тоест това вече не се отнася до душата.
306. А ние излизаме на друго ниво сега: трябва да тръгнете и да се научите да чувствате, където не винаги ще бъде възможно да давам тъкмо такива ориентири за главата. И ето опирайки се на това чувство, ако действително възниква някакво изключение и то е уместно, и то действително позволява на всичко да разцъфтява, мъжа може да прояви своята нежност.
307. Нали щастието на всеки от вас играе много силна, голяма роля за живота на всички хора на Земята, мъката на всеки от вас се отразява на цялата Земя.
308. Да умеете всички да бъдете щастливи, радостни – това е много хубаво. Това ще позволи да се направи голям скок в обществото, в своето развитие, в разцвета на обществото, човека и ще изключи всякакви печални ситуации. Но … ето тук сега ще започнат много-много различни обстоятелства и детайли.”
309. “А детайла е такъв: в това семейство има дете. А интимните отношения предполагат, че раждане може да се случи и в тази двойка.”
310. “Природата разполага с особени качества, с оглед на които може да се регулира появата на деца.”
311. “Тоест в такава ситуация просто да се вярва на Хармонията?”
312. “Ти можеш да я вземаш пред вид. Ето тук вече е нужно съзнание, което знае определени закони, закономерности, които може да се използват.”
313. “Това вече го има пред вид мъжа?”
314. “Да. Интимната близост не е обезателно действие, раждащо дете, не. То естествено предполага, защото това е заложено от Природата, но не е обезателно. Нали в живота си вие не се съчетавате един с друг обезателно само за раждането на дете, тоест това не се определя така примитивно-ограничено.
315. При животните е само така, при животните това е свързано изключително само със следващото раждане, за да се продължи рода и оцеляването на вида, затова живота при животното произтича малко примитивно.
316. При вас интимната близост е не просто работа за раждането. Това е нещо, допълващо вашия стремеж да изразите нежност един на друг, благодарност един на друг, когато искате да си подарите един на друг нещо много чисто и възвишено.
317. Нали за да си подарите един на друг най-ценното – това въобще може да е да подарите само себе си, своето сърце. Вие сте се приучили един друг да си подарявате предмети: подарил предмет – хубаво, прекрасно. Не. Най-ценното ви, най-истинското ви – това е вашето сърце, това е което притежавате от Природата. А за вас това е вашето тяло.”
318. “Учителю, а ако жената, която съставя двойка с този мъж, който е подарил себе си на друга жена възниква някаква болка, макар че тя разбира, че всичко е именно за щастието именно на тази жена?..”
319. “В дадения случай всичко ще възниква само от егоизма, изключително. Нали ще се сравнява, защото това е някой друг, на някой друг е била отдадена нежност.
320. Но как за това може да разсъждава човек, който иска всички да са щастливи? Ще бъдат ли това разсъждения, че вместо да му дадат на него са дали на друг? Още повече, че тя се доверява на мъжа.
321. Въобще ситуацията не е някаква нещастна, тоест където се заражда мъка. Виждаш ли, тук е важен ориентира: доколко вие действително искате другия ваш ближен да бъде щастлив.
322. Но едно е да се прави изкуствено, защото главата е казала и инстинкта да ви поглъща, а друго е когато подходите като човек, от чистотата на своя вътрешен свят.
323. Виждате ли: сега вече се започват обстоятелствата, които не можеш никак да изговориш с думи. Тук трябва да се чувства и трябва да се научите да се доверявате един на друг и на своите чувства.
324. Вие се боите да чувствате и затова не се доверявате на другия. Той ще каже: “Почувствах”. А ще му отвърнат: “Как си почувствал, ти това и това, ти си такъв и такъв, в теб има това…” – и започвате да се обвинявате един друг. А на основата на какво се обвинявате един друг преди всичко?
325. Можете да забележите сега в реалността: вие се обвинявате един друг на основата на предположения, че това уж го има в него, макар че точно не можете да назовете има ли го или не, но вие предполагате, че го има и предполагате винаги нещо мръсно. И затова се ругаете един друг на основата на това предположение, постоянно се осъждате един друг на основата на предположения.
326. А тук трябва да се научите да се доверявате, нали човека е почувствал. Защо считате, че е направил неправилно и изобщо кои сте вие, че да се съдите един друг и да считате, че ближния е направил неправилно? Кои сте вие? Вие не сте мерило за действията на ближния.
327. Погледнете действията, които стават в света. Ако се съди с някакви определени морално-етически норми, които е измислил човекът, може да се дели на нещо уместно и нещо неуместно. Но ако погледнете в корена – станало е това, което ви трябва, благодарение на което вие в действителност разцъфтявате, натрупвате нещо в себе си, узнавате недостигащото.
328. Тоест, фактически всяко изпитание ви носи мъдрост. Разбира се, от морално-етическите позиции може да се каже: това е мръсно действие. Но нали то е донесло мъдрост. Тогава как да се каже еднозначно, че е мръсно? То ви е обогатило, разбрали сте недостигащото ви.
329. Затова ако се вникне тъкмо в същността на обстоятелствата, там всичко произтича нормално. Просто това трябва да се поправя, да преминава на някакви по-особени степени, които вече не теглят човека към саморазрушение, но вече водят само по пътя на съзиданието и разцвета. Но за това отново ще трябва да опознаете недостигащото, за да влезете там и за това сте длъжни да направите нещо, което ще бъде правилно в същността си.
330. И затова главния ориентир, който съм ви подсказвал: ако правите крачка искрено, вътрешно считайки, че това е правилно – това вече е правилна крачка и глупец ще е всеки човек на Земята, който се постарае да каже, че това е било неправилно. Това е била най-правилната крачка именно на този човек.
331. За другите – не, затова те и плачат около него, говорят: “Това е неправилно.” За тях – разбира се, но на тях и не им е поставяна такава задача.
332. Поставена е за този човек, и той е трябвало да направи така, а не някой друг. Затова чрез неговите действия, когато е направил това, когато е разбрал нещо недостигащо му, се е обогатил света, не само той се е обогатил, подобрила се е цялата ситуация в света, не само се е подобрила ситуацията в неговия собствен живот. Затова тук трябва да разглеждате всичко много по-широко.
333. И затова когато вие разглеждате внимателно тези обстоятелства, тук веднага се учите да оцените това правилно, защото преди всичко ще го свие именно егоизма. Нали мъжът в дадения случай (ако сега общувам с жените, то вече поставяме в центъра такава гледна точка), не е предмет, мъжът не принадлежи на никой от вас.
334. Предметът може да принадлежи. Вземате камък, отнасяте го нанякъде със себе си, дали ще го носите в джоба или не – той не може да продума. Отидете и го хвърлете на дъното на океана – той и там ще легне хармонично и няма да има никакви претенции към вас, защото на него му е все едно къде ще лежи. Дали ще го носите със себе си или няма да го носите, дали го целувате или не го целувате – на него му е съвършено все едно, за него всякак е прекрасно.
335. Но мъжът – това е вече човек преди всичко, не може да се носи като предмет. Има свои цели, свои предопределености, заложени отвътре, преминавайки през които той обогатява себе си и с това обогатява света, подобрява себе си и с това подобрява света. Той се учи и разбира се тук остава само да се доверявате, че той ще се постарае да направи възможно най-добре.
336. И ако той някъде е сгрешил – да, вие нямаше да направите така, но на вас и не ви е поставена тази задача. Вие имате други задачи, на тях се спъвате. А той има тази задача. Той пада, но при това ще разбере недостигащото му.
337. Когато вие разберете това, когато проявите своите дружески качества в това отношение в дадения случай към него, когато се постараете правилно да осмислите всичко това заедно, когато се стараете да го подкрепите ако някъде той е в огорчено състояние, някъде се е смутил – ето тук е много важно това усилие. То вече говори за качеството, когато вие обичате човека заради него самия, а не го обичате за себе си.
338. Защото в дадените условия, когато вие говорите: “Обичам мъжа си” – въобще в действителност вие го обичате с условие – с условието, че той няма да прави някакви действия – само че не сте го казали.
339. А за да се провери това, дайте му да направи някакви свободни действия и ако от това ви свива, значи сте имали това условие. Това и е наличието на условие, тоест вие обичате, защото си представяте, че той няма да прави ето такива и такива действия, няма да погледне нито една жена, ще боготвори само вас и това е.
340. И когато в живота виждате, че той, оказва се може да погледне някой друг, вътре във вас започва да възниква бунт и любовта някъде изчезва... Получава се, че сте обичали с условието, че той няма да направи това. Но каква любов е това? Любовта с условие е вече нещо мръсно.
341. Но макар сама по себе си любовта да е винаги свещена, винаги чиста, просто това условие, което дава егоизма, наслагва отгоре своето. Разбира се като цяло то може прекалено да очерни всичко, прекалено да отежни и тогава става нещо неуместно, нечисто.
342. Затова е нужно да виждате в мъжа си човека, на който трябва да се учите да се доверявате, защото той се учи. Той не е просто този, който е роден да твори зло, той не е роден за това. Даже ако той ще прави някакво зло, той ще научава недостигащото му. Ето го отново доверието, когато вие го разбирате правилно.
343. А когато го обградите с някакви условности, разбира или не разбира, той обезателно ще започне да прави крачки, които ще разрушават тези условности. С това Природата ще започне да ви възпитава. Той може да не осъзнава много, но ще вземе и ще направи.
344. Ако това е слаб човек, той обезателно ще послуша зова на Природата отвътре и ще направи крачка, която ще ви донесе силна болка, но той ще къса привързаността ви, ще руши неправилните прояви, за да се научите да правите това правилно.
345. А когато мъжът разцъфтява духовно винаги ще се старае да направи възможно най-добрата крачка. Но му е нужна и подкрепа, нужно е разбирането на ближните. Той също иска да се опре на жената като на приятел, а не така като почувства, че му се иска да направи нещо, разбира, че това е нужно, отвътре всичко гори, вижда тази необходимост, но гледа: ами ако изведнъж жена му вземе и устрои нещо истерично, нещо нечисто. И естествено той започва да се потиска, започва да се бои от нейните действия.
346. А тогава как ще обича жената, от която се бои? Тогава за него тя ще бъде като враг в дома – враг, който той не нарича враг, но нали ще идва в къщи и ще слага ризница, никога няма да се отпусне заедно с вас, винаги ще чувства във вас способност да го ударите в гърба. Но тогава какво щастие искате да намерите? Никога няма да намерите щастие.
347. Затова той също трябва да ви се доверява, а значи той трябва да вижда вашите дружески пориви, когато искате да разберете, да подкрепите. Нали само с това, че живее с вас – той вече ви се е доверил. Но тогава му се доверявайте и вие.
348. И ако той трябва да си отиде нанякъде (разбира се тук нещата имат своя специфика), но ако вие се отнесете към това благосклонно, желаейки радост и щастие на него и на тази жена, при която той ще отиде – това ваше качество, ако проявите такова нещо, той ще помни цял живот, винаги ще ви цени много високо, вие винаги ще останете за него много ценен човек.
349. А това е най-главното качество – да бъдете добри приятели един на друг, истински приятели, защото това е на което винаги ти се иска да се опреш, то е надеждно, то винаги ще те подкрепи. Това е най-високото във вашите взаимоотношения, но всичко това трябва обезателно да се построи.
350. Затова сега настъпва период, когато вие се учите да правите много различни крачки. В семействата ви има много различни обстоятелства, получава се, че вие се влюбвате по различен начин, често осъзнавате, че сте мъж и жена, а обичате някой друг. При вас сега толкова много такива неща се случиха…
351. Това е естествено на основата на това, че вие преди всичко сте съставили семейство не от взаимна любов, често е ставало това. Затова естествено е настъпил часът, когато вие започвате да обичате в някаква друга посока, а не в тази, в която сте “длъжни” да обичате, защото има условност, има някъде записан текст, че вие сте регистрирани.
352. Но така няма да заобичате: защото има печат. Ще заобичате така, както иска Хармонията, а не така, както иска някаква измислена глупава условност. И трябва да се научите да цените правилно всичко това, иначе няма да можете да съставите щастливо, истинско семейство.
353. Затова не се бойте да проявявате своите чисти качества. Те няма да бъдат безследни, това обезателно ще остави някаква важна следа, съзидаваща следа.
354. А на основата на такъв отпечатък винаги ще израснат цветя, винаги ще израснат някакви плодове, с които ще трябва да се насищате, и мнозина ще могат да се наситят с това. Тези плодове обезателно ще донесат радост.
355. Но това започва с доверието. Затова ако сте стъпили на пътя на постигането на Истината, но тогава естествено това доверие вече трябваше да започне. Вашият мъж, намиращ се тук не е този, който всяка сутрин, събуждайки се мисли къде да се напие, къде да отиде да се сбие и какво да счупи. Той има съвсем други стремежи. Вече само заради това можеше да се научите смело да се доверявате.
356. Ако направи някаква грешка – не е защото е искал да причини болка и да разруши нещо, а се старае да разбере. Като дете пробва да върви и да разбере този живот, усещанията. Пробва да изучи тези усещания, затова често прави някаква крачка въз основа на своите чувства, иска да разбере, види узнае какво е това.
357. И тук не трябва да поставяте прегради с някакви условия: длъжен си, нямаш право. Това всичко са глупости, така никога никой няма да разцъфтява, това ще предизвиква само отблъскване, ще има някакво нагнетяване на неприятни усещания и отново това никога няма да позволи да летите.
358. Това са камъни в противовес на крилата и по-нататък колкото и да махаш с криле – въобще няма да се отделиш от земята. Не само от земята, ами и от някаква мръсна купчинка, в която потъваш, навярно тъкмо следвайки лъжовните разбирания, възникващи в съзнанието.
359. Така че се започва с доверието: трябва да се доверявате на мъжа си. По същия начин, общувайки с мъжете ще им кажа че трябва да се доверяват на жената, също така пълно трябва да се доверяват. Тоест много от нещата, които ви говоря ще трябва да чуят и мъжете и ще трябва да умеят да се отнесат правилно към това.
360. Как ще се проявява това в живота, действително ли ще възникне нещо в отношение на мъжа ви или не – това вече е друг въпрос, но вече изначално трябва да се освободите от тези глупави неправилни отношения, които само рушат и развалят всичко.
361. Защото освобождавайки в това отношение, вие ще разцъфтите много по-прекрасно. А щом ще разцъфтите по-прекрасно ще започнете да действате на околния свят от много по-прекрасна позиция. Този свят ще започне да се изменя, вече чувствайки вашата по-прекрасна вибрация.
362. И също така и с мъжа ви ще започнат да стават съответните изменения, той също ще почувства вашата победа, която веднага ще започне да се отразява на неговото енергийно ниво, на неговото чувствено ниво. Той веднага ще почувства: с вас е станало нещо необичайно, макар че главата не знае какво точно е станало.
363. Така че трябва по-смело да се реализирате така, по-смело да си позволявате да се разкриете правилно. Това рязко изменя цялата обстановка наоколо.
364. И как по-нататък ще се развие тази обстановка – нека да се развива така, както ще види за необходимо. Нека да се осъществи това, което трябва да се осъществи, за да разберете допълнителна мъдрост, нека се осъществява. И затова отпуснете тази ситуация, дайте й да се разгърне така, както тя се стреми да се разгърне, не я потискайте с канони.
365. Живота не трябва да се потиска с канони. Опита да се потисне с някакви канони Природата, Хармонията, течението, тока на Мирозданието – това е много глупава история, много глупаво усилие, невежествено усилие.
366. А човек пробва да направи това, иска да затвори този пламък на своята природа, огъня на любовта в някакви мерки, в някакви коридорчета, да я влачи в някакви клетки. Да се бори със своите чувствени проявления, инстинктивни качества с такива мерки, с каквито той се бори – от това само могат да възникват заболявания в него, само някакви отклонения, но няма да може да стане хармонично разцъфтяване.
367. И човекът пробва да се бори с Природата, но това е просто нелепо. Как ще се бори с Природата? Да се научи да Я разбира – да, да възприема достойно реалността – да, трябва да се научи да я възприема, тя се случва неслучайно.
368. И затова произтича верига от различни събития, защото така трябва да произтече, защото това е нужно на всички вас.
369. А вие се стряскате, давайки някаква безобразна оценка на това и въз основата на собствения си извод, който сте направили, започвате да се плашите. Изплашвайки себе си, вие пробвате естествено да обвините всички наоколо, че са ви изплашили.
370. Не те са ви изплашили, а вашия собствен извод ви е изплашил и само толкова. И като правило винаги така става. Ако погледнете трезво на станалото, когато сте се изплашили от нещо, погледнете от какво сте се изплашили. В действителност сте се изплашили от своя собствен извод, а мислите, че той се е случил в реалността.
371. Това го е нямало в реалността, имало е някакви обстоятелства, приличащи на извода, който вие сте направили, но там не е имало такъв извод, в действителност всичко е станало съвсем по друг начин.
372. А вие сте били вече уплашени, вече сте дали оценка, вече сте обвинили, вече сте скъсали, счупили нещо, развикали сте се, разплакали сте се и сте си сложили цицина на главата, ударили сте се в стената. Но как това може да се назоват действия на разумен човек, претендиращ за разумност? Всичко това е несериозно.
373. Отново поредните детайли играят много голяма роля. Много неща не могат да се очертаят с думи и затова не всичко ще Ми се удаде да ви разкажа по-детайлно, но ще Ми остане само да ви давам посока. Само движейки се в тази посока вие ще придобиете необходимото.
374. Но ще трябва да се движите натам, да не се плашите. И още повече после да не правите още по-лоша постъпка, мислейки, че това Аз съм ви го разказал. Защото вие ще създадете образ и ще помислите, че Аз съм ви дал такъв образ. Не, съвсем друго ще бъде, защото тогава още повече вие можете хубавичко да се спънете и после вече може да бъде почти невъзможно да придобиете равновесие.
375. Затова че сега хубавичко ще засегнем вашия свят, сега ще изпитате буря, урагани отвътре. Но нали трябва в края на краищата да разберете как се отнасяте един към друг. Държите се един друг в робство и искате да бъдете щастливи… Как така може да бъдете щастливи?
376. Да се научите да цените божественото един в друг, да се доверявате на Бог – ето къде започва истинското формиране на човека. Божественото отвътре, значи човек все пак може да чувства, защото в него има частица на Бог, той трябва да се научи да чувства.
377. Затова в “Последна Надежда” ви показах: най-голямата сложност у човека – това е когато чувствайки той ще бъде длъжен да се научи осъзнато да оцени какво е почувствал, благо ли е това за него или не е благо.
378. Но той е длъжен да почувства и да направи оценка на това, само така може да намира своята истина, важна за него в този момент от живота, в този момент на някакви усилия, защото не е възможно само с главата да се оцени какво е нужно за благото на душата.
379. Законът за развитие на съзнанието е съвсем различен от закона за развитие на душата, съвсем различен, в съзнанието са заложени съвсем други основи. Те са заложени за да се постига всичко, което е свързано с разума, но не това, което е свързано с душата.
380. Затова главата сама по себе си не е в състояние да направи тези нагласи – как е правилно и как е неправилно. На човекът му е нужно първо да почувства, ето затова постоянно попада в грешки.
381. Защото това, което може да се оцени с разума, може предварително да се определи, че ще бъде неправилно, да се пресметне, изчисли и да се каже: така не трябва, от това ще се разруши това. Но това е когато се взимат в предвид законите на материята и може да се пресметне какво може да се направи за в бъдеще и какво не трябва да се направи за в бъдеще.
382. Но по никакъв начин не можеш да пресметнеш какво трябва да направиш за душата. За това трябва да попаднеш, да почувстваш и само след това да оцениш. Ако ти е малко – още веднъж да попаднеш, още веднъж да почувстваш, отново да пробваш да оцениш. Ако все още ти е малко – да попаднеш още веднъж, да почувстваш още веднъж, отново да оцениш и някъде на някакъв етап да се научиш да разбираш: да, това действително е за благото на душата или обратно, това не е за благото на душата. Но за това трябва да попадаш и да чувстваш.
383. Ето затова вашето познание става чрез това, когато вие попадате в ситуация, а не когато размишлявате предварително за нея. Размишлявайте си колкото си искате, никой в този случай никога няма да направи правилните изводи. Що се отнася до законите на материята – можете да направите правилните изводи, що се отнася до душата – не, докато не придобиете достатъчен обем понятия, действително вече правилно разбрани от вас.
384. Ето тогава на основата на това вече може да правите нещо допълнително, да правите някакви умозаключения. Но допълнително трябва да придобиете нужния опит, затова и човека е тръгнал по труден-труден път, където не е можело предварително да се формулира това, той е трябвало да се научи да чувства много неща.
385. И ето той тръгнал, разгребвайки тези вълни на живота си, правейки безкрайно множество грешки, но чрез които се учел да чувства, учел се да разбира какво всъщност е почувствал.
386. Ето затова трябва да се доверявате един на друг, важно ще бъде да се доверявате. Ако на вас ви трябва да попаднете в тази ситуация – прекрасно, трябвало е да попаднете в нея, за да разберете и почувствате какво става с вас и да придобиете мъдрост.
387. Затова се гответе да приемате благодарно различни ситуации, които ви се случват и които ще се случват в живота. Тях трябва да ги има, умейте да се отнесете към това благосклонно.
388. Но да се опитвате в този случай да намерите виновник ще бъде нещо първобитно, древно, пещерно и много нечисто и неуместно на дадения период от време. Затова че сега трябва да се учите да оценявате всичко по нов начин.
389. А всичко, което сега говоря, сега все още не е разрешено. И затова във всички взаимоотношения хората винаги са като вълци един към друг, винаги са чужди и могат да проявят някакви качества на дружба само когато техните интереси малко съвпадат, и могат да преминат заедно някакви пътища, някакъв отрязък време.
390. Докато интересите съвпадат, те могат да си казват един на друг хубави думи, но веднага щом става разминаване в интересите – и край, какво ли не ще видиш там да излиза от човека. Най-страшното, което може да се види – това е тъкмо периода, когато се пресичат интересите. Всичката мерзост, която е отвътре веднага може да излезе оттам.
391. И още повече когато интересите се пресичат във взаимоотношенията между мъжа и жената. И когато това започва рязко да се пресича, въобще тук всичкото това нечисто обилие може рязко да излезе. Но нали трябва да опознавате. Затова учете се да правите това.
392. Аз всъщност няма да въвеждам много правила и не се налага да ги въвеждам. Ние сега говорим за нещо и много от това, което говоря се отнася повече към посоката, то не може да се изрази с правило.
393. Правилото означава нещо много тясно, където са взети под внимание някакви обстоятелства, които именно в такъв вид се повтарят постоянно. А сега ние се докосваме до ситуация, която не се повтаря в един и същи вид и затова не може да се изрази с някакво едно правило.
394. Обратно, искам да ви освободя от всичко излишно, за да се научите истински свободно да обичате, да не се боите, защото когато започнете правилно, вече очиствайки се, да обичате – това винаги ще бъде красиво и чисто и на тази основа вие винаги ще направите хубави крачки един към друг. Тези крачки винаги ще бъдат уместни и ще предизвикват само радост. Те никога няма да предизвикат мъка, просто това не може да стане.
395. А засега докато този егоизъм го има в изобилие, такива прояви ще ви свиват, ще ви потискат много, отвътре силно ще гори. И колкото повече егоизъм имате, толкова по-диво може това да се изтръгва и да мъти съзнанието.
396. Затова и говоря: вярващия ще може да премине този път и да се измени, той ще се прероди. Дойде времето за вас да се преродите, да се възродите отново от мъртвите, защото това, че вие ходите по земята съвсем не означава, че сте живи.
397. Затова сега и е дошло времето да се възродите, да станете истински живи, а тъкмо за това да се научите правилно да обичате. Затова това и е вярата в живота, която сега е открита пред вас.
398. Да се учите да живеете – това е едно и също, това е равно с: да се учите да обичате. Това е особено изкуство и аз се надявам, че това ще се получи при вас.
399. Но сега се вземете по здраво в ръце, за да може да не бягате далече от страх в този ваш свят, който сега ще се запълва с различни непрости образи. Още повече, че няма къде да избягате, защото всичко това си е ваше. Където и да побегнете – ще си побегнете натам със същия този свят.
400. Просто има условия, където това може мъничко отново да се скрие, да се успокои, но това са условия, в които ще трява да се лъжете един друг и вас ще ви лъжат. В тези условия може да се успокоите.
401. И вие попадате в тези условия, вие сега и живеете в свят, където не се докосвате един друг, където гледате да кажете само хубавото, а другото се боите да кажете, защото чувствате – сега той ще кипне. И ако нещо се е случило, вие разбирате, че той някак неправилно ще реагира – край, вие държите това в тайна.
402. И такива обстоятелства са много, тоест вие постоянно се лъжете един друг и на тази вълна вие донякъде и ходите усмихнати и радостни, струва ви се, че светът е прекрасен. Не, това е свят на лъжи и се усмихва егоизма, защото само в тези условия той има прекрасна възможност да се усмихне. Но това не е истинска усмивка, не сърцето се усмихва.
403. А за да се усмихне сърцето, от което ще започнат да се разтварят цветове по дървото, по стените, по тухлите – ето тук вече за това ще трябва да го отворите, да го освободите от всякакви израстъци. И този труд не може да се сравни с нищо, това е най-великия труд във вашия живот. Учете се сега да го постигате.
404. Но най-главното, което Ми се иска отново и отново да повтарям: не бързайте да си измисляте всичко това, което Аз лично не съм изразил. Това като правило ще бъдат единствено грешки.
405. Помнете преди всичко, че въобще тези образи, които ви плашат, в действителност всичките са измислени от вас.
406. Бъдете внимателни. Темата е прекрасна, но е непроста. Аз разбира се се надявам, че ще ви се удаде да разберете, да преминете всичко това, но все още има много-много неща, които да засегнем. Много, толкова различни дреболии и важни закони, които играят голяма роля във възприемането на тази цялостна картина.
407. А засега сме засегнали само опашката на някакво екзотично животно и пробвайте да отгатнете какво рисувам по-нататък. Нарисувах малка завъртяна опашчица и това е. Разбира се, че вие сега ще кажете: “Какво е това животно?” – и ще рисувате нещо, нокти някакви, очи… Разбира се, че от това може само да подскочиш встрани…”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.55 included.