Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. На шести ноември в Небесната Обител в Дома за Благославяне се състоя среща на Учителя с живеещите в Обителта на зазоряването/разсъмването/. Ето въпросите към Христос:
2. „Защо аз, нямайки природна любов към своя мъж, трябва да се променям, да заставям себе си да проявявам грижа, нежност, да смирявам някои свои реакции? Нали на вълната на природните чувства да се прави това е по-лесно и по-приятно, а защо аз трябва да правя това, ако нямам природно чувство към мъжа си?”
3. „А тези, които въобще нямат природни чувства към никого, те за никой ли също не трябва да се грижат, да се затворят в своята стаичка и да живеят, без да забелязват никого, докато не се влюбят? А като се влюбят – около един и ще обикаля(върти), покрай всички ще минава, ще тъпче (обижда), отблъсква, за да не пречи(се бърка), защото трябва да се погрижи...
4. Ами къде остава тогава дружбата, ами общия идеал за Майката прощаващата, обичащата, грижещата се? Когато майката става истински майка, за нея всички деца стават еднакви.
5. И колкото повече тя разцъфтява като истинска майка, толкова повече се изравняват всички деца в нейните очи. Колкото по-малко тя е майка, толкова повече тя се концентрира върху своите.собствени деца.
6. Аз ви дадох направлението и ви казах за Майката. Нещо дълбинно, особено във всяка жена е необходимо да притегля към това, да прояви тя себе си като майка; то е заложено като информация, заложено е от Битието, от Вечността.
7. Затова от детството малките момиченца вече се стараят да играят ролята на майки, тях ги привлича това, иска им се да бъдат майки. И те не разбират защо, а то(ва) в тях се проявява зовът на Вселената.
8. Вижте, вие сте длъжни да познаете този прекрасен зов. Затова съпругата се отнася към съпруга както жената е необходимо да се отнася към мъжа, и в същото време (се отнася към него) като майка. В някакъв момент тя чувствува, че й се иска да го погали майчински. Това е нормално качество, което трябва да разцъфтява.
9. И затова като жена, майка, в истинския смисъл разцъфтявайки, ти постепенно все повече ще виждаш потребност от грижа за всички, които те заобикалят, където вече тези майчински качества ще ти позволяват много неща да приемаш меко, с усмивка, всички лудории, които наоколо могат да се извършат. Ти снизходително към това ще се отнасяш, позволявайки да се лудува и стопляйки всичко това с топлината на своето сърце.
10. И тук съвсем нямат отношение природните чувства. Има ли природна любов или няма, майчинската особеност не се нуждае от това допълнително определение. Това е всеобхватно понятие.
11. В човешката философия битува понятието „Майка на света”. Аз ще ви кажа: вие няма да сбъркате, ако всяка от вас се устреми да опита да влезе в съответствие с това, което се скрива под тази дума. Във всяка жена, ако тя се устреми, наистина може да се каже, че се крие Майка на света. А каква още майка може да се скрива в същността й, ако не Майка на света? Нима може понятието” майка”в добрия, пълния смисъл да се съпоставя с някакъв друг смисъл?
12. И ето това понятие „Майка на света” е необходимо да съумее, колкото е възможно да вмества в себе си всяка жена и при съприкосновение с нея винаги ще усещаш (мирът)светът, който те обгръща при общуване с жената. Това е като Майката Природа. – голямо, прекрасно, вместващо в себе си толкова разнообразие и еднакво благосклонно отнасящо се към всеки. Ето опитайте (се) да разбирате това.
13. И тук даже няма да се наложи да се добавят думите „приятел”, „приятелка”, защото майката вмества неизбежно тези понятия, във всичките най-прекрасни проявления на тези думи. И се опитайте да го постигнете. Това е най-голямото, което е необходимо обезателно да се познае.
14. Защото ако природната любов предполага жената да стане майка, то постепенно постигайки тези качества, развивайки ги в себе си чрез тези подсказки, истини, които ви се разкриват, вие ще се повдигате към необходимите висоти, стъпвайки върху които човечеството ще започне пълноценно да разцъфтява;
15. Защото всяка такава жена винаги ще може да даде на света дете, способно да носи в себе си света по-нататък, голям и прекрасен. Това ще бъде красиво и здраво дете, способно пълноценно да изпълнява Волята на Бога на Земята, във Вселената, крачейки по звездните пътища(пътеки).
16. Затова, който и да е редом, най- напред е това великото, което е заложено в тебе от Природата и от Бога. Значи трябва и съответно да проявявате себе си, а не да играете на театър с измислени роли.
17. Хората не са знаели истината за своя живот и в древността са си измислили театър, разпределили са си ролите помежду си, на който каквато му се харесва. А после започнали да разпределят ролите, без да питат, на кого какво му харесва; давали ролята и заставяли да я играят, и се разделили помежду си на много-много различни нива, където разбирането много силно се е разделило.
18. И в това голямо- голямо общество вие сте се получили с такова голямо разнообразие от понятия, нива на разбиране, където в тази връзка на вас ви е сложно да съставите единно Семейство, но където, именно отчитайки това положение, е по-лесно да ви държат в качеството на роби, тъй като с такива роли вие сте се разделили помежду си.
19. А върху щита на тъмнината вие прекрасно знаете написания девиз:”Разделяй и владей”. Ето вие и сте се разделили играейки в живота.
20. Трябва да отхвърлите тези роли и да погледнете, а какво е това истински живот без условностите, които е създал човека, измисляйки роли. Защото назовавайки някого някакъв герой, на него му дават предписание с инструкции, по които той трябва да живее и не трябва да излиза от тези инструкции. И така всички един на друг си дават разни предписания, правила за живота, но всички тези правила са далече от истината за живота.
21. Ето така играят те на различни професии, чрез които утешават своя егоизъм и където, през целия си живот прилагат усилия да си изберат по-гръмко название, да си изберат роля, която предоставя възможност да окичат с повече фалшив външен блясък своите костюми. И колкото по-блестящ е костюмът, толкова по-почетна е ролята. Ето така играят, боейки се да изгубят тези костюми.
22. И ето във всички тези предписания, по които живее човекът, няма истински живот, там всичко е далече от живота. Там има нещо интересно, тъй като с помощта на Великия Бог все пак по мъничко се е удавало на човека да намира скъпоценности от Истината, но тези трошици са съвсем малко, основното е всичко това, което не съответства на истинския живот.
23. И сега трябва да се захвърлят тези маски, да престанете да се занимавате с глупости. Трябва да се ориентирате какво е това животът на човека, какви са неговите истински закони, за да започнете истински да живеете, без да се преструвате.
24. Ето тези условносити ние сега ще премахнем, това, което се е измисляло дълго-дълго. Тези инструкции ние ще изменим в истински правила, които вие ще се научите да черпите от своето сърце, защото там е Отец. И няма да се налага много да описвате: поглеждайки в своето сърце, вие вече ще виждате всичко както трябва.
25. Но преди да се вгледате в огледалото на сърцето, сега трябва да премахнете тинята от повърхността но огледалото, която се е натрупала на дебел слой и чието име е егоизъм. Сега ние ще изстържем това, ще го премахнем.
26. Гласът на чувствата засега ви заглушава и вие се обърквате, и много неща е сложно да се обяснят. Гласът на егоизма е много силен, той заглушава здравия разсъдък. Вашите, каквито и да са, но все пак способности да разсъждавате, гласът на егоизма много лесно е способен да заглуши, да ви застави да разсъждавате в съвсем невярно направление и лесно да се обърквате, лесно да блуждаете там, където може да се заблуди само голям, ослепен егоист,
27. Така че вгледайте се сега в новите ориентири. Насочвайки се в нужната посока, вие ще започнете да виждате много неща по нов начин. Дръжте се за своята вяра. Зачертавайки вашите условности, вие можете внезапно да почувствувате, как като че ли губите почва под краката си. Трябва да не се плашите.
28. Аз ще ви дам друга почва (дръжте се). И за да ви науча да правите правилно много неща, ние ще започнем с това да се опитате по друг начин да погледнете на всичко, а после да приложите всичките си сили, за да приведете своя вътрешен свят в съответствие с това, което Аз ще ви освещавам.
29. Защото вашият вътрешния свят в никакъв случай няма да съответства на това, в никакъв случай. А значи вие по мъничко ще се бунтувате отвътре, егоизмът ще опита да се защитава, нали всичко това, което Аз ще предложа, ще го убива. Той ще се бунтува.
30. И естествено, тъй като той владее съзнанието на човека (нали всички образи натрупани от вас, са белязани от егоизма), вие ще опитвате да осмислите (нали това е ваша форма на възприемане на реалността, вие неизбежно ще опитвате да я осмислите), но егоизмът ще ви заставя да осмисляте така, както на него му е удобно, и вие веднага ще създавате лъжливи понятия, веднага, мигновено, и още повече ще започнете да се обърквате в тях.
31. Не е проста работа да победиш себе си. Това ще бъде велик подвиг, когато ще ви се удаде да го направите; това е подвиг от вселенски мащаб. Това не е просто за една минута да се хвърлиш върху амбразурата, под танка, още някъде си, в някаква яма. Това е къде-къде по-сериозен подвиг, той не се прави едноминутно, а (прави се) дълги месеци, години-години постоянно напрежение, постоянна бдителност.
32. И където е много важно да сте приели Ръката на Отец в своята, за да може здраво да се хванете за нея и да направите по-нататък необходимото. Сега Вярата ще решава за вас всичко. Вие ще разберете, напълно ще разберете, какво е това величие и ценност на Вярата, каква е истинската цена на забавянето, вие ще започнете в пълна степен да разбирате всичко.
33. Силата на инерцията ви заставя често да забавяте. Ето сега ще разберете, какво означава да забавяте, защото много неща твърде бързо ще се проявяват във вашия живот. Съвсем мъничко да се забавите - вие ще започнете да избирате най- лошото развитие в своята съдба и веднага ще видите тези плодове.
34. На предишните срещи Аз ви казвах: когато настъпи ключовия момент за решаване на вашето бъдеще, то започва от този момент да се разклонява, където има най-благоприятно развитие и всичко останало е с увеличена степен на неблагоприятност. И ако направите макар и половин крачка по-далече от това разклонение не така, както трябва, вие ще изберете вече поредно развитие във вашата съдба с неблагоприятен характер.
35. В този ключов момент за много неща вие винаги ще знаете как трябва да постъпите, ако се поровите в главата си, ще намерите там подсказки. Но често грешите, защото не покривате тези истини с нужното внимание, не се отнасяте към тях с нужното зачитане, с дължимото почитание, с необходимата бдителност.
36. Вие помните винаги, че настъпването на трудните минути в живота ви – това е работна минута за вас, това е все едно, че сте дошли на работа. Вие имате минута отдих: върнали сте се от работа, научили сте си уроците, отишли сте на кино, купили сте си сладолед, вие си почивате.
37. Ако трябва да отидете на уроци, на работа, вие имате друго състояние, отивате с други усещания там, в сравнение с това, когато се връщате от работа. На работа трябва да се трудите, трябва да приложите някакви максимални усилия. Връщайки се от работа, вие се разпускате, вие чувствате, че трябва да отдъхнете, вие искате да се развлечете.
38. Ето такъв някакъв подобен образ се проявява и в това отношение. Вие имате минути, когато ви е леко когато се усмихвате, вие тържествувате, казвате си един на друг добри думи. В този момент вие обсъждате истини, на такава вълна, достигате до ново разбиране.
39. Но след това обезателно трябва да настъпи момент, когато трябва да приложите тези истини за изменение на себе си. И ето настъпва трудната минута, когато се проявява тази слабост, където трябва да ги приложите и да измените себе си. Нали на вас ви е необходимо да видите, какво трябва да измените в себе си.
40. В добро състояние това вие няма да видите, затова не го ценете особено. Истинското, хубавото, благостното състояние е още напред, то не е това, което сега имате от време на време.
41. Това, което го има от време на време, само възниква при своите условия, които, разбира се са свързани с егоизма. И където без да се задълбочавам в тази тема, Аз само ще кажа: не бързайте сега да се радвате на това. Това е минута за вас, когато вие сте длъжни да отдъхнете, да си поемете дъх, да се съсредоточите.
42. По-нататък трябва отново да се гмуркате – да се гмуркате в тази вода, която не ви се иска да усетите, тя е студена, страх ви е. Но все пак това трябва да се таправи твърдо, съсредоточавайки своята воля, стремеж, старание.
43. И помнете, че когато ви е станало някак си трудно, тежко отвътре, облаци са се появили на небосклона на вашия вътрешен свят, това е много важна минута във вашия живот, настъпила е жизнено важна минута.
44. Защото започва в този момент да се проявява вашата слабост, именно над която трябва да поработите, прилагайки това, което преди това сте осъзнали. Ако вие пропуснете тази минута, в добро състояние вие няма да измените себе си, вие не се изменяте в добро състояние.
45. Когато вие победите окончателно своя егоизъм, ще победите всичко това, което за човека създава мрачни настроения, мрачни образи, постоянно закрива с плътни облаци Бога в неговия живот, когато всичко това вие победите, само тогава ще настъпи истинско хубаво настроение във вас. Ето тогава вие ще бъдете щастливи, ето тогава ще ви бъде много светло в душата, в сърцето, в съзнанието, където навсякъде във вашия вътрешен свят ще свети слънце, там няма да има сянка.
46. Но сега бъдете внимателни към хубавото състояние, не се прилепвайте особено за него. Ако вие особено се привържете за него, на вас ще ви бъде още по-тежко да усещате трудните минути, вие вече със своята лъжлива привързаност ще увеличавате тази трудна минута, ще я правите още по-мрачна за себе си, плашейки се още по-силно от нея.
47. Не се привързвайте към хубавото състояние. Хубаво ви е – прекрасно. Поемете си дъх, говорете повече добри думи, пейте повече псалми за Отец, посветете живота си на Славата на Бога, славете Неговото Име.
48. Но бъдете вътрешно готови, положително готови за възприемане на трудната минута, която обезателно ще настъпи при вас. Тя трябва да настъпи, за да ви покаже, какво за пореден път трябва да разберете и да преодолеете в себе си.
49. С готовност встъпвайте в такъв ден, срещайте го с готовност и бъдете внимателни. Помнете, че именно в този ден ви се появява възможност да измените себе си повече и в по-голяма степен(по-значително), именно само в този ден вие много неща можете да измените. Умейте това да оцените добре.
50. Не трябва в този ден да търсите виновни около себе си, тях – както Аз не един пън вече съм ви казал – въобще никога ги няма, в нищо, никога. И умейте без да губите в мислите и в сърцето си Бога, опитвайки се достойно да направите крачки в тази трудна минута така, както ви е учила Истината, да направите крачки в пълно съответствие с Истината, колкото се може по-пълно това съответствие да направите. Затова бъдете внимателни.
51. В това време вие можете да забележите – не всички, но все пак някои особено могат да се забележат – някоя особеност: колкото по-голяма трудност вие срещате по пътя, толкова по-голяма възможност имате активно да се видоизмените. Или по друг начин ще кажа: колкото по-голяма възможност се появява да се видоизмените, съответно толкова по-трудна задача ще се постави пред вас.
52. А да се изменя още е нужно чувственият свят. Затова задачата се поставя не просто за вашата глава, а да пресметнете, как е правилно, сложили, умножили, разделили, извлекли корен и се успокоили. Задачата ще докосва особено чувствения ви свят.
53. И там, където егоизмът особено се проявява в чувственият свят, тези задачи ще се проявяват с немалки болеви ефекти. Там, където расте буренак, ще бъде достатъчно болно, неуютно.
54. И тези, които са успели да преминат такива, изглеждащи ви, всеобгарящи с пламък минути, отрязъци от пътя, могат да забележат, колко силно се видоизменят те за това време, докато са изпитвали такива сложности и са опитвали да ги решат. Те могат значително да се изменят, както не би им се удало да се изменят за целия си живот, за тези минути, които ще се излеят, може би за седмици, за месеци; те могат да се изменят, вашите братя и вие самите.
55. И даже мога да ви кажа, че когато вие разберете, какво всъщност се скрива в такива трудни минути, възникващи в живота ви, каква е истинската ценност на такава психологическа задача, възникваща в живота ви, сами ще търсите тези трудности.
56. Сега много, изплашени, са опитали да отдръпнат ръцете си и да се спрат за известно време, чувствайки, че тази задача може да донесе отвътре големи психологически напрежения. Вие понякога виждате, как някои, попаднали в условията на такава задача, започват да се мятат, как им е трудно.
57. Да наблюдавате това отстрани на вас ви е сложно, във вас възниква естествен страх. Егоизмът задължително ще роди този страх, за да не ви позволи правилно да се докоснете до тази задача и ще се постарае да избяга от нея, запазвайки в себе си всичко това, което влачите вече хиляди години.
58. Засега това всичко трудно се възприема и вие се спирате за известно време, но това е засега, защото все повече ще се проявяват тези от вас събратя, сестри, които все пак ще съумеят да направят достойна крачка съгласно Истината.
59. И вие виждайки какво започва да става с тях, какви плодове ще оберат( се пожънат от) техните ръце, силно ще поискате това да се случи и с вас и колкото се може по-бързо.
60. Но, разбира се една и съща задача няма да се постави на всички, на всички вас могат да бъдат дадени различни задачи и естествено ще се дадат различни задачи. Но умейте достойно да цените всичко, което ви се дава, не бързайте да отдръпнете ръката. Всички тези задачи ще покажат това, което е много важно вие да разберете.
61. Главното е – търпеливо да вървите по-нататък, без да се спирате, в никакъв случай да не побягвате назад. Търпеливо да вървите по-нататък, опирайки се на своята вяра, колкото може по-пълно да се сливате с Този, Който ви води.
62. Сливайте се с Неговия Свят. Неговия сват и Неговата сила са призвани да не се загубите. Само не забравяйте за това, старайте се със всичкото си сърце да постигате това единство, колкото се може по-дълбоко го постигайте в сливане вечно.
63. И помнете в съответствие с това, че колкото повече ви се удава със сърцето си да се слеете с Моето сърце, толкова по-голяма отговорност ляга на вашите плещи. Вие трябва да изпълните много повече, от тези, които не са постигнали такова сливане.
64. Толкова по-чисти трябва да бъдат вашите стъпки, толкова по-бдителни трябва да бъдете към това, което ви се налага да предприемате въобще в живота, където всяка мисъл, всяко ваше дихание, биене на сърцето трябва постоянно да се привежда в съответствие с Истината.
65. Вашата любов към Истината – това е особена задача, която е длъжна да ви научи на чистота в любовта, за да съумеете да разберете, да познаете величието и чистотата на такава особена любов.
66. Бъдете внимателни към своя живот и постигайте тези многочислени, многоцветни понятия, които се поместват в думата „любов”. Ние тях ще ги докосваме от всички страни. Учете се да ги изпълнявате и не губете време, колкото се може по-активно и по-пълно се старайте това всичко да проявите.
67. Не забравяйте простото: от начало вие ще достигате до необходимото на ниво съзнание, вие това ще споделяте, но помнете, че вие още не съответствате на това, което е възникнало в съзнанието ви. Това е преддверие, вие нещо сте разбрали, по-нататък сте длъжни да го направите.
68. Ако отложите за после, вие ще загубите много, вие твърде много ще загубите. Този миг, когато при вас идва разбирането, това е мигът, в който вече се поставя нова отговорност и в съответствие с това се изменя съдбата ви.
69. На вас се възлага още по-голяма отговорност, и вие сте длъжни това да изпълните, длъжни сте да направите своята крачка в съответствие с това, което сте разбрали, до което сте съзрели по-натанък. И това не трябва да се отлага и да не се прави това.
70. Затова бъдете бдителни. Щом като почувствате, че истината, изречена за вас, ви е понятна, или вие самостоятелно обсъждайки нещо, сте дошли към някакво още по-интересно разбиране, това особено ще откликне отвътре, това вътре ще бъде отбелязано.
71. Това означава, че вие сте се включили в закони от по-висок порядък и вие от този момент носите още по-висока отговорност, и съответно Светът на Битието ще изисква от вас.
72. Тези ключенца с превключване от малка отговорност към голяма отговорност се намират в съзнанието ви. И там, където трябва да се снеме отговорността от вас, вашето съзнание се отключва: вие можете да правите глупости, но вие вече няма да носите такава отговорност.
73. Затова в зависимост от нивото на вашето разбиране на законите на живота, които протичат в това Мироздание, това съответно ви включва в особени закономерности, позволяващи ви все повече и повече да играете важна роля в развитието на Битието.
74. Но тези истини вие, разбира се, добре си изяснете и даже вече успявате да на това да обърнете внимание, когато виждате, че за едни и същи действия вие всички носите различна отговорност.
75. А тази отговорност е заключена във вашето съзнание. И затова, призовавайки ви, Аз активно изменям вашето съзнание, привеждайки го на по-високо ниво. И всичко това, което вие приемате и отбелязвате отвътре като истина, то мигновено ви извежда на много по-високи рубежи(граници). И съответно, разбира се, изискването към вас става друго.
76. Не забравяйте за тази голяма-голяма отговорност и се учете самоотвержено да изпълнявате откритата за вас Истина, където главната основа, за която Аз постоянно ще ви повтарям, се скрива зад думата „любов”.
77. И ние подробно ще разглеждаме различни обстоятелства от по-конкретен характер, където за много неща Аз ви давам преки подсказки, как трябва да се направи. Така че учете се това да правите. 78. За любовта ние сме започнали да говорим вече отдавна. За прекрасната любов, които вие сте длъжни да опитате да проявявате в отношенията си към близките си. Затова който и да е редом, отдайте му своето сърце така, както в дадения момент вие можете, и не изисквайте от него нищо.
79. Защо вас до сега ви вълнува, как към вас се отнасят, и защо така малка ви вълнува истината, а как се отнасяте вие? Защо толкова забележки по отношение към това, как се държат вашите ближни, и така малко обръщате внимание на това, а как се държите вие самите?Вие забелязвате много грешки в постъпките на вашите ближни, но толкова малко внимание обръщате на собствените си грешки.
80. Разбира се, важно е да си подсказвате един на друг, какво сте видели в качеството на грешки, защото мъдрият ви събрат винаги с радост ще се възползва от подсказката ви, - този, който е по слаб, ще страни от вашите подсказки.
81. Важно е, разбира се, да се подсказва, но още по-важно е да умеете да забележите грешката в своите собствени действия, критически да я оцените и да съумеете правилно да я решите.
82. Е, разбира се в тази връзка много важно е да умеете да изслушвате ближните, когато те ви дават подсказки. Където често вие само бързате да се защитавате, оправдавайки се, вие бързате бързо да вмъкнете дума в своя защита, тогава, когато това усилие само по себе си е голяма грешка. Не бързайте да се защитавате.
83. Бъдете внимателни към всичко, което се случва редом с вас, нали във всяко явление вие сте длъжни да видите условния” учител”, който не наставлява, но където в това явление се проявяват обстоятелства, много важни именно за вашето разбиране. Нали вие винаги срещате това, което не ви достига, вие сами притегляте тези обстоятелства към себе си.
84. И в зависимост от това как вие ще изменяте вътрешния си свят, вие веднага активно, ярко ще видите, как се изменят обстоятелствата около вас, тъй като веднага ще започнете да притегляте по-иначе тази реалност към себе си, вие другояче ще я построявате около себе си в съответствие с това, което става вътре във вас. Затова бъдете също бдителни по отношение на този въпрос.
85. Всичко, до което се докосвате, вие сте притеглили сами към себе си, и за вас е важно да разберете това, важно е да го постигнете, да разгледате в себе си тези грешки, които вие се опитвате да видите в другите. Вие много често се отнасяте един към друг, сякаш се приближавате към огледало, и се натъквате на тези грешки, които сте склонни сами да вършите или вече вършите.
86. Умейте правилно да се огледате в огледалото. Ще бъде много неразумно да се види такава картина, и започва да ругае изображението. Е не се уподобявайте на това. А то, когато ние рисуваме такъв образ вие можете да се усмихнете.
87. Ами че в живота става почти съвсем същото, и вие не се усмихвате, вие много дружно ругаете своето изображение, яростно опитвайки се да намерите различни доводи, колкото се може повече да подчертаете множеството недостатъци в своето собствено изображение. Бъдете мъдри и внимателно се вглеждайте във всичко наоколо”.
88. „В града изпратиха зеленчуци и вие с приятелите се спуснахме за тях. И при поставянето им в раниците някои момчета да чистят и да ядат от тях. В мен също възникна желание да изям морков, но аз имам такова разбиране, че нямам право да направя това, защото морковите постъпват за обща храна и по- нататък в складовата база(житарницата) става разпределението й по семействата.
89. Ситуации от подобен род ставаха и по-рано, аз споделях с момчетата своето разбиране, и ми беше дадено подсказване да се отнасям към тона по-просто. Може би аз действително прекалено мъдрувам и как в този случай би постъпил вярващият човек?” – продължиха въпросите към Учителя.
90. Постъпи както чувстваш. В този случай не трябва да се осветява това Ти можеш да запиташ отново, да споделиш, но по-нататък постъпвай така, както чувстваш, не лъжи сърцето си. Нали всеки от вас е длъжен да се научи да отговаря за своята собствена стъпка, вие не трябва да бъдете тези, които леко се поддават на действието на болшинството.
91. Още повече че във вас става странно проявление в това отношение: когато болшинството трябва да се устреми да отиде да свърши голяма, трудна работа, има по-малко желание да се присъедините към него; когато болшинството отива на отдих и е готово да създаде много развлечения, се присъединяват повече желаещи.
92. Но преди всичко се учете да отговаряте за своята собствена крачка, защото всички вие имате различно разбиране за Истината, живота, в който се намирате. В съответствие със своето разбиране вие носите различна отговорност (това, за което сега ви говорих), и естествено, от всеки от вас ще се изисква в зависимост от това, какво разбирате и какво правите в зависимост от своето разбиране.
93. Даденият въпрос не се нуждае от това Аз да дам оценка за действията на всички. Ти попита за себе си и Аз ти казвам: можеш да правиш така, както чувстваш. И не лъжи себе си. Чувстваш, че не трябва, не си длъжен – дръж на това, не го доказвай на никого. В това се формира твоят свят, отговаряй за това формиране”.
94. „Учителю, човек изпитва към мен възвишени чувства. Когато в мен възниква от чувство на благодарност да го покажа чрез дружески проявления – да го подържа за ръцете, да го погладя по главата, - вътре възниква въпрос, скромно ли е за една девойка така да проявява своите чувства. И след това идва реакцията, че навярно е по-добре следващият път да се сдържа, отколкото така да проявявам себе си.
95. Да подържите ръката, да погалите по главата е възможно. Та вие сте братя, родни и добри, затова, разбира се можете да се докоснете един друг. И да погалите по главата ближния – това е напълно уместно действие, ако някой е почувствал такава потребност.
96. Не просто правилото, всички да ходят сега и да галят по главата, защото вече е постъпила инструкция. Не. Ако такава ярка потребност вътре се е почувствала, това е възможно, разбира се.
97. И в зависимост от това ,как вие ще разцъфтявате, това във вас ще се получава интересно, красиво, особено, защото вътрешния свят засега се опитва да се разкрие.
98. Нали ние докоснахме закони, които започват да ви освобождават от заключения. Вашият вътрешен свят, вашето сърце извеждат от тъмницата, и то започва да се устремява хаотично, безпорядъчно, проявявайки своята любов, нещо ярко, интересно.
99. И тук вие се сблъскали с това, което даже не знаете как е правилно. Има някакви общоприети норми, но някак си не всичко е така, вие чувствате това.
100. А сега ние малко по малко започваме да привеждаме всичко в порядък, засягайки едно или друго. И разбира се, нужно ще е още много неща да се пипнат. Това ще позволи правилно да се погледне в тази област, сблъсквайки се с които много от вас, разбира се, ходят с големи въпроси, не знаейки как е правилно, може ли така да се постъпва, или не може.
101. В крайна сметка няма да се наложат такива подсказки, вие във всичко ще се доверявате на своето сърце, вие ще чувствате много хубаво границите във вашите взаимоотношения, на някакви си усилия, ве това много хубаво ще чувствате.
102. Е, докато трае този период ние нещичко можем да засегнем, леко да обозначим тези граници. Но по-нататък бъдете внимателни, не губете Бога преди всичко в своето сърце. И вслушвайки се във себе си, разбира се вие можете да усещате необходимите граници. Бъдете внимателни, пазете своята чистота, красивата чистота.
103. Още повече, устремявайки се повече да опознаете преди всичко дружбата, в това вече много неща се разрешават. А дружбата няма да се удаде да постигнете за един момент, някак си на минутата, изисква се по-дълъг период на общуване. Така и не трябва особено да се бърза, ето постигайте дружбата преди всичко.
104. Това вече ще донесе важни богатства, които в бъдеще могат да станат основа, на която разцъфтяват допълнителни някакви цветя. Но това ще бъде добра основа, и тези цветя ако разцъфтят, никога няма болезнено да вехнат, това вече няма да бъде.
105. Ето затова постигайте преди всичко дружбата. А всичко, което могат да направят приятелите, това всичко е възможно; приятелите обичащите, хубавите, добрите. Това вече можете да си представите и почувствате в себе си.
106. „Нормално ли е възприятието на жената, когато тя вижда любимия човек по-високо от другите мъже, или това е отново израстък на чрезмерно разрасналия се егоизъм?Пояснение: вижда го духовно по-високо, вижда го по-възпитан, вижда в него по-голям майстор с ръцете си, в сравнение с останалите мъже;вижда го по-способен правилно да вижда Истината отколкото другите мъже”.
107. „Да виждаш особен любимия си, разбира се, това е нормално. Но да виждаш по такъв начин както тук е дадено в пояснението, това е ненормално, защото такъв любим мъж вие леко ще унижите(изпуснете) с такова отношение.
108. Докато той сам не е станал победител над своя егоизъм, попадайки в средата на вашите хвалебствени вътрешни изразявания(словоизлияния), неговия егоизъм бурно може да разцъфти, много бързо.
109. Бъдете внимателни, не бързайте така да възнасяте ближните. Приятелят – това не е този, който постоянно хвали и възнася, защото в този случай вие повече ще приличате не на приятел, а на враг.
110. Но Истината ви разказва за вашите собствени грешки, Тя често ви показва какво не ви достига. И това именно егоизмът не приветства, това на вас ви е добре известно.
111. На вас, разбира се ви е приятно да слушате, когато говорят за достиженията ви, и как се напрягате, когато някой говори за грешките ви. Вече по едно от тези прости ваши вътрешни проявления можете да видите някоя полезна особеност. Умейте от това да направите достоен извод.
112. Особен може жената да види любимия си, защото, влюбвайки се в него, тя вече то е отделила от общото множество и такова особено отношение, разбира се, е естествено. Но не трябва мъжете да се възнасят по-високо от техните събратя.
113. Всеки ваш опит да го въздигнете(възнесете) по-високо от останалите мъже това ще бъде усилие не на приятел, това ще бъде усилие на враг. Не трябва така да се обича, вашата любов в този случай става опасна за този човек.
114. Хубаво, ако в него има добра основа(център) отвътре, неговата непоколебима вяра, да се държи здраво за ръката на Истината. Тогава вашето проявление за него няма да изиграе някаква трагическа роля, той още повече възпитава себе си в общуване с вас.
115. Но нали вие искате да му бъдете истински приятел, а не спомагателен материал, благодарение на който той възпитава своя дух. Затова дружбата се основава на различен подход към този, с който вие се докосвате в общуването си. Това не е постоянен стремеж да се възхвалява ближния.
116. Да, и още повече, вярващият винаги ще се чувства твърде неуверено и много неуютно, когато ще слуша такива хвалебствени речи по свой адрес”.
117. „Учителю, сега няколко жени са се признали в любов към мен. Дойде такъв голям природен поток, аз се убърках и не зная, как вярващият да постъпи в това отношение...”
118. „Разбира се, вие сега всички се проявявате безпорядъчно, правейки понякога това, което не трябва да правите, и често правейки това, което трябва да направите. Вие все повече ще достигате до правилното разбиране, и такъв въпрос няма да възниква.
119. Разбира се, това е необичайно обстоятелство, когато открито могат да се признават в любов много жени. За мъжете това не е проста задача и действително, на първо време ще възниква въпроса: какво да се прави? Нали този, който се е признал в любов, той вече някак си е подтикнал към някакви действия, които трябва по-нататък да се предприемат. А какви именно?
120. Аз леко ще ви подскажа, че за възникналата отвътре любов не е нужно обезателно веднага да оповестявате на обкръжаващите ви и особено на този, към когото е възникнала любовта. Аз ви казах, че не трябва да се боите
121. Тук могат много различни нюанси могат да се включат в такива чувствени проявления, където с някакви строги правила не може да се уговорят. И разбира се, трябва да се научите много да чувствате в зависимост от развитието на обстоятелствата, в които някой се намира, или попада в тях. Трябва мъдро да се оценяват различните обстоятелства.
122. Но в дадения случай за мъжете Аз мога само да дам подсказка, че той може да приеме за сведение такова положение на нещата, а по-нататък, в зависимост отново от развитието на различните обстоятелства, вече трябва допълнително да осмисля тази или онази постъпка.
123. Където ако действително възниква въпрос, кога мъжът не знае, а правилно ли е да постъпи така, няма ли това да противоречи на Истината, вие можете да ме попитате отново и ние ще започнем да уточняваме.
124. Но такова положение на работата въобще не задължава мъжът да състави семейство с всички жени, признали се в любов.
125. Той е длъжен да се учи да бъде мъдър и да разбира, че сърцето, попаднало във вълните от такъв особен характер и движещо се на гребена на такива прекрасни чувства, се открива по особен начин, и по правило става много уязвимо. А това означава, че постъпките на мъжа трябва да бъдат особено достойни, където неговата бдителност трябва да бъде на висота”.
126. „Ако от проява на нежност към мен – да кажем, ме прегръща, целува, а аз я спра рязко, то това ще бъде ли грубост, или това е напълно допустимо за вярващият мъж?”
127. „А ако не е рязко? Тоест тук има два варианта. Ти изрече единия и веднага разбираш, че е възможно това да бъде рязко, тогава остава другия. Ако той носи още проблеми, тогава Аз съм готов още по-подробно да погледам.
128. Но, разбира се жените също не трябва да забравят за своята скромност. Така, разбира се може мъжът може да бъде зашеметен.
129. Колкото по-тънък е неговия вътрешен свят, колкото повече той ще разцъфтява, толкова повече той ще бъде достъпен. Него леко може да вземете със щурм, защото той е такъв мек, той така меко се опитва до ви спре(задържи за известно време) и възниква усещане, че може би, съвсем малко повече да приложите усилия и край , той вече се е предал.
130. А той в объркването си, не знае, той не умее да прояви грубост, той не може рязко да го направи. И разбира се, в този случай той може да попадне в много своеобразни условия, непрости, ще преживява силно.
131. Аз много силно искам жените да не уронват себе си така. Не трябва тока, бъдете по-скромни. Вие сте красиво цвете, което по особен начин цъфти на Земята и не трябва да бъдете роби на страстта, възникваща отвътре.
132. Страстта – това е нещо приличащо на силен вятър, чупещ цветчето, хвърлящ го в една или друга страна. Цветчето не трябва да бъде счупено, то трябва да бъде на своето място и да разцъфтява, както му се полага да цъфти.
133. Природата в жената се проявява по-пълно и особено нейната красота е длъжна да разцъфтява, но ето този ветрец не трябва да позволявате да изпускате от себе си, иначе той ще ви счупи и ще летите тогава от едно място на друго, загубвайки при това, естествено, своята истинска красота и обаяние.
134. Учете се да обичате. Учете се да обичате красиво, особено, възвишено. Към това е сложно да се добавят по-конкретни подсказки в дадения случай, но ще бъде достатъчно, че вътре в себе си жената ще помни за това. И тогава тя ще се стреми да разцъфтява в нужната страна, това ще й позволява да удържа своите действия в нужните граници(предели).
135. Но отново засега не е просто докрай да се разбере, тъй като във вас има твърде голям страх, свързан с егоистическото ви отношение към окръжаващата реалност и към тези отношения, които се изграждат именно между мъжете и жените, които са се формирали за дълги години на тази Земя.
136. Там има твърде много лъжливи условности, създаващи неправилно отношение към взаимоотношенията и съответно това ражда съответно много утежняващи обвтоятелства, възникващи във вашата психика.
137. Но това именно ние лека полека ще поправяме, прибирайки излишното, прибавяйки недостигащото, позволявайки достойно на всичко това да разцъфти.
138. Затова, разбира се, в тази област не се иска само да се общува с общи с помощта на общи фрази, където е много важно да се докосвате към по-конкретни проявления, прости и ясни, които можете да вземете в качеството на примери и по-подробно да разгледате: възможно ли е или невъзможно, допустимо ли е или недопустимо.
139. И чрез тези картини картината може да възникне най-точна и правилна във вашето съзнание, нея вече можете да я постигате по-просто. Затова е желателно, по-точно да се докосвате с въпроси до дадената тема”.
140. „Как да реша проблема със защитеността от тънкото подсъзнателно давление от страна на жените, ако още няма ангел пазител – любим?”
141. „Това не трябва да плаши мъжа. Именно мъжът, разцъфтяващ на пътя на Вярата, това никак не може да го уплаши, не може да му навреди. А ако все пак това вреди, мога да кажа само едно: мъжът трябва да укрепва своята вяра, да постига духът на Истината, която се е разгърнала пред него. И съответно въпросът ще отпадне.
142. Но в същото време при нас и мъжете имат не по-малко подобни мисли по отношение на жените. Само че в дадения случай мъжът е задал първи въпроса, макар че трябваше да го зададе жена, именно много мъже при нас много силно зависят от собствените чувствени проявления и техните желания в областта на инстинкта са достатъчно силни, те също лесно може да се усещат на разстояние.
143. И жената може да почувства това, попадайки в неудобна ситуация, тя се чувства неуютно и не знае как да се държи.
144. Ако има накова изобилие от различен род слабости, няма нужда да се ориентирате по тях. Нали вие всички се ориентирате към страната на Истината, независимо как се проявява тази или онази слабост, усложняваща условията редом с вас. Защо обръщате толкова внимание на това?
145. Вас ви води Истината, та обърнете цялото си внимание и цялото си сърце в това направление; хванете се по-крепко за Нея, слейте се по-пълно, съединете още повече своето сърце с Този, Който ви води. Ето този единствен ориентир във вашия живот трябва да съществува, и всичко останало умейте да разглеждате през този ориентир(него).
146. Разрешавайте да се проявяват слабостите в ближните, допускайте, че те ще ги проявяват там, където те засега другояче не могат. Не изисквайте, внезапно те да направят така, както ви се иска и тогава вие няма за много неща да се мъчите. Разрешете им да правят това, което за сега те не са в състояние да правят по друг начин.
147. А тъй като вие не знаете какво именно те са в състояние да правят, по-често им разрешавайте да правят всичко, което те правят. А от себе си изисквайте постоянно. Ето за този ориентир не забравяйте.
148. Затова ако се удаде някъде някому да подскажете, нека подсказката ви да не бъде изискване, а като меко, добро предложение да погледнете на нещо. Ако ближния не възприема, не му натрапвайте (не се налагайте), той не е готов да носи тази отговорност.
149. Продължавайте да се вглеждате към това, което вие правите сами, какво вашите собствени ръце правят в дадения момент, достойно ли реализират това благо, което е заключено в сърцето ви по Волята на Бога. Ето това критически оценявайте преди всичко.
150. Не губете време. Вие не знаете на всеки от вас какво време е отпуснато, в зависимост от вашите възможности; вие не знаете собствените си възможности и собствените си способности. Всичко това се пази от вас в тайна, за да не подхождате рационално към живота, а особено, както е присъщо на човека да подхожда.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    
151. Затова и се скрива това в тайна от вас, за да прилагате всяка крачка всичките си усилия, само в този случай разцъфтява вашият дух пълноценно.
152. А рационално се развива само разумът, но не и душата. Затова за душата е важна една особеност, когато вие постоянно се стараете да приложите всичките си сили. А за това не е важно колко крачки напред ви отделят от следващият поврат, какво е разстоянието до следващия връх. Не това трябва да ви безпокои. Вие трябва да се безпокоите, колко сили днес сте приложили, колко сте се постарали днес достойно да направите крачки, както очаква от вас Отец.
153. Истините, нужни ви като ориентир, са дадени. Вие сте длъжни да се вгледате в тях и да опитате в съответствие с тях да направите необходимата стъпка.
154. Помнете: бъдещето по Пътя на Духа не може да се разгледа, това вие строите днешния ден. Бъдещето е лесно да се разгледа, когато следвате пътя на егоизма, това, което е заключено във вас от Природата. Ето това Бъдеще е лесно да се преглежда, такива закономерности са добре известни, лесно е да ги разчитате и да преглеждате вероятното бъдеще.
155. По Пътя на Духа не може да се прегледа бъдещето, това не може да се пресметне. Затова, когато вие вървите по своето предишно русло, е лесно за хиляда години да се видят вероятните ваши събития.
156. Сега Аз започвам да ви извеждам на Път, където ако ви позволят да погледнете следващата си стъпка – там няма нищо, вие ще строите това в зависимост от днешните усилия.
157. Затова вие течете по приказна река, приказна, чудесна, в удивителния ковчег, където пред вас се разгръща картината на днешния ден, вие виждате чудесни храсти, дървета, цветя, виждате завой, и трепетно замирате: какво ще ви донесе следващия завой? Вие можете да достроявате с фантазията си какво може да ви очаква.
158. Ако на вас ви позволят веднага да погледнете напред зад този завой – там няма нищо. Но щом завиете реално, вие ще видите новата картина на разгърналите се там обстоятелства, вие ще видите нови цветя, ще видите нови чудесни растения, животни, нови ландшафти(ланшафти), гори.
159. Но вие ще строите с днешните усилия. И колкото по истинско бъде това усилие, толкова по-прекрасна ще бъде тази приказка, очакваща ви зад завоя. Колкото по-активно изменяте това, толкова по-бързо и по-ярко ще се разгръщат картините на вашето бъдеще, където ще встъпите.
160. Вие строите за себе си този свят, и когато достойно го построите, това ще бъде светът на Истината. Той естествено не е известен никому и да погледнете там няма да можете.
161. Започнете сега да го строите, новият свят, никому не известен. Такава е вашата особена съдба. Затова всичко ваше прекрасно е във вашите ръце. Достойно оценете тези ръце и изявете Божието чрез тях навън, това и ще бъде вашия дом.
162. А докато вие не изявявате Божието чрез ръцете си, вие ще строите клетки, и ще се мятате в тези клетки, като в голям зоопарк. Гледаш, как се мятате, скърбите, плачете, гняв изригвате... Какво може да се каже? Зоопаркът си е зоопарк.
163. Постройте нормален дом, постройте нормален Храм, където ще обитава Божия Дух, който е заключен във вас с чудесни, удивителни, многочислени искри. Хайде да се потрудим и да сътворим предопределеното. Затова засучете ръкави, хайде да се потрудим.
164. Стига един друг сте се сочили с пръсти и сте изказвали своите претенции, хайде да изпълняваме чудесното и прекрасното. И ето за това ние ще продължим да говорим, защото тук много неща трябва да се разпределят, да се извършат много конкретни, точни усилия”.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.66 included.