Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Тринадесетият ден на март. Небесната Обител. Среща с мъжете на града, продължила около четири часа. Въпроси към Учителя.
2. “Ако у жената не възниква желание за близост, аз трябва смирено да приема това, да се усмихна …?”
3. “Да, да, разбира се. Това е една от твоите възможности да подариш себе си, това е възможност да благодариш чрез себе си. И ако ти виждаш: сега не е време на теб да ти благодарят, тази благодарност ти просто я отлагаш за друг път.
4. Тоест акцентът трябва да бъде друг: не просто възможност да се напиеш (в този случай въобще няма да ти дадат да се напиеш), това за тебе е просто възможност да благодариш. Тя в този момент се появява най-ярко, когато ти можеш напълно да подариш себе си, да поблагодариш някак, да изразиш тази красота, своя танц като нещо такова чудесно.
5. И естествено, тук не бива да се настоява, ако партньорът не иска да танцува. И разбира се, към това трябва да се опитате да се отнесете спокойно.”
6. “По-рано аз се отнасях към жена си много грубо. Това мога да го кажа, защото сега успях да видя за първи път своите действия и мога да ги назова груби. И тя някак си това го е търпяла, търпяла …!
7. Сега тръгна обратната реакция, тоест всичко се размени: аз се опитвам да се отнасям трепетно, а от нейна страна се сипе грубост по мой адрес. И у мене възниква много силна обида. Не е ли това също проявление на гордостта?”
8. “Това е една от дивите форми, една от най-грубите, които може да съществува” – усмихна се Учителят.
9. “Да се обиждам не бива, но първата ми реакция въпреки всичко ми говори: “Ти сякаш обичаш, всичко правиш за човека, а те наричат с обидни думи, допускат по отношение на тебе груби действия.”
10. “Това тук е открит урок, това е всичко, което трябва сериозно да постигате, това е нещото, от което винаги сте бягали в живота, това винаги е завършвало с някакви битки от всевъзможен род.
11. “А това тук просто е нагледен пример, когато трябва да се учите в такива дружески условия, братски да се стараете, с всички свои сили. И търпеливо, като занаятчия: хванал си се за този труд и режеш, седиш с пот на лицето. Така търпеливо човек трябва да работи и над себе си, където си готов във всеки момент да се заемеш с това.
12. Просто трябва да се помни: вие сте две неща, душата и тялото са се слели, сякаш са едно. Но, разбира се, разлика има. На вас ви се налага да използвате чувствения свят на тялото и това второ “аз”, природното, е много силно; ярко, вдигащо силен шум.
13. Но сега трябва това второ “аз” да го обработвате, като поле, като градина, която трябва да прекопавате, да плевите. Плевелите упорито се надигат, ту тук си пропуснал нещо да почистиш, ту там все още е пълно с коренчета и не можеш да ги премахнеш, докато не пресееш почвата с пръсти и не отделиш всяко коренче.
14. Това е такава една дълга дълга работа, тоест ето тази нагласа трябва да я има тука, при която е много важно да не се бърза. Вие се старайте.
15. Когато тук се набелязва някакъв труд, вие разбирате, че той е голям, предварително не може да определите, какво е това сега, това е невъзможно, и каква голяма победа вече ще имате и каква не. Вие си определяте установките. Вие сега стъпвате на Пътя, нужни са още десетилетия. Сега всичко, което определяме, това са много, много години.
16. Разбира се, това не е много, ако се обърнем към цялата история: е какво са тук една две десетки години, а и следващите десет, по отношение на толкова много хилядолетия, преминали в битки от всевъзможен род и в търговия един с друг. Разбира се, това е малко, но при тази наситеност, която става при вас, тези години преминават като векове.
17.И ето защо трябва да се приготвите за голяма, продължителна, спокойна и твърда работа. Важното е, този голям период вие веднага да го възприемате като дълъг празник, празник на вашите души, когато вие ще пожънете победа над слабостите си и когато вие сте длъжни да извършите в себе си тази победи, но именно като разчитате на предстоящия дълъг период на това своеобразно сражение.
18. За да няма някакви разчети, че още малко, ей сегичка ще понатиснем тук-там и можем да слагаме масата и да отпразнуваме победата. Не. Давайте сега спокойно, ритмично, по детайли, тихичко да окастрим всичко, което е нужно, да отстраним плевелите.
19. Не, това трябва основно да се прегледа и сортира, тук не трябва да се бърза, защото, ако останат някакви коренчета, те така или иначе ще прорастат отново.
20. Затова буквално всичко ще се наложи да се пресее през ръцете, това е работа с колосални трудности, но от нея вече не бива да се отстъпва – включил си се и си тръгнал.
21. И ето сега ние вървим, хващаме спокойно, без да се суетим, защото сега основното, главното е да не се суетим. Ще успеем с всичко, само че всичко по реда си. Което сега най-много гори - ние го открием, разбираме, и го отстраняваме; следващото пак гори – отстраняваме, откриваме следващото. Всичко в своето време.”
22. “Видях в себе си един такъв момент на алчност. При това алчността у мене се проявява не винаги, а някак си периодически. Има моменти, когато аз с радост в сърцето мога да дам нещо на ближния, без ни най-малко да съжалявам за това, а има моменти, когато аз разбирам, че трябва да отдам, но ми е жал. И на мене от това ми става мъчно: аз разбирам, че трябва да дам определено нещо на ближния, от което той се нуждае в даденият момент, защото го няма да допуснем в града, а аз го имам. И трябва да му го дам, а вместо това аз ходя и преживявам.”
23. “Виж сега едно просто определение: щом усетиш това – иди и го направи. Тоест ти преминаваш през себе си и го правиш. Това е най-важното в този момент. Ето по такъв начин ще се премахва това ненужното; както и да писука то, ти го отсичаш.
24. И ако ти се спреш, значи ти забелязваш в себе си ето това, което ти е присъщо. Започва действие, а ти разбираш, че би било по-добре да направиш иначе. Край, ти вече правиш неприсъщото за тебе: раз, и си прекрачил през това свое. Това е поредната победа. Още едно нещо там си отсякъл, или пресякъл – няма значение, но то тихичко започва да се отсича.
25. Затова вие сте длъжни да забележите такава ситуация: когато възникват едни или други обстоятелства в реалността, то вие внезапно, с цялото си същество, сте отреагирали на нещо и чувствате – вас ви дърпат по някакъв коловоз. Вие правите някакво действие, времето върви, вие чувствате: уж търсите как е правилно, а вас вече ви тегли, вие вече вървите по коловоза – това е всичко онова, което ви е присъщо.
26. Разберете себе си и веднага вижте, а какви още варианти се случват, освен този, има ли по-добри варианти, не излизайки сега извън рамките на тези закони и истини, които вече са осветени. Има, намирате го: аха, ето го. И ето направили сте това усилие. Това е и стремежът да направите неприсъщо за вас усилие в този случай, а не просто голословно нещо друго неприсъщо. За да не се бъркате в тези понятия.
27. Запомнете: вие попадате в една или друга ситуация, тя се случва, вие естествено започвате да се плъзгате. Да допуснем, че сега се хващаме с алчността. Става събитие, което разбираш, но държиш на това, към което ситуацията е провокирало твоите усилия. Тоест това, което се проявява у вас, това е присъщото за вас.
28. Значи, от тук трябва да потърсите, какво може би ви е неприсъщо, но вече като изхождате от тези закони, от тези истини, които са ви познати. Вие гледате, какви най-добри варианти може да има за решението на тази задача.
29. Щом ги намерите, обезателно ставате и ги правите веднага, без да протакате; направо ставате и го правите. Това вече ще бъде неприсъщо за вас усилие.
30. И така ще намирате. Ако няма подсказки, самостоятелно ще намерите нещо по-добро. Ако има подсказка– всичко става по-просто, веднага изпълнете тази подсказка, както вече е осветено за вас. А това също е неприсъщо, но вие вече се стараете да проникнете в него, да направите това усилие и да превърнете това действие присъщо за вас, като по този начин извеждате себе си на друга степен.”
31. По време на срещата Учителят каза още: “При вас върви движение надолу, ако се изразяваме образно. Намирайки се на един определен път, в един момент, на вас се дава възможност да се докоснете до Истината.
32. В този момент вие все още имате някои духовни особености, които ще отреагират на Нея, те ще почувстват удара върху себе си. Раз – нещо трепва, това е най-важният ориентир, по който после въобще винаги трябва да се равнявате. А движението продължава да върви надолу, тоест вие ставате по-зле с всеки път.
33. Вие започнахте да изучавате Писанието, движението започна да се забавя, но то продължава да върви надолу и вие продължавате да ставате по-зле. Значи някои изблици, които е имало по-рано, вие вече не изпитвате. Защото как те могат да се увеличават и изпитат, ако вие ставате по-зле? Дали вие го правите бавно или бързо – вие се движите, въпреки всичко вие се движите по посока на “лошото”.
34. И ето тук вече трябва да има ориентир на пълно доверие към онова огънче, към това, което веднъж е трепнало и което определя: да, ето това е, родното. Когато на чувствено ниво протичат тези първи важни минути, часове, дни и когато най-пълно човек вътрешно започва да разбира: да, това е Истина, това е и родно, ето на това той е готов да посвети живота си.
35. Но по-нататък трябва да се разбере: по-нататък започва борба, в името, на която, сега се извършват събитията. И този егоизъм, който отива надолу, той става все по-груб, неговият глас може да става все по силен. И ако започнете да се съпротивлявате на движението надолу, ще започне да се проявява определен ефект.
36. Нали това е като течението на реката: докато вие сте се отдали на потока, вие не изпитвате никакъв натиск от страна на потока, но щом започнете да спирате - потокът започва да се хлъзга покрай вас, той започва да ви натиска.
37. И колкото повече забавяте движението, толкова повече около вас ще започва да се усилва клокоченето. Тоест вие забавяте малко движението – потокът естествено по-силно натиска гърба.
38. И ето тук вече започва сериозният момент, защото въпреки всичко клокоченето, налягането започват рязко да ви притискат, при което и главата се помрачава, и чувствате, че ви става тежко.
39. Но в този момент понякога не ви е до разсъждения, в този момент понякога даже не бива и да се разсъждава, защото в такова тежко, отпаднало състояние, често и мислите не могат да бъдат истински, лесно могат да се промъкнат тези мисли, които по принцип са в угода на егоизма.
40. Лесно може да се появи такава мисъл: “По-добре е да отпуснеш малко, иначе нещо може да се случи. Сега ще бъде по-лекичко – ето това направете”. Обратно, мислите ще ви поставят крак, за да ви спънат.
41. Тук въобще трябва да бъдете особено бдителни и чувствителни, да помните този огън, който е горял.
42. Затова, ако не ви се удава да осмислите нещо, има ясно поставени истини, заповеди, които просто вземаш и прилагаш. Независимо от това какво се разравя, какво се върти наоколо, независимо колко боли, колко пищи и хърка. Вие знаете целта – ето я. Вие знаете, че това е вашият живот и друго не може да бъде.
43. И естествено, колкото повече вие започвате да задържате движението в този случай, толкова по-мощно ще започне да напира потокът отзад, той ще опита да ви свали, той ще опита да ви застави да се движите все в същото направление.
44. И тук започва сериозната борба, при която може да има умора, а все повече и по-силно е клокоченето наоколо, водата ви бие в гърба заради вашето забавяне, и тука просто трябва да се стои.
45. Вие виждате целта, вие знаете Истината, ето тя е у вас. Още повече, че Аз давам подсказки всеки път все повече и повече, това трябва да облекчи ето тази ситуация.
46. Натискът е мощен, той е готов да ви разкъса, да ви свали, да ви смачка, да ви завре в бунището, да ви направи на нищо. И ето тук вие просто стоите, държите се, вие знаете целта, тя съществува, тя е като спирка за вас – вие сте длъжни да стоите и сте длъжни да правите.
47. А още повече сега ще започнем да даваме тези подсказки, които ще започнат да изваждат от потока, да ви измъкват, и това също е определена работа. Но това е режим на Живота, който никога въобще не е бил, тоест режим на Възход. Това човекът въобще не е знаел за цялата история на своето съществувание. Той не е знаел още какво е това режим на Възход, винаги е имало режим на падение.
48. Това е нова функция, нови форми на проява на клетките на вашето тяло, ново мислене, възгледи, реакция – всичко това е ново, с ново качество.
49. Но ето сега ще разнищваме – всичко това е ново, всичко това е неизвестно, още повече това не е възможно да осмислиш по никакъв начин. Но вие знаете – доверието е пълно и вие сте включили тук целия си живот.
50. А значи, като мъже, вие разбирате, че въобще всеки глас, свързан с това, че вие можете да се отзовете на слабостта - това са вашите сополи, капризи, всичко това, което виси на вас. Трябва просто да разберете и да изхвърлите тази гадост, да не обръщате внимание на това.
51. Вие сте длъжни да направите, значи, вие твърдо сте станали и сте тръгнали, защото друго няма. Нужна е цялата ваша воля, нужно е да включите всичко от себе си, тук не бива да се размеквате в никакъв случай. Тази е най-тежката битка в живота ви, въобще която ще се води.
52. Не е нужно да се хвърляте под танк, всичко това е безсмислица, това са празни работи. А ето къде е сериозното, получава се по същество, че под танк или срещу картечен огън трябва да се хвърляте в течение на няколко десетки години – постоянно, всеки ден, от сутрин до вечер. Ето такъв труд по същество е вашият труд, не е мислимо да бъде сравнен въобще с някакъв подвиг.
53. Защото определен подвиг в живота – това е само един палав миг, когато във вас изригне отвътре нещо, плод на определено емоционално проявление, на определени умозаключения, които понякога се изтриват напълно, и просто става някакъв вътрешен изблик, при което човек прави скок и се хвърля на огнената точка. Това е всичко, след това него го няма. Този подвиг не става продължително време, това е било само едно припламване.
54. А това, което сега предстои да се направи, е несравнимо въобще с каквото и да е, това е колосален труд над себе си. Затова тук трябва да сте внимателни към всяка дреболия, която пищи там у вас, за да можете веднага да я вземете: “Не, това не е мое. Махай се оттука, аз трябва да направя ето така”, - ставаш, отиваш, правиш. Ето така изкъсо трябва да държите себе си.
55. И когато вие така твърдо вървите, във вас ще се почувства сила, след която винаги ще тръгне и жената, тъй като тя ще чувства тази сила.
56. Ако тя отначало се опита на основата на някакви капризи да подложи крак, да ви закачи някъде, но когато погледне на вашето лице как вие вървите, - у нея ще отпадне всякакво желание да се закача с вас. Тя послушно ще върви след вас и няма да се противопоставя, защото тя вижда: вие вървите така както трябва, не бива да ви закача никой.
57. Но където, разбира се, вие не сте с каменно лице. Вие трябва да имате каменно отношение към себе си. Но външно у вас не бива да има каменно изражение, защото вие живеете заради ближните, значи вашата грижа за ближните, вашите усмивки към ближните – това е всичко онова, което е важно.
58. Но бъдете внимателни към себе си, защото вие се биете не с ближните, а сами със себе си. Ето тук и насочете своето каменно изражение на лицето, което няма да се поддаде на жалост към този егоизъм. То е безпощадно към егоизма, то твърдо ще го поеме и ще го разкрие, колкото и егоизмът да пищи за пощада, нали неговият писък за пощада – това е само готовността да ви пороби.
59. Защото това не е просто пощада, когато той се е притиснал в ъгъла и приказва: “Край, сега вече ще живеем в мир, сега аз разбрах, сега вече няма да те закачам”. Не, всяка такава уловка – това е всичко онова, което ще ви поробва. Вие сте длъжни да изчистите всичко, което не е нужно. А това естествено ще изисква голямо, много сериозно усилие.
60. И ето тук трябва по мъжки да се отнесете към него, но по никакъв друг начин не трябва. А то какво се получава при вас? С всяка дреболия у вас трудно се оправяте, ту едно излезе, ту друго излезе, още нещо ей там. Ето тук е нужен този дух, мъжки дух, благодарение на който в момента се извършва истинско изграждане.”
61. “Аз се трудя на работата, а ако мога така да се изразя, сърцето ми си остава в моите домашни проблеми. Това също е коловоз, нали?”
62. “Да, ако ти си отишъл на работа, а продължаваш да мислиш за дома и още повече не и за човека, който вероятно се нуждае в тоя момент от твоята помощ.
63. Е, да допуснем, че вкъщи е останал болен човек и ти се безпокоиш как е той там сега. Той лежи с температура или още нещо – в този случай ти можеш да се безпокоиш и да си вършиш работата и от време на време, спомняйки си, да му изпращаш своята благодат, доколкото си в състояние. Ето това е нормално.
64. Но ако изпълняваш някаква работа и си спомниш за полицата, която трябва да направиш вкъщи, то това е едно неравномерно усилие. Това няма да ти позволи нито да направиш истинска полица, нито да направиш истинско усилие.
65. А ако у тебе няма максимално усилие, то няма да става и нормално формиране. Защото тук цялото твое същество трябва да потъне в работата, само тогава това постепенно става твоя съдба, събира се чувствен опит, нали ти живееш с това, ти чувстваш, ти дишаш, ти се проникваш от това.
66. А когато правиш нещо повърхностно, това не се превръща в твой опит. Това е като временно съприкосновение с нещо, така че на чувствено ниво почти нищо не се запечатва у тебе. Проработиш сто години като дърводелец в строителството, а в душата ти не се запечатва никакъв опит, съвсем никакъв, ще бъде пустота. А това обезателно, разбира се, ще се проявява.
67. Тоест нужно е ето такова чувствено проникване. И когато се правят първите усилия, те не възникват на чувствено ниво, защото човек няма никакъв опит, той се докосва и никак не може да го почувства. Няма никакъв опит и не откликва за сега по никакъв начин.
68. Но ти знаеш, че това е нужно и правилно, че това е определено и е добро. Ако това е определено, това е като идея, като замисъл. И сега си длъжен да се потопиш в това направление, да го почувстваш.
69. Колко ще бъде необходимо? Може след месец да ти се отдаде да го почувстваш малко, а може след година, дори и повече. Но ти вече знаеш тази идея, ти си тръгнал с нея, твърдо си тръгнал. Ти си длъжен да се прочувстваш в нея. Търси в нея образи, тоест усети я с цялото си същество, това е твоя работа.
70. Ето тази работа – това не е просто одялано дърво. Това вече е голямо богатство в твоята душа, което си придобил и в името, на което всичко това се прави, за да расте това духовно богатство и да придобива всичко необходимо, което позволява в края на краищата да бъде обвито в природните чувствени особености, създавайки условия за духовно виждане на обкръжаващата действителност. Тоест това, в името, на което цялото човечество сега постига Истината.
71. Затова ето това чувствено проникновение – това е много важно придобиване на опит, защото при потопяването в него, в твоя устрем към него у тебе расте твоят дух. Той започва да укрепва, започва да набира благоприятни багри и с времето ти започваш вече да усещаш подтик да правиш това.
72. Защото подтикът възниква не от мисли, а от чувствените привързаности. И вече ти чувстваш – още ми се иска да поработя. Отиваш да направиш още, а после вече мислиш постоянно. Намираш се вкъщи, като че ли поличка монтираш, а умът ти е в работата. Всичко отива в обратната посока.
73. А ето това е допустимо (макар че можеш да се отвлечеш и да направиш поличка), че вече мислиш за работата. Защото вече това е твоя опит, той няма да се проявява във временни неща, когато монтираш полички. Той в някакво основно усилие вече, в главното, ще започне да формира твоя дух.
74. Но полички, разбира се, колкото и малки да са, също е желателно да правите, като се съсредоточите на тях и се стараете да ги направите солидни.”
75. “Също така, че трябва да се съсредоточаваме на работа каквато и да е тя?”
76. “Ами да, разбира се, ако това е необходимо на някой, ти си длъжен да отдадеш сърцето си.
77. Тоест, ако у вас възникне въжделение към жена, това не е просто въжделение да се напиеш, да я приемеш в себе си, и това да е всичко, а после да я пуснеш да си върви и да си гледа работата - вие сте се напили и сте доволни. Не. Вие се стремите да я напълните. За вас желанието възникнало към жената, това е желание да отдадеш себе си на това действие.
78. Затова желанието да направиш нещо – това е желание да отдадеш себе си чрез това дело. Нали ти правиш нещо забавно, заради нещо строиш къща, значи това е възможност да отдадеш сърцето си на някого чрез това свое действие.
79. Значи колкото повече ти проникваш в това чрез своето същество, чрез желанието си да направиш добро, толкова повече това се прониква в твоя дух, като формира и тебе, и се предава на хората, на ближните. Затова тази съсредоточеност е много важна, за да може богато, чувствено всичко това да стане.
80. Но първоначално тази работа се извършва на ниво съзнание, тъй като отзвуци няма никакви, привързаности, още нищо няма, пуста душа, затова тя е такава неспокойна, на нея й е трудно да се съсредоточи на някакъв усърден труд, бързо се губи интереса. Няма толкова важна чувствена зависимост, а после тя ще се придобие.
81. Но сега тук ти вече вървиш, ти знаеш, че трябва, и това е правилно. И ти, вече като вярващ, се устремяваш натам.
82. Невярващият така не се устремява. Той прави това временно, по малко, често сменява, като опитва да намери себе си в някакво друго място. И ето така той често преминава през живота, като безспирно всичко сменява, без сериозно да набере някакъв опит.
83. И още, може да се набере някакъв опит и ако го привържем с някаква заинтересованост: пари, още нещо. И човека, както често се случва, се хваща за някаква професия и тръгва да я върши. Той печели пари чрез това, но лека-полека, чрез това “да изкарам някой лев”, той може да усети желание и действително да заработи тази работа.
84. Тоест все пак грубите изкуствени условия полекичка му позволяват да се привърже на чувствено ниво към работата. И той започва да желае вече да прави, с времето вече прави това с интерес. Такива моменти в обществото позволявали да се привърже човека, да бъде удържан, иначе е трудно да се заемеш с това.
85. Затова е и било лесно да се воюва, това е било най-простото. Още повече, че това е било най-удобното за егоизма. Толкова приятно е било: приближаваш се, нападаш някого и стоиш така; изпъчил гърди, вижте какъв “орел”, а там някой лежи повален.
86. Още повече, че след като завоюваш, можеш да правиш всичко, каквото искаш: завзели града, разрушавайте там, чупете, разбивайте стъклата, стреляйте, всичко, което ви хареса. Пълен разгул. За егоизма – просто чудесно поле за действие, това “поле на чудесата” за егоизма.
87. Само дето били принудени да работят, защото били роби, били крепостни селяни. И са ги заставяли да работят. И се получава, макар че е лошо да заставяш някого, но от друга страна това прибавяло малко по малко житейски опит чрез такива строги условия.
88. Но опитът се натрупвал бавно, защото не се стремили да правят това, а го правели заради нуждата, с ненавист и при това с нежелание да правят това. И разбира се, това не било съвсем удачно, но в тези случаи единственото условие било да натрупат все пак нещо.”
89. “Аз не мога да осъзная доколко е лошо да молиш. Жена ми въобще не може да моли.”
90. “За детето можеш да питаш”, - каза Учителя.
91. “Ако аз отдавна се обръщам, да допуснем, вкъщи, към приятелите, също моля.”
92. “Къде вкъщи?” – попита Учителя.
93. “Там, в цивилизацията”.
94. “Там е нежелателно. Ти натрупваш върху тях допълнителна тежест, до известна степен се вмесваш в тяхната съдба. Защото при тях върви избор и става определен род вмешателство в тяхната съдба. Няма ли да бъде твоята молба свързана с това, че нея ще започнат да я настигат още по-големи нарушения? Получава се, че ти сам ще ги вкараш в нещо по-голямо, ти си станал съблазън на някакво много грубо нарушение, което е могло и да не се случва. Затова не трябва.
95. А тук тези молби имат друг характер, те са допустими. Да допуснем, че ти си с дете, разглеждаме един детайл, молбата е допустима, когато трябва нещо да се направи и отправяш молба към ближния: “Ще наглеждате ли детето?” При това ти се обръщаш с въпрос.
96. Те казват: “Не, няма да можем, извини ни”. Самият ти се извиняваш за безпокойството, значи ти разбираш: това, което си намислил не трябва да правиш, а трябва да бъдеш с детето.
97. Никога вашето желание не трябва да поставяте високо. Защото в този случай, ако то стои високо, стига само ближният да ти откаже и ти веднага усещаш неприязън, затова че не са ти дали, не са направили нещо, не са се съгласили. Това вътре в никакъв случай не трябва да възниква.”
98. “Защо в последно време в мене се чувства силен натиск да отпътувам там, в цивилизацията?”
99. “Могат да бъдат различни условия. Тук може да има различни варианти”, - каза Учителя.
100. “Правилно ли разбирам, че там е по-добре въобще да не ходя?”
101. “Ако при нас тука животът се решава във всяка една минута, то ти виж дали си струва, има ли у тебе толкова сили, че не просто минути, а няколко дена да изхвърлиш от живота си.
102. Защото това не е познание на живота, ти ще се върнеш в това, което вече добре знаеш. Ти вече в голяма степен не отиваш там за познание.
103. Така че гледай, това може би е силно усещане за това, че светът се отдалечава. А у тебе в паметта има някакви чувствени привързаности, с които още един път ти се ще да се докоснеш, не към лошото, а към това чувствено, приятно, което ти се е запечатало в паметта. И то те зове всъщност в миналото.
104. Защото това, което те зове на чувствено ниво, често вече не съществува. Това е просто само запазеното в паметта, което те зове в миналото, и ти се струва, че ти именно това и ще намериш. А това вече няма да намериш, там вече е нещо съвсем друго.
105. Това е като да отидеш в града на своето детство, защото ти се ще дори само да минеш по пътечката, по която като малък си тичал по гащета. Струва ти се: целият дух на детството, всичко ще си спомниш, интересно те присвива отвътре.
106. По-добре е в този случай да седнеш тихичко някъде, да закриеш очи и просто да потичаш. Това ще бъде най-добрият вариант, защото, когато пристигнеш и започнеш да гледаш към пътечката, няма да бъде това, ще бъде съвсем друг дух, вече няма това, което те е привличало. Защото привлича преди всичко, разбира се, паметта, а не това, което съществува в реалността, именно самата памет те придърпва.”
107. “Един малък въпрос … Аз се моля в продължение на две години, откакто съм тук, за своите братя, които останаха в света, моите бивши другари. Тоест аз възкресявам образите им, лицата, опитвам се да ги стопля в молитвата си. Мога ли да продължа да правя това?”
108. “Може, ако чувстваш желание, може, разбира се.”
109. “Това помага ли им?”
110. “Да. Това не само им помага. Въобще всяка ваша молитва помага на цялото човечество.
111. Погледнете, получава се обща енергийна среда. И ако вие мислите за някого, създава се мислена връзка, тоест прокарва се канал, определен вълнов канал, по който вие, съсредоточавайки чувствени проявления, започвате да предавате вибрации към този човек. Тъй като тази вибрация е тръгнала от вас, тя естествено вече действа на средата. Тя отива в околната среда, тази вибрация …
112. Моли се. Разбира се, сега при тях ще има много сериозно време за многочислени решения, много дълбоки решения. И разбира се, тези молитви някъде в последната секунда могат да окажат подкрепа.”
113. “У мене възникна такова логическо хрумване: не може ли Отец да даде на човека благодат, каквато той не заслужава, за да може човекът, като почувства благодатта, да направи несвойствена за себе си крачка, да направи това, което очаква Отец?”
114. “Човекът създава от онова обилие, което е благоприятно за него да получава. Всеки човек получава винаги това, което е най-благоприятно за него.
115. Тоест не се дава с някакъв недостиг, който при определени случаи трябва да се допълни. Това се дава като най-благоприятния обем. Обемът на въздуха например, за да не се пръснат белите му дробове, защото за това е необходим определен обем, който той е способен да поеме. Така и тук: определен обем – най-благоприятен за жизнедеятелността. Тоест направени са максимални условия, при които човекът е длъжен да се развива.
116. И всичко, което виждате на Земята, става въз основата на най-благоприятните условия. Още по-благоприятно, вече никак … Тоест човек вече получава всичко.”
117. “В християнските източници има такъв израз: “излишна снизходителност от страна на Господа”. Няма ли в този израз грешка?”
118. “Този опит да оправдае своите грешки, се е родил изключително от егоизма на човека. Няма в никакъв случай такава “излишна снизходителност”, тоест няма нито едно ненормално действие, направено от човека, което е било допуснато от Бога.
119. Всичко това е дошло от тези примитивни понятия, родени от представата, че Отец наказва, той може да се отвърне, да се обиди, че ето не Му се молят, не Му принасят жертви, Той като че ли може да се отвърне и обиди, без повече да се обърне към човека.
120. И цялото писание е пронизано от всичко това: “Аха! Ето вие така правите, но какво, Аз ще доведа друг народ, той ще ви даде да разберете.” Народът идва, съдира кожата на хората и я опъва като платно на крепостните стени. Получава се хубава “излишна снизходителност”.
121. Разбира се, такова нещо няма. На нито един недостатък не се прави излишна снизходителност, просто се вижда, че тази ситуация е възможно най-вероятна.
122. И ето тогава, като се отчете, че тя е най-вероятна, се избира този дух, който да бъде роден в това тяло, да попадне в тази ситуация и да получи възможност да преосмисля това, което му е необходимо да преосмисля. Просто само се използва тази ситуация, а не да се направи така, че този човек да се гърчи от болка. Не.
123. Още повече, че има прост закон. Сега вие пречупвате живота си през наличието на определени болезнени усещания, които не ви се иска да усещате, но това, разбира се, е вълнение за своето тяло. Отец не обръща внимание на вълнението, което изпитвате за вашето тяло, Той знае: независимо от това дали у вас има тяло или няма, вие съществувате и ще съществувате и занапред, и Той ще ви поведе по-нататък.
124. Чрез тези ситуации Той ви учи да видите това, чрез което вие сте длъжни да преосмислите нещо, което просто трябва да бъде изгорено у вас, нещо, което е израсло чрезмерно. Вие попадате в ситуация на някаква голяма болка, а болката има способността да очиства онова, което у вас е израсло излишно.
125. Самото наличие на болката, самия шок изчистват това, което у вас е дошло до някаква опасна черта. Ето по такъв начин Той дава възможност все пак нещо да се съхрани и малко по малко да се натрупва.
126. Но тези глупости Той не ги е планирал, те идват естествено и да ги заобикаляш не бива, защото единствено самия човек е длъжен да ги измени, иначе ще бъде невъзможно те да бъдат поправени.
127. И всичките тези войни се наложило да бъдат приемани такива, каквито са, защото това е единствената възможност, която започнала да се проявява и това не бивало да бъде премахвано.
128. Това означавало да се направи нов опит за зараждане в някаква друга цивилизация. Но, ако това го има тук, там ще започне това същото. Няма смисъл от такова прераждане. Има само един път – да се преодолее, да се разбере, да се видоизмени и повече това да не се прави. И останало единствено да бъде наблюдаван ето само този болезнен път.
129. Но Отец наблюдава по друг начин. Той вижда вашия дух и не възприема страданията от този род, на Него не му се отразява вашето страдание.
130. Затова, разбира се, са глупаци тези, които разсъждават така: но как така, Отец не обича, а защо така се получава? Но Отец – това е още по-високо понятие, където не трябва да се гледа така тясно, примитивно, свързвайки го с вашето тяло. Вие сте душа.
131. А тези събития ви позволяват да натрупате нещо в душите или пък да изчистите ненужното, което на всичкото отгоре сами сте натрупали, избирали сте сами всичко това. Значи и сами трябва да излезете от това.
132. Всичките тези моменти са се раждали изключително от самия човек, а Отец ги е обигравал. Има ситуация, вижда се: ето тук ще го вземат в робство, ето тук всичко това ще изрежат, ето това всичко ще изгори. Но какво, щом е така, вече се гледа индивидуално, у кого каква ще бъде в този случай ситуацията, защото един ударят по главата, на друг му откъснат ухото, друг пък в нещо друго попада, този пък потъва.
133. И в зависимост от определени особености, запечатани в душата, съответно вече се раждат тези души, които (конкретно всяка от тях) изпитват това, което именно трябва да изпитат върху себе си, и нещо от малко по малко да преосмислят.
134. Дори в последния момент да изкрещят: “Господи, аз Ти вярвам!”, дори само този скок и той вече запечатва важен момент, който позволява в бъдещо превъплъщение да се придобият много допълнителни неща …”.
135. “Ти каза, че Ти не четеш мисли. Но когато Ти говориш с нас, виждаш ли ти състоянието на нашите души?”
136. “Всичко това е просто чувственото ниво. Чувственото ниво – това са други възприятия.
137. Тоест, когато Аз казвам: “Аз не виждам вашите мисли”, - не трябва да бързате да мислите, че Аз нищо не виждам. Моето виждане е просто от друг характер. Аз чувствам доколко вие сте далече или близко до Мене.
138. И когато Аз се настройвам на вас, просто идвам при вас, сливам се с вас, стават процеси, които Аз в този момент не мога бързо да изразя с думи – не съм се опитвал още да ги изразявам – и на основата на тези процеси на Мене ми е достатъчно да съм с вас и Аз ще говоря това, което вие бихте искали да слушате.
139. Аз не трябва да ви питам, макар че когато ви питам, уточнявам на какво ниво на общуване трябва да добавя нещо. Но Аз вече съм готов да говоря това, което вие имате нужда да чуете, защото вашия вътрешен свят вече излъчва всичко необходимо.”
140. “Когато Ти даваш сан на свещеник, открива ли се някакво допълнително виждане у човека?”
141. “Виждане – не, но се повишава отговорността за извършените дела. Аз затова и назначавам този, който е най-много предразположен за тази работа в определен период от време. И той го прави.
142. Ако Аз видя, че той започва да пада, Аз ще усетя, че той пада, че в дадения случай това действие вече не е за негово благо, то Аз ще премахна това действие. Но ако Аз давам, то за него в дадения момент е най-благоприятно да го направи.
143. А ето по-нататък – как той ще се труди по-нататък. Ако той започне да прилага някакви усилия, които започнат да го изваждат от благоприятното равновесие, Аз обезателно ще почувствам това и тогава Аз ще прекратя това тайнство. Ако той може да работи по-нататък – моля, нека да работи.
144. Тоест у него има вероятност, при която той може да приложи нещо не както трябва. Защото в същото време трябва и да се бори със себе си, тази задача стои еднакво пред всички.”
145. “Ние искаме да определим някаква работа за нашите художници: благоустройството на Дома на Благословението, да нарисуват как ще изглежда улица “Млечният път”. Ние сравнихме два варианта: или да обявим конкурс за тази работа, или Ти сам можеш да кажеш кой от художниците с каква работа е най-добре да се захване, коя работа е най-благоприятна за неговото развитие?”
146. “Можете да дадете възможност на всички да проявят себе си в тази област, после ще погледнем резултатите.
147. Тук има една особеност по линиите, по образите. Във всяка линия, всеки образ имат свои определени вибрационни качества. Ето тези качества Аз мога да определя. Не обезателно колко е красиво или некрасиво. Аз определям по вибрациите.
149. Хайде да се спрем на това, че докосвайки се до тези творби, които Аз ще видя, Аз ще определя какво е най-благоприятно, какво ще действа най-благоприятно на тези, които в бъдеще ще се докосват до тях.
150. Тук не се изискват някакви познания в областта на тази професия - изобразителното изкуство, защото каквато и линия да се рисува, тя носи вибрация.
151. И вие сякаш придавате форма, ясна за съзнанието, че това е грозде, листа, красиво, толкова интересно. Трябва ли така с ръцете да сътворявате? Това изглежда толкова необичайно. Но при все това вие не се замисляте, че цялата тази форма създава вибрационни особености и влияе или приятно, или неприятно.
152. На човек му се сторило приятно, той казва: “Красиво”. На друг не му се сторило това приятно, той казва: “Некрасиво”. И по такива субективни понятия “красиво – некрасиво” те се опитват да създадат някакъв еталон: това е удачно произведение, това не е удачно произведение. По външните форми, които ето така грубо се определят, че ето тук има неудачно изкривяване, ето тук гроздето не е точно както трябва, опитват се да определят качеството на произведението.
153. То не се определя само по това, а като цяло по всички линии, по всички извивки, които вече създават общия вибрационен фон. Този фон или започва благотворно да действа на човека, или не благотворно.”
154. “По такъв ли начин Ти чувстваш и музиката, псалмите?”
155. “Да. Всичко това са вибрации.”
156. “Ще можем ли и ние някога така да усещаме?”
157. “Но вие и сега чувствате така. Вие чувствате кое е приятно, кое е неприятно. И колкото по-чист е вашият вътрешен свят, толкова по-точно и ярко вие лесно ще можете това да определяте.
158. Ако сега на вас ви дадат да слушате музика от света извън общината и сте били един известен период тук, вие ще усетите веднага: ето, вие ще подскочите – чуждо е, не е хубаво.
159. Тоест вие сега се изграждате, вие сега влизате в определена Хармония, където ще можете вече да забелязвате в себе си нещо хубаво само ако действително е по-хармонично, независимо от знанията, просто на чувствено ниво вече ще можете да определяте това.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.6 included.