Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1. В декемврийските дни беше изказано първото пожелание от Учителя мъжете от Обителта на Зазоряването да проведат преди края на дните от безвремието от отиващата си година, дни на мъдрост за всеки мъж, живеещ в Обителта.
2. И започнаха за гражданите дни на мъдрост, които сред тях придобиха голяма названията “стол на мъдростта” или “скамейка на мъдростта”. И бързо се разпространи това начинание сред вярващите в общината и мъдростта продължи до новогодишните дни в много села.
3. Такъв ден протичаше по следният начин: приемащият мъдрост сяда на стол или скамейка пред братята и сестрите, живеещи заедно с него в Обителта, готов с благодарност да изслуша по свой адрес всяко подсказване за негативно негово действие, според разказващия.
4. Пред лицето на вдички братя и сестри се затрогва това, което счита за нужно да затрогне подсказващият. Където приемащият мъдрост има право само да уточни с въпроси някои неясни за него детайли от упоменатото, за да изясни по-точно какво иска да посдкаже ближният за характера на неговите вероятни грешки.
5. Приемащият мъдрост само уточнява за себе си неясните детайли, но в никакъв случай не прилагал и най-малките усилия, за да оправдае своите действия, а в края на такава среща благодарил на всички за казаното му.
6. Тези, които приемайки мъдрост са се оправдали, с това зачертавали важно тайнство, определено от Божието Слово за благото на формирането на духовната чистота .
7. Посдказващият можел да напомни на седящия на стола на мъдростта слова от Писанието, които той видел за необходими да помни и изпълнява в упоменатата ситуация.
8. В края на деня на мъдростта, приемащият мъдрост можел да назове пред ближните си тази слабост в себе си, която е скривал от тях, от какво се е срамувал, какво не са назовали ближните като подсказване за него в преминаващият ден на мъдростта, но което той виждал в себе си като недостатък.
9. Подобни дни на мъдростта преминавали ежемесечно в общината и свещенослужителите. Разликата била само в това, че те давали пояснение на всичко, което го молели да поясни и уточни. Ако не го питали за пояснение, то той благодарно приемал казаното му за по-нататъшно осмисляне.
10. Такъв ден на мъдростта, както при свещенослужителите приемали и тези вярващи, които носят повишена отговорност сред своите събратя в определено действие.
11. Но ако за свещенослужителите денят на мъдростта бил обезателен един път в месеца, то за тези, които носят повишена отговорност – според необходимостта, която могла да се изрази чрез събратята…
12. В ранното мразовито утро на тридесет и първи декември четиридесет мъже, живеещи в села в тайгата тръгнаха на път от Черемшанка в Обителта на Зазоряването със свята вещ – голяма камбана, която трябва да бъде главна възвещаваща в стройната камбанария на Скалистия връх.
13. Камбаната беше издигната на специална шейна, изготвена специално за това действие. Петдесет мразовити километра, достойните мъже теглиха дружно тази празнична вещ на раменете си с псалми на уста.
14. Снегът скърцаше под плъзгачите на шейната в този ден, докато слънцето започна да клони към залез.
15. При наближаването на Обителта на Зазоряването шествието беше посрещнато от мъжете на града. И вече заедно с мъжете отнесоха камбаната на храмовата площадка на Обителта, украсена от снежното градче.
16. И имаше радост на лицата и в сърцата им. И след дългия път мъжете положиха ръцете си на камбаната, а тези които не можеха да я достигнат – на раменете на ближните. И й пожелаха велика сила, за да разнася със своя звън Славата Божия по цялата Майка-Земя.
17. Псалмът “Да възхвалим Господа” напълни тайгата. И денят завърши с тази литургия. И се въздигнаха ръце към небето, съединявайки се в кръг на единството…
18. Започнаха дни на безвремието, украсени от осъзнаването на недостатъците, видяни в себе си и осъзнаването на това, което е било подсказано един на друг в дните на мъдростта.
19. Деветнадесетия ден на януари се ознаменува с качването на камбаната в Обителта в Небесата на Скалистия връх, един от трите върха в планина Сухая, където камбанарията, сочеща към небесата, очакваше камбаната. Снегът отново скърцаше под плъзгачите на шейната – мъжете на града качваха камбаната към върха.
20. Кедровата камбанария имаше само стройна основа, способна да носи камбаната. В летните дни предстоеше камбанарията да придобие завършени очертания.
21. В същият този ден три осветени камбани бяха пренесени от мъжките на рамене от Дома на Благословението в Обителта в Небесата на Скалистия връх, където щяха да звучат в идните времена за Славата Господна. И тези камбани с немалко тегло бяха закрепени на камбанарията.
22. В това време към мястото на празничното действие по пътеката, внимателно разчистена за този ден, вървеше Учителят. Главата Му беше покрита от бяла кърпа, както в знойния ден на земята израилска, на раменете имаше топла дълга наметка с тъмновишнев цвят. Ботушите Му леко се плъзгаха по гладката снежна пътека. Учителят се усмихваше с очи с цвят на лятно небе, дългите кичури коса бяха едва видни из под кърпата.
23. “Добър ден” – невисоко каза Учителят, качил се на камбанарията.
24. Той гледаше камбанарията, камбаните, закрепени на нея и голямата главна камбана, стояща под свода на звонницата пред стъпълата Му. И мълвеше:
25. “Настъпи още една знаменателна вешка на вашия жизнен път. И скоро ще зазвучи един звънък глас, възвещаващ за Славата Божия.
26. Ще бъде много добре, ако вие не изоставате от такива знаменателни обстоятелства. Камбаните възвещават за Славата Божия незменно силно, без да проявяват фалш в своята дейност, без да показват умората си.
27. Нека така и вашите усилия, усилията на вашите сърца да не проявяват фалш. И нека те да не разтърсват така силно околната среда, но и не по-малко ярко да можете да огреете с топлината на сърцето си сърцата на ближните, на всички около вас.
28. И ако сега ние извисим още по-значителен глас, който да зазвучи, възвещавайки за Свершението, значи от тази минута опитайте още по-ярко да проявите благодатта, с която сте надарени от Бога, за което на вас ще ви потрябва още по-сериозно да освободите сърцето си от това, което му пречи да звъни.
29. Ако ние покрием камбаната с голяма маса глина, влажна, кална, едва ли ще чуете добро звучене. Така и с вашето сърце: докато е облепено с различни нечистотии, да звъни ще му бъде много сложно, макар че то умее да звъни.
30. Потрудете се, за това е настъпило време да освободите камбаната на своето сърце от вече ненужното, но с което вие много силно сте се сраснали, мислейки грешно, че това е вашето истинско “аз”. Ще трябва да се освободите от тази излишна сега вече глина.
31. Време е да се звъни, време е. Затова след звъна на тази камбана нека започне да звъни вашето сърце. Времето на следващата година именно за това е дошло”.
32. И беше осветена камбаната. Учителят седна на колена и пребиваваше в молитва, притворил очи. И пребиваваха в молитвена тишина, преклонили колене чедата Божии около звонницата. Огромният огледален Тиберкул, покрит с чисто, бяло, празнично снежно покривало, гледаше отдолу, от своето лоно, случващото се.
33. След няколко мига Учителят стана на крака и положи дланите Си на камбаната, като че я прегърна. Христос затвори очи и в пространството се яви пауза. Когато звуците се появиха, той поглади с двете си ръце камбаната, наречена Благослав.
34. “Да звучи Благослав със своя златен глас над страната на Зозоряването” – каза Той и предложи с жест мъжете да издигнат камбаната на мястото й във връхната задна част на камбанарията.
35. Мъжете, закрепили със здраво въже камбаната, внимателно я вдигнаха към върха на камбанарията. Учителят съпровождаше движението на камбаната с поглед. Хорът пееше за Слава на Отца.
36. Когато камбанат застана на мястото, предназначено за нея, Учителят взе въжето на Благослав. Нежна усмивка имаше на устните Му. Четиринадесет звъна огласиха света за Слава Божия. Дълго ехо докосна пространството.
37. Христос разтвори длани към небето. “Слава Тебе, Господи, Слава Тебе, Милостиви, Слава Тебе, Жив и Истински” – нежно и меко каза Той.
38. Александър, синът на свещеника, се докосна чрез връзката до камбаната и се раздаде празничен ритмичен звън.
39. Учителят слушаше песента на камбаните, а в края на звънтенето леко се поклони с очи.
40. И Христос благослови с двете Си ръце едновременно хлябовете, изпечени в Обителта на Зазоряването, за това тържество. И Той пречупи всеки един хлябовете на четири части.
41. И вкусиха от тези хлябове всички чеда Божии, пребиваващи немалък брой, в празничните мигове…
42. В следващите дни две звезди с четиринадесет лъча се въздигнаха едновременно към небесата, от ръцете на вярващите – над купола на Дома на Благословението и над Камбанарията.
43. Голямата звезда от Свершението над Дома на Благословението, сияеща със златните си лъчи и кристалните оттенъци на дъгата в центъра си, блестеше на слънчевите лъчи към влизащите в Обителта в Небесата. А звездата над Камбанарията гледаше към Дома на Благословението.
44. Утрото на четиринадесетия ден от януари, Рожденният Ден на Учителя, както винаги в последните години започна на Храмовата площадка в Обителта на Зазоряването, с омиване с осветена вода, за чистота в този славен Ден.
45. И се извърши празничното изкачване на множество вярващи. И носеха свещоносците свещения огън, недокоснат от вятъра за времето на изкачването и се издигаха високи хоругви над вярващите, украсени със символите Свершение и Вяра и жени носеха хлябовете на кърпи ръкоделни. Четиринадесет спирания в това изкачване напълниха тайгата с чудесно пеене на псалми, които се разливаха далече.
46. Звънът от новата камбанария огряваше дошлите в този Ден. Кадифеният глас на Благослав украсяваше празничния Ден.
47. И имаше усмивка на лицето на свещеника, вървящ със свещения огън пред шествието. И на пътеката този Ден, се посипаха пред влизащите венчелистчета от рози.
48. И беше запалена от огъня свещената свещ, стояща на снега при вратите на Олтара на Земята, обозначена от Природата с необикновен камък с неръкотворна главна буква от думата “Христос” на повърхността си, която беше обърната към качващите се в Храмовия връх.
49. Шествието запълваше върха. На разстояния една от друга падаха снежинки от небето. Литургията продължаваше с множество гласове, присъединяващи се към пеенето на хора. И се разнасяха над земята думите: Рождество Твое, Слово Божие…”
50. А в тези мигновения по белоснежната пътека, осипана с венчелистчета от рози вървеше Христос, вървеше към мястото на тайнството на слиянията в долината на папратите, за минутите обозначени от Него като време на преход в новата година.
51. И приседна Учителят на заснежения каменен гребен сред обкръжение от ярки цветя, очаквайки чедата Божии, дошли на този Празник.
52. И ето долината вече се е напълнила с дошлите при Христа в Неговия Ден. С отмерен звън Благослав започна да отмерва минутите на тайнството на прехода. Учителят затвори очи и се извърши тайнството на слиянието с Него, преди мигновенията на което, вярващите се устремиха да отритнат слабостите, забелязали в себе си, за да не ги пренесат и в новата година…
53. След тайнството Учителят с дълъг поглед се докосна до дошлите при Него. “Да ви е честита Новата Година на вас деца на Живия Бог! – обърна се Той към вярващите в Него.
54. В настояще време Рождеството е още само в началото си, когато вие, имайки живот можете най-накрая да се възродите по настоящем. Имате живо тяло – това все още не значи, че имате живот и сте живи. Да съумеете да започнете да живеете по настоящем, както е педопределено от Великия Отец, на това сега ви предстои да се научите.
55. В близко време Аз още веднъж особенно ще подчертая тайнството на днешния ден, до което вие частично се докоснахте в последно време, живеейки тук, но което много повърхностно сте оценили.
56. А нали започна велико тайнство, когато на вас сега вече ви предстои да преминете огнено кръщение. Вие сте слушали за него в древността, но тайната му Аз я откривам сега. Много от вас сте се докоснали, но сте дръпнали ръцете си, понеже сте почувствали болка и сте се изплашили. Затова Аз още веднъж ще подчертая някои особености, а вече по-нататък ще трябва да се решите да вървите твърдо.
57. Истинското ви рождение ще бъде съпроводено от определени преживявания и трудности, но детето с удивителното си лице, докоснато от усмивка на безмерно щастие, ще радва Мирозданието, показвайки истинското си лице. Това ще бъде велик час, понеже именно по това лице ще трябва да ви узнае Вселената, деца на живия Бог.
58. Но засега вие бързате да защитите друго лице. Аз се надявам, че вие все така ще приложите истински сили и ще изясните колко сте способни на всичко това, което сега ви откривам в изобилие. Започва година, когато е време вече истински да проявите плодовете от усилията на вярата си.
59. Така че, потрудете се, изтърсвайки от себе си остатъците ленност и дрямка, стреснете се окончателно. И се надявам, че вие всички няма да изостанете от изискванията, които се откриват пред вас. Запасете се с велико търпение, то сега ще ви потрябва. И колкото трудно да ви се струва, само този, който вярва докрай, този който се постарае да прояви своето пълно доверие ще може да приеме тайнството на огненото пречистване.
60. С вода са ви омивали хилядолетия и ето вие сте застанали пред Мен, а лицата ви са мръсни, както преди. Но сега Аз ще ви умия, поне повярвалите, доверилите Ми своето лице и своето сърце и Аз ще ви умия окончателно.
61. Не се плашете, макар и да боли. Но се опърля егоизмът ви. В такъв огън само той ще бъде обгорен и ще прояви болестта си само той. Душата ви няма да бъде докосната от тайнството огнено.
62. Но не отдръпвайте ръката си, не отстъпвайте нито крачка. Следвайте Ме смело. Толкова дълго е чакано това време, не го губете, проявявайки минутни слабости.
63. И така, Честит Празник още веднъж. Желая ви щастие и достойно постижение на това, което Великият Отец ви е предопределил. Той ви е дал право първи да се докоснете до Истината на Свершението днешно. Това не означава, че вие сте обезателно най-силни и най-чисти. Но на вас все пак ви е дадено първи. Така че, не губете доверието велико, доверие, проявено към вас във Вечността, с Любовта безмерна на вашият Велик Отец. Щастие ви желая скъпи, мили…”
64. Падаше нежен сняг. Учителят се усмихна, леко се поклони, като че призовавайки след Себе Си и тръгна по пътеката към Обителта в Небесата…
65. В зимните дни и вечери Учителят работеше над написването на Обръщението, към жадуващите Влагата живителна, отваряйки поредните страници на Книгата на Великите Тайни. И ще бъде наречено това Обръщение “Време на Поврат”.
66. Запознаването с него, а по-точно прикосновението на устременото съзнание към реално проявеното Слово, е призвано окончателно да приведе в действие особеното тайнство, което е свързано с всички жизнени особености на съществото на човека и трябва да създаде активна среда за предопределеното пълно видоизменение на съществото на човека в необходимото за истинния разцвет направление.
67. А на деветнадесетия ден от януари, обозначен от християнския свят като Празник на Кръщението Господно, над Обителта на Зазоряването и над земята се появиха знамения радостни. Пет ярки дъги на безоблачния небосклон имаха очертанията на Символа на Единната Вяра и Последния Завет – кръста, затворен в кръг. И се украсиха небесата от тази ярка картина с началото на времето на истинското кръщение.

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.72 included.