Последен Завет


Слово на Виссарион

Глава


Писания


Повествование на Вадим, Част



1.Деветнадесетият ден на март. Петропавловка. Продължение на срещите с Учителя в Дома на Благословлението.
2. “Учителю, можеш ли да поставиш като закон, влизайки в това помещение, да бъдат пропускани по-напред, онези които са по-ниски на ръст?”
3. Усмихвайки се Учителят отговорил: “Много ще ги смущаваме. Ще трябва да ги пропускаме, но пък те се стремят да бъдат смирени и скромни. Ще се смущават много, ако им се отделя такова внимание.
4. Затова не трябва да дам закон, който да отделя някого, някому да се предостави свободно място, защото този човек ще започне много да се смущава.
5. При тези условия той ще се постарае да влезе най-последен, защото ще знае, че колкото по-рано дойде, толкова повече ще започнат да му отделят внимание, да го пропускат, да го превеждат напред. Но това е някак си много неудобно и тогава той ще идва най-последен. Тогава най-ниските ще идват най-последни.”
6. “Действат ли законите за кармата за представителите на подвижния разум?”
7. “Не, при тях няма такива понятия. Те не нарушават така законите. Даже, ако им се наложи нещо да разрушат, те не го правят така, както правите вие.
8. У вас в началото се проявява емоционален изблик - негативен, който води до усилията, разрушаващи впоследствие, когато вие разрушавате с ръце, или още с някакви технически устройства. Но у вас поначало следва да се прояви някакво определено емоционално състояние в това отношение, защото вие не можете безстрастно да се приближите и да разрушите (или да изпочупите, ако се яви такава възможност).
9. Вие често започвате вътрешно да изразявате чувствено-негативни прояви. И това принципно започва да става много опасно, то веднага се внедрява в окръжаващата енергийна среда, своеобразно я видоизменя и задейства закони, които са призвани да отговорят на вашата чувствена проява.
10. И ето така започват да се подреждат закономерности, които са ви известни под понятието “карма”, макар че това е общо понятие, неразкриващо истинската същност, нейния механизъм на действие, защото той е много сложен, своеобразен.
11. Но при тях това го няма, защото ако трябва нещо да се начупи, да се махне, да се разруши, ако има такава явна необходимост, то се прави, не поради користни подбуди, което е свързано с примитивното съществуване, а по разумни съображения, че това явно е необходимо, за да може видоизменяйки го, да се придобие по-голям ефект в някакво изграждане, в някакво разширение, разгръщане, развитие и т. н., но на пътя на прогреса.
12. И те правят това на нивото именно на разума, без да изразяват към него никакви емоционални прояви, без да изразяват някакви свои примитивни егоистични отношения. Затова при тях няма такова нарушение на тези закони.
13. Ако се получи процес на разрушение, той не нарушава нищо, той действа в рамки, допустими от Хармонията.
14. При вас това не се получава, защото най-напред емоционалният изблик започва всичко да разрушава вече, независимо дали вие ще пристъпите на практика към изпълнение или не. Разрушението вече е започнало щом е възникнала мисъл и се проявява вътрешно сложно чувствено състояние.”
15. “Когато искам да помогна на човек, който е далеч от тук, аз сгрявам душата му, представям си образа му, призовавам Небесния Отец. Как най-добре да стоплим душата на човека? С какви действия?
16. “Душата вие няма да сгреете, тя се сгрява безкрайно от Отеца.
17. Вие сте призвани един на друг да си помагате на нивото на материята, на нивото на психиката – онова, което при вас се проявява много ярко и от което страдате.
18. Нали не душата изпитва такива страдания, вашите емоции изпитват страдания, тоест природните чувствени прояви изпитват страдания. И предимно тъкмо тях вие си помагате един на друг да се успокоят.
19. В молитвата вие се съединявате заедно, и тогава вашата сила по-пълно, повече започва да върви в онова направление, в което сте насочили своята мисъл.
20. Тоест в тази енергийна обща среда (тя е като организъм, като единно енергийно тяло, плътно, мощно такова, гъсто, около Земята, обгръща Земята с вашите особености) вашата мисъл е като канал: щом само си припомните нечии образ, вие сякаш сте създали проводник, канал, по който вече трябва да предадете своите чувствени прояви, вибрации. И ето тази мисъл помага да се съедините с онзи, на когото искате да изпратите нещичко.
21. По-нататък вие вече насочвате своята сила. И ако вие просто мислите, желаете му благо, всичко хубаво, вие нежно се опитвате всичко това да му подарите, да насочите – то отива към него. Но след молитва то отива по-пълно.”
22. “А когато призовавам Небесния Отец и казвам: “Отче, сгрей душата му!””
23. “Ти мислиш, че Отец е забравил?!
24. При вас това все още произтича от миналото, от древността. Но такова нещо просто не става, просто не бива даже да помисляте такова нещо. Но човек вече е свикнал, че трябва да моли някого, та той да даде някому помощ.
25. На него му е сложно да си представи, че въобще не се налага да моли. И му се иска винаги да напомня, защото има навик, стереотип, че ако някой помага някому, то има моменти, в които той забравя, и да се напомни навреме – значи да се подпомогне отново онази ситуация за оказване на помощ. Но това не е приложимо към Отеца.
26. Независимо какво искате вие, Отец винаги прави, доколкото е възможно пълно без да слуша вашите прошения, защото Той си знае какво именно ви е нужно, а не онова което пожелаете; защото често вашите желания далеч не съответстват на Волята на Бога и Неговите усилия. И защо му е да слуша безсмисления ви шум, за някакви ваши егоистични прошения?
27. Даже, когато молите: “Но спаси го!” – това е егоистично прошение, защото често молите Той да спаси някого за вас, защото ви е скъп и от него сте получавали нещо, той ви е носел топлина, а другите не ви носят топлина. И се получава, че вие много високо цените този човек.
28. Вие не молите Бога да спаси този, който ви носи болка и който се нуждае от вашата помощ. Ето така не молите Отеца. Затова даже в прошението “спаси го” във вас се проявява груба, егоистична подбуда, примитивна.
29. Но на тази вълна на вас ви се струва: “Но как така, аз се безпокоя за ближния!” И вие се успокоявате, че вашата подбуда е напълно човечна. Не. Като се погледне в корена – каква човечност има там.”
30. “Учителю, а как да разбирам това, че сега се води бой за всяка душа? Как да разбирам този израз?”
31. “Това е образен израз … Но тъй като езикът ви носи известно познато понятие за някакво сражение, когато има обект, за който се сражават, и едната от няколкото страни трябва да завладее този обект – ако изходим от такива прости понятия, то разбира се, за вас сега се води бой.
32. Защото има страна, заинтересована, да не станете вие вярващи, за да не приемете даденото от Бога. За това се създават всички условия, създават се прекрасни условия, тъй като те се създават въз основата на доброто разбиране на вашите особености, защото тук се включва интелект много по-висок от вашия, той много добре преценява всичко.
33. Затова тук се полагат и достатъчно сериозни усилия, за да се създава определена лъжлива идеология на Земята, която ви предразполага към постоянен страх пред всичко ново.
34. Това е също много важно усилие, защото Истината може да дойде само като нова. Тя не може да дойде, за да напомни старото, добре известно на всички. Тя идва като нещо ново.
35. А към новото следователно у вас съответно ще има определени вътрешни прояви, вече известни от какъв род ще бъдат. И, за да бъдат изкривени от самото начало, се създават много лъжливи нови явления, които постоянно ви дават такава информация, че ето на - лъжливо е, завършило е лошо; ето – също такова лъжливо, отново завършва лошо. Отново ново, а може би, отново ще завърши лошо? И вие вече се вглеждате със страх: “Да, действително, лошо завърши, не, няма да се получи…”.
36. И щом отново кажат: “Ето там е новото! – вие казвате: “Не, аз вече знам, аз вече се нагледах на всичко това …” И вече не вървите.
37. Така вече започва съвсем нелогична ситуация, тя е неразумна. Защото как така ще направите извод, че вече сте се нагледали, и на тази основа ще осъдите новото нещо? Това вече не подхожда на никое разумно усилие, такава ваша вътрешна подбуда.
38. Но на това и се разчита, че вие не сте в състояние да използувате логиката, тоест имайки разум не умеете да го използувате. Ето на каква основа и се създават тези малки сложности.
39. Такива се създават много, за да ги виждате повече и по-бързо да се разстроите, и по-бързо да спрете да търсите това. А единственото, което вече ви се струва илюзорно-устойчиво е онова, което отдавна съществува. На вас ви се струва, че щом то отдавна съществува, значи видимо е надеждно.
40. Така то съществува, само защото се е извратило и нагодило към вас, ето затова и съществува. То съществува без да ви безпокои. То просто е като допълнителна лъскава играчка във вашия уродлив живот. А вие виждате тази играчка и мислите, че сте станали някак си по-благородни от това, че тази играчка виси на ухо ви. Не, от това във вас не се появява благородство. В такъв случай тук трябва да се промени животът.
41. Затова, щом идва Учението, то е призвано да ви променя, а не да се видоизменя, да се пригажда към вас, и да увисне някъде редом с вас под някакъв вид.
42. Затова и нещо просъществува дълго, тъй като се е видоизменило и се е нагодило към вашия живот. Затова сега то никак не ви безпокои, него го има и всички мислят: “Ето това е надеждно, това е друга работа, ето така и трябва да се вярва.” “Вярвайте! Но … идете там постреляйте, ей там отидете и хвърлете бомбичка… Главното е да бъдете вярващи…”
43. “Само на Земята ли се води тази борба?”
44. “А за какво да се борят на друго място? Там никой не може да отнесе това. Вас могат да ви придобият докато сте в тяло. Ето тук могат да ви отнесат, тъй като ви завладяват чрез съзнанието, а не превземат душата. Завладяват ви чрез съзнанието и започват да ви ръководят.
45. Вие започвате да си мислите: “Ето някакви интересни мисли, има нещо в мене. Така, оказва се, че аз общувам с нещо голямо, с някакви удивителни чудесни светове.” И на тази основа вече започвате да изпълнявате нечия чужда команда. И ето така вече управлението над вас е достатъчно сериозно разпространено на Земята. В Русия това са много ярки явления.”
46. “Казват, антихрист – това е онзи, който върви против Христа. Значи ли, че онези, които вървят против Христа, всички са антихристи?”
47. “Правилно. Разбира се, това е глобално явление, смело може така да се разглежда.
48. Но, въпреки че са болшинство, на всички им се иска винаги да го сведат до някаква личност. И винаги има такъв стремеж – да се намери такава личност против, която може да насочат своите усилия. Но как, защо, какъв смисъл има да я търсят?
49. Такава личност добре заменя онова голямо разнообразие, което се намира в точно това същото ненормално вътрешно състояние, и е готово да руши, да чупи, да лъже, да убива и прочие, и прочие. Накъде още по-лошото да се търси, защо търсите някаква личност?
50. Всеки трябва да погледне вътре в себе си, да се вгледа и да оцени себе си. Защото, ако всеки трезво погледне в своето вътрешно същество и го оцени по достойнство, то никаква личност на антихриста, която би дошла, нищо няма да намери за себе си, защото никой няма да тръгне след нея, тя няма кого да управлява, тъй като в този случай, никой няма да я слуша. Така, че търсенето на определена личност е неправилно.”
51. “Нормално ли е да си представяме Тебе и да се сливаме по време на молитва?”
52. “Изобщо, ако ти се стараеш да се слееш с Отеца, тук закономерността е такава: Мое присъствие ще има обезателно, защото щом Аз съм дошъл от Него, то си има своя закономерност, свързваща тези явления. И при вашето искрено обръщение към Отеца, ако са нужни Моята помощ, присъствие, Моят Дух – всичко това ще бъде редом в такъв случай.
53. Затова Аз не съм и уговарял, когато творите молитва, обезателно да си припомняте Мен, иначе не бих могъл да ви помагам, а просто дадох молитва, която ви учи да се обръщате към Отеца.
54. И при това казах, че когато творите молитва, Аз винаги ще бъда редом до вас. Тоест това има своя закономерност, защото това са неразривни явления.
55. Но ако Аз не съм дошъл от Отца и съм ви въвел в заблуда, то разбира се за Мен, би било важно вие да си Ме представяте. Тъй като, когато се обръщате към Отеца, в този случай, Аз не бих бил редом до вас, защото тогава това би било извън такава връзка.
56. Но Аз не се нуждая от такова предупреждение, защото във всичко, което е свързано именно с вашия Отец, обезателно ще има Мое присъствие, ако Моята помощ ви бъде необходима; тъй като всичко това е едно цяло.
57. И още повече, когато се обръщате с молитва - това е нейната особеност - вие вече проявявате своите материални чувствени особености. Вие творите с думи или с мисли тази молитва, както и включвате определени закономерности.
58. А тези закономерности, които вие включвате са Мои и затова Моят дух задължително ще бъде редом с вас; а вие се обръщате към Отеца.
59. Отец принципно и така дава, и преди всичко думите от молитвата са нужни не за Него, а на вас, за вашето вътрешно съединение по между ви. А Отец винаги ви чува и винаги е готов да ви окаже помощ.”
60. “А пчелин трябва ли да развъждаме?”
61. “Пчелин може да развъждате, пчели може да развъждате. Моля!”
62. “Съставихме списък на необходимите занаяти за преживяване на земята. И след това решихме, че някой трябва да се прояви явно, да се заинтересува от някакъв занаят. Но някои братя казаха: “Как така, така няма да се получи. Ние трябва просто да назначим някого.”
63. “Ако никой не се е проявил, то може да се възложи допълнително. Но отново трябва да има заинтересованост, основана на разбиране.
64. Явната проява на самостоятелно желание е възможна, само когато у вас има някакъв определен опит на духовно равнище, който веднага ще ви подтиква малко към тази област. Тоест у вас възниква някакво вътрешно пожелание да се захванете за това (именно за това, а не за нещо друго). Наличието на такъв вътрешен опит може да ви подтикне.
65. Но в повечето хора изобщо няма опит в съзиданието, тъй като вие много векове сте търгували, стреляли, тичали, викали, но не сте работили. И се получава така, че почти нямате вътрешен опит.
66. Следователно, ако се окаже, че в дадения момент в някое Семейство вярващите са без такъв опит, е безсмислено да се говори кой ще се прояви истински, по естествен начин; така няма да стане. Трябва просто съзнателно да се определи: кой за какво ще се захване в дадения период.
67. Щом се появи голям майстор - моля, нека той да продължи, да замести другия човек, който пък ще поеме нещо друго.
68. Но това е съзнателното усилие, чрез което вярващият се стреми да бъде полезен за близките си, той би искал да го прави за благото на ближните. И той би могъл самостоятелно да избере, онова на което не откликва душата му, но което се осъзнава като необходимо за живота на човека. Ето така обезателно определяйте.”
69. “Ние с майка ми имаме общи продукти: зърнени и брашно. Тя заработва, а аз - не. Мога ли аз да ги поделя със Семейството?”
70. “Ако майка ти купува и носи на тебе, то разбира се, желателно е тя да знае, да бъде съгласна”.
71. “А ако тя не е съгласна?”
72. “Това ще бъде съблазън за нея. Тъй като тук, разбира се, продукти са нужни, но те са нужни предимно за тялото. А нейното невярно отношение към даденото действие ще я убие отвътре и от това няма да има повече полза.
73. От такива продукти няма смисъл, те в действителност няма да донесат помощ на никого, защото тя няма да ги даде с готовност, с радост. Тя ще ги даде с голямо негодувание, и те вече сами по себе ще бъдат не твърде приятни и полезни.”
74. “А от пенсионерите, които живеят в единното Семейство, може ли да се изиска да дават всичките си пари?”
75. “Изобщо, да се изисква да се дават пари - няма право никой!
76. Ние говорим, че сме длъжни да приложим усилия да се отделим от парите. А изискването на пари – това следователно са усилия, в които човек все още се е вкопчил, поради онова, което само от пари зависи.
77. Затова тук вече можем съвместно да видим: действително ли е нужно тези пари да ги насочим нанякъде? Наистина ли ще бъде придобито, онова благодарение на което в последствие удачно ще преминете към друг начин на живот, а не просто ще използвате, и после отново ще кажете: пак трябва. А как трябва? Пак трябват пари, защото това се дава само с пари. Тоест тук вече поотделно трябва да се разглежда.”
78. “Поради състоянието на своето здраве, човек който се намира в Семейството, не може да изпълнява тежки работи - практически всички, които са свързани със земята. Този човек трябва ли да бъде в Семейство? Той може да прави нещо друго по-леко: седнал или дори легнал …”
79. “Семейството – това е нормалната форма на съществуване на обществото. То е онова, което трябва да стане. И ако у вас възникват някакви затруднения по този повод, те възникват само въз основа неразбирането, което се е проявило у вас, и то е породило маса проблеми вече в следствие на тези затруднения в разбирането. Тоест, всичко ще бъде поставено на място. Но то е нормалното съществуване.
80. Работата е там, че в родното семейство, човек загубил способността си да върши нещо тежко, няма да бъде изоставен. Той ще върши само онези действия, чрез които е способен някак си да реализира себе си, но изцяло ще бъде в семейството. Той винаги ще бъде обграден с грижи и все пак ще бъде способен да допринася помощта си в семейството според силите си, нека да е малко, но ще е способен да я принася.
81. Няма такова нещо: семейство – да означава, че всички са силни; а болните – вън, та каква полза от тях?- те не вдигат трупи … Не, това е твърде глупава ситуация, как може такова нещо изобщо да ви дойде на ум? Аз се надявам, че във вашите глави няма да има такова нещо.
82. В обичайното природно семейство, което сте свикнали да виждате, че ето на - има роднини, които вътрешно чувствувате въз основа на определена идеология, че са тези, на които преди всичко трябва да оказвате помощ. Но това е от вашата древност. Това е вашата егоистична древност, тъй като на по-високо ниво - там всички сте еднакви; както в родното природно семейство, така и наоколо - всички сте еднакво родни.
83. И вече трябва да гледате: според явната необходимост най-напред да помагате на някого, а не да се опирате на родствените връзки. Ето това е качеството на родно състояние - където има постоянна грижа един за друг.
84. Грижа, а не стремеж единствено да упреквате, ругаете, поучавате и т.н.. Именно грижа, чрез която вие постоянно се безпокоите за необходимостта навреме да поставите рамо, там където нещо в Семейството се клати. Да направите това нежно, меко, грижливо, а не просто с поучения, с укори и груби думи. Ето това трябва да се проявява във вас, преди всичко. Ето в кое ще се формира вашето истинско Семейство.”
85. “Когато човек си отива от живота, тогава ние плачем, стенем, това също ли е егоизъм, така ние притегляме душата към земята и не й даваме да се издигне, нали?”
86. “Не. Няма такова притегляне”.
87. “ Но това е егоизъм, ние не трябва да правим така, нали?”
88. “В определена степен, да. Но Аз допускам: разбира се тъжно е да се разделиш с онзи, с когото ти е било много приятно да се срещаш и да вървиш през живота, допустима е такава тъга. Но особеното страдание, разбира се, произлиза преди всичко от егоизма, от невярно разбиране, от лъжлива идеология, намираща се в съзнанието.
89. Нали, ако при едно и също действие, и при това имайки една и съща основа, хората са способни да реагират противоположно, то следователно: всичко се заключава не в самото действие, а в идеологията, която позволява да се възприема това действие някак своеобразно.
90. Тъй като, ако у вас смъртта предизвиква голямо разстройване, то има народности, при които такова явление се възприема като радост, че човека се е освободил от глупостите, сложностите; сега той ще отиде някъде в прекрасен свят и там ще бъде щастлив. И те се веселят, че за него е настъпила прекрасна минута.
91. Но нали е станало едно и също нещо, а реакцията е противоположна. Следователно в този случай всичко се крие в идеологията, която е във вашето съзнание. А идеологията, като правило, се основава на егоизма.
92. Защото кой си отива? – Скъп човек. А е скъп, но само защо? Защото с него е било приятно. Само в този случай той ви е скъп. А защо е било приятно? Защото той е можел много да ти даде: духовна поддръжка, материална поддръжка.
93. Но, разбира се всички са привързани преди всичко към онова, което той дава със своя дух, енергииния дух, защото с него винаги е приятно да побеседвате, с него винаги е приятно да дружите, да живеете редом е приятно.
94. А в такъв момент е приятно само в един случай - защото взимаш от него. И, разбира се, тогава той става много скъп. Но защо? Само защото ви е давал всичко, и то обилно. И, разбира се, щом си е отишъл, ви е много мъчно и тежко.
95. Но скърби егоизмът, а не тъгува душата. Душата знае какво е това, и затова на тази основа тя не може да тъгува, та нали се изпълняват закони, предначертани от Отеца.
96. А законите на Отец не предвиждат тъжни събития. Скърби преди всичко егоизмът, с невярното идеологично отношение към даденото действие.
97. Макар, че Аз допускам: тъжното състояние може да го има напълно. Това може да бъде добро състояние, да не е обезателно користно.”
98. “Да допуснем, че в съня има въздействие на тъмни сили. Как да контролираме себе си по време на сън?”
99. “Ако си способна, пробвай да кажеш молитва, опитай да Ме призовеш. Ако имаш възможност, опитай да направиш това.
100. В съня може достатъчно сериозно да ви наплашат при определени обстоятелства, и много от вас може да скочат, потънали в пот от такъв сън. Но ако имате възможност, ако успявате да съобразите - пробвайте да сътворите молитва, да призовете, да се съсредоточите, пробвайте да се слеете поне за миг. И тогава всичко това бързичко ще се развее.
101. Главното е – да се съсредоточите, тъй като от другата страна също ще бъде предприет опит да се пресече вашето съсредоточаване. Тоест може рязко, изведнъж да се умножи натиска над вас, и вие да се опитвате да призовете Образа, а Той бързо да се изтрива от някой, някак си да се изкривява. Опитвайте и по-нататък да се съсредоточавате.
102. Веднага щом се съсредоточите, в главата ви ще се появи яснота и ще изчезне всичко излишно, то изведнъж ще се разпръсне като прах, като мъгла ще се разсее. Но не трябва да прекратявате това усилие.
103. Просто ще се получи малък такъв период на определено единоборство от ваша страна с тази сила, която иска да се възползва от вашето отпускане, безконтролно състояние, в което вие да излъчвате от себе си енергия на страх, на преживяване.”

© Екодвижение "На Зазоряване", вход
Page vissarion.chapters.vadim.9.9 included.