Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. Шестнадесети ноември. Небесна Обител. Ателието на Учителя. В този ден Виссарион отговаряше на въпросите на Юрий Хабаровски — майстор печкар, живеещ сега в Жаровск с жена си Татяна и четирите си деца.
2. “И така, Юра... Ти задаваш въпросите: “Вървял ли съм според вярата?.. Вървя ли според вярата?.. Изоставам, но имам стремеж да я постигам”.
3. “Ако имаш стремеж да вървиш, то всичко е нормално. Всъщност тук всичко се определя от наличието на този стремеж. Ако ти се стремиш да вървиш, то всичко е наред.
4. Не трябва да гледаш как изоставаш именно ти, защото ти не можеш да знаеш как изоставаш. Ти разполагаш само с относителни сравнения: относно един човек, относно друг човек. Но всъщност самият ти не можеш да знаеш какво е качеството на твоето изоставане: то качество на лентяй ли е или качество на труженик.
5. То ест както труженикът ще вижда, че изостава, така и лентяят може да вижда, че изостава. Но качеството на този стремеж е различно. Затова ако в себе си ти действително искрено оценяваш, че се стараеш, живота си посвещаваш на това, значи всичко върви нормално.
6. По-нататък просто трябва да анализираш всичко това, за да можеш, навреме забелязвайки грешката, да се постараеш да я разбереш правилно, за да я преодолееш без да се смущаваш, че не ти се удава да я преодолееш веднага.
7. Има грешки, които ти се удава да преодолееш веднага, но са много и тези, които няма да ти се удаде да преодолееш веднага, защото сега ние засягаме истини с такова качество, което променя съществото на човека. А това няма да стане за един ден. Ще ти се удаде да го постигнеш за години. Затова предстои много голяма работа и най-главното е — да не се отклониш.
8. Именно сега чрез външни действия човекът най-силно бива насочван към стъпалото на смирението, от което ще започне неговото изкачване. И затова някой от вас е чул подсказката преди и се опитва да анализира и да направи тази крачка, а друг нищо не е разбрал от нея и тогава чрез външни действия ще го доведат до това стъпало.
9. И така, приближавайки се към това стъпало, трябва да помниш: това стъпало ще бъде охранявано от песовете на страха и отчаянието, от които преди всичко се бои човек и веднага иска да се отдръпне.
10. А ако той се отвърне от това стъпало на смирението, отново трябва да доказва собствената си значимост, че поне нещо умее, че поне нещо представлява. И отново започват да се проявяват ненормалните страни в неговите жизнени прояви, които отново ще го карат да пада, да залита от умора, ще му носят неприятности, докато той не се върне до това стъпало и не разбере, че тук трябва да стъпи, приемайки това благосклонно.
11. А когато ти се настроиш да приемеш това стъпало благосклонно, песовете ще се разтворят и ще изчезнат. Стъпалото ще се окаже свободно.
12. То ест ще се създава илюзията, че стъпалото се охранява от песове, но всъщност тях ги няма. Човекът сам, чрез своето отношение, създава тези песове и започва да се бои от техните изкривени от злобата муцуни и да се отдръпва.
13. Най-важното е — да се настроиш благосклонно, осъзнавайки своето неумение, своята неспособност засега, своята незначителност. Трябва скромно да започнеш да се приемаш такъв, какъвто си.
14. Ако две думи не можеш да свържеш — е, добре, какво пък, каквото е, това е. Това не трябва да те смущава, това е просто нещото, с което ще започнеш сега. Бог ти е доверил да започнеш именно от това място. И ти си готов да започнеш.
15. Може би още десет години ти няма да умееш да разговаряш човешки, но нищо: ще се опитваш да мислиш човешки, да движиш ръцете си човешки. И започваш точно с това.
16. Не трябва да се сравняваш с никого. Защото опитът за сравнение с някого вече е съревнование. Само в съревнованието се сравнява, за да се определи не си ли изостанал или с колко си изпреварил другите.
17. Но това няма смисъл да се знае. За някаква къса дистанция може да се сравнява така: не си ли изостанал, ще успееш ли да стигнеш навреме…”
18. “Но околните ми подсказват, че изоставам”.
19. “Те не могат да знаят изоставаш ли или не. Такава подсказка е нужна сама по себе си, за да не губиш бдителност, да се стараеш постоянно.
20. Нека по-често да ти подсказват, но всъщност те няма да знаят дали си изостанал. У тях възниква относително съпоставяне, струва им се, че е така, но това е условно. Но нека да те подтикват.
21. То ест ако някой те подбутва — това винаги е положително. Не трябва да му се сърдиш. Защото действително трябва постоянно да се полагат усилия.
22. Но трябва да бъдеш внимателен тогава, когато някой започва “да те гали” с думите: “Отлично. Всичко ти върви. Виж колко далеч си отишъл вече. Виж колко добре говориш”. Ако някой започне да те “приспива”, той е твой враг.
23. Когато се изказва такава похвала, трябва да бъдеш много внимателен, защото тя може да те приспи, незабележимо ще започнеш да понижаваш силите си и по този начин всъщност започваш да спираш, да изоставаш.
24. Но ако те подбутват, учи се да уважаваш това, този момент е много нужен, още повече в този период от живота, когато егоизмът само гледа да те спре. Трябва да те гонят, гонят, гонят, за да преодолееш взаимовръзката си с егоизма, който те привързва към ненормални явления…
25. Бъди внимателен със смирението. Именно в това отношение сега мнозина ще падат и именно от това се боят те и се опитват да го избегнат.
26. Ти споменаваш за затруднения при общуването си с близките: че когато от хората изхожда изискване към теб, ти преставаш да разсъждаваш.
27. Това всъщност е проява на егоизма и именно той те сковава. Тук трябва да се научиш да уважаваш тези изисквания.
28. То ест ти си длъжен да им позволиш да изискват от теб, вътре в себе си да им позволиш. Кажи: “Аз искам да изискват от мен. Щом намират за нужно да изискват, нека изискват. Те са длъжни да ме подтикнат, длъжни са да ме разбудят, ако дремя. Нека изискват, за да мога да видя какво трябва да оценя по-добре в себе си”.
29. Тоест тръгни към това благосклонно. Прави това усилие, постоянно го прави. Не се смущавай, ако не се получи веднага — постоянно се старай да им позволяваш да вършат това.
30. Позволявайки им това, всъщност ти вече започваш да ги приемаш такива, каквито са. Това е важен момент.
31. Защото това, което ти правиш за близките си, те като резултат ще започнат да правят за теб. Ако ти се учиш да ги приемаш такива, каквито са, те ще се учат да приемат и теб такъв, какъвто си.
32. А иначе всички правят обратното. Всички чакат тях да ги приемат такива, каквито са, а те самите никого не приемат такъв, какъвто е.
33. Така всички и чакат. Сблъскват се един с друг и негодуват: “Но защо той не ме разбира, нали исках да се получи добре”. И човек през цялото време се опитва да доказва себе си, за да го разберат.
34. А да го разберат могат само тагова, когато го приемат такъв, какъвто е. Просто е невъзможно да разберете човека, защото всички вие виждате в другите собственото си разбиране, но не и това, което се намира в тях.
35. То ест човекът всъщност не вижда какви явления стават около него. Той вижда собственото си разбиране за тези явления, а то при всички е различно. И се получава, че ако по този начин гледате един на друг, то не е възможно да се разберете един друг напълно.
36. Затова тук е по-добре да имаш правилен оттенък — да приемеш човека такъв, какъвто е. И ти вече се отнасяш към него с разбиране: нека постъпи така, щом така му харесва. А ти ще си готов да подложиш рамо там, където виждаш, че на човека не му достигат сили.
37. В този момент ти няма да му казваш: “Но защо не го направи. Длъжен беше да го направиш”, — а ти вече разбираш, че той може да не успее и веднага ще подложиш рамо.
38. Тоест неговото неумение е ръководство за действие за теб, за да му предложиш рамото си, а не да предявяваш претенции: ти защо не го довърши”.
39. “Понякога жена ми има недоверие към мен като към вярващ...”
40. “Недоверие като към вярващ… В този случай лесно е да се направи опит да се идеализира ближния. А това в същност е спънка за него.
41. Всички знаят сега истини и започват неволно да ги изискват един от друг тези истини. На човек ще му се струва, че сякаш е ясно, на него ще му се струва, че всичко сякаш е ясно, на него му се струва, че той сам навярно прави именно това, а другият сякаш не прави. И на него му се иска предизвикателно да дръпне, да подтикне ближния. И той нервничи ако не му се удаде. Но това е неправилно отношение.
42. Отново умението да даде на другия да прояви себе си както той може. Това значи да го приемете такъв какъвто е той. Това значи да му разрешите да постигне тази страна на Истината така както именно за него е благоприятно да Я постига.
43. Защото той Я постига от някаква друга страна. И на него трябва да му се даде време. Но някой от по-леката страна постига, да допуснем, че опитът на неговия живот вече му е помогнал по-сложните страни да постигне преди, а другата сложна страна сега предстои да постигне.
44. Затова някой бързо се стреми да върви, а някой се е позабавил, това е нормален етап. Тук няма кратки дистанции, че да се съревновавате кой е по-бърз. Тук е Вечността и каква разлика – забавил ли си се или си се устремил, защото на някой пореден етап той може даже да изпревари.
45. Това ще се сменя периодично винаги. А ако се редува, то каква разлика да се отбелязва, кой сега по-бързо бяга? За какво? Приз никой няма да му даде, лаври никой няма да му надене на главата.
46. Затова ако някой е спрял – нищо, трябва просто да бъдете готови за този момент, когато той попита нещо, веднага да му подскажете, да поставите своето рамо. Ако не се получава, да се молите, да пожелавате добро, ето така със своето присъствие и добро настроение ще помагате да разбере. И той ще разбере, той ще дойде.
47. Разбира се, да изисквате – защо човек е все още несъвършен е неправилно. Всички тези опити се свеждат до едно: човек вътрешно сякаш си задава въпроса: защо неговите ближни са несъвършени днес. Ближният прави грешки. Защо той е несъвършен?
48. Само че ако той беше съвършен, той нямаше да прави грешки. И се получава, че ако ближният прави грешки, защо те смущава това? Така че, той е длъжен да разреши на ближния да прави грешки, нали в тези грешки става постижението.
49. Доброто деяние – това е плод. Грешката – това е урок чрез, който човек получава мъдрост, благодарение на която дава следващия плод. Получава се, че и грешката и добрият плод са нужни действия, тоест те са естествени в живота на човека и на всеки от тях трябва да се даде право да съществува, да се проявява толкова, колкото е нужно.
50. Тази истина трябва обезателно да помните и да не се смущавате от грешките, това са уроци, благодарение на които намирате мъдрост. А да броите плодовете няма смисъл, това естествено продължение възниква след придобиване на мъдрост.
51. Постоянно, критично оценявай своята крачка, а на ближните разрешавай да правят грешки. Пробвай да ги оценяваш критично, но само за себе си. Тоест, ако ближният прави някаква грешка, ти си кажи вътре в себе си: “Той може да го направи това, но аз нямам право да направя така. Ето това ще бъде правилно.”
52. При общуването с Учителя, Юра казал, че той и жена му имат многодетно семейство и не винаги му се отдава да участвува в събранията и действията на единното Семейство.
53. “Ако кажа: “Вие раждате деца и вие отговаряте за тях”, - това значи да се изключат многодетните семейства от възможността да участвуват в общите усилия на Семейството. Това значи изведнъж да се зачеркне вероятността за такова участие. При вярващите не бива да бъде така в никакъв случай. Още повече децата – са продължение на живота, това е бъдещето, това е свещено за вярващите.
54. Тук не трябва да се мисли: който ги ражда - той отговаря. За децата отговарят всички. Затова вашите деца – това са деца на вярващите, които живеят редом до вас..” – отговорил Учителя.
55. “Как да се избавим от вътрешните комплекси ?”
56. “Тук отново преди всичко трябва да приемеш себе си такъв какъвто си. За да може това да не те задавя, да не те смущава. Защото това е твоята особеност сега, която полекичка, крачка след крачка ти ще разглеждаш, ще разглеждаш не само наличието на този комплекс, а ще разглеждаш пътищата, които могат да доведат до разрешение на този комплекс.
57. И трябва да се приготвите за това, че егоистичните особености обикновено биват болезнени. Тоест, това е изваждане на гнил зъб без наркоза. Обезболяваща инжекция няма да има
58. Така че за да не крещите от болка после, по-добре малко да потърпите и да позволите да се получи медицинска болка. Когато хирургът нещо отрязва, по-добре е малко да потърпиш, тя е временна, но след нея ще изчезне подутината.
59. А ако се боиш от медицинската болка, то след това естествената болка ще бъде много по-силна и не можеш да я премахнеш изведнъж.. Все едно трябва отново да стигнеш до тази медицинска болка, но допълнително увеличавайки страданията.
60. Когато се докосваш до Истината, ти някак си вече настройваш себе си към приемане на такава медицинска болка, която ще препарира твоя егоизъм.
61. И тук трябва да се приготвиш търпеливо да понесеш това. Защото такива болестни ефекти ще отбелязват мига, когато се къса привързаността. И това обезателно трябва да се претърпи. Това е и самата истинска работа.
62. Когато ти имаш хубаво настроение, това е минута на отдих, за да може още веднъж да направиш равносметка, но след нея, в зависимости от това, какви теоретични догадки са възникнали, ще бъде коригирана следващата преграда и изпитание.
63. Където вече в това изпитание ти си длъжен практически да реализираш това, което теоретично си направил като извод вътре в себе си.
64. И много често може да се забележи такъв момент. Когато ти в хубаво настроение разглеждаш нещо, правиш някакви изводи, внезапно разбираш нещо и казваш: “О! Трябвало е така да направя аз!” – помни, че в следващото изпитание обезателно ще ти се предложи такава възможност да го направиш, но при други условия, не когато ти е хубаво настроението, а когато трябва да приложиш свои усилия.
65. И много често хората забелязват такава взаимовръзка. След това настъпва момент, животът започва да ги носи и те отново повтарят точно същата грешка, макар преди това да са говорили “така не трябва да се прави”. Доузрели, разбрали, те отново започват да я правят и то достатъчно активно.
66. И тук е сложно да се подскаже, защото той е унесен, съзнанието му е заслепено от собствения му егоизъм и негодувание.
67. Затова трябва да бъде внимателен. В крайна сметка е подведен и трябва да бъде готов да реализира това, разбирайки, че като възниква сложно настроение, не на него трябва да се обръща внимание /защо така се случи/, а да се съсредоточи вече като върху урок и ето сега трябва да бъдеш внимателен за да реализираш, това, което си разбрал и опитал..
68. Където първата главна задача – това е слиянието, молитвеното състояние, за да не губиш Истината. Ти вече си се учил всичко това да правиш.
69. И както и да усукваш, трудно е да намериш в себе си това положително зърно. За да отреагираш положително на някоя сложна ситуация – дръж се за Истината. Старай се да направиш това. И в това старание ти няма да излъчваш отрицателни мисли, отрицателни усилия. А това всъщност е най-главното.
70. Докато не ти се удаде това положително зърно да проявиш от себе си в отговор на някое негативно усилие, ти ще побеждаваш ситуацията. И това постепенно ще прибавя сили и следващия път все-пак ще ти се удаде да намериш положителното.
71. Тоест възникнала е ситуация, предизвиква някаква трудност вътре, нещо се е запалило – ти влизаш в състояние на слияние, хващаш се здраво за ръката на Истината и опитваш да търсиш, поне мъничко нещо положително в отговор на това, което са ти дали.
72. И още веднъж повтарям: не трябва да се смущаваш, ако това в началото не ти се удаде. Съхрани старанието обезателно да го направиш. Сам на себе си повтори: колкото трябва, нека толкова да има такава ситуация, аз ще се старая да правя това.
73. И може малко като към хазарт да се отнесеш. Чувствуваш, че този път не ти се е отдало, но ти вече вътрешно отново желаеш още веднъж да възникне, та отново да пробваш да го преодолееш. И ти вече гориш от желание да опиташ да удържиш победа над своята сложност. Ето така с предизвикателство можеш да се устремиш.
74. Трябва да бъдеш внимателен. Тежкото психологическо състояние – това е сериозна обстановка, в която се решава съдбата на човека, където ако ти помниш за Истината, имаш възможност да преодолееш всичко.
75. Невярващият човек няма такава възможност. При него всичко се определя от временните ограничени възможности на неговите собствени волеви усилия, от физическите възможности.
76. А с придобиването на Вяра това не се ограничава нито от твоите физически възможности, нито от някакви други усилия. Всичко това ти ще го създаваш и все повече ще реагираш положително.
77. “Освен разумното осъзнаване на необходимостта за движение по пътя на Истината, възможно ли е още за сега да се опираме на добрите прояви на любовта в миналото?”
78. “Ако правилно съм разбрал, това което ти опитваш сега да предадеш, разбира се е прекрасно, известно до сега, хубави положителни действия, които са се случвали в живота, всичко това трябва да се проявява докато ти ясно не осъзнаеш, как да го направиш по-добре.
79. Но не така както много сега правят. Те идват тук с някакъв егоистичен опит, тук пристигат нелоши хора. Те вече имат някакви добри достижения. Но се сблъскват с Истината и преминават в качеството на законници и буквоеди. Те са престанали да правят това, което до тогава им е било присъщо и опитват сега да правят всичко по буквата.
80. Но те престанали да правят положителното, което са спечелили до това време вече или са започнали да го правят, но вече някак неумело, страхувайки се да го правят. А трябва по-смело да го правите, защото многото положителни основи, които тук сте донесли са добри и на тях трябва да се опирате и да ги промените само тогава, когато ясно осъзнаете в кое е качеството на вашата грешка, за да продължите да усъвършенствувате своето отношение т.е. доброто отношение до този момент да направите още по-добро.
81. Затова, разбира се всичко, което е във вас, смело го проявявайте. Тези добри, грижовни качества, трябва да проявявате смело и полека да ги усъвършенствувате в съответствие със Закона, но не да спрете, за да се постараете после буква по буква точно да направите.
82. Това е също както ходи човек: дори и да му е ясно как ходи и плете крака, той даже не се замисля на тази тема.
83. Ако му предоставим сложна подробна инструкция как да си премества краката, как да си напряга мускулите, той ще престане да ходи или няма да ходи правилно. Той ще започне да се ослушва да се заглежда, всяка буква ще започне да сверява, ще започне да ходи механично, като робот бавничко, докато отново не дойде до състоянието, в което е бил преди.
84. Така и тук. Всички изведнъж престанали да постъпват така както са постъпвали…”
85. “Не тегли ли това към миналото?”
86. “Това не може да тегли към миналото. Виж: ако има в теб натрупано добро и ти го проявяваш, значи това е което имаш сега.
87. Ние не говорим, че ако сега си загубил нещо, а то е било по-хубаво в теб, но ти все едно, никак не го използуваш. Ако ти вече си го загубил, то не можеш да го върнеш просто така, като поискаш. То така няма да се върне.
88. Но ако в теб се е съхранило, ти си го донесъл тук със себе си, така трябва и да продължаваш. Това не е миналото в теб, това е днешното в теб, днешното, с което трябва да строиш утрешното.
89. Ако това в тебе е било по-хубаво, а към днешния ден е станало по-лошо, то ако ти започнеш да възвръщаш това, което е било по-рано, това е нормално, защото то е било по-добро, но просто се е загубило и започваш да възвръщаш загубеното, но загубеното качество, което ти е нужно, което не е трябвало да загубваш.
90. Това не е възвръщане към миналото, това ще бъде допустимо. Но ти вече ще го връщаш не просто спомняйки си нещо, а чрез призмата на тези истини, които сега попиваш в съзнанието си. Пречупвайки през тях, сравнявайки нещо, вече го връщаш с много по-правилно качество и с по-точно положение.
91. Ти започваш да усъвършенствуваш и не само ще върнеш това, което е било в някакъв може би не съвсем правилен вид, но ще го върнеш в по-съвършена форма.
92. Ако това е било с добро качество, то в тебе или расте /а значи днес ти вече чувствуваш в себе си, че то е по-съвършено и разбирашq че в миналото то е било по-неудачно направено/ или се влошава, когато поглеждайки в миналото, ти виждаш, че по-рано е било по-добре направено, а сега е по-зле.
93. И разбира се в първия случай да се връща миналото няма смисъл, защото днес на тебе ти е по-добре отколкото е било вчера.
94. А ако днес е по-лошо от вчера, то ето това вчерашното по-хубаво, което е било загубено, трябва да се възвърнеш не само така, а чрез призмата на Истината, когато това познато започваш да възстановяваш в себе си в по-съвършени форми. Това вече ще бъде нормално…“
95. “Аз имам такъв комплекс: когато ми дават подаръци или искат да направят някакъв празник за мен, на мен ми е неудобно, аз бягам от това, получавам неудовлетворение. Семейството ми попадна в такова положение: повече за другите, а семейството малко ще почака.”
96. “Ако семейството почака, а за други има повече, това е възможно.
97. А ако подаряват други, ти чувствуваш неудобство и искаш да избягаш – тук трябва правилно да победиш себе си. Защото ти позволяваш на ближните да проявят добро усилие, което възниква у тях. Ако те искат да направят така, то отнеси се към това благосклонно.
98. Друг е въпросът как ти ще се отнесеш към това по-нататък. Когато в твоите ръце се появи някакъв подарък, ето тук всичко зависи от това как ти по-нататък ще се отнесеш към него. Имаш ли към него някаква привързаност, където ти ще решиш дали да го използуваш или да го хвърлиш в огъня. По-нататък това вече е твое усилие в зависимост от твоя вътрешен мир, от твоето отношение към него. Ето тук вече започват други корени, това трябва да се разглежда отделно.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.67 included.